Guest Лини Добавено Май 29, 2006 Доклад Share Добавено Май 29, 2006 Не съм спец в тази област. Мога да кажа само, че никога в живота си не съм изневерявала физически. Дори по време на ужасния ми брак, а и по време на безкрайно дългия развод, който продължи към две години. Много жени на мое място биха казали, че такъв мъж направо си проси да му се изневери и аз самата си го мислех, но всъщност бях вярна не заради него като човек, а заради Бог. Тъй че всичко изтърпях докрай и доколкото можах запазих съвестта си чиста, понеже освен физическата има и психична изневяра, а нея да преодолея не ми достигнаха силите. Може дори да се каже, че преживях най-ужасните моменти именно в мечти за живот с друг мъж. Така бягах от реалния живот и се пренасях в друг свят, където има любов. Имах нужда от нея поне наужким. Въпрос на оцеляване. Не говоря просто за сексуални фантазии, а за много повече, толкова колкото е възможно да бъдат близки двама души и да споделят живота си, с всичките му трудности и радости. <{POST_SNAPBACK}> Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Guest Добавено Май 29, 2006 Доклад Share Добавено Май 29, 2006 <{POST_SNAPBACK}> Според мен не си изневерявала на мъжа си дори и по време на развода, защото си се надявала, че всичко ще се оправи. Смятала си, че той може да се върне при теб и те е било страх, че ако разбере за отношенията ти с друг може да си утиде завинаги. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лини Добавено Май 29, 2006 Доклад Share Добавено Май 29, 2006 Много оценки и разсьждения има за изневеряващия, а сьщо и за този на който му е изневерено. А, какво ще кажете за третия участник? За този "поради" който е изневерено? Той колко е виновен? Има ли за него оправдание? В Библията никьде не намерих нищо за него. Вие знаете ли кьде пише за него? Той непременно в ролята на прельстител ли е? <{POST_SNAPBACK}> Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Guest Добавено Май 29, 2006 Доклад Share Добавено Май 29, 2006 В библията пише да не пожелаваш жената на ближния си. В такъв случай, ако си жена и изневеряваш на мъжа си ти вкарваш в грях любовника си,защото той в случая е пожелал жената на ближния си. А това е грях. Обаче никаде не пише жената да не пожелава мъжа на ближната си Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Май 29, 2006 Доклад Share Добавено Май 29, 2006 В библията нито една написана дума не се отнася за физическия свят, освен това, грях и отговорност носят само онези, които са преминали т.нар. максом, т.е. имат определено ниво на съзнание и съвършено им е ясно с какво са се захванали и докъде са стигнали. Всички останали не може да извършват грях, защото живеят живота си и са без свободна воля- убийство, изнавяра, кражба и лъжа....Пак ще напиша, че тези неща са грях само за онези, които са преминали максом..А максом какво ли е? Означава граница, а границата е тази, да си издържал да влезеш в Обетованата земя- от бягството в Египет, пред всичкото скитане пред пустинята, до влизанвето в Обетованата Земя... Всичко останало е в рамките на заблодата и самозаблудата, наблюдавайте цялата природа и живота в нея, и от там вземете знанието за физическите прояви на живота. З пример- в писанието под женен човек се има предвед човек, който е придобил Душата си, и това е само едно от множеството значения на понятието "женен"- трябва да сме наясно, че само на най-нисшите три нива от съществото на човека имат видими различия в полово направление- астрално, етерно и физическо- а в тази сфера ако няма съзнателен живот, живот отвът максом, няма никакво значение дали имаш жена или не, дали имаш мъж или не, дали изневеряваш на жена си, мъжа си, с кой, как, дали си хомосексуален или педофил...това никиому не се счита за грях, защото по-жестоки неща има от тези в природата... В писанието обаче е описано това, че един мъж има по няколко жени, включително и наложници- това има също голямо значение, съвсем извън рамките на физическото проявление... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Май 30, 2006 Доклад Share Добавено Май 30, 2006 ... или педофил...това никиому не се счита за грях, защото по-жестоки неща има от тези в природата... <{POST_SNAPBACK}> Да си педофил не е грях?!?! Би ли казал кое е по-жестоко от това да нараниш дете? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Май 30, 2006 Доклад Share Добавено Май 30, 2006 Точно така- и убийството, и всички останали престъпления, включително и сексуалните, не могат да се считат за грях за човек, който не е преминал максом. Законът е действен само на територията на Обетованата Земя- от гледна точка на разбирането вече това съответства на едно доста напреднало духовно състояние, до което не са достигнали мнозина. Мойсей не можа да влезе в Обетованата Земя не защото извърши убийство, а защото нямаше вяра тогава, когато разговаряше с Бог на свещеното място на "горящото Дърво". Преди преминаването на границата човек няма Душа, и практически не живее, а представлява феномен на съществуване- също като животните- при тях има всякаква жестокост и убийства..и човек не се различава от тях докато не навърши своите духовни 40 години, до тогава той е отражение на реалността, и не се отличава съществено от животните, освен по това, че има възможност да бъде нещо повече от тях... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Май 30, 2006 Доклад Share Добавено Май 30, 2006 Христос Воскресе! За пример- в писанието под женен човек се има предвед човек, който е придобил Душата си, и това е само едно от множеството значения на понятието "женен"- трябва да сме наясно, че само на най-нисшите три нива от съществото на човека имат видими различия в полово направление- астрално, етерно и физическо- а в тази сфера ако няма съзнателен живот, живот отвъд максом, няма никакво значение дали имаш жена или не, дали имаш мъж или не, дали изневеряваш на жена си, мъжа си, с кой, как, дали си хомосексуален или педофил...това никому не се счита за грях, защото по-жестоки неща има от тези в природата... Действително всичко, което ни се случва, всичко в което участваме / претърпяваме / преодоляваме... е въпрос на степен на Осъзнатост + Чистота / Устойчивост срещу силите на злото ( страст + тръпки + лакомства+ завист+гордост+ревност +гневове+омрази...= все патологични болестни състояния +...демончета и егрегори разни + други знайни и незнайни нещица ) + Искрен и дълбок СТРЕМЕЖ да вършиш единствено и само Волята Божия и да живееш чрез и в Неговата Любов! Кристиян, благодаря за яснотата/светлината и мекотата, които внасяш с постингите си.. Защото аз лично те чета с ума и сърцето си, а душата ми знае, че написаното е верно и истинно. И като отговор по въпрос от една друга тема - за разделителната вибрация в днешните времена...имам импулс да напиша, че това е един от критериите за пресяване/ самопресяване.....филтриране / подбор... Къде е злото в теб - човека /човеците....ако е в УМА - случаят е неспасяем, ако е в СЪРЦЕТО...имаш шанс..но трябва да го дадеш на Бога - сърцето покварено / тоест то да умре в триизмерниия свят. Защото когато злото е в ума - то не може да се изправи, а когато е в сърцето - МОЖЕ! Затова се казва да имаме чисти и прави мисли! Всъщност описанията и обясненията на т.н. грехопадение/грехопадане както ни се дават популярно от безкрайни времена са крайно наивни+ неясни+нелогични. Докато има ЛИЧНИ/егоистични чувства...и няма АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА ( в мислите + чувствата + стремежите + желанията + словата+делата ..) на всички степени - нива - тела / каквато искате дума поставете - ще е все така ще сме...да ама НЕ ! Имаме все пак даден ни вариант...тесен път - но все пак път! Или има и други... по - разумни предположения Любов+ Светлина + Мир + Радост Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пришелец Добавено Май 30, 2006 Доклад Share Добавено Май 30, 2006 Според мен ако човек не иска да живее с някой или да има близки отношения с него, трябва да му го каже, да не става като лъжа. Понякога може да не е лесно, може да има карма за плащане, но поне да няма интимен контакт с повече от един партньор - да не се получава преплитане на аурите. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Май 30, 2006 Доклад Share Добавено Май 30, 2006 Според разбирането, което имам, изневярата не е проява на нещо физическо. Изневярата е: 1. Липса на Любов; 2. Липса на вътрешно познание (вяра), и по този начин ако разгледате човека, ще разберете, че човека е изневерил отдавна и на Бог, и на себе си, и на ближните си, изневерява, и ще изневерява...освен ако на спре да живее между чука и наковалнята на диалектиката и не се напъне да превземе Царството Божие...защото то така се влиза там, с напън, и превземане...Никой никак не го дава.... А дали има физически контакт-сексуален или някакъв друг, то това с аурата го има при всички одушевени и неодушевени материални форми- и при човека, и при животните, и при дърветата, и при минералите...няма нещо, което да няма аура, но аурата е именно сферата на нисшето съзнание, което така или иначе не може по никакъв начин да опетни или омърси човека...защото човекът не живее- човекът е заспал дълбок сън, от който първо трябва да бъде събуден, за да му се вменямат грехове... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пришелец Добавено Май 30, 2006 Доклад Share Добавено Май 30, 2006 А дали има физически контакт-сексуален или някакъв друг, то това с аурата го има при всички одушевени и неодушевени материални форми- и при човека, и при животните, и при дърветата, и при минералите...няма нещо, което да няма аура, но аурата е именно сферата на нисшето съзнание, което така или иначе не може по никакъв начин да опетни или омърси човека...защото човекът не живее- човекът е заспал дълбок сън, от който първо трябва да бъде събуден, за да му се вменямат грехове... Въпроса е все пак че не е без значение как взаимодействат аурите на различните същества и обекти. Именно тук окултните правила могат да са ценни, дори да не се разбира всичко отначало по каква причина трябва да бъде така. Аурата се оформя и в зависимост от това - какво е съзнанието на човека и какви са отношениата, мислите, чувствата, постъпките. Във тази връзка закона - "не прави това, което не искаш да ти правят на тебе"... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Май 31, 2006 Доклад Share Добавено Май 31, 2006 Здзравейте Пришелец, От скромния опит, който имам с фините тела на човека, бих си позволил да кажа, че аурата е понятие, което включва само емоционална компонента (а емоциите са "прекурсори" на евентуално чувство, т.е. емоция и чувство са съвсем различни неща, същото е и за мислите). От това което наблюдавам като човек, пребиваващ в болница доста време на ден е това, че в днешно време човек има атрофирала, ригиднта, и "разкъсана" аура; ходя пеш на работа ..и изобщо съм пешеходец де, или карам колело- та, ходейки или карайки, виждам подобни аури. Дори децата са с деформирани аури, още от бебешката количка. Интересно е да се опише менталрното тяло- то е това, което до голяма степен ограбва аурата като енергия, и вместо да протича нормалния процес в аурата- а той е свързан с оцеляването на физическото същество, изобщо- в аурата са основни онези емоции, които наричаме инстинкти- аурата като емоционална пелерина би трябвало да е като основен енергиен източник, създаващ комфорт на тялото под пелерината, и като енергиен щит, предпазващ тялото от условията вън от пелеринат И в това отношение е вярно, че аурата на човека се свързва единствено и само с човека като индивид- няма значение дали е съзнателен или не. Аурата на болните от синдром на Даун например е многократно по-цялостна и функционална отколкото аурата на един "нормален" човек... Човек би трябвало естествено да реагира като инстинктивно поведение въз основа на информация от аурата- щом се отчете "заплаха" в аурата, следва реакция- нападение, защита/отстояване или бягство... Днес до голяма степен тази способност е закърняла, т.е. човек не еволюира, а напротив- инволюира по отношение на своите фини тела, създавайки дисоциация, дисхармония и екстериоризация..но едва ли на някой му е притрябвало да го занимавам с тези неща...Моето мнение е субективно, и е изградено само въз основа на личния ми опит. От нещата за четене, т.е. от книгите, по мое мнение около 80-90% са в категория "окултен спам", или пък са си направо за вторични суровини..защото са написани без опит, преписвани, при това- с грешки, за умишлените заблуди пък да не говоря...така че, освен да "запретне ръкави" и да изследва, на човек не му остава друго за да не дава a priori мнение, а мнение от опита си. Вероятно трябва да съм много благодарен за това, че работата ми е свързана с медицина, с хирургия де, и в такива условия човек може да използва много методи за да усвои и усъвършенства методите за диагностика от окултна гледна точка, а също и да "види" как би се отразило л ечението върху човека, т.е. от прогностична гледна точка..но най-важното е това, че в болницата като лекар имам много начини да сверявам данните от това, което съм "видял" с много други данни- например имената и рождените данни на пациента...и така да преценя много неща- на първо време, дали да приема да лекувам някой, или да го насоча към друг....но я по-добре да приключвам, че и офтопик нещо се отплеснах... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пришелец Добавено Май 31, 2006 Доклад Share Добавено Май 31, 2006 поне аз доколкото съм разбрал (или разбирам) под аура се има предвид енергийната обвивка около човека) и това според мен касае всичките му тела над физическото(етерно, емоционално(астрално), ментално, др.) . И работейки с положителни мисли можем да влияем и на аурата. За лечение Пак във връзка ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bobsan Добавено Май 31, 2006 Доклад Share Добавено Май 31, 2006 Интересно ми какво мислите по въпроса дали ина някакви смекчаващи обстоятелства при изневярата. Имам една приятелка, за която ме боли. Омъжена е за един пълен психопат. След поредния побой от негова страна бях решил да спра това безумие и предложих да и намеря евтина квартира и да и помагам докато се закрепи, но тя отказа. Той бил голямата й любов?! Чрез изневерите си тя донякъде притъпявала мъката си. Това за мене е пълен абсурд - Изневяра и Любов. Раздвоен съм, от една страна съм краен отрицател на изневерите, но от друга, като виждам тази клета жена и аргументите ми се блъскат в стена, пред която съм безсилен. Кажете ми вашето мнение по въпроса. Според мен сама по себеси изневярата е приемлива както от едната така и от другата всеки партниор колкото и верен да е тои на своята половинка понякога му се иска да разноубрази , въпросът е това да нестига до ушите на любимия , но конкретно в случея с твоята прятелка не мога да се съглася. защото тя чрез изне4вярата намира временно решение на проблема си , но не разбира че нещата с това не се променят , не е допустимо в никакъв случеи една жена да бъде бита още повече от мъжа си .Това че такива неща се случват в нашата любима държава не означава че е нормално , на други места по света досега съпруга щяха пет пъти да го осъдят . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 31, 2006 Доклад Share Добавено Май 31, 2006 Или да ги лекуват-него от садизъм,а нея-от из-не-ВЯРА. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Август 7, 2006 Доклад Share Добавено Август 7, 2006 Кристиян, Според разбирането, което имам, изневярата не е проява на нещо физическо. Изневярата е: 1. Липса на Любов; 2. Липса на вътрешно познание (вяра), и по този начин ако разгледате човека, ще разберете, че човека е изневерил отдавна и на Бог, и на себе си, и на ближните си, изневерява, и ще изневерява...освен ако на спре да живее между чука и наковалнята на диалектиката и не се напъне да превземе Царството Божие...защото то така се влиза там, с напън, и превземане...Никой никак не го дава.... А дали има физически контакт-сексуален или някакъв друг, то това с аурата го има при всички одушевени и неодушевени материални форми- и при човека, и при животните, и при дърветата, и при минералите...няма нещо, което да няма аура, но аурата е именно сферата на нисшето съзнание, което така или иначе не може по никакъв начин да опетни или омърси човека...защото човекът не живее- човекът е заспал дълбок сън, от който първо трябва да бъде събуден, за да му се вменямат грехове... е добре де според Библията ако човек гледа на жена или мъж желаейки го, в ума си той вече е прелюбодействал, а ако го направи физически, това вече може би е реалното изпълнение .... и като говорим за царството Божие, та нали ако искаме и се стремим да влизаме там трябва поне малко да сме праведни а не да оправдаваме едва ли не и своите грехове че всичко е объркано тук при нас... ами добре де та ако нямаш любов към човек и трагнеш да я търкиш другаде, защо си с него аджеба??? а и човек сам си избира по какви правила да живее и дали да изневерява на сибе си, на Господ и прочее... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 13, 2007 Доклад Share Добавено Април 13, 2007 Оправдана или не (изобщо не разбирам какво значи "оправдана изневяра"), тя си съществува. Много мъже и жени си изневеряват. А и никой не си признава публично, нали. Намирам много лицемерие, когато се говори за изневяра. Ако пожелаеш друг човек и наистина си струва, защо не?! Всичко опира до личния избор. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 13, 2007 Доклад Share Добавено Април 13, 2007 Често изневерявам, но само с поглед. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 13, 2007 Доклад Share Добавено Април 13, 2007 Ах ти! Бързо в ада! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 13, 2007 Доклад Share Добавено Април 13, 2007 Май не ми идва на ум никакво обстоятелство, което да оправдае изневярата. Изневярата е нещо повече от лъжа и загуба на доверие. Тя си е направо предателство. Ами после, след изневярата - какъв е този мазохизъм да обричаш сам себе си на едно фалшиво партнъорство?! А защо е нужно да се прави изневяра? Какво правиш с този партнъор да себе си, щом ИМАШ ЖЕЛАНИЕ за изневяра (дори и да не си я извършил)? И като казвам партнъор имам предвид не само съпрузи, влюбени, ами и приятели, дори колеги. Ами явно мястото ти не е там до него, а някъде другаде. На мен една раздяла ми се струва по-разумната алтернатива. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 13, 2007 Доклад Share Добавено Април 13, 2007 Чудя се, дали вярността не е вид зависимост? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 13, 2007 Доклад Share Добавено Април 13, 2007 Зависи от вида вярност. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 14, 2007 Доклад Share Добавено Април 14, 2007 Оправдана изневяра няма , според мен . Самозалъгване и замъгляване на предното стъкло на взаимоотношенията с партньора има само, и самоизмамване за преживяване на щастие. Щастлива изневяра и щастливи изневеряващи досега не съм видяла . Те всички са нещастни и неудовлетворени от собствения си живот . Както и тези с които изневеряват не са напълно щастливи , не са напълно господари на връзката си . Те са просто едната страна от любовния триъгълник. Някаква неправилна крива е изнявярата на любовта , която отвежда до следващи и следващи грехове. Там в библията са написани всички заповеди. И когато човек пожелае жената на ближния си ,оттам нататък прелюбодейства, може и убийства да извърши и да открадне и още много други неща. Свещен е съюза между душите и трябва да се развали , по - добре,отколкото да се нарушава . Наруши ли се свещения съюз между две души следват такива неразбории в живота и на двете , че тежко и горко им . Верността не е зависимост , а желание да бъдеш до някой , да имаш любовта на любимия ,или приятеля и колегата . Никой няма право да я изисква или да я спазва ,само защото е зависим от някой или нещо . Просто обичаш ли човека до себе си , щастлив ли си , удовлетворен ли си , въпросът за изневярата въобще не съществува. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 15, 2007 Доклад Share Добавено Април 15, 2007 Верността не е зависимост , Никой няма право да я изисква или да я спазва ,само защото е зависим от някой или нещо . Просто обичаш ли човека до себе си , щастлив ли си , удовлетворен ли си , въпросът за изневярата въобще не съществува. :thumbsup2: Точно така се усеща, Ина! Силвия СД Posted Yesterday, 00:31 biggrin.gif Зависи от вида вярност. :thumbsup: Силве! Зависи от това как всеки поотделно разбира за себе си и другия верността. За мен, например, вярност е сродна дума на вяра. Моята вярност - вярвам в своята пълноценност и самодостатъчност и нямам нужда да държа любимия човек до себе си на въженце, за да съм щастлива, нито пък да търся нещо по-различно от него, за да ми дава пълноценен живот. Вярна съм на извора в себе си и на усещането си за щастие и спокойствие - ако те ми подскажат, че мястото ми не е до този човек, ще се отдръпна честно и ще дам и на себе си и на него свободата да сме верни на себе си. Неговата вярност - вярвам в неговата свобода и пълноценност и самодостатъчност. Ако той се затруднява да избере между мен и друг човек, с любов ще му оставя свобода и време сам да си вземе решението (както и аз моето). Според мен хората със "слаби ангели" имат нужда да живеят сами. Мисля, че изневярата наранява този, който изневерява - т.е опитва се да притежава едновременно двама (и повече) партньори. На пръв поглед той проявява свободна воля, но всъщност този тип поведение гарантира оковите на лъжата, страха, подозренията... Този, който се чувства наранен от изневяра, се опитва да притежава любимия и неговата свобода. Когато в отношенията ни има свобода и искреност, изневярата не никне дори. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 15, 2007 Доклад Share Добавено Април 15, 2007 Абсолютно споделям мнението ти Донче Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts