Ревността - как да се отнасяме към нея?

[Орлин Баев]

Спомням си преди време майка ми се възхищаваше на кученцето ни пуделче и казваше: "Ето, виж го, то е съвсем като човек, само не може да говори!" Кученцето "обичаше", тоест имаше силна привързаност и "плачеше", когато нямаше никой в къщи, ревнуваше когато някой прегръщаше стопанката му, защитаваше територията си когато се хранеше ккато хората защитават територията си във вид на приятел/ка, бизнес и т.н. Тогава аз се замислих - кой на кого прилича всъщност? Дали животното на човека или по-скоро обратното? Дали чувства като ревността, завистта, привързаността, приемана за любов, агресията в поведението, териториалният инстинкт, инстинктът за самосъхранение, сексуалното чувство и пр. са чисто човешки чувства и въобще човешки ли са? Дали знаем кое е човешкото в нас?

Ние като хора сме сглобени от две части - човек в развитие поставен в тяло на бозайник. А това тяло на свой ред носи всички по-долни царства в себе си като мозъчни структури и емоционални подтици и нагони. Ние сме принудително свързани с животното - поставени сме на гости в вътре в него - това са телата ни!

Понякога на човек му се случва да стане свидетел на пристъпи на силна неконтролирана ревност, която стига до там че се превръща в агресия както към изпитващият тази емоция, така и към ревнуваният и третият обект, от който той е ревнуван - бил той реален или напълно хипотетичен... Агресия която няма нищо общо с Любовта, дори и с любовта. Това е едно силно подтискащо и угнетяващо всички чувство, буквално обсебващо изпитващиятго и опитващо се да обсеби ревнуваният обект също така. По естеството си то представлява чисто и директно енергетично нападение към ревнуваният обект и който е по-сензитивен го усеща, дори и през разстояние.

Снощи си мислех за ревността и я сравних с обсесивно компулсивното разстройство(натрапчивата невроза) - същият механизъм на действие! Нетрансформираният сексуален нагон (нетрансформиран във по-висши прояви и стремежи) бива изтласкван в подсъзнанието, където образува устойчив комплекс, едно алтер его, което има свой собствен живот, несъобразяващ се с разума и независещ от интелигентността, образованието, културата... Този чисто животински по естеството си комплекс така изтласкан придобива многократно по-голяма сила, защото действа от сферата на подсъзнанието, обикновено неосъзнавана от средния човек. Какво представлява този комплекс? Силен нагон, превърнал се в типичното животинско териториално чувство - защита на собствената територия - и тази защита не се съобразява с никакъв морал или етични положения - тя е чиста агресия, желание за разкъсване на съперника/цата, за най-грубо и нямащо нищо общо с човещината налагане на своята територия! Във всеки отнас животното живее и има своето място и роля. Това което е важно е да умеем да позтавим юзди на това животно, да впрегнем импулсите му, да ги сублимираме към по-висшите им еквиваленти. Не да се борим с тях, а да ги пренасочим и изтънчим като ги прекарваме през сублимиращият механизъм на самосъзнанието и ги насочваме към свръхсъзнанието си(Бог)!

На всеки му е приятно да бъде ревнуван в известна степен - това е проява на внимание, грижа, присъствие на другия с мисъл и тяло...но това е до известна степен. Когато ревността се превърне в неконтролирана обсебваща страст, присъстваща като постоянна характеристика на партньора ни, тогава обсебващата и сила и депресиращата и подтискащост стават очевидни. Тогава тя се превръща в повече или в по-малка степен в болестно състояние. ПОначало присъща на всички ни и играеща определено добра роля в приятелските и семейни отношения, поддържаща морала и единството в двойката ако е в нормални граници, надхвърлила ги тя се превръща в опасно бреме и тежък товари за двамата.

Човек не може да затвори партньоря си в килия без прозорци или на върха на някоя кула(макар че често се е случвало в човешката история ), не може да му збрани да общува и комуникира, да се развива професионално, да поддържа приятелски взаимоотношения с хората...

Решението според мен е именно сублимирането на ревността. Как - ще пиша по-късно. КОгато човек е вътрешно центриран, нещата коренно се променят. Тогава когато сме развили вярата в Бога, тоест в самите Себе си, когато сме се доближили поне мъничко до този вътрешен център, тогава ние автоматично проектираме тази вяра и към партньота си. Как да вярваме на партньора си? Като повярваме в Себе си! Колкото повече се опитваме да ограничим някой, толкова повече той ще се стреми да се освободи от контрола ни ! За да сме вс добри всзаимоотношения с някого, трябва да го оставим свободен, да му вярваме безпрекословно - тогава той ще ни обича от все сърце, ще ни бъде верен и искрен с нас!!! Хари Ом!

[Таня]

Снощи си мислех за ревността и я сравних с обсесивно компулсивното разстройство(натрапчивата невроза) - същият механизъм на действие! Нетрансформираният сексуален нагон (нетрансформиран във по-висши прояви и стремежи) бива изтласкван в подсъзнанието, където образува устойчив комплекс, едно алтер его, което има свой собствен живот, несъобразяващ се с разума и независещ от интелигентността, образованието, културата... Този чисто животински по естеството си комплекс така изтласкан придобива многократно по-голяма сила, защото действа от сферата на подсъзнанието, обикновено неосъзнавана от средния човек. Какво представлява този комплекс? Силен нагон, превърнал се в типичното животинско териториално чувство - защита на собствената територия - и тази защита не се съобразява с никакъв морал или етични положения - тя е чиста агресия, желание за разкъсване на съперника/цата, за най-грубо и нямащо нищо общо с човещината налагане на своята територия! Във всеки отнас животното живее и има своето място и роля. Това което е важно е да умеем да позтавим юзди на това животно, да впрегнем импулсите му, да ги сублимираме към по-висшите им еквиваленти. Не да се борим с тях, а да ги пренасочим и изтънчим като ги прекарваме през сублимиращият механизъм на самосъзнанието и ги насочваме към свръхсъзнанието си(Бог)!

Начина ти на разсъждение много ми харесва и той изяснява процесите от гледна точка на съвременното материалистично мислене.

Ако погледнем нещата в един по- духовен план, когато приемем, че освен ,че имаме животивка природа, имаме и опит от предишни животи и това, което ни се случва, страховете, ревността са именно опитности от злоупотреба към нас или от нас от предишни животи и възможността да изтласкваме в подсъзнанието си "животинските си комплекси" е начин и възможност да се предпазим от по- голямата опастност, която вече сме преживели в един друг живот, а в момента не сме израснали духовно, за да можем да сублимираме? Нещо като предпазен механизъм, докато дойде момента на осъзнаването ни и възможността за сублимиране?Какво мислиш по този въпрос?

[Милкана]

Една от моите любими теми за дискусия

Но нека тръгнем от самото начало....

Щом ревнуваш някого, значи има причина за това. Нещо е подало сигнал за събуждане на ревността. Причините могат да бъдат разни, тривиални са, няма да ги изброявам..., може дори фактът, че жената е красива сам по себе си да е повод за ревност. Ревността действително е породена от страха да не бъдеш изоставен, отхвърлен, унизен, недооценен, пренебрегнат. А кола, на която двигателят се движи с горивото страх, поема по грешни пътища. Ревността не идва от любовта, ревността идва от егоизма.

Независимо дали един човек е ограничаван или не от друг, решението за постъпките си взима сам, без влиянието на другия. Никакви забрани и никакви свободи и ревности не биха ме възпряли да направя нещо, което аз реша - така е с всеки. И в избора на постъпката има голяма мъдрост, как да бъдем себе си, независимо от обстоятелствата. Защото който има поведение, подбуждащо ревност, ще го има , докато не промени сам себе си - друг няма да извърши трансформацията. Който ревнува - с повод и без повод, трябва да работи с преодоляването на тази слабост.

Често пъти правим грешката да очакваме, че и другите хора ще са като нас и оттам идва недоверието и съмнението. Изградили сме си еталон на поведени и се появява някой, който не се вмества в него - всяко отклонение от правилното /според нас/ поведение действа като светване на сигнална лампичка "внимание". Така напр. аз не бих дала номера си на случайно срещнат в трамвая мъж, нито бих поискала неговия, ако имам сериозна връзка /приятел, съпруг/. Камо ли да почна да възхвалявам достойнствата на чужд мъж пред моя. Съответно, ако моят приятел/съпруг направи нещо подобно, ще се почувствам засегната - защо той прави това, което аз не бих направила ?? Това беше само пример за илюстрация. И започват - съмнения, въпроси...с една дума - ревност.

Аз самата съм била много ревнувана. В началото само ми е било намеквано, а по-късно бях засипвана с порой от неоснователни подозрения. Знам колко е тежко, но въпреки това ми е трудно да се боря с ревността, която понякога проявявам. Тази реакция е до голяма степен предварително оформена - семейна среда, житейски горчив опит, излъгана наивност. Но смея да твърдя, че е и генетично-астрологично предопределена.

Както и да е - най-добре ще е поне да не създаваме поводи за ревност, да сме максимално открити и искрени, защото дори и малката лъжа, и скритата истина се разкриват и пораждат недоверие. Да се опитаме да живеем така, че да зачитаме и уважаваме любимото същество без да го нараняваме.

Едва ли някой мъж ще има в двора кошери, ако знае, че жена му е алергична към ухапвания на насекоми...Освен ако не иска те да я ухапят

[sony]

Здравейте! Бих искала да споделя собственият си опит по отношение на ревността. Преди време страшно ревнувах един човек. Мислех че ще полудея. Имах една приятелка с която споделях и пред която непрекьснато ревех, че се чувствам виновна задето го ревнувам. Нали го правя от егоизьм, а не от любов, пьк и той непрекьснато ми го натякваше... Тя тогава все повтаряше: " Ревнуваш, защото не се чувстваш достатьчно обичана. Ако се чувстваш достатьчно обичана, достатьчно сигурна в тази врьзка, в тази любов, нямаше да ревнуваш. И никой не ревнува без причина." Аз пьк продьлжавах да се инатя, че аз сьм виновната задето сьм такава мнителна. Как мога да си мисля лоши неща за моята любов?! Много усилия вложих в тази борба и до сега не знам как се отьрвах от този ад. Сега сьм сама и сигурна. Не ревнувам, но и не обичам. Не казвам ,че ревността и любовта вьрвят непременно рька за рька, но вече знам кой е бил прав- той или приятелката ми и винаги когато видя някой да реевнува знам, че е или от глупост или защото не се чувства достатьчно обичан. А в ревността има толкова много скрито желание да си причиним болка, да страдаме, за да оправдаем нещо.

[Венцислав_]

чисто човешки чувства и въобще човешки ли са? Дали знаем кое е човешкото в нас?

Ние като хора сме сглобени от две части - човек в развитие поставен в тяло на бозайник.

Аз пък съм сглобен от три части - човек в псевдоразвитие поставен в тяло на бозайник и Още Нещо. Обаче тази ми структура определя същността на ревността, а тя си е чисто човешка... Иначе опита ми не е съпроводен с екстремни прояви на това паразитно чувство, но определено показва преимущество на егоцентризма пред любовта. А то това е нищо друго, освен привързаност. Далеч сме хората от изпитване на истинско Чувство още, който каквото ще да си мисли... Няма изключения, щото тези дето са повече близо са по-малко хора.

[Донка]

На всеки му е приятно да бъде ревнуван в известна степен - това е проява на внимание, грижа, присъствие на другия с мисъл и тяло...

Няма степени, Орлине. Капка ревност съсипва каца любов и нежност.

Тъжно ми е за хората, които вярват в твоите думи. Аз бях една от тях... Когато не разбирах, че задължителното условие за любов между двама е личната свобода и липсата на страх и "ходене на пръсти".

Уважението към свободата и личния избор на партньора не са проява на невнимание, безгрижие и отдалеченост.

[Латина]

Ревността е абсурдно чувство, понеже човек се бои да не изгуби и се стреми да задържи нещо или някого, когото всъщност не притежава. На всичкото отгоре боли, зная от опит. Как го преодолявам ли? Истината е, че всеки е свободен и няма право да притежава друг човек. Което е определено за мене, не ми се губи. Което е определено за друг, грехота е да го искам. Радост може да ми донесе връзка само ако е благословена, ако е доброволна и от двете страни, понеже насила хубост не става. Ако не се спазват принципите за свобода и доброволност, това е унизително. Далеч съм от идеята да контролирам някого, да го следя, да го проверявам. Верността е ценен дар, който се дава доброволно.

Може би липсата на ревност означава готовност във всеки един момент да "пуснеш" другия от живота си и да го благословиш. Все пак не мисля за лошо да се показва, че държиш на човека, когото обичаш, че се радваш на присъствието му и че би ти липсвал, би те заболяло чисто по човешки, ако си тръгне. Понеже между двама души, които са близки, се създават връзки, чието разкъсване може да е болезнено. Дори да е просто навик, промяната при раздяла може да е трудна.

Ако някой не е при мене от любов, а примерно от съжаление, чувство за дълг, страх или каквото и да е друго, по-добре да отиде там, където го зове сърцето и нека бъде щастлив!

[Орлин Баев]

Благодаря ви, Латина, Донка, Милкана, Венци - много хубави и мъдри думи пълни с личен опит сте написали! А какво мислите за дадена връзка при която двамата са временно разделени и се виждат примерно веднъж на една или две седмици, като трябва да пътуват между два града? Как биха с еразвили нещата според вас? То е ясно - зависи от хората , но как вие бихте реагирали, в смисъл физическа вярност, въпреки дългите раздели например? Според мен всичко е възможно, особено при хора които знаят че не са само тялото и могат да поддържат връзката и от разстояние - сърдечно и мисловно. А и прекалената близост на телата, както и прекаленият секс водят само до деградация на връзката! Може би освен това такова временно положение е изпит за стремежа на двамата един към друг, за чувствата им и намеренията им! Обичам ви!

[Ради]

Когато има Любов, и дългото разстояние и ежедневната близост са добре за една връзка. Тук нито за изневери, нито за омръзване не можем да говорим.

Всичко е за добро. Примерно разстоянието усилва вътрешната връзка, близостта - това целта и на двете половинки.

Няма ли я Любовта обаче са възможни много сценарии, но нито един от тях не е хубав.

Много Любов на всички!

[Явор Москов]

Има една тема за неуверостта. Опитайте се да погледнете на ревността, като причинно-следствена връзка от неувереността. „Аз казах това и това и сега тя (той) гледа към него. Не мога да покрия неговия (нейния) висок критерий и затова ще ме изостави“. Разбира се не трябва да се отплесваме в крайности. Ако видим с очите си партньра си да це целува с друг индивид от противоположния пол, напълно нормална реакция е да побеснеем и да изревнуваме. Важното е да се овладеем, защото иначе сме победени, а независимо какво ни сполети в живота, трябва да излеземе от ситуацията с чест. Ще дам пример със себе си. Преди време бях сгоден и планирах сватба. Един ден един приятел ме покани на рожден ден, но аз знаех, че ще работя поне до полунощ и няма как да се измъкна. Помолих годеницата ми да ме замести. Така се случи обаче, че на бившия ми шеф му се разболя детето и ни пусна още в 22.00 За да изненадам всички отидох без предупреждение. Купона беше в разгара си. Питах за нея, но всички се бяха наквасили порядъчно и никой не можа да ми даде вразумителен отговор. Тръгнах да я търся (апартамента беше много голям). Заварих я с един мъж в една стая в леглото. Може би около 5 мин. съм стоял със стиснати юмруци за да не избухна. След това просто казах: „Сбогом“ и това беше. Сигурен съм, че и много от вас са имали подобни изживявания и е много лесно след такъв отрицателен опит да започнеш да ревнуваш всеки следващ партньор. Аз си повтарям, правете го и вие, ако искате: „Всеки човек е различен, той (тя) не е като предишния. Всичко ще бъде наред“. Истината е, че ревността е толкова разяждащо чувство, че вреди на отношенията ни с парньора изключително много, а и все пак нервите никой не може да ни върне. Ще изляза от темата за ревността малко, защото се сетих и за друго. Това, че бившият (бившата) е допуснал грешка, която не сте могли да простите и сте се разделили, не означава, че е докрай и напълно лош (лоша) за всичко. Например бившата ми годеницата имаше някои много положителни качества , от които съм си взел поуки, които ми служат и досега в реалния живот. Ако се случи пак се сближа с някоя жена, не бих си позволил да говоря за бившите ми приятелки, защото е дребнаво и недостойно. Животът трябва да се се живее сега, веднага и на момента, защото миналото си е просто минало и нищо повече.

[Милкана]

Ревността има много общо с изневярата. Но може да се прояви преди всякаква изневяра, а може и логически да е следствие от изневяра. В първия случай - опасение, че има вероятност да се случи изневяра, особено ако миналото на ревнувания човек е било доста...интензивно и наситено с подобни прояви на физическа невярност и сексуална зависимост.

При мен така става, че все завързвам сериозни връзки с хора, които не живеят в моя град. Включително и в настоящия момент. Не крия, че проявявам ревност към приятеля си, тъй като сме се разбрали да сме искрени и да си споделяме. И така научавам напр., че негови колежки го "задирят" и го търсят, искат да се срещат и му казват открито, че го харесват като мъж. Или че той проявява нездрава според мен общителност да се запознава с девойки. В първия вариант, е поне не е негова инициативата, но във втория, честно казано се стряскам - уж не е свободен, има си приятелка, а се заплесва по други. Не че не трябва да общува с хората, но има вероятност да изтълкуват вниманието му в смисъл, че той се интересува от съответната девойка както мъж се интересува от жена. Посъветвах го да се пази от подаването на грешни сигнали, не е честно, ако няма намерения за близост, все пак момичето отсреща ще се засегне да бъде излъгано в очакванията си. Но понеже познавам приятеля си, знам добре, че първопричината за завързване на подобни контакти е съвсем прозаична и импулсивна..., макар да твърди, че вече, от няколко месеца, се е променил и е надживял и изживял миналото си. Някой нещо ми спомена за вълка, нрава и козината по тоя повод, ама нали съм си абдалче, все вярвам в добрите намерения и понеже съм си колеблива везна, допускам и съмнението да ме разтрисва.

Това горното написах в отговор на Орлин за връзките от разстояние. С бившия ми приятел имахме такава връзка също, след няколко месеца той се премести в моя град, до това се стигна и до още 3 г. дружба. Наистина си зависи от хората, аз например не бих изневерила, в никакъв случай, дори се ограничавам умишлено, до такава степен се чувствам обвързана с моя човек. По принцип съм интроверт, който ходи на работа и вечер си стои вкъщи и поставя стена пред евентуалните ухажори, независимо дали си има приятел или не. Но това не пречеше на бившия ми приятел да ме ревнува и да мисли, че го лъжа. Не можеше да повярва, че е възможен такъв начин на живот и си изгради фантазен свят на мои въображаеми връзки. Какво да говорим за момента, когато отидох в чужбина и вече не водех интровернтен живот...Него аз почти не ревнувах, с изкл. на 2-3 епизода, за разлика от настоящия ми приятел. Никак не е хубаво това, защото може момчето да не прегрешава и знам как боли, когато неоснователно си подозиран. Ревността е доста деструктивно чувство и много пречи. Но съм оптимистка и вярвам.

Това, което на мен ми липсва при такава дистанционна връзка е на първо място невъзможността вечер да излезем на разходка, да си бъбрим за разни неща, да му сготвя нещо вкусно и изкусно, да си перем заедно дрехите,да ходим двамата на кино, а не поотделно, да му звънна да дойде в магазина и да види добре ли ми стои полата, която съм си харесала, да ходим заедно на йога и да ни духа един и същ вятър.

Но ако двама души спазват обещанията си и не се поддават на изкушенията, които са продиктувани от разстоянието, липса на физическа /и сексуална/ близост, ако чувствата им на любов са искрени и са отдадени на стремежа си към съединяване, няма да допуснат да се нараняват - т.е. да правят неща, които водят до ревност и до предателство. И ще направят така, че да се съберат и да...броят звездите над небето, блещукащи над техния град.

[Явор Москов]

Поздравявам Милкана за това мнение Много искрено и интелигентно, изпълнено с истински дълбоки чувства към човека, за който пише и с една голяма доза романтизъм.

[Венцислав_]

А какво мислите за дадена връзка при която двамата са временно разделени и се виждат примерно веднъж на една или две седмици, като трябва да пътуват между два града? Как биха с еразвили нещата според вас? То е ясно - зависи от хората , но как вие бихте реагирали, в смисъл физическа вярност, въпреки дългите раздели например?

Имам някои подобни опитности, но са в периоди, които се характеризират с по-висока от настоящата степен на незрялост. В тях обаче въобще не беше на дневен ред изневярата понеже липсата на пряк контакт ( не физически, а просто пряк ) беше изгаряща и предизвикваше огромен дискомфорт. Това беше и причина, и в двата случая да ме зарежат. Сега ми звучи несериозно, но не мога да предвидя развитието на подобна ситуация и сега... Ревността обаче съществуваше и тя беше завист на абсолютно всичко, което беше по-близо от мен до любимата, а отсреща отвръщаха със същото... Моментните осъзнавания тогава бяха такива, от сегашния ъгъл няма да гледам и ви разказвам само спомен.

[Орлин Баев]

Аз съм изгарял от ревност - и е имало защо... Преди време исках само да спя с жената и щом го получавах, не ме интересуваше много много ако го прави и с друг. Така де, и аз самият го правех. После с времето започнах да се променям и да държа на физическата вярност. Бях със същата жена, имах дълга многогодишна връзка с нея. Когато поисках от нея да си бъдем верни, това което тя направи беше че външно се съгласи и не ми даваше никакви поводи за ревност, но зад гърба ми изневеряваше когато и се отдадеше възможност. Точно възможност - з спорта - за да не изтърве случая...! Но, в интерес на истината, и на мен ми се случваше понякога. Най-неприятното а мен беше криенето - не обичам да крия и да бъда лъган - предпочитам Истината - каквато и да е тя. Но хората не разбират това! По-късно известно време работих на кораби - там жените бяха по-малко. За пръв път тогава промених отношението си към жените. До преди това имах изключително високо мнение за жената по принцип - след 3 години на корабите и контакта с тези жени, мнението ми се промени към противоположното. Идват на кораба - нито хубави, нито умни - но само след месец вследствие на огромното внимание към тях носа им се вдига до тавана. Започват да избират - естествено предпочитат офицерите, а аз не бях такъв - имах въпиюща нужда от нежност, която пнеже не получавах, се преобърна в ненавист... Беше ми голям урок. От тогава отношението ми към жените е много по-реално и адеакватно - виждам ги в реалната им светлина, без воала на богини, който им бях поставил преди!

После живях за около две години на духовно място, където се уважаваше целомъдрието - беш еми много тежко, но разбирах ценността на такъв живот и не се отказвах. Там се запознах с едно момиче което беше на гости, за 10-на дни. Влюбих се в нея като ученичка - хлътнах с двата крака. Като си отиде, поддържахме телефонна връзка, и-мейл, всеки ден, дълги любовни писма. След вторият месец обаче писмата намаляха... Тя ходеше на салса дансинг - и танцуваше с черните момчета - казваше ми да не я ревнувам, защото няма защо - само се забавлява, просто е щастлива, да се радвам за нея... Една нощ не спах въобще - чувствах я ясно, усещах я

[Орлин Баев]

Натиснах грешният бутон и се публикува...

Усещах я там долу, буквално физически, и енергийно, мъчеше ме жестока ревност, разкъсвах се на части и се самобичувах че не мога да прекося границата и да ида при нея, планувах да го направя нелегално, през нощта, през планините. Добре че се отказах - не си струваше. На следващият ден и се обадих и я питах как е, какво е правила предната вечер - тя казва - а, нищо, имах гости едно момче от Аризона - специално дойде да се видим - запознахме се на салсата... е, направихме го, голяма работа, каквол толкова... той беше един такъв стегнатичък, и интелигентен. Тя мо говори, аз се преструвам че нищо не е станало... После дни наред се мъчих като в адски огън, ходех в гората да викам и ритам борчетата. После това при нея се повтори с този същия, после с втори, с трети... аз горях ли горях - защото я обичах лудо - въпреки всичко. Трябваха ми месеци, за да се оправя - но това беше на мястото си - за да надживееш нещо, трябва да го изпиеш до дъно! Имунизирах се сериозно - и оттогава реших - никога повече - не искам да ревнувам повече - каквото и да става - човек е свободен, не е наш роб! Аз лично ревнувам само когато е намесена сексуалност - действие или дори само чувство. Ако целият ни живот бъде извисен над сексуалността - ако тя бъде трансформирана в Любов към цялото, Любов като принцип, тогава ревността повече не съществува - ти си над нея! Не обвинявам никого - преди всичко причината за ревността е в нас - най-важна за мен е честността - дори и да боли. Когато я получавам, мога дори и изневярата да приема! Не че я искам - но Истината е по-важна от болката!

От сега нататък в своя живот съм решил да не изневерявам, да бъда Истинен на всяко ниво - и тъй като водя такъв живот, надявам се да ми бъде отвърнато със същото!!!

[Латина]

Има вярност, има верни хора.

[Латина]

Орли, направи ми впечатление още нещо в изказването ти - направо физическата болка, която си изпитвал по време на изневярата. Преживяла съм подобно нещо, едва не ми спря сърцето, а бях само на двадесет години. Той ходеше с мене, а остана в стаята със своя колежка, уж да работят по проект преди изпит. Аз влязох в съседната стая при приятелка и чух достатъчно. Наистина имах чувството, че ме разкъсват. Такава жестокост не бих причинила на човек. Честно е първо да се приключат старите отношения и едва тогава да се започнат нови.

Освен това не е честно да обичаш един, а да си лягаш с друг, но нещата в това отношение трудно се оправят. Не може в живота да получим всичко, което искаме. А животът трябва да продължи, трябва да се живее. Каквото даде Бог.

[Венцислав_]

Има вярност, има верни хора.

Да да да да да да!!!!!!!!

Пък и Орли, ако не е като ученичка - не е влюбване. Тъй трябва да е - ако е гарга, да е рошава. Иначе няма смисъл...

Пък за болката, гадно нещо и сега като се сетя настръхвам. Не знам кое е там долу, ама мен ме хвана в слънчевия сплит - не беше точно болка, но бих я предпочел пред онова усещане... Било какво било, че и глупаво е било ама... Здраве да е и всеки си пати за да се радва после. На корабите викаш се промени... Ей, тези кораби...

[Багира]

Ревността наитина е голям проблем. С почти всичко, казано до тук , съм напълно съгласна. Ето и малко допълнителни штрихи. Ще се опитам да бъда кратка, при което може да прозвуча малко назидателно и императивно. Предварително моля да бъда извинена за това, не искам да поучавам никого и да се налагам на никого. Може би имам лични сметки с ревността... :

1. Несъмнено е една от най- силните его- реакции. То ест, в его- човешкото състояние е съвсем обичайна и съвсем гибелна. Сериозното освобождаване от нея минава през освобождаване от егото.

2. Като всички силни емоции създава натрапчиви мисли и силни мисъл- форми. Те действат върху околните и върху създателя си. Създават реални физически проблеми в тялото му. Освен това привличат разни същественца, които си нямат собствени физически тела и имат нужда да се хранят чрез някой, който изпитва силни чувства. Така че изпиталият ревност става жертва и на такива същественца, които му „подсказват” да ревнува още и още- ако случайно позабрави. Иначе казано- завъртат го в един дяволски кръг...

3. Наистина има хора, за които ревността е нещо като доказателство за интерес, любов. Разбира се, че не е, но така хубаво гъделичка егото. Проявите на любов- също. Малко повредена връзка, но я има. И е много опасна.

4. Ревността и любовта не са съвместими. Колкото е по- голяма любовта ( ако изобщо може да се говори за размери...), толкова е по- далеч от ревността. Все пак би трябвало да има разлика между любов и притежание... Може и за кратки интервали от време да се съвместява малко любов, с малко ревност, но ревността бърже убива любовта.

5. Ревността е отлично средство за захранване с енергия на хора с нарушен енергообмен- на т.нар. вампири. Просто много често ревуващият е и вампир.

6. Ревността разрушава и уж обичащия и уж- обичания. И уж- любовта им. Но пък създава силни връзки между тях – в стил- садо- мазо. И силна карма. Може и да бъде примесена с карма отпреди. А за децата на заразената от ревност двойка изобщо не ми се говори. Тяхното нещастие е трудно описуемо.

7. Като всички натрапчиви чувства, тя може да се появи и при пълна липса на основания. Горката жертва (от който и да е пол, естествено) може да се напъва колкото си ще да е коректна, предпазлива, чиста, ревнуващата страна ще си намери, или измисли повод. Това е особено верно в случаите, в които ревността е черта на вампир. Няма да стои, човекът, без енергия, я!

8. Като всички натрапчиви чувства, битката с нея е много мъчителна и трудна. Но е по- добре да се чистим в първия момент, в който я усетим, колкото и трудно да е, защото присъствието и е по- трудно поносимо и по- опасно от битката с нея.. Честно казано, битката с ревността вероятно следва да се води на доста широк фронт, с много комплексни действия.

9. Пожелавам от все сърце успех на всеки, който се опърли от това гибелно явление- да се освободи от него, колкото се може по-бълзо и по-дълбоко!

[Орлин Баев]

Багира - много благодаря за прекрасното мнение! Искам само да добавя че ревността най-често се предава по семейна връзка, с едиповото отношение, тоест чрез възпитанието на децата, но най-вече директно телепатично! Когато родителите - единият или още по-лошо двамата се ревнуват силно, имат скандали, излъчват тази гадост в пространството, децата директно попиват всичко, дори и да не чуват физически! Всичко чувстват на фин план! Това им създава една емоционална матрица на поведение, която несъзнателно прилагат през живота си - стремят се да преповтарят действията, чувствата и жизнените ситуации на родителите, прародителите и дори още по-назад. Дори нещо повече - мислите и емоциите на родителите се материализират и уплътняват при децата - усилват се!!! Ако са светли - стават по-светли, ако са тежки и низши, още по-грязни и на едно ниво слизат до физическото тяло и се превръщат в болест при децата. Мислите на родителите се превръщат в действия и физически дадености при децата! Защото те са техни плодове! Ревността между другото върви ръка за ръка с изневярата - самият ревнуващ бива каран от ревността си да изневерява - като отмъщение. Както и подтиква ревнуваният от него към изневяра - така ревността процъфтява и се подхранва! Ревността директно разболява ако е силна и продължителна - най-често самият ревнуващ се разболява, а ако е по-силен, болестта се прехвърля върху ревнувания обект - защото тя е директна агресия и енергийна атака срещу Любовта - любовта между двамата и Любовта по принцип. Ревността сама по себе си е натрапчива невроза, в по-силна форма въображението се превръща в халюцинации и размиване на различаването между тях и реалността в съзнанието на ревнуващия! Освен това ревността може директно да "удари" сърцето или бъбреците, или черния дроб, или жлъчката... зависи къде е слабото място на ревнуващият или обекта му - ако той поеме удара енергийно!

Наскори говорих с едно момиче - тя ми сподели как след силна ревност към приятеля си - той само и казвал как я обича и запазил спокойствието си - и след час тя едва можела да стане от бюрото си от слабост, причерняло и, почувствала се лошо и тежко. Ревността наистина няма нищо общо с Любовта и е добра само в хомеопатични дози - по един милиграм - колкото да знаем че сме и животни - но дали в живота става точно така?!?!?! Нека се обичаме, приятели! Както казват руснаците: Давай подружим!

[Благост]

Ревност - Верност ! РеВност - ВеРност!

Ревността спрямо мен беше разрушителна и поучителна - помогна да трансформирам доста неща - едни да осъзная, проверя и отстоя , а други да залича, а трети - да събудя и съградя! Никак и никога не съм била от ревнивите, казват че така съм си била дошла - без ревността, но съм била от ревностните в някои дела Това че не ревнувам се е приемало като неоценяване на вниманието и обичта, като безразличие или хладнина...което след време просто стана така

Но всяко така наречено зло винаги е за добро!

Любов + Светлина +Мир + Радост

[Телемах]

Аз съм от ревнивците, но не го показвам или така си мисля.Но ми е много неприятно, когато флиртуват или се държат свойски с друг в мое присъствие.Или докато ме няма - излиза с друг. Прекъсвам връзката учтиво и това е

Любов + Светлина

[Милкана]

Как да се справим с ревността ? Що рев донася тя....

Ако ревнуваш:1. Преди да изречеш дума, подтикната от ревност - поеми си въздух и погледни нагоре - сигурен ли си, че има смисъл изричането й

2. Напиши писмо или съобщение на мобилния, но не го изпращай.

3. Мисли за обичта, която даваш.

4. Ревността издава твоята слабост и несигурност във възможностите ти - какъв по-лесен начин да внушиш на другия, че наистина си неспособен и несигурен.

5. Постави се на мястото на ревнувания - няма да ти е приятно, нали, особено ако си невинен.

Ако си ревнуван:1. Не давай поводи за ревност, внимавай какво казваш и как го казваш.

2. Не се опитвай да доказваш, така само засилваш съмнението.

3. Приеми ревността от веселата й страна, пошегувай се с нея.

4. Не се ядоствай и не прокарвай негативна емоция като отговор на ревността.

5. Обгради ревнуващия те с много внимание и грижа, той има нужда от помощ.

От която и страна да сте, бъдете честни, открити и постоянни в отношенията си , колкото и да боли. Не наранявайте себе си, но най-вече пазете и уважавайте другия.

Тези мислички ми дойдоха днес, ще се радвам да удължим списъка с вашите съвети.

[Paty]

Здравей,

Прочетох постинга ти с интерес. Темата за любовта и ревността е като въпроса за яйцето и кокошката. - щом има любов имало и ревност и кое е първото. Дали трябва да изревнуваш някого, за да разбереш , че го обичаш?

Аз чувствам нещата по друг начин. Смятам, че любовта е чувство което не трябва да бъде насочено само към себе си. Когато обичаш наистина някого, ти му желаеш най-доброто, помагаш му с мислите си, с молитвите си, с благословията си. Ако спрем до тук всичко ще бъде наред. Но когато започнем да очакваме любов, да изискваме без да зачитаме чувства и мисли, естественно е и да бъдем наранени - тогава се появява ревността, съмненията.

Питам аз кои е виновен за нашата ревност? Дали другите наистина са ни наранили? И дали не сме стигнали твърде надалеч, като замаскираме всичко с толкова лесно използвана дума любов?

[Mindfield]

За мен ревността е изродена любов. Нищо повече, нищо по-малко.

Пропуснах и отношението към нея. За мен тя е знак, че нещата не са на прав път. Отношение: като към болна и грозна човешка проява. Поправяш причината..., при всички случаи, Любовта трябва да е най-отгоре в ценностната система. Какво е Любовта? Hай-красивото, изящно, нежно, съзидателно и забавно "същество"....