Орлин Баев Добавено Април 4, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Да, ревността е регресия на либидото и фиксация в инфантилен стадий. АКо въобще е имало прогресия ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 "Където има ревност няма любов" е клише, защото много добре знаем, че въпреки едното чувсто, съществува и другото. Цитатът е само идеално състояние и пожелание, достижимо, надявам се за повече и повече хора. Вижте, темата е формулирана като въпрос. Ако трябва да се водим от класификации и определения, то с лека ръка бхме сложили ревнуващия в категорията на необичащия. Което, реално погледнато, е безсмислено. Не си ли помисляте, че двете чувства могат да съжителстват и без да си извадят очите? А как живеят заедно куче и коте? Зависи от характера на ревността и любовта. За съжаление в езика ни няма отделни думи за различните стадии усети и чувства. Оттам идва и противоречието. Защото думите обобщават. Как да се отнасяме към ревността ли? Да я приемаме и най-вече да я разбираме. Отхвърлим ли я дамгосана, тя ще се връща като бумеранг и ще удря още по-силно. Оставете я сама да си отиде, дори да поведе със себе си и любовта. А може би ще си замине само едната. Винаги е различно. Ценете разликите. Благодарение на тях сме хора и имаме шанса да познаем и светлата, и тъмната страна. И да направим избора си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Как да се отнасяме към ревността ли? Да я приемаме и най-вече да я разбираме. Отхвърлим ли я дамгосана, тя ще се връща като бумеранг и ще удря още по-силно. Приемам, че ревността съществува, но вече не допускам тя да управлява живота ми и не се съобразявам с нея. Разбирам ревността и причините и - имах възможност 20 години да я изучавам. Дали другият ревнува не е мой проблем и не допускам да стане мой. Не я дамгосвам, просто си оставям човека да си ревнува и обича по неговия си начин - без моето присъствие. Не се върна при мен като бумеранг, нито любовта си отиде с нея. И аз от това се страхувах 20 години и я смятах за симптом на любовта - колкото повече ме ревнува, толкова повече ме обича! Там където свърши ревността, там започна свободата, а тя е задължителното условие за съществуването на любовта и щастието. Искрено ви ги пожелавам на всички! :feel happy: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Там където свърши ревността, там започна свободата, а тя е задължителното условие за съществуването на любовта и щастието. Искрено ви ги пожелавам на всички! :feel happy: И все пак, процесът на осъзнаване е постепенен. Когато любовта е стеснена, тя се възприема като зависимост - и тогава ревността я спохожда най-редовно. Щом любовта се разшири (и започне едва тогава да се нарича с това име от приелите по-различна терминология) - тогава усеща нарастваща свобода и ревността става все по-безмислена. Но ако трябва да бъдем пунктуално точни, опасявам се, че трябва да признаем, че чак до много напреднали стадии има и някакви остатъци от ревността. Та нали и духовните учения са се разцепили на хиляди парчотии не толкова поради кавги на дебилни последователи, колкото от някои особено напреднали ученици на първооснователите, дали сериозни поводи за последващите събития?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Април 5, 2007 Доклад Share Добавено Април 5, 2007 Но ако трябва да бъдем пунктуално точни, опасявам се, че трябва да признаем, че чак до много напреднали стадии има и някакви остатъци от ревността. Та нали и духовните учения са се разцепили на хиляди парчотии не толкова поради кавги на дебилни последователи, колкото от някои особено напреднали ученици на първооснователите, дали сериозни поводи за последващите събития?! Да. Разнообразие във възприемането на вибрациите на Ревността + Ревностните последователи със субективните си схващания са оказали + оказват огромно влияние върху волите на човеците. Ревност + Своенравие Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BENITA Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 (edited) Здравейте , признавам, че не съм чела много от темите, сигурно има много написани неща по този въпрос, но се замислих, за ревността. Според мен тя е сянка на падналата-човешката любов.Вие какво мислите по въпроса? Поздрави на всички Благодаря, тъкмо се притеснявах как ще си оправя грешката в заглавието .Сега вече ще си чета на спойствие. Редактирано Юни 12, 2007 от BENITA Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 Паднала любов - някак не ми стоят заедно тези думи. Където има любов, няма падане, а извисяване. Ревността е само един от човешките страхове. Страх от загуба, който се поражда пък от неразбиране, от собственически инстинкти за притежание. При любовта няма страхове, не се погажда нещо с тях. Любовта е свобода, а ревността е робство. Много харесвам освободени от стремежи за притежание хора. Понякога ревността е полезна - показва ни, че не сме в любовта, сгрешили сме нещо, не е любов, това, което мислим, че е. И ни измъква от там, за да срещнем истинската любов. http://vbox7.com/play:b87b63c7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 Невероятна си Силвия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 12, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 Да - именно - сянка на падналата любов! На човешката и животинската. Те имат сянка - и още как. Всичко от което обичащият с такава любов се страхува и с което се бори, се симптоматизира като ревност, агресия, омраза, обсебващ контрол ... А Любовта, онази висшата, тя няма сянка, така е! .... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 Малко се съмнявам вече ,че някога ще намеря онази висша любов.Можеби е по-добре да намерим нещо обикновено и с любовта си да го направим съвърщено.т.е.да не се надяваме на онази въсвишена любов,а да се задоволим с ревнивия,несъвършен партньр.Незнам,малко съм изгубила надежда вече. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 (edited) Човек може да обича възвишено само себе си, защото прометеевата филантропия не ние е присъща, пък и не живеем в Аполония. Редактирано Юни 12, 2007 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 12, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 Намираш такъв партньор, какъвто е твоят Анимус! АКо го преживяваш на ниво Хермес, ще привлечеш дори мъдрец! Каквото повикало, такова се обадило! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BENITA Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 Да - именно - сянка на падналата любов! На човешката и животинската. Те имат сянка - и още как. Всичко от което обичащият с такава любов се страхува и с което се бори, се симптоматизира като ревност, агресия, омраза, обсебващ контрол ... А Любовта, онази висшата, тя няма сянка, така е! .... Благодаря ти Орлине точно това имах в предвид . Ето и нещо от любимите ми лекции на Елеазар Хараш: "Учителят казва:"Не се интересувайте дали хората ви обичат или не. Интересувайте се само от това, дали вие обичате!"...Ако се интересуваш другите да те обичат, значи да задължаваш Бога, оттам започват много катастрофи. Понеже Бог е Любов, никой не може да го задължава. А когато ти обичаш, в теб те4е Бог, в теб тече пълнотата на живота. Тогава как можеш да искаш нещо друго. Как можеш да искаш някой да те обича, когато ти си пълен с Бог? Въобще как можеш да държиш някой да те обича, не говорим за задължаване или пък за насилие..."Вие страдате казва Учителят-Защото търсите Любовта отвън. При Любовта и животът, и смъртта имат смисъл. При безлюбието и животът, и смъртта нямат смисъл, всичко е трудно...." Не отдавна, молейки се зададох въпрос на Учителя, беше свързан точно с човешката любов, отговорът дойде много скоро, просто отворих някаква книга и прочетох следното:" Учителят казва:" Никой никога не е разрешил въпроса с човешката любов".Не си спомням точно в коя книга беше , и макар, че не знам английски ви поздравявам с http://www.vbox7.com/play:b87b63c7 мисля, че е типичен пример, за човешката любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 Този клип е типичен пример за човешката нелюбов - ревността, която като всяко зло е за добро - среща ни с човешката любов, рисуваща прекрасни картини. Там ангели не видях, или... май имаше един. Даже два. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 12, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 Да, благодаря, Бенита! И за да има човек висшата Любов без сянка, наистина трябва да обича преди всичко Пътя, Дао, Бога, както и да го наречем! Висшият си Аз може би е най-удачно! И в следствие от следването на дисциплината на живот, придобитата сила, светлина и Любов, да не те интересува дали те обичат или не. АКо те обичат, толкова по-добре. Ако ли не - все тая! Но това се случва само ако преливаш от божествената любов. И не е само чувство, а състояние и на силата и на светлината на съзнанието, че и на хормонална нагнетеност и баланс! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 Аполония Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 Една стара поговорка казва:"Ревността е болест, която не се лекува". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 Лекува се - както и гордостта, както и суетата. Бог се е погрижил за лекарствата - това са болките и страданията по пътя ни, които сами си причиняваме със собствената си ревност - каквито и да са нейните лица. Но наша е свободната воля кога и дали ще поискаме свободата си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 Всемогъществото, което се придава на любовта е характерно и за ревността, когато оспеете да се излекувате от любовта ще се излекувате и от ревността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 Докато се опитвах да се излекувам от любовта, за да се спася от ревността (скритата и явната, моята и неговата), усещах душата си опустошена, объркана, умираща.... Когато успях да излекувам любовта си от скритата в нея ревност, тя излекува живота ми от болката и му придаде смисъл и свобода. А как е при вас? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 А как е при вас? На мен не ми се е налагало да се лекувам.Изживявам всичко до край. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BENITA Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 На мен не ми се е налагало да се лекувам.Изживявам всичко до край. Хихихихихихихи ти сигурно си прероден Дзен будист Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 Ревноста е напълно човешко качество.Тя изразява страха ни,да не ни пренебрегнат,да не ни оценят. Не е израз на любов към партньора,нито знак,че няма любов,а изразява само нашето отношение към самите себе си.Дали се съмняваме в нашата уникалност и сомооценката ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BENITA Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 Всемогъществото, което се придава на любовта е характерно и за ревността, когато оспеете да се излекувате от любовта ще се излекувате и от ревността. Любов и ревност, живот и смърт, добро и зло... Всичко това произлиза от "Дървото за познаване на доброто и злото" т.е. -дървото на смъртта, за това говоря, за паднала любов и за сенки . От този порочен кръг може да се излезе чрез т. нар. при Толтеките-"Практикуване на безупречност",и тогава когато човек се пречисти (излекува), се навлиза в една друга Любов, която е без сенки и без никакви примеси, тук вече става въпрос, за едно друго дърво наречено "Дървото на живота". Поздрави на всички Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.