Масоните. Какво мислите за тях?

[Eli Blagova]

Освен това, както знаем - масонството е пълно с женски символи и култове.

Това не е вярно: във франк-масонството няма никакви култове и символите не се делят на женски и на мъжки;

бих добавила и това, че съществуват много смесени ложи, в които участват на равни начала мъже и жени, ще рече- не се прави разлика между тях като такива.

Интересуващите се биха могли да намерят и прочетат "Словото на рицаря от Ramsay" от 1736 г.; в него за първи път се прави връзка между рицарите на храма и днешните франк-масони.

... и изобразяват четири зидарски мистрии, обърнати с върховете една към друга така, че да образуват кръст.

това също не е вярно;

препоръчвам Ви да прочетете написаното от френския философ Рене Генон за символизма на кръста .

Редактирано Ноември 16, 2010 от Eli Blagova

[LUCIUS]

Здравей, Eli Blagova!

Явно информацията ти и знанията ти за масоните са от прочетени книжки.... Лошо няма, хубаво е хората да четат, да гледат филми или да правят лични предположения, според собствените си нагласи и желания. Но, рядко истината е толкова прозаична и много често е изключително проста - поради тази причина и човешкото въображение не иска да я приеме и предпочита да си измисля цветни картинки и мистификации.

Права си, ако разгледаме социалните организации - ще намерим десетки, в чието име фигурира определението "масонска". Ако ти имаш предвид подобни кръжоци (както им казваме на такива ние "лошите" масони ) - да, там ще срещнеш всякакви доброволци от различен пол, стига само да са навършили пълнолетие. Единственото условие, което те поставят за членство в тях - е да имаш стабилно лоби и протекции в обществото, както и здрава банкова сметчица.

Обаче, ние тук не говорим за подобни кръжоци, нали така! И макар повечето хора все още да си мислят, че истинското масонство има нещо общо с тях, то трябва да те уверя, че кардинално се разграничаваме от подобни публични клоунади.

Ако си прочела внимателно, написах по-горе нещо важно, а именно: истинското масонство не е нито тайно общество, нито търговско дружество, нито религия. Правиш ли разлика

Можеш да бъдеш сигурна, че книжките по философия, романизираните исторически версии и филмите с крими-сюжети, които се лансират на масовата публика, може леко да открехнат една завеса (напълно тенденциозно), но съвсем няма да ти дадат всички верни отговори. Не, няма! Защото, ако не ти е направило впечатление, написах и още нещо важно по-горе: Масонството е духовно братство и етична система. И като такава, в него не се влиза и излиза като в разграден двор и определено не се търси публичност и сензации.

Разбира се, всеки може да поддържа собствено мнение и теза по въпроса, напълно субективно. Но, преди да се изказва така категорично като теб, мисля, че трябва да разполага с факти от извора, а не от клюки и книжки.

Нищо лично нямам към теб, не се сърди. Просто изчиствам някои спекулации и се опитвам да отговоря на някои въпроси (като същевременно внимавам да не ви казвам чак толкова много, за да не се налага да ви убивам след това

Поздрави!

[Eli Blagova]

повече за кръстовете на тамплиерите, но на френски http://templiers.net/symbolique/index.php?page=les-croix-templieres

Редактирано Ноември 17, 2010 от Eli Blagova

[Eli Blagova]

LUCIUS,

Истинският, същинският тамплиерски кръст е осмоъгълен, червен (gueule) на сребърен фон, т.е. бял;

осемте краища на кръста символизират осемте основни добродетели;

по този начин рицарите-тамплиери се идентифицират едновременно като монаси и рицари.

[LUCIUS]

Ели,видно е, че за тамплиерите се интересуваш и знаеш доста. Ще бъде интересно да споделиш знанията си, както и ако имаш лични проучвания на френска почва.

Не зная дали тук има тема за тамплиерите, но ако няма – може да направиш, ако желаеш.

P.S. Само не разбрах в каква връзка адресираш последния си пост към мен. Не помня някъде да съм твърдял, че тамплиерският кръст е двуъгълен, например, или нещо подобно Шегичка! Ти сега да не вземеш нещо да ми се расърдиш. Просто си общуваме, а ако прекалявам някъде - казвай

Редактирано Ноември 17, 2010 от LUCIUS

[Eli Blagova]

P.S. Само не разбрах в каква връзка адресираш последния си пост към мен.

В един от постовете си обясняваш кръста с инструмента "мистрия";

мистрията е символ, касаещ връзката между членовете на една ложa, ето защо мистрията е инструмент на Mагистъра на ложaта, така е например в Rite Écossais Rectifié (R.E.R.) ;

а тамплиерският кръст засяга вътрешният духовен порядък.

[Guest Кристиян]

Масонството е несериозна дейност, с която определен тип съзнания са склонни да се занимават сериозно- има хиляди начини човек да си пилее времето и да се занимава кръжочна дейност, от която ползата е чисто диалектична и персонална...Т.нар. "свободни зидари" освен вавилонска кула, друга зидария не познават...щото, толкоз им е и свободата, пък и толкова им е майсторлъка...

[Eli Blagova]

Ами нека всеки да погледне себе си и в себе си, ще свърши по-голяма работа за света, отколкото да дава оценки.

Критиката не е критерии за мъдрост и голям духовен майсторлък.

Не познавам духовен ученик, който е познал свободата. Но познавам хора, искрено стремящи се да я постигнат.

Според мен и форумните изяви са несериозна дейност, Кристиян, с която определен тип съзнания са склонни да се занимават сериозно.

Но всеки има правото на избор и носи все още кармичната зависимост.

Желая на всички тук попътен вятър !

[Eli Blagova]

Тъй като написах едно мнение в което направих разделението между Бялата ложа и противостоящата й черна, исках да изложа и един цитат, който обяснява какво точно имах предвид, когато направих разграничението между двете:

Тук ще спомена една окултна легенда, която ни разкрива един космичен факт. В началото на създаването на нашия космос, преди милиарди години из недрата на Битието се пробужда едно мощно космично Същество, което озарява със Светлината си цялата вселена. То е било с грамадна мощ и сила и нямало равно на себе си. Казва легендата по-нататук, това велико същество помислило, че няма нищо по-мощно от него в света. То си въобразило, че е самият Бог, всесилният Господар на света. Но за негово голямо нещастие и изненада, от този миг неговата Светлина започнала да се намалява, почнало постепенно да губи силата си и да се чувствува все по-ограничено. Това същество е известно в Окултната Наука под името Луцифер. Пак по същото време из недрата на Битието се появява едно друго велико и мощно Същество. То също се отличавало с голяма Светлина, Знание и мощ. Но то нямало гордостта и самозабравата на първото Същество, а е било проникнато от велико Смирение. Това второ Същество вече съзнава, че то е само проводник, проявление на тази РЕалност на Битието и отдава себе си напълно в служба на тази Реалност. У него няма стремеж да прояви себе си, но то напълно се себеотдава да прояви Великото в света. И с него се случва обратното явление. Това Същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно и Светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена. Това Същество е известно в окултната наука под името Христос.

Тази легенда, която отговаря на един космичен факт, ни показва основните черти и методите на двете Школи, на двете Братства, Бялото и Черното. Докато в Школите на Бялото Братство на пръв план стои въпросът за Великото в света, то в другата Школа на пръв план стои въпросът за личното съвършенство.

В светлината на написаното по-горе, което взех от "Историческият път на Бялото Братство през вековете", том 3, на Боян Боев, исках да поясня какво имах предвид и в какъв смисъл употребих думите.

Все още нямам отговор на въпроса някой знае ли нещо повече за това под какво влияние е бил Николай Рьорих. Аз лично на два пъти попадам на информацията, че Учителят е забранил да го четат, единият път беше в този сайт. Дали и други имат такава информация?

Включвам се само, за да те поздравя и да ти предложа да прегледаш книгата на Сергей Прокофиев "Изтока в Светлината на Запада", в три части на руски; възможно е там да откриеш някои отговори на породилите се в теб въпроси. Имам книгите и мога да ти ги изпратя на личен имейл.

[Florestan]

Здравей Ели,

Благодаря за поста, защото ми помогна да видя, че имам фактологическа грешка. Цитатът е от тази книга, но тя не е на Боян Боев, а на Влад Пашов - някои сигурно са наясно с това. Така и не успях да намеря опцията за редактиране този път, затова го пиша тук.

Това на Сергей Прокофиев звучи интересно. Теософското движение предимно сякаш обяснява "Запада от гледна точка на Изтока", а той изглежда се опитва да прави обратното. Остава да се напише "Запада и Изтока от техните си гледни точки" Това като шегичка.

И вече малко по-сериозно, Lucius, това, че масонството е етична система малко трудно го разбирам - етичното е преди всичко лично, не е ли така? Етична система може да има и извън каквато и да е група. Поне аз не съм сигурен доколко група хора може да развие повече една етична система от това, което може да развие всеки индивид - етичното е във всеки индивид, във всеки един от нас, то започва от там. Естествено, то започва още от възпитанието и т.н., но приемането на етична система при влизането в една група - това по-скоро не ми изглежда логично. Логично ми изглежда обратното - създаването на група спрямо вече приета етична система. Освен ако системата не е "аз на тебе, ти на мене", но ще трябва да определим какво е етично. Това не означава също така, че всички масони са "антиетични" или нещо такова, разбира се, но аз лично не разбирам защо от самото масонство би могло да идва каквото и да е етично.

Редактирано Ноември 20, 2010 от Florestan

[Guest Кристиян]

Ами нека всеки да погледне себе си и в себе си, ще свърши по-голяма работа за света, отколкото да дава оценки.

Критиката не е критерии за мъдрост и голям духовен майсторлък.

Не познавам духовен ученик, който е познал свободата. Но познавам хора, искрено стремящи се да я постигнат.

Според мен и форумните изяви са несериозна дейност, Кристиян, с която определен тип съзнания са склонни да се занимават сериозно.

Но всеки има правото на избор и носи все още кармичната зависимост.

Желая на всички тук попътен вятър !

Щом има кармична зависимост, правото на избор отпада като възможност.

[Eli Blagova]

Щом има кармична зависимост, правото на избор отпада като възможност.

правото на избор никога не отпада като възможност за човека ;

добавям един цитат oт Рудолф Щайнер "Легендата за Храма. Свободното масонство и сродните окултни движения":

"... тайната на тайните е тази, че човекът трябва да се научи да подтиска своя Аз и да зачита своите дела, а не своето его. Истинската сърцевина на тайната лежи в неговите дела и в побеждаването на Аза чрез действие. Азът трябва да остане скрит вътре в делото. Изключване на интересите на Аза от протичането на кармата. Каквато и карма да си навлече Азът, чрез това се изтрива тази карма. Народност, раса, пол, положение, религия - всичките те въздействат върху човешкия егоизъм. Само когато човечеството победи всички тези неща, то ще се освободи от егоизма".

[Диана Илиева]

Подкрепям Ели.

За мен това е основен въпрос, за свободната воля и възможността за избор имам предвид. От неговия отговор зависят много неща, да не кажа, че всичко останало в мирогледа се преобръща.

Все повече се убеждавам, че свобода в света изобщо има малко, за абсолютна да не говорим въобще, но ако все някъде има възможност за свобода и избор, то е тук, на Земята. Да, има предопределени неща, да, основните точки в сценария са твърди, но точно докато сме тук, имаме възможност за различно отношение, различна реакция, различен избор ...

В момента чета Кармически връзки - том 5 на Р.Щайнер, там е обяснено много подобно за съществуването между смъртта и едно новораждане, подготовката за следващия земен живот и др.п. А и по принцип по неговите думи, а подобни твърдения съм срещала и при Учителя, че ние, човеците, вървим в еволюционен план към създаване/образуване на йерархия на любовта и свободата.

[Теодора Андреева]

Доколкото знам за масонските церемонии, струват ми се смешни и помпозни.

[Пламъче]

Има ли все още истински масони или на някои хора им харесва да си играят на такива?

[braman]

Интересено е кои са психологическите причини за членуването в такива тайни и загадъчни организации? Да не си знаеш шефа си е доста екстремно. И названието "Велик архитект" отправено към Бога не е много точно, защото Бог от Себе Си създаде света и присъства навсякъде, във всеки атом. ...

Но по интересно е това залитане по тайното - избрани, подбрани, уникални...своего рода елитаризъм.

В слевдващия филм, макар и детски, има много материал за размисъл.

http://vbox7.com/play:f8ec454e

[Слънчева]

Браман, прекрасно филмче, благодаря!

За жалост има мнооого Его-клубове, с Его-идеи. И за това има много Его-сблъсъци по света.

Но в Божествения "клуб" има място за всички

[Канел]

В слевдващия филм, макар и детски, има много материал за размисъл.

Много добро филмче, braman.

[Eli Blagova]

Интересено е кои са психологическите причини за членуването в такива тайни и загадъчни организации? Да не си знаеш шефа си е доста екстремно. И названието "Велик архитект" отправено към Бога не е много точно, защото Бог от Себе Си създаде света и присъства навсякъде, във всеки атом. ...

Но по интересно е това залитане по тайното - избрани, подбрани, уникални...своего рода елитаризъм.

".....човек трябва да бъде искрен в себе си, да съзнава, че Бог работи в него, а той външно само се проявява...Където е Любовта, където е доброто, там Бог се проявява. Любовта, доброто е реалното в света, затова и Бог казва: „Опитайте ме и вижте, че съм благ“...

от беседата "Човекът на новото"

"...И така, човек трябва да се откаже от навика си да рови. Например, когато човек пита за въпроси, които не може да разбере, той рови."

от беседата "Човекът на новото"

Едно е да се рови човек, друго е да търси Духовни мостове. Според мен духовните мостове са станали реалност само за онези, осъществили среща между Бялото Братство и масоните от Холандия на 22 септември.

Онова, което ме накара да вляза в този форум е неправилно зададеният въпрос в самото начало на темата: "Какво мислите за масоните ?"- как може да имате правилна мисъл за нещо, което не познавате и за което питате от любопитство ?!

За масоните не може да се пита с общи въпроси, защото масонски ложи има безброй и всякакви.

Аз познавам (в Южна Франция) тази, в която се практикува шотландският християнски ритуал и се свързва с езотеричното християнство, особено в своите по-висши степени. Такива ложи има малко, разпространени в цяла Европа.

Не се интересувам от съществуването на друг тип ложи- политически клубове, интелектуални, египетски и прочие формирувания.

Моят духовен път е белязан от 18-та ми година единствено от Христовото начало. Не се наричам "масон", в сърцето си се чувствам духовен ученик.

Едно от качествата на сериозните франк-масони е, че в разговор те изслушват без да те прекъсват и за миг, държат да чуят как и какво мислиш. Относно тайната на франк-масонските ложи: тя е необходима, само дотолкова, доколкото не ползва с нищо онзи, когото не я познава; смятам , че това е едно от добрите страни във франкмасонството, защото духовният процес е интимен и сакрален, в противоположност на днешното масово надприказване на духовни теми.Според мен всички духовни форми, влизащи в обсега на нашия социален живот, независимо дали водят началото си от векове или са все още млади- всички тези духовни общества, имат свое определено място и смисъл в общата еволюция на човечеството и по-специално, в петата култура на петата коренна раса.

[Eli Blagova]

Интересено е кои са психологическите причини за членуването в такива тайни и загадъчни организации?

Много често някои духовни ученици зациклят в сложни и завъртяни обяснения, от които не само не могат да излязат, но и не допринасят за вътрешното им съзряване, нито духовно освобождаване. В този смисъл преди време попаднах на простата и ясна мисъл на един изключителен психолог- Томас Харис, използващ например в книгата си "Психология на човешкото всекидневие" термините "Дете", "Родител", "Възрастен", "Естествено Дете", влагайки в тях специфично значение. Към края на въпросната книга, той пише следното :

"Следният откъс от. „Новото битие" на Тилих, изглежда, се: доближава до определянето на това, как се усеща религиозното преживяване. Той започва с въпроса: „Знаеш ли какво значи да си пронизан от божията милост?" (Бих искал да перифразирам: Знаеш ли какво значи да изпиташ чувството АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР?) И той отговаря: Това не означава, че ние изведнъж сме повярвали, че Бог съществува или пък че Исус е Спасителят, или пък че Библията съдържа истината. Да вярваме, че нещо действително съществува, почти напълно противоречи на смисъла, който се влага в божията милост. Нещо повече — божията милост не означава просто, че ние имаме напредък в нашия морален самоконтрол, в нашата борба с обществото. Моралният прогрес би могъл да бъде резултат от божията милост; но това не е самата божия милост и той може дори да ни попречи да получим божията милост... И положително божията милост не се получава... дотогава, докато все още смятаме, изпаднали в собственото си самодоволство, че нямаме нужда от нея. Божията милост ни спохожда, когато изпитваме силна болка и безпокойство.-Тя ни спохожда, когато вървим из тъмната долина на един безсмислен и празен живот. Тя ни спохожда, когато усещаме, че изолирането ни от света е по-дълбоко от обикновено, защото сме внесли смут в живота на някого. Тя ни спохожда, когато нашето отвращение от собственото ни съществуване, от нашето безразличие, от нашата слабост, от нашата враждебност и нашата липса на ориентация и самообладание са станали непоносими за нас. Тя ни спохожда, когато с годините не настъпва жадуваното съвършенство на живота, когато старите натрапчиви импулси ни обладават, както е било вече десетилетия, когато отчаянието разрушава цялата радост и смелост. Понякога в такъв момент лъч светлина се втурва в нашия мрак и като че ли един глас казва: „Теб те приемат, приет си от нещо, което е повече от теб и името" на което ти не знаеш. Не питай за името сега; може би ще го разбереш по-късно. Не се опитвай да правиш каквото и да било; може би по-късно ще направиш много. Недей да търсиш нищо; не изпълнявай нищо; не предприемай нищо. Просто приеми факта, че те приемат! Ако това наистина се случи с нас, ние изпитваме божията милост. След такова изживяване може и да не станем по-добри от преди и може и да не вярваме повече от преди, но всичко е вече променено. В такъв момент благородството побеждава греха и помиряването хвърля мост над залива на отчуждението. За това преживяване не се изисква нищо; никакви религиозни, морални или интелектуални предпоставки — нищо, освен че те приемат. В светлината на тази божия милост ние възприемаме нейната сила както по-отношение на другите, така и на себе си. Способността да погледнем честно в очите на другия ни позволява да изпитаме чудодейната б.ржия милост — сливането на твоя живот с живота на другия".

[Станимир]

Масоните използват думата „Архитект“, защото тя символизира нещо. Отнесена към Бог, тя може да изразява определен негов аспект. Всъщност е много по-правилно да се говори за Архитект, отколкото за Творец, както в Християнството и Исляма например. Архитектът съставя плана, но не изпълнява конкретните му елементи. Творчеството включва и замисъла, и конкретното му реализиране. При масонството (не само, но в момента темата е за него) творчеството, като сбор от план и осъществяване на този план, се извършва от цялата йерархия. Това е много по-разумно, отколкото допускането, че Бог е едновременно архитект и изпълнител.

Ритуалите: има ги в масонството, има ги и в църквата. И в двата случая механичното им провеждане не води до нищо. Съзнанието на участващите е това, което определя резултата. И масонските, и църковните ритуали изразяват в символичен вид определени непреходни принципи и истини, и показват пътя към божественото. Доколко самите масони или християнски свещенослужители са запознати с тях е отделна тема. Все трябва да са запознати до някаква степен.

Тайността е необходима. Тя предпазва най-вече от принизяването и профанизирането. Самият факт, че масонството в настоящето се коментира толкова широко е довело и до неговото пълно обезценяване. В момента въпреки, че влизането в масонска ложа не е свободно, знанието за масонските ритуали и церемонии е достъпно. Символиката също е достъпна. Разбира се могат да се намерят всякакви противоположни тълкувания, но и всеки сам може да си прецени на кое и доколко да се довери. Или пък вместо това, човек да се опита сам да извлече скритата истина от тях.

Тайните поздрави са необходимост винаги щом става въпрос за тайна организация от по-голям мащаб, при което членовете й е вероятно да не се познават един с друг. Да се правят тайни поздрави между познати като на филмчето е детински глупаво, и не мисля, че се правят.

Интересно е кои са психологическите причини за членуването в такива тайни и загадъчни организации? Да не си знаеш шефа си е доста екстремно.

Целите, които всеки си е поставил пред себе си. За едни те може да са духовни, за други свързани с икономическа власт и влияние. Това, което обединява хората са общите цели. „Шефът“ е този, чийто план изпълняваш. Тук всъщност това дали си масон или не няма никакво значение. Всеки може да е проводник както на светло, така и на тъмно влияние, и принадлежността му към някаква организация, религия, учение или партия не е определящо.

[braman]

Доколкото знам за масонските церемонии, струват ми се смешни и помпозни.

Да, истинското християнство е естествено и семпло. Голямата церемониалност ми прилича на чичковци и лелки от двора на Лиу 14, които мъчени от голяма скука, искат да разнообразят суетата си. Свети Франциск е много далеч от тези работи, а от Исус Христос още повече.

Доколкото знам, при тях думата Бог не се произнася. А мили приятели, Бог е много повече от архитект, който е нарисувал чертежите и ги е предал на други да ги изпълнят. Поне не и според християнството.

Бог винаги е бил и ще бъде Главен Изпълнител.

[Ани]

Доколкото знам за масонските церемонии, струват ми се смешни и помпозни.

"Доколкото" – означава неясност. Преди да се изкажем за нещо дали ни харесва или не, не трябва ли да го познаваме? При това на практика, не само на теория.

Затова съм съгласна с думите на Eli Blagova:

... как може да имате правилна мисъл за нещо, което не познавате и за което питате от любопитство ?!

Аз не съм виждала на живо масони. Само съм чела за тях. И хубаво, и лошо. Затова предишният ми пост беше главно от въпроси. Лошо в любопитството няма. Но не бива да се слагат етикети и квалификации върху нещо, което не ни е познато. Не мога да си представя как човек ще изгражда категорични заключения за някакво учение, движение, религия, базирайки се на думите „Доколкото знам”?

Понякога срещам доста глупости написани за Учителя, за неговите последователи в България. Неща които нямат нищо общо с действителността, неща написани от хора, които не са прочели нищо от П. Дънов, но се изказват за него. Хора, които не познават нито един последовател на Учителя (на живо), разправят небивалици за „дъновистите”. Хора, които са виждали Паневритмия само по телевизията, говорят за сатанински танц...

Дали не правим същата грешка и с масоните...? За масоните може да каже нещо само масон. Не вярвам толкова да е достъпно знанието за техните ритуали както споменава Станимир? Ако са затворени за външния свят – значи това им е необходимо в момента. Те си имат път (не е мой) и има кой да ги съди, ако „сгазят лука”.

[Станимир]

Ето нещо интересно и по-конкретно, което можем да обсъждим:

Леганда за Хирам

Цар Соломон пожелал да издигне храм на Вечния и се обърнал за помощ към своя съсед, Тирския крал. Последният му изпратил най-опитните работници, придружени от човек, който трябвало да ръководи изграждането на Храма, т. е. архитект, на име Хирам.

Той бил необщителен, но надарен човек. Израснал бил сред девствени гори и единственият му учител била Природата. Той узнал най-съкровените й тайни единствено благодарение на силата на своето удивително умение да наблюдава и да вниква в същността на всичко.

След като пристигнали на мястото на строежа, той разделил работниците на три групи. Отдясно поставил дърводелците, отляво - тези, които обработвали метал, а в средата - каменоделците. Когато разпределението по групи според професията приключило, Хирам разделил всяка група на три разряда, като се съобразил с познанията на всекиго. Най-слабо обучените образували във всяка от групите разряда на чираците; по-сръчните при изпълнение на работата влезли в разряда на калфите; най-накрая - онези, които ръководели останалите, получили названието майстор.

За да се избегне объркването между разредите, всеки от членовете на отделните групи получил собствена парола, която показвала съответстващото му място в йерархията: чираците се разпознавали взаимно по думата Иакин, калфите - по думата Боаз, а майсторите - по четирите инициала IЕVЕ. Такъв бил справедливият ред, според който мъдрият Хирам установил йерархия на степените. Знанието давало възможност на чираците и калфите да получават по-висок чин. Точно тази мъдра мярка обаче станала причина за убийството на Хирам.Трима зли калфи пожелали насилствено да узнаят тайната парола на майсторите, определена от Мъдрия Архитект Хирам и организирали подъл заговор. В помещението, разположено в средата на Храма, ежедневно се събирали майсторите, оставяйки за резервен изход вратата откъм източната страна. Мъдрият Хирам, след като се уверял, че всички негови разпореждания са изпълнени добросъвестно, излизал последен.

Като разбрали това, тримата заговорници направили засада: всеки застанал до някоя от вратите и зачакали излизането на Великия Зидар. Хирам, приключвайки работата си за деня, тръгнал към южната врата, но там го причаквал Юбелас и го попитал за паролата на майсторите. С присъщата му кротост Хирам казал на калфата, че единствено знанието дава възможност да се научи тайната формула. Тогава калфата замахнал срещу Хирам с тежката 24-дюймова мащабна линия и искал да го удари по главата. Хирам успял да отклони удара, но инструментът се стоварил върху гърлото му.

Тогава Хирам тръгнал към западната врата, откъдето излизали всички работници. Там вече го причаквал Юбелос, който след отказа на майстора да му открие тайната, го ударил по сърцето с железния ъгломер. Зашеметеният Хирам, едва влачейки се, опитал да стигне до източната врата, но тук Юбелюм, изпадайки в дива ярост след отказа на майстора зидар, го убил с удар на чук по челото.

Тримата престъпници, като разбрали, че планът им се е провалил, били обзети от едно-единствено желание: да заличат следите на престъплението си. Те скрили трупа в боклука и на следващия ден го пренесли в гората, където го погребали. Само едно клонче Акация сочело къде е гробът на най-великия човек.

В същото време Соломон, понеже не видял своя майстор и предчувствал, че с него се е случило някакво нещастие, изпратил трима майстори да го търсят. Те се върнали, без да открият нищо. Тогава царят изпратил още деветима майстори, които го търсили в продължение на седем дни, докато с помощта на клончето Акация открили гроба на Хирам. Благодарение на тях, духът на Хирам възкръснал във всеки истински свободен каменоделец (франкмасон).

С помощта на някакъв непознат и на куче, което подушило следите им, укрилите се престъпници били намерени. Един от петнадесетте майстори, изпратени да накажат престъпниците, убил край извора в пещерата, където се криел, най-виновния от тях - убиеца на Хирам, Абибала. Другите престъпници се самоубили, като се хвърлили от високия склон на каменоломната. Главите на тримата били поднесени на цар Соломон.

От тук

Сега, първият въпрос който изниква е: Кой/кои от тримата: цар Соломон, цар Хирам Абиф и/или архитектът Хирам е Бог?

[braman]

Ани, понякога за да познаеш нещо, трябва да не си толкова близо до него. А изрази като: до колкото знам, според мен, ако правилно съм ви разбрал и т.н. не означават непременно невежество. В тях може да се види и искреност и самопризнание, че говорещия не е последна истанция.

Администраторска бележка: Моля не правете публични обръщения към екипа на сайта. Частта от мнението, което съдържа заяждане с глобален модератор е изтрито.