Станимир Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 Ревността може да съществува само там, където е налице привързаност. Същото не може да се каже за любовта. Привързаността при човека води до желание за притежаване. Ревността е страх, че можем да бъдем разделени с обекта на нашата ревност. Самата дума "обект" казва много. Коренът на ревността е изцяло в егоизма, докато човешката любов наред с примесите има и нещо божествено в себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BENITA Добавено Юни 15, 2007 Доклад Share Добавено Юни 15, 2007 Коренът на ревността е изцяло в егоизма, докато човешката любов наред с примесите има и нещо божествено в себе си. Да спор няма , всичко е път - всичко е Бог Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юни 15, 2007 Доклад Share Добавено Юни 15, 2007 в старозаветните писания често се споменава, Бог бил ревнов, или че ревностно незнамкакво си...че и в новозаветната литература се срещат подобни твърдения...защо ли точно п отози начин са ги превели или редактирали преводите...Ревността се поддържа и насърчава от всички известни религии по света... А що се отнася до това, как да се отнасяме към ревността- към нея трябва да се отнасяме както към маларията- по съвсем същия начин... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 15, 2007 Доклад Share Добавено Юни 15, 2007 Съвпадение на корени в славянските езици: ревност (като усърдност) - идва от руски глагол рваться вперед (напр. в бълг. - скъсва се от работа) - прил. ревностен (усърден). Думата влиза в бълг. в периода на руско влияние - по време на Възраждането. За сравнение англ. в същия смисъл дава zealous - усърден, разпален, пламенен (освен ревностен) ревност (като синоним на страх, че не ни ценят достатъчно, завист...) - прил. ревнив - англ. jealous - ревнив, завистлив, подозрителен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 15, 2007 Доклад Share Добавено Юни 15, 2007 (edited) Много хора бъркат ревността с прояви на любовта. Няма такова нещо. Ако за някой тя - ревността, гали суетността му (аз съм значим, защото ме ревнуват), то тези хора са обречени да не познаят никога любовта, любовта между равни. Аз не познавам нито един ренивец (мъж или жена), които настина да обичат. Както посочи по-горе Донка, ревността е аналогична на страха (какъвто и да е той). Най-големите ревнивци, са и най-големите страхливци. Редактирано Юни 15, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юни 16, 2007 Доклад Share Добавено Юни 16, 2007 "СТрах лозе пази"...интересни и много противоречиви "мъдрости" намираме във фолклора. Според мен ревноста е проява на енергийна зависимост, проявена в една или друга степен, според "тежестта" на самата ревност, и в този случай, ревността не епроява само в направление интимни отношения между хората. Хората, които ревнуват, т.е. тези които са енергийно зависими, проявяват винаги своята ревност (зависимост), когато енергийният им източник "смени" посоката, в която отдава енергия, а това може да бъде и простичко явление...от най-простите ежедневни явления... В този случай, ревността е проява на "бедност", претендираща за "ограбеност", без да е нито едно от двете в своята същност...а страхът е явление, което е причина за много повече явления, или "изявления", от които ревността е само един от признаците на енергиен дефицит...а щом има забъркана енергия, с нея си върви и понятието "информация", от което следва, че енергийния дефицит е в същотно време и информационен дефицит- в този случай, е напълно обяснимо "бутафорното" количествно "информация" в психиката на ревнивия, който винаги усещайки енергиен дефицит, усеща и информационен дефицит, който се опитва да "попълни" например по начин, сходен с този- "изневерява ми, точно сега го прави, даже знам и с кого, къде и как..."- кучето на Павлов в случая е подходящо сравнение за механизма на "задействане" на ревността... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юни 16, 2007 Доклад Share Добавено Юни 16, 2007 (edited) Невероятна си Силвия. само тя ли е невероятна + РЕВНУВАМ Анелия, здравей + нищо лично + съфорумците всички, всички , абсолютно всички са все светли + невероятни душички та много ми харесва когато се хвалим спонтанно един друг + стимулиращо е + при преДоЗираНето има друг ефект моите почитания към Ревностните братя и сестри + Ревностните в Правдата + Делото. Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Юни 16, 2007 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
galyovna Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 Спомням си преди време майка ми се възхищаваше на кученцето ни пуделче и казваше: "Ето, виж го, то е съвсем като човек, само не може да говори!" Кученцето "обичаше", тоест имаше силна привързаност и "плачеше", когато нямаше никой в къщи, ревнуваше когато някой прегръщаше стопанката му, защитаваше територията си когато се хранеше ккато хората защитават територията си във вид на приятел/ка, бизнес и т.н. Тогава аз се замислих - кой на кого прилича всъщност? Дали животното на човека или по-скоро обратното? Дали чувства като ревността, завистта, привързаността, приемана за любов, агресията в поведението, териториалният инстинкт, инстинктът за самосъхранение, сексуалното чувство и пр. са чисто човешки чувства и въобще човешки ли са? Дали знаем кое е човешкото в нас? Ние като хора сме сглобени от две части - човек в развитие поставен в тяло на бозайник. А това тяло на свой ред носи всички по-долни царства в себе си като мозъчни структури и емоционални подтици и нагони. Ние сме принудително свързани с животното - поставени сме на гости в вътре в него - това са телата ни! Понякога на човек му се случва да стане свидетел на пристъпи на силна неконтролирана ревност, която стига до там че се превръща в агресия както към изпитващият тази емоция, така и към ревнуваният и третият обект, от който той е ревнуван - бил той реален или напълно хипотетичен... Агресия която няма нищо общо с Любовта, дори и с любовта. Това е едно силно подтискащо и угнетяващо всички чувство, буквално обсебващо изпитващиятго и опитващо се да обсеби ревнуваният обект също така. По естеството си то представлява чисто и директно енергетично нападение към ревнуваният обект и който е по-сензитивен го усеща, дори и през разстояние. Снощи си мислех за ревността и я сравних с обсесивно компулсивното разстройство(натрапчивата невроза) - същият механизъм на действие! Нетрансформираният сексуален нагон (нетрансформиран във по-висши прояви и стремежи) бива изтласкван в подсъзнанието, където образува устойчив комплекс, едно алтер его, което има свой собствен живот, несъобразяващ се с разума и независещ от интелигентността, образованието, културата... Този чисто животински по естеството си комплекс така изтласкан придобива многократно по-голяма сила, защото действа от сферата на подсъзнанието, обикновено неосъзнавана от средния човек. Какво представлява този комплекс? Силен нагон, превърнал се в типичното животинско териториално чувство - защита на собствената територия - и тази защита не се съобразява с никакъв морал или етични положения - тя е чиста агресия, желание за разкъсване на съперника/цата, за най-грубо и нямащо нищо общо с човещината налагане на своята територия! Във всеки отнас животното живее и има своето място и роля. Това което е важно е да умеем да позтавим юзди на това животно, да впрегнем импулсите му, да ги сублимираме към по-висшите им еквиваленти. Не да се борим с тях, а да ги пренасочим и изтънчим като ги прекарваме през сублимиращият механизъм на самосъзнанието и ги насочваме към свръхсъзнанието си(Бог)! На всеки му е приятно да бъде ревнуван в известна степен - това е проява на внимание, грижа, присъствие на другия с мисъл и тяло...но това е до известна степен. Когато ревността се превърне в неконтролирана обсебваща страст, присъстваща като постоянна характеристика на партньора ни, тогава обсебващата и сила и депресиращата и подтискащост стават очевидни. Тогава тя се превръща в повече или в по-малка степен в болестно състояние. ПОначало присъща на всички ни и играеща определено добра роля в приятелските и семейни отношения, поддържаща морала и единството в двойката ако е в нормални граници, надхвърлила ги тя се превръща в опасно бреме и тежък товари за двамата. Човек не може да затвори партньоря си в килия без прозорци или на върха на някоя кула(макар че често се е случвало в човешката история ), не може да му збрани да общува и комуникира, да се развива професионално, да поддържа приятелски взаимоотношения с хората... Решението според мен е именно сублимирането на ревността. Как - ще пиша по-късно. КОгато човек е вътрешно центриран, нещата коренно се променят. Тогава когато сме развили вярата в Бога, тоест в самите Себе си, когато сме се доближили поне мъничко до този вътрешен център, тогава ние автоматично проектираме тази вяра и към партньота си. Как да вярваме на партньора си? Като повярваме в Себе си! Колкото повече се опитваме да ограничим някой, толкова повече той ще се стреми да се освободи от контрола ни ! За да сме вс добри всзаимоотношения с някого, трябва да го оставим свободен, да му вярваме безпрекословно - тогава той ще ни обича от все сърце, ще ни бъде верен и искрен с нас!!! Хари Ом! Така е,аз малко ревнувам,но си давам ясна сметка,че не бива,точно първо на себе си трябва до повярвам,сега,на този етап от съвсем скорошната ми връзка,постепено изчиствам това чувство,доволна съм от себе си!Бъди здрав и много късмет!!!!!!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 Една стара поговорка казва:"Ревността е болест, която не се лекува". Не се лекува, наистина. Но най-лошото е, че страдат и други хора, всички наоколо ведно с болния. Напоследък ми се струва, че жените са доста по-ревниви или винаги са си били такива, но аз не съм го разбирала, щото ревността ме отвращава. Не се лекува, не, особено женската. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 Ревността - проявена или прикривана - е заявка за обсебване, претендиращо право на собственост, стремеж към доминиране и отричане на равнопоставеността. Или само аз, или никой друг. Нищо, което ограничава нечия свобода, не може да бъде наречено любов. Необходима е смелост и реална самоувереност, за да бъде преодоляна нечия ревност, в това число и нашата собствена. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 Ревността е също резултат и от желанието ни за самоизява. Защитен механизъм да се предпазим от чувство за нереализираност и малоценност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 ... Защитен механизъм да се предпазим от чувство за нереализираност и малоценност. Лек за ревноста няма , можеби осъзнаване към по-широкоскроеност . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 Много хора бъркат ревността с прояви на любовта. Няма такова нещо. Ако за някой тя - ревността, гали суетността му (аз съм значим, защото ме ревнуват), то тези хора са обречени да не познаят никога любовта, любовта между равни. Аз не познавам нито един ренивец (мъж или жена), които настина да обичат. В ревността има една част любов и 99 части самолюбие. Франсоа дьо Ларошфуко Ревност - Верност ! РеВност - ВеРност! Вярност - Вяра-Носи (взаимното доверие се самоподдържа при липса на подозрения) ; Ревност - Ре-Внос (повторен внос на его в уж любовните, т.е. неегоистични отношения) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 Ревността е болест и като всяка болест може и трябва да се лекува- с разбиране, с търпение, със смирение и с много Любов. Това е проблем най-вече на ревнуващия и той е този, който трябва да осъзнае това и да направи възможното, за да се излекува. Ревнуваният е този, който може да му помогне. И двамата трябва да осъзнаят своята част от задачата, която трябва да решат, за да се получи положителен резултат и за двамата. Стъпките, които трябва да се извървят от болния 1/Осъзнаване - Ревността е болест, провокирана от чувството ми за притежание.Партньорът ми не ми е частна собственост, а сме равнопоставени 2/Смирение - разбирам , че съм болен и искам да се излекувам 3/Търпение - проявявам необходимото търпение по време на лечението 4/С много Любов към себе си и към партньора- Това е единственото лекарство за лечението на тази болест! В какво се състои помощта от страна на ревнувания 1/Осъзнаване, че ревността е болест и партньорът ми е болен 2/Смирение-Разбирам, че на партньора ми му е необходима помощ и искам да му помогна 3/Търпение-проявявам необходимото търпение по време на лечението 4/С много Любов към себе си и към партньора - Това наистина е единственото лекарство за лечението на тази болест! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 Мисля, че си права . Благодаря Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 Винаги има лек. Ревността все още е "мутация", която се проявява при благоприятни фактори, но дори и да е вече проявена, тя е инструмент, чрез който ревнуващият се отказва от труда, чрез който може да поддържа взаимоотношенията си чисти- другите нека се трудят, важното е да ме канят на гости, а за това е нужно да поддържам "чара" си, да разуча "паролите за достъп" до интимните покои на домакините...Просто ревността е болест, която сполетява човека, и ако се окаже податлив и без силен имунитет, се превръща в паразит. Е, за да си върне човешкия облик сам по себе си е недостатъчен, но ние сме хора, не оставяме другите сами да се оправят, помагаме си, проявяваме състрадание и съчувствие, жертваме нещо свое за благото на другите- къде е обаче разликата между състраданието и съжалението, съчувствието от емоционалното безсилие, пожертвователността и принудителното донорство? Разлика има, и тя е в трезвеността. Любовта не опиянява, тъкмо напротив- държи човека винаги трезвен, и всичките му сетива са в изправност, и не подлежат на заблуда. Е, до вчера ако някой се е опиянявал и е бил зависим от любовната еуфория, а като е на "сухо" е изпадал в любовни делириуми, как да се избави от това състояние сам- само ако се появи "любимия" образ в съзнанието му, всичко започва отначало... Е, отговорът е вече близо- паразитиращ мутант не е човек- подлежи на унищожение. Ако човек осъзнае, че ако унищожи паразитиращото чудовище няма да унищожи човека, разполага с "ваксината", лекуваща и предпазваща от ревността. Чудовището трябва да бъде унищожено- как? Най-лесния начин е гладът. Не го храни, и то ще загине от глад, но пък гладък го прави агресивно, опитва се да хапе, да драска, да заплашва...но го е страх да действа. "Ще си тръгна", "Всъщност, не ме заслужаваш", "как така когато аз съм тук, под ръка, се осмеляваш да поглеждаш към..."- това е само начално "ръмжене". Не е въпроса в това да покажеш на ревнивия онези слаби неща в него, които са го превърнали в ревнив мутант- не е въпроса да покажеш на другия слабостите му, въпросът е да му покажеш силата си така, че да се убеди, че от него зависи дали с нея ще го смажеш веднъж завинаги, или ще я употребиш за да го подкрепиш докато премине делириумът, абстиненцията и "детоксикацията", докато постигне едно удовлетворително трезво състояние, дори ако трезвеността на двамата впоследствие им позволи да видят и разберат, че отношенията им са изчерпани и всеки трябва да продължи в своята посока- да, всичко това е проява на сила, защото Любовта освен трезвеност, представлява и сила, и много други неща... Да се влюбиш до пълно изтрезняване- все още това за мнозина е "невъзможно" просто защото влюбването причиняващо опиянение е удобно оправдание- може да се пледира за временна "невменяемост", и този механизъм се поддържа, защото винаги е най-лесно да толерира слабостта...да, но в писанието, сред блаженствата не присъства "блажени слабите, защото законът ще им го вмени за правда...", а всички блаженства които са поместени в писанието съдържат в контеста си Силата. "блажени нищите духом, защото тяхно е царството небесно"- да, но царството небесно "със сила се превзема"...и т.н. всяко блаженство е резултат от разумно употребена Сила... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 (edited) в своя живот съм решил да не изневерявам, да бъда Истинен на всяко ниво най-добре ще е поне да не създаваме поводи за ревност, да сме максимално открити и искрени.......да зачитаме и уважаваме любимото същество без да го нараняваме всяко блаженство е резултат от разумно употребена Сила "Разумен човек построи къщата си върху скала. ... и къщата не се поклати, защото беше построена върху скала!" Самоконтролът е здравата основа на еволюцията. Редактирано Октомври 23, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 Самоконтролът е здравата основа на еволюцията. ? Много неокомунистически ми звучи това. Самоконтрол - каква ужасна дума само! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 Като самолюбие, нали, водещо до ревност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 (edited) първите 2 заповеди на Мойсей са Теокрация в областта над очите останалите 8 - дисциплина за останалата част на тялото под очите Редактирано Октомври 24, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 (edited) 10 те заповеди на Мойсей се делят на първите 2, Теокрация в областта над очите + останалите 8 ~ за останалата част на тялото под очите Не се ли възмущаваше някой от ербап български шофьори? И от фалшив лекар на рак на гърдата? Май страдаме от двоен стандарт. Браво, класика в самоконтрола! Така е - двуликият Янус е голям бял брат. Редактирано Октомври 23, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 24, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2007 (edited) Умът на разумния човек е свързан със Слънцето, а краката му са свързани със Земята. Следователно той живее между Слънцето и Земята. Следователно разумният човек е свързан с два центъра. Каквото Слънцето учи човека отгоре, каквито заповеди му дава, това той изпълнява на Земята. [За]разумния човек Земята е една обширна лаборатория. ... можете да дойдете при Христа, при Когото доведоха една блудница и Го запитаха: „Учителю, Ти какво ще кажеш? В Моисеевия закон е писано, че такива трябва да се убиват с камъни. Ти как ще разрешиш този социален въпрос според новото учение?“ Христос ги погледна и почна да пише с пръст на земята. Той смяташе нещо, правеше някаква сметка и започна да смята: 2 по 2 прави 4. И 4, делено на 2, прави пак 2. Две по 3 прави 6, а 6, делено на 3, прави пак 2. Той смяташе: С два крака ли трябва да ходи човек или с един крак? Да се убие ли трябва човек или да се изправи? Тогава Христос им казал: „Много добре е писал Моисей, но за да се изправи тази жена, всички вие трябва да бъдете светии. Ако сте светии, хвърлете всички отгоре ѝ по един камък, но ако сте грешници, като хвърлите отгоре ѝ по един камък, вие ще убиете тази душа. Следователно, за да се изправи, хвърлете отгоре ѝ по един камък.“ И пак почнал да пише на земята. В това време един по един почнали да излизат навън. Кое е по-хубаво: да умре един човек или да се изправи? Да се изправи е по-хубаво, отколкото да умре. В българския език думата „изправяне“ има два смисъла. Да се изправи един човек, това значи да се изправи гърбицата му. Или, да се изправи един човек, на когото краката са схванати от ревматизъм. Думата „изправяне“ може да се употреби и в морално отношение. Един човек, на когото волята по някакъв начин е отслабнала, може да се изправи, отколкото да се убие. ... Разумните хора работят. На тях се дължи преобразованието на днешните общества. Те им влияят със своите мисли. Те казват на хората: „Така не трябва да живеете.“ Те влизат между хората и ги вкарват в новите общества. Те им казват: „Така трябва да живеете, такива закони трябва да имате, така трябва да се отнасяте“ и т.н. И благодарение на тях ние виждаме един голям прогрес на човечеството. Така беше и във времето на Моисея. Той беше един от разумните хора на времето си. Ако четете неговите закони, виждате, че те са много хубави. Ако евреите биха приложили законите на Моисея, съвсем други резултати щяха да имат. И ако дойдем до новите времена, и ако хората биха приложили Христовото учение, което има едно социално приложение, друго щеше да бъде положението на съвременното човечество.Разумният човек Редактирано Октомври 24, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Октомври 24, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2007 Ревността се управлява от Егото. Ревността подклажда съперничеството и борбата за надделяване при избор на партьор. Има ли при животните ревност? Има съперничество и желание да са в центъра на вниманието. Ревността е атавизъм от ония времена, в които сме били по-малко хора. Но го има, сащо като апендикса. Аз ревнувам не заради другия, а заради себе си, заради собствената си сигурност и самочувствие. Няма да ви лъжа, че ревнувам умерено или че не ревнувам изобщо. Не съм светица, нито искам да бъда такава. Понякога озаптявам "звяра", човек научава как да го прави, ако иска. И знаете ли, тогава се появява едно такова...безразличие - и какво от това, казвам си, дори да е така, нима мога да променя това, което евентуално се случва? Внимание и уважение не ми липсва и от моя и от чужди мъже, нито от жени дори. Аз самата съм на мястото на жена, заради която друга може да ревнува. Нима не е хубаво да се почувстваш харесван? Не ме наранява това, че чужди мъже ме харесват, не мога да искам моят да не харесва чужди жени. Но всичко си има граници. Дори и харесването. Както аз няма да позволя да ме харесват..от близо, така не искам и моят мъж да хареса..от близо други. Въпрос на уважение, зачитане, разбиране. Не става дума за обич, нито за любов. Реността е страх, че може да загубиш опората си, ревността е подготовка за самотата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Октомври 24, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2007 Да, Милкана - ревността е продиктувана от егото. Тя е страх, че можеш да загубиш опората си. Тя е липса на увереност, на уважение и себеуважение. Опит за задушаващо пламъка на любовта обсебване, липса на чувството за себедостатъчност, страх да останеш насаме със себе си, което всъщност е страх от самотата, а в по - дълбок смисъл и страх от смъртта. Ревността може да включва и завист - че друг е харесван повече от теб или е постигнал по - голям успех и т.н. При всички положения трябва да се разбере, че ревността е деструктивно чувство и че е унизително за човека, когото ревнуваш, да го третираш като вещ, която можеш да притежаваш! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Октомври 24, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2007 Ревността директно разболява ако е силна и продължителна - най-често самият ревнуващ се разболява, а ако е по-силен, болестта се прехвърля върху ревнувания обект - защото тя е директна агресия и енергийна атака срещу Любовта - любовта между двамата и Любовта по принцип. Според мене ревността e най-голямото престъпление към любовта. Моят баща изключително много ревнуваше майка ми, въпреки че тя не даваше обичайните поводи за ревност. Контролираше я във всичко - дори следеше някоя блузка да не е по-ярка от неговите представи за приличие. И ако се случеше такова "престъпно деяние" от нейна страна, дори се стигаше дотам, че той се изнасяше от къщи за 2-3 дни, след огромен скандал, разбира се. Стана точно така, както ти казваш - на 48 мама се разболя от рак. Аз бях все още ученичка, след това заминах да уча в София. В едно свое писмо мама сподели, че баща ми се е променил и е вече много мил с нея, но, според нея - твърде късно. На 50 тя почина. Може би причината за татковата ревност е била, че тя беше много духовен човек, с много голяма обща култура, с талант и усет към изкуствата (въпреки че работеше като счетоводител), с много ведър характер - винаги усмихната.Никога не съм чувала майка ми да каже нещо лошо за някого, нито пък някой да каже нещо лошо за нея. Дори и най-злата ни съседка не успя да се скара с нея за нищо.Всички я харесваха и обичаха. Минали са 34 години от смъртта й, а хората все още я споменават - винаги с добро. А татко е краен материалист. Не уважава особено хората, които се занимават с изкуство - особено писателите. И е привърженик на схващането, че човек никога не трябва да казва на друг човек, че го обича. Особено на съпругата и на децата си. А иначе и той си има добри качества - изключително работлив, прям (но понякога с двоен стандарт), грижлив към семейството откъм материалната страна. След като бях свидетел на безкрайни скандали и непрекъснато напрежение през цялото си детство, се отвратих от ревността. В моя досегашен живот съм успявала винаги да се опазя от това толкова тежко и убийствено заболяване. Дори и да се е прокрадвала у мене и най-малката доза ревност, бързо съм се отърсвала от нея. А съм имала достатъчно поводи да ревнувам. И затова се чувствам щастлива и жизнена. За съжаление след смъртта на майка ми просветлението на баща ми трая много кратко. Прехвърли ревността си върху мене, въпреки че съм била винаги самостоятелна и финансово независима. Голям тормоз. Следене. Обидни квалификации. Сега се опитва да атакува с ревност и дъщеричката ми, която е на 14.5 години. Успявам да я убедя да не го намразва по тази причина, обяснявам й, че не може да превъзпита 86-годишен човек. И безкрайно го съжалявам. Мислех си, че ще помъдрее, но поне засега това не се случва. При духовните практики, които упражнявам, винаги с голяма трудност ми се удава прошката към баща ми. На всички други хора съм успяла да простя, а по отношение на него просто не съм сигурна. Не спирам да опитвам, разбира се. Защото го обичам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.