"New Age"

[Станимир]

Според мен основната идея на ню ейдж няма как да излезе от мода, защото тя е свързана със смяната на епохите, на кали със сатия юга. Тази идея е по-стара от повечето познати ни религии и учения, а моментът за въпросната смяна наистина е близо (според космическите мерки). Проблемът е, че в опит да се каже истината умишлено или не се правят много погрешни заключения и твърдения.

[Слънчева]

...И ще израсте пръчка из пъна Иесеевъ, И отрасълъ ще поникне из коренете му; (2) И духътъ Господень ще почине на него, Духъ на мъдростъ и разумъ, Духъ на съветъ и на сила, Духъ на знание и на страхъ Господень; (3) И неговото благоволение ще е в страха на Господа, Тъй щото няма да съди според зрението на очите си, Нито ще решава според слушането на ушите си; (4) Но с правда ще съди сиромасите, И с правота ще решава за смирените на земята; И ще порази земята с жезъла на устата си, И с диханието на устните си ще умъртви нечестивия. (5) И пояс на чреслата му ще бъде правдата, И пояс на лядвията му ще бъде верността, (6) И вълкът ще живее с агнето, И рисът ще си почива с ярето, И телето и лъвчето и огоените все на едно; И малко дете ще ги кара. (7) И юницата и мечката ще пасат наедно: Малките им ще си почиват заедно; И лъвът ще яде плява като волът, (8) И дете на цица ще играе над дупката на аспида; И отбиеното дете ще туря ръката си в гнездото на василиска. (9) Не ще направят зло нито пагуба въ всичката ми света гора; Защото земята ще е пълна съ знание за Господа Както водите покриват морето. (10) И ще бъде в онзи день Иесеевътъ коренъ Който ще стои хоругва на народите: Към него ще притичат племената; И неговото упокоение ще бъде слава. (11) И в онзи день Господ ще тури ръката си пак втори пъть За да вземе за себе си остатъка на людете си Който ще остане от Асирия, и от Египет, И от Патросъ, и от Етиопия, и от Еламъ, И от Сенааръ, и от Ематъ, и от морските острови. (12) И ще възвиси знаме за народите, И ще събере отхвърлените от Израиль, И ще събере на купъ разпръснатите от Юда От четирите ъгли на земята. (13) И завистьта Ефремова ще се махне, И притеснителите Юдини ще се отсекат; Ефремъ няма да завижда на Юда, И Юда няма да притеснява Ефрема; (14) Но ще полетят на рамената на Филистимците към запад: Ще оберат и източните жители наедно: Ще турят ръката си върх Едома и Моава; И Амоновите синове ще им се покорят. (15) И Господ ще погуби залива на Египетското Море; И чрез силния си вятър ще помаха с ръката си върху реката, И ще я порази въ седемь течения, И ще направи да я минуват съ обуща. (16) И ще има друмъ за остатъка на людете му. Който ще остане от Асирия, Както имаше за Израиля. В който день възлезе отъ Египетската земя.

 

Има души, които от преди хиляди години са прозрели неща, които има да станат за бъдеще...

 

 

...В съвременния живот трябва едно познание. Не какво сме сега. Ако вие проследите човешката история, откак се явил човекът, ако разгледате съвременното човечество през какви исторически епохи е минало – каква не жестокост, какви не вярвания, какви ли не е вярвал, на какво не се покланял, какви подлости не са правени в света. Но вън от това има нещо хубаво в света, но злото не се дължи на хората. Като дадат отрова на един човек, причината не е излязла от него, той е отровен отвън. Когато дишате въздуха и се отровите, въздухът не е причината, във въздуха има нещо посторонно. Когато ядете една храна, има нещо посторонно в храната, има нещо посторонно във водата и от туй трябва да се пазите. Всякога туй лошото в света то си има ухание. Лошото още преди един километър да се приближиш при него, има едно лошо ухание. Уханието на доброто от един километър ще го почувствуваш. Цветята как се познават? Един американски професор, на един студент, който казвал, че каквато и да е силна миризма, не може да я усети, дал му най-силен амоняк да помирише и той се прострял на гърба си. Дал му неразреден амоняк, но нерезреден и той така действува.

 

Някои хора искат да познаят, какво нещо е злото в света. Злото е най-ужасната сила в света, която разрушава. Всичките нещастия по целия свят – във всички учения, в семействата, в човека, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкото тяло – се дължат на това, което ние наричаме зло. То има органически характер, има психически характер, има и причинен характер. Ето какво разбирам. Злото прониква и в човешката мисъл, прониква и в човешките чувства, прониква и в човешките постъпки. Ти вярваш в Бога, в новото учение. Сега проповядват новото учение. В какво седи новото учение? Един човек не може да бъде от новото учение, ако в неговото сърце любовта не господствува. Един човек не може да бъде от новото учение, ако мъдростта не господствува в неговия ум. Един човек не може да бъде от новото учение, ако истината не господствува в неговото тяло. Не само това, ами той накъдето ходи, каквото и да говори, този човек се чувствува радостен, весел, силен, няма противоречия заради него. Вие седите и мислите, баща ви да замине, да ви остави наследство, вие да се подигнете, да забогатеете. Оженвате се, да кажем, имате три деца и след туй мислите как да ги осигурите. Направите една къща на три етажа. Вие мислите, че ще ги ощастливите. Пък вие ще ги направите да се карат за етажите. На вас баща ви нищо не ви е оставил, вие сте от умните хора, че оставите три етажа, за да се карат децата ви. Питам, колко етажа Господ е оставил на вас? Аз съм много конкретен. Ето какво разбирам. Като дойде при мене един вол, ни най-малко няма да му съградя един етаж. Аз зная, че никакъв етаж не е предвиден за вола. Дойде един кон, и за него няма никакъв етаж. Дойде една овца, и за нея няма етаж. Дойде един вълк, и за него няма никакъв етаж. Дойде рибата, и за нея няма етаж. Дойде птицата, и за нея няма етаж.

 

Вие сега казвате: Какво трябва да правим? – Като ви е пратил Господ на земята, за какво ви е пратил? Когато бащата праща децата в училище, нямат ли един стол в училището? Какъвто и да е столът, той участвува, той е в стаята, дето се преподава знанието. Сега по някой път в църквата се купуват столовете. Това не е предвидено. Казва: Не може аз да завзема какъвто и да е стол. – Има столове, които не се вземат. Един стол от новото учение има 2 хиляди и 500 градуса температура. Може ли да седнеш отгоре му? Затова аз казвам, че аз никога не предпочитам да седя на такива столове, понеже не е заради мене. Има достойни за тях. Платината, златото, поставят ги на такава температура, благородните метали може да ги поставят. Ако човека поставят при такава температура, той ще се превърне на въздухообразно вещество, ще го превърнеш от друго съществувание, с него не може да говориш.

 

Сега искам да се разберем добре. Вие какво казвате, какво ще се прави, беднотия. Питам: Колко товар ви трябва, ако влезете да плувате в морето, колко етажа ви трябват? Даже десет килограма, ако турите на гърба си, вие бедствувате да потънете. Никаква тежест не ви трябва. Човешкият ум трябва да бъде готов, освободен от всички посторонни желания, понеже човек има повече, отколкото му трябва. Ако ти си един добър човек, целият свят е на твое разположение. Ако ти си един разумен човек, целият свят е на твое разположение. Всичко, което Бог е направил, е на твое разположение. Ако не вярваш в туй, което Бог е направил, къде е истината тогава, кажете ми? Ако ти имаш едно добро сърце, всичките животни, най-висшите млекопитающи са отворени за тебе. Ако ти имаш едно здраво тяло, всичките врати са отворени. Във всеки един човек има зародиши на безсмъртието. Има една сила, която е безценна. Хората изгубват ценното, което Бог им дал. Изгубват го, постоянно ги лъжат и изгубват безсмъртието. Сега търсят вечния елексир. Този елексир го има в човека. Дотогава, докато ти не се съмняваш, елексирът е в тебе. Ти си кандидат за безсмъртието. В деня, в който съгрешиш, този елексир ще го вземат, този елексир е вече вън от тебе. Как се лъжат ония младите моми, когато един момък казва на една мома, че ще я направи царица. Туй, което никога няма да бъде. Аз бих желал някоя да ми каже, която и е обещавано, и тя да е станала царица. От Ева насам, коя е станала царица? Ако има, нека каже – ще си изменя мнението. Ако има някоя да е станала царица, то е външната страна.

 

Време е да престанем да се самозалъгваме и да заблуждаваме другите. Казва: Аз да ти кажа една истина. – Каква истина ще ми каже той? Каква истина ще ми каже, когато той не знае да говори. Той иска да ми говори един факт, казва, че истината ще ми говори. Фактът е едно нещо, пък истината е друго нещо. Истината носи безсмъртие в себе си. Щом кажа името на истината, аз съм безсмъртен вече. Ти по десет пъти ми говориш истината, и пак си смъртен. То е заблуждение. Мнозина говорят за Божията Любов, а не могат да се примирят. Казва: Не мога да го обичам. – То е неразбиране. Този човек не се нуждае от твоята любов. Не мислете, че ако ти не го обичаш, той човек няма да стане. Ти мислиш ли, че ако ти не обичаш един вол, той няма да прокопса. Ако ти го обичаш, той няма да прокопса. Ако го обикнеш, целия ден ще оре на нивата и ти ще му даваш слама. Благодарим за такава любов. Бих предпочел да нямам любовта, която имат към вола, към коня, който обичат и го товарят.

 

Да престанем с тази самоизмама! Онзи, който люби, той слугува на всичките. Тъй както Бог слугува, тъй да слугувате – то е любов. Когато всичките хора станат така силни да слугуват, тогава ще се прояви любовта. Сега всички се сърдят. Жените се сърдят на мъжете, понеже не им слугуват. Мъжете се сърдят на жените, понеже не им слугуват. Децата се сърдят на родителите си, че не им слугуват. Родителите се сърдят на децата си, че не им слугуват. Господарите се сърдят на слугите си, че не им слугуват. Слугите се сърдят на господарите си, че не им слугуват. Всички се сърдят, че няма кой да им слугува. Как считате слугуването? – То показва степента на знанието, на мъдростта. Онзи човек, който слугува, Любовта е с него. Онзи човек, който слугува, Мъдростта е с него. Онзи човек, който слугува, Истината е с него. Тъй седи въпросът. Сега аз не говоря за обикновените слуги, които се ценяват за пари. Според мене, най-учените хора трябва да станат слуги в света. Светът така ще се изправи. Ние не искаме болните хора, но здравите да слугуват. В библията говорят за самсоновата сила. С една челюст утрепал хиляда души. После го нападнал един лъв, хванал го за устата и му раздрал челюстта. Като се върнал, една пчела образувала мед в черепа на лъва и като се върнал, извадил мед. Ако не може да хванеш злото и да му разчекнеш устата, и да извадиш после мед от главата, ти още не си Самсон. Аз Самсон наричам този човек, който може да разчекне устата на злото. Както казва Писанието: Побеждавайте злото с добро.

 

Сега има задачи, които аз няма да ги разрешавам, вие трябва да ги разрешите. Вие искате на вас да ви направят хубав костюм, хубава шапка, да давате обявления. То е друг въпрос. То е американска работа. Според мене, аз сам трябва да направя един костюм, сам да го скроя, сам да изпреда нишките, да ги изтъка, да го ушия и да се облека в него. Онази човешката мисъл е, с която трябва да се облече човек.Вижте човешките лица – виждате лицата са посърнали, не са хубаво облечени. Вижте човешките ръце – посърнали са, като ги пипнете ръцете на някой човек, живот няма в тях. Някой път ми е много неприятно да се ръкувам с хората, като му пипнеш ръката, няма живот в него, четат му молитва за умиране. Вие казвате: Божията милост. – Каква по-голяма милост от тази? Бог, който се е превърнал на Любовь в света и забравил прегрешенията на хората, като минава, Той не гледа прегрешенията, но дава и си заминава. Всеки ден Бог минава и дава блага на хората. Тия блага наказват хората. Защото ти, като не живееш по Божия закон, отслабва твоят стомах и като не се смила храната, образуват се горчивини, киселини, започваш да се въртиш. Казваш: Що ли ме е наказал Господ? Като минава Господ, казва: Използувай благата. Как да ги използуваш? Не може да използуваш известни Божии блага, ако не употребяваш любовта като закон в живота си. Ти не може да имаш благата в света, ако не придобиеш знание в света, ако не спазваш ония закони, на които знанието почива. Ти не може да станеш силен човек и да имаш истината, ако не разбираш нейните закони. Истината има един закон.

 

Казвам: Който пази грешния си живот в този свят, ще изгуби живота си. Грешникът, който изгуби грешния си живот за вечния живот, ще намери живота си. Засега се проповядва за бъдеще, като идем в оня свят. Аз говоря за настоящето. Говоря за настоящето не в продължение на един ден. Говоря за реалността. За мене самата реалност е само един момент, едно мигновение. То са 4/10 от секундата. Докато мигнеш 4/10 от секундата, всичко ще стане. В този момент ти седиш, в какво седи твоето бъдеще. Онова разумното същество прониква във всички души. Той като дойде, ти идеш при някой богат човек, Господ е там. Ти още като влезеш, лъжеш богатия човек. Ти го уважаваш и почиташ не заради самия него, но заради богатството. Започваш да се показваш и Господ му казва: Не му давай нищо на него. Младият момък някой път се намери в противоречие. Момъкът не обича момата. Как ще я обича? Тя го лъже. Отива при него, не че го обича, но понеже е красив, има някакво желание, някакъв гешефт. Той има отвращение от нея. Господ му казва: Тя не заслужава любовта. За какво ще се продаде този момък? Той трябва да се нуждае нещо от нея. Ако се нуждае, тогава да му услужи. С какво ще му помогне? Казва: Аз искам да се кача на гърба му отгоре. – Благодаря. Аз го виждам, той носи три–четири на гърба си и ти ще се качиш петата. Стигат му толкоз. Сега разсъждавайте. Вие по вашему разсъждавайте. Въпросът за любовта е въпрос в даден момент да обичаш Бога навсякъде. Казва: Аз се влюбих. Ти не си се влюбил в Господа, ти си се влюбил в материални работи...

 

Какво нещо е доброто? Добър аз наричам онзи, който винаги отстъпва. Някои мислят, доброто е идейно. Добрият човек винаги отстъпва. Силният отстъпва. Той отстъпва, отстъпва и ти като навлезеш в дълбоките води, ще се удавиш. Той отстъпва, отстъпва, ще дойдеш до едно място, дето ти ще започнеш да отстъпваш. Та казвам: Не се плашете от отстъпването и от жертвата, която човек може да направи в света.

Та първият въпрос е за свободата на сегашните хора. Трябва да изменим нашите възгледи или отношенията си трябва да изменим. Ние сме в постоянно стълкновение с Господа....

Време е да изявим този Господ в света, новият Господ на любовта. Любовта е новото в света. Най-първо да почувствувате, че сте радостни. Да нямате нито пет пари в джоба си и да сте радостни, да кажете: Хлябът ще дойде отнякъде. Вие се плашите. Някои гледам, доста голяма вяра имате, но все още не вярвате в това, което трябва. Казва: Аз голяма вяра имам. Аз разполагам с един капитал, с ума си. – Какво ще ми разправят, разполагам със своя ум. Аз разполагам с много работи, но си мълча. Изследвал съм българската музика, разбирам много добре нейния произход, зная как биха се поправили българите музикално. Понеже българите много се държат за старото, съгласен съм да се държат за старото, което прогресира, да го държат. Гледам българите, от 40 години в музикално отношение нямат изходен път в музиката. Една характерна черта е в българина, че той обича с малко труд, много да спечели. Хубава е тази черта, но тя е опасна. Той иска малко като работи, много да придобие. Пък то е невъзможно...

 

...Казвате: Как е възможно? Господ да дойде да оправи света! – То е съвсем физическо разбиране. Господ иска да види ние как разбираме. Затуй е взел последното място и гледа ума ни. Един ден Той пак ще вземе първото място. И ще ни каже: В тъмница бях, не ме посетихте. Болен бях, не ме посетихте. Гладен бях, не ме нахранихте. Той ще вземе първото място и ще тегли присъдата. Тази присъда ще бъде и във вас. Може да сте един от тези, за които казва: Елате вие благословени от Отца моего. Може да станете един от последните, от вас зависи. Ако приемете Любовта, ако изучавате Мъдростта и ако служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще наследят Царството Божие. Ако отхвърлите Любовта, ако отхвърлите Мъдростта и не служите на Истината, вие ще бъдете един от онези, които ще намерят тъмницата. Сега ще кажете: Ние от кои сме. – Аз виждам, около вас седи един отляво и един отдясно. По двама герои седят при вас. Единият казва: Поживей си. Като станете стари, тогава ще служите на Бога, сега си поживейте. Другият отдясно казва: Добре трябва да се живее. Туй, което имате, разумно го употребете. Казва ви още: Впрегнете ума си на работа, впрегнете сърцето на работа. Вие се слушвате и постоянно искате да угодите на единия или на другия: и овде и овде. Здравето, щастието, благоденствието на човека, на семейството, на народа, на цялото човечество – на всички, зависи от Любовта, зависи от Мъдростта, зависи от Истината, която възприемаме днес. „Ако ме любите – казва Христос – ще опазите моя закон“. Какво по-хубаво нещо да се обичате. Да обичате, значи да създадете условия. Да любиш, значи да дадеш от онова хубавото, което Бог ви е дал и вие сте възприели. Аз ви давам от онова хубавото, което Бог ми дал. Дали вие приемате или не, аз забогатявам. Вие, като не приемате, всичко, което остане, ще го взема назад. Аз забогатявам. Аз не осиромашавам ни най-малко. Ако го вземете и приложите, мене ще ми бъде приятно да бъдете всички богати. Богати с любов, богати с обич, богати със знание, богати с познание, богати с постъпки и богати с действия да бъдете. Изхвърлете думата „не мога“. Щом дойде не мога, ще кажете: Мога. Щом дойдете до любовта, кажете: Мога. Мога ли да любя? – Мога. Мога ли да уча? – Мога. Мога ли да постъпвам? – Мога. Щом дойдеш до глагола мога, кажи: Мога да обичам, както Бог обича. Мога да любя, както Бог люби. Мога да обичам, както ангелите обичат; мога да обичам както всичките добри хора обичат. Аз съм едно с Него, едно с тях, каквото те правят и аз мога да го правя. Сега искат работници и млади, и стари. Младите плачат, старите въздишат, а възрастните се трудят. Аз искам сега младите да пеят, старите да учат, възрастните парсата да събират. Да се не спъвате. Аз ви говоря за динамичния живот. Има нещо, което се бори с вас и иска да ви отклони от пътя. Казвам: Всички сте определени да наследите Царството Божие. Работете в тази посока.

 

 

Новото в живота

[Слънчева]

Новото откровение

 

Старото и новото

 

Сега ще прочета 20-та глава от Евангелието на Йоан. Каквото да се говори на хората, те всякога са имали външни схващания за живота. Ние виждаме, че и след възкресението на Христос хората са търсили и търсят тялото Му в гроба. Още повече, че според тогавашните обичаи тялото на умрелия трябвало да се помаже с някакво масло. Евреите, като народ, са крайни материалисти. Те искали да видят тялото на Христос, да се уверят, че наистина Той е умрял и погребан. И съвременните хора не са по-малко материалисти от евреите. Когато някой техен ближен замине за онзи свят, те не плачат толкова за самия човек, но плачат за тялото му, че не могат да го виждат вече, не могат да разговарят с него. Преведено на обикновен език: ние плачем повече за дрехите, отколкото за тялото си. Казвам: при разрешението на известни въпроси, човек винаги трябва да има предвид две важни неща. Първо, човек не може да разреши въпроса за живота със сърцето си. Второ, той не може да разреши същия въпрос и с ума си. Защо? – Защото със сърцето си човек винаги се привързва към видимите неща. Той не вярва в това, което не вижда. С ума си пък човек всякога се привързва към формите на нещата. И в това отношение между сърцето и ума има едно надпреварване. Под думата „форма“ се разбира нещо установено, с определени граници и рамки. Често слушаме хората да съдят някого, да се произнасят за морала, за нравите и т.н. Въз основа на какво става това? То става на основание на известни норми и правила, за които хората имат определени форми. Например, мнозина считат добър човек онзи, който приема хората у дома си добре, угощава ги, разговаря с тях любезно и приветливо. Не постъпва ли така, този човек не е добър. Тогава и разбойникът е добър човек, когато посреща приятелите си добре; ако не ги посреща, както трябва, той не е добър човек. Питам: какъв е моралът на добрия човек? Представете си, че някой човек влиза в едно общество на добри хора. Един ден тези хора тръгват на екскурзия и той иска да отиде с тях. Обаче, оказва се, че кракът на този човек е счупен и той не може да върви по планината. Какво трябва да направят тези хора? Те ще се качват нагоре по планината, а той ще остане в дома си, не може да върви с тях. Въпреки доброто им желание и той да бъде с тях, те не могат да го вземат със себе си. Условията за качването по планината са такива, че само човек със здрави крака може да върви нагоре и да стигне върха на планината. В този случай трябва ли тези хора да се считат лоши? Допуснете друго положение. Този човек има здрави крака, но е закъснял малко, тръгнал е 500–1000 крачки след голямата компания; ето защо, когато те слизат вече от планината, той се качва. Трябва ли този човек да се сърди, да нарича тези хора лоши само защото не го чакат? При това те даже и не подозират, че той върви след тях, за да го дочакат. Какво ще придобие той, ако се качи заедно с тях?

Представете си сега, че канят този човек на богато угощение, но стомахът му е разстроен. Отива той на гости, но не може да яде. Гледа, всички ядат весело, разположени, а той не може да хапне нищо. Кой е виновен за това? Хората са го поканили, сложили са и за него ядене, както и за всички останали, но той сам се въздържа, не иска да яде. Какво се ползва той от угощението и поканата на тези добри хора? И друго нещо може да се случи. Поканват този човек на угощение; стомахът му е здрав, но той пристига пет минути по-късно от другите. Всички гости вече ядат и той сяда, започва да яде. Стомахът му е здрав, той остава малко по-назад от другите, но всичко му е сладко, доволен е от яденето. Той ще настигне и другите, спокоен е, не бърза, не се тревожи. Губи ли нещо от това, че не е наред с всички? Следователно, човек трябва да разбира смисъла, духа на нещата.

 

И така, пръв е онзи, който може да възприеме истината и да я приложи. Последен е онзи, който не може да възприеме истината; щом не може да я възприеме, той не може и да я приложи. Някой казва: аз пръв стигнах на еди-кое си място, пръв прочетох Евангелието, пръв чух еди-коя си реч и т.н. Не е пръв този, който пръв се е проявил във време и пространство, но който пръв се е проявил в прилагането. Такъв човек сам знае дали е пръв или не. Трябва ли той да пита другите прилага ли истината в живота си? Смешно е, когато човек се нахрани добре, да пита другите хора, нахранил ли се е, или не. Той сам знае това, той сам е господар на положението. Като се говори за добро, за доброта, трябва да се има предвид следният закон: доброто всякога се явява след Любовта. Това значи: ако човек не ви обича, той не може да бъде добър с вас. Обича ли ви, той непременно ще бъде добър към вас. Някой казва: „Аз съм добър човек“. – Ако любиш, само тогава можеш да бъдеш добър. Плодът не може да се яви преди дървото. Дървото пък е плод на Любовта. Следователно, не може да очаквате плод, докато Любовта не дойде. Щом дойде Любовта и плодът ще се яви. Казвам: много от съвременните хора имат повърхностни схващания за живота. Тези схващания могат да се уподобят на цветя еднодневки, или на дървета едногодишни, които не дават плод. Положителните схващания за живота са подобни на цветя, или на дървета, които дават плод. Какво ще ви ползват цветята, или дърветата в градината ви, ако те не дават никакви плодове? Тези цветя, които не дават никакъв плод, хората наричат глашатаи. Например, кокичето и минзухарът са първите вестители или тръбачи на Любовта. Те казват на хората: „Защо дремете още? Какво мислите да правите? Ставайте, Любовта идва вече!“ Тези цветя действат на обонянието, на зрението, на слуха на хората и по този начин ги канят да се събудят. Един ден те ще запитат хората: „Знаете ли защо останахме безплодни? Защото спахте“. Ако всички хора се събудят навреме, тогава и безплодните растения ще дават плод. Когато хората спят и не могат да се пробудят, това показва, че тези хора още не са повярвали в Бога. Когато всички повярват в Бога, няма да остане растение на земята, което да не дава плод. Казвате: „Защо всяка година изсъхват толкова много цветя и дървета?“ – Защото много хора грешат. – „Защо толкова много извори пресъхват?“ – Защото много хора умират. Когато човек умира, едновременно с него и някой извор пресъхва. Щом човек оживее, и този извор отново ще протече. – „Защо някои езера се пресушават?“ – Защото много хора не живеят по Бога. – „Защо някои планини се разрушават?“ – Защото веруюто на много хора се руши. Те нямат положително верую.

 

Сега, за обяснение на неверието на хората, ще приведа следния пример. Представете си един ученик, който има пълно доверие в учителя си: каквото учителят му каже, той всичко изпълнява и слуша. След време ученикът среща друг учител, който му се вижда привидно по-умен, по-интелигентен, и той се приближава към него, признава го за авторитет. Обаче, едновременно с това и съзнанието на този ученик се раздвоява. В същото положение се намират и хората по отношение на Бога. – Защо хората не вярват в Бога? – Защото вярват в света. Мнозина вярват в учеността на хората, в техните изобретения, и предвид на това забравят истинския авторитет в живота. Каква философия е тази? Когато черният адепт дойде в рая, пред дървото, където седеше Ева, той ѝ каза: „Ако ядете от това дърво, вие ще станете богове, като Бога, и ще правите всичко, каквото и Той прави. Защо трябва като деца да слушате Бога във всичко? И без Него вие можете да следвате правия път“. Ева послуша този адепт, но затова опита последствията на непослушанието си към Бога....

 

...И така, реално е само това, което принадлежи на Единния, на живия Бог. В този смисъл Любовта е първото проявление на Бога. Където е Любовта, където е доброто, там Бог се проявява. Любовта, доброто е реалното в света, затова и Бог казва: „Опитайте ме и вижте, че съм благ“. Минава един човек покрай градината на свой брат, добре заградена, но вижда вътре хубави, зрели круши, увиснали на дърветата. Той прескача оградата, влиза в градината и си откъсва една–две круши. Господарят на градината вижда това, бързо хваща влезлия човек за ръката и го пита: „Кой ти даде право да късаш от плодовете на моята градина?“ – „Който е направил градината, Който е създал плодовете, Той ми даде право да си откъсна няколко от тези плодове.“ – „Кой е този, който ти е дал това право?“ – „Господ.“ – „Така ли? Никакъв Господ няма тук!“ – „Тогава, ще ме извините. Колко струват крушите ви?“ – „Те струват 20 лева.“ – „Аз ще ви дам 40 лева, за да бъда напълно свободен.“ – „Благодаря, вие сте благороден човек.“ – „Да, трябва да благодарите, че дойдох да си хапна от вашите плодове и по този начин да се запознаем.“ Питам: кой от двата морала е по-добър? Сега, ако дадеш някому нещо, той счита, че това е лошо; ако не му дадеш, пак лошо. Какво трябва да се направи тогава? Кой е истинският морал? Истинският морал се състои в това, всяко нещо, което човек върши, да бъде продиктувано от Любов и от добро. Всяко нещо, в което няма Любов, всяко нещо, в което доброто отсъства, е престъпление. Всяко нещо, в което има лъжа, е престъпление. Казвате: „Как се познава кой говори истината и кой – лъжата?“ Представете си, че отивате при един човек, който ви дава чаша вода, чиста, свежа, и ви казва да пиете от нея, да я опитате. Вие пиете от тази вода и казвате: „Този човек говори истината“. Защо? – Защото водата, която ни препоръчва за добра, излезе такава. Ако пиете от водата и тя се окаже нечиста, застояла, този човек не говори истината; той ви е излъгал. Следователно, където няма Любов, там има престъпление, лъжа и зло. При това положение, човек всякога ще изпитва скръб. Той може да скърби, или когато другите хора нямат Любов, или когато той сам няма Любов. Ако скърби, когато хората нямам Любов, той трябва да им даде от своята; ако пък скърби за себе си, че няма Любов, той трябва да отиде при Бога, да поиска от Неговата Любов. Питам: трябва ли при единия или при другия случай да плаче? Седи някой в стаята си и плаче, че е жаден. Казвам: защо трябва да плачеш? Иди в планината, там ще намериш хубави извори и ще пиеш вода, колкото искаш. – „Няма с кого да отида.“ – Как да няма с кого да отидеш? Кажи първо на главата си, че искаш да отидеш на планината и почакай малко. Главата ще заповяда на ръцете и на краката ти да тръгнат с тебе и те ще я послушат. Щом се приготвят всички, и ти ще тръгнеш. – „Там ще бъда сам.“ – Нищо от това, тръгни сам. – „Ами, ако изворът е далеч?“ – Колкото изворът е по-далеч, толкова и водата му е по-чиста, по-свежа. Близките неща не са така хубави, както далечните. Близките неща лесно могат да се придобият.

 

Сега, това са ред правила, които трябва да поставите в живота си като основа, ако искате да се освободите от лъжливите богове, от кривите убеждения. Например, някой човек мисли за себе си, че е умен, че е много добър и силен, че много нещо може да направи. За всеки ден човек трябва да си поставя по една малка програма, която той непременно трябва да извърши. Например, днес, неделя, всеки трябва да извърши нещо, което да отговаря на програмата за този ден. Някой може да извърши нещо, което точно да отговаря на този ден, а друг може да си мисли за неща, които нямат нищо общо с неговия живот. Този човек може да мечтае да се качи на самолет, или на цепелин, да се разхожда из въздуха. Питам: какво ще придобие той, ако се качи на самолет? Все ще придобие нещо: ще познае колко е страхлив. Дойде ли на височина десет километра, той ще започне да вика, да се моли да слезе на земята. Като слезе на земята, ще каже: „На такава височина не може да се живее“. Обаче, ако човек вярва в Живия Господ и Му служи, той ще дойде до положение, да се качи на самолет или цепелин, с помощта на който ще може да пътува до луната, до слънцето, и да стои там, колкото време желае. При това тези цепелини ще бъдат така устроени, че ще спират на всички станции, на които вие желаете: ще спрете, например, на луната, ще разговаряте с нейните жители, които ще ви покажат всички забележителни места; след това ще ви дадат подаръци и най-после тържествено ще ви изпратят. Също така ще пътувате и до слънцето. Като се върнете на земята, ще разправяте какво сте видели на слънцето, какво на луната и т.н....

 

 

Човекът на новото

[B__]

Ню Ейдж е в основата на съвременната псевдо-духовност. Наистина е част от една епоха, НО не бъдещата, а на съвременната умираща епоха. Едно учение на заблуди, което просто показва, че много малко хора ще се събудят.

 

Както казва Учителя, скоро всяка култура и наука ще умрат. Културата включва и религията и духовността, защото пък особено Ню Ейдж не е нищо друго освен съвременната култура представена по псевдо-начин.

 

И това умиране ще е скоро. До 10-20 години. След това хората ще се смеят как е могло да съществува нещо като Ню Ейдж, което всъщност е Старото Ейдж изфабрикувано да носи различни видове облаги на разни хора и сили.....

[Станимир]

П. Дънов също спада към ню ейдж. Също и Щайнер. Той подкрепя доктрината за прераждането, за космическите епохи, за карма, за братството от възвишени същества ръководещи човечеството. Христос не е Бог, нито първороден син на Бога според Дънов, а част от Всемирното Бяло Братство. Дали ще наречем това Братство духовна йерархия, стълбата на Яков или по друг начин - няма значение. Според Дънов хората ще станат в бъдеще ангели, после архангели, нещо, което според църквата е недопустимо. Там човекът може да стане светия и нищо повече. В миналото сме преминали през минералното, растителното и животинското царство - също доктрина на ню ейдж. Няма вечен рай или ад след земния живот, а надземно съществуване според заслугите и ново завръщане на Земята за продължаване на развитието. Дънов говори за причинен, умствен, астрален и етерен план на съществуване и съответните тела на човека - също нещо, което отличава новите учевия на хората от тези отпреди 150 години. Затова и се нарича нова епоха - защото допреди тези доктрини не са се разпространявали публично. Те са началото на едно преобразяване на условията в които се развива човечеството и нещо, което е инициирано не от хората. Сега, че има много изопачавания, неточности, погрешни твърдения е вярно, но това няма да промени предречения ход на събитията съществено. Истинските учения издържат на теста на времето, а лъжливите постепенно ще отпаднат.

[B__]

Не мога да не се съглася, че си абсолютно прав. Всеки си разбира учението на Учителя, както си иска. Но за мен все пак П.Дънов е Учителя, който е дал нещата, така както ще се случат в бъдеще и аз просто виждам как това почва да се реализира. На момента, тук и сега, 

[Слънчева]

 

 

"Днес всички хора говорят за култура, за наука, за изкуства и т.н.

Какво означава думата „култура“? В широк смисъл културата подразбира обработване на нещо.

Например, говори се за житна култура, за култура на лозови пръчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т.н.

Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод, и този плод да узрее, представя култура на човека.

Той култивира, т.е. обработва нещата в себе си, с цел да види един ден техният плод.

За да дойде до известна култура, човек се нуждае от импулс в себе си.

Този импулс е вложен в човешката душа. Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата душа, във вид на семена, които чакат своето време за посяването им.

Щом се посеят, те се нуждаят от специфична енергия, която слиза от високите светове.

За да се домогне до тази енергия, човек трябва да влезе във връзка със възвишени същества, които да му дадат начин за работа."

 

 

Личност и душа

 

Беседата е чудесна и е добре да се прочете цялата.

 

Ако ние не можем да уважим и разберем "привнесеното" от всеки автор, то значи отричаме творческият принцип. Всеки разказва за нещата, опитите, които е преживял и пречупил през своя свят. Учението все пак не е догма, по-скоро основа за развитие на бъдещото човечество... Пак стигаме до широтата на съзнанието и желанието на его-то ни да контролира.

Има неща в изкуството и науката, в обществото които не разбирам, някои дори не приемам. Но значи ли това, че не са верни и че нямат право да бъдат?... Това, което не е от Бога, отпада...

 

Още едно допълнение - "всеки народ е дете на Бога", всеки народ е развил по нещичко и привнесъл в божествената каса, обогатил е със знание, творчество или каквото и да е. Нормално е това знание да се събере като познание на душата, която се е прераждала много пъти при различни народи и в някакъв момент подрежда натрупаните опитности и стига до по-високо ниво на съзнание...

Редактирано Май 23, 2013 от Слънчева

[B__]

Слънчева, много и винаги се радвам като видя твой пост. 

 

Имам дилема. Ако ние учим хората да са добри, когато правят добро, то кой ще ги научи да са ДОБРИ, когато правят лошо?!?!?!?

Редактирано Май 23, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[mvm]

 

 

Имам дилема. Ако ние учим хората да са добри, когато правят добро, то кой ще ги научи да са ДОБРИ, когато правят лошо?!?!?!?

Пак ние...

[Станимир]

В крайна сметка хората трябва да се научат да правят добро. Както се казва в будизма - правилни мисли, правилни действия, правилни мотиви, правилни намерения и т.н. Когато някой не постъпва правилно в повечето случаи не е удачно да го заблуждаваме, че е постъпил правилно. Но при всички случаи е добре да го накараме да повярва, че може да постъпва правилно, ако пожелае и положи усилия.

[Диана Илиева]

Пророци ... Лъжепророци ... Бели школи, черни школи ...

Времето е такова.

Но като се замисля винаги е имало такива времена. И тогава е важен изборът, който правим. А сега, да не прозвучи като отстъпление на моите твърдения за почти пълната липса на свободна воля у хората, имам предвид избора, как да реагираме на случващото се около нас - на обстановката, на събитията, хората ... Ако реагираме позитивно, градивно, то всичко е Ок. Включително и от Ню ейдж може да се извлече добро. Както и една изкривена психика може да направи много бел'и, ако ли и да е "въоръжена" с най-бялото учение.

[B__]

Пророци ... Лъжепророци ... Бели школи, черни школи ...

Времето е такова.

Но като се замисля винаги е имало такива времена. И тогава е важен изборът, който правим. А сега, да не прозвучи като отстъпление на моите твърдения за почти пълната липса на свободна воля у хората, имам предвид избора, как да реагираме на случващото се около нас - на обстановката, на събитията, хората ... Ако реагираме позитивно, градивно, то всичко е Ок. Включително и от Ню ейдж може да се извлече добро. Както и една изкривена психика може да направи много бел'и, ако ли и да е "въоръжена" с най-бялото учение.

 

 

Там е работата, че са много малко хората с НЕизкривена психика. 

 

И има огромно количество хора с изкривена психика, които с всяко бяло учение правят бел'и. Има го само заложеното у нас желание да вървим по духовна пътека. Но тази пътека е под изкривената психика. И самото желание усилва и умножава бел'ите.

 

А бел'ите се умножават от заблудата, че имаме свободна воля. Защото всеки си мисли, че нещо зависи от него и се втурва да прави добрини, и съответно прави повече бел'и. Човекът не може да се научи да си седне на задника и да си трае, та поне по-малко бел'и да прави. 

 

Сетих се една притча. Отиват при един просветлен в планината и го заварват седнал на камък човека и така си седи. Питат го:

- Какво трябва да направим, за да стигнем просветление?

Той отговаря:

- Нищо. 

- Ама как така нищо. Съвсем нищо ли?

- Нищо.

- Ама съвсем нищо?!?

- Нищо не трябва да правите. 

 

Според мен хората са си тръгнали много недоволни. Та те са завладени от обсесията да правят нещо.....

 

А това е такава заблуда (според мен), такава гордост човек да си мисли,, че може да прави нещото наречено добро. А пък мисълта "мога да помогна на някого" сигурно е донесла най-много вреди на света, 

Редактирано Май 24, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[Слънчева]

Истината е, че в учението и в духовния свят има доста "подводни камъни", "тъмни зони" и душата, която се издига понякога попада на тях. Но това е част от уроците, хубавото е, че има помощници. Себевладеенето е важна част от уроците, които трябва да овладеем.

 

Да се учим да правим добро?... Ами за всеки доброто е различно. За физическия свят добро е да има много храна, парички и др... За душата е добре да има верую, идеали. За духа да прилага знанието и т. н. За различните нива на съзнание доброто също е с различна мярка... Някога, като сме слизали в материята сме си избрали законите на кармата - причинна-следствените връзки, за да ни учат и да се събудим в Любовта, Мъдростта или Истината. Та, учим се, падаме, ставаме.... Живеем.

[B__]

Истината е, че в учението и в духовния свят има доста "подводни камъни", "тъмни зони" ........

 

Мислих си нещо свързано с това последните седмици, но не съм го споделял, защото нямаше външна изява, т.е. покана за споделяне. Може да изглежда много странно, но си мисля, че всяко бяло учение (условно наречено) си има и своята тъмна страна, знания, които трябва да те държат назад. Мисля, че е свързано с начина, по който е ставало духовното развитие досега. Мога да го обясня и по-подробно, ако някой пожелае. 

[Станимир]

 

 

Да се учим да правим добро?... Ами за всеки доброто е различно. За физическия свят добро е да има много храна, парички и др... За душата е добре да има верую, идеали. За духа да прилага знанието и т. н. За различните нива на съзнание доброто също е с различна мярка... Някога, като сме слизали в материята сме си избрали законите на кармата - причинна-следствените връзки, за да ни учат и да се събудим в Любовта, Мъдростта или Истината. Та, учим се, падаме, ставаме.... Живеем.

Ако вярваме в Бога, ние трябва да се стремим към доброто според Бога. Ако вярваме на едно или друго свещенно писание, ние трябва да се стремим към доброто, така, както е изложено във  въпросното писание. Например  в Християнството доброто и добродетелите са определени достатъчно ясно. Ако следваме даден учител, то към нашата представа за добро ли следва да се придържаме или към това разбиране, на което учителят иска да ни научи? Беседите на П. Дънов съдържат достатъчно материал от който да си изградим една ясна представа за това, кое е добро според него и кое - не.

[Станимир]

 

Пророци ... Лъжепророци ... Бели школи, черни школи ...

Времето е такова.

Но като се замисля винаги е имало такива времена. И тогава е важен изборът, който правим. А сега, да не прозвучи като отстъпление на моите твърдения за почти пълната липса на свободна воля у хората, имам предвид избора, как да реагираме на случващото се около нас - на обстановката, на събитията, хората ... Ако реагираме позитивно, градивно, то всичко е Ок. Включително и от Ню ейдж може да се извлече добро. Както и една изкривена психика може да направи много бел'и, ако ли и да е "въоръжена" с най-бялото учение.

 

 

Там е работата, че са много малко хората с НЕизкривена психика. 

 

И има огромно количество хора с изкривена психика, които с всяко бяло учение правят бел'и. Има го само заложеното у нас желание да вървим по духовна пътека. Но тази пътека е под изкривената психика. И самото желание усилва и умножава бел'ите.

 

А бел'ите се умножават от заблудата, че имаме свободна воля. Защото всеки си мисли, че нещо зависи от него и се втурва да прави добрини, и съответно прави повече бел'и. Човекът не може да се научи да си седне на задника и да си трае, та поне по-малко бел'и да прави. 

 

Сетих се една притча. Отиват при един просветлен в планината и го заварват седнал на камък човека и така си седи. Питат го:

- Какво трябва да направим, за да стигнем просветление?

Той отговаря:

- Нищо. 

- Ама как така нищо. Съвсем нищо ли?

- Нищо.

- Ама съвсем нищо?!?

- Нищо не трябва да правите. 

 

Според мен хората са си тръгнали много недоволни. Та те са завладени от обсесията да правят нещо.....

 

А това е такава заблуда (според мен), такава гордост човек да си мисли,, че може да прави нещото наречено добро. А пък мисълта "мога да помогна на някого" сигурно е донесла най-много вреди на света, 

 

В притчата се казва, че човек не трябва да прави нищо специално за да постигне просветление. Но не се казва, че изобщо нищо не трябва да прави. Все пак ние сме живи същества и то не камъни, и искаме или не искаме, ние правим нещо. А да бъдеш просветлен, това означава всяко, дори и най-малкото ти действие да съответства на състоянието ти на просветление. Затова в будизма се говори за правилни действия. Това не са някакви специални действия, които правим за да постигнем просветление, но абсолютно всяко наше действие. Как да се ориентираме кои действия са правилни и добри обясних в предходното си мнение. В крайна сметка на хората са дадени достатъчно насоки в това отношение по различни канали, така че всеки да може да почерпи от тях.

 

Нито едно учение не препоръчва бездействие. Ето ти пишеш тук във форума, по своя воля и се опитваш да прокараш възгледите си, защото ги считаш за правилни. Ами ти си точно в позицията срещу която изразяваш мнение. Дали резултатът ще е полза или вреда (беля както го наричаш) не зависи от това дали си мислиш, че имаш свободна воля, а от това дали написаното от теб отговаря на истината, както и от това дали аудиторията е в състояние да приеме написаното, ако е истина. Това, дали си искал да направиш нещо полезно или не, няма отношение към резултата, който написаното ще окаже върху другите, но има значение за теб самия.

Редактирано Май 24, 2013 от Станимир

[Слънчева]

 

 

 

Да се учим да правим добро?... Ами за всеки доброто е различно. За физическия свят добро е да има много храна, парички и др... За душата е добре да има верую, идеали. За духа да прилага знанието и т. н. За различните нива на съзнание доброто също е с различна мярка... Някога, като сме слизали в материята сме си избрали законите на кармата - причинна-следствените връзки, за да ни учат и да се събудим в Любовта, Мъдростта или Истината. Та, учим се, падаме, ставаме.... Живеем.

Ако вярваме в Бога, ние трябва да се стремим към доброто според Бога. Ако вярваме на едно или друго свещенно писание, ние трябва да се стремим към доброто, така, както е изложено във  въпросното писание. Например  в Християнството доброто и добродетелите са определени достатъчно ясно. Ако следваме даден учител, то към нашата представа за добро ли следва да се придържаме или към това разбиране, на което учителят иска да ни научи? Беседите на П. Дънов съдържат достатъчно материал от който да си изградим една ясна представа за това, кое е добро според него и кое - не.

 

 

Прав си, ние отговаряме само за нашите чувства, мисли и действия. Другото е просто за разяснение.

 

[B__]

 

 

Пророци ... Лъжепророци ... Бели школи, черни школи ...

Времето е такова.

Но като се замисля винаги е имало такива времена. И тогава е важен изборът, който правим. А сега, да не прозвучи като отстъпление на моите твърдения за почти пълната липса на свободна воля у хората, имам предвид избора, как да реагираме на случващото се около нас - на обстановката, на събитията, хората ... Ако реагираме позитивно, градивно, то всичко е Ок. Включително и от Ню ейдж може да се извлече добро. Както и една изкривена психика може да направи много бел'и, ако ли и да е "въоръжена" с най-бялото учение.

 

 

Там е работата, че са много малко хората с НЕизкривена психика. 

 

И има огромно количество хора с изкривена психика, които с всяко бяло учение правят бел'и. Има го само заложеното у нас желание да вървим по духовна пътека. Но тази пътека е под изкривената психика. И самото желание усилва и умножава бел'ите.

 

А бел'ите се умножават от заблудата, че имаме свободна воля. Защото всеки си мисли, че нещо зависи от него и се втурва да прави добрини, и съответно прави повече бел'и. Човекът не може да се научи да си седне на задника и да си трае, та поне по-малко бел'и да прави. 

 

Сетих се една притча. Отиват при един просветлен в планината и го заварват седнал на камък човека и така си седи. Питат го:

- Какво трябва да направим, за да стигнем просветление?

Той отговаря:

- Нищо. 

- Ама как така нищо. Съвсем нищо ли?

- Нищо.

- Ама съвсем нищо?!?

- Нищо не трябва да правите. 

 

Според мен хората са си тръгнали много недоволни. Та те са завладени от обсесията да правят нещо.....

 

А това е такава заблуда (според мен), такава гордост човек да си мисли,, че може да прави нещото наречено добро. А пък мисълта "мога да помогна на някого" сигурно е донесла най-много вреди на света, 

 

В притчата се казва, че човек не трябва да прави нищо специално за да постигне просветление. Но не се казва, че изобщо нищо не трябва да прави. Все пак ние сме живи същества и то не камъни, и искаме или не искаме, ние правим нещо. А да бъдеш просветлен, това означава всяко, дори и най-малкото ти действие да съответства на състоянието ти на просветление. Затова в будизма се говори за правилни действия. Това не са някакви специални действия, които правим за да постигнем просветление, но абсолютно всяко наше действие. Как да се ориентираме кои действия са правилни и добри обясних в предходното си мнение. В крайна сметка на хората са дадени достатъчно насоки в това отношение по различни канали, така че всеки да може да почерпи от тях.

 

Нито едно учение не препоръчва бездействие. Ето ти пишеш тук във форума, по своя воля и се опитваш да прокараш възгледите си, защото ги считаш за правилни. Ами ти си точно в позицията срещу която изразяваш мнение. Дали резултатът ще е полза или вреда (беля както го наричаш) не зависи от това дали си мислиш, че имаш свободна воля, а от това дали написаното от теб отговаря на истината, както и от това дали аудиторията е в състояние да приеме написаното, ако е истина. Това, дали си искал да направиш нещо полезно или не, няма отношение към резултата, който написаното ще окаже върху другите, но има значение за теб самия.

 

 

Има значение за мен самия да. Другото няма да го коментирам, че ще изместим темата. 

[mvm]

Темата вече сте я изместили.

Но като сте заговорили за свободната воля, нещо, което лично на мене не ми е било много ясно как точно се проявява.

Да, имали сме свободна воля да избираме доброто или злото..и после?

След избора, доколко човек може да си прояви така наречената свободна воля, след като зависи от много , ама много неща и хора и събития....че дори и от природни капризи

 

Попаднах на следното:

 

 

Проблемът за "Свободната воля" интересува много хора. Той е бил интересен и за много будни умове през вековете. Реших и аз да напиша нещата, които знам за нея. 
Свободна воля! Имаме ли я или е само една фикс идея, която се поражда от самочувствието за важността ни на тази земя? 
Преди няколко години и аз си зададох този въпрос, след като усетих влиянието на някаква сила върху моя живот. Хората наричат тази сила "съдба", а други си мислят, че е ръководство  свише на божествени сили над нас.
Много често отговорите на подобни въпроси, които не можех да намеря в разни книги или по други пътища ми се дават насън. Една нощ сънувам, че се намирам в една голяма зала придружен от две същности. Не ги виждах, както не виждах и себе си, а само осъзнавах и чувах присъствието им. Те бяха от двете ми страни, а аз стоях пред една библиотека с книги. Беше висока около 3 метра и на нея имаш десеттина редици с книги. Попитах същностите какво означават тези книги и защо съм тук с тях? Те ме накараха да се приближа по-близо до рафта и да кажа какво виждам на него. Когато се приближих достатъчно забелязах, че на един от рафтовете, който беше почти на нивото на очите ми липсва една книга. Казах го на глас и тогава ме накараха да погледна какво има под лявата ми мишница. Там беше липсващата книга и те ме накараха да я сложа на мястото и. Сложих я и чак тогава погледнах големината на тази библиотека. Залата беше необикновено светла и отляво и отдясно не се виждаше края на този библиотечен шкаф. Тогава попитах отново, какво представляват тези книги и защо ми ги показват. Отговориха ми, че на рафта, на който съм сложил книгата са сценариите на моите животи. Всичките те са написани още при Сътворението от Твореца. Книгите отляво бяха на миналите ми животи, а тези оттдясно на бъдещите. Всичките книги изглеждаха еднокво, само дето всички бяха с различни дебелини. Едни бяха по-тънки, други по-дебели. Този отговор провокира веднага един логичен въпрос: 
"Имаме ли някаква свободна воля, щом като всичките ни сценарии са предварително написани от някой?"
"НЕ!" Беши отговорът на същностите. "Това е най-голямата илюзия създадена от човека! Вие сте само едни артисти, които излизате на сцената на живота, изигравате си ролята и отново се връщате тук!" 
Продължих с въпросите:
"А как се чете всяка една книга? Можем ли да погледнем поне колко е голяма и кога ще стигнем края?"
"Книгата се отваря на първата страница и се чете само дума по дума, ред по ред. На никой не се дава възможността да отваря страниците напред и да гледа какво ще стане в бъдещето. Само понякога, в много редки случаи, на отделни хора разрешават да отворят тук, или там. Тези хора вие наричате пророци и гадатели. Но и в техните сценарии това е записано предварително. Краят на всеки един от вас е определен още с отварянето на книгата. Него не можеш да го предвижиш нито напред, нито назад. Така е и с щастието, нещастието, приятели, съпрузи, деца, местоработи и т. н. Много често, когато книгата на някой от вас свърши и той я върне отново тук, неговите близки остават с мисълта, че са можели да направят нещо, този край да не настъпи сега. Нищо не може да се направи. Никой няма силата да промени сценария на Сценариста. Всички вие сте само отделни артисти, които научавате и изигравате вашата си роля, а какъв е Големият Сценарий на Сътворението, никой от вас не знае. Знае го само Твореца. Така, че играйте си ролите в живота и не мислете за другото. Животът за вас е винаги в сегашно време. Живейте и му се радвайте!"

След това пояснение, същностите ме накараха да отида и да си почина известно време и после да взема следващата поред книга отдясно на тази, която сложих. С отварянето и щях да започна следващия си живот.
След като се събудих в главата ми започнаха да текат различни мисли. Щом е така, значи няма никаква смърт?
Има ли значение какво пише на последната страница щом след прочита на тази книга ще започна да чета следващата? А всяка следваща започва с любов, бебе, радост, щастие, младост...
Тази истина е моя истина и тя няма да бъде възприета от всички. Хората, които мислят по друг начин да продължат борбата и дано все някога да осъзнаят ролята си в този живот. А ролята ни е следната. Нека да се доверим на Сценариста и да му повярваме, че щом сме тук и сега, и сме такива, то всеки един от нас е необходим като такъв в грандиозната му творба, наречена ЖИВОТ.

 

от тук

[Станимир]

Как разбираш думите: Истината ще ви направи свободни!

[mvm]

Кого от всичките писали в темата питаш?

[Станимир]

Тебе.

[query]

Според моето скромно мнение,

след като на 21.12.2012 нито имаше край на света, нито масово възнесение,

нито дойдоха извънземни да осъществяват контакти с нас

постепенно Ню-ейдж идеите ще излязат от модата, ще се позабравят, ще престанат да бъдат интересни

Ще се появи нещо друго....дано да е по-смислено

Псевдодуховността, както и шума около тази дата са повече от полезни в това време, което е прекалено материално. Много хора се заинтересуваха и много хора свикнаха да се говори около тях свободно за духовни практики и т.н. Всеки мислещ човек знае, че едно нещо, дори и положително, може да бъде омаскарено от хората. Единствената промяна, която наблюдавам е, че по-голямата част от хората около мен вече не смятат, че говоренето на езотерични теми е сектанство. В голяма степен го смятат като един вид хоби, но не вредно хоби. Така че преходът си върви ... А за самата дата... който се е фиксирал в нея си говори за сериозен проблем.

[mvm]

Как разбираш думите: Истината ще ви направи свободни!

 

за мене истината е, да казваш, каквото мислиш, 

[Димитрина_]

New age, да не кажа new bullsh**, резонира напълно в съзвучност с необходимостта от Prozac & co. Кой, не разбирам, би се захванал да чете и да се занимава с тия идейки. А духовна практика какво е? 

Ето това наричам аз духовна практика (но на лудия), свободно разселена из нета:

 

 

 

Ръководство на потребителя :  "Как да (ре)-инкарнираме душа в едно тяло"

 

В тази връзка, не мога да се въздържа да изкоментирам и другите велики творения на умове, по-далеч в звездното пространство от Hawking, просто не мога! 

Така например графата се попълва от изявление за описателната взаимовръзка на събитията от Властелина на пръстените, които били лееко пречупена историйка отпреди 18 500 години, случила се на територията на съвременна България и Румъния.

Опази ни, господи, от тази свещена единозначна simplicitas. И това е следствие от свободата на словото

Редактирано Януари 24, 2015 от Димитрина_