Диляна Колева Добавено Октомври 16, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2010 Първо искам да напиша определенията на тези думи от универсалния речник, за да не започва свободна интерпретация. индивидуализам - 1. Спец. Във философията – принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото. 2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива. 3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива. егоцентризъм- м., само ед. Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички. За "дървените философи" мисля че всеки си има определение, най- общо- хора, които обичат да излагат идеи, позиции, принципи и т.н. без реално да са в състояниеда да застанат зад тяхното изпълнение. Не безизвестен факт е, че българския народ попада по равно и в трите определения. Това е причината и да не се подобрява положението ни както във взаимоотношенията и общуването, така и в държавната ни уредба и в много други насоки. Колективната работа е много трудно постижима. Ако се постигне синхрон на някакво ниво то е за кратко. Има обаче малка, но съществена разлика. Когато става дума за индивидуализъм, говорим за човек който има идеята, силата и желанието да извърши определена работа и я върши, постига резултати, често с подкрепата на колектив, но без той да е част от него. При егоцентриците разликата е, че имат идеи и желание, но изпълнението им е поредица от спънки, защото високо поставеното его им пречи да работят с колектив, дори и да не са част от него, всичко се завърта около личната удовлетвореност и развитието спира. При "дървените философи" имаме много идеи, амбиция за работа, но липса на всякакво действие. За съжаление и от трите форми не става колектив. Не е възможно да се проведе обща работа и обикновенно се стига да сблъсък за лидерска позиция. Ясно е, че при това положение е много трудно да се образува дори малка група, семейство, а какво остава за държава. Не знам дали греша, но в България преобладават вторите две групи. Като себе си също поставям по малко и в трите. Ясно е, че за духовно израстване е трудно да се говори, защото всеки слуша себе си. Има обединяване около общи авторитети, но и тях всеки пречупва през своя си поглед и трудно добива желание да види другата гледна точка, още по- малко да я разбере и приеме.Често това се прави привидно от куртоазия или показност. Замислям се това ли е бъдещето на човечеството? Как се върви по пътя сам? Възможно ли е? Действително ли нямаме нужда от никого? Как ще се огледаме, ако се заобиколим от плътни стени? Огледалото не е уред обслужващ само суетата, то е начин да направим обратна връзка със себе си. Роси Б., Донка, АлександърТ.А. и 2 others 4 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Октомври 16, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2010 Действително ли нямаме нужда от никого? Напротив, напротив... Ние сме си много близки... Свързани сме един с друг, на едно по-дълбоко ниво... Просто - още не сме го осъзнали... Сега се учим да се вглеждаме - отвъд привидното... Пламъче и Дъгата 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 16, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2010 Индивидуалистите почти винаги са с голям творчески потенциал и точно на такива хора дължим големите научни открития.Те умеят да работят в екип,но твърде рядко се сближават с подчинените си,защото не приемат някой друг да им казва как и какво да мислят или правят.Характерно за индивидуалиста е че той рязко разграничава колегите от приятелите.Това никак не е лошо,защото такъв човек върши съвестно работата си.Аз харесвам такива хора. Егоцентриците като че ли се множат с всеки изминал ден и от това страда цялото ни общество.Според мен егоцентрик се става от неправилно възпитание от страна на родители и учители. Вили е права,че ние всички сме свързани,просто все още не можем да го осъзнаем.Може би за да потръгнат нещата би трябвало да се набляга точно върху тази взаимосвързаност.Ако повечето хора успет да се почувстват като клетки на един общ организъм и да изпълняват съвестно своите функции,то този организъм би станал здрав и жизнеспособен. Велина Василева, Орлин Баев и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 16, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2010 Първо искам да напиша определенията на тези думи от универсалния речник, за да не започва свободна интерпретация. индивидуализам - 1. Спец. Във философията – принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото. 2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива. 3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива. егоцентризъм- м., само ед. Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички. ... Първото и третото определение за индивидуализъм определено не съвпадат с разбиранията ми. Второто е донякъде приемливо, както и определението за егоцентризъм. Всеки колектив се състои преди всичко от индивидуалности. Аз ще предложа едно по-различно определение за индивидуализъм: да бъдеш себе си. В този смисъл човек може да е индивидуалист без да се отделя от групата. Нещо повече: човек може да е индивидуалист и да е в пълна хармония с групата (разбира се това зависи и от останалите и членове). Егоизъм имаме когато човек поставя себе си над групата. При това положение съвсем естествено хармония и сътрудничество не може да има. Колкото до дървените философи, аз поне не мога да си представя комбинацията дървен философ - индивидуалист. Цялата философия на дървените философи е наложена отвън, копирана (общество, възпитание, образование, книги, телевизия). Самостоятелната свободна мисъл е заглушена и неразвита. Обществото е свободно и силно, когато е съставено от свободни (най-вече в психологичен план) и силни индивидуалности. Егоцентризмът противоречи на свободата, защото сам по себе си е зависимост от желанието да си в центъра и да получаваш от групата. Егоцентрикът не може да бъде себе си, защото фокусът на усилията му е насочен към удовлетворяване на егоистичните си желания, а не към разгръщането на индивидуалните му качества. Пламъче, Ани, val68z и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Октомври 17, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2010 Парадоксално "индивидуализирания" Запад е много по колективен от нас, където колективизмът беше идеология десетилетия наред. При "дървените философи" имаме много идеи, амбиция за работа, но липса на всякакво действие. "Дървен" философ означава "повърхностен" философ (дървото е леко и плува на повърхността). Например мен. Как се върви по пътя сам? Възможно ли е? Действително ли нямаме нужда от никого? Никак! Пази Боже! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 17, 2010 Автор Доклад Share Добавено Октомври 17, 2010 Там е работата, че индивидуалиста е наясно със себе си. Знае какво иска и има знанията да го постигне. Може да събере добър екип с който да работи - не да е част от него, а начело, т.е да се осъществяват неговите идеи. На запад няма много индивидуалисти по скоро има много, които са готови да работят в техните екипи. Какво се наблюдава тук. Една убийствена комбинация, начело на повечето колективи или екипи стоят егоцентрични дървени философи. Това много ярко и най- масово се наблюдава в политиката ни до момента ( без да акцентирам на нея). Хората които претендират за високи организационни постове влизат с много приказки, обещания, идеи и когато дойде време за действие - резултати или няма или са пълен безпорядък. Другата вълна са претендиращите за организационни или управленчиски постове, които имат идеята, знанията, но имат и начина как да облагодетелстват главно себе си. Всеки не вървящ в егоцентричната линия се отстранява. Когато един колектив се ръководи от такава личност следва бърз разпад. До сега съм работила в 5 екипа в различни сфери - в два работех за индивидуалисти - прекрасна атмосфера, в 3 работих за егоцентрици, последва пълен разпад на колективите. Лошото е че това се наблюдава и в най- обикновените човешки взаимоотношения. И ако работното място може да се смени, то човешката дейотвителност е невъзможно. Но пък ако всички са дори и индивидуалисти, как ще се върви към обща кауза? Когато няма хора за екип. Все по- трудно е общуването. Много хора искат да бъдат забелязани, да изказват идеите си, да насочат внимание към себе си. Но същите тези хора не чуват идеите на другите. Сякаш няма как всеки сам да осъществява идеята си, просто нищо не се получава. Пламъче и АлександърТ.А. 1 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
albatross_bg Добавено Октомври 17, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2010 Като юноша бях част от спортен отбор, в който най-големият грях беше да си "ярък индивидуалист". Там седем по едно беше едно(отборът беше от седем души) Но пък аз винаги съм бил такъв. Винаги съм съзнавал, че съм различен от "многото" около себе си. Да си индивидуалист, според мен означава да изследваш неизследваното, да се вгледаш в себе си и да откриеш същността си и след това да я следваш. Духът работи отвътре - навътре трябва да се вслушваме. И това неминуемо в някакъв момент ни прави "Индивидуалисти". От дете съм следвал собствените си пътища, воден от интуиция, вътрешен глас или както искате го наречете. Не съм правил опити да съм "част от колектива", да се "пласирам" в обществата(клас, отбор, младежка компания...). В крайна сметка обаче, винаги се оказвах начело на групите , в които попадах. Не ми е било цел, проста така се получаваше. Все се намираха хора, които по някаква причина търсеха присъствието ми, вслушваха се в нещата, които говоря, следваха ме в заниманията или увлеченията ми. Винаги "повличах крак", и с мен тръгваха хора... Някакси имах чувсвото че моята индивидуалност се разширяваше и включваше в себе си и личностите от обкръжението ми. "Ярък индивидуалист" е второто ми име. Един от най-влиятелните хора в света в областта, в която работя, веднъж( когато тъкмо започвах работа) ми каза така - Не се страхувай от критиката и от мненията на другите за теб - действай, прави, така както вярваш , че е правилно - ще грешиш, ще се поправяш, само действай! "Следа оставя само онзи, който върви по неутъпканото" Иво, Орлин Баев, Mindfield и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 18, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2010 (edited) "Следа оставя само онзи,който върви по неутъпканото." Да,така е! Най-лесно се върви по утъпкани и равни пътеки,по които са минали много хора преди теб.Но ако си решил да се изкачиш на планински връх,ще трябва да го направиш или стъпвайки в следите на някой който е направил преди теб,или да проправиш пътека,по която да се изкачат други хора след теб. Върхове се покоряват само от силни хора,а те винаги притежават ярка индивидуалност. Редактирано Октомври 18, 2010 от Пламъче Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Октомври 18, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2010 Какво се наблюдава тук. Една убийствена комбинация, начело на повечето колективи или екипи стоят егоцентрични дървени философи... Но пък ако всички са дори и индивидуалисти, как ще се върви към обща кауза? Когато няма хора за екип. Това е и някакво наследство от толкова години византийско (168 г.), турско (482 г.). През цялото това време девизът е бил "всеки да се спасява поединично". Ето го и коренът на егоцентризма (индивидуализъм без знания и високо съзнание се превръща в егоцентризъм, не е ли така? ). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pass_to Добавено Октомври 18, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2010 индивидуализъм без знания и високо съзнание се превръща в егоцентризъм, не е ли така? много добре казано....аз съм много объркана и ми е много трудно......на работа съм заобиколена от егоцентрични хора...или поне по-голямат част са такива...те са тези, които най-се набиват на очи, а всъщност са без знания, ограничени и с ниско/низко съзнание.....не ми се ще да "говоря" така, но е истина.....и най-големия проблем е, че когато искаш да си свършиш работата те с удоволствие ако не ти помагат, обиждат те и те натоварват, че и ти пречат и то не нарочно..., а просто защото са неосъзнати и си гледат кефа..... толкова ми тежи....от няколко дни си имам работа с такъв човек.....как да се отнеса с любов и разбиране........направо ми се реве...гризе ме съвестта, че имам лоши мисли и чувства......а пък иначе си мисля, че съм на малко по-високо еволюционно ниво над него..... вие какво правите в подобни ситуации.....? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 18, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2010 индивидуализъм без знания и високо съзнание се превръща в егоцентризъм, не е ли така? много добре казано....аз съм много объркана и ми е много трудно......на работа съм заобиколена от егоцентрични хора...или поне по-голямат част са такива...те са тези, които най-се набиват на очи, а всъщност са без знания, ограничени и с ниско/низко съзнание.....не ми се ще да "говоря" така, но е истина.....и най-големия проблем е, че когато искаш да си свършиш работата те с удоволствие ако не ти помагат, обиждат те и те натоварват, че и ти пречат и то не нарочно..., а просто защото са неосъзнати и си гледат кефа..... толкова ми тежи....от няколко дни си имам работа с такъв човек.....как да се отнеса с любов и разбиране........направо ми се реве...гризе ме съвестта, че имам лоши мисли и чувства......а пък иначе си мисля, че съм на малко по-високо еволюционно ниво над него..... вие какво правите в подобни ситуации.....? Аз не съм била в такава ситуация,но от това което пишеш имам чувството,че си попаднала сред неподходящи хора. Не приемай толкова навътре нещата,прояви търпение и помисли трезво върху ситуацията.Може пък нещата да не са чак толкова лоши?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pass_to Добавено Октомври 18, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2010 индивидуализъм без знания и високо съзнание се превръща в егоцентризъм, не е ли така? много добре казано....аз съм много объркана и ми е много трудно......на работа съм заобиколена от егоцентрични хора...или поне по-голямат част са такива...те са тези, които най-се набиват на очи, а всъщност са без знания, ограничени и с ниско/низко съзнание.....не ми се ще да "говоря" така, но е истина.....и най-големия проблем е, че когато искаш да си свършиш работата те с удоволствие ако не ти помагат, обиждат те и те натоварват, че и ти пречат и то не нарочно..., а просто защото са неосъзнати и си гледат кефа..... толкова ми тежи....от няколко дни си имам работа с такъв човек.....как да се отнеса с любов и разбиране........направо ми се реве...гризе ме съвестта, че имам лоши мисли и чувства......а пък иначе си мисля, че съм на малко по-високо еволюционно ниво над него..... вие какво правите в подобни ситуации.....? Аз не съм била в такава ситуация,но от това което пишеш имам чувството,че си попаднала сред неподходящи хора. Не приемай толкова навътре нещата,прояви търпение и помисли трезво върху ситуацията.Може пък нещата да не са чак толкова лоши?! хм...незнам какво да мисля...... ей сега ми просветна....защо да оставям някой да ме дърпа на долу......там където съм била и откъдето се опитвам да се измъкна... мисля, че току що си върнах спокойствието, разсъдъка и равновесието..... мир и любов..... благодаря... Велина Василева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Октомври 18, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2010 ... обиждат те и те натоварват, че и ти пречат и то не нарочно..., а просто защото са неосъзнати и си гледат кефа..... толкова ми тежи....от няколко дни си имам работа с такъв човек.....как да се отнеса с любов и разбиране........направо ми се реве...гризе ме съвестта, че имам лоши мисли и чувства......а пък иначе си мисля, че съм на малко по-високо еволюционно ниво над него..... вие какво правите в подобни ситуации.....? Няма какво да се прави - когато оценката на ситуацията е такава - човек няма как да не страда!... Защото страданието идва само като следствие от такъв поглед върху нещата... Друг човек, който вече е изстрадал подобно нещо - има опит и гледа с други очи на същите хора... А - за съжаление - опитът може да се опише и да се сподели как винаги след страданието идва благият плод на разбирането - но докато това лично не се преживее, няма как да се помогне съществено, отвън, с думи (освен чрез сугестия/автосугестия, но ценен е личният опит, все пак )... Затова - кураж!... Дават ни се само такива страдания, които можем да носим... Мисли си за времето, когато ситуацията ще се промени към добро за тебе, а това непременно ще се случи... Защото страданието и радостта се редуват в живота... Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Октомври 18, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2010 Там е работата, че индивидуалиста е наясно със себе си. Знае какво иска и има знанията да го постигне. Може да събере добър екип с който да работи - не да е част от него, а начело, т.е да се осъществяват неговите идеи. ..................... Но пък ако всички са дори и индивидуалисти, как ще се върви към обща кауза? Когато няма хора за екип. Все по- трудно е общуването. Много хора искат да бъдат забелязани, да изказват идеите си, да насочат внимание към себе си. Но същите тези хора не чуват идеите на другите. Сякаш няма как всеки сам да осъществява идеята си, просто нищо не се получава. Ако има разпределение на задачите и съответно се носи отговорност за изпълнението на конкретната работа, нещата в екипа ще вървят добре. Ако не се състезават помежду си, а се обсъждат всички идеи и се избира най-добрата, няма да има проблема "по-, по-, най-". Т. е. да се признае, че всички са добри и да се дава шанс на всеки да се изяви. Така се прави екип от индивидуалисти. А ако решат и да си помагат взаимно, ще е чудесно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Октомври 18, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2010 (edited) И кое е общото между индивидуалиста, егоцентрика и "дървения философ"? Според мен това е желанието за изява, което може да е основано на развити способности при индивидуалиста, може и да е подвластно на желанието за налагане при егоцентрика, а при философа е само желание за "произнасяне" по всяка възможна тема. Важен е резултата от тези желания, ако ги задоволява, всеки ще продължи с избраната си роля и трудно би могъл да бъде убеден да се откаже от нея. Ако обаче не могат да бъдат задоволени, има шанс за промяна, затова трудните условия са нужни в крайна сметка, те дават възможност за излизане от удобни модели на поведение и навлизане в нови. Ако резултатите са по-добри от преди, то това е крачка напред. Тогава е по-лесно да се осъзнае че всичко се свежда до избора на ръководни мисли и идеи, под влияние на средата, обществото, обстоятелствата и т.н. Например идеята за индивидуализирането може да се балансира с идеята за хармонизирането и ако станат ясни предимствата които хармонизирането би донесло в дадена ситуация, то желанието да се постигнат тези предимства ще се пребори с желанието за лична изява. В западния начин на мислене това е по-лесно, защото там насоката е по-прагматична и рационална, при емоционалните народи като българския тя не е толкова ясна и постоянна, често следва текущи импулси. В крайна сметка най-важна е способността за оценка на ситуацията и възможните модели на поведение с предимствата и недостатъците им, тогава произнасянето, индивидуализирането и хармонизирането са резултат на избор, не на съдба. Редактирано Октомври 18, 2010 от Диан Георгиев Велина Василева и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 19, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2010 (edited) Пишеш: „желанието за изява, което може да е основано на развити способности при индивидуалиста“. А не може ли да заменим думата „изява“ със „служене“ например? Да вземем примерно Левски. На какво са били основани думите: „Ако спечеля,печеля за цял народ, ако изгубя, губя само себе си“? На желанието за самоизява или на желанието за служене? Че Левски е ярко-изразена индивидуалност, предполагам никой няма да оспори. Нека поговорим и за любовта. Има ли любовта по-ярко физическо проявление от служенето? Нека разгледаме всички хора посветили живота си в служба на човечеството. Няма ли да открием неизменно във всеки един случай силни индивидуалности? Да, те са действали предимно сами, постигали са всичко с неимоверни лични усилия, но никога за самоизява. Напротив, тези силни индивидуалности, често са жертвали всичко, включително и живота си. Какво реално е индивидуалистът? Човек, който върши работата си предимно сам. Но тук от значение е мотивът. Да, може да е самоизява, но може да е и служене. И кой може да съди индивидуалиста, затова че не желае да довери каузата си в случайни ръце и предпочита да действа самостоятелно? Замърсява ли това по някакъв начин мотивацията му? Редактирано Октомври 19, 2010 от Станимир val68z, albatross_bg и Mindfield 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 Грешното разбиране на понятията прави следващите разсъждения бесмислени. Понятието "изява" е по-общо от понятието "служене" и го включва, защото служенето е изява на желание да се служи. Може ли някой да служи без да се изяви като служещ? Мотивацията на това желание може да е любов към обекта на служене, чувство за дълг, парично или материално възнаграждение и т.н., а често е комбинация от мотиви. Същевременно качествата и способностите на човека (или добродетелите в духовни термини) определят как ще се изяви той/тя, включително и как ще служи. Примери много, и наши от по-близка епоха като "добра служба", "служител", "министър"(буквално слуга), и чужди, например "самурай" (буквално значи служител), поздрава "сервус" в Бавария/Австрия значи роб/слуга на латински, т.е. съкращение на "Аз съм ваш слуга" и т.н. Няма да коментирам качествата на българските "служители", защото ще се загуби общия и безпристрастен поглед върху нещата, а той е най-ценен в духовен смисъл. Толкова могат, толкова правят и съответно така живеят, тяхна работа т.е съдба, карма. Това че някой е избрал да бъде индивидуалист, служещ, философ, егоист, материалист, идеалист, алтруист и т.н. е само роля, чрез която е пожелал да се изяви по определени лични и външни причини. Обаче как ще се изяви в нея зависи доста от качествата и способностите му, а те могат да бъдат впечатляващи и да респектират, независимо от ролята и сцената. Те съвсем "не падат от небето" само защото мотивацията му е относно общото благо или "небесните работи", защото "лозето иска мотика" и то не само на материален план. Велина Василева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 Дори и да приемем, че никой не може да служи, без да се изяви като служещ, пак може да се направи едно разграничение в мотивацията. Служенето може да е изява, но не е задължително в служещия да има желание за изява, още повече ако служещият се е отрекъл от личните си стремежи и желания. Мотивацията е в резултата, но не в това, че служещият служейки постига или спомага за постигането на този резултат. Ако някой друг направи това вместо служещия, за последния е без значение. Един пример: Някои се дави. Аз имам желание да скоча и да го спася и да предположим, че плувам достатъчно добре за да успея. Но някой друг ме изпреварва и спасява удавника вместо мене. Ако аз имам желание за самоизява при всички случаи бих съжалил, че не съм успял аз първи да скоча и да спася удавника. Но при желанието за служене, без желание за самоизява, за мене е без значение аз ли ще спася удавника или някой друг. Това разграничение имах предвид в предходното си мнение. Самоизявата не винаги е на преден план. Тя може да се случи и се случва, но не е стимул за извършване на действията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 Хм, може би, е по-добре да кажем дори не "изява", а "проява", тя е по-неутрална, по-пасивна ... (имам предвид коментарите в последните няколко поста). А последният абзац на Диан: Това че някой е избрал да бъде индивидуалист, служещ, философ, егоист, материалист, идеалист, алтруист и т.н. е само роля, чрез която е пожелал да се изяви по определени лични и външни причини. Обаче как ще се изяви в нея зависи доста от качествата и способностите му, а те могат да бъдат впечатляващи и да респектират, независимо от ролята и сцената. Те съвсем "не падат от небето" само защото мотивацията му е относно общото благо или "небесните работи", защото "лозето иска мотика" и то не само на материален план. Да, и аз смятам така, и съм го писала в други теми, макар да виждам, че мнението ми не се радва на популярност . Просто в нашето общество сме научени, че тази роля (и сцена) е важна, дори по-важна от другото - качества, способности. В духовната литература пък наистина се набляга най-вече на мотивите, на "небесните работи" . Но ви е ясно, че ако примерно току що сте се наранили и тече много кръв, а при вас има един човек, който обаче не е в състояние да спре кръвта, каквото и желание, мотиви и т.н. да има да ви помогне, е все едно. Положението е същото, както ако при този инцидент бихте били сам или бихте били с човек, който няма желание да ви помогне. И също е толкова безполезно човекът с вас да е лекар, просто по образование, но не и по призвание и като види кръвта да припадне, или да не знае как да спре кръвта, или да знае, но да не се сеща как, ако няма подходящи материали ... Дадох пример на материален план, но и в другите нещата са подобни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Октомври 20, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2010 (edited) Служенето може да е изява, но не е задължително в служещия да има желание за изява, още повече ако служещият се е отрекъл от личните си стремежи и желания. Мотивацията е в резултата, но не в това, че служещият служейки постига или спомага за постигането на този резултат. Ако някой друг направи това вместо служещия, за последния е без значение. Отново бъркане на понятията. Без желание за нещо, изява на нещото не става и за желанието съвсем не са необходими само лични мотивации, а единствено обект който го задейства и ум/съзнание което го изпитва. Разбира се съзнанието трябва да познава обекта и да може да изпитва съответното желание, то меже да е чисто сетивно или производно на сетивата (вкл. менталното), например резултат на обучение. Например кучето може да се опита да помогне на хора защото ги познава и/или желае да им помогне, или защото желае да следва командата на треньора си, без да има развити лични мотивации. Личните мотивации са изкуствена надстройка на съзнанието, която е резултат на обществено влияние и възпитание и така те може да влияят на желанията за някои хора. Ако ги няма, то нещата са прости, виждаш страдащ и желаеш да помогнеш, тялото се възприема само като инструмент на желанието на ума и ти не си социална единица, която трябва да бъде почетена подобяващо за помощта. Така че даже и някой да е избрал да служи, той служи само когато има обект на служене и вътрешно желание да му служи. Когато няма обект или вътрешно желание, той не служи, а си почива и прави други работи. Когато някой друг е служил вместо него и обект за служене вече няма, няма и служене. В случая говорим за служене, но всъщност се отнася за всяка дейност. Желанията са разковничето за всички съзнания, това Буда е разбрал и обяснил. Редактирано Октомври 20, 2010 от Диан Георгиев Велина Василева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Юни 11, 2011 Доклад Share Добавено Юни 11, 2011 Индивидуализма е качество на характера, което не бива да прераства егоцентризъм.Много фина граница има между това да изявиш своите идеи, но да ги подчиниш в служба на хората.Индивидуализма е силен при новаторите, като начин на отстояване на идея.Когато попитали Едисон, не му ли е омръзнало да прави 2000 опита, за да светне електрическата крушка, той отвърнал:Това беше един опит от 2000 стъпки.Индивидуализма в мисленето е необходим, за да се получи нещо.Но ако това откритие е за собствена изгода, с комерсиална насоченост, не би било оценено от хората. Индивидуализма е начин на проявление на собственото аз, но прерастне ли в егоцентризъм работи срещу индивида. Трябва да се намират онези начини за развитие на съзнанието на индивида, подчинени на благото на ближните.Напредъка в съзнанието на един да се предава на всички. Всеки човек трябва да има една идея, която поне за него да бъде велика.Да я постигне и да я дари на хората. Така човешкото щастие, ще принадлежи на милионите. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Юли 21, 2018 Доклад Share Добавено Юли 21, 2018 Признак за духовна развитост ли е, ако в един народ е бъкано с индивидуалисти? Такъв народ е българският. В по - примитивните етапи от своето развитие хората са били настроени по - коликтивистично. Някои етноси са по - близо до тези етапи от други. Може би стъпалата са такива: примитивност и колективизъм, по - високо ниво на съзнание (плюс поява на индивидуализъм и неговото разпространяване) и после постигане на хармония между индивидуалистите от дадена група (постигане на колективен дух на по - високо ниво: силни индивидуалности, работещи в хармония за обща кауза). От колективистично стадо, през масов индивидуализъм, до маса индивидуалисти работещи в хармония за общополезни каузи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Октомври 9, 2019 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2019 (edited) Хубава тема! Според личното ми усещане за хармоничност, "дисонансът" идва от различният смисъл, вложен като значение в думите - индивидуализъм и егоцентричност. Индивидуализмът е морално гледище, политическа философия, идеология, социален възглед и учение, утвърждаващо индивида, отделната личност като най-висша ценност. Но също така се използва като термин, обозначаващ „качеството да бъдеш индивид; индивидуалност“, свързана с притежаването на „индивидуална характеристика, особеност“. Осъзнаването на което, според мен, е "Себеприемане". Егоцентризмът, по-скоро е склонността да гледаш на себе си като център на света, но не и В 16.10.2010 г. at 13:02, Диляна Колева каза: Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички Между егоцентризъм и егоизъм има голяма разлика, и според мен, но крайната форма на проява на егоцентризъм е егоизма, а не обратното. А пък проява на индивидуализъм без да има проявен егоцентризъм е "кокошка без яйце". Взаимовъзникващи са. Без малкото дете да прояви егоцентризма си, ни би могло да осъзнае и собствената си индивидуалност. Също така, съвсем в този ред, е логично да се стремим да проявим индивидуализъм, защото без да има Субект, който да познае и да прояви нещо, няма как да има Осъзнаване на Едното, още по-малко пък "служене", което си е насочен към някаква цел, съзнателен поток на проявена индивидуалност. Миналото си е необходима предпоставка за бъдещето по пътя към Вечното Сега. И в най-добрия часовник, зъбните колелца са различни, а не еднакви. П.п. Механичното "зачеркване", "бягството" от индивидуалността е рационализация на "бягството" от отговорност за собствените действия. Често "бягаме" от отговорност, поради страха от грешки, което се проявява полярно и като перфекционизъм и жертвоготовност. Аз, лично, страдам(изпитвам напрежение) повече от последното. Редактирано Октомври 9, 2019 от kipenzov Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.