Ян Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 Кристиян, много си прав. Качествата на животните са проявление на качествата на Кундалини /Светият Дух/ И при "изваждане" на Кундалини в .."свободен полет" е точно това което пишеш. Написаното от тебе по-горе е абсолютно вярно. Но си направил обзор на няколко теми. Верен е, но нездравословен. Този който притиска не му е приятно /меко казано/ да го виждат "гол". А притиска нечистоплътният човек. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 (edited) Кристиане, Изчерпателно.Смислено. Адекватно. Свободомислещо. Различно. И с чувство за хумор. Благодаря. ...подобен род отношения какво представляват, каква е тяхната същност- същността им е енергийна, и представляват кражба на енергия. Даже и не подозираш колко много си прав. ако е "заключен" с обстоятелства, действащи като "белезници", може да се избави като успее да се сдобие с ключа към белезниците Директно попадение. Защото задава основния въпрос на съществуването: КАК да бъдем онова, което сме? Ключът е скрит във всеки един от нас и понякога е много трудно да го открием. Което обяснява и присъствието на повечето хора в този форум. За Ян: "ако условията са срещу мене, толкова по-зле за условията - ще бъдат променени". Напълно логично е човек да попита - Как!? Отговорът е много прост - Всеки артист си има номер в цирка. И ако го каже, няма да е вече номер и ще стане безинтересен. Напук на мразещите Библията и твърдящи, че не е вярна и точна - отговорът е там. От там съм го научил и приложил, и знам че действа, защото го правя. Дебелите работи всички ги виждат, но се състоят от тънки работи. А нали си чувал, че каруците се обръщат от дребни камъчета.? Това го научих от библейския Давид. Победил огромния Голиат с едно малко камъче. Аз така се запалих по малките камъчета и по тънките работи. Ян, буди внимание близостта ти с библейския Давид и проникновенния ти поглед към Библията, детайлите и малките неща. Нека, все пак, да си припомним и някои по-едри. Неизискващи чак такава степен на духовна възвисеност: "Той (Давид) беше рус, с хубави очи и приятно лице. И Господ рече: стани, помажи го, защото това е той. Самуил взе рога с елей и го помаза посред братята му, и Дух Господен почиваше върху Давида от оня ден и насетне" (Царства І, 16; 12,13). "И всички израилтяни, които виждаха тоя човек (Голиат), избягаха от него и много се бояха." (Царства І, 17; 24) Всяко проявление на Божия Дух на Земята е нещо Велико. Давид е победил Голиат, защото в него е бил Духът.Давид е направил Невъзможното. Постигнал е Немислимото. По НЕпредсказуем начин. Начин без дефиниция. Реален вършител на това действие е бил Духът, а Давид е бил само изпълнител. Затова е притежавал грамадна вътрешна сила. Слизането на Духа върху Давид обяснява и защо той е бил велик войн, победител, мистичен поет и пророк. "Кажи ми кои са твоите врагове и аз ще ти кажа кой си и кои са твоите приятели". Две хиляди години след подвига на Спасителя човечеството е заливало земята с кръв и омраза, неспособно да приеме Христовото Учение. Това се случва и днес. Защото разпъването на Христос се извършва в душата на самия човек от самия човек. И въпреки това Бог не е отменил от него своята Милост. Стига той да Го приеме. ИЗ-НЕ-ВЯРА = от отсъствие на вяра в Бога в човешката душа. Изворът на всички останали изневери. Да се прави съпоставка между тайните на Духа с пазен в тайна артистичен цирков номер не е впечатляващо. ПОТРЕСАВАЩО Е! Без коментар. Редактирано Юли 10, 2007 от aorhama Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 Винаги в живота има обстоятелства, които в определен период ни притискат, има хора които се опитват да реализират печалба за себе си чрез користни действия, манипулиращи друг човек (един или повече), или по-точно - манипулирайки страховете, чувството за вина, и други подобни емоционални слаби места.. Горното е случваемо, и се случва... * сигурно конкретното ми виждане е късо~гледо - да разглеждаме отношенията /по принцип/ на подобна плоскост - с такава нагласа е някак отчуждено и едновременно с това твърде "ранимо"... ...Недосегаемостта е хубаво нещо, и се свежда до това, да проявим малко разум и да не пускаме емоциите си за се разхождат без надзор извън нас- така при заплаха, ще може да си приберем и да не допруснем "вълка" до седемте "козлета"... Как е възможно да се съчетават "разум" и "емоции" в един израз? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 Болката например е явление от сетивмно-емоционален характер. Всеки има някакъв индивидуален праг на възприемане на болка- някой усеща болка при по-малко по степен сетино раздразнение, друг усеща болка при по-интензивно раздразнение. Болката се изписва и на лицето, и в динамиката на човека- болката го прави видимо уязвим, болката н алицето на някой можеда му докара както съчувствие, така и жестокост от страна на околните...а понякога съчувствието го изразяват по "конски"- пускат три куршума за да не страда добичето...И така, Всъщност, ако лишим някой от сетивата му, го лишаваме и от емоции. Освен това, липсата на сетивност и емоции като първо следствие предизвиква второ следствие- не е възможен разум без този разум да има двупосочна сетивна връзка, пренасяща информацията под формата на емоции. Разумът може да контролира потока от емоции- като интензитет, като обем, и като продължителност - по отделно или заедно... Така че, разума и емоциите са свързани и се всъщност едно цяло в "работния обем", който наричаме съзнание. Съзнанието може да се разширява или стеснява, може да да се променя както количествено (будност, сънливост, сопор, кома), така и качествено (тук влизат множество качествени промени, които са характерни за психопатологията), така че, ако човек е мотивиран и поработи над сетивно-емоционалното явление болка- такъв беше примера по-горе, може да постигне повишаване напрага на възприемане на болката, може да контролира себе си както във вербално, така и в невербално отношение така, че да не си докара огнестрелно състрадание с произхождащия от това хоризонтален покой... Така че, недосегаемостта е функция на доста работа- ако човек има желание да проучи въпроса, може да потърси информация относно това, как например се обучават разните му разузнавачи от "специалните служби", като "недосегаемостта" е само едно от множеството неща, които човек може да научи, за да си върши работата незабелязано, без да вдига шум, и без да привлича внимание дори когато чергата под краката му гори... "разум" и "емоции" в един израз? Чувството е точно това съчетание. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 aorhama, Всяко проявление на Божия Дух на Земята е нещо Велико. Давид е победил Голиат, защото в него е бил Духът.Давид е направил Невъзможното. Постигнал е Немислимото. По НЕпредсказуем начин. Начин без дефиниция. Реален вършител на това действие е бил Духът, а Давид е бил само изпълнител. Имаш право, че всяко проявление на Духът е велико. То проявлението е във всяко живо същество. А съм се изразил така с думите за артистичния номер, защото не съм нито Давид, нито пророк и не бих искал да се приравнявам с тях. Много се извинявам , че не съм написал същото с твоите думи, а с мои думи. Ако трябва да ти се извиня, че съм по-различен от тебе??? Да се прави съпоставка между тайните на Духа с пазен в тайна артистичен цирков номер не е впечатляващо. ПОТРЕСАВАЩО Е! Без коментар. Тогава защо коментираш изобщо? Още първата ми среща с тебе ми подсказа, че си стар познайник и не се прави на полуграмотен по темите в сайта- няма да ти мине номера. Да не си се притеснил за нещо, та ми броиш запитайките? Благодаря за вниманието, но добронамереният тон се намира на другия полюс в диалога. Ако търсиш съзнателно добронамерен тон - преориентирай се, моля !!! Ще е в полза за всички, освен ако не търсиш противното. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 (edited) Кристиане, според мен, правиш асоциации и разсъждения в неправилна посока. Сами по себе си те не са неверни. Погрешни са посоката и контекста, в които ги развиваш. Защо? Защото не искаш да ги видиш. Вероятно си чел какво съм писал и какви въпроси ти зададох в "бирения постинг"? В тях няма нищо лично. Нищо! Просто има такива хора. А и въпросите също не бяха лоши. Или е по-лесно да се обърне внимание на бирата? Ян, след всичко, което съм ти казал, е излишно да ти отговарям и този път. Ти си Спасен и Възвишен. Освен това се оказва, че си чел и Библията. Търсиш под вола теле. Не само това, но и го намираш. С рога и копита. Да е по-атрактивно. Кого виждаш? Себе си? Или мен? Още в първото писмо, с което ти отговорих, проявих добронамереното си и непредубедено отношение. Отговорих ти достатъчно грамотно. Останалото беше от теб. И не ти броя запИтайките. Вслушвам се в думите, предразсъдъците ти и анатемите, които раздаваш наляво и надясно. Схващаш ли разликата? Сигурно да. При такъв опит в тънките наблюдения друго не би могло и да се очаква. СВЕТЪТ Е ТАКЪВ, КАКЪВТО Е, А НИЕ ГО ВИЖДАМЕ ТАКИВА КАКВИТО СМЕ. Редактирано Юли 10, 2007 от aorhama Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 Привет Aorhama, За съжаление не успях дса прочета "бирения" постинг, и все още не съм- нямаше ток, така че няма начин да има лично отношение. Не съм почитател на приемането на нещата лично, но съвсем пък безлично не бих могъл да приемам и предавам, а когато ми сеналага да имам лично отношение, просто го отправям към когото е нужно, ползвам името с което се епредставил, и не занимавам другите с това- личните съобщения са за това все пак- за лично отношение, чрез съобщение..:о)) За посоката в която съм отправил разсъжденията си съм поел лична отговорност- не съм изложил "метод", който някой да следва сляпо- не бих оставил своя собствена рецепта за крем карамел на обществено място, освен ако нямам възможността да го сготвя сам пред "публика", само изреждам продсуктите които ползвам, и от време упоменавам дали се пържат, или се пекат, или каквато там обработка с положителна или отрицателна температура им се прави, така че по отношение на това, дали става вкусно, или гнусно, т.е. по отношение на резултата оставям всеки сам да си сготви така, както може. Иначе, форумите са такива места, в които взаимното непознаване се дължи както на частичното "разкриване", така и на частичното "закриване", което съзнанието на участниците си постави за цел да следва, така че тук никой не може да раздаде нещо сготвено "у дома", което да се хареса на всички- тук има всякакви хора. Някои са прегладнели, и попадайки тук биха хапнали всичко което им се предложи, за други форумите са за десерт- така че, само ако някой поднесе десерт, тогава биха похапнали, има и такива, които не са гладни, но следват всяка "кулинарна следа" по навик, има и такива, които са влезли слабички тук, пък сега не могат да излязат- ситуацията на Мечо Пух, който гостувал на Зайо... Засега това успях да уловя и да напиша...другото беше молитва за дъжд...:о)) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 Кристиане, бирения постинг е изветряла бира. От преди няколко дни. С Найджъл Кенеди/Дж. Хендрикс. За него идеше реч. На тебе май ти пуши главата от работа.Да? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 Точно днес почивам... но,явно когато има работа и пупшек се вдига- мога да го ползвам за ориентир...доста по-концентриран съм по време на произнасяне на гнойната сутра посред кръстовище от две клинични пътеки...иначе..и в делник и в празник, с жегата не се понасяме взаимно, но предпочитам в жегата да работя, защото съо сигурност не можга да почивам... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
_Мариана Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 (edited) Ехо,ако има нещо което форумците трябва да си кажат лично да го правят чрез лични! А иначе относно темата-има голямо значение според мен какво е провокирало изневерята и от там дали можем да я оправдаем или не. Например има хора,които нямат достатъчно вяра в самите себе си,не се харесват,не се обичат и отношенеята им с един човек никога не са достатъчни,за да се чувстват на ниво...търсят одобрение и тук,и там,без да осъзнават че проблема е само и единствено в тях. А има и такива,при които изневярата е продиктувана от прекален контрол от другата страна и в такъв случай може и да говорим за някакво оправдание, разбиране и преустановяване на причините защо се е стигнало дотук,ако разбира се и двете страни имат смелостта да назоват нещата с истинските им имена... Откъдето и да го погледнем обаче изневярата със сигурност е следствие за нещо недоизказано,непроявено и неуточнено между партньорите!И пак се връщаме или започваме на темата за страха от самите себе си... Редактирано Юли 10, 2007 от Донка Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Откъдето и да го погледнем обаче изневярата със сигурност е следствие за нещо недоизказано, непроявено и неуточнено между партньорите! И пак се връщаме или започваме на темата за страха от самите себе си... Това мнение ме накара да се замисля - защо допускаме, че страхът от себе си е в основата на изневярата... Струва ми се странно това твърдение. И в малко случаи изневярата е провокирана от недоизказаност или каквото и да било аналогично състояние. Причините са други и те не са толкова трудни за изнамиране - обикновено, когато някой срещна някой в цъфналата ръж и ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Всъщност, т.нар. изневяра ли е същинският проблем? Не е ли по-страшно съжителството по навик и вцепененото време, навици и рутина, наричани любов. Ако това е любов, изневерите са си на място. Пък цъфналата ръж е просто оptional. Варианти да иска човек. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Всъщност, т.нар. изневяра ли е същинският проблем? Не е ли по-страшно съжителството по навик и вцепененото време, навици и рутина, наричани любов. Ако това е любов, изневерите са си на място. Пък цъфналата ръж е просто оptional. Варианти да иска човек. Ами съжителството по навик и изневярата за свежест не е ли изневяра към самия себе си.....?Защо си стоиш с някого по навик, за да се освежаваш с друг/а?? Ако това е Любов??? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 И в така наречените стабилни семейства, които съвсем нямат конфликти или неразбирателства, отново съществува изневярата като явление. Ако някой си мисли, че да изневеряваш значи да бягаш от постояния си пратньор, е наивно. Има и такива случаи, но те са по-скоро изключение, отколкото правило. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
_Мариана Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Мона, а според теб коя е причината и в така наречените стабилни семейства да се среща явлението изневяра? Ако е тази,че всеки ден боб да ядеш омръзва, дай някой ден да се разнообразим и с леща както е общоприетото мнение сред познатите ми,и мъже,и жени, то тогава защо изобщо да ги създаваме така наречените стабилни семейства??? Не е ли по-добре да си живеем на свобода и кеф ти боб, кеф ти леща...всекиму според вкуса, без да се налага, да се крием, че да се лъжем и т.нат. в кой стол сме яли и какво сме си избрали Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 "Когато някой срещне някой в цъфналата ръж" се нарича с думата изневяра от този, който смята,че партньорът му е длъжен да се движи в някакви рамки и да спазва ограниченията, които той самият е наложил на своите желания. Където свободата е пожертвана в името на правилата, там се ражда "изневярата". От многото хора, които познавам, ми е правило впечатление, че най-са склонни да "изневеряват" и да им изневеряват тези, които най-много държат на принципи и правила в семейството. Изглежда това е урокът им. Господ си знае работата.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 (edited) Явлението изневяра съществува като нормално следствие от заблудата на хората да се отдава любовта само на един човек и само от един човек да зависи - зависи! щастието, да се вмъкват хората в някакви шаблони, в някакви филми, наречени брак. Изневяра съществува там, където сбободата е ограничена. Дори и да е стабилна една двойка, много е важно тази стабилност на каква основа е изградена - на какви взаимоотношения, дали на неограничена свобода, или на подтискащи псевдоморални криворазбрани ценности, които за мен са си чисто робски ограничаващи. Нормално е изкривените понятия на човека за това що е то любов, да водят до криви ниви. Вземете думата семейство - коренът й идва от семе. Логично следва, че семейството се създава, за да се опложда семето и да се раждат, отглеждат и възпитават деца, с което и се изчерпват функциите му. И какво тогава, къде е любовта? В семейното ложе ли? Ох, ще умра от смях. И всъщност понятието за верност там е изкривено - да бъде верен на един само. А важно е да бъде верен на Един само. На себе си. Когато човек не е верен на себе си - това наричам аз изневяра. И когато този човек на ниво подсъзнание смътно усеща, че по някакъв начин е изневерил на себе си, там, където е в момента, той търси свобода навън, вместо да я потърси в себе си. Свободният човек ще го познаете по това, че той не изпитва необходимост да търси свобода навън, защото я е открил в себе си. И тогава, отпадат всички фалшиви норми за морал, наложени от обществата. И не изневерява, защото отношенията му с любим са изградени на най-вярната основа - свободата. Изневеряват там, където не са свободни, а не са свободни, защото са изневерили на себе си. Редактирано Октомври 13, 2007 от Силвия СД Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 13, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2007 Мисля, че потокът на разсъждения е тръгнал в погрешна посока още в началото на темата. Погрешен за мен, визирам. Не съм съгласна с почти нито едно от мненията. Приятна вечер. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 И в така наречените стабилни семейства, които съвсем нямат конфликти или неразбирателства, отново съществува изневярата като явление. Ако някой си мисли, че да изневеряваш значи да бягаш от постояния си пратньор, е наивно. Има и такива случаи, но те са по-скоро изключение, отколкото правило. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 (edited) Изневеряват там, където не са свободни, а не са свободни, защото са изневерили на себе си. И в така наречените стабилни семейства, които съвсем нямат конфликти или неразбирателства, отново съществува изневярата като явление. Ако някой си мисли, че да изневеряваш значи да бягаш от постояния си пратньор, е наивно. Има и такива случаи, но те са по-скоро изключение, отколкото правило. Вижте по-внимателно наоколо, спомнете си и за някои литературни герои и ще видите, че изневерите при нещастните семейства са именно най-чести и съвсем не са изключения... Даже мъжете, въпреки че са биологично по-изкушаемия пол, ако има истинска хармония с партньорката, обикновено не изневеряват или това би могло да стане при твърде "специални" условия. Разбира се, тази хармония е рядкост дори и при т.нар. "духовни двойки". Специално в наше време, доста често някои променят вида на духовните си интереси, така че дори и в началото хората да ги е обединявало сродство в последните, после се явява вторичен разрив. А щом веднъж светогледите им се разделят, необходима е истинска, а не декларирана духовност, за да останат заедно в хармония. Иначе следващият етап е конфронтацията; както и семействата, които много държат на мнението на обществото, такива двойки могат външно да изглеждат хармонични; това обаче е тяхното лустро, отчаян опит да се съхранят остатъците от тяхното самоокачествяване като "духовни хора". И ето при такива двойки изневерите са често явление. Разбира се, както вече беше казано на няколко места и от различни хора, по-добре е човек да бъде искрен към себе си и към другите, което ще елиминира основните предпоставки за изневярата или поне няма да я остави на "тъмно". Обаче пък, от друга страна, тези отношения понякога са толкова сложни, че е прибързано да се изказват крайни категорични съждения и да се дават черно-бели напътствия. Верността в брака при сегашните нрави и несъвпадението им с традициите може да изглежда анахронизъм; но все пак да не забравяме, че дълго време в клетъчната ни памет са се отпечатвали съответните норми, а и Писанията май че не ги игнорират... И за това все трябва да има по-сериозни причини, отколкото обикновеното робуване на шаблонни глупости, не мислите ли?! Редактирано Октомври 14, 2007 от Добромир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 Погледнато абсолютно - няма оправдана изневяра. Погледнато битийно човешки, от гледната точка на "такива каквито сме" сега - има оправдана изневяра. При прекъсване на уважението между двамата, при прекомерна ревност, при изчезване на любовта, при насилие от едната страна, при конфликти и т.н. Човек търси щастие и го намира другаде, с друг... не е най-добрия вариант, така е. По-добре да го намери в себе си, а оттам и отношенията с партньора ще се подобрят, защото не само че ние ще се променим, но нашата промяна ще повлече промяа и в човека до нас - защото сме свързани. В двойките изневерите се случват по много причини. Първо - мисловните и емоционално-поведенчески матрици, заложени в детството, които човек несъзнавано следва. Ако е расъл в семейство пълно със скандали и безлюбие, несъзнавано ще се стреми към изневяра, както и несъзнавано ще предизвиква подобни ситуации в настоящото си семейство. Второ, изневерите се промотират мощно от тежката сугестия на медиите, пълни с разврат и цинизъм, опошляващи ценностите на истински човешкото в човека. Трето - изневерите се случват поради неправилна употреба на секса - има си чисто хормонален механизъм, който тласка човек към промискуитет - т.н. Кулидж ефект. телата на бозайници в които гостуваме са промискуитетни по принцип, а моногамието е продукт на тази част от нас, която представлява Реалния Човек, Висшата ни Същност - Селф. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 В двойките изневерите се случват по много причини. Първо - мисловните и емоционално-поведенчески матрици, заложени в детството, които човек несъзнавано следва. Ако е расъл в семейство пълно със скандали и безлюбие, несъзнавано ще се стреми към изневяра, както и несъзнавано ще предизвиква подобни ситуации в настоящото си семейство. Второ, изневерите се промотират мощно от тежката сугестия на медиите, пълни с разврат и цинизъм, опошляващи ценностите на истински човешкото в човека. Трето - изневерите се случват поради неправилна употреба на секса - има си чисто хормонален механизъм, който тласка човек към промискуитет - т.н. Кулидж ефект. телата на бозайници в които гостуваме са промискуитетни по принцип, а моногамието е продукт на тази част от нас, която представлява Реалния Човек, Висшата ни Същност - Селф. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 (edited) :feel happy: Преди хиляди години в Египет живял един знаменит художник, крайно беден човек, на име Бар-Един-Бу. Един ден, като се разхождал в гората, срещнал царската дъщеря Изис-Шемриха, една от най-благородните моми в Египет. Той се влюбил в нея и решил да нарисува картината на изгряващото слънце, която да подари на царската дъщеря. По това време египтяните се кланяли на слънцето. За да нарисува картината, първо, той се нуждаел от платно, но нямал пари да си купи. За тази цел той отишъл при един виден тъкач на платна и му казал: „Моля ти се, можеш ли да ми услужиш с едно голямо платно, да нарисувам изгряващото слънце? Като забогатея, ще ти го платя“. Тъкачът се казвал Зеен-Бу. Той си помислил малко и дал платно на художника, като решил в себе си, щом картината бъде готова, пръв той ще я пожелае. Художникът благодарил, взел платното и си отишъл. Нови мъчнотии се изпречили пред него – нямал четки и бои. Отишъл при един голям производител на бои, по-хубави от сегашните, и му казал: „Имам желание да нарисувам картината на изгряващото слънце, но нямам четки и бои. Услужете ми да нарисувам картината си и като забогатея ще ви се отблагодаря“. Търговецът Меел-Ру си казал: „Ще му услужа, но картината ще бъде моя“. Художникът, доволен, че си набавил всичко, започнал да се приготвя за работа, но почувствал нужда още от едно нещо – рамка за платното. Отишъл при търговеца Будра-Ху, на когото казал: „Моля те да ми услужиш с една хубава рамка за картината на изгряващото слънце. Като я нарисувам, ще ти благодаря за услугата“. Търговецът му услужил, но и той, като другите търговци, си казал: „Картината ще бъде моя“. Като се снабдил с необходимите неща, художникът се предал с любов и увлечение на работата си и след известно време картината била готова. Из целия Египет се разчуло, че знаменитият художник Бар-Един-Бу нарисувал така хубаво картината на изгряващото слънце, както никой друг художник до това време. Пръв тъкачът се явил пред художника и му казал: „Картината е моя, защото аз дадох платното“. Факт, платното е на тъкача – веществено доказателство. След него дошъл търговецът на бои и четки, да иска картината. – „Моя е картината – казал той – Боите и четките, с които си рисувал, са мои.“ Най-после дошъл търговецът на рамки и казал: „Картината е моя. Аз сам направих рамката с това именно условие“. Художникът се намерил в чудо как да разреши въпроса. Всеки има право на картината; всеки има веществени доказателства. Кое е вещественото доказателство на художника? Четирима души искат картината. На кого всъщност принадлежи тя? Питам: Де е животът? В платното ли? – Не е в платното. То е условие. – В четките и боите ли е животът? – И в тях не е. Те са само условие. – В рамката ли е животът? – И там не е. Тя е само условие. Как ще докажете, че художникът е взел участие в картината? Платното е ням, пасивен свидетел за работата на художника. Четките, боите и рамката също са пасивни свидетели, единственото доказателство за участието на художника в картината е фактът, че боите са върху платното, а не в кутия, както търговецът ги е дал. Те са поставени в известно съчетание – това е работата на художника. Картината „Изгряващото слънце“ била поставена в един от големите салони на Египет, осветявана по особен начин с електрическа светлина, да я гледат всички и да се учудват на ефекта, който давала светлината. Ето защо явил се и пети претендент на картината, на име Озирис. Той казал: „Ако не бях аз да осветя картината, тя щеше да остане невидяна от никого в един от тъмните ъгли на бедната стая на художника“. Всеки казва, че ако той не е бил, картината нямало да съществува. Питам: На кого се пада картината? На художника ли? – Не. – На търговеца на бои и четки ли? – Не. – На онзи, който прави рамки ли? – Не. – На този ли, който осветява салона ли? – Не. – На кого се пада тогава? – На царската дъщеря. Тъкачът, бояджията, рамкаджията и този, който осветява салона, са поданици на фараона. Всичко, което се произвежда в царството му, е негово. То принадлежи на него и на царската дъщеря – Изис-Шемриха. Сега и вие седите и казвате: „Животът е наш“. – Не е ваш животът. Вие сте художникът, който рисува живота на платно. – Що е платното? – Човешкото сърце. – Що са боите? – Човешкият ум. – Що е рамката? – Човешкото тяло. – А художникът? – Това е човешката душа, която работи. – Кой е Озирис? – Човешкият дух, който осветява пътя на самия човек. Всичко това се съчетава в целокупния живот. Всичко това принадлежи на Любовта. – На коя любов? – Не на ограничената човешка любов, но на безграничната Божия Любов, която включва всичко в себе си и осмисля живота. Когато Божията Любов дойде в света, хората ще се почувстват свободни, радостни и весели. За тази Любов се казва, че тя ражда живота. Тогава страхът ще бъде вън от вас. Живот вечен Редактирано Октомври 14, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 14, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2007 Старият пък все за младините си говори: как бил млад, как играл на хорото, как любил момите. Когото види, все за младините си говори. Питам: Какво е разбрал той от младините си и какво разбира сега от старините си? – Какво намери на хорото? – Своята възлюбена. Любиха се, ожениха се, но не намериха Любовта. Ако бяха намерили Любовта, щяха да намерят и живота. Щом всички хора остаряват и не са доволни, това показва, че не са намерили живота. И на Христа се зададе този важен въпрос: „Що да сторя, за да наследя живот вечен?“ Сега ще ви занимая с един важен въпрос, за разбирането на който ще си послужа с няколко примера. В градината на един богат чифликчия расли и се развивали красиви, редки видове цветя. Целият дом – чифликчията, жена му, децата, слугите, се грижели за тези цветя: поливали ги, разкопавали ги, чистели ги от бурените. Всичко правели с радост и веселие. И цветята се радвали и казвали, че никой няма такива добри условия като техните. Някъде в полето расла самотна слива. Никой не се грижел за нея. Тя често си въздъхвала и казвала: „Никой човек не се грижи за мене, никой не ми се радва, но пак не съм сама. Небето ме мило поглежда, слънцето ми се усмихва и дъждецът ме оросява“. Господарските цветя се радвали и веселили, докато един ден ги сполетяло голямо нещастие: господарите им заминали някъде, напуснали чифлика, напуснали и цветята. Главичките им тъжно увиснали надолу и започнали да вехнат. – „Защо сте тъжни?“ – запитала ги самотната слива. – „Господарите ни заминаха, няма кой да ни полива, няма кой да се грижи за нас.“ – „Вижте, моето положение не се изменя. Небето всякога ми се радва, слънцето всякога ми се усмихва и дъждецът навреме ме полива.“ Градинските цветя изсъхнали, не оставили никакъв спомен от себе си, а самотната слива продължавала още да живее. И хората, като градинските цветя, един след друг изсъхват и изчезват. Страхливите се събират в общества, заедно да живеят, заедно да се окуражават. Човек е сам в живота. Той трябва да разрешава въпросите си като самотната слива, а не като градинските цветя, оставени на грижата на своите господари. Страхът е чувство, което само предпазва човека от опасности, но не разрешава въпросите. Също от "Живот вечен ". Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts