Това е популярно мнение. Светла_Б Добавено Октомври 11, 2010 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Октомври 11, 2010 Паневритмията ни дава възможност да се учим, и прилагаме наученото в Школата на Учителя. Искам да ви разкажа за един урок от изминалото лято. Може би и вие имате такива. Една сутрин в делничен ден играехме само 7 жени. По едно време се появиха двама младежи, пияни, т.е. неизтрезнели от нощта. Бяха съвсем млади - 19-20 годишни, с интелигентни физиономии, единият беше чужденец, а другият - българин, се опитваше да му "обясни "на добър английски забележителностите'. Понеже мястото, където играем от години е очертано с бял кръг на земята, за да ни е по-лесно, българинът обясняваше, че от това място Юри Гагарин е излетял за последен път (не разбрах закъде)и кръгът е бил предназначен за хеликоптера, който го е отвел. Младежът каза: "А, знам за Юри Гагарин." Не разбрах, как беше обяснено нашето присъствие, но вероятно като ритуал в негова чест. Ние продължавахме да играем спокойно, изобщо витаеше атмосфера на пълен мир. Чужденецът влезе в центъра на кръга. С края на окото си го набблюдавах, опасявайки се да не настъпи касетофона. Може би и другите правеха същото. Когато застана в центъра по лицето му се изписа поразяваща промяна - той като че ли изтрезня и за минути се оглеждаше в недоумение, след което мълчаливо излезе и седна настрани. Бяхме стигнали до последните упражнения и на "Хубав ден" другият младеж отиде до седмата жена, която играеше сама, и се опита да имитира стъпките й. Тя спокойно го хвана за ръка и го поведе, като през цялото време нищо не наруши мира. Той поигра малко и също стана сериозен, отдръпна си ръката и също отиде при приятеля си. Двамата си тръгнаха, клатушкайки се. Жената, за която пиша е от дълги години в Школата, тя показа как вътрешното състояние на пълен, истински мир и покой е невидима преграда. Паневритмията е пробният камък за много неща, не само за такива външни предизвикателства но и за нашите взаимоотношения, евентуални проблеми и начините за тяхното разрешаване. Бихте ли споделили някои от вашите уроци? Донка, veselinvalchev1981, Латина и 4 others 7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Октомври 11, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2010 (edited) Здравей Светла.Много интересна е споделената случка.Все едно бях с вас,докато четях.Преди време ,аз описах един от моите Уроци в блога си -ето тук.Описах го,така,както го почувствувах и разчетох тогава-с асоциациите ,които имах с книгата на Екзюпери -'Малкият принц" и всички усещания от преживяното.Да се играе паневритмия в градска среда,дори и на избрани за целта места само по себе си е доста голямо предизвикателство пред играещия. Поздрави Редактирано Октомври 11, 2010 от Розалина Иво, Донка и magal 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светла_Б Добавено Октомври 11, 2010 Автор Доклад Share Добавено Октомври 11, 2010 Да, Розалина, прочетох урока, който описваш. Той е противоположност на описаното от мен. И води към него. Точно преживяването, което си имала е било като тренировка за упражняване възстановяването и поддържането на вътрешния покой. Замислих се, че може би преди години, когато бях по-млада и напориста може да съм казвала по някоя остра дума - и аз както Ани - не точно при паневритмия, но в другите организационни работи. Постепенно се учим да нараняваме възможно по-малко. Умишлено не пиша - никак. Всичко е школа. Благодаря ти за споделянето. Иво, magal, Розалина и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 1, 2010 Доклад Share Добавено Декември 1, 2010 На курса в неделя получих един много ценен урок - прозрение. Случайно присъстваше като гост жена, с която имам некомфортни преживявания по време на паневритмия. Общо казано - от типа хора, които за доброто на всички и на Учението "показват погрешките и настояват да се изправят". Имахме (не само аз) вече два пъти опитности с подобно поведение и като че ли повечето бяхме леко напрегнати. На всичко отгоре тя се случи точно в моя фокус на кръга и очите ми неволно попадаха върху нейната фигура. Със сигурност не беше случайно това. На Примиряване улових себе си в подозрително очакване, макар че нямах никакви основания за него до момента. Опитах се да го примиря. Колко съм се справила не знам, но на Даване улових себе си, че наблюдавам движението на нейните ръце, проверявайки дали тя изпълнява упражнението така, както самата тя казваше, че трябва да се изпълнява по време на предварителното изпълнение. Явно не бях примирила всичко. Върха беше на Възлизане - усетих леко задоволство, защото видях как жената държеше ръцете свити в лактите... И тогава, смутена от всичко, което се вихреше вътре в мен и аз не можех да се справя с него.... усетих някъде близо до себе си топла светла вълна, нежна и чиста - детско присъствие! С периферното си зрение - беше самото начало на Вдигане - едва сега отразих кой беше мой партньор този път! Един брат, който не е особено забележим, не дава мнение, не може да идва лятото на поляната, защото не е от града, а в неделя няма толкова рано автобуси, но от него струи толкова детска чистота, радост, ентусиазъм - без думи, само една топла чиста вълна Светлина! Изведнъж залата стана по-светла, по-спокойна и по детски радостна. Братът не случайно беше до мен - само трябваше аз да го усетя и съзнателно да избера неговата енергия и присъствие, а не другата... или по-скоро не моята представа за нещо, от което да се пазя.... а моята представа за това, към което да се стремя да се свързвам... А жената - ами тя си се държа съвсем спокойно и добронамерено - оказа се, че аз съм изживявала само моите лични негативни очаквания... Урокът - от нас зависи с какво ще се свържем и кое в себе си ще изберем - доброто винаги е близо до нас и вътре в самите нас. И според каквото изберем, това и ще получим... Надеждна, magal и Рассвет 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Декември 1, 2010 Доклад Share Добавено Декември 1, 2010 (edited) Урокът - от нас зависи с какво ще се свържем и кое в себе си ще изберем - доброто винаги е близо до нас и вътре в самите нас. И според каквото изберем, това и ще получим... Благодаря за споделеното и добре формулираната поука. П.С.Ако днес някой ме попита дали ми липсва паневритмия ще отговря -Даааа Донка живописно успя да ме потопи в една атмосфера на спомен за паневритмия на полянката. Редактирано Декември 1, 2010 от Розалина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светла_Б Добавено Декември 3, 2010 Автор Доклад Share Добавено Декември 3, 2010 Да, наистина повече от всички други практики на Учението Паневритмията ни учи на заедност. Преживяването, описано от Донка е като за учебник по паневритмия, или по-точно за учебник по танцуване на паневритмия ЗАЕДНО. В кръга ние ставаме едно, и енергиите ни се преливат. Понякога това е малко мъчително. Мисля си, че жената, която описваш, също се учи и има нужда от вашето присъствие около себе си. Мисля още, че ти си отразила нейното състояние на постоянна критичност. Добре, че е имало друг човек да те избави от него. Всеки от нас влиза в кръга с уникалното си етерно тяло и го смесва с другите. Закон е: по-бързо и фино трептящите енергийни системи повлияват по-бавно трептящите. Освен в слуачая, когато първите са понижили вибрациите си ( гняв, критицизъм негативизъм и пр.) Замислих се и за сърцето и ума. Учителя казва, че умът слага диагнозата, но душата лекува - чрез топлината и любовта на сърцето. Ние много лесно слагаме диагнози на околните, но да се опитаме да ги излекуваме? При нас идва една жена, която е доста пълничка и не изпълнява упражненията прецизно, но - тя веднага вдига вибрацията, считам я за сърцето на групата. Винаги е засмяна и добронамерена, остроумна и изгрява като слънчице когато се появи. А е имала толкова тежък живот като по-млада. Дори сега, като пиша за нея, се улавям, че се усмихвам. Колко малко е необходимо за да направим деня на другия човек малко по-радостен. Рассвет, Надеждна, Розалина и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 3, 2011 Доклад Share Добавено Април 3, 2011 (edited) Да, наистина повече от всички други практики на Учението Паневритмията ни учи на заедност. Благодаря ти Светле! Препрочетох написаното от теб отново и то ми послужи за отправна точка и за следващия ми урок - прозрение. Дали има някой, който е танцувал една цяла Паневритмия без нито един смущаващ медитацията елемент? Вече силно се съмнявам. Все ще се случи нещо. Като например - проблем с музиката - без значение техника или жив музикант. Нито от първото, нито от второто можем да очакваме да бъдат безупречни, нали, и да ни осигурят едва ли не пълно "потапяне".... А може би не това е смисълът? Досега и аз мислех така - това не е просто танц, а медитация. И сигурно има нещо вярно. Сега сериозно се замислям дали всъщност не е по-скоро училище по... хармония с всичко в живота, и най-вече с това, което нарушава хармонията такава, както си я представяме. Дали ще успеем да останем спокойни и в "паневритмия - състояние" дори и когато има някакъв проблем с музиката, дори ако се наложи да пеем, за да довършим упражнението. Или ако някой извика отстрани, или мине прекалено близо, или ако се наложи да излезем от кръга по някаква причина дори, или някой друг го направи...или ако на някого му звънне телефона...? Редактирано Април 3, 2011 от Донка Розалина и Дъгата 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Април 4, 2011 Доклад Share Добавено Април 4, 2011 Преди малко се събудих, пеейки наум: "Сутрин, мило слънце..." Погледнах часа - закъсняла съм да отида на Паневритмия, но моите братя и сестри са там, пеят и танцуват. Съжалих, че не съм с тях, но утре специално ще се приготвя, ще бъда навреме. В събота отидох, закъснях, бях със свито сърце. Гледах отстрани останалите и не знаех, с тях ли съм или не, те с мене ли са или не. Плачеше ми се. Кръгът се въртеше бавно. Пред мене мина един пълничък човек, който играеше с такова настроение, така подчертаваше движенията, сякаш беше безтегловен и всеки момент ще литне. Накара ме да се усмихна широко вътре в себе си, почувствах неговата радост. Сякаш в миг черният облак се отдръпна и се показа слънцето. В този момент към мене се приближи един непознат човек, който попита: "Вие искате ли да играете?" Бъркам стъпките и движенията, не зная думите на песните, но полека-лека в кръга се пречистих и заредих. В края на паневритмията бях друг човек. Благодаря!!! Розалина и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
helen Добавено Април 4, 2011 Доклад Share Добавено Април 4, 2011 Някой ми разказа, че чел в Изгревите, как учениците на Учителя отишли да му се оплакват, че минала една каруца и смутила концентрацията им по време на Паневритмия. Учителят отговорил, че тази каруца изобщо не би случайна, и нейната цел е била точно такава: да провери дали те са концентрирани или не. Лесно е да играеш на някоя хубава полянка, на която всички са усмихнати и мислят като теб. Но ако е пълно с хора с фотоапарати и камери, и такива които коментрират докато играеш, е много трудно. Светлина и Хармония, Латина, Надеждна и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.