Guest aorhama Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Тук вече се обърка аз СЪМ преборила много такива ситуации. Дори тук във форума съм описала някои от тях.(Последното мисля беше във темата за домашното насилие) Живия пример съм че до стената човек НЕ може да бъде притиснат от друг ЧОВЕК. Въпроса ти много добре го разбрах даже имах приятелка в подобна ситуация,която обикновено се получава от събирането на куп на ограничени хора ,които имат много да работят върху изграждането на усещането за любов във себе си.И понеже съм много емоционален човек ще спра до тук. Диди, моите най искрени уважения за онова, с което си преборила. Както и за това, че си емоционално съхранено същество. Просто иде реч за несъповтавимост между степените на трудност на различните ситуации. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Несъпоставими са степените на трудност не само в различните ситуации,но и при различните хора ,защото нивото на израстване е различно. Всеки получава такава ситуация ,за разрешаване ,решението на която ще го дръпне една крачка напред. Ако пък не успее да направи крачката ,ще му се наложи да се "бори "повторно. Живота трябва да се разбере,за да се направят адекватните ходове,както е при партия шах. Не си видял добре разположението на фигурите???Мат си.Следва поредната партия шах. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 (edited) нивото на израстване е различно. Всеки получава такава ситуация ... разрешаване ... крачка напред. ...да се разбере,за да се направят адекватните ходове «Аллах не възлага на человека задачи свръх неговите возможности. » Корана, с.2, а.286. Редактирано Юли 8, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Дано , дано да е така . Дано Бог да не ни стоварва на плещите , повече отколкото трябва да носим,днес целия ден се питах ,дали е така. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Малко изместихме темата. Инка, мисля, че Господ ни дава толкова, колкото можем да понесем. Затова се казва, че всеки носи кръста си. А към дискусията за свободата бих добавила, че когато те притиснат до стената трябва да се бориш. Това е единствения начин да постигнеш Свобода, но вече с главна буква. Защото ще осъзнаеш собствената си сила и можеш да тръгнеш към светлината - както цветенцата. Иначе винаги ще останеш притискат, подтискан и всички останали подобни състояния. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Добре , Ася лека нощ! Разбрах , че и на теб ти се спи. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Въпросът по същество беше: какво правим, когато сме до стената и обстоятелствата са по-силни от нас и силата, с която разполагаме в момента. Говоря сериозно. Какво правим - ами оцеляваме, като същевременно, разбира се, страдаме; ближем си раните. После като се посъвземем - събираме сили и се променяме. Ако наистина сме се променили в нужната посока, съдбата намаля своя натиск - вече не изпадаме в ситуации да сме до стената. Това е най-сигурния критерий, че сме на прав път. А когато престанем да срещаме съпротивление - значи напредваме с бързи крачки. Много е окриляващо чувството да не срещаш съпротивление! Ако не сме намерили сили да се променим или сме се променили, но не в правилната посока - обстоятелствата продължават периодично да ни притискат. Все по-силно. Всичко това казвам от собствен опит - за да избегнем допълнителни обяснения. Много хора си мислят, че е в реда на нещата живота от време на време да те изправя до стената; разказват си един на друг какво им се е случило; успокояват се един друг, окуражават се и същевременно си мислят: "На всички се случва, просто живота е такъв..." Аз също съвсем сериозно мога да кажа - не, не е така. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Малко в страни: Когато хората се научат да се гледат в очите ,но да гледат в очите на другия в дълбочина ,така че да видят сърцето му ,където живее душата тогава ще се научат да се разбират.Това става не сега, не после, не в другия живот.Това изисква сила и отдаване,когато общуването ни се превърне в отдаване ,тогава ще се разбираме. Изневярата в смисъла в който е употребена тук е състояние в което единия е отдал ,но без да е погледнал в очите на другия и така не го е разбрал. Тя се е случила ,за да научи единия да гледа по- надълбоко , а другия да се научи да се отдава. Това обаче не означава че някой от двамата точно този път и сега ще се научат на това. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Те, изневерите, ВИНАГИ са оправдани... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Добре де, добре. ......... Въпросът по същество беше: какво правим, когато сме до стената и обстоятелствата са по-силни от нас и силата, с която разполагаме в момента. Говоря сериозно. Наистина сериозен въпрос. Само че задаващият въпроса бърка адресатите. Според мене има няколко варианта заотговор. Но при всички случаи е много важно кой е "до стената". От това зависи и отговорът на въпроса. Но по принцип, когато някой е изправен "до стената" включва неприкосновените запаси от сили и възможности неконтролируеми от тления ум. По това се познава кой кой е в Поднебесието. Отговор: Правиш каквото ти продиктува Духът според ситуацията. И......"по депата ще ги познаете". Конкретизираният отговор губи истинността си в мига в който бъде произнесен, защото "Всичко тече и всичко се променя" . Гърците имат израз ..."панда реи" в превод "всичко тече". Може да се конкретизира само миналото като исторически факт и толкоз. Много точен и сериозен въпрос. А зевзешките отговори от "масата" ... .. се гадаят на чуждо пъпче... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 (edited) Няма нито оправдана, нито неоправдана изневяра. И всичко е индивидуално, няма как да се правят сравнения и обобщения. Всеки случай, в който са замесени трима, е усложнен. Много е важно да се отговори на един въпрос - какво искаме и имаме ли сили да вървим до края, ако нямаме, по-добре да се откажем, докато все още не е станало късно. Това е, когато има силни чувства. Но, ако е просто за разнообразие и развлечение, нещата се опростяват значително. И отново, всеки случай е отделен сам за себе си и еднозначни отговори няма. Редактирано Юли 9, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Добре де, добре. ......... Въпросът по същество беше: какво правим, когато сме до стената и обстоятелствата са по-силни от нас и силата, с която разполагаме в момента. Говоря сериозно. Наистина сериозен въпрос. Само че задаващият въпроса бърка адресатите. Според мене има няколко варианта заотговор. Но при всички случаи е много важно кой е "до стената". От това зависи и отговорът на въпроса. Но по принцип, когато някой е изправен "до стената" включва неприкосновените запаси от сили и възможности неконтролируеми от тления ум. По това се познава кой кой е в Поднебесието. Отговор: Правиш каквото ти продиктува Духът според ситуацията. И......"по депата ще ги познаете". Конкретизираният отговор губи истинността си в мига в който бъде произнесен, защото "Всичко тече и всичко се променя" . Гърците имат израз ..."панда реи" в превод "всичко тече". Може да се конкретизира само миналото като исторически факт и толкоз. Много точен и сериозен въпрос. А зевзешките отговори от "масата" ... .. се гадаят на чуждо пъпче... Янури, Въпросът по същество беше въпрос за свободата и начина, по който я възприемаме. Въобще! Изобщо!Винаги и навсякъде! За да живеем свободни и щастливи. Приемайки даденостите на съдбата. Притиснати да стената или пък оковани във вериги. Да ти е известно, че половината история на нашия народ е история на робство? Никой свободен дух не търпи вериги и свободата е колкото изконно право, толкова и изконен дълг и ОСЪЗНАТО чувство на лична отговорност. Най вече към себе си, а после и към околните. Въпросът по същество обхваща и кладенеца на отчаянието, където може да се роди взрив от сила и човешко достойнство. Когато човек изпадне в подобна ситуация, той не мисли и не теоретизира. Той действува. Понякога в агония. Ако не ме разбираш, попитай Диди_ts или Силвия СД, или когото си харесаш. Въпросът наистина е сериозен и не предполага конкретен отговор, а лично отношение и отговорност най-вече към себе си. Изневярата към себе си не е задължително да се случва под хорските чаршафи. Някои хора усещат тази връзка. Други се замерват с фунийки, обагрени с цитати. Ако нещо не ти е яснопо въпроса , питай пак. Тук има доста отзивчиви и внимателни хора. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 ... грешка. Осъзнаваш се. Търсиш промяна... изнудват с нещо, върху което нямаш преки отговорности и свобода на действие ... шантаж ... теб самата и ... когото обичаш ...детето ти...? Пример: нямаш собствено жилище, отиваш да живееш при твоя човек... да притисне твоя човек до стената. В ъгъла сте. И двамата. Те са по-силни. Макар и да не са прави. Тогава какво следва? Необходима е първо въздържаност от невъздържани действия Съгласен съм че отношенията между 3 страни са сложни. Следва да се опростят. Посредством изясняване на мотивите на заинтересованите страни. "Твоят човек" доколко е склонен да върви срещу течението? В името на какво? Това трябва да се изясни. "Гадни"те какво искат? Съмнително е че някой ще бъде гаден просто от злоба или вродена деструктивност. Нещо целят. Какво? Какви са целите и интересите на "аз" в примера? Тези въпроси трябва да получат отговори и обикновено може да се достигнат посредством диалози очи в очи между всеки 2 от трите въвлечени страни и преговори и уточнения. Когато има яснота, може да се окаже че решението на проблема е по-лесно от очакванията. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 За да живеем свободни и щастливи. Приемайки даденостите на съдбата. Притиснати да стената или пък оковани във вериги.Както и да се случва, когато и да стане, с когото и да стане изневярата винаги е следствие на ограничена свобода на личността, емоциите, ума. "Щастието", което носи тя е временно и червиво с проблеми и негативни емоции. Ето доказателство: Пример: нямаш собствено жилище, отиваш да живееш при твоя човек... да притисне твоя човек до стената. В ъгъла сте. И двамата. Те са по-силни. Макар и да не са прави. Малко не разнбирам кой е твоя човек и кои са те, които не са прави, но все пак...: Ако човекът наистина е свободен, той няма на кого да "изневери", дори на себе си. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 aorhama, Прекрасното те резбрах, отзивчивите хора за които говориш / има още мнооого имена да цитираш/ борят тези "ограничения" или "стени" за които говориш от доста време преди да се появиш при нас във форума. А на практика видима стена няма, но те не могат да я преминат, точно защото я борят. При това много хора я борят тази "стена" чрез персонифециране на всеки по отделна задачка и пак не могат да я преборят "стената". Проблемът, че не ме разбираш е в моето изразяване. Не мога да се изразя общо достъпно и туй то. Но аз самият "стена" не боря. Според мене няма смисъл да се бори каквато и да е стена. Личната ми тактика/стратегия е много по-простичка. Вместо да боря "стени" стремежът ми е да покача енергийната вибрация на Съзнанието ми поне с една степен по-висока и така оставям "стената" в по-долното енергийно поле на Материята. Или с други думи ... "ако условията са срещу мене, толкова по-зле за условията - ще бъдат променени". Напълно логично е човек да попита - Как!? Отговорът е много прост - Всеки артист си има номер в цирка. И ако го каже, няма да е вече номер и ще стане безинтересен. Напук на мразещите Библията и твърдящи, че не е вярна и точна - отговорът е там. От там съм го научил и приложил, и знам че действа, защото го правя. Правилно се насочи към изневярата на себе си. Е, от там се тръгва. Не изневерявам на себе си. Не боря себе си , а условията. Другите форумци тръгнаха по линията на външната изневяра. Аз говорех за вътрешната изневяра както и ти говориш. Важното е да се заеме правилната позиция на правилното място по правилното време. Дебели книжки не чета, защото лесно ме уморяват ( малък ми е капацитета). Чета само тънки книжки. Там се пише за тънките работи. Дебелите работи всички ги виждат, но се състоят от тънки работи. А нали си чувал, че каруците се обръщат от дребни камъчета.? Това го научих от библейския Давид. Победил огромния Голиат с едно малко камъче. Аз така се запалих по малките камъчета и по тънките работи. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 (edited) Малко не разнбирам кой е твоя човек и кои са те, които не са прави, но все пак...: Ако човекът наистина е свободен, той няма на кого да "изневери", дори на себе си. Донка, допускам, че неразбирането ти се дължи и на обстоятелството да мислиш в предобусловени рамки. Т.е. едно авторитетно мнение се приема за аксиома, но вместо то да ни направи свободни, става точно обратното. Вместо да стане плът и кръв от нас и да ни направи щастливи, то се превръща в мъртво клише. Няма радост. От там тръгват и терзанията и борбите. И ако човек е наистина свободен, защо се е родил тук и какво по-точно търси на Земята? Прекрасното те резбрах, отзивчивите хора за които говориш / има още мнооого имена да цитираш/ борят тези "ограничения" или "стени" за които говориш от доста време преди да се появиш при нас във форума. А на практика видима стена няма, но те не могат да я преминат, точно защото я борят..................... и т.н. Ян, защо имам усешането, че пишеш пълни безсмислици. Горното е просто нечетимо! Чети бе, Ян. Чети! То не е противозаконно. Редактирано Юли 9, 2007 от aorhama Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Аорхама, ако един мъж и една жена се РАЗПОЗНАВАТ и не са заедно, то рано или късно, те ще бъдат наказани. "Неосъществената любов, както и пресрочената, се наказват." (Нина) Ние просто сме ... какво? Хора, вплетени в мрежите, но винаги има пробуждане и дано то да не болезнено. Но май е. Но нали затова си говорим, за сложните неща от живота. И .... за свободата да бъдем себе си. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Какво значи оправдана изневяра? Няма такова нещо за мен. Или е изневяра или не! Другото е шикалкавене, компромис / Със себе си или с другите - все едно/, псевдомъдруване и търсене на оправдание...или просто страх. ИЗНЕ-, ИЗВЪН- вътрешното верую, принципи...и те може да не са константи винаги и през целия живот, но не приемам промяна в тях при "притискане до стената". Щом съм до стената , значи не ми е мястото там! Или аз си тръгвам или "те. Обстоятелствата вече са станали факт. Няма борене с тях. Една източна мъдрост ми е помощник от много години и тя е: " Не влизай във война със себе си - отмини ..." Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Здравейте приятели, Първо искам да формулирам понятието изневяра. Според мен всяко нарушение на хармонията между умът,сърцето и волята ни, е изневяра. Доколкото можем да запазим тази хармония в себе си, дотолкова не си изневеряваме. Във всички други моменти от вътрешното си състояние сме в състояние на изневяра. Изневяра на истинската си същност, на Божественото в себе си. Тъй като на този ни етап на развитие имаме свободна воля да живеем по Божиите правила или да ги нарушаваме, имаме и правото и да си изневеряваме. Друг е въпросът, че когато си изневеряваме и колкото повече го правим, толкова повече страдаме. Но и всяко страдание си е на мястото. То ни помага да се пречистваме и да израстваме духовно, да извършваме своята духовна трансформация, заради която сме се родили отново на Земята. "Страданието е процес на чистене. Ти ще минеш през огъня, за да се очистиш. Ако не добиеш абсолютна чистота, ти не можеш да намериш онова, което търсиш. Страданието е процес на чистене. Когато аз страдам, се чистя. Всеки страда, за да се очисти. Без страдание може ли? Може, но ако си абсолютно чист. Щом си нечист, ще имаш страдания. Това, което съм ви дал, ще го проучвате. И щом не се проучва, аз зная, че ще дойде законът на лицемерието. Щом човек не може да върши това, което би трябвало да свърши, той ще тури духа на лицемерието, той ще дойде до вътрешно раздвояване. Сега това не трябва да ви говоря. И без да ви говоря, все някога ще се оправите. Ако ви говоря , за една година ще се оправите, а пък ако не ви говоря, на вас ви трябват двайсет хиляди години, двайсет и пет хиляди години трябва да се минат, за да има микроскопическо подобрение. Когато дойде Учител, светът прогресира бързо, а ако не дойде, пак ще прогресира, но се изисква повече време." Източник:"Колко е добър Господ",от томчето "Ако говоря" на Учителя Беинса Дуно. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Дина! Таня! Тъй като на този ни етап на развитие имаме свободна воля да живеем по Божиите правила или да ги нарушаваме, имаме и правото и да си изневеряваме. Друг е въпросът, че когато си изневеряваме и колкото повече го правим, толкова повече страдаме. (т.е. няма оправдание за изневярата - има страдание като законно последствие от нея - бел. моя ) "Страданието е процес на чистене. Ти ще минеш през огъня, за да се очистиш. Ако не добиеш абсолютна чистота, ти не можеш да намериш онова, което търсиш. Страданието е процес на чистене. Когато аз страдам, се чистя." Т.е. смисълът на страданието като следствие на изневярата е да се изчистим от изневярата си, т.е. да възстановим хармонията си и живеем по Божествените закони - .(Таня) всяко нарушение на хармонията между умът,сърцето и волята ни, е изневяра. Доколкото можем да запазим тази хармония в себе си, дотолкова не си изневеряваме. Във всички други моменти от вътрешното си състояние сме в състояние на изневяра. Изневяра на истинската си същност, на Божественото в себе си.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 (edited) Каква хармония може да има " до стената " ? За кого? Редактирано Юли 9, 2007 от dina_qneva Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 "До стената" е страданието, което е следствието от дисхармонията, създадена преди това. Това страдание е стимулът да върнем хармонията - Любовта и свободата си. Стената, която ни е дала сигурност (не любов) в определен момент, ако се превърне в стената, до която ни притискат... то сигурност ли е вече това? Притиснали са ни до нея, защото сме станали зависими от ценността и за нас, сменили сме приоритетите, платили сме за стената с Любовта и Свободата си... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Но ако житейският казус е по-сложен? Направила си грешка. Осъзнаваш се. Търсиш промяна. Ако, да речем, този човек, когото си решила да напуснеш, или негови близки започнат да те изнудват с нещо, върху което нямаш преки отговорности и свобода на действие - всякакъв род шантаж, засягащ косвено или директно теб самата и което е още по-страшно, някого, когото обичаш - да речем детето ти или този, когото си избрала? Тогава какво следва? Нали за това става въпрос? Избирам свободата! Само тогава може да намеря отново хармония в себе си, без да съм изневерила на себе си. Посочих и начина, по който бих го направила. Радостта за мен е стимул, а не страданието.Пак тя, радостта, ще "стимулира" и другите, които са засегнати. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 Много по-лесно човек може да въздейства и да променя нещата вън от себе си, отколкото да въздейства и променя самия себе си. Винаги в живота има обстоятелства, които в определен период ни притискат, има хора които се опитват да реализират печалба за себе си чрез користни действия, манипулиращи друг човек (един или повече), или по-точно - манипулирайки страховете, чувството за вина, и други подобни емоционални слабиместа..И в крайна сметка, подобен род отношения какво представляват, каква е тяхната същност- същността им е енергийна, и представляват кражба на енергия- в някои случаи чрез издебване на удобен момент, в който този от когото ще се открадне е разсейн, не гледа "врага" в очите, в други случаи е чрез "отвличане" и държане на "заложник"- що за заложник ще ъде това? Заложникът можеда е някаква моя постъпка,момент на слабост, погрешно насочени действия и т.н. които, азнапример, не бих искал да бъдат разгласявани, и се огъвам спрямо изнудващия ме, и давам....в други случаи пък кражбата е с взлом- по-силния директно атакува по-слабия, и намирайки слабите ми места, опира "обстоятелства" в най-болезнените ми места, и си взима колкото му се иска... Но, винаги има възможност, вариант, в който това може да не бъде допуснато, или ако е допуснато, да се прекрати- зависи от способностите на човека да се измъква от капаните, в които е заклещен- понякога цената е жертване я на някой пръст, я на част от крайник, или пък нацелия крайник, понякога е чрез други похвати- ако е "заключен" с обстоятелства, действащи като "белезници", може да се избави като успее да се сдобие с ключа към белезниците. Но, най-добре би било ако не се допуска подобна манипулация- може или да се избегне изобщо, или ако има "сблъсък", да се реагира така, че да не се допусне възможност за поразяване на слабите места, в които се спотнайват страховете, чувството за вина, гневът, срамът, ДОМ (Данък Обществено Мнение), морално-етичните наличности към определен момент, и въздействията да бъдат неутрализирани- уменията в това отношение могат да помогнат както да се спечели битка, така и да се спечели войната- въпрос на "тактика". Вярно е, че човек можа да си осигури една доста висока степен на "недосегаемост"- просто опитите за притискане отвън ще бъдат неуспешни в повечето случаи, но винаги пък може да се намери и "майстора", който да успее...Недосегаемостта е хубаво нещо, и се свежда до това, да проявим малко разум и да не пускаме емоциите си за се разхождат без надзор извън нас- така при заплаха, ще може да си приберем и да не допруснем "вълка" до седемте "козлета"... А и човек никога не е сам. Притиснатия често е притиснат поради това, че не е потърсил подкрепа от подходящия човек, или пък притискането да се дължи на това, че е допуснал грешка и се е обърнал към неподходящия човек, който вместо да помогне, всъщност оказва натиск... Не познавам хора, които да не са преживявали идвете страни на явлението, т.е. да са били както притиснати, така и те да са притискали някой, и най-честите случаи на успешно "притиснат" от обстоятелства, хора и т.н. човек е този, който е действал по същия начин- осъзнато или без да осъзнава, че точно това е била същността на действията му. Ако човек започне да опознава себе си, да се запознае със своите слабости и недостатъцзи, да опознае своите силни страни, своите положителни качества, има възможност да се измъкне. Никой не би натискал и притискал някой, ако не го "вижда"- да можем да бъдем "невидими" за някой със съмнителни намерения е постижимо. Невидим се става за сметка на смаляване на всичко онова, което в определен момент представлява нашето "аз", и както сме стояли в цял ръст пред този съмнителен някой, така изведнъж изчезваме- ставаме малки като мравка или някоя друга дребна твар, която е вън от "подозрение"...Може да бъдем невидими и чрез умението за сливане с "пейзажа"- така, без да променяме "ръста" си, можем да се "покрием" докато ни отмине този някой- човек или обстоятелства..Всичмко това го има в природата, и човек не е изолиран от тази природа, може да ползва всичките й ресурси когато се наложи- затова е нужно обаче да опознаем напърво място себе си, за да знаем по какъв начин да реагираме в случай на нужда- и така, в емоционалната джунгла оцеляват хамелеоните, а по менталните заснежени върхове оцеляват само някои видове лишеи, гъби и други организми, които могат да издържат на суровите условия на такива височини... Така че, сериозния извод, който следва да се направи е този, че човек допуска да бъде притискан поради това, че не познава себе си, не се "облича" с подходящата екипировка, с която да оцелее в определена среда, движи се шумно и привлича вниманието, прекосявайки чужда територия, или пък не е "маркирал" своята територия така, че да е ясно за всеки друг, че попада на място, на което ще бъде третиран като натрапник и т.н. Съвсем сериозно смея да твърдя, че както в източните бойни изкуства има стилове, оприличавани на съответни животни- реални или митични, и човек според физическите си данни може да избере най-подходящия за себе си и да го развие на физическониво, така може и да развие качествата на съответното животно и да ги приложи в по-фин план, така че да развие бойното изкуства и в емоционален, и в ментален план, да развие сетивата си според най-подходящото за него животно, да изучи поведението му, реракциите му в различни ситуации, оцеляването му в екстремни ситуации, и да ги приложи в живота си. За някои подходящото животно може да бъде някое от онези, които се отличават с индивидуалност, живеят отделно и т.н., за други пък подходящо ще е онова животно, което се отличава с това, че живее на групи с различно "ядро" на йерархията, така че който се опита да гопредизвиква, все едно предизвиква всички останали. Нпаример за мен ако е подходящо поведението на голяма котка, ще избера такава, каквато отговаря на вътрешните ми качества, и в конкретния случай, голямата котка, която ми "приляга" е леопардът. Aorhama, беше си избрал тигър за аватар- независимо дали гледа тъжно или се усмихва, този тигър има ресурси, които може да употреби в случай на нужда- ако за теб това животно е символ на качествата ти, едва ли ще са много обстоятелствата, или сублектите, които биха те притиснали, но би те притиснала средата, така че за да се ползваш от своите тигрови камчества, трябва да ги прилагаш само в онази жизнена среда, в която тигърът може да живее и да оцелява, прилагайки качествата си- ако средата е неблагоприятна- наприер ако няма какво да се ловува, няма да има полза от отличните ловни умения на тигъра,но, може точно в подобна среда да оцелява друго животно, така че да съблечем тигровия костюм, и да влезем под кожата на друга гадинка...Можем да използваме качествата на много животни, стига само да осъзнаваме нашите собствени качества, и според нуждата в определен момент да реагираме като тигър, като слон, като змия, вълк, заек...или пък риба, птица, или някое митично създание като грифон, или пък като някой домашен питомник като ротвайлер например, или някой друг вид- избора е много голям... Познанието, което можем да придобием от животните е огромно и съвсем намясто са животните във всички митологии, въ ввсички мистични, астрологични, религиозни и прочие учения, в различните окултни системи- тотемите с животни на индианците, които образуват цели кланове, и използването им както за лечение, учение, осигуряване на препитание и изобщо- за мирни цели и благополучие, така и когато е необходимо- за защита и нападение; европейците също си имат животни- според етноса и географското разположение- скандинавски шаманизъм, келтски друидизъм, римски, гръцки, тракийски, славянски и т.н. "шамани", окултни школи, религиозни системи си имат своите животни, които носят сходни качества в различни кътчета на света, а азиатските пък дори не мога и да изредя... Това е положението- всичко единамично и обратимо, стига да познаваме своите качества, и да използваме оптимално и разумно възможностите, които средата ни предлага, така че в една ситуация, в която ние сме жертвата пък хищникът е опонента ни, може динамично да се обърне така, че хищникът е навлязъл в територията на кротко и голямо вегетарианско животно, което обаче акоа бъде обезпокоено в собствената си територия, може да прободе с бивните си хищника...като прибавим и номера със "изчезването", става така, че няма нищо невъзможно, стига човек сам да не се е ограничил и да не си е сложил капаците на очите, тапите в ушите...Природата вътре в нас, и извън нас винаги е дала възможност за това, да оцелеем, независимо дали с повечко груба сила, или с повечко лисича хитрост..или други "номера"... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
savoy Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 Мисля че единственото оправдание което съществува -това е пред себе си, ако използваме тази дума. Изневяра може да има само към собствените си ценности, морал, отношение, съвест, емоция, чувство, решение, възгледи и т.н. Мисля че сложността идва от емоциите, които са водещи при изневярата.. и разбира се причината... След като си изневерил какво е усещането??? приятно -неприятно...защо и как...дали съм прав/а или не....и т.н. -това е разума! когато има баланс между разум и усещане -човек не мисли за изневяра -не в общоприетият смисъл.. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts