Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Самотен родител и педагогически грешки


zarche

Recommended Posts

Здравейте,

Отскоро чета във форума, затова моля за извинение, ако повтарям темата. Дори не знам дали е за тук, или за психологическия форум.

Имам дъщеря на 4,5 години. Съпругът ми почина преди няколко месеца. Сега сме сами двете. Трудно е, мъката ми е голяма, а се опитвам да бъда до колкото мога добра майка. Но в много случай не знам греша ли и в какво. Например сутрин като тръгваме за градина (и работа) иска да ходи с плажна рокля. И никакви мои обяснения, че е неразумно не помагат. Времето минава, тя не иска да се облече, трябва да тръгваме, аз се изнервям, накрая й нахлузвам дрехите насила, тя започва да реве колкото й глас държи и така докато стигнем до градината. Вечерта е същински ангел и всичко тече по мед и масло. Друг пример - не иска да си събира играчките. Хитрува, че е уморена, или че я болят ръчичките. Понякога след много кандърми се съгласява да ги събираме двете. Не иска да се храни сама в къщи, (което е наследство от гледането на бабите до 3 год. възраст). Та въпросите ми са няколко:

1. Пред какви опастности от педагогическа гледна точка съм изправена като самотен родител?

2. Подходящ ли е методът на разтърсване за тази възраст, за да я накарам да се храни сама и да си събира играчките, и най-вече предвид това, че е загубила наскоро баща си? Напоследък започна и да заеква леко, не искам да я стресирам и да задълбоча проблема.

3. Забелязах, че когато успея да запазя самообладание и вместо да се изнервям, обърна нещата на майтап по-лесно се справям със ситуацията. Но не съм перфектна и не успявам да го правя винаги. Посъветвайте ме за някакви техники, с които да се овладявам (напоследък като усетя, че ми иде да избухна - дишам 3-4 пъти дълбоко и горе-долу ми помага).

4. Как да разграничавам кога нещо е "от възрастта" и ще го израсте и да не му обръщам внимание и кога да сложа граници, че поведението й е неприемливо.

Благодаря!

Редактирано от zarche
Линк към коментар
Share on other sites

60.gifДобре дошла, зарче! Радвам се, че споделяш с нас своите тревоги и любов към детето си!

Съмнявам се дали ще се намери момиченце на възрастта на твоята дъщеричка, което да не е правило същото. Честно казано, моето момиченце ме е подлагало на далеч по-трудни изпитания. 3d_146.gif

Допускала ли си само за миг, че твоето дете (вашето) по свой детски странен и неприемлив за нас възрастните начин, се опитва да те отвлече от мислите и състоянието на болка и мъка? А има ли някакъв друг начин едно дете на 4.5 годинки да ти каже, че ти не си сама, освен да привлече вниманието ти по най-успешния начин? Допускам, че сте изпадали двете в ситуация, в която ти "отсъстваш", потопена в своята мъка и детето инстинктивно е усещало силно намалената ти жизнена енергия. Раздразнението също издава недостиг, но е далеч по-добро състояние от мъката. Ако ползваш английски, бих могла да ти изпратя книга за това.

Сама потвърждаваш думите ми, като казваш: "когато успея да запазя самообладание и вместо да се изнервям, обърна нещата на майтап по-лесно се справям със ситуацията." Ето това се опитва да направи за теб детенце, което още е доста далеч от думите, с които би могло да ти го каже.

От опита ми на педагог, мога да твърдя със сигурност, че познавам много деца на самотни родители, които не само по нищо не се отличават от останалите, но израстват спокойни, дисциплинирани, работливи, разумни. Не мисли за опасностите - не по-малко опасности дебнат двойките родители, бъди сигурна, казва ти го такъв родител, минал през огън. Съсредоточи се върху това, което твоят заминал си любим би искал да види във вашия дом - страдание и съжаление или мир, любов и радост? Ако ти беше на неговото място, какво би искала да се случва без теб? 60.gif

Без страх и без тъмнина - с любов и светлина...

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Зарче и добре дошла!

Съчувствам ти за голямата загуба!

Донка ти е дала чудесни съвети, аз ще се опитам да допълня по-конкретно. Например за плажната рокля ( предполагам, че тази рокля е свързана с някакъв хубав момент от лятото):

Аз не бих се противопоставяла. Така и така сутрин се бърза. Бих взела нужните дрехи в плик. В момента, в който видя , че мръзне, бих поизчакала 5 мин. и просто бих й бих й подала плика.Без чувство за превъзходство или желание за назидание. (Имам 2 големи вече дъщери и никога не сме се карали за дрехи - изискването ми е било единствено да са според сезона, за да не боледуват. Но когато пък са били болни, не съм им натяквала. ... Това им казах вече като пораснаха на 10 - 11 г. На 4 още е рано.)

1. Опасностите във възпитанието не са по-различни пред самотния родител. Трудността идва от грижите по прехраната, но това пък може да сплоти майка и дете.

И без това в Бг повече майката се грижи за възпитанието на детето.

Ситуацията все пак е много специфична. Какво бих те посъветвала:

- Намери удобен момент( някой следобед на чай и курабийки) и поговори с дъщеря си за вашето положение сега. Сигурно ще е трудно, сигурно ще си поплачете и двете, но ще внесеш някаква яснота в детската главица. Кажи й, че наистина тъгуваш, както и тя, че и двете винаги ще си обичате татко. Но й кажи също, че тъгата ще отзвучи с времето, че татко й винаги ще е с вас в мислите ви, а също и с всичко, което е направил до момента за вас. Кажи й също , че имате много приятели и близки, на които разчитате , че тя ще пораства и ще си намира още другарчета ... Убеди я и й дай сигурност, че животът ще продължи по един спокоен начин.

- Сега е моментът да се сплотите, но и всяка да си има свой живот. Учи я да помага според силите си, за да те отменя : да слага масата, докато ти сервираш ( бъдете заедно в кухнята, тя да има усещане за съпричастност, а не че мама й е дала тази работа, защото е неприятна за вършене). Така ще я научиш полека на труд и самостоятелност. Но ако ти си решила нещо да стане точо днес и точно така ,а не се получава - търпение - има "утре" или някой друг ден.

Доколкото тя иска, поощрявай я да играе с деца на нейната възраст и да си създаде среда. Така ще е по-самостоятелна и спокойна, а и ти покрай нея може да се сприятелиш с някои съседи, които да ти помогнат при нужда.

Отдели си една вечер в седмицата за твой живот ( без да я спазваш чак догматично) - с приятелки или на концерт, на място за възрастни, за да не забравяш, че ти си личност на друга възраст и с други интереси. Така след време няма да се чувстваш жертва на детето. То няма нужда от такава.

В тази връзка - не се дистанцирай от бабите. И от двете!

Вярно, разглезват, но и дъщеря ти вече не е малка. Можеш да й кажеш: да, при баба може така, защото си на гости и защото са почивни дни. През седмицата трябва да се справяме по-бързо с нещата и да сме отговорни за вещите, които притежаваме. Но другата неделя :) и ние малко ще се поглезим в къщи. Признай си, че и ти обичаш понякога да се отпуснеш. Детето ще научи, че има време за разпускане и кога точно е то.

2. Методът на разтърсване никога не е подходящ. Още повече, щом е започнала да заеква.

Възпитанието е най-лесното и най-трудното нещо.

Най-лесно, защото няма какво толкова да възпитаваш - просто си живееш живота, а детето живее покрай тебе.

Най-трудното - пак по същата причина. Както ти живееш, каквото ти правиш, такова ще е и детето ти. Т.е. ти си обект на тотално подражание. Тя е твое огледало. Просто живей така и бъди такава, каквати искаш да бъде дъщеря ти. Мнооого е трудно.

Но пък - ако само идеалните хора имаха право да са родители, светът щеше да опустее. :)

Многото говорене, особено емоционалното, не възпитава. Само обърква, а понякога и отблъсква детето.

Примерът се попива.

3. Идеята за хумора е много точна. Ясно е , че сега още не можеш да си все засмяна. Затова по-горе те посъветвах да поговориш с детето, да му обясниш за тъгата и да сложиш някакъв ред в мислите му, за да се успокои. Позволете си от време на време да тъгувате. Преглъщаната скръб поражда болести или труден характер ... или и двете. Когато ходите на гробища, когато спазвате обичаите ...но се сещай винаги за някоя хобава случка от живота ви с татко, която може и да е весела.

Добре се сещаш за техники на дишане - дишането на йогите е чудесно, стига човек да се сети в момента на афект. И това е идея - може да се запишете двете на йога - йога може да се играе от хора на всякаква възраст заедно, а помага в много отношения. Ако на детето му харесва, разбира се.

Изобщо - планирай свободното време, за да имате повече занимания навън, сред хора.

4. Кога нещо е от възрастта? Ще се изненадаш колко много неща разбират вече децата на тази възраст. Важно е да им се обяснява с любов и уважение към тяхната личност. Ако се държи неподходящо, значи иска да привлича внимание, както казва Донка. Тогава рязко смени темата и й отдай нужното внимание - колко добра рисунка е направила, как я е похвалила госпожата или нещо подобно. Нашата задача е да научим детето как се прави нещо, а не да го контролираме 100% - така само бихме го лишили от възможността за самоконтрол. Разрешавай й да прави своите малки грешки тук и сега - така се учим всички.

Например едни тинейджър, който яде пицата с ръце, с цел да подразни родителите си - той вече знае, че пица се яде с нож и вилица. Родителската задача е изпълнена. След 10 г. ще го видиш на бизнес-среща и ти гарантирам, че ще е изряден на масата.

Щом си писала тук, това по-долу не се отнася за тебе, но все беше част от мислите ми:

Не за възрастта на твоето момиченце са само проблемите на възрастните, които то не може да реши - финансирането на семейството най-вече. Бих те посъветвала да не я товариш с мрачни разсъждения по теми, които не са от нейната компетентност. А и себе си да не товариш. Ако има вярно отношение към нещата, човек се справя с всяка житейска трудност и намира нещо, на което да се порадва.

Надявам се да сме ти от полза с каквото можем и ще се радвам да пишеш пак.

Питай и за конкретни ситуации, като с роклята - в конкретиката по-рядко има грешки и неправилно тълкуване.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Зарче, здравей! Предните две мнения подкрепям, само да допълня нещо. Разговяряй с детето си. Кажи и за своите чувства, нека и тя ти каже, какво чувства. Приеми я като равен човек, въпреки, че е детенце още. Много е важно да не се затваряте всяка в своята болка, а да споделяте. Като все пак детето трябва да си е дете. Трудно е, но щом има изпити, трябва да можем и да ги вземем. Опитвайте се да намирате неща, които ви е приятно да правите. Малките радости ще ви сплотяват също...

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте отново,

благодаря за отговорите! Намерих ценни съвети в тях, от които ще се възползвам.

Донка, права си, точно това ми каза и една колежка, че дъщеря ми по свой начин ме държи настрана от проблемите. Случвало се е също така като ме види да плача да почне да ми прави смешни физиономии да ме развесели, веднъж ми донесе снимката на баща си, а веднъж ми каза да си облека неговите дрехи, за да не ми е мъчно.

Късметче, защо мислиш, че методът на разтърване не е подходящ (като оставим заекването)? Аз имам предвид да сложа храната на масата и да й кажа ако е гладна да яде, ако не - да стои гладна. Тя отказва да се храни сама, защото знае, че аз ще я нахраня. Иначе не можем да се опрем на бабите сега, защото живеем в чужбина и преди те идваха тук, но майка ми също почина наскоро, а свекърва ми е вече възрастна.

Хареса ми това да не говоря емоционално, наистина по-лесно възприема като говоря спокойно и уравновесено.

Слънчева, така е, като има изпити трябва да можем да ги вземем, иначе ще трябва да повтаряме класа :hmmmmm: .

Редактирано от zarche
Линк към коментар
Share on other sites

Късметче, защо мислиш, че методът на разтърване не е подходящ (като оставим заекването)? Аз имам предвид да сложа храната на масата и да й кажа ако е гладна да яде, ако не - да стои гладна. Тя отказва да се храни сама, защото знае, че аз ще я нахраня.

Zarche,

много зависи как е представено едно действие.

Ако й кажеш назидателно и с гняв : Вече си голяма и няма да те храня, ако искаш яж. " тя може да го приеме като отдръпване. Точно в този момент не е подходящо.

Методът на разтърсване , поне привидно, е метод на намаляване на близостта и изразената любов.

Но по принцип съм "за" човек да си избира какво да яде (освен ако емоционален дисбаланс го кара да набляга на сладко или да преяжда). Това е право на избор и е чудесно.

В случая бих обяснила мило, че времето сега не ми достига да нахраня първо нея, а после и себе си, затова нека да ядем заедно и едновременно. А ако е почивен ден или не бързате, защо пък да не си размените ролите - тя да ти дава хапки, а ти - на нея. ... или нещо друго, ваше си.Обръщай го на игра. След няколко години не само няма да ти дава да й буташ в устата, ами няма да разрешава и да я докосваш, защото вече не е бебе. :)

Знаеш ли, първото ми дете сякаш просто имаше нужда от по-малко храна. Роднините от женски пол успяха да ме убедят, че е злоядо. И много нерви изхабих в тази посока. До момента, в който разбрах, че в мое отсъствие е отворило шкафа и си е чупило хляб. (Беше на 4 г.) Просветна ми, че ... няма да умре от глад. И оттогава всичко се успокои. Като ми кажеха :"Много е злоядо това дете.". спокойно се усмихвах и казвах: "Нееее, вече не е." Проблемът сам изчезна.

Проблемът обикновено е вътре в нас, сами го създаваме.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Привет и от мен Zarche, приеми моите съчувствия.Мисля, че каквото ни се случва в живота е дадено като изпитание.За взаимоотношенията с дъщеря ти, бих те разбрала, че ще ти е много трудно.Болката от загубата на най- близък човек е много силна, натоварва те емоционално и затова е такова отношението ти към детето.Проявявай много търпение, разума да те води.Разговорите с дъщеря ти ще и помогнат и тя да преодолява болката.Мисля, че понятието самотен родител е твърде относително.Понякога такива ситуации сплотяват индивидите, градят силни характери и личности.Но пак твоя е отговорността в изграждане на здрава ценностна система у дъщеря ти.Дори да съчетаваш две родителски роли, вярвам в теб, че ще се справиш в ситуацията!Бъди силна в живота, желая ти успех !

Дори да правиш грешки, не се отчайвай, всички сме хора и грешим!

Линк към коментар
Share on other sites

Късметче, права си, не е важ но какво казваш, а как го казваш, с каква мисъл зад думите.

Обясненията, че нямам достатъчно време не помагат, защото тя още не познава часовника и живее в "безвремие" :rolleyes: . Мисля, че това е една от причините децата да са по-щастливи от възрастните. Пътят от кухнята до входната врата отнема поне 5 мин. и спирания при няколко играчки :).

pavletA , ежедневно се моля на Бог да ми даде повече търпение. Забелязвам, че най-добре се справям, когато преглътна мислите си от рода на: "Не стига, че съм поставена в това положение, ами сега и детето ме тормози". Тоест, като спра да се самосъжалявам. Тогава съм и по-спокойна и по-търпелива. Но не е лесно, има моменти, особено около ПМС-а ми е направо невъзможно като ме наскачат хормоните.

Благодаря ви отново за отговорите, помагате ми 60.gif !

Линк към коментар
Share on other sites

Привет Zarche, твоята болка ме кара да ти дам съответно мнение, а за други твои проблеми добре помисли.За тях всичко е много индивидуално, съвет търсиш в себе си :feel happy:.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...