Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Кабала - Тайното Познание


Иво

Recommended Posts

Привет на всички.

Благодаря, че публикувахте мнението ми.

Специални благодарности на Моника13, надявам се скоро да се снабдиш с книгата на Йехуда Бърг, а след като я прочетеш и да споделиш впечатленията си.

Напълно съм съгласна с теб НелиТ - съвсем точно описваш книгата.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте!

Въобще си нямах на идея кого да попитам и намерих този форум единствено.

Чета една книга "Едно желание може да промени вашия живот" на Стив Уейнстийн и Гал Сасон. Тя е разделена на 10 глави - 10те сфери на Кабала. Според указанията се чете за 10 седмици, през които наблюдаваш всички знаци от съответната сфера. Аз съм на първата "Корона". През тази седмица се случи нещо много лошо.

Искам да попитам някой, който е добре запоазнат с тази наука, дали е възможно аз да съм го предизвикала по някакъв начин/ дали е могло да го предотвратя...

Понеже е лична история, предлочитам да комуникирам чрез мейл/ не чрез форума.

Моля, пишете ми ако можете да ми помогнете! Не ми пишете от любопитство.

Ирка

e-mail: irinapavl@hotmail.com

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Моля. Уча интензивно стар иврит, ще четем Тората след някой и друг месец и... един равин ми препоръча да захапя Сефер Йецира, което и направих, ама я дъвча бавно...така че... като откривам нещо ново, ще казвам.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте! Искам да питам онези, които са се занимавали с кабалистична медитация, в какво точно се изразява тя. Най-вече ме интерисува как започват навлизането в пътищата, или как изобщо работят с дървото и сефирот.

Линк към коментар
Share on other sites

hohma,мисля,че е по-добре да зададеш въпроса си във форума на Международната академия по Кабала

Редактирано от Моника13
Линк към коментар
Share on other sites

hohma,мисля,че е по-добре да зададеш въпроса си във форума на Международната академия по Кабала

Ами мисля, че съм малко далече от ортодоксалния юдаизъм, не ми пасва. Аз съм последовател на Християнската Кабала, която е в доста тясна връзка с работата на западните окултни общества, които между другото не се приемат добре от еврейските кабалисти...

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте! Искам да питам онези, които са се занимавали с кабалистична медитация, в какво точно се изразява тя. Най-вече ме интерисува как започват навлизането в пътищата, или как изобщо работят с дървото и сефирот.

Добър ден!

На руски език: Перл Бессерман. КАББАЛА И ЕВРЕЙСКИЙ МИСТИЦИЗМ

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 weeks later...

Кабалата е мистичният, а не ортодоксалният юдаизъм. Мистично християнство няма (официално) - преследвало се е и се преследва от църквата, макар и с други методи.

Един от соновоположните (запазени) трудове на Кабала е "Сефер Йецира". Едно от най-добрите въведения в този текст и сложните му взаимовръзки с тектовете на Стария Завет и др. е книгата на Arieh Kaplan: "Sefer Yetzirah. The Book of Creation". Сега я чета и смятам, че книгата е много добра. Арие Каплан има книга и за кабалистичната медитация, ако някой се интересува специално от това.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

ЗОХАР

(откъси от предисловието към книгата от Михайл Лайтман-най-изтъкнатият практикуващ кабалист на нашето време)

Съществуват 4 вида познания:

1) материя,

2) свойство в материята,

3) абстрактно свойство,

4) същина.

Същността и абстрактното свойство са ни съвършено непостижими, ние можем да постигнем само материята и нейните свойства – както в нашия обикновен свят, така и в духовните светове.

Така например човек се състои от:

1) материя, т.е. тялото;

2) свойствата на тялото, например, «добър»;

3) отвлеченото свойство, т.е. самата категория “доброта” сама за себе си;

4) същността на човека.

Същността на човека сама по себе си ни е съвършено непостижима, защото нашите 5 органа на чувствата и цялата ни фантазия не ни позволяват да осъзнаем и да почувстваме повече от действията на същността, но не и нея самата. За нас е скрито познаването на която и да е същност, включително нашата собствена, и аз като човек мога да постигна единствено действията и следствията на тези действия, произтичащи от непостижимата същност.

Отвлечените свойства са винаги относителни и например “истината” и “лъжата” са разбираеми само по отношение на тяхната полза или вреда по отношение на съответната материя. В резултат на жизнения опит на поколенията, когато човечеството видяло нещастията, причинени от “лъжливите”, и ползата, произтичаща от “правдивите”, дошло до извода, че няма по-добро свойство на света от “истината” и няма по-лошо от “лъжата”.

А в крайна сметка спасението на един единствен човек е несравнимо по-важно от цялата теоретична важност и значимост на свойството “истина”.

И следователно от 4-те вида познание същността е съвършено непостижима за нас, 3-ият вид може да доведе до погрешно разбиране и само материята и нейните непосредствени свойства ни дават правилното и достатъчно постигане.

Човекът се явява най-егоистичното създание в нашия свят и няма по-вредно и опасно същество както за него самия, така и за цялото мироздание. Само човекът, въпреки че има желаното, страда заради онова, което имат другите; само човекът се нуждае от покоряването на целия свят, а не само на своето собствено непосредствено обкръжение. Наистина, егоизмът на човека излиза извън рамките на времето и пространството. И всичко това, заедно с всички страшни последици от егоизма е създадено от великия и съвършен Творец.

Целият ни живот е усещането за недостиг на нещо и борба за получаването му, а усещането за недостатъчност е и самото страдание. Стремежът да достигнем желаното ни тласка към постоянно движение против собствената ни природа, която пък се стреми към състояние на покой, защото това е състоянието на нашия Отец.

Ние постигаме само онова, което получаваме от Него, постигайки свойствата и действията на Твореца, ние изучаваме Източника на своето произхождане и единствено постигайки Него, можем да разберем за какво съществуваме. И това принуждава кабалистите да издават книги-инструкции за постигане целите на Твореца и тези инструкции са дадени в Тора като заповеди, защото без прояснение човекът не е в състояние да достигне до желаната от Твореца цел.

Под ТЯЛО в Кабалата се разбира ЖЕЛАНИЕТО ДА ПОЛУЧИШ, в случая нашият егоизъм. Убивайки тялото си, човек се повдига в рая; освобождавайки се от егоизма, човекът незабавно започва да усеща вместо себе си Твореца. Получавайки от Твореца алтруистичното свойство, желанието “да отдава”, човек, с Негова помощ, започва да изправя предишното тяло-желание, постепенно, на части включвайки егоизма в своите нови алтруистични духовни свойства, придобива свойството да се наслаждава от отдаването и оживява от това....

от тук

Впечатлена съм от прегледа на тази книга. Не съм я чела още. Но ето нещо от този автор спиралата

Линк към коментар
Share on other sites

"Силата на КАБАЛА" от Йехуда Бърг - адаптация

Кабала е инструмент на Вселената, който свири песента на Сътворението. Библията е нотният текст.

Правило 1: Не вярвайте дори и на една дума от това, което четете. Подлагайте на проверка научените уроци.

Основният текст на Кабала се нарича "Зоар (Зохар)" - могъщо учение. Съдържа 13 правила.

Мъдрост = (е тъждествено) със светлина.

Какво сме ние - желание (на тялото и душата).

Равнища на желанията:

1-во - за задоволяване на първични импулси - храна, сън, секс и т.н. - животински.

2-ро - за задоволяване на чест, власт, престиж, слава, господство - неживотински.

3-то - мъдрост, знание, получаване отговори на въпроси.

Съсъд = желание

Същност на човеците - желание за безкрайно щастие, за безкрайно себеосъществяване.

Неспирният поток от удовлетворения, всички жадувани от човеците достижения се наричат Светлина, която е безкрайна и безгранична.

Правило 2:

Физически Свят Завеса Свят на Светлината

1% 99%

ФС

  • Всичко, което се случва, си има причина. Нещата не се виждат изцяло заради завесата.
  • Свят на петте сетива.
  • Царство на духовен мрак и хаос.
  • Реакция на външни събития.
  • Временно себеосъществяване.
  • Обсебеност от следствия, симптоми и реакции.
  • Действа законът на Мърфи - всичко, което може да се обърка, се обърква.
  • Повечето желания не се осъществяват.
Връзка със СС
  • Божествено откровение
  • Опиянение
  • [Чиста] Интуиция
  • Майчински инстинкт
  • Шесто чувство
  • Вътрешен глас

СС

  • Свят на абсолютен ред, съвършенство и безкрайна духовна Светлина.
  • Свят на действие, а не на реакция на външни събития.
  • Източникът, семето, скритият произход на ФС.
  • Свят на пълно осъществяване, безгранично знание и безпределна радост.
  • Измерение, в което можем да предизвикаме трайни положителни промени във ФС.
  • Причината на всички причини.
Пример: Човек във ФС е "сянката на човек". Истинският "човек" е в СС. За да помръднете ръката на "човека" трябва да докоснете източника от СС, а не сянката от ФС.
Какво наистина иска човек от живота (първите няколко в класацията)
  • лична реализация
  • душевен мир
  • освобождаване от страха и тревожността
  • финансова сигурност
  • удовлетворение
  • любов
  • свобода
  • контрол
  • мъдрост
  • щастие
  • здраве

Нито едно не е от физическо естество, всички са от СС.

Правило 3: Всичко, което човек наистина иска от живота е Духовна Светлина.

А ние преследваме физически придобивки, търсейки щастието.

Причината за нашето нещастие е в това, че ние съзнателно или не, сме се откъснали от СС.

Материалът, от който е изградено човешкото тяло - атомите в кръвта ни, електроните, които пренасят импулси в мозъка, химическите вещества, които изграждат тъканите и костите ни - имат корени, които се простират далеч преди възникването на ФС. Различните желания, пориви, импулси и стремежи на нашето съзнание, са съществували преди зората на времето - те са спомени, задържали се в душата ни, памет, вградена в самото същество. Т.е. има семе на желанията и на осъществяването.

Следващата мъдрост е тайната на всички тайни за произхода на душите ни. Тя е субстанцията на самата духовна Светлина.

  • Преди началото на времето съществувала само една проста реалност - Енергията, която изпълвала вечността и се простирала до безкрая, т.е. съществувала само чиста, безкрайна, всепроникваща сила на покой.
  • Енергията има една природа, една воля и тя е да споделя своята същност
    • да споделя безкрайно
    • да се раздава постоянно
    • да дава непрекъснато
    • да дарява вечно
    • Есенцията на тази Енергия е безкрайното осъществяване, безграничната радост и безпределното просветление - всички възможни форми на удоволствие.
    • Енергия = Първопричина
    • За да даваш, трябва да имаш получател. За да осъществи своята природа безграничната сила на Енергията създала получател - Съсъд, с когото да споделя своята същност.
      Природата на Съсъда е безкрайно Желание да Получава,т.е. за всеки вид осъществяване и радост, излъчени от Енергията, има съответно Желание за Получаване от Съсъда.
      Илюстрация:Чаша пълна с вода. Водата в чашата съответства на Енергията. Чашата е Съсъдът, който получава и съдържа Енергията.
    • Съсъдът не е физическо тяло, а сила - интелигентна, съзнателна, нематериална есенция.
    • Съсъд = Първоследствие
    • Безгранична Енергия + безкраен Съсъд = Причина и следствие = Споделяне и получаване = Абсолютно съвършенство = Необятно блаженство.
      Безграничната сила на Енергията е била наричана Бог, Господар на Вселената и т.н., а кабалистите наричат тази енергия Светлина.
      Светлината не е Бог, а Енергия, която идва от Бога. Светлината не е Създателят, а по-скоро Негов положителен атрибут и духовна енергия, която се излъчва от Неговата същност.
      Безграничният Съсъд се състои от две страни - мъжка и женска енергия, които в Кабала се наричат с кодовото име Адам и Ева.
      Цялата Библия е код.
      Създаването на Съсъда, т.е. на Желанието за Получаване, е единственото истинско Сътворение, което се е случвало някога. Не са били правени от нищото никакви други неща.
      Споделянето на собствената есенция на Светлината със Съсъда води до дълбоко единство, което се нарича Безкраен свят.
      Илюстрация: Чаша, изрязана от леден блок и напълнена с вода. Чашата е получателят - Съсъдът. Водата е даващият - Светлината.
      Една същност (H2O), но две форми. Безкрайният свят действа по подобен начин - единство, хармония, безгранично даване и получаване на осъществяване.
      Илюстрация: В чашата се сипва гореща вода. В резултат се загрява и чашата - на съсъда били предадени атрибути и на Светлината, даже той наследил естеството на своя Създател - силата да постига осъществяване, да споделя осъществяването и да играе активна и непрекъсната роля в постоянния процес на Сътворение.
      Съсъдът наследил естеството на Светлината и в него се породило ново желание
      • да бъде причината на собственото си щастие,
      • да бъде създателят на собственото си осъществяване,
      • да споделя осъществяването,
      • да управлява делата си.

      Срамен хляб = Всички негативни емоции, придружаващи незаслужения успех; подаянието.

      Съсъдът имал всичко в Безкрайния свят освен едно - възможността да печели и да бъде причина на собственото си осъществяване, т.е. срамният хляб му пречел. Тогава той отказал да приема Светлината.

      Актът на отблъскването на Светлината от Съсъда кабалистите нарекли Съпротива.

      В момента, в който Съсъдът се възпротивил на това Светлината да го изпълва, Светлината се свила и създала вакуум - единична точка на тъмнина в Безкрайния Свят. Безкрайното породило крайното. Според Кабала, това е катаклизъм, породил понятията за пространство и време такива, каквито ние ги познаваме днес. Учените са открили космическото ехо на тази експлозия и са го нарекли Големият взрив.

      "Преди приблизително 15 милиарда години преди да възникне вселената, нямало нищо. Нито време. Нито пространство. Вселената възникнала като една-единствена точка. Тази точка била заобиколена от пустота. Точката нямала ширина. Нито дълбочина. Нито дължина. Съдържала цялото пространство, цялото време, цялата материя. Тя избухнала с невъобразима сила, разширявайки се като балон със скоростта на светлината. Енергията впоследствие се охладила и обединила в материя - в звездите, галактиките и планетите" - научно обяснение.

      Според Кабала "След Свиването Безкрайният Свят изпратил лъч Светлина. Този лъч Светлина се разширявал бързо. От тази единствена точка възникнала цялата материя".

      За да може съсъдът да създава и споделя в царство, което вече излъчва Светлина, трябвало да се появи тъмнина (свещта не свети в ярък слънчев ден), така че Съсъдът да може да се превърне от пасивен получател в същество, което реално заслужава и създава Светлина и осъществяване.

      Светлината е скрита зад десет завеси, които създават десет измерения и на арамейски се наричат Десетте Сефирот.

      sefirot.jpg

      Единственият остатък от Светлината в нашата мрачна вселена е "пътеводната светлинка", която поддържа съществуването ни. Тя е жизнената енергия на човечеството, силата, от която се раждат звездите, която поддържа слънцата и кара всичко да се движи.

      Затъмняването на Светлината води до следните неща

      • ако Светлината съществува от едната страна на завесата, от другата трябва да се материализира мрак;
      • ако от едната страна цари безвремие, от другата възниква времето;
      • ако от едната страна цари съвършен ред, в другата съществува хаос;
      • ако от едната страна има пълнота и изключително единство, от другата има пространство, разделение и закони на физиката;
      • ако Бог е недвусмислена реалност и истина от едната страна, то действителността от другата страна е безбожие и атеизъм.
      Кабала учи как в нашия свят на мрак и хаос да премахваме пластовете от завесата един по един, за да допуснем отново Светлината, която през цялото време си я има.
      Безкрайният Съсъд се разделил на две различни сили на духовната енергия - мъжкото начало, наречено Адам, се отделило от женското начало, наречено Ева.
      Тези два отломъка се разпаднали на безброй парченца, създавайки мъжки и женски души. По-дребните късчета създали животинския свят. Още по-малките образували растителния свят чак до частичките материя и енергия, от които е изграден космосът.
      Адам станал протонът в атома, а Ева - електронът.
      Душата на всеки човек е част от първата, безкрайната, първичната Душа, която се разделила и разбила на парченца.
      sefirot_d.jpg

      Всяко нещо във вселената е пропито с искрица Светлина, която е собствената му жизнена сила. Единствената разлика между душата на човека и душата на камъка е в силата на желанието им да получават Светлина. Колкото повече Светлина желае и получава едно нещо, толкова по-голяма интелигентност и себеосъзнаване има в него.
      Точно в момента, когато Съсъдът се пръснал на парченца, десетте измерения преживели внезапна контракция - подготовка за раждането на вселената ни. Шест от десетте измерения се слели в едно - Горен свят.
      Според Кабала "шестте дни на Сътворението" е код за обединяване на щестте измерения в едно. (В науката - теория на суперструната.)
      Шестте измерения, които са недостъпни за сетивата ни, се наричат Горен свят. Това е царството на 99-те %, т.е. светът на Светлината (СС).
      За да се премахне Срамният хляб - да приличаш на Светлината - трябва
      • да бъдеш Причината
      • да бъдеш Създател
      • да контролираш
      • да споделяш

      = АКТИВНОСТ

      А характеристиките на Съсъда са

      • да бъдеш следствието
      • да бъдеш създаденото
      • да бъдеш контролиран
      • да получаваш
      = РЕАКТИВНОСТ
      Реактивното поведение се основава на човешкото Желание за Получаване. То включва алчност, егоизъм, разглезеност, гняв, завист, недоволство, ревност, гордост, ниско самочувствие, отмъстителност, омраза. 99% от поведението ни е реактивно. Но такъв е първоначалният замисъл.
      Съзнанието ни е изградено върху реактивни, импулсивни, инстинктивни желания. Издигането над това съзнание представлява истинско духовно преобразяване.


      Правило 4: Целта на живота е духовното преобразяване от реактивност към активност.

      Теория на реактивността
      • Когато реагираме на външните ситуации и събития, ние сме следствие, а не причина.
      • Ако не израстваме и не се променяме, ние не създаваме за себе си нови духовни нива на съществуване.
      • Когато позволяваме на външни сили да влияят върху чувствата ни, се отказваме от контрол.
      • Когато се държим егоцентрично или себично, не споделяме, а получаваме удовлетворение за егото.

      Когато реагираме в живота си с гняв или удоволствие, енергията, която усещаме, е опасна пряка връзка със СС - това е първата Светлина, която съсъдът е получил и отхвърлил. Душата ни възпроизвежда първичната Съпротива и спира потока на Светлината. Затова след реакцията настъпва мрак.

      Духовната алтернатива е активното използване на Съпротивата.

      Светлината се включва когато открием, изкореним и преобразим реактивните си, отрицателни качества. Степента на промяната в природата ни определя степента на нашето осъществяване.

      Не бъдете нетърпеливи на опашка, не се ядосвайте. Ако реагирате, ситуацията ще ви контролира - тя ще е причината, а вие - следствието.

      Смисълът на Съпротивата е да се доближите до Светлината, за да можете да получавате. Когато престанете да мислите за себе си и спрете да получавате, Светлината започва да мисли за вас и можете да получите всичко, без да се страхувате, че ще го загубите по-късно.

      Когато се възпротивим на реакция, преобразуваме някоя своя страна, автоматично се свързваме със СС и ни огрява съответно количество Светлина.

      Правило 5: В момента на Преобразяването ние се свързваме със СС.

      Формула на преобразяването

      • Появява се препятствие.
      • Осъзнавате, че не препятствието, а вашата реакция е истинският ви враг.
      • Изключвате реактивната си система (не реагирате), за да отворите път на Светлината.
      • Изявявате активната си природа. Тук сте във връзка със СС, вследствие на нереакцията.
      Ние сме дошли на този свят, за да променим природата си! Това е сделката, сключена с Безкрайния свят. Ние - Съсъдът вече няма да получаваме истинско и трайно себеосъществяване, докато не премахнем Срамния хляб, докато не променим реактивната си природа в активна.
      За смислено, стойностно и пълно преобразяване имаме нужда от могъщ противник, който да ни послужи за изпитание. Според Кабала противникът е реален и на арамейски се нарича Сатан. Това е нашето его, което включва всяка форма на реактивно поведение.
      ("Най-големият номер на дявола е, че е успял да убеди света, че не съществува" - от филма "Обичайните заподозрени" на Кристофър Макуери)
      Ние сме загубили връзката си с истинската си същност - с душите си. Вместо това ни управляват капризите на егото и през цялото време не разбираме, че Противникът ни разиграва и побеждава.
      Когато се е появил Противникът, човекът е започнал да желае да получава само за себе си.
      Желание за получаване - виждаш, че някой притежава нещо духовно или физическо и в теб възниква желание да притежаваш същото. Това е добро!
      Желание за получаване само за себе си - ти имаш и се ядосваш, ако и друг има същото. Това е лошо!
      Светлината и Противникът изпращат сигнали към мозъците ни. Ако открием източника на мислите си, бихме могли да възвърнем контрола над живота си.
      • Всяка мисъл, която се чува силно и кристално ясно и която ни тласка да реагираме на ситуацията е от Противника.
      • Ако мисълта едва се чува е от СС. Ако получите внезапно интуитивно прозрение или миг на вдъхновение - пак е от СС.

      Мислите на Противника се проявяват като рационалност, логика и его.

      Сигналите на Светлината се проявяват като интуиция, сънища и слаб, едва доловим глас някъде дълбоко в ума.

      Когато спрем реактивните импулси, ние изключваме Противника и тогава животът и решенията ни се коренят в безграничната мъдрост. Автоматично взимаме правилните решения, в ума възникват правилните мисли. Изричаме идеалните думи. Появяват се действени емоции.

      Крайният резултат от всеки процес в живота най-често се оказва точната противоположност на първото впечатление.

      Времето е илюзия.

      • Времето е разстоянието между причината и следствието.
      • Времето е отделянето на действието от реакцията.
      • Времето е разстоянието между съпротивата и наградата.
      • Времето е периодът между действието и противодействието, разделението между престъплението и последствията.
      В разстоянието между причината и следствието ние се надяваме да проумеем безсмислието на негативното реактивно поведение и да разпознаем наградата в духовното израстване и позитивното, неегоистично активно поведение.
      Свободната воля се проявява само ако в съществуването ни присъства понятието време. Отложеното последствие позволява свобода на избора между добро и лошо.
      Механизмът е: Човек реагира и извършва нещо лошо. По закона за причината и следствието трябва веднага да си получи заслуженото. Но Противникът вкарва в процеса късче време и въмездието се отлага. Човекът решава, че сторената злина му се е разминала безнаказано.
      Времето създава илюзия за хаос, а всъщност съществува скрит ред - лоша или добра постъпка преди 30 години ще доведе до лоша или добра последица след време, когато човекът вече е забравил постъпката си от преди 30 години.
      Трябва да се възпротивим на времето, на понятията вчера, днес и утре. Тогава придобиваме възможност да изкривяваме времето и да го манипулираме.
      Само ограниченията на нашето съзнание ни пречат да възприемем вчерашния ден и днешния - в този момент. Миналото и настоящето винаги са в нас.
      Пример за времето като структура - 30-етажна сграда. Намираме се на 15-тия етаж, който представлява настоящият момент. От 1-ви до 14-ти етаж е натрупаното време, което ни е довело до този момент. От 16-тия до 30-тия етаж е бъдещето. С петте си сетива ние възприемаме само 15-тия етаж. Не виждаме долните и горните етажи. Но всичките етажи - минало, настояще и бъдеще съществуват като едно цяло и ако можем да излезем от 15-тия етаж и погледнем цялата сграда ще видим всичкото време.
      Трикове с времето.
      • Направил си добро преди време. Сега правиш нещо лошо и в отговор получаваш наградата за старото добро. Едва по-късно ще получиш наказанието за лошото. Може да е и обратното. Създава се илюзия, че законът на Кармата не действа.
        Дошли сме на света, за да създадем позитивна промяна в себе си и в околния свят. Тази промяна винаги се сблъсква със съпротива, конфликти и препятствия. Трябва да се радваме на тези трудности.
      • Противникът може да насочи резултатите от действията ни в една област към друга област и така да решим, че няма възмездие. Например, от бизнеса към дома и т.н. Така Противникът използва пространството.
        Когато изключим реакциите, цялото пространство изчезва, защото сме в Светлината. Противникът остава без дом. Всички атоми край нас се ръководят от душата ни, а не от волята на нашия Противник. Укрепвайки съзнанието си с помощта на Светлината и на мъдростта на Кабала, съдбата ни ще бъде да контролираме изцяло пространството, времето и материята.

      Човек реагира на негативните черти на друг човек само защото и той ги притежава.

      Правило 6: Никога не винете другите или външните обстоятелства.

      Пример: Крушката се състои от положителен полюс (+), отрицателен полюс (-) и жичка, която е съпротивление, отблъскващо електричеството от (+) и пречещо му да се свърже с (-). Това съпротивление - това отблъскване на енергия - е причината крушката да свети. Когато жичката се скъса, (+) се свързва пряко с (-) и се получава късо съединение. Крушката избухва в мигновена силна светлина и после настъпва мрак, т.е. без съпротивление няма продължителна Светлина.

      (-) = Съсъдът

      (+) = Светлината

      жичката = Съпротивата на Съсъда, причинила Големия взрив

      В момента на съпротивата състоянието на съсъда се променило от реактивно в активно. От този акт на Съпротива се родили правилата за постигане на светлината (от Слънцето, на електрическата крушка) и на Светлината (на Създателя).

      Правило 7: Съпротивата срещу реактивните ни импулси поражда трайна светлина.

      Правило 8: Реактивното поведение поражда искра силна светлина, но оставя възможност тъмнината да тържествува.

      Потискане или Съпротива? Потискането на емоциите създава дълготраен стрес. Съпротивата е свързана с моментна борба, но почти веднага настъпва спокойствие и яснота.

      Правило 9: Препятствията са нашата възможност за връзка със Светлината.

      Правило 10: Колкото по-голямо е препятствието, толкова повече е потенциалната Светлина.

      Пътят на най-голямото Съпротивление носи за кратко болка и дискомфорт, но само той е източник на дълготрайно себеосъществяване.

      Не приемайте нищо лично!

      Човек идва с багаж (Тикун) от предишни животи, когато не е успял да се възпротиви на реактивното си поведение, свързано с пари, хора, здраве, приятели, връзки и др.

      Ако спрем реакциите си, отхвърлим егото и станем по-загрижени за околните, отколкото за Протичника (егото) ще създадем истинска Светлина в живота си.

      Съпротивата в действие

      • Сред приятели, при разговор, в който вие сте най-компетентен - мълчете!
      • Не се притеснявайте от това, какво ще си помислят другите за вашата проява!
      • Не отлагайте изпълнения на идеи!
      • Не съдете другите!
      • Не се тревожете за себе си. Направете добро за другите!
      • Не повтаряйте в мисълта си хвалба към вас. Мислете за следващото ви добро дело!
      • Не клюкарствайте. Не говорете лошо за другите!
      • Откажете се от личната привързаност към направеното от вас (написана програма, книга и т.н.)!
      • Съпротивете се срещу изпитването от вас на чувство за вина!
      • Съпротива срещу очакванията. Светлината се моли за това, от което имаме нужда, а не за каквото ни се иска.
      • Съпротива срещу липсата на самоувереност - когато станете да говорите пред много хора мислете за това, как да им помогнете, а не за себе си!
      • Съпротива срещу егоизма - не правите нещо и се оправдавате с какво ли не, а то си е чист егоизъм!
      • Съпротива срещу несигурността. Правите нещо в кооперация с друг. Получава се великолепно. Тогава се откажете. Прехвърлете заслугата напълно на другия.
      • Съпротива срещу притесненията. Правите грешка. Не се притеснявайте. Приемете я!
      • Съпротива срещу потребността от възхищение. Другите мислят, че знаете всичко, но веднъж не знаете - кажете просто "Не знам".
      • Съпротива срещу съмненията. Не се съмнявайте в принципите на Кабала!
      • Не се изкушавайте!
      • Не бъдете самоуверени!
      • Борете се срещу недостатъците в характера, които ви контролират
        • Борете се срещу зависимостта си от
          • капризи и егоцентрични желания
          • кариерата
          • мнението на другите
          • желанието да ви приемат другите
          • желанието да надминете другите
          • работата
          • брака

          Всеки акт на Съпротива накланя съществуването ви и целият останал свят към страната на благодатта.

          "В търсенето на мъдростта първият етап е мълчанието, вторият - слушането, третият - помненето, четвъртият - практикуването, а петият - преподаването." - от Кабалист Соломон Габирол.

          Правило 11: Когато трудностите изглеждат непреодолими, вложете увереност. Светлината винаги е там.

          Правило 12: Всички отрицателни черти, които забелязвате в другите, са просто отражение на собствените ви отрицателни черти.

          Само като усъвършенствате себе си може да промените другите.

          Правило 13: Обичай ближния си, както обичаш себе си. Всичко останало са само приказки.

        Едно просто реактивно действие (обида, измама и т.н.) накланя живота ви и целият свят към страната на злочестието.

      • страх
      • гняв
      • съперничество
      • несигурност
      • ниско самочувствие
      • егоизъм
      • завист
      • тревожност
      • нетърпение
  • Всички души на човечеството преди и сега са съществували в този Съсъд. Всеки един от нас е отделна клетка на Съсъда.
http://www.anesway.info/ank_skabala.php
Линк към коментар
Share on other sites

От учението Каббала:

Демата "евреин" значи "скитник", "пътник", "странник" (не от този свят), "движещ се", "преминаващ" от егоизъм към алтруизъм.

Самият Аврам е шумерец! grin.gif

У него се е появила тази "точка в сърцето", сиреч в него се е разпалила искрата/копнежа/душата за свързване с Твореца, за Единение и пр. Той е започнал да се изпълва със Светлина/Любов, разкривайки, чрез това нещо, същността на Битието, което му е донесло мъдрост. Именно поради тази мъдрост и любов, които придобил, както и поради други качества и дарби, около него започнали да се струпват хора, които искали да вървят по същия път. Тези хора не са били евреи, защото до тогава такива, като народ, нямало. Те били, кой от Асирия, кой от Египет, кой от Ханаан и пр.

Всички те, групово оформили общество, което имало общи интереси - Духовното развитие към Бога и преминаването отвъд егоизма, взаимно подпомагане и пр..

Разбира се, че днес в еврейския народ много малко хора имат "точка в сърцето" и много малко хора от тези, които сами се зоват "евреи" са истински евреи, сиреч такива, които вървят към Любовта и себеотдаването.

Свързани с Бога (Юдеи) има по целия свят и броят им расте.

Евреите са просто хора, както всички други. Няма такъв етност.

Какво са юдеите и защо спасението идва от тях?

"Юдеин" в превод е "Свързан с Бога" (от думата "йехуд").

Според Каббала, у всеки "нормален" човек има 5 сетива, които засягат т.н. "външен свят":

chto_takoe_kabbalah_3.jpg

Има обаче човеци които, според Кабала, са развили шесто сетиво, което се нарича "Екран" и което дава усещането за същността на нещата, за Бога. Но преди да се появи това сетива - шестото, на което учи Каббала (в превод думата "Каббала" е "изпълване", "насищане"), то у човека бива да се появи желание/копнеж в душата (което, според Кабала е точка/искра в сърцето) за познание на Бога, което се явява Духовно желание/копнеж на душата.

Преди това да се случи, у човека, според Каббала, има 4 основни желания:

chto_takoe_kabbalah_1.jpg

животински (секс, храна) и богатство, власт, знание, които три желания са от по-висш порядък, наречени в купом - човешки. Появата на петото желание е изцяло зависимо от Светлината, затова се казва, че ти идва свисше.

Много учители и учения, включае Библията, твърдят, че у "обикновенния" човек няма душа, няма го духовното желание за Познаване и Единение с Бога. Така е и според Каббала. Според мен, обаче всеки човек има, но не при всеки е изявено, сиреч искрата/душата при повечето хора спи.

В Писанието на много места може да се проследи, как авторът се страхува от това да не загуби душата си, или пък моли Бога да му я възвърне и пр.

Та у човек, според Каббала, може да се яви 5-ти вид желание, а то е желание за Изпълване с Любов, с Божия Светлина и за Единение с Твореца.

Тези човеци, у които се е появила тази "точка в сърцето", сиреч у които този копнеж, душата е пробудена, те се наричат "Юдеи". Тяхна роля е първо да развиват себе си по пътя към окончателното изпълване със Светлина (има 620 стъпала по този път), като в същото време е тяхна задача да свеждат/препредават (до колкото имат сили) тази въпросна Светлина/Любов към останалите хора, които според Кабала се наричат "народите на/от света", за да може и у вторите да се възпламени този стремеж, сиреч душата и те на свой ред да развият 6-тия сетивен орган, чрез който се осезава Битието/света по един съвсем различен начин и да получат насищане/изпълване с висша Светлина/Любов.

Kabbalah46.jpg

Ето защо спасението на света идва от Юдеите.

Инак, според всеки един каббалист, те по нищо друго не се различават от който и да е човек. Единствената разлика е душата/точката в сърцето (петото желание) и шестото сетиво.

Ето едно приятно филмче за гледане: Альтернатива нашей жизни или вся Каббала за 90 минут (потърси с търсачката към сайта, по заглавието и от там прикачи филма)

Целият народ на Израел първоначално е бил сформиран от хора от Вавилон, чиито праотец Авраам е събрал около себе си според закона „Обичай ближния като себе си”. Затова любовта е нашата единствена връзка.

...

започвайки от Авраам са загубили своето духовно ниво и са изпаднали от братска любов в безпричинна ненавист. Такова падение е станало във времето на раби Акива.

Тук, в района на Мъртво море, в Курман и околността, са избягали хората, които не били готови да се съгласят с това падение, което станало в Йерусалим, когато дори и длъжността на Главния Първосвещеник са започнали да продават за пари, и всичко е приело най-низкия, презрян характер. А това отделено място останало последното свято място, където отивали хора, желаещи да съхранят съединението между тях и любовта, за да не загубят духовната връзка един с друг.

Затова те побягнали тук, тъй като чувствали, че тук ще могат да останат заедно и по-далеч от онези отношения, които набирали сила в Йерусалим.

И затова ние след почти две хиляди години сме се събрали тук, затова – да продължим този процес – защото в духовното няма време! Ние сме излезли от това свято състояние, в което сме били свързани, и сме усещали висшия свят, духовния живот и другото измерение – изгубили сме съзнание, сякаш сме получили удар по главата, и сме престанали да усещаме този свят, в който сме живели, а днес искаме да се върнем в тази реалност.

Затова е нужно просто да организираме такова общество, като съществуващото някога, защото духовните закони не са се променили. Както това е било тогава, така и днес ние трябва отново да станем като един човек с едно сърце, и да достигнем братската любов и съединение – по тези същите закони, по които съществуват светлината и желанието в духовния свят. И тогава ние ще се окажем в него!

А нашите физически тела ще ни съпровождат, до времето, когато напълно ще постигнем духовния свят. До тогава ще ни се наложи да се намираме в тези тела, защото докато ние не получим правото постоянно да живеем в духовния свят – ще си останем постоянни жители на този материален свят. А в духовното усещане ние ще се издигаме и спускаме, докато не се закрепим там постоянно.

Тогава вече няма да ни се налага да чувстваме тези физически тела и те ще изчезнат от нашето усещане. Целият този свят, наричан “въображаем свят“ също ще изчезне, и ние ще започнем да живеем в новата реалност завинаги.

...

Народ на Израeл, се наричат потомците на онази част от жителите на древния Вавилон, които били получили пробуждане за „работа за Твореца”, за постигане на сливане с Него. Авраам избрал такива хора и организирал от тях своята група.

...

А съгласно желанието, онзи, който е привлечен днес към постигане на духовния свят и тези, които са го постигали във всички поколения, се смятат за отнасящи се към групата на Авраам. И освен това, тези, които някога са се намирали на духовно ниво, а после паднали от него и се оттеглили от „работата за Твореца”, заради което сега се намират един вид в състояние на „очакване”, за да се върнат към своето постижение – те също се отнасят към тази група.

...

Защото народът на Израел е особен народ. Той е основан не като националност, както 70-те народа на света, а от група свързани, която е създал Авраам. Именно тази свързана с Твореца група се е наричала народ на Исра-ел, което означава „право към Твореца” (яшар-кел) – защото нейната цел е да разкрие Твореца, на човека в този свят.

...

Длъжни сме да продължим тази мисия и да станем „свещенослужители” (мамлехет коаним), тоест да донесем на целия свят методиката за поправяне – да предадем светлината на всички народи. В това се състои предназначението на народа на Израел, за да може „всеки да познае Твореца, от малкия до великия”. Защото „Домът на Твореца ще се нарича дом на молитвата за всички народи”.

Затова не мисля, че ако се държим напълно свободно и изцяло прекъснем връзката си със своите корени, със своята история, ще можем да успеем. Не трябва да се отделяме от корена, трябва да сме свързани с него. В степента, в която напредва, човекът започва да разбира – в какво се състои мисията на народа на Израел, откъде е излязъл той.

Човекът променя своето отношение към народа на Израел, като към носител на методиката на поправяне – не като към националност, а като към особена група от свързани с Твореца, от духовни учители, които трябва да служат на човечеството и да му помагат да постигне духовния свят.

Отношението в света се променя – сега вече имаме много ученици по целия свят, които заедно с нас, от цяла си душа и сърце разбират, че оттук, от Израелския център излиза светлината. Така се реализира методиката за поправяне.

Не може човек да постигне поправянето, без изобщо да разбира как е станало това в историята и защо.

...

Конгресът в Берлин – 2011, урок № 3

Има такава книга – „Големият коментар”, написана още в древновавилонските времена, в която пише за Авраам – как направил шатра и започнал да черпи и кани в нея всички желаещи. Така, той им разказвал за мирозданието, защото в онези времена не са съществували всички тези начини за връзка.

Мнозина оставали да учат при него. От тези хора, той събрал своя група ученици. РАМБАМ (велик учител от XII-ти век) пише, че когато Авраам си тръгвал от Древния Вавилон, взел със себе си няколко хиляди човека.

Тогава, егоизмът бил малко развит, а днес той е дотолкова развит, че ни позволява да влизаме и изследваме всяка миниатюрна част от себе си, а чрез себе си и цялото духовно пространство. Тоест разликата в постиженията на поколенията е, че те постигали общо, а ние – в детайли, но светлината на нашето постижение минава през техните души и в тях се разкрива все по-голяма светлина.

...

Първо трябва да развием такива отношения, за които е казано: „Не прави на другия това, което е противно на самия теб „, а след това: „Възлюби ближния като себе си“.

Трябва само точно да определим кой е другарят и кой съм аз, и какво означава «да се действа». Става дума за действията на човека по отношение на другаря му и те трябва видимо да се проявят в този свят, в цялото човешко общество.

Като резултат, между всички хора трябва да се разкрият такива отношения, които може да се нарекат свят на Безкрайността! И това ще означава Край на поправянето (Гмар Тикун). Тук, на земното кълбо, между животинските ни тела ще установим такива отношения, които да се нарекат наша безкрайна душа!

Когато стигнем до това, ще се окажем в друг свят. Няма да има никаква нужда да усещаме цялата тази материя и тя ще изчезне от нашето възприятие. Тя, и днес съществува само в нашето усещане – цялата реалност е въображаема.

Именно с такава цел се намираме на тази земя. Всичко се случва именно тук!

До разрушаването на Храма, когато хората са живели в духовно постижение, нима са се намирали в друга галактика, в друго измерение? Вътре в тях е съществувало друго измерение, друго отношение между хората – и това е вярно. Съществувал е този свят, неживата, растителната и животинската природа, нормалният живот е следвал своя ход. Те са отглеждали домашни животни, имали са стопанство, раждали са деца, работили са, плащали са данъци.

Но отношенията между тях са били духовни – всички са били във взаимно отдаване и са го поддържали, доколкото са могли. Всеки човек е бил оценяван според своето отдаване на другите. На тази основа са съдили човека – само от гледна точка на това, доколко е навредил на обществото и изведнъж се е разкрило неговото егоистично желание.

Така е съществувал народът на Израел, изведен от Авраам от Вавилон, до разрушаването на Втория Храм. А сега, в групата, трябва да реализираме на практика това, на което ни учи учението: нашите вътрешни отношения да се основават на любовта и обединението, за да живеем, както се казва „душа в душа“.

М. Лайтман Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Любов-само това и повече нищо

Пубкликувано на март 30th, 2008 на 11:14

Казано е, че Творецът желае само едно – да носи благо на Своите създания.

Тогава защо страдаме? Отговорът е прост: „За да цениш доброто е нужно самият ти, макар и отчасти, да бъдеш добър“. Ставайки подобни на Твореца, ние ще възприемем, ще почувстваме абсолютната любов.

Кабалист – това е човек, който сам по опитен път разкрива добротата на Висшата сила.

В основата на тези сили е безпределната любов на Твореца. Цялата реалност е сътворена от любов. Но какво се крие зад общите фрази?

Висшата сила е съвършена и неограничена. Нейната любов към творението произтича от съвършената добрина и затова кабалистите я наричат „даряваща изобилие“ или просто „отдаващ“. Творецът – това е най-високото ниво на реалността и желанието на Твореца се проявява напълно едва тогава, когато творенията сами достигнат до тази степен на развитие.

Как се осъществява издигането? Способно ли е Творението да се изравни с Твореца? Нали за това то трябва да бъде такова, какъвто е Творецът, или в краен случай, Негово идеално подобие.

Подобни въпроси ни водят към едно от ключовите понятия в науката кабала: подобие на свойствата.

Подобие на свойствата – това е такова състояние, при което два обекта, или две желания, или две Творения, или Творение и Творец, не променяйки своята исконна природа, съвпадат по свойства, а също и по намерения.

Кой е Творецът?

Висшата сила може да се разкрие само чрез нейните свойства. Всичко останало е извън нашите усещания.

Творецът, това е общият замисъл и природата на мирозданието, глобалният закон, който се спуска над нас, изгражда ни, създава нашата Вселена, управлява всичко, водейки към началната цел – да издигне творението в неговото развитие до своето ниво.

Творецът, това е сила на „отдаването“, онова, което се възприема от човека като по-висока, спрямо него, степен. Причина спрямо следствието.

Творецът притежава свойството на абсолютното отдаване. Неговата същност, неподдаваща се на постигане, се определя в кабала като Ацмуто. Човек е способен да възприема само отношението на Твореца към себе си и затова едно от основните правила гласи: „което не постигаме – за него не говорим“. Кабалистите никога не говорят за Ацмуто.

От Твореца към Творението идва винаги благо и изобилие. Когато човек постигне такова свойство на отдаване, той се сравнява с Твореца и Го разкрива за себе си.

Ние се стремим към съвършенство, защото такива ни е създал Твореца. Вътре във всеки от нас се корени неудовлетвореност и непрекъснат порив, насочен нагоре. Този порив е следствие от замисъла на Творението и задължително условие за неговата реализация.

Творението може да се сравни с малкото дете, което чувства, че майка му живее само заради него, че нейното единствено призвание е да се грижи за него. Другите страни от нейния живот то просто не възприема. Жената, съпругата, сътрудничката – всички тези „екстри“ остават извън полезрението на малкото дете.

Творението вижда Твореца само в едно качество, в едно свойство – желанието за отдаване. Уподобявайки се с Него, то все повече се изпълва с единствената помисъл за абсолютното добро. По такъв начин крачка след крачка се осъществява замисъла, който ни води къв върха на мирозданието.

Сливане

Сливане в духовното се нарича пълната тъждественост на свойства, желания, мисли, намерения (на всичко, което характеризира човека, в което той усеща своята индивидуалност, своята същност) с Твореца.

Уподобявайки се с Твореца, макар и с едно свойство, ние се приближаваме към Него. Нали подобието – това е тази истинска близост.

Онова, от което се нуждаем, е да приложим собствените си свойства „по предназначение“, т.е. да ги насочим към отдаване. По този път Творението преминава няколко етапа:

1. Пълно отсъствие на свойството отдаване, абсолютна противоположност на Твореца и максимално отдалечаване от Него.

2. Едно от свойствата на Творението става подобно на Твореца и между тях се установява контакт.

3. Част от свойствата на Творението стават подобни на Твореца и в тази част те са съединени един с друг.

4. Всички свойства на Творението са подобни на Твореца. Творението и Твореца стават единно цяло.

Когато всички свойства на Творението са подобни на Твореца, то достига съвършенство, което се нарича също така „сливане“.

Пътят нагоре

Мисълта на Твореца ражда желание да създаде и наслади Творението, а после действа в това което е създал, преобразявайки го и предавайки му всевъзможни форми: от първоначалното състояние – точка в светлината на Твореца – до развитие на това желание в най-егоистичния му вид и после до неговото поправяне до най-висшето алтруистично ниво – пълното подобие на Твореца.

Ние сме отдалечени на най-ниското стъпало от Твореца в нашето развитие, защото само така можем по своя воля и по собствено желание да се върнем отново към абсолютното добро.

Човек започва своя път като пълна противоположност на Твореца. От самото начало природата на Творението е насочена към получаване, но в крайна сметка то трябва да постигне и утвърди в себе си отдаване и любов. Поправянето е предопределено, но към него човек може да върви само по своя воля.

Новите започващи изучаване на науката кабала, често задават въпроса: „Защо ни се налага да започваме от диаметралната противоположност, даже не от нулата, а от безкрайността със знак минус?“

Кабалистите отговарят на този въпрос така: „За да се усети сливането, трябва да се опита вкуса и на разделянето.“ Всичко се опознава чрез сравняване: височината се разкрива чрез падане, любовта – чрез ненавист, а „преимуществото на светлината – чрез тъмнина“.

Ние истински можем да оценим само това, в което сме вложили усилия, това което преди сме нямали, това което отчаяно сме искали. Ние умеем да искаме и в това е нашата сила. Човек се устремява към желаната цел и ако това е целта на Творението, то като резултат го очаква съвършенство.

Под знака на Вавилон

Пубкликувано на февруари 28th, 2008 на 17:00

Думата „философия“ в превод от древногръцки означава „любов към мъдростта“. Известният германски хуманист Йохан Райхлин (1455 – 1522) в книгата си „Изкуството кабала“ пише: «Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е получил своите познания не от гърците, а по-скоро от евреите. Затова следва да го наречем кабалист… И той е първият, който превежда думата «кабала», неизвестна на съвременниците му, с думата «философия»

Кабала не ни позволява да прекарваме живота си в прахта, но въздига разума към върховете на познанието (Йохан Райхлин. «De arte cabbalistica»)

Цялата история на човечеството, спрямо науката кабала, се предопределя от развитието, разрастването на егоизма. За разлика от неживата, растителната и животинската природа на нашия свят, човечеството постоянно се развива от поколение към поколение.

Още първото стъпало в развитието на егоизма поражда у човека желание да не променя себе си по подобие на природата, а да промени природата в своя полза. Алегорично, процесът се описва чрез желанието да се построи „кула до небесата“ – да подчиниш природата на себе си.

Това се случило в Древен Вавилон, в малката цивилизация, където хората живеели заедно като един народ. Изведнъж човекът престанал да разбира света и обкръжаващите и така нарушил природното равновесие. Природата престанала да е дом, а обкръжаващите хора – близки. Вместо любов възникнала омраза. Така хората се отдалечили един от друг и единният народ на древния свят се разделил на множество народи.

Именно тогава се появила кабала – науката за това как отново да се съберем заедно: да се съединим помежду си с родителите, децата, семействата, народите и изобщо – целият свят.

Ала човечеството на онази епоха не било готово да възприеме методиката на кабала. То тръгнало по пътя, към който го тикал растящият егоизъм.

И така, кабала се оказала непотребна. Но подсъзнателното желание да бъде разкрита истинската картина на света, да бъде разбрана причината и целта на съществуващия човек – не дава на хората покой оттогава до наше време.

От век на век цивилизованите общества безропотно плащат непроизводителния, както ни се струва, труд на философите, усещайки подсъзнателно, че именно те (без значение, какъв е резултатът) се занимават с най-важното дело. В течение на целия този период поколения изследователи се опитвали да създадат цялостна теория за уредбата на вселената, за особеното предназначение и място на човека в нея, за взаимовръзката между човек и общество, човек и природа. Но дори умове като Нютон и Хегел, Кант и Айнщайн не са могли да разкрият единния закон на Мирозданието.

Причината за неуспеха е ограничеността на човека във възможносттта да възприема обкръжаващия свят – възприемане в рамките на петте сетива. Науката кабала е методика, която позволява да излезем от тези рамки, е останала извън пределите от интереси на изследователите. Това, което те не са могли да обхванат, това което е останало за тях в областта на непостижимото – станало основа за религии, ритуали, обреди и тайнства.

Нека погледнем до къде днес сме достигнали.

Постиженията на естествените науки са ни довели до създаването на оръжия, заплашващи самото съществуване на човечеството, глобална екологична криза и само увеличават нестабилността и дискомфорта на съществуването ни. На свой ред, развитието на хуманитарните науки не е довело до създаването на обществени модели на поведение, които биха били позитивно приети от всички хора и биха позволили разрешаването на най-тежките конфликти, раздиращи съвремието.

Модерният човек, щом премине прага на училището, университета: няма и минимална представа защо живее, в какъв свят съществува, какво извън този свят го очаква, откъде е, къде ще отиде след своите 70 години живот… Той не знае това и своето незнание предава на децата си.

Към какво предлагат да обърнем вниманието си кабалистите:

1) Природата се намира в хармония и равновесие – хомеостазис.

2) Човекът излиза извън рамките на природното равновесие и се отнася към света като към източник за удовлетворяване на егоистичните си потребности.

3) Егоизъм – това е качество, присъщо само на човека и не е свойствено на никой друг вид. Неговата проява са: експлоатацията, преднамереното нанасяне на вреда на другия, получаване на удоволствие от страданието на друг.

4) Човекът – уникално създание, надарено със свобода на избор: да действа заради себе си (да получава) или алтруистично (да дава). Като постъпва егоистично, човекът достига до противопоставяне на природата, та чак до самоунищожение.

5) Обществото е длъжно да въздигне съзнанието на човека до нивото на разбиране на колективната отговорност, тъй като природата се отнася към нас като към едно, единно творение.

Учените кабалисти ни обясняват, че всички бедствия са породени от един фактор: те са предназначени да придвижват човека напред. Днешното постепенно разкриване на егоизма у човечеството, ще принуди нас – хората да реализираме древната методика за постигане на подобие с алтруистичната природа.

Всичко се дава като залог и целият живот е капан

Пубкликувано на юни 10th, 2011

Мишна. Трактат на мъдреците (1 в.н.е.): „Казал раби Акива, че всичко се дава като залог и капанът е поставен за целия живот. Дюкянът е отворено и всичко се дава назаем. Но книгата е отворена и всичко се записва в нея. Който поиска да вземе назаем, нека вземе. Но всеки ден се начислява на човека, осъзнава ли той това или не, такса за взетото, справедливо. И всичко е готово за трапезата”.

От статията на Баал а-Сулам „Свят”: Виждаме в нашия свят смяната на телата, но душите преминават от тяло в тяло – до своето окончателно поправяне.

Творецът е създал нашия свят за хората, за да постигнат възвишената цел – сливането с Него. За да ни принуди да изпълним работата по поправянето на себе си от егоизма до любовта към себеподобните, Творецът се е скрил, но е подготвил този свят за нас, не в качеството на безстопанствено имущество, както ни се струва, а като залог – тоест поставил е капан – животът, който разкриваме като клопка и сме принудени да приемем да поправим себе си до великата цел.

Магазинът е отворен, въпреки че светът изглежда без стопанин и ние всички вземаме непредпазливо – „магазинерът дава назаем” – стопанинът е скрит, не иска възнаграждение, тъй като дава на кредит на всеки – в брой – „книгата е отворена и ръката пише”, записва всяка постъпка. А законът за развитието ни тласка напред и ни принуждава от лошите действия, под въздействието на горчивите им последствия, да преминем към добрите.

А времето за съществуване на всяко лошо състояние е доколко се изисква за осъзнаването на неговото зло – дотолкова, че обществото не може повече да се намира в него. Тогава то го разрушава, преминава в по-доброто и отново разкрива в него загубата и т.н., докато редуващите се състояния не доведат до такова, в което не се разкрива злото.

„И събирачът на данъци, всеки ден изисква такса от човека” – живеещите неосъзнато, заплащат със страдания, а онези, които сами се стремят към целта на творението, усещат доброто в своето движение.

А очакваната цел, която в края на крайщата, трябва да бъде постигната, напомня на трапеза, която гостите опитват с огромно наслаждение – „Съдът е справедлив съд, всичко е поправено и е готово за трапезата”.

Всичко е като залог

Всичко е като залог. Чака живите капанът.

Лихварят е в магазина. Правилата са прости.

В разтворената книга всяка монета

Ръката вписва в брой без суета.

И всеки желаещ дълг да заеме,

Нека влезе и да вземе. Липсата е забранена.

Но събиращите налози няма да се спрат.

Ще дойдат и ще съберат дълга. Искаш или не.

Защита имат те. И съдник е Творецът.

Отиват си длъжниците, за да се върнат пак.

Готов е и чака Неговите гости в дворецът.

И е застлана масата, и трапезата е готова.

(Стихотворна преработка – А. Илин, Ню Йорк)

Кабалистите – за любовта към ближния и любовта към Твореца, ч.7

Пубкликувано на май 30th, 2011

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

За човечеството няма друго средство за поправяне, освен изпълнението на закона на Висшето управление: “Отдаване на ближния заради Твореца“, включващо два етапа:

  1. “Възлюби ближния, както себе си“ – означава, че грижата за благото на обществото трябва да е не по-малка и преди естествената загрижиженост за себе си.
  2. “Възлюби Твореца с всичкото си сърце и душа“ – предполага, че грижата за благото на ближния и обществото, трябва да бъде единствено за това, да се придобие благоволение в очите на Твореца, от това, че изпълнява Неговото желание.
Баал а-Сулам. „Свят“.

Кабалистите – за любовта към ближния и любовта към Твореца, ч.6

Пубкликувано на май 29th, 2011

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

Изобщо съществуват само две заповеди:

- Човек към Твореца,

- човек към човека.

Но и двете са предназначени да доведат човек към крайната цел – сливане с Твореца. И практическото изпълнение и на двете е едно. Защото извършвайки нещо безответно заради Твореца, без каквато и да е изгода за себе си, човек не чувства дали изхожда в своите действия от любов към другаря или от любов към Твореца.

Баал аСулам. Дарованието на Тора. п. 13.

Кабалистите – за любовта към ближния и любовта към Твореца, ч.5

Пубкликувано на май 29th, 2011

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

За пребиваващият в егоизъм, няма разлика между любовта към Твореца и тази към ближния, защото всичко, излизащо от пределите на егоистичните интереси, се усеща нереално. Затова любовта към ближния, като цел е най-близка и достижима, тъй като е застрахована от грешки и има възможност да бъде контролирана.

Баал аСулам. Дарованието на Тора, п.15

Човек усеща себе си самостоятелно съществуващ. А всъщност – това е илюзия, тъй като всичко съществуващо е единствоно Твореца. И затова, който залъгва или огорчава другаря, лъже и огорчава Твореца, тъй като освен човека съществува единствено Твореца. А ако човек привиква да говори истината, това го сближава с Твореца.

Баал аСулам. Шамати, статия 67, Отдели се от злото

Баал аСулам Любовта към Твореца и творенията

Указанието да поправи отношението към ближния до “Възлюби ближния както самия себе си“, се явява крайната цел на всички действия. В изпълнението на това указание е невъзможно да се обърка, защото е ясно, че само напълването потребностите на другаря, което човек поставя над напълването на собствените потребности, се явява мярата за неговото отдаване.

И затова не поставя като цел “Възлюби Твореца с цялото си сърце и душа“, тъй като всъщност това е напълно еквивалентно със “Възлюби ближния като самия себе си“. И ако в отношението към Твореца може и да се обърка, то другаря се усеща явно и собственото отношение към него той може правилно да оцени.

Кабалистите – за любовта към ближния и любовта към Твореца, ч.4

Пубкликувано на май 27th, 2011

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

В любовта към другарите, човек не може да залъгва себе си, казвайки си, че ги обича в същото време, когато всъщност не ги обича. Защото в това той може да се контролира. Докато в любовта към Твореца той не е в състояние да оцени наистина ли намерението му е “заради Твореца“ или заради “самия себе си“.

Рабаш. Шлавей Сулам. Да отидем при Фараона – 2. Статия 13, 1985-86 г.

Кабалистите – за природата на човека и природата на Твореца, ч.8

Пубкликувано на юни 24th, 2011

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата от тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек

Егоизмът – това не е природното себелюбие, позитивната сила, поддържаща съществуването на индивида и поради това не явяваща се противник на алтруистичната сила, дори и да не служи на нейните интереси.

Егоизмът – това е развиващата се ненавист и желание за експлоатация на ближния, за да облекчи собственото си съществуване. Той противоречи на любовта към ближния и разрушава обществото.

Баал а-Сулам. Вестник „Аума” (Народ).

Точен фото робот на егоизма

Пубкликувано на юни 24th, 2011

Баал а-Сулам ”Даряването на Тора”: Кабалистите са си задавали въпроса: ”Защо ние изначално, не сме сътворени в цялото желаемо величие, за да се слеем с Твореца? И за какво Му е било да стовари върху ни това бреме на творението, Тора и заповедите?”

Творецът не е сътворил нищо съвършено. За това е казано: ”Аз съм създал злото начало”. С други думи покрай несъвършеното, Той е създал и злото. За какво? – За да бъде поправено. От кого? – От нас. Имаме ли сила за това? – съвсем не. Обаче, прилагайки усилия, ние постепенно можем да осъзнаем злото и да поискаме неговото поправяне.

Та нали така е казано в следния цитат: ”…И създаде Тора като подправка”. Ние имаме възможността да поправим своето зло, ако го признаем за такова. В мярката на това осъзнаване ние можем да прибягваме до Тора, като подправка, доколкото в нея има светлина – особена сила, поправяща нашето зло.

Всичко е разстлано пред теб, казва Твореца. Осъзнай злото, вземи светлината и с нейна помощ поправи злото – тогава ще откриеш доброто. Премини през всичките тези етапи.

Изначално трябва да гледаме на света, разбирайки, че всичко е създадено така. Това съвсем не е прекрасния и съвършен свят на нашите мечти – и ние трябва да го разкрием и поправим. Понеже светът е проекция на нашите свойства. И така, Творецът не е завършил творението, Той преднамерено е създал за нас злото. Всичко е разкъсано, всичко е разрушено, всичко е глупаво. На всичките тези етапи на предвижване в нашия свят ние разкриваме злото и в случая тук нашето развитие трябва да ни доведе до осъзнаването на злото в необходимия обем.

Затова не трябва да предявяваме претенции – тъкмо обратното, така трябва да бъде. Трябва да разкриваме злото, ако може по-задълбочено по осмислено, разбирайки, че то ни води целеустремено към осъзнаване на състоянията, на поправяне и напълване. Ако в тази призма човек вижда Природата, себе си, обществото, света, тогава той държи верния курс.

Преди всичко ние трябва да представим този момент на хората: Не очаквайте от света съвършенства. Напротив, накрая ние сме готови да осъзнаем злото: Сега да видим, в какво се състои това зло? Това е проблемът, стоящ пред днешното човечество: кой вика злото? Може да се каже, че него го е създал Твореца, но това няма да ни даде нищо. На практика светът се разваля от човека. Кое свойство на човека предизвиква развалата? Нашият егоизъм. В какво се състои той? Каква е неговата същност?

Дайте да го опишем точно и нагледно, за да видим причината за злото. В крайна сметка, става дума за експлоатацията на хората, а също така и на неживата, растителната и животинска природа – свръх необходимото. Докато аз, подобно на природата, използвам само това, което ми е необходимо – аз не правя никому нищо лошо. Ако аз искам да извлека някаква лична изгода над необходимото, то това става винаги за сметка на ближния или за сметка на природата, в резултат на което не се намирам в равновесие с тях. Това е егоизма на нашия свят. Това и трябва да обуздаваме.

Възниква следният въпрос. Да допуснем, че аз ще получавам от света всичко необходимо в обем, нормален за моето съществуване: необходимите калории, облекло, жилище, кола, работа, здравеопазване, пенсия, отпуск. Но какво да правя с желанията, които превишават тази необходимост? Аз бих искал да експлоатирам природата и ближния, за да получа много повече от необходимото ми за моето животинско ниво. Какво да правим с тези празни желания? Как да запълним вакуума, лежащ над насъщните потребности?

С превишаването на тези нужди в обществото се получава дисбаланс и то става разрушително по отношение към себе си и природата. Но на мен ми трябва по някакъв начин да се напълня? С какво ще напълня тези прекалени желания?

Тук трябва да разберем, че точно тези ни желания се явяват човешките желания. Да допуснем моето ”животно” е удовлетворено: аз имам облекло, кола, дом, работа, семейство, здраве – всичко ми е наред. Всичко, което излиза извън тези рамки, се отнася вече към моите егоистически желания на ниво човек. В тях аз искам да използвам околните за лична изгода.

Кабалистите ми казват: ако в тези си желания ти въведеш правилна връзка с ближния, то ще разкриеш Твореца, ще откриеш висшите светове, вместо животинското ниво, ще разкриеш Човешкото, подобно на Твореца. И тогава ще придобиеш всичко, което има на стъпалото на Твореца.

Ето защо в разкриващото се зло трябва да се вижда лост за управление, трамплин към новото, към прекрасното начало.

Егоизмът: прекъснат полет

Пубкликувано на юни 16th, 2011

Световен конгрес в Москва, урок №1

В продължение на хилядолетия ние сме вървели напред, според нивото на бавния растеж на егоизма и съобразно него се е развивало и обществото, технологиите и всевъзможните науки.

След това, в периода на Възраждането, е започнал по-голям подем, който достига своя пик в нашия век, в потребителското общество.

И когато този егоизъм достигна определена величина, той изведнъж се затвори, „прекъсна полета си“ – и неговата графика сега представлява хоризонтална линия. По-нататък той няма да расте.

В това състояние човечеството започва да усеща депресия, без да вижда с какво още може да напълни себе си. По-рано, намирайки се на междинни етапи на развитието си, ние винаги сме се стремели към нещо по-голямо. Всеки път следващото състояние ни се струваше по-добро от текущото и искахме да го постигнем. Раждахме деца, надявахме се, че ще им бъдат по-добре, отколкото ние, че техният свят ще бъде по висш, по-мъдър и т.н.

Но днес ние не искаме да раждаме деца, тъй като не виждаме как ще се подобри животът им. Чувстваме, че егоизмът няма накъде повече да расте. Дори започнахме да изоставяме най-амбициозните си космически програми. Всичко върви на залез.

А освен всичко това, източниците, ресурсите не ни дават възможност да се развиваме по свободна траектория. Започваме да изтощаваме сами себе си – и от гледна точка на енергията, на ресурсите, и от гледна точка на вътрешния си потенциал. Няма накъде да растем, няма към какво да се стремим. „Нещо нищо не ни се иска“.

Повече от 50% от хората в света изпитват в една или друга форма депресивни състояния. Става дума вече не за наркотици, терор, разводи, взаимно отчуждение, конфликти между деца и родители. Всичко това са симптоми, показатели за това, че егоизма започва да се „издъхва“. Той вече не може да напълни себе си на текущото ниво, на нашата малка Земя.

Егоистичните желания се състоят от две групи:

1. Храна, секс, семейство. Това са естествени желания, те действат във всеки човек и всяко животно.

2. Богатство, власт и слава (което в своята същност е едно и също) и знания. Тези желания са обществени.

Днес и едните и другите желания повече не растат. Те сякаш са достигнали максимума, пика и засега стоят на предишното си ниво.

Скоро те ще започнат да се снижават. На човек не му трябва всичко това, той ще започне да се отрича от своите „завоевания“, вътрешна опустошеност, защото нови желания, нови напълвания не се предвиждат. В нашият свят тези шест желания изтощават себе си и това е също една от причините, една от съставните, които ни подтикват към преминаване на махсом – бариерата между световете. Те ни тласкат отзад, чрез страдания.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Определено Кабала има връзка с руните.

Не знам защо толкова сложно обясняват какво представлява тя, че никога не можеш да го разбереш и обясниш на друг.

Разбирането което имам в себе си за Кабала е, че тя е Божествено откровение, дадено на божествена личност в определено време и с определена цел или с две думи - Божествено откровение. Кратко, ясно и точно. Затова преди всичко в Кабала споменават, задължително разясняват други книги, които някой е получил като Божествено откровение/разбиране/. Една от тези споменати книги е Тората, другата беше цитирана също тук Зохар. Третата книга получена по Божествено откровение, която се цитира е Сефер Йецира./Прекрасна е!/ Описва сътворението в букви/от букви/. Споменава се, че това откровение е дадено на Авраам и той е авторът на тази книга.

Някои превеждат Кабала като напълване/доколкото си спомням/. То е същото - напълване с Божествено откровение/знание/.

И това знание някой лично го получава свише/директно от Бог/. Ето това е Кабала. Всичко съм прочела две книги за нея. Бях ги забралила. Едната също е спомената тук за начинаещи - лесния вариант и другата е от Папюс. Там най-интересното беше за трите йод, защото когато четях си получих откровения за тях и ги използвах като математически формули с думи и ли като теореми от които извличаш други. Но не пазя, това което получих за тях, но вярвам че то си е още някъде вътре в мен и когато ми потрябва ще излезе на повърхността. Там също е публикувана и книгата Сефер Йецира в няколко превода, за сравнение. Чудесна е!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

На връзката, която давам по-долу/за да не натоварвам излишно темата/ споделям цитати от ценната книга Сефер Иецира и тълкувания за нея, лични разбирания. Ще се радвам да изкажете мнения по тези въпроси и да споделите вашите разбирания и вижданияsmile.gif, това до което сте достигнали в разбирането си за Бог и света, за общо насърчение и назидание.

http://cveta1.blogspot.com/2011/07/blog-post_15.html

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

lesson1.png

Уважаеми приятели,

С радост съобщаваме за започването на новa поредица от интерактивни уроци по Кабала. Уроците ще се водят на български език от инструктор на Академията в Израел и ще се излъчват всеки понеделник от 19:30 часа.

Ще имате възможност да задавате въпроси на живо по изучаваните теми.

Регистрация за курса:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Много интересно... :3d_046:

А би ли обяснил каква е връзката на 10-те сфериота със седемте чакри ?

Редактирано от Mel
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

b299e4189ce31d95f7df04de5c458194_455x443.jpg

"душа", като термин произлиза от еврейската дума "нефеш".

Какво значи "нефеш":

- гърло, гръклян

- дишане (белодробно дишане), отдъхване

- желание, копнеж

- Душа (във връзката и с Бога)

- Живот (в биологическият смисъл на думата)

Душата е хем Съсъда, тоест нещо подобно на съд (някои я сравняват с чаша, други с мех, и т.н.), хем Светлината, която е там, която се налива в "съда" или която "съда" излъчва.

Това дето думат за някой човек, че бил голяма душа, че е душичка (златна), то е поради това че съсъда в него е очистен от скверността от ниските егоизтични желания, че този човек се раздава, че е добрина, Любов, отстъпчивост, тоест, че в него Светлината изобилства, което е същинската красота и предназначение на човека.

Именно сефирота "Тиферет" от кабалистичното Дърво на Живота е израз на това качество и той е разположен точно в сърдечната област, ако разглеждаме въпросното Дърво като микрокосмос.

По този модел, по човека, са сътворени повечето храмове в света.

Та душата е съставена от главно два вида психика, според Каббала. Те се наричат Адам и Ева. С други думи у човека съществуват два вида съзнание - едното, в него преобладава желанието да отдава, да раздава себе си - алтруизъм; докато другото е точна противоположност на първото - в него преобладава желанието за получаване, за взимане - егоизъм.

Тези две части на душата са представят и като висша (в сравнението с Твореца, според качеството алтруизъм - Адам от думата "адоме", която означава "подобен на Бога") и нисша (сравнена с животинското).

У всеки един човек съществува и Адам и Ева и това няма нищо общо с мъжа и жената като пол.

Има мъже, у които Ева, сиреч егоизма преобладава, но има и мъже, у които Адам е активен. Това се наблюдава и при жените.

Какво значи "душата, целокупната се разпада" на хиляди парчета?

Това означава, че съществуват различни по вид/ниво съзнания/психики, в огромно разнообразие от една страна, но от друга единосъщни между себе си.

В повечето случаи, отношението между мъжете и жените, като пол, в семейство, или не, са на нивото "обич", което е много по-различно от нивото "любов", но и това е отделна тема, според мен.

Любовта между двама, като взаимоотношение, като партньорство, това се нарича в Каббала навлизане в състояние "Адам Ришон", което е и цел на Творението, което е познато и във висшите форми/нива на Тантрическата дисциплина. Това нещо същински не засяга и не се ограничава само с дадено двойката, като пол, но се разпростира навред, тоест любовното отношение, Светлината в човека, щом е навлязла, тя струи във всички посоки, без никакво разделение.

Задачата пред всяко едно семейство, пред всяка една двойка партньори мъж и жена, е взаимно да се приповдигнат до това ниво ("Адам Ришон"), в което се изживява Любовта и Единението.

Първоначално, Творението - душата - тя не е била разделена вътре в себе си, но Творецът я е разделил на две. Така е според Каббала - на мъжка и женска част, на два вида желание - за отдаване и за получаване.

Според кабалистите (онези, които са изпълнени със Светлината, сиреч с Мъдрост и Любов) Творецът е създал само едно нещо - Творението, което се нарича "душа".

Творецът е пълно и абсолютно отдаване, но ако това нещо, което се отдава няма от кой да бъде получено, то нещата не са цялостни, не са съвършени.

Ето защо е създаден т.н. "съсъд" (душата), който да получи, това, което дава Твореца.

Тази душа се нарича "Адам", а имато произлиза от думата "адоме", която означава "подобен" (на Твореца), според качеството, което притежава въпросната душа - възможността и силата да отдава, това, което е получила, като Светлина от Създателя.

Но на кой, на свой ред, тази душа (Адам) да отдаде това, което е получила? Тази липса е причина за липса на тотално наслаждение.

Подобния на Творецът Адам, не е имало на кой да отдаде това, което му е дадено.

В "Берешит" ("Сътворението" - първата книга от Петокнижието/Библията) това много точно е описано - Адам търсил подобен на себе си, търсил другар, с който да сподели.

Ето защо Творецът "приспал" Адам и от него сътворил Ева - желанието за получаване, егоизма.

От там насетне душата е разделена вътре в себе си на две части - мъжка и женска, Адам и Ева и у всеки човек присъстват тези две части, както са представени в изображението.

Последвалото, в "по-късен период", води до ново разпадане/разделение на тази цялостна душа и тя се "пръска" на хиляди парчета, всяко от които "попада" в "Асия" (светът/сферата на материята), като отделност, като "индивидуалност" (от латинските думи "ин", "дивидиум", "дуалност" - in_dividuum - "в разделение") където и търси своето изпълване, както е и писано.

Kabbalah46.jpg

У някои хора е по-изявена женската част на душата, сиреч абсолютния егоизъм (желание за получаване на Светлина/Любов, зарад самото получаване). У други хора се е активизирал и Адам (желанието за отдаване на Светлина/Любов).

Както вече писах, Адам присъства във всеки човек, но не у всеки човек Ева, демек жената, слуша Адама и не у всеки човек женския аспект на душата е свързана с мъжкия аспект, чрез който да се изпълни.

Именно поради това "женско" непослушание, поради желанието да получава още, и още за себе си (егоизма), е станало въпросното "падение" - отпадането от "Рая", от състоянието на изпълненост.

При повечето хора, поради това, че вътре в тях, в душата им, няма връзка между Адам и Ева, женския аспект се е задълбал много дълбоко в света на материята, където и търси своето ощастливяване, своето изпълване, но изпълването там е невъзможно, не е на абсолютно ниво, защото всичко, което донася кеф на душата в този "наш" свят, е преходно и нетрайно. Ето защо и съществува разочарованието, неудовлетворението, както и вечния глад за още и още получаване за себе си.

Ева може да бъде ощастливена единствено по линията/чрез връзката с Адам - Адам да и отдаде Светлината, която той на свой ред получава от Създателя, но в повечето случаи нито Ева, нито Адам знае как това да бъде сторено. Ето тук се намира целият еволюционен път на душата - от първият Адам, до т.н. "последен Адам", който знае как да стори това и който извършва това отдаване, чрез което да се осъществи изпълването (каббала).

И така се ражда всяко дете. Адам може да бъде видян във всяко бебе. Ева все още не е сътворена в бебето. Ева се появява две/три годинки по-късно. До тогава просто може да се каже, че Ева е потенциалност.

http://pics.data.bg/...4d2cd93f09a2f33

http://indigota.com/...tach=6978;image

http://pics.data.bg/...669bce84dc646be

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12638&view=findpost&p=160312

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

"Изследванията на Фабр д`Оливе" - името на глава четвърта от книгата "Суперенциклопедия на тайнствените науки. От кабала към номерология." , чийто автор е Александер ( Александър Котликов, руски биоенерготерапевт). Книга шеста книга от поредицата "Суперенциклопедия на тайнствените науки".

Там са представени твърдения на Фабр д`Оливе от книгата му "Възстановеният еврейски език", за пръв път напечатана през 1815г.

Става дума за тълкуване на текстовете от Мойсеевите книги, които книги първоначално били написани на старо-египески език с египетски йероглифи. Тълкуване на по - дълбокия им смисъл, на окултния смисъл на тези книги, който се различава от видимия външен материален ( буквален) смисъл. Повечето евреи по времето на Мойсей, а и след това, разбирали само материалния смисъл на думите в Сефер (кн."Битие"). Символичното му и йероглифично значение се предавали от малцина посветени от уста на уста. Оттук произхожда думата кабала - устно предание. Този смисъл останал непознат, за повечето от четящите по - късно направените преводи на въпросните книги.

Египетското писмо имало тази особеност, че в него всяка буква три значения :

1) обикновено, чисто материално ( буквално)

2) символично, понякога идейно

3) йероглифическо тайно, свързано с йероглифите или буквите на думата; последното значение се е познавало само при разглеждане на написаната дума

По - късно са направени преводи на Мойсеевите книги на други езици : самаритянски, асирийски, арамейски, гръцки, еврейски, латински.

Най - дълбокият смисъл на Мойсеевите книги може да се открие в мистичната традиция Кабала. Той не се съдържа в по - късно направените преводи.

Еврейският текст на Библията също има освен материално и йероглифично тълкуване.

Повече информация по темата може да прочетете в глава "Изследванията на Фабр д`Оливе" и други глави на книгата "Суперенциклопедия на тайнствените науки.От кабала към номерология."

Линк към коментар
Share on other sites

защото когато даваме, получаваме,

и в прошката ни прощават,

и в смъртта се раждаме за вечен живот.

из молитвата на Св. Франциск от Асизи

"защото когато даваме, получаваме" - Какво означава това?

Става въпрос за щастието в човека.

Кога човек се чувства най-щастлив? Кога е най-щастлива/изпълнена душата му?

В началото на своята духовна еволюция човек усеща една необходимост, един глад, една неудовлетвореност от живота. Тази празнота, наречена "нащастие" човек гледа да я запълни, по всячески, възможно най-добрия и дълготраен начин.

В началото човек си мисли, че щестието е свързано с притежаването, с печалбата и взимането и точно това се прави в живота - търсят се придобивки, било то автомобили, яхти, къщи, огърлици, диаманти, самолети, компании, империи... Общо речено движимо и недвижимо имущество, средства, пари, знание.

С всичко това човек цели да придобие уважение от другите хора, респект, да бъде приеман, да бъде харесван и най-вече - да бъде обичан.

Независимо, до тук изредих неща, които са относително сигурни. Пари, имущество, хора, които те уважават/обичат/приемат/разбират/които ти дават - тези работи са свързани с т.н. "свят на нетрайностите/измененията". Днес може и да ги имаш, но утре?! Кой знае?! smiley.gif

Разбира се, именно поради тази несигурност, човек търси все по-голямо подсигуряване. Човекът търси за себе си още и още и при все това, човек си остава празен, неудовлетворен и не на последно място - треперещ от страх, да не би да изгуби, да не би да бъде лишен от всичко що е придобил.

Излиза, че човек, че всички същества в свята се нуждаят единствено от отношение, от Любов, от прегръдка.

Но дори да получи това нещо, човека все още не е напълно удовлетворен и все още ще усеща в себе си онази празнота, липсата.

Дори 100 човека да ти обичат, да те милват, да те прегръщат и да ти дават отношение, ако ти не изпитваш нищо към тях, то ще продължаваш да бъдеш нещастен/неудовлеторен, празен.

Истинското щастие се намира в това сам човек да отдава Любов и отношение, както към себе си, така и към света. Тогава този човек ще добие независимост, а независимостта е Свобода (Мокша).

Едно единствено нещо му е необходимо на човека - възможността да изпитва Любов. Именно това нещо препълва сърцето и е храна за Душата.

В Кабала това нещо е наречено "Светлината Хасадим".

Тази Светлина обаче не може да се появи, ако в човека не влезе т.н. Светлина Хохма. Само Светлината може да разпали Светлината и само светилник може да даде огън на светилник.

Когато човек отдаде тази Светлина (Хасадим), след като е приел Светлината (Хохма), тогава се разкрива Богоподобието - в отдаването, защото то се явява наследствена черта от Твореца.

В това Свещенно взаимоотношение става разкриването на Бога, на Вечността, на Реалността.

До тогава човек си остава нищо повече от форма на бледо съществуване, което е лишено от Живот, в истинския смисъл на тази дума.

0152-heart.gif

75580f96c1f085c051bf9493fd5b9383_260x211.jpg

Линк към коментар
Share on other sites

Та душата е съставена от главно два вида психика, според Каббала. Те се наричат Адам и Ева. С други думи у човека съществуват два вида съзнание - едното, в него преобладава желанието да отдава, да раздава себе си - алтруизъм; докато другото е точна противоположност на първото - в него преобладава желанието за получаване, за взимане - егоизъм.

Тези две части на душата са представят и като висша (в сравнението с Твореца, според качеството алтруизъм - Адам от думата "адоме", която означава "подобен на Бога") и нисша (сравнена с животинското).

У всеки един човек съществува и Адам и Ева и това няма нищо общо с мъжа и жената като пол.

Има мъже, у които Ева, сиреч егоизма преобладава, но има и мъже, у които Адам е активен. Това се наблюдава и при жените.

В този смисъл,можем да сравним алтруизма,с мъжката енергия-Ян.А егоизма, с женската ергията- Ин.

Значи ли това,че тези две енергии, винаги трябва да бъдат в баланс,за да се чувства добре човек ?

Ти казваш,че у всеки човек преобладава и мъжкото и женското начало.И Адам и Ева.

Трябва ли тогава получаването-Ева-егоизмът, и отдаването-Адам-алтруизмът,също да са в баланс ?

Или трябва да преобладава повече Адам-алтруизма ?

Линк към коментар
Share on other sites

Mel, според мен никога не може да са в баланс, защото това са противоположни течения. Ако човек върви към Бога ще се води от едното течение, ако се отдалечава от него ще го води другото.

"Не може да служите едновременно на Бога и на мамона"

Линк към коментар
Share on other sites

Смесват се понятията. Егоизмът и алтруизмът са едно, а активността и пасивността – друго, отдаването и възприемането – трето. Егоистът поставя себе си на първо място. Той върши това и в отдаването, и във възприемането, и в активността си, и в пасивността си. Алтруистът възприема себе си като част от цялото и поставя себе си в служба на това цяло. Тук пак имаме както отдаване, така и възприемане. Деленето на егоизъм и алтруизъм не е тъждествено с деленето на ин и ян, нито с разграничаването между мъжкото и женското начало.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Иво pinned this topic

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...