Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Умеем ли да получаваме?


Станимир

Recommended Posts

„Защото който има, ще му се даде, и ще му се преумножи,

но който няма, и каквото има ще му се отнеме.“ (Матей 13:12)

Сигурно повечето са чували или чели тези думи от Библията. В тях се съдържа много, но като че ли не им обръщаме нужното внимание. Може би причината е, че на пръв поглед за мнозина те биха могли да се сторят дори и несправедливи. Но така ли е наистина? Какво е посланието им? Как можем да примирим това послание с думите: „И никой не налива ново вино в мехове ветхи... Но трябва да се налива новото вино в мехове нови, и се завардят и двете.“ (Лука 5:37–38)? Какво ни е необходимо и кое пречи на получаването?

Линк към коментар
Share on other sites

„Защото който има, ще му се даде, и ще му се преумножи,

но който няма, и каквото има ще му се отнеме.“ (Матей 13:12)

Сигурно повечето са чували или чели тези думи от Библията. В тях се съдържа много, но като че ли не им обръщаме нужното внимание. Може би причината е, че на пръв поглед за мнозина те биха могли да се сторят дори и несправедливи. Но така ли е наистина? Какво е посланието им? Как можем да примирим това послание с думите: „И никой не налива ново вино в мехове ветхи... Но трябва да се налива новото вино в мехове нови, и се завардят и двете.“ (Лука 5:37–38)? Какво ни е необходимо и кое пречи на получаването?

Неумението да се получава наистина не е полезно за човека. Означава критика към себе си и непознаване на принципа, че щом нещо ти е дадено в този свят, то напълно го заслужаваш.

Обаче, тези цитати според мен не се отнасят за получаването.

"Който има, ще му се даде, и ще се преумножи" според мен означава, че който върви по пътя, ще получава все повече, който има добрина в сърцето си, ще става все по-добър, който има Любов към Бога, ще има всичко.

Вторият цитат означава почти същото в смисъл, че "не можеш да вкараш нови идеи в стари и закостенели хора, които не са способни да ги понесат, без да се "разпукнат". Ето тук един цитат от беседата "Стари и нови мехове", където се обяснява горе-долу това:

"Тук се прави аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. .....Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон, а именно: за Божествените идеи, които слизат в този свят, са потребни нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. потребни са хора, които имат ум и сърце, възприемчиви към новата истина. Когато умът е зает със стари идеи, мисли и чувства, новото не може да проникне в него. С други думи казано: в старите форми не може да се прояви сила за някакъв велик подвиг."

Иначе казано, първият цитат означава, че трябва да си приел в себе си учението, за да можеш да го изучиш, а вторият, че трябва да си достатъчно еластичен, незакостенял и непривързан към други идеи, за да стане това.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

„Защото който има, ще му се даде, и ще му се преумножи,

но който няма, и каквото има ще му се отнеме.“ (Матей 13:12)

Сигурно повечето са чували или чели тези думи от Библията. В тях се съдържа много, но като че ли не им обръщаме нужното внимание. Може би причината е, че на пръв поглед за мнозина те биха могли да се сторят дори и несправедливи. Но така ли е наистина? Какво е посланието им? Как можем да примирим това послание с думите: „И никой не налива ново вино в мехове ветхи... Но трябва да се налива новото вино в мехове нови, и се завардят и двете.“ (Лука 5:37–38)? Какво ни е необходимо и кое пречи на получаването?

Станимир хубава тема и добър въпрос.

Искрено вярвам и се надявам все повече хора от нашите съвременици и ние в това число ,да сме се научили да получаваме и да го правим.

По някаква причина известна само на Създателя,ние днешните хора имаме достъп до знание натрупвано с векове и хилядолетия.То е ,както се казва под носа ни и пак то,разбирам неговото приемане от нас и ПРИЛАГАНЕ в живота е изхода от подземието на Минотавъра и пътя към Светлината.

Знанието е ДАДЕНО,за нас остава просто да го ПОЛУЧИМ=ПРИЛОЖИМ.

Т.е ,в цитирания от тебе библейски текст, от Ев.на Матея,аз разбирам думичката има,като -има добродетели,развита е воля и тя е в хармония с ума и сърцето.Такива хора имат от всичко достатъчно в материален план и на тях още ще се даде,защото те ще го използват правилно за духовен напредък,а не за трупане на материални придобивки.Ще им се даде всичко най-вече в духовен план -ще им се помогне на търсенията,на развитие на интуиция,на разбиране на законите,които движат това битие .......Който няма -той е пропуснал и продължава да пропуска да получи това,което на всички е дадено .Такъв човек е избрал да остане на ниво -тук съм за да ям и пия.

Във Вселената съществува съвършена счетоводна система и не може дълго да има състояние на дисхармония.Затова изхода за онзи ,който няма е, щом е спрял развитието си и не иска да върви напред и това ,което има ще му се отнеме.Това ще бъде направено,защото ако се налива ново вино във вехти мехове това вино ще се развали.За новото вино(новия живот,новото състояние на всичко след прехода на следващото ниво в спиралата на еволюцията) са нужни нови мехове.Старите и вехти имат все още шанса да се подмладят,като се изпразнят от натрупаните шлаки и мръсотия и се почистят.Това си е избор.Избор да получиш това,което преизобилно на всички без разлика е дадено и по-важно от поучаването вече става прилагането.Било е време само да се получава ,във вариант дълго да се спори и разсъждава.Ума на днешния човек е развит.Но това не е достатъчно.Ум,сърце и воля е нужно да работят заедно и хармонично.

Светъл ден

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

Божидар:thumbsup1:

Ето тази беседа дава отговори за даването:

Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света. При все това, няма баща, който иска да му се роди син със стари идеи; всеки мечтае син му да бъде съвременен, да възприеме мислите и идеите на века. Виното само по себе си представлява сила. За да се даде подтик на човешката еволюция, трябва сила; тази сила не е друго, а човешкият дух, взет в широк смисъл, сила разумна, която работи и гради съобразно с Божествените закони. В целите на Бога е всичко да расте и да се развива; Бог не обича старите мехове; Той ги туря в долните изби, както правят винарите; ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино. Когато възприемете новото учение, вие се лъжете, ако мислите, че то няма да ферментира у вас, че ще останете същите човеци – това е невъзможно: то е същото, като ваятелят да работи с чук върху мрамор, без да отчупи някое парче. Много парчета ще отхвръкнат наляво и надясно, и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да не ги удари някое парче по главата. Не е виновен ваятелят, а старите хора, ако не се отстранят. – „Аз вая статуя за бъдещото поколение – казва той – и всеки трябва да се пази.“

Стари и нови мехове

Имането и нямането не са физически, земни богатства. Това са нашите дарби, нашите идеи-към любов, правда, добро...

Линк към коментар
Share on other sites

„Който има, ще му се даде, и ще му се преумножи“ изразява преди всичко закона за привличането. Иначе, и да се даде на този, който няма, той не може да го усвои. Не, че не може да му се даде, но той няма да успее да го оползотвори правилно. Добре е да си припомним и притчата за талантите. Това, което се даде, трябва да има за какво да се закрепи в човека комуто се дава. Ако говорим за даване и получаване на знание, то всеки може да направи разграничаването между знанието усвоено с разбиране и наизустеното знание. Информацията е една и съща, но в същото време се явява една дълбока невидима разлика. Когато се стигне до приложение в живота обаче, тази разлика ще стане очевидна. Само човека развил в себе си разбиране може от своя страна да даде на място и по предназначение. Наизустилият може да даде информация, но не и знание.

За да получим, в нас трябва да има стремеж към това, което искаме да получим. Вътрешният устрем също действа като магнит.

„Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“, а също и „Бог помага, но в кошара не вкарва“. Тези думи допълват изказаното в предходните мисли. Получаването винаги е съразмерно с това, което сме готови да дадем. Полученото в никакъв случай няма да отмени необходимостта да положим собствени, индивидуални усилия. То ще ни даде материал върху който да приложим нашите усилия и да пожънем съответните плодове, но не и самите плодове наготово.

За да получаваме, трябва не само да даваме, но и да знаем как да даваме. Ако разпиляваме притежаваното безразборно и не по предназначение, т.е. нецелесъобразно от гледна точка на едни разумни и положителни резултати, то и магнитната сила в нас ще отслабне. Тогава натрупаното в нас ще намалее или ще се обезцени. Това важи за всичко, дори и на пръв поглед да изглежда примерно, че знанието, което притежаваме, не може да бъде изгубено. То обаче щом се използва нецелесъобразно, губи своята стойност. Ако ние го пилеем, значи не го ценим достатъчно и то за нас ще има точно такава стойност, каквато му придаваме ние самите. За този, комуто даваме знание, то ще има такава стойност, каквато той му придаде според разбиранията си. Това е реално което даваме, а не колкото ние си мислим, че струва знанието. Последната оценка си е за нас и касае начина по който ние можем да приложим знанието, но не и начина по който ще го приложат другите, а ние когато даваме даваме на другия за да го приложи. Ние от своя страна като получаваме, също получаваме за да приложим полученото и стойността му за нас се определя от способността ни ние да го приложим, а не от нещо друго.

„И никой не налива ново вино в мехове ветхи... Но трябва да се налива новото вино в мехове нови, и се завардят и двете.“ Тук се имат предвид свободата на нашите мисли и разбирания от предразсъдъци. Новите мехове означават, да се освободим от предразсъдъците си. В противен случай те ще се пренесат и върху новите идеи, които навлизат в съзнанието ни и тези нови идеи ще бъдат сведени до старите. Когато получаваме ние трябва да имаме достатъчно широта, достатъчно празно пространство в себе си, за да можем да вместим полученото. Значи в горния случай се говореше за това, че ние трябва да притежаваме някаква база, някакво начално познание за да можем да получим, а тук се има в предвид, че трябва да сме със свободни от предразсъдъци и закостенели идеи умове. Новите мехове не означават да се откажем от знанията и идеите си, но от старите си знания и идеи. Има знание, което е извън времето и конкретните житейски условия. То е приложимо навсякъде и при всякакви условия. Именно това знание е целта на еволюцията и то трябва грижливо да бъде събирано. То никога не може да остарее. Затова и думите за меховете не се отнасят за това знание, но за него се отнасят думите, че само който има, ще получи, и ще му се преумножи. Казано е за отделянето на сеното от плявата, т.е. това, което може да даде плодове, от това, което не може. Такова отделяне всеки трябва да осъществи със своите идеи и мисли. Но освен, че мисълта трябва да е плодоносна, семенцето трябва да попадне и в плодородна почва. В такава почва трябва да се превърнат човешкото съзнание и ум. В тях трябва да има достатъчно вещества (качества, способности, знания) спомагащи израстването на семенцето, но и да липсват камъните на предразсъдъците.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Позволи си да получаваш

Да дава човек е лесно, но лесно ли е да се научиш да получаваш?

Лесно ли е да оставиш другите да ти дават?

Лесно ли е да позволиш да бъдеш обичан, да позволиш да ти помагат?

Лесно ли е да оставиш Любовта не само да изтича от теб, но и да се втича в теб формирайки по този начин цикъла на Единството на Живота.

Ето цитат от филма "Кодът на Моисей", направен от създателите на "Тайната":

Някои нямат капацитет да приемат хубавото, идващо в живота им, и завършват като напълно изтощени мъченици, защото дават, но никога не попълват запасите си, не позволявайки на присъствието, проявяващо се чрез тях, да приема.

Във филма се споменава и за хора, които са си изградили "защита срещу получаване". Те нямат рецептори за допускане на нещо - не само за допускане на любов, но и на комплименти, на положителни твърдения, на одобрение....

и още също по филма:

Пълното и цялостно състояние на единство се постига от индивид, който дава с лекота и охота. Такива хора са тук, за да дават, да споделят дарбите, времето, талантите, способностите си. Същевременно са в синхрон с фундаменталния ред на съществуването. Те са настроени да приемат този поток през себе си. Те могат да приемат любов, интуитивни прозрения, могат да приемат мъдрост и напътствие и красотата, която е навсякъде. Така се получава завършен цикъл, в който даването и получаването са едно.

Това, което даваме на другите и света, го даваме на себе си. Каквото и да сътворим за някой друг, то се преживява първо от телата ни. Така че, когато предлагаме молитви или пък мисли и чувства за мир за любимите ни същества, дори на другия край на света, ние също преживяваме този мир и това излекуване. По този начин отново виждаме как даването всъщност е получаване. Когато критикувате, мозъкът ви не знае, че критикувате някой друг и го приема за насочено към себе си. Ако проявявате грижа и щедрост към друг, тази част от мозъка ви не отчита посоката и винаги получава. Мозъкът винаги приема като дар онова, което дарявате на друг.

моя блог публикация

Линк към коментар
Share on other sites

„Защото който има, ще му се даде, и ще му се преумножи, но който няма, и каквото има ще му се отнеме.“

Тук ми се иска да обърна малко повече внимание, на закона за привличането. Привличането се осъществява както на базата на съответствието, така и на базата на противоположностите. Известно е например, че хора със силно духовно излъчване са в състояние да събудят всичко най-добро у една част от хората с които влизат в съприкосновение и в същото време извикват в проявление всичко най-грубо и материално в други. Всъщност, което е преобладаващо, това ще бъде пробудено. Високият дух ще пробуди и двете страни в човека, ще ги стимулира многократно, а коя ще надделее, зависи от самия човек. Знаем, че всички Велики Учители наред с подкрепата на последователите си са срещали и яростна съпротива, т.е. далеч не са пробуждали само най-висшето сред хората. Такова е действието на неотменните закони. Учителят може да е дошъл за благото на всички, но не всички могат да се възползват от това. В някои ще се събуди доброто, в други злото, и това не зависи от Учителя, а от самия получаващ – от неговото съзнание, от свободата на мисълта му. Висшето в човека ще бъде привлечено към излъчванията на Учителя, но низшата природа ще се разбунтува, често до краен предел. И от това, какво е съотношението между двете, т.е. какво човекът притежава като елементи влизащи в състава му – духовни и материални, ще зависи и реакцията му на тези излъчвания и доколко ще е способен да ги възприеме.

Линк към коментар
Share on other sites

Стан, поздравления за хубаната тема! Мисленето е приятно занимание. Но ми се струват малко неточни едни от последните ти думи:

" Известно е например, че хора със силно духовно излъчване са в състояние да събудят всичко най-добро у една част от хората с които влизат в съприкосновение и в същото време извикват в проявление всичко най-грубо и материално в други. Всъщност, което е преобладаващо, това ще бъде пробудено. Високият дух ще пробуди и двете страни в човека..."

Висшия дух не подтиква хората към низшето.Поне аз не съм виждал подобно нещо. Има многобройни примери как зверове се укротяват в присъствието но светец, как змиите не ги нападат, комрите не ги хапят. Коравите сърца в присъствието на голямата любов омекват; невежите се просвещават в присъствието на мъдрия. Да.:)

Слънцето носи светлина и згрява, а мрака студ.

Линк към коментар
Share on other sites

Не, че висшия дух целенасочено подтиква грубото и материалното в човека, но последното се въздига срещу висшето и се проявява в максимален размер. Христос са го разпънали на кръст, нали така. После разпъналите го може да са се разкайвали, но в момента, когато висшето се е проявявало чрез него, те неистово са му се противопоставяли. Духовната аура енергизира всичко с което влезе в съприкосновение. Принципът е обаче много по-широко валиден. Направи опит да утвърдиш едно положително качество в себе си и веднага ще забележиш как съответстващото му негативно качество също ще се устреми към проявление в степен отговаряща на силата с която подхранваш положителното качество. Това всъщност спомага за действителното утвърждаване на положителното качество и освобождаване от отрицателното. Последното по всякакъв начин ще се стреми да запази мястото си в съзнанието ти. Така и в хора, които са привикнали да мислят за и отдават предпочитание на материалното, съприкосновението с висшите енергии на аурата на една духовна същност ще предизвика яростна реакция от страна на материалната им природа. Висшето, духовното в тези хора също ще бъде стимулирано, но кое ще прояви съответния човек като действие и като емоционална реакция зависи от конкретния случай. Ако висшето надделее – ще се прояви то, ако ли не – ще се прояви нисшето.

Освен това трябва да се има в предвид моментността на едно такова пробуждане на енергиите. Много хора са добри и духовни в присъствието на Учителя, но далеч от него се връщат към обичайното си състояние. Това, което е човек обаче, той трябва да бъде както в присъствието на Учителя, така и далеч от него. Когато четем произведенията на някоя духовна личност, нещата са същите, защото ние отново влизаме в съприкосновение с аурата му. Разбира се в този случай хората с нехармониращи на учението елементи в състава си въобще няма да започнат да четат, бързо ще се откажат или ще затвърдят отрицателното си отношение. Не всички са харесвали П. Дънов примерно и не всички възприемат беседите му като духовна ценност. За мнозина се струват елементарни, повърхностни, общи приказки. Нима излъчването му не е достатъчно силно за да пробуди такива спящи хора? Достатъчно силно е, но законът може да се прояви и по друг начин и това зависи от самия възприемащ. Тези, които реагират положително на едно такова духовно въздействие от своя страна е необходимо да задържат високото състояние и да го проявяват не само когато са в близост до Учителя (например когато четат трудовете му), но при всякакви обстоятелства. Ако техният дух гори със собствения си огън, това ще е възможно, но ако вътрешният им пламък е слаб и бива усилван само в съприкосновение с излъчването на Учителя, далеч от него духовността на такива хора ще помръква. Те няма да могат да задържат това, което им се дава.

Линк към коментар
Share on other sites

„Защото който има, ще му се даде, и ще му се преумножи,

но който няма, и каквото има ще му се отнеме.“ (Матей 13:12)

Струва си да се поразсъждава над тая тема.

Илюстрация:

1. Как така богатите американци плащат значително по-малко за литър бензин от бедните българи?

2. Как така белите хора освен че са по-красиви и умни, са и богати? Класическият пример са скандинавските страни.

3. Как така някои хора освен прости и бедни, са и непривлекателни? Класическият пример са циганите, но по същия начин може да се разсъждава и за бедните хаитяни, които бяха съсипани от земетресение или за африканските народи, които измират от спин, междуплеменни кланета и нищета.

:hmmmmm:

За меховете мисля е ясно, хората са го казали - със стари к**ви нов бардак не се прави. :whistling:

Линк към коментар
Share on other sites

Не, че висшия дух целенасочено подтиква грубото и материалното в човека, но последното се въздига срещу висшето и се проявява в максимален размер. Христос са го разпънали на кръст, нали така. После разпъналите го може да са се разкайвали, но в момента, когато висшето се е проявявало чрез него, те неистово са му се противопоставяли. Духовната аура енергизира всичко с което влезе в съприкосновение. Принципът е обаче много по-широко валиден. Направи опит да утвърдиш едно положително качество в себе си и веднага ще забележиш как съответстващото му негативно качество също ще се устреми към проявление в степен отговаряща на силата с която подхранваш положителното качество. Това всъщност спомага за действителното утвърждаване на положителното качество и освобождаване от отрицателното. Последното по всякакъв начин ще се стреми да запази мястото си в съзнанието ти. Така и в хора, които са привикнали да мислят за и отдават предпочитание на материалното, съприкосновението с висшите енергии на аурата на една духовна същност ще предизвика яростна реакция от страна на материалната им природа. Висшето, духовното в тези хора също ще бъде стимулирано, но кое ще прояви съответния човек като действие и като емоционална реакция зависи от конкретния случай. Ако висшето надделее – ще се прояви то, ако ли не – ще се прояви нисшето.

:feel happy:

Във връзка с това, което съм подчертала от мнението на Станимир, искам да ви предложа един цитат от Блаватска:

"Трябва само някой да стъпи на пътя на "изпитвания", когато се появяват окултните следствия. И първото от тях е проявяването навън на всичко, което досега се е намирало у човека в спящо състояние: неговите недостатъци, навици, качества и скрити желания, добри или лоши, или безразлични...В областта на окултното това е неизменен закон."

Елена Блаватска-"Тайната доктрина- Езотерика";том3;стр.547

Та, според мен, човек проявява това, което носи в себе си. Няма как добрият човек да прояви лоши качества, защото ги няма.

Затова Учителите ни призовават първо към изчистване.

Линк към коментар
Share on other sites

Иво задава интересни въпроси, които не бива да се подминават:

Лесно ли е да оставиш другите да ти дават?

Лесно ли е да позволиш да бъдеш обичан, да позволиш да ти помагат?

Лесно ли е да оставиш Любовта не само да изтича от теб, но и да се втича в теб формирайки по този начин цикъла на Единството на Живота.

Зависи какъв тип човек си… На някои определено им е трудно да дават – предпочитат да задържат нещата, които имат за себе си, да не ги споделят с другите – те не са надскочили още психологически своята детска възраст. За други пък проблем е да получават. Да видим какъв всъщност е проблемът им – проблемът е тяхната гордост. Нали разбирате, че този, който дава, дава от позицията на силния, на богатия, на умния, мъдрия, любящия… Помагайки някому, той се издига още повече в очите на хората и в своите собствени, защото е „добър човек”, „щедър” и т. н. Така погледнато, действително е изгодно, егоугодно и затова е лесно да даваш. По – трудно е да се поставиш в позицията на аутсайдер, на нуждаещ се, беден, слаб, незнаещ… или просто на човек, който има нужда от любов – всичко това, разбира се, прави егото уязвимо и гордият човек не може да го допусне. Затова той се затваря и не иска да получава. Но тъй като двата процеса на даване и на вземане, не са всъщност два отделни процеса, а са едно цяло (както приливът и отливът), този човек постепенно става неспособен и да дава. Така той, поради своята неосъзнатост, сам себе си капсулира и се превръща в мъртвец приживе. Затова, хора, позволете си да бъдете обикновени човешки същества, макар и това да ви прави уязвими, а не свръхчовеци, които нямат нужда от нищо и от никого… защото ако имат, това ги прави зависими, а зависимостта е слабост… пък те не могат да си позволят да бъдат или да изглеждат слаби и несъвършени – имат силно и твърдо структурирано его и точно поради тази причина са нещастници, защото не могат да споделят. А да споделяш е нещо прекрасно, но… споделянето е двустранен процес, при който освен да даваш, трябва да си отворен и да получаваш, и колкото повече даваш, толкова повече получаваш, както и обратно – колкото повече получаваш, толкова повече даваш.

Линк към коментар
Share on other sites

При получаването е много важно да усетим кой, защо и как дава...

Когато сме в Любовта, Бог ни помага, имаме всичко, което ни е нужно. Ако извикаме /излъчим/ Любов, получаваме Любов. Ако излъчим омраза, завист, това получаваме...:feel happy:

Често светските и религиозните хора искат да се представят, че живеят добре, но външно само. Не е въпрос човек да се представя такъв, какъвто не е. Това няма да го спаси. За него е важно да знае, като се е качил на парахода, ще стигне ли другия бряг на океана, или ще потъне в дълбочините му. Ако потъне, по-добре да не се качва на парахода, да отложи пътуването си за по-благоприятно време. Ако стигне благополучно на другия бряг, има смисъл да се качва на парахода. Мнозина се хвалят с вярата си и казват, че разчитат на нея. Някой вярва в парахода, но ако той потъне, къде остава неговата вяра? Друг вярва в баща си и в майка си, но ако те умрат, къде остава неговата вяра? Трети вярва в свещените книги, в онзи свят, който те описват. Той сам ходил ли е в онзи свят? Не е ходил, но е чел за него. Това не е достатъчно. Човек трябва да знае отде е дошъл и къде отива. Ако той знае, че е слязъл на Земята да се учи, това слизане има смисъл. Каквото научи, той ще го занесе със себе си. Никой не може да му го отнеме. Никаква митница не е в сила да отнеме знанието, което човек е придобил на Земята като ученик. Обаче ако мисли, че е дошъл на Земята за развлечение, като на театър и на концерт, човек се лъже. Колко време прекарва човек на театър или на концерт? – Един, два, най-много три часа. Щом се свърши концертът, той отива у дома си, дето го чака работа. Следователно, ако човек слиза на Земята да се учи, каквото придобие, всичко остава за него. Слезе ли на Земята за развлечение и за удоволствие, каквото придобие, всичко му вземат. Щом сте дошли на Земята, вие трябва да учите, да придобивате знания, които са ценни и за този, и за онзи свят.

Следователно човек не трябва да се моли и да вярва на образи вън от себе си. Той трябва да вярва в четири образа, които се намират в самия него. Човек трябва да вярва в образа на своята душа, в образа на своя дух, в образа на своя ум и в образа на своето сърце. Когато сърцето на човека е добро, той е щастлив. Доброто е храна за сърцето. Без доброто човек не може да бъде здрав. Без доброто той не може да бъде щастлив. Човешкото сърце се развива и усъвършенства само чрез доброто. Както хлябът е необходим за физическия живот на човека, така и доброто е необходимо за неговото сърце. „Защо ми е сърце? Ако нямах сърце, нямаше да страдам.“ – Не е така. Причина за страданията е самият човек. Те нямат нищо общо със сърцето. Обаче сърцето е необходим уд в човешкия живот. Без сърце живот не може да съществува. Животът минава през сърцето. „Как може човек сам да си причинява страдания?“ – Той взема една игла и започва да се боде. Щом се боде, ще страда, разбира се. Не си причинявайте сами болки! Не оплитайте сърцата си със сърцата на другите хора! Не се влюбвайте! Любете, без да се влюбвате. Не залагайте сърцата си! Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че още със слизането си на Земята те залагат сърцата си. Сърцето е капитал, който за нищо в света не трябва да се залага. Какво ще получите, ако заложите сърцето си? Ще кажете, че в замяна на вашето сърце ще получите сърцето на друг човек. Да, но с чуждо сърце не се живее. Казано е в Писанието: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!“ Единственият, Който има право на нашето сърце, това е Бог. От време на време Той преглежда нашите сърца, гледа в какво състояние се намират, и ако има нужда, пречиства ги.

Често хората се оплакват, че никой не ги разбира. Някой се оплаква от приятеля си, че му е дал сърцето си и пак е останал неразбран. Там е грешката на човека. Никой никого не може да разбере. Човек трябва сам да се разбере, да не очаква хората да го разбират. Земята, Слънцето, звездите сами трябва да се разбират, да не очакват други да ги разбират. Животът може да се развива правилно само тогава, когато всеки сам се разбира. Това значи всеки да се занимава със себе си, със своите работи, а не с работите на другите хора. Слънцето се занимава със своите работи, но когато Земята отправи към него своята молба, то и отпуща по-голям или по-малък кредит, според нейните нужди. Слънцето никога няма да слезе на Земята, за да види какво правят хората. То гледа отдалече, но не слиза на Земята. Колкото и да викате към него, то няма да слезе при вас. Слънцето помага на хората, но не урежда живота им. И хората могат взаимно да си помагат, но не могат едни на други да уреждат живота си. Погрешката на хората седи в това, че те очакват други да редят живота им. Никой човек не е в състояние да уреди живота на другите. Всеки сам трябва да нарежда работите си. Не разваляйте в себе си онова, което Бог е наредил още от създаването ви. Той е вложил във вас един голям капитал – сърцето ви, и от време на време ви посещава, за да види в какво състояние се намира този капитал. „Защо ми е дадено сърцето?“ – За да видиш Господа! Ако нямаш сърце, ти не можеш да видиш Господа. – „Защо ми е умът?“ – Да видиш Господа. Единствените места, дето човек може да види Господа, това са неговото сърце и неговият ум. Вън от ума и от сърцето си човек нищо не представлява. Без ум и без сърце човек е нула. Умът и сърцето на човека са единици. Поставите ли тия единици пред нулата, вие ще видите истинската цена на човека.

Свободно даване

Линк към коментар
Share on other sites

Когато работите на човека не вървят добре, това се дължи на факта, че в дадения момент той не е свободен, не е силен, няма светлина в ума си и не е добър. Дойде ли при мене този човек, аз ще му дам по-малко, отколкото на друг. Степента на доброто в човека определя неговия кредит. На всеки човек ще дадете толкова, колкото е кредитът му. Не можете да дадете всичко само на един човек. След него идат още много негови братя, на които трябва да се даде нещо. Всеки има право на своя дял, но не и на дяла на другите хора. Всеки човек трябва да направи поне най-малката услуга на своя ближен. В това седи изпълнението на Волята Божия. Светът се нуждае от добри хора, от добри работници. Светът се нуждае от свободни, силни, здрави, умни и добри майки. Ако майката няма тия качества, тя не е майка. Какво дете ще възпита такава майка? Единственият ценен капитал, с който ние можем да оперираме в живота си, това са нашият ум, нашето сърце, нашата душа и нашият дух. Христос имаше този ценен капитал в Себе Си и затова можа лесно да се справи с петхилядния народ. Той взе няколко хляба, разчупи ги, благослови ги и нахрани с тях множеството. Христос имаше само едно мнение за Бога. Той никога не се колебаеше, никога не се съмняваше в Него.
Свободно даване
Линк към коментар
Share on other sites

Аз съм от тези,които все още не са се научили да получават.И по-точно,не от всеки.Получаването на материални неща,ме кара да се чувствам задължена,зависима-както казва borislavil.И в същото време,това което науавам и получавам от Портала,от вас,от споделеното,го премам с благодарност и не се чувствам зависима.Възможно ли е,според вас,да развивам усещане кой с какъв мотив ми дава?

Линк към коментар
Share on other sites

Духовната аура енергизира всичко с което влезе в съприкосновение.

Енергетезира, по-скоро в смисъл: облагородява, повдига. Една чиста и духовна аура няма как да стимулира нисшето в някой, защото няма такива цветове, вибрации, които да събудят ниски страсти и желания. Това, че някой може яростно да се възправи срещу такава духовна личност, може мотивите да са чисто егоистични. Например, загуба на клиентела, принудителна промяна на живот, защита на стара система и вяра, която изповядва. Христос Го разпнаха, но това беше обичайна практика по онова време. Така са наказвали престъпниците.

Светлата аура винаги се отразява благотворно на всичко, до което се докосне. Тези, които са по-възприемчиви, изобилно ползват благата й. Другите в по-малка степен. Но в никакъв случай светлината не може да създава мрак или да потиква към мрак. Топлината размразява леда, а колкото е той по-голям, толкова по-бавно ще се стопи - тя няма свойството да го смрази още повече.:)

Линк към коментар
Share on other sites

За други пък проблем е да получават. Да видим какъв всъщност е проблемът им – проблемът е тяхната гордост. Нали разбирате, че този, който дава, дава от позицията на силния, на богатия, на умния, мъдрия, любящия… Помагайки някому, той се издига още повече в очите на хората и в своите собствени, защото е „добър човек”, „щедър” и т. н. Така погледнато, действително е изгодно, егоугодно и затова е лесно да даваш. По – трудно е да се поставиш в позицията на аутсайдер, на нуждаещ се, беден, слаб, незнаещ… или просто на човек, който има нужда от любов – всичко това, разбира се, прави егото уязвимо и гордият човек не може да го допусне. Затова той се затваря и не иска да получава.

Има и други причини да не искаш да получаваш, освен гордостта. :sleeping:

Например, ако си мислиш, че си лош и не заслужаваш да получаваш. А за да мислиш така си има две основни причини:

-или си емоционално наранен и някой ти е внушил, че си лош;

-или сам си стигнал до това заключение в резултат на погрешна равносметка и нараняваш емоционално себе си.

Ако се сеща някой за друга причина, нека да допълни списъка.:thumbsup1:

Линк към коментар
Share on other sites

Да, подкрепям Роси, не можем да заклеймим всички, които им е трудно да получават, като горделиви.

Много-много повече хора се притесняват да получат именно по причините, изложени от Роси.

Не умеем да получаваме, защото си мислим, че не заслужаваме, защото по принцип се чувстваме неудачници. Понякога това води дори до свръхподозрителност - защо някой ще реши да дава нещо на мен?!? подмазва ли се, да не би да иска нещо, да няма някаква уловка :hmmmmm:

Просто не вярваме, че е възможно и нормално да получим нещо.

И е общо взето в реда на нещата да има много такива хора, неумеещи да получават.

Те не се раждат такива, а стават такива.

Като се започне от семейството - мама/тате, изнервени от ежедневните проблеми, са все недоволни от нас, защото ние сме направили или не сме направили еди какво си или еди как си ...

В училище - учителите (също изнервени) са недоволни от нас по подобни причини.

Приятелите са недоволни от нас, защото не се вписваме в тяхната схема.

Религиите ни внушават, че изначално сме си грешни.

Но не е само това.

Помислете, та ние се сблъскваме с това ежедневно!!!

Например: "Твоята коса е неустоима днес!" , отговор "Не аз, моят шампоан го направи!". Отвсякъде ни се внушава, че ние, такива каквито сме, не сме достатъчно еди какви си, все нещо ни куца (като се започне от това, че косата ни е кофти, потим се и миришем, имаме косми и т.н. и стигнем до по-общи неща "Радвайте се на живота с ...еди коя си фармацевтична компания!", както и до по-тънки неща - не сме достатъчно мъже/жени, не сме достатъчно умни, добри, предвидливи, амбициозни, и т.н.). На всичкото отгоре, не можем сами да се справим с това, ами най-добре да използваме продукта или услугата на еди кой си, които веднага ще ни направят живота като картинка thumbdown.gif

Защо тогава да се учудваме, че когато кажем на някой - "Имаш чудесна прическа!", най-често не получаваме здравословен отговор от типа "Благодаря, радвам се, че ти харесва!" или "Благодаря, и аз се харесвам така.", а се отговаря в най-добрия случай с "Добре, че попаднах на добър фризьор.", но и много пъти съвсем се омаловажава или отхвърля направения комплимент: "А, случайно се получи така." или "Аз не се харесвам особено, ама ..." или "Ох, аз мисля, дори че е отвратителна." и т.н.

И цялата тази въртележка, защото родителите и учителите с подобна нагласа възпитават (несъзнателно дори) следващи поколения със същата нагласа, е, защото е много удобно, светът да е пълен с такива комплексирани хора.

Линк към коментар
Share on other sites

Абсолютно съм съгласна с Диана. :thumbsup1:

Ако човек по някаква причина е потиснат, без самочувствие, то това не го прави горд. Може да е неосъзнат и слаб, но не всеки е имал късмета да изгради самочувствие, да израстне в добра среда и да не се притеснява от получаването. Живеем в свят, който се старае да потиска, манипулира, да управлява...

Даже бих казала, че човек, който обича да получава може и да е егоист, защото всичко е в мярката. В намерението... И ако някой е с развити хищнически намерения, то е нормално да унижава, потиска другите, да им внушава, че те са по-ниска категория....

Това важи за индивида, за обществата, за народите...:angry: Братството и Любовта са спасението, но:feel happy:

А и кой по-добре от мен, самата знае от какво се нуждая? Не се интересувам вече и от намеренията на другите. Благодарна съм, защото има моменти, когато се нуждая от помощ. Но достатъчно ясно мога да заявя, че не позволявам манипулация и купуване - ако някой ми е помогнал, то е защото сам е пожелал:) Но пък и не трябва да се мисли, че, като някой е направил нещо добро, то той е длъжен непрекъснато да дава... Пак стигаме до мярката... И до Божията Воля!

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен за да се чувства добре човек,трябва да постигне баланс между даването и получаването.

Не бива да се дава повече,отколкото се получава и не бива да се получава повече,отколкото се дава.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако разгледаме и случаите, когато човек не желае да получи нещо от гордост, и случаите, когато не желае да получи от липса на доверие или самочувствие, можем да откроим два фактора, които влияят:

1) липса на желание за получаване;

2) вътрешно притеснение, което превъзхожда и потиска желанието за получаване.

Аз съм против получаването на неща, които не желаем да получим и не можем да приложим. Това е един излишен товар. Единствено уважението към даващия може да ме накара да взема такова нещо, но не винаги. Колкото до втория случай, там наистина трябва да се преодолеят навиците на психиката и да се отстранят предразсъдъците и прекомерните задръжки, изградени в нея. Това важи и при гордостта, и в останалите случаи. Как да стане това е въпрос за подфорум Психология и там мисля, че тези въпроси вече са застъпени.

Линк към коментар
Share on other sites

Снощи попаднах на нещо, което чудесно допълва написаното от мен вчера и ме насочи в една посока, за която не се бях замислял. Това е въпроса за смяната на епохите. Отново имаме действието на същия закон, който вече засегнах. Смяната на епохите всъщност представлява промяна в космичните излъчвания на които е подложена Земята. И никак не е случайно, че такива смени винаги са съпътствани с най-мрачните периоди за човешката психика. Кали юга винаги е предвестник на Сатя юга. Масовото съзнание на хората по всякакъв начин се бунтува срещу приемането на новото и се държи за старото. Действието на закона може да се види навсякъде около нас. Новите енергии достигащи Земята активират цялото зло на планетата, защото само така то може да бъде изцяло преодоляно. Докато е неизявено, скрито от погледите ни, това е невъзможно. Хубаво е да се замислим над темата от гледна точка на възприемане на новите енергии достигащи планетата ни. Времето, в което живеем, изисква това.

Линк към коментар
Share on other sites

Интересно, аз снощи си мислех за същото. За новите вибрации, изпратени към Земята от Космическия Разум. И как те влияят на всички нас. Със сигурност, осъзнавайки или не, сме подложени на изпит. И както психичеки, така и физиологически отговаряме според съдържанието си.:yinyang:

А колкото до смяната на епохите, казано е: "най-мрачно е преди зазоряване".:thumbsup1:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...