KirilChurulingov Добавено Октомври 30, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2010 "За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа; например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5 000 мъже с пет хляба и две риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр. Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът, като спре вниманието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика." РАБОТА ВЪРХУ ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАНА /ПО УЧИТЕЛЯ*/ БОЯН БОЕВ Слънчева, Донка, Велина Василева и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Октомври 31, 2010 Автор Доклад Share Добавено Октомври 31, 2010 Мистерията на Голготаоткъс Днес ние живеем върху нашата Земя като на един остров в мировото пространство, който се е откъснал от Слънцето и Луната. Обаче идва време, когато нашата Земя отново ще се съедини със Слънцето и ще образува с него едно тяло. Тогава хората ще са така одухотворени, че отново ще могат да понасят помощните Слънчеви сили, ще могат да ги приемат в себе си и да се съединяват с тях. Тогава човеците и Елохимите ще имат едно обиталище. Чия сила ще направи възможно всичко това? Ако Събитието на Голгота не беше станало, Земята никога не би могла отново да се съедини със Слънцето. Защото чрез Събитието на Голгота, силата на Елохимите или Слънчевата сила на Логоса се свърза със Земята. Едната сила на Логоса се устреми към другата сила на Логоса, за да могат двете - Слънце и Земя - отново да станат едно цяло. След Събитието на Голгота, когато обгръщаме Земята с духовен поглед, виждаме как нашата планета носи в себе си силата, която отново ще я съедини със Слънцето. Ето защо ние твърдим: Чрез Събитието на Голгота, в духовното съществувание на Земята беше прието нещо, което и преди това се е вливало в нея отвън - силата на Логоса. Какво пулсираше по-рано в Земята? Силата, която идваше по-рано от Слънцето под формата на лъчи. Какво пулсира в нея оттогава насам? Самият Логос, който чрез Голгота стана Дух на Земята. Не съдете по лице , 17. беседа от Учителя, държана на 12 януари 1936 г. София – Изгрев Закон е: Не може да умре онзи, когото вие обичате. Ако умре, тогава грешката е или у вас, или в него. И Христос не може да умре, понеже имаше един възлюбен ученик. Христос имаше в лицето на Йоана един ученик, който много го обичаше. Йоан обичаше Христа, както никой друг. Не само, че не умре Христос, но даже възкръсна.. Това, което седи на едно место, не е мисъл. Това, което не седи на едно место, то е мисъл. Ний виждаме, че цялата вселена, цялата земя не седи на едно место. Нашата земя е във вечно движение. Слънцето, звездите, всичко е във вечно движение. И ние се движим, отиваме някъде, но къде, не знаем. Благодарение на това движение, ние се качваме в един възвишен свет. Според нашите възгледи, до сега вселената е слизала надолу, но според новите възгледи, вселената се движи по една спирала и се качва нагоре, нагоре върви. Едно повдигане става. И колкото по-нагоре отиваме толкова, у нас ще дохождат по-светли мисли и чувства. И нашата земя сега върви нагоре. Светът ще се оправи само за онези хора, които мислят. А за онези, които не мислят, няма да се оправи. Не, за да станеш човек, ти трябва да бъдеш в съгласие с целокупната разумност, с всички разумни същества и да мислиш като тях. Човек трябва да бъде в унисон с тия същества, няма да има вече разлика между него и тях. За него всички тия разумни същества ще бъдат братя, с които той ще се слива в едно. Всички ще бъдат като едно тяло. Тогава техните мисли, ще бъдат твои мисли, и твоите мисли, ще бъдат техни мисли. Мария-София, Велина Василева и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Октомври 31, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2010 (edited) „Не ви наричам раби, защото рабът не знае що прави господарят му: а вас ви нарекох приятели, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го.“ Евангелие от Йоана 15:15 "Ще се спра само върху две положения от прочетения стих: раб и приятел. Думата „раб“ означава ограничение, тя е носител на чувството страх. Рабът не може да има своя мисъл, рабът не може да има свое мнение, рабът не може да има своя философия, всичко у него е наложено. Христос казва: „Не ви наричам раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го.“ А ако запитате съвременните хора има ли онзи свят, ще кажат: „Не знаем.“ – Отде идете? – „Не знаем.“ – Защо сте дошли на земята? – „Не знаем. Знаем само, че по три пъти на ден ядем, лягаме, ставаме, пътуваме, бием се, колим се, но защо е това – не знаем, господарят знае.“ Това не се отнася само до света, който наричаме „неверни“, но и до религиозните хора, които също се колят и бият. Някои ще кажат, че религиозните хора са по-благочестиви. Кръстоносните походи, инквизицията показват доколко религиозните хора са благочестиви, културни. Те са хора на невежеството с титли на благочестиви слуги, благочестиви раби. Христос казва: „Не ви наричам раби, а приятели, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го.“ Приятел е този, с когото можеш да споделиш мислите си, да разкриеш сърцето си, с когото можеш да разсъждаваш философски, с когото имаш обмяна. Следователно, когато се основе религиозно общество на рабство, на послушание, всички казват: „Трябва да сме послушни.“ На какво? – „На всичко, което ни казват.“ За някого казват: „Той е отличен слуга.“ Защо? – Защото върши всичко, което му заповядват. А едно религиозно общество, основано на приятелство, изисква да се служи на следното: „Всичко, що чух от Отца Си, явих ви го.“ Разбира се, съвременните хора не знаят какво е казал Христос на учениците Си и мислят, че всичко, което е говорил, се отнася само до спасението. И сега казват: „Вярвай, ще бъдеш спасен ти и домът ти.“ Но спасението е наука за болните хора и които искат да се спасят, пращам ги в болницата. Докторите са хората на спасението и те изучават всички онези методи и принципи, по които хората могат да се излекуват от своите болести. Ти му говориш за обществено преобразование, за добродетели, а той те пита: „Спасен ли си ти?“ Казвам му: Щом ми говориш за спасение, ти си още в болницата, не си още спасен, но излезеш ли от нея – спасен ще бъдеш. Е, хубаво, като излезеш един път от болницата, каква полза имаш да мислиш пак за нея? Следващото положение, в което ще се намериш, като излезеш от болницата, това е училището, следователно училището е мястото за здравите хора. Аз не се занимавам с болници, затова, когато някой заболее, изпращам го в болницата, да се учи там на спасение, а като оздравее, изпращам го във великото училище, за да се учи на знания. И тъй, училището е за здравите хора, а болницата – за болните. Като излезе човек от болницата, трябва да отиде в света да работи, но за да излезе, трябва да има основни познания за великата жива природа. В какво се състои този живот, за който имаме сега познания? Как се е появил той на земята? Как се е появил този живот, никой не знае. Забележете, че за това и аз не говоря, но говоря за неговото проявление, за неговите форми, за същността на живота. Следователно Вселената с нейните форми е един велик жив организъм, в който животът се проявява. Този живот може да бъде чисто механически, т.е. без да вземе човек участие в него, а може да бъде и психически, в който човек да взема участие. Ако си раб, не можеш да вземеш участие в живота; ако си приятел, ще вземеш участие. Между двама приятели има обмяна не само на мисли, но и на чувства, когато между господар и раб се налага една груба сила – господарят заповядва на слугата това и това да направи. Когато господарят яде, слугата трябва да стои прав на крака, да не мисли нищо за себе си, а да е готов всеки момент да изпълни волята на господаря си. И когато съвременните хора ми говорят за Господа, за Христа, за онзи свят, с това те прикриват едно лъжливо учение, на което служат. Ако те проповядват за Христа, а поддържат рабството си, това е едно лъжливо и опасно учение за света. От такова учение Господ се гнуси. И когато проповядваме едно учение, обосновано на приятелство, трябва да знаем в какво се състои то, да го прилагаме и да знаем защо и за какво говори то. Не трябва да бъдем като онзи американски проповедник негър, който проповядвал как създал Бог човека и как, след като го направил, сушил го три дни на един плет. Запитали го: „Ами как създаде Бог тоя плет!“ – „Това не е ваша работа“ – им отговорил той. Всяка организация, всяка система, това е един плет, на който днес Господ суши съвременните хора. Когато запитаме: „Отде е този плет?“, отговарят ни: „Това не е ваша работа.“ Че много по-лесно е да обясниш как е направен плетът, отколкото как е направен човекът. Аз мога по-скоро да ви обясня съграждането на плета как е станало, отколкото да ви обясня появяването на човека. И сега ви казват: „Това не е ваша работа, онова не е ваша работа“, а вие стоите като слуги и чакате заповеди. Това не е ново учение, не е Божествено учение. Божественото учение подразбира взаимност между умовете и между сърцата на хората. Има ли тази взаимност, Христос е вътре във вас и ще ви каже всичко, което е чул от Отца Си. Нямате ли тези две разположения, вие ще бъдете раби и няма да разбирате вътрешния смисъл на живота. Тогава животът ще се изразява като една необходимост, като едно вечно страдание и затова казвате: „Човек се е родил да страда.“ Ние ще страдаме само дотогава, докато научим всички положения да минаваме от робство към приятелство, защото робството сами си го налагаме. Христос казва: „Всичко, което чух от Отца Си, казах ви го.“ Е, хубаво, ако започна да ви разказвам всичко, каквото чух от Отца Си, вие ще кажете като онзи турчин: „Ако всичко това е истина, голяма лъжа е.“ И българите, когато искат да кажат за някого, че много знае, казват: „Той знае много да лъже.“ Тъй че у българите всеки учен човек е един лъжец. Да се спрем върху тези две положения: робство и приятелство. Робството е обосновано на страха и върху този страх почиват всички съвременни учения, от памтивека и досега, до новото учение, учение на приятелството. Срещна някого, ще го питам: Ти какъв си, православен ли си? – „Да, аз съм православен.“ – Раб ли си в църквата, или приятел? Знаеш ли нещо? – „Не, свещениците знаят, другите хора знаят.“ – Тогава ти си един православен раб. Срещна другиго и го питам: Ти какъв си? – „Евангелист.“ – Знаеш ли нещо от това, което слушаш? – „Не, тези, които тълкуват, те знаят.“ – Тогава и ти си раб в Евангелистката църква. По същия начин може да изредим, че всички хора са раби. Като се срещнат някои хора, започват да спорят кой повече знае и казват: „Нашият проповедник тъй казва, нашият свещеник тъй казва и т.н.“ Спорят, спорят, докато се скарат и сбият, че еди-кой си господар знаел повече. Това благо, което Бог ти е дал, както и тази светлина, която излиза от слънцето, трябва да са еднакви за всички. Така и Божественото учение трябва всички да го използуват еднакво. Остави всеки човек да се развива свободно, макар бил той кокиче, трън, роза или каквото и да е. Защото, ако ти го спъваш, ще приличаш на онзи осел, който, като търсил своята прехрана, стъпкал всички цветя из полето. Всеки от вас трябва да си зададе въпроса: „Аз раб ли съм, или приятел?“ Аз ви говоря като на приятели, а не като на раби. Аз признавам само една власт на света, тя е Божията власт; аз признавам само една власт, властта на любовта; аз признавам само една власт, властта на мъдростта; аз признавам само една власт, властта на правдата; аз признавам само една власт, властта на добродетелта. Всяко друго учение, което не е обосновано на тези принципи, то е една измама, която светът е изпитал и може да изпита." Приятел и раб Редактирано Октомври 31, 2010 от velinavasileva Слънчева, Пламъче и KirilChurulingov 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Ноември 2, 2010 Автор Доклад Share Добавено Ноември 2, 2010 Мистерията на Голготаоткъс Днес ние живеем върху нашата Земя като на един остров в мировото пространство, който се е откъснал от Слънцето и Луната. Обаче идва време, когато нашата Земя отново ще се съедини със Слънцето и ще образува с него едно тяло. Тогава хората ще са така одухотворени, че отново ще могат да понасят помощните Слънчеви сили, ще могат да ги приемат в себе си и да се съединяват с тях. Тогава човеците и Елохимите ще имат едно обиталище. Чия сила ще направи възможно всичко това? Ако Събитието на Голгота не беше станало, Земята никога не би могла отново да се съедини със Слънцето. Защото чрез Събитието на Голгота, силата на Елохимите или Слънчевата сила на Логоса се свърза със Земята. Едната сила на Логоса се устреми към другата сила на Логоса, за да могат двете - Слънце и Земя - отново да станат едно цяло. След Събитието на Голгота, когато обгръщаме Земята с духовен поглед, виждаме как нашата планета носи в себе си силата, която отново ще я съедини със Слънцето. Ето защо ние твърдим: Чрез Събитието на Голгота, в духовното съществувание на Земята беше прието нещо, което и преди това се е вливало в нея отвън - силата на Логоса. Какво пулсираше по-рано в Земята? Силата, която идваше по-рано от Слънцето под формата на лъчи. Какво пулсира в нея оттогава насам? Самият Логос, който чрез Голгота стана Дух на Земята. Не съдете по лице , 17. беседа от Учителя, държана на 12 януари 1936 г. София – Изгрев Закон е: Не може да умре онзи, когото вие обичате. Ако умре, тогава грешката е или у вас, или в него. И Христос не може да умре, понеже имаше един възлюбен ученик. Христос имаше в лицето на Йоана един ученик, който много го обичаше. Йоан обичаше Христа, както никой друг. Не само, че не умре Христос, но даже възкръсна.. Това, което седи на едно место, не е мисъл. Това, което не седи на едно место, то е мисъл. Ний виждаме, че цялата вселена, цялата земя не седи на едно место. Нашата земя е във вечно движение. Слънцето, звездите, всичко е във вечно движение. И ние се движим, отиваме някъде, но къде, не знаем. Благодарение на това движение, ние се качваме в един възвишен свет. Според нашите възгледи, до сега вселената е слизала надолу, но според новите възгледи, вселената се движи по една спирала и се качва нагоре, нагоре върви. Едно повдигане става. И колкото по-нагоре отиваме толкова, у нас ще дохождат по-светли мисли и чувства. И нашата земя сега върви нагоре. Светът ще се оправи само за онези хора, които мислят. А за онези, които не мислят, няма да се оправи. Не, за да станеш човек, ти трябва да бъдеш в съгласие с целокупната разумност, с всички разумни същества и да мислиш като тях. Човек трябва да бъде в унисон с тия същества, няма да има вече разлика между него и тях. За него всички тия разумни същества ще бъдат братя, с които той ще се слива в едно. Всички ще бъдат като едно тяло. Тогава техните мисли, ще бъдат твои мисли, и твоите мисли, ще бъдат техни мисли. Имаме една [форма] на земята, която ние сме качили, взели сме един билет, може ли да кажете на коя станция ще ни занесе земята? До коя станция сте взели билет? – /„Слънцето“./ – От земята на слънцето не може да слезете сега. Може ли да слезете? Има ли някаква гара за слизане до слънцето. Най-близката точка коя е? – Венера, Меркурий. Те са философски работи. Всичките планети и слънцето не вървят по кръг, ами вървят по един спирал. Всички вървят по един спирал, който от центъра се увеличава и най-после ще дойде до противоположната посока. Тия тела имат обратни движения, по един спирал слизат. Тъй, че един ден нашата земя, запример, нейният кръг се увеличава, ще дойде един ден и вие ще се спрете на гарата. Ще дойде земята, но след колко милиона години тя ще дойде на гарата на слънцето? Вие нямате данни, нали? Нали земята е излязла от слънцето? Щом [е] излязла от слънцето, тя пак ще се върне към слънцето. Вие не знаете, но онзи капитан, който управлява земята, той знае. Капитанът на земята знае, но ние, пътниците не знаем. Всичките пътници, когато са се качили на земята, знаели, че отиват на екскурзия в пространството, но не знаели след колко милиона години ще се върнат пак на същото място. Знание и чувствителност ,6. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 1.XI.1935 год., петък, 5 ч. с., София – Изгрев Мария-София, Розалина и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Ноември 14, 2010 Автор Доклад Share Добавено Ноември 14, 2010 . Ето защо ние твърдим: Чрез Събитието на Голгота, в духовното съществувание на Земята беше прието нещо, което и преди това се е вливало в нея отвън - силата на Логоса. Какво пулсираше по-рано в Земята? Силата, която идваше по-рано от Слънцето под формата на лъчи. Какво пулсира в нея оттогава насам? Самият Логос, който чрез Голгота стана Дух на Земята. В духовния свят един нисък връх може да бъде висок, а високият връх може да бъде нисък. Това зависи от интензивността на силите, които действат там. – „Тогава право е, дето казват, че най-високият връх е Голгота, защото там се изживяха най-интензивни страдания.“ – Да, навремето си там Христос е разрешил една от най-важните задачи. Здравият ум ,Беседа от Учителя, държана на Черни връх, 26 август 1923 г. Розалина, Слънчева и Мария-София 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Март 6, 2011 Автор Доклад Share Добавено Март 6, 2011 (edited) quote name='Виктор' timestamp='1132320024' post='8105'] В Библията съществуват три нива на познание: 1. Историческо; 2. Абстрактно; 3. Трансцедентално. Историческото е физическо (материално) познание. Абстрактното е отделяне на съзнанието от фактологията и получаване на независими от думите асоциации. Трансцеденталното е отделяне на съзнанието от опита на сетивата и сливането с източника му. Притчите чраз, които Иисус общува и желае да предаде трансцеденталното познание са като печат. Когато погледнеш един печат не можеш да прочетеш какво е написано или изрисувано, всичко е наопаки, но когато го отпечатиш на лист хартия разбираш съдържанието му. В този смисъл налагайки една притча в човешкото съзнание е възможно проникване на духъ човешки в трансцедентното духовно съществуване. СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ИОАНА ГЛАВА 4 5. “И тъй, дохожда (Иисус) в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа.” Познанието за човешката същност и произход дохожда в самарянския град. Самарянският град тук е символ на непознанието, той е близо, но не и в землището на Иаков. Землището е Стария Завет. Самарянците са до него, но не и в него. Иисус, като физическо отражение на Трансцеденталната Реалност е въплътената Истината и Той идва за да я възвести. Словата на Иисус възвестяват Новият Завет. Новият Завет е послание от Трансцедентното Съзнание към човечеството за възвръщането му в лоното на Истината. 6. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. В Старият Завет (землището) има извор. Изворът е Старият Завет. От Него бликат десетте Божии заповеди. Иисус е и човек Той е изморен от пътя и седи до извора. Умората е в земния Му път . Иисус седи до извора - Новият Завет е до Старият Завет. Има общение. Но какво е шестия час? Нека който има познание да ги сподели ... 7. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай ми да пия. Идва старозаветна човешка душа въплатена във формата на жена, която е от Самария – сферата на заблудите и незнанието. Жената идва да утоли душевните си потребности от извора завещан им от Иаков. С думите “дай ми да пия” Иисус хвърля мост между търсещата истина старозаветна душа и трансцеденталното познание. 8. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Учениците Му все още не са прогледнали. Те са чисти, но по своя произход старозаветни души и са от същия град от който е самарянката. Тяхната храна е от Стария Завет. 9. Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните). В земното ниво на съществуване има разделение на етническа, верска и материална основа. Жената е до разделителния праг, но не е готова да го прекрачи. Тя пита: защо по-високото ниво на познание иска от по-ниското вода. Водата е от земния живот. Иисус от трансцеденталния. 10. Иисус й отговори и рече: да би знаяла дар Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. Дар Божий е непрекъснатостта на съществуване вградена в човешката същност. Замъглена от Самсара и създадената карма душата на съществата обитаващи градът на забравата не познават произхода си и не виждат пътя водещ към Царството Небесно. Този път е самопознанието и осъзнаване на човешката мисия в Духовната Йерархия. “и кой е Оня” – Трансцеденталното Съзнание превъплащава себе си в човекът Иисус, желаейки да изживее смъртта. Изживяването на смъртта и слизането в физическата сфера на съществуване на Синът Божий се случва за първи и последен път. “ти сама би изпросила от Него” – духът човешки единствено сам може да направи избора да тръгне в себе си. Тръгвайки Духът на Трансцедента ще го подкрепи с невидима сила. Силата е познанието. Познанието е натрупаната мъдрост. “Той би ти дал вода жива.” – Трансцеденталният Свят ще ти поднесе Акашиевите записи. Водата жива е и Истината за Дхарма. 11. Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш жива вода? Как и с какво да проникна в извора на познанието? Жената още пита: от кой свят си ? 12. Нима Ти си по-голям от Отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му? Новият Завет по-голям ли е от Старият Завет? Целият човешки род черпи знания от този кладенец, нима има други? Кой ни е създал, Иаков или Ти? 13. Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; Всяко удоволетворяване на земните желания води до възникването на нови. Физическите сетива могат да доведат до заблуждения. 14. а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. Ставайки част от Трансцеденталната реалност, чрез словото на Иисус, което е живата вода, човешката душа влиза в живот вечен. Живот вечен е прекъсване на реинкарнационния процес. “ водата, която му дам, ще стане в него извор с вода” – водата се трансформира в извор с вода. Чрез Истината, ние ставаме източник на Истина. Основна съставна част на Истината е - Животът е вечен. 15. Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя. Старозаветната душата се моли за своята Истина! Тя копнее да спрат земните мъки. Мъките са желанията. Желанията са заблужденията на физическите сетива. Страданията се прекратяват с Четирите благородни истини. “да не дохождам тук да вадя.” – душата иска да не се преражда. 16. Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука. Във всяка жена има мъж. Във всеки мъж има жена. Иисус казва: влез у себе си, стани цяла (мъж и жена) и тогава ела отвън при Мене като цялостно същество, за да разбереш, какво ще ти кажа. Осъзнай се. Стани съзнателен. Разбери кой и какво си. 17. Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; “нямам мъж” - жената е била в себе си и е осъзнала, че душата и не е нито мъж нито жена. Тя излиза казвайки, че е готова да чуе думите от Иисус. 18. защото петима мъжа си имала, и тоя когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза. В пет прераждания си била жена, но в тях не си била нито мъж нито жена, защото съзнанието няма пол. Този мъж, когото имаш в този живот не ти е мъж той е другата половина от теб самата. “право си каза.” – тя е разговаряла сама в себе си. 19. Каза Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. Жената е прогледнала. Тя прониква с вътрешните си сетива в Трансцеденталното Съзнание. Врата към Него е Иисус. 20. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. Бог Отец няма конкретно местонахождение. Религиите са планините. Човешките същества се покланят на думите от религиите, но не и на смисълът в тях. 21. Иисус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца. Настъпва преломен час за Вселенското Същество Земя след, който Пътят Му към Отца ще минава през възкръсналия Син Човечески. Мястото за поклонение се премества в часът на възнасянето Му в Царството Небесно от земните планини и Иерусалим в Познанието за себе си. Източник на Познанието за себе си е Новият Завет, който е послание на Трансцедентното Съзнание към човешките същества. “настъпва час” – от мистерията на Голгота на сетне, всяка преродена душа идваща от Стария Завет (старозаветна душа) ще попада в новозаветни условия на земно съществуване. Чрез свръх естественото Същество Христос старозаветните души от групово съзнание преминават на ниво индивидуално съзнание с земна мисия - да постигнат Истината и Любовта в себе си. Това постигане ги трансформира в Десетата Духовна Йерархия, която е част от Отца. 22. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите. Как може да се кланяш на нещо, което не познаваш? Как може да почиташ нещо, за което не притежаваш знания? “ние се кланяме на това, което знаем” – Съществата от Духовната Йерархия се прекланят и работят за изпълнението на Божествения План. Те в едно с пророците и просветлените човешки духове от Земята са припознали Отца. “спасението е от иудеите” – Иисус е от иудеите и се трансформира в Христос чрез иудеите. Спасението за човешките души идва от Исус Христос изживял човешките страдания и смърт. Кръвта на свръх естественото Същество Исус Христос на Голгота се свързва с Духът на Съществото Земя, за да възкръсне след физическата си смърт отново чрез Христа. 23. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. “Но иде час” – този час е след Голгота. “и дошъл е вече” – този час е съществувал и преди Голгота, съществува и сега. Може би това е мигът – безвремие, неуловимото настояще, винаги съществуващо в предишните Вселени, сегашната Вселена и бъдещите Вселени. Под покланяне се има впредвид да се откажеш от егото си и станеш проводник на любовта. Всеки е дух и душа. Но не всеки дух и душа е поклонник. Поклонникът е душа в истина. Духът е връзката на душата с Отец. Духът чрез чисти помисли и действия съгражда чиста душа. “Отец иска такива да бъдат” – има възможност за избор. Можеш да си поклонник, но можеш и да не си. “които Му се покланят” - поклонници могат да бъдат не само човешките души, а и всички живи същества във Вселените. 24. Бог е дух: тия, които Му се покланят, трябва да се поклонят с дух и с истина. Духът е словото. Словото не са думи, а волята на Трансцеденталната реалност въплатена във всичко съществуващо и несъществуващо. “тия, които Му се покланят” – всички Същества във всички Измерения, Сфери и Вселени да дадат път на Божията любов в себе си. Този поклон и отдаване става с духъ станал част от Истината. 25. Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести. Христос е възкръсналият Иисус. Той е Месия – Спасител. Жената знае и говори за Христос, а не за човекът Иисус. “когато Той дойде” – идването е второто пришествие на Христос, което ще е в етерното тяло, а не пред физическото. “всичко ще ни възвести” – всичко ще се възвести на всички, но възвестеното ще се разбере и възприеме от постигналите нива на разбиране т.е. ще има хора, които няма да разберат какво се възвестява. 26. Иисус й казва: Аз съм Който говоря с теб. Дълбоката същност на Иисус говори, а тя е Христос. Човешкото Му тяло е проводник на посланието на Твореца от който произлиза. 27. В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея? Учениците със старозаветни духовни качества не разбират, че жената е от същият произход като техния. 28. Тогава жената остави стомната си и отиде в града и каза на човеците: Това, което е трябвало да вземе жената е в душата й. Стомната за вода е излишна. Тя си тръгва с възвестеното за да го съобщи в града на незнанието. 29. дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос? Христос не би могъл да се види, а изживее. “дойдете и вижте” – идването и виждането е само вътрешно. 30. Тогава те излязоха из града и идеха към Него. Старозаветните човешките души излизат от града на забравата за да опознаят Истината, която ще ги направи свободни. Излизането от забравата (града) е и сега. То важи за всеки човек. Ние трябва да излизаме всеки момент, за да станем будни. Само когато си Буда осъзнаваш Божественото. Излизането ще е продължителен процес. Може би краят му ще е второто пришествие. Тогава човечеството ще стане Десетата част от Духовната Йерархия, Йерархията на Свободата и Любовта. 31. Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж! Как можеш да нахраниш Господ? Със себе си. 32. Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете. Вие не познавата себе си. Когато се опознаете ще ме нахраните. Храната е Истината за себе си. Иисус познава себе си. Познанието е Неговата храна. 33. Преди това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде? “учениците думаха помежду си” – учениците общуват само помежду си. Те са извън духовната реалност. На физическо ниво дори да срещнеш Иисус, няма да Го видиш. Той е духовно Същество. 34. Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. Волята е Божествения План. Волята на Бог е във всеки. Изпълнението на волята е съзнателен избор за вечен живот. Изборът е процес на преудоляване на съпротивата на Ариман и Луцифер вплетена в душата ни. 35. Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. “подигнете си очите” – човече събуди се, осъзнай се, прогледни с вътрешните си очи, ти си дух с мисия. “погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва” – нивите са духовните постижения - нашите и на всички души. Жетвата е процес на ползване, сливане с постиженията. “побелели” – бяло! Само побелялото е узряло. Когато душата е в бял ореол е просветлена, чиста, зряла. Бялото братство е побелялата и узряла за жетва нива. То е духовно постижение на човешките същества. Жетвата е битка за реализация на човешката мисия в материалната сфера на съществуване. Битката е отърсване от заблудите, греха и егото. Грехът е карма. 36. Вече и жетварят получава наградата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят. “Вече” – в миналото, в настоящето и в бъдещето – СЕГА. “Жетварят” сме ние. “Наградата” е небесните ни жилища. “Плодът” е постигнатото духовно ниво на съществуване. “Вечният живот” е спирането на реинкарнационния процес. “Сеячът” е Отца и всички Същества произлезли и живеещи у Него. “Радват” е изживяване на Божията любов. И получи се следното: В миналото в настоящето и в бъдещето, които са СЕГА човешките души, получават небесните жилища и събират постигнатото от тях духовно ниво на съществуване, чрез което спират реинкарнационния процес, за да изживеят Божията любов заедно с Отца и всички Същества произлезли и живеещи у Него. 37. Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне. 38. Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техният труд. “Аз ви проводих” - Иисус припознава старозаветните души и ги поставя в нови условия за прераждане. “да жънете” – да се ползва възможността за духовно усъвършенстване “други се трудиха, а вие влязохте в техният труд.” – трудили са се: Съществата от Духовната Йерархия ; всички Бодхисатви ; Буди ; Пророци ; многократно прераждалите се старозаветни човешки души и свръх естествената сила Иисус Христос. Те са се трудили за нас! Този постинг ми изцеди силиците ... Дано не съм Ви отегчил ... Редактирано Март 6, 2011 от KirilChurulingov Ани, Мария-София, Розалина и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Март 6, 2011 Автор Доклад Share Добавено Март 6, 2011 24. Бог е дух: тия, които Му се покланят, трябва да се поклонят с дух и с истина. Духът е словото. Словото не са думи, а волята на Трансцеденталната реалност въплатена във всичко съществуващо и несъществуващо. “тия, които Му се покланят” – всички Същества във всички Измерения, Сфери и Вселени да дадат път на Божията любов в себе си. Този поклон и отдаване става с духъ станал част от Истината. Публикувано: 10 декември 2005 - 19:22Виктор Обаче за да се повдигнем над дуалността трябва да използваме духовните учения само като стъпало към осъществяване на пряко, вътрешно првеживяване на Духът на Истината, да търсим пряко преживяване, което да е извън всякакви ритуали и думи на определено духовно учение - това ,което Христос нарича ключа на познанието :Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте. Лука 11:52 Дъгата, Мария-София, Слънчева и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Август 2, 2012 Доклад Share Добавено Август 2, 2012 Йоан 4: 7. Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия. ... Йоан 4:16 Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука. Когато спря при кладенеца да си почине, Христос се разговаряше със самарянката. Той й говореше за живата вода, а тя разбираше обикновената вода и се чудеше, как може да й даде вода, когато няма почерпало. Сега и вие мъчно разбирате въпроса за мисълта и, в края на краищата, ще кажете като самарянката: Дай ни от тази вода да не ожадняваме. Най-после Христос каза на самарянката: „Иди и повикай мъжа си!" – Нямам мъж. Мъжът представя човешкия ум. Значи, самарянката нямаше ум, т. е. в нея не беше събуден висшият ум, който възприема правилно нещата. Като живее, човек трябва да работи върху себе си, да развива своя възвишен ум. Да прояви човек своя възвишен ум, това значи, да прояви мъжа в себе си. Днес всеки човек иска да бъде мъжествен, да прояви характер и сила. Човек не може да бъде мъжествен, ако няма ум. Човек не може да бъде устойчив, ако няма сърце. Умът развива мъжественост, а сърцето – устойчивост. Затова, именно, мъжът се отличава със сила, а жената – с устойчивост. Пуснете жената в празна къща и вижте, какво ще стане. След няколко години къщата ще бъде пълна. Това, което човек върши отвън, същевременно става и вътре в него. Понеже едно от качествата на сърцето е да събира, затова и жената събира, пълни къщата. Човек не се нуждае от много неща. Малко неща са нужни на човека, но съществени. Беседа: Реалността на живота Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.