Спомени от Борис Николов

[Донка]

За работата на Младежкия Окултен Клас

Младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения, като редовни студенти. Постепенно ние навлязохме в братския живот. Поканваха ни на братските вечери. Отначало възрастните бяха ревниви, не ни канеха и нямаха ни много доверие. Отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха. запазваха Учителя за себе си. Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии. Постепенно навлезнахме в братския живот. Той за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Ето го, сега го срещнахме реализиран. Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години.

Една от първите задачи, която ни бе поставена бе да уважаваме жената. Като младежи ние водехме един чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време. Но постепенно Учителят ни върна в града и създаде в нас почит и уважение към жената. Учителят я третираше като себе си. Не я унижаваше. Така се създадоха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Ти попаднеш в едно общество, опознаваш се с хора, ти забогатяваш от това запознанство.

Повод за откриването на Младежкият Окултен Клас дадохме ние младежите. Ние продължавахме тази група от 20-30 младежи да се събираме. Обикновено в неделя сутрин излизаха всички на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играехме гимнастика. Така веднъж, след една такава утрин, ние поканихме Учителя да присъства в гората на поляната на тези наши събрания. Защото след общото утринно молитвено събрание, ние младежите се отделяхме и отивахме на нашата полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания. А възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Като получи покана от нас, Учителят дойде на нашата поляна и изслуша нашите въпроси и видя желанието ни, че искаме да учим. И така в разговорите ни с Учителя, които се поведоха, ние Му казахме, че имаме желание да учим и имаме желание Той да ни ръководи. Ние бяхме чували и чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител. Тогава Учителят не каза нищо, Той си замълча. След това ни изнесе една беседа на полянката, в която Той отговори на всички зададени от нас въпроси.

Всички искахме напътствия, ръководство за своята вътрешна духовна работа. Туй Му даде повод. Туй беше едно мълчаливо искане на душите, да им даде знание как да живеят. Известно време Учителят мълча, обсъждаше въпроса и накрая реши, че е време да се отвори Младежкият Окултен Клас. А с това и да се отвори Школата. Аудиторията бе готова и чакаше. Тогава Той реши да отвори Школата в отговор на това наше желание да учим. Значи ученикът трябва да поиска. Тогава Учителят му отговаря и му показва какъв е законът за приемане ученика в Окултната Школа. Мина известно време и след това всеки един от младежите, които присъстваха на онази поляна получиха лични покани от Учителя за откриване на Младежкия Окултен Клас. Учителят изпрати някои младежи да съобщят на всички поотделно, по списък. На мен също бе изпратен един млад брат да ми съобщи, че се отваря Класа и че съм поканен да участвам. Така всеки член на Класа получи лична покана от Учителя. Беше определен денят и часа и всички дойдоха в определения ден и събранието започна. Имахме една сестра, която се казваше Маркова, преподавателка по френски език. Тя живееше на ул. „Цар Шишман", до гимназията и имаше курсове по френски език, които протичаха денем. А вечер салончето, което не беше голямо, но беше свободно, тя го отстъпи за провеждане на Младежкия Окултен Клас. И младежите започнахме да се събираме там. Имаше най-различни хора в този клас: теософи, окултисти, запознати с източните учения, с Йогите и с най-различни преводи на окултни книги. Голямо разнообразие и невероятна мозайка от личности. Учителят започна да изнася беседи. Те са отпечатани, като аз бях един от стенографите и този който след това ги дешифрира и така бяха отпечатани първи и втори том от Младежкия Окултен Клас. Между тези първи ученици имаше такива, които под влияние на теософските идеи търсеха път лесно да се издигнат. Да станат съвършени, да станат маги, да станат силни, да притежават и да боравят със сили, с които да влияят над другите хора, да променят общества и да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума да имат лично превъзходство над другите хора. Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания. Но останаха разочаровани. Учителят очерта един път, в който човешката душа с едно постоянство, упоритост и работа, трябва да работи върху себе си. На някои не им се хареса такова нещо. Те искаха да им се дадат сили и с една дума и то с магическа сила, да контролират природните сили и стихии. Но те се разочароваха и се оттеглиха.

Когато Учителят раздаде покани на строго определени лица, покрай тях научиха и други и дойдоха двойно, дори и тройно от предвидените. Така че първия Клас наброяваше около седемдесет човека. Понеже се явиха и други кандидати, дойдоха и помолиха Учителя и Той създаде още един Младежки Клас, който имаше приблизително толкова души колкото първия. Първият Клас се събирахме вечерно време, след работа. А втория Клас имаше друг ден, когато се събираше. Това беше понеделник вечер. Но в последствие много от кандидатите отпаднаха, напуснаха, поради причините, които описах, защото искаха за няколко месеца да станат маги със сила и мощ.

ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Отначало класовете бяха вечер, след работно време. Тогава една от сестрите отиде при Учителя и Го бе замолила, не може ли да се прехвърли часът на Класа сутрин, понеже става късно. Те са млади момичета и ги е страх да се прибират по тъмнината, а имат неприятности и с родителите си, защото никой не може да повярва, че посещават Школа, а не че отиват на любовни срещи. Сестрата работеше вечерно време и това бе причина да поиска от Учителя промяна на часа. На следващия ден Учителят предложи Класовете да бъдат сутрин. Предложи, но не обясни защо и не го наложи веднага. Той предложи и всички приеха. И така Младежкия Клас започна своите занятия сутрин от пет часа. Отначало беше в неделя, но след това той бе преместен в петък и така до края на Школата остана постоянно.

Едно от условията да се посещава Младежкия Клас беше учениците да не бъдат омъжени или оженени. Идеята бе, за да не влизат в Класа семейни хора, които са натоварени с всевъзможни задължения и разправии. И като влезнат в Клас носят всичките тези влияния и разстройват атмосферата на Класа. И това се постигна отначало. Но не се държеше така фанатично и буквално, както си го представяха някои. Когато се задомяваха някои от Младежкия Клас то трябваше да го напусне. Но по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение. Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха минали през семейния живот и пак бяха в Младежкия Клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило няколко малки изключения бяха направени. Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината когато се откри Школата през 1922 г така.: „На окултният ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата.

Обикновено, които се задомяваха другите ги поздравяваха и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Клас и можеха да посещават Общия Окултен Клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен Клас не можеха да посещават Младежкия Окултен Клас. А да влезнеш в Младежкия Окултен Клас през време на Школата не беше така лесно и просто. Учителят беше този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки един младеж дошъл на Изгрева. Но този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъде негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: „Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога?" А да отговори положително възрастния брат, то младият човек най-малко една-две години трябваше да посещава Общия Окултен Клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот. Това беше Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът завършил гимназия може да се запише за студент. Записването в Школата ставаше чрез Божията Воля.

Условието в Младежкия Клас да влизат само младежи, бе възникнало от искането на някои млади възпитани по пуритански начин сестри. Учителят спази тяхното искане. Но по-късно Учителят сам наруши това правило, така че някои оженени останаха в Младежкия Клас, а други оженени отидоха в Общия Клас. Спомням си, последните години на Школата, Учителят среща Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й казва: „Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия Клас." С тези думи Учителят е дал да се разбере, че не лично Той е дал това условие за влизане в Младежкия Клас, а това предложение са го направили някои от учениците при формирането на класовете. Те са били във връзка с Учителя и са дали такова решение, което Учителят е приел. Но в последствие Той сам го наруши, защото според Него за Разумния свят е по-важна духовната подготовка за онзи, който следва класа. Така външните положения заемат едно по-второстепенно място. Така че някои се ожениха, но Учителя ги остави в класа. Това смути мнозина, но отговора беше, че класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг Клас когото поиска и когото намери за добре.

В туй време Учителят започна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, това беше точността. Той ни постави задача да идваме на Класовете с точност до една минута. И всички ученици бяха много точни, макарче някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта. Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в салона. Оставаше навън. Някои си купиха будилници и се събуждаха с тях. На някои Учителят даде упражнения, как да развият качеството на своят вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време. Такива упражнения има и са описани. На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева. Знаете че има първи, че има втори петли и че има трети петли, при които с точност до пет минути биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат.

Определи се ден и час за екскурзиите. Всички идваха точно на време. Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа. Уважение и почитание. Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата. Всички бяха сериозни. Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше. Учителят споменаваше, че може понякога Той да подреди учениците в Клас кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй като седяха сега един до друг, избираха местата си по естествено предразположение и така не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкият Клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия Клас самата среда беше погълната от свои лични задачи на своят личен живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа както в Младежкия Клас. И в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа. Учителят, когато си беше в стаята горе, още от там чувстваше каква е атмосферата в класа. Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение. Беше усмихнат и сияещ. Присъствието Му създаваше една хармония и един светъл мир.

Изгрева - т.2 - стр.121-123

[Розалина]

Спомен за Борис Николов

Днес се навършват 110 години от рождението на Борис Николов.Светла личност,ученик ,съвременник на Учителя.Има огромен принос ,Словото да бъде запазено и да стигне до нас.Поклон.

1. СПОМЕНИТЕ

Животът е сложно явление. Във по-голямата си част е скрит и неизвестен. А малката част, която знаем от него, това е личният ни опит , науката, изкуствата и природата около нея доколкото я познаваме. Животът се развива по една последователност, по една вътрешна логика, онова, което идва отвътре от незнайното съчетано с външната обстановка получават се нови форми, действия, които ние не всякога разбираме. В това изявление на незнайното става един чуден процес, един дълъг път, извървян с години, записан, запазен в спомена. В един момент може да се събере в една лешникова черупка, както в семката на ябълката се събира животът на цялото дърво, скрива се вътре и когато дойде времето и условията, целия този процес може пак да се яви. Ето това явление е чудното. Разбира се този процес движи един Невидим свят - скрити фактори, мощни и неотразими.

И тъй аз се запознах с Учителя Петър Дънов през 1920 г. в гр. Търново през месец август на събора на Бялото Братство. Като че ли съвсем случайно. Бях отишъл да заверявам документите си в окръжния град, защото предстоеше да замина на запад да уча. Случи се тъй, че попаднах на събора на Братството, който по това време ставаше в Търново. За Бялото Братство до тогава не бях чувал нищо, но с идеите на Братството живея откакто се познавам. По тези идеи и мисли постоянно мислех. Братския живот носех в душата си и го прилагах по свой вътрешен подтик. Тъй че аз бях подготвен отдавна за тази среща и се почувствах в сродна среда. Тук срещнах хора, които ми бяха близки по мисъл, родни, макар че не бях се срещал с тях до тогава. В живота има едно чудесно съчетание на невидимото с видимото, на незнайното с знайното, на рационалното с ирационалното. Това съчетание на незнайното със знайното е едно от най-дълбоките трогващи преживявания. И тъй животът на човек е включен в друг голям живот, свързан с живота на много същества, негови близки, връзките от едно далечно минало се реализират в този голям жи-вот.

Какви спомени оживяват. Какво обаяние и сила имат те. Това знае онзи, който е свикнал да гледа вътре в себе си. Пробужда се един отдавна заспал живот при нова обстановка и се изразява по един нов начин.

.

Ето в Търново дошъл по един най-обикновен случай се срещнах с Учи-теля и от тук започна онзи чуден път, по който вървях повече от 55 години, който път по онзи незнаен за хората закон ще се събере пак в една лешникова черупка и ще чака времето и условията за своето бъдещо проявление. За това казвам - животът е вечен. Той има почивки, но никога няма да спре и не прекъсва. Чак сега познах този дълбок, скрит ритъм на живота. Той е вечно действие съчетано с мисъл, с идеи, с преживявания. Образът на Учителя ожи-вя в мене с поразителна сила. Възкръсна един живот от далечното минало.

Тъй роден и мил като че намерих себе си. Тъй започна пътя ми в Школата на Учителя.

Намерих Братството разположено на запад от Търново по пътя към Севлиево, в палатки и колиби сред лозята. Хора нови, облечени повече в бяло, живеят общ живот, учат и прилагат едно ново Учение. За мен това беше нещо, което винаги съм очаквал. Нещо, което съм носил в душата си и за което съм мечтал. Сега го намерих реализирано. И тъй в Братството влезнах тъй естествено както в родно семейство.

А сега ще извикаме спомена и той вече има думата.

4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК

Аз учих в Габровската гимназия. Това беше най-добрата гимназия и тук подбираха най-добрите преподаватели. Тя е първата гимназия в България създадена от Венелин Априлов. Тя се издържаше от доброволните вноски на тукашните търговци и на българските търговци от Русия. А каква библиотека имаше само. Това бе най-голямата библиотека в България по онова време.

Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката руски книги да чета. Учителят ни по литература като забеляза какво но-ся ме запита, че като не зная езика защо ги взимам и какво ли ще науча от тях. Отговорих му така: „Руски език не съм учил, но го знам по рождение, а иначе езици трудно уча." Учителят ми се засмя: „Как по рождение, когато поз-навам баща ти и майка ти, а дедите ти са чисти българи." Тогава аз му отво-рих една страница на една от книгите и почнах да му превеждам ред по ред без да се запъвам. И което е най-важното аз за пръв път в живота си превеж-дах. Той се доближи до мен, гледа книгата и се чуди. Защото ние още не бях-ме почнали да изучаваме руски език в клас. Той се изучаваше в гимназията. Учителят ми не знаеше, че аз по рождение го знаех този език. Аз много доб-ре помнех този език от едно минало прераждане. Аз съм бил руснак и като руски войник бях загинал в Балкана на Шипка по време на Руско-турската война 1877/78 г. Бях останал тук и след това се бях родил чрез моите родите-ли и сега носех името Борис. И затова по рождение знам този език, но как да му обясня, когато и аз тогава не можех сам да разбера как стават тези неща, защото аз този език го знаех, чувствах го и го виждах в картини. По-късно по-лучих знание за това в Школата на Учителя, но този спомен беше жив у мен, а непонятен за другите.

Като младеж имах наклонност към литература и ме поставиха за кни-жар в библиотеката на Венелин Априлов. Никой не влизаше в нея освен аз и един мой приятел. Ние имахме ключовете, които ни беше поверил един от учи-телите. Тук имаше стари книги лично предадени от Априлов и събрани от раз-ни манастири. Там открих документи писани от богомилите. Тогава поддър-жах и почиствах книгите от прах и бях подредил изрядно всички рафтове. А сега научавам, че тези книги са изчезнали. Имах разположение към историята и прочетох много такива книги. Така веднъж ми се откри една картина и се видях, че в миналото съм бил историк, писал съм хроники и сега имах разпо-ложение към историята на България.

Завърших гимназия твърде лесно. Не ме затрудняваше. Учех много лесно. Сядах да чета урока, заучавах го много бързо. Имаше предмети, които не обичах. Така беше с математиката. Също и български език не ми вървеше. Имах по него тройка. По всички други предмети имах отлична оценка. Бях много силен по историческите науки. Тъй хубаво разказвах урока си, че всич-ки слушаха като че ли разказвах приказка. И учителят ми, когато искаше ня-кой въпрос да се опише хубаво вдигаше мен пред дъската, за да го разкажа.

Тук в гимназията разбрах, че знам руски език по рождение. Този език съм го ползвал, когато четях руски автори в оригинал. И на края, на финала той ми послужи в един необикновен момент. Последните дни и нощи аз бях пред одъра на Учителя, който си заминаваше. Последните дни Той се разго-варяше на руски език с една невидима комисия горе в Невидимия свят, която не виждах и не чувах въпросите й, но слушах отговорите на Учителя на руски език и всичко стенографирах в едно черно тефтерче. По отговорите съдех за въпросите и за комисията, пред която Учителят отговаряше. А стенографията бях научил през една лятна ваканция от един банков чиновник за два месеца. По-късно я усъвършенствах като студент. Разказах ви как научих руски език, а за вас остава да намерите това тефтерче с черна корица и да го дешифрирате за следващите поколения.

Изт.Изгревът том 2 стр.104-107

Редактирано Декември 30, 2010 от Розалина

[АлександърТ.А.]