Обезсърчаване и търсене на смисъл!

[ZMS]

Не исках да пиша и да споделям за това, но ми се струва, че чашата преля и съм принуден да поискам помощ.

Има няколко малки проблема, които ме тревожат от известно време. Някои от последните няколко дни, други от повечко време.

Първият - не харесвам да съм социален. Имам страшно много познати, с различни интереси и тн. Пиша на доста места, постоянно получавам покани от някого за разно събитие или просто, за да се видим. Много голяма част от хората ме харесват. Когато съм с тях си говорим, "забавляваме" се и тн. На пръв поглед всичко е супер, но не е. Не ми харесва да съм социален, или поне в 90% от случаите. Отказвам много покани, дори когато водя интересни разговори, след това разбирам, че не са ми били толкова интересни. Хората не са ми интересни. Все едно някои ме е взел от някаква планета и ме е поставил тук, не на мястото ми. И не мога да разбера причината за това. Иначе съм образован, харесван, обичан, малко неща ми липсват...

Друго нещо, което ме притеснява последно време е, че съм изгубил ритъм. По принцип се опитвам и успявам да бъда положително настроен към всичко. Изведнъж обаче, последните няколко дни все едно малка част от пирамидата, която градя - рухна. Не всичко зависи от мен и точно това, над което не съм властен, се бави, като че ли нарочно, което ме ядосва. А откакто се промених, преди 2 години(смея да твърдя, че имам лошо от към поведение минало), много трудно нещо може да ме ядоса.

Понякога като се замисля за тези неща, че нямам интерес за общуване и запознаване с хора(макар че последното ми е от любимите), пак казвам все едно съм хвърлен тук от друга планета, едно направо сиво ежедневие, разни други малки ядове... и ми идват мисли за самоубийство. Макар да знам, че никога няма да го направя, понякога ми е приятно да си мисля как го правя. И то не, защото мразя живота, не разбира се, а просто защото знам(или поне така си мисля) какво предстои след смъртта, че е по-хубаво и като усещане и като всичко. Но пак казвам, привърженик съм на идеята, че щом съм се родил, значи трябва да свърша нещо важно преди да умра, затова и никога няма да си посегна. И така, ако се сетя за нещо друго ще пиша и него.

[ZMS]

Отговаря напълно на моментното ми състояние и като мелодия, и като видео, и като текст.

[Синьора Ангелова]

Здравей!

Имам няколко въпроса към теб:

1. Как разбра, че "чашата преля"?

2. От кога е това "моментно състояние"?

и

3. Какво точно искаш да ти помогнем да разбереш за себе си?

[ZMS]

Еми както споменах, старая се и успявам да бъда положително настроен към всичко. Много трудно нещо може да ме ядоса, но напоследък не знам какво стана, започнаха да се случват поредица от неприятни "случайности". Има мои неща, които зависят от други хора, а те се бавят страшно много и това ми действа дразнещо, започвам да губя контрол над емоциите си. Това имам предвид под преливане на чашата. Днес съм доста по-добре де, май започвам да си влизам в положението.

Колкото до нежеланието ми за общуване, може би от около година, не знам. На моменти много ми се иска да поговоря с някого, но в повечето случаи не намирам подходящия човек. Мисля си че хората не ме разбират, или поне не 100% правилно, а силно се съмнявам това да е в следствие начина ми на изразяване. Много често се преструвам, един вид залъгвам себе си, манипулирам се, че ми е приятно да си говоря на еди коя си тема с еди кой си, а то не е така. Когато говорим на теми, които вълнуват мен, както казах или никой не ме разбира или не му е интересно. Но дори и аз самият много рядко предпочитам да прекарам "х" време с "х" човек. Предпочитам да запълвам времето си с четене на книги, статии, гледане на филми, вместо да изляза с познати. Особено чувството, когато четеш книга, в която пише за неща, които са ти толкова интересни и в същото време да ям шоколад, това примерно ми носи страшно голямо удоволствие. Не може да се сравни с това да изляза и да обсъждаме с някого как сме, какво сме правили, какво е правил съседа примерно и така нататък.

Може би и да уточня нещо. Споменах, че не съм социален. Социален съм, но в повечето случаи не ми харесва да съм.

Дали искам помощ, не знам. По-точно търся отговор на въпроса, защо не ми се среща с хора. Между другото, обожавам, когато се срещам с хора от други държави. Много ми е интересно да съм с тях, те ми разказват техен житейски опит, интересни неща за тяхната държава, град и изведнъж, ми стават еднакво скучни, като тези, които почти ежедневно виждам..

Понякога, както сега, си мисля дали въобще е необходимо да споделям всичко това с други хора, вас..

[Диана Илиева]

Аз не съм специалист, но от това, което прочетох и усетих, според мен не ти се среща не по принцип с хора, а нямаш желание да провеждаш онези ежедневни социални контакти, които по своята същност са по-скоро банални и тривиални.

Ако намериш хора, с които да водиш разговори, които са интересни за теб, няма да е така. А живият контакт с човек, който мисли и знае неща, които вълнуват теб, определено е по-богат от четенето на книга.

Предполагам, че промяната в теб ще доведе до смяна на хората, с които поддръжаш по-чести социални контакти. Не казвам да прекратиш тотално с тези, които водят скучни за теб разговори, но ти самия постепенно ще намалиш срещите с тях, а ще се увеличат контактите с други, нови ...

И нещо от моя личен опит - повечето хора се притесняват да излизат от рамките на обикновения разговор, който включва именно такива въпроси: Как си? Що си? Какво прави? Какво смяташ да правиш? Видя ли еди кой си (някой трети общ познат), той какво прави? Какво беше на последното парти? и т.н. В най-добрият случай такъв разговор може да се развие в коментар за нещо, което предварително знаете, че вълнува и двамата - книга, филм, хоби ...

Обаче може да се "рискува" и да се поведе разговор, за нещо по-странно и по-интересно, извън ежедневните неща - примерно да се подхвърли за коментар някакъв интересен исторически факт или нещо в сферата на психологията, науката, философията, религията и ... може пък да се получи неочаквано завладяващо продължение на разговора с този уж скучен събеседник.

Е ... не с всеки, ще се получи, и не е ясно кой с каква тема да го "уцелим", ама си струва да се опита

[Диляна Колева]

ZMS необходимо е да споделящ, защото когато проблема е изказан, той наполовина е приет и разбран.

Как мислиш определяш ли се като тъжен или нещастен човек? Защо?

Не видях никъде да пишеш за любим човек. Тази апатия насочена ли е и към любимите ти хора?

Ако просто преминаваш през живота, да , той наистина не си струва, но защо не се опиташ да го наблюдаваш, да го изследваш, живеем в много интересно време.

Как усещаш денонощието? Радват ли те сутрините например? Защо?

Казваш, че четеш много, това е прекрасно, но това е вид бягство от действителността. А една разходка в големия град, при добро наблюдение е прекрасно описание на един есенен ден например от която и да е книга.

Какви книги предпочиташ, каква тематика?

Опитвал ли си се да наблюдаваш хората с които общуваш, не да споделяш с тях или да мислиш за качеството на разговора, а да ги наблюдаваш, мимики, жестове, поведение. Има литература за това, щом обичаш да четеш, можеш да се поинтересуваш, общуването може да стане изследване и в даден момент, да проявиш интерес към него.

Харесваш ли това с което се занимаваш? Работата?

А защо не искаш да общуваш с хората, може да се дължи на много неща, които в рамките на два поста няма как да се разбере.

[ZMS]

Благодаря за мненията. Не, не се определям като тъжен човек.

Диди, като се замисля, апатията не е насочена към любимите ми хора. Само към познатите и непознатите, с които се налага да говоря. Радвам се, когато настъпи нощ, защото абсолютно всяка нощ сънувам, спа спокойно, а на сутринта ми е изключително приятно. На този етап мога да си позволя да се поизлежавам известно време, което ми действа някак пълнещо с енергия и когато стана се чувствам много добре. В момента живея в един от големите градове в страната ни, често излизам да се разхождам, но последно време предпочитам вечер, след вечеря, пускам си музика и си слушам докато си вървя. Това занимание също ми доставя удоволствие. Колкото до книгите, които чета, те спадат в категориите езотерика, духовни учения, философия и психология.(Което ме подсеща - толкова много мои познати са ми искали съвети на дадена тема, винаги успявам да ги разбера и да им дам колкото мога по-точен съвет, а когато се отнася до мен, не мога да си помогна така, както го правя на тях.)

И относно последния ти въпрос, в момента живея 20-тата си година. В 90% от случаите досега съм имал възможност да се занимавам с това, което ми харесва, с хобито ми, така че да, харесвам това, с което се занимавам.

[Синьора Ангелова]

Здравей, отново.

Препрочетох внимателно всичките ти постове.

Не знаеш дали искаш помощ.....и аз не знам дали мога да ти дам.

Ще споделя с теб малко от личния си опит.

Имах един период от живота си, който прекарах достааа...изолирано. Учех в чужбина, а там всички ми се струваха глупави. Копнеех да се прибера и да си говорим с умните ми приятели на интересни теми и да спорим дооо откат. Естествено, когато се прибирах такива дискусии бяха рядкост в сравнение с ходенето по дискотеките, напиванията и тем подобни студентски практики. Ноо и малкото ми стигаше и бях щастлива...тук, когато се връщах на 3,4 месеца. А там, изолирана, с книгите, филмите, науката, която обожавам...бях нещастна. Говоря за генерално усещане. Иначе бях много щастлива по време на престоя ми в университета и много се радвах да си гледам умните, драматични или научно-популярни филми...на момента. И се чувствах все по-пълна, все по-интелигентна, все по-специална и гениална....но все така нещастна. Ще се върна по-късно на разказа ми.

Сега за теб.. От написаното оставам с впечатление, че за теб е важно човек да е образован, позитивен, да контролира емоциите си и взима всичко в свои ръце. Или поне ти искаш да си такъв. Струва ми се също, че ти е важно да си интелигентен, интересен, винаги на място и отново...да контролираш нещата. В първия момент може и да искаш да го отречеш, но това проличава на доста моменти. И въпросът е.... не те ли изморява понякога? Нещата, които ме провокираха в написаното от теб са:

"Мисля си че хората не ме разбират"; "Когато говорим на теми, които вълнуват мен, както казах или никой не ме разбира или не му е интересно"; "Предпочитам да запълвам времето си с четене на книги, статии, гледане на филми, вместо да изляза с познати." ; "обожавам, когато се срещам с хора от други държави. Много ми е интересно да съм с тях, те ми разказват техен житейски опит, интересни неща за тяхната държава..."; "Хората не са ми интересни. Все едно някои ме е взел от някаква планета.."

Пак се връшам към личния си опит... Мина се време, прибрах се...при умните ми приятели, при интелигентните българи...няма да коментирам Докато се прибера, обаче, преживях доста неща. Видях много хора, колкото и изолирана да бях И даже видях умни италианци, представяш ли си?! Някои от тях бяха дори по-умни от мен! И не съм го признавала на глас..дори и на без глас, но го УСЕЩАХ! И все пак бях достатъчно умна, за да наблюдавам..да видя с какво са толкова специални, интересно ми беше...как пък бяха станали толкова умни! Искам да споделя изводите, които съм си направила с годините въз основа на тези и други наблюдения, свързани с въпросите, които обсъждаме.

1. Умните хора изобщо не са такава рядкост! А по-специално, за теб... например по темите, които те интересуват само тук, в този портал, можеш да намерих хиляди хора, които разбират от тези неща, знаят много по темите и са изчели много книги и с удоволствие водят подобни дискусии.

2. Специална съм, ама и другите са специални. Наистина всеки е уникален и за мен всеки има потенциал да бъде гений. Просто някои хора стигат много близо до този потенциал, а други никога не разбират за какво са родени. Това не означава, че са по-малко специални или гениални от "успелите". МОже да означава хиляди други неща.

2. Колкото по-интелигентен е един човек, толкова по-семпъл е! Или с други думи най-интелигентните умеят да говорят и с най-обикновените за неща, от които се вълнуват. Имат един обикновен външен вид и не "изпъкват"

3. Подчертах дума в предишната точка, защото точно за емоцията искам да ти споделя в тази. Общуването не е само извличане на информация, то е споделяне на емоция. В този ред на мисли, дори и най-интелигентният човек има нужда да говори простотии от време на време. Глупости, които обаче го карат да се "вълнува". Да се смее, да се погнусява, да се удивлява...

4. И така, не всичко хубаво в живота е извисено и свръхинтелигентно. Хората са такива, каквито са. И аз съм една от тях.

Караш 20тата си година от живота. Ще видиш как ще мислиш различно на 25, на 30..и това е целта. Минават и заминават различни периоди. Хубаво е, че споделяш и все пак търсиш "истината", искаш да осъзнаеш. Това, което аз споделих е моят път към щастието. Твоят, разбира се ще бъде различен и ти ще решиш какви изводи ще си правиш. Но е важно да бъде...към щастието! Т.е. ако нещо те тормози на едно по-генерално ниво (хайде да не го наричаме нещастие за благозвучие ), значи това не е твоят път

И съм сигурна, че ще ме разбереш, когато ти кажа... Да, мислиш, че си тук, за да създаваш и сам определяш пътя си и не ти е хубаво, когато нещата излизат извън контрол. Но понякога наистина е прекрасно поне за малко да се спуснеш по течението. И това й е приятното на Вселената, че понякога не създава исканите съзнателно от нас неща, а тези, които искаме несъзнателно. И тогава ни се струва, че контролът е извън нас. А той продължава да е в нас и ние продължаваме да сме ключът. Стига да се самоопознаем достатъчно.....което е "лесна работа" Твоите емоциите може би искат да излязат и може би да си говориш простотии е един от възможните начини!

Прегръщам те и се надявам поне малко да съм ти влязла в полежението

[Диляна Колева]

Здравей ZMS, благодаря за отговорите.

Без да претендирам за професионално мнение, според мен важен момент е възрастта ти.

20-те години са краят на третия цикъл от 7 години, те са важни в развитието на човека. Всеки един от тях е съпроводен от своеобразни кризи, равносметки, често усещане за "загубена почва под краката".

Отговорите ти са много позитивни и говорят за един човек стабилно стоящ на земята.

Всичко с което си се занимавал до момента , явно вече не ти е достатъчно. Имаш нужда от нови интереси, нов кръг и нова среда. Няма как обаче това да стане изведнъж. Ето защо попадаш в периода на "безтегловност" на преосмисляне, преход. Само след година, година и половина нещата ще стоят по различен начин, но основите трябва да положиш сега.

Постави си нови цели, старите или ги няма или са се изчерпали. Описаното състояние е точно безцелно състояние.

Апатията във взаимоотношенията ти с приятелите( визирам само тях, защото до колкото разбирам само те са притеснителни) е временна и нормална за този период.

Ако в другите сфери на живота всичко е балансирано, то концентрирай се към тях. Постави си цели. помисли какво би искал да учиш, да работиш, в коя сфера да се развиваш и как да започнеш.

На прага си на ново начало. Помисли над това. А с новия старт ще се появи и новата среда, новите контакти и интересните срещи.

Не е добре да се фокусираш върху нежеланите взаимоотношения, защото това ще ти попречи да мислиш за съществените и важни неща.

[ZMS]

Благодаря за отговорите. Двете мнения над мен са точно в 10-та!

Особено:

Всичко с което си се занимавал до момента , явно вече не ти е достатъчно. Имаш нужда от нови интереси, нов кръг и нова среда.

Може би зад всичко това стои и кандидатстването ми в университет извън България..? И по-точно огромното ми желание да замина,и един вид да започна всичко отначало с нови хора и тн.