Има ли оправдана изневяра?

[Велина Василева]

Интересно ми какво мислите по въпроса дали ина някакви смекчаващи обстоятелства при изневярата. Имам една приятелка, за която ме боли. Омъжена е за един пълен психопат. След поредния побой от негова страна бях решил да спра това безумие и предложих да и намеря евтина квартира и да и помагам докато се закрепи, но тя отказа. Той бил голямата й любов?! Чрез изневерите си тя донякъде притъпявала мъката си. Това за мене е пълен абсурд - Изневяра и Любов. Раздвоен съм, от една страна съм краен отрицател на изневерите, но от друга, като виждам тази клета жена и аргументите ми се блъскат в стена, пред която съм безсилен. Кажете ми вашето мнение по въпроса.

Всичко, което се случва в живота ни е целесъобразно, дори и тогава, когато на пръв поглед изглежда неразумно...Душите ни са в „ръцете на Бога” и Той зорко следи Пътя на всяка една от тях. Всяка Душа на земята е израз на Божественото Съзнание, в определено време и пространство...Личността, т. е. земната проекция на Душата, може „да греши”, но тази „грешка” има дълбок и разумен смисъл, с оглед урока, който носи и който неминуемо служи точно за „изцелението” на Душата. Няма научени уроци, без допуснати „грешки”... Много често урокът е твърде болезнен за личноста и близките й...Но добре е, ако можем, да се въздържаме да съдим... Евангелието казва така за страничния наблюдател: „За чистия, всичко е чисто...” и на друго място: „Всичко е позволено, но не всичко е полезно”. Ние не знаем, през какви кармични уроци трябва да преминат тези Души, които са замесени в драмата и какви взаимоотношения трябва да разрешат помежду си...Във всеки случай – изход има – съвсем сигурно е , че ако заинтересованата личност съумее да промени вътрешната си нагласа към болезнения проблем, изхождайки от по-високи морални критерии, то не след дълго и външната ситуация ще се промени позитивно...

[Guest Мона]

Във всеки случай – изход има – съвсем сигурно е , че ако заинтересованата личност съумее да промени вътрешната си нагласа към болезнения проблем, изхождайки от по-високи морални критерии, то не след дълго и външната ситуация ще се промени позитивно...

Какво означава "по-високи морални критерии" - не разбирам какво е житейското послание към падналите в съгрешение?

Това не е ли лицемерие?

Към "заинтересованата" личност?

[Inatari]

В България изневерите са направо миниатюрни ,в сравнение с изневерите на хората ,които живеят в Ню Йорк ,примерно . Това е сигурно . Ние живеем по едни стандартни ,балкански модели . Всички ,които излизат от рамките на това са единици. Модерните семейства без брак,но с деца са много малко в България.

Разбира се, ако не броим циганите и малцинствата.

Гей- обществата също са в умален вид в България.

Обикновено изневери си позволяват заможните хора ,главно мъже,привлечени от мисълта за забавления и притежание на нов асортимент жени .

Изобщо нямаме нито свобода ,нито права в отношенията си .

От една страна е добре да има вярност в брака и истинност в отношенията ,но най- важно е да има любов.

Американците ,примерно нямат никакви скрупули в това ,брак ,развод,изневяра.

Изобщо семейството е една свободна единица ,необременена от рамки на обществото . Щом не изпитват нищо един към друг 2-ма души ,независимо от върастта ,просто се развеждат и така.

Изневерите са много чести ,особено между по- младите хора , които са в разцвета на силите си.

Изобщо сериозните връзки са рядко срещани в големите градове,където всички главно работят .

Любовта остава на по- заден план ,за етапа от 35-45 годишна възраст ,когато човек се е установил по някакъв начин в обществото и като че ли му остава само това , да създаде семейство.

В Русия има много шантави отношения между мъже и жени ,изобщо абсурди в отношения ,постъпки и характери .

Изобщо хората и отношенията са различни .

В Европа ,като че ли са най- цивилизовани нещата ,някакси подредени ,разбираеми .

Нямам идея как е в Азия примерно или Африка .

Но все - още светът е много неразвит ,много нецивилизован .

Лично за себе си ,не намирам никакъв смисъл в изневярата.

За мен това е глупава постъпка. Напълно безмислени са подобни отношения между хора ,които си изневеряват и не целят да са истински в отношенията си. Пълна загуба на време и ресурси.

Редактирано Септември 3, 2008 от Ина Трифонова

[bee_bg]

Модерните семейства без брак,но с деца са много малко в България.

За по-младите хора не мисля че е в сила.

Когато изневярата е с чувства, наистина става сложно.

[Аделаида]

Аз мисля, че човек на отделен етап от развитието си може и да приеме една изневяра, а доколко тя е оправдана зависи пред кого...дали пред този койте е изневерил или пред този на когото са изневерили.

[borislavil]

Изневярата може да се разглежда на няколко нива. Според древните гърци има три вида любов: Ерос – сексуалната любов, Филос – любовта – приятелство, за която Христос казва, че „ няма любов по – голяма от тая, щото да положиш душата си за своя приятел” и Агапе – това е най – висшата, всеобхватната, всепроникващата, всепоглъщаща Божествена Любов. Да изневериш сексуално на партньор не е толкова страшно, но е знак най – често за пропукване на отношенията, за нещо липсващо. Когато в едни отношения всичко е наред и любовта присъства, не възниква изобщо проблемът за изневярата, дори и на това ниво. По – сериозна е изневярата на ниво Филос, където изневярата превръща приятелството в предателство. (Не случайно двете думи в българския език са пароними!) Най – страшна обаче е третата изневяра, която е изневяра спрямо своята истинска същност. Много често хората я загърбват заради дрънкулки… И заради дрънкулки се отклоняваме от пътя, който води към Агапе. А само Агапе придава истинско съдържание, смисъл и стойност на човешкото съществуване и го изпълва с достойнство!

[Добромир]

Всъщност, човек винаги изневерява само на себе си. Но докато по-низшите изневери биха могли да го оставят все още в някакво русло на търсещ (макар и по примитивната система на "проба и грешка"), изневярата към собственото си висше същество (което е именно Агапе и затова се отразява и навсякъде другаде) - това означава вече сериозно помрачение относно Пътя! Редактирано Септември 9, 2008 от Добромир

[zorito30]

Изневярата - на партньора /не разбрах физическа или и двете/ макар и хулена, отричана и заклеймявана е твърде често срещана в ежедневието на 80% от двойките /било семейни или приятелски/. Странно е как поголовно около мен се изливат негативни изказвания по този повод, а самите споделящи това мнение са дейни участници в подобни епизодични или повтарящи се случки....

Явно този начин на редуциране на заявени намерения и действия е по скоро закономерност.Следователно нямаме право да отричаме изневярата, запазвайки си обаче правото да имаме собствено мнение за нея в личния ни живот...

Всеки сам за себе си може да изживее степента на поносимост към нея. Наблюденията сочат, че като цяло по-често е "опростена" от повечето хора.

Изневярата към самия себе си обаче оставя траен отпечатък и негативи за човека.

Не съм от тези, които махват с ръка снисходително при споменаването на партньорска изневяра...но много повече "ме е еня" за това да не допускам ситуации на предателство към самия себе си...