Социална тревожност - как да се справя?!

[Evelina90]

Моят проблем е, че от съвсем малка съм много срамежлива.Беше ме срам от останалите деца, от учителите, от всякакви непознати и дори от близки, които не съм виждала отдавна.Имах приятели, но не много а с времето намаляваха.В един момент не усещах този проблем докато не станах студентка, трябваше да се запозная с много нови хора и усетих колко ми е трудно сближаването.Дори има определени хора, с които сякаш не мога да говоря и от които се притеснявам повече в сравнение с други.Когато съм в непозната компания започвам да изпитвам силно притеснение и искам да кажа нещо но немога, някой път само се чудя как да се измъкна по-бързо и гледам да избягвам такива компании.Проблем с външността нямам, дори напротив.Проблемът се крие някъде дълбоко в мен.Обърнах внимание наскоро след като случайно се срещнах с едни хора и всички забелязаха моето притеснение.Знаех че повече няма да ги видя и въпреки това се притеснявах.Казаха ми че прекалено много мисля какво ще кажат другите за мен, че имам недостиг на самочувсвие и личи че съм напрегната.Така се разтърсих в интернет и открих име на проблема-социална фобия или тревожност.Ако някой от близките ми разбере едва ли ще повярва-те смятат че е просто срамежливост.Нв съм сигурна какво е но искам да го превъзмогна, защото ми пречи всеки един ден..Притесняват ме ситуации, които са незначителни-например трябва да изнеса някакъв доклад.Не искам да ходя на психолог, защото нямам възможност в момента.Искам да се справя сама с проблема, да го превъзмогна сама като разчитам на желанието и волята си, защото ако не си помогнеш сам никой не би могъл да ти помогне.Искам да помоля за някакви съвети- как мога сама да се справя и дали е възможно, видях подобна тема но не е същата.По принцип знам че трябва да се изправяме точно срещу ситуациите, които ме притесняват.Искам да направя нещо повече, за да променя това.Много ще се радвам ако някой може да ме насочи какво да направя и дали е възможно да се справя без чужда помощ.

[Орлин Баев]

Здравей, Евелина!

Би могла да си купиш двете или повече книги за самопомощ в процеса на работата върху себе си. Например "Когнитивн атерапия за дамииз", "Да се справим с тревожността и фобиите", "Как страхът управлява хората" и т.н. Би могла да се включиш в някаква групова работа, в която е нужно постоянно да взаимодействаш с хора и да се заявяваш. Например театрална група или др.

Погледни стратегически на живота си: попитай се "какво искам?" от този живот в дългосрочен план. Виж живота си напред, още по-напред. Помечтай. "Свали" мечтите до реални, пипними, изпълними и конкретни цели, постави постигането им в реален контекст, съобразен с реалните ти възможности. Кой ще ти помага в процес ана постигане на целите ти? Какви са ресурсите ти за постигането им - външни, вътрешни! Може би един много важен ресурс е именно социалният страх, към който когато промениш отношението си и се научиш да ползваш силата му, се превръща сигурно и решително в социална самоувереност! Какви трудности би имала в процес ана следвне на целите си - как би ги преодоляла? Следването на ясно формулирани цели е важна предпоставка за вътрешно мобилизиране, за впрягане на страха и вливането му в постигането на целите!!!

Относно това "криене на проблема някъде дълбоко в мен" - седни и сканирай преживяванията през житейската си биография, от началото на спомените ти до сега! Минавай от епизод на епизод произволно, връщай се пак на друг жизнен епизод и спомен. Осъзнавай, прощавай, извличай мъдростта и опита и от положителните и от другите преживявания! надрасни ги, освободи се от миналото и съсредоточи силата си тук и сега! Разбира се, с психотерапевт това можеш да го направиш бързо и структурирано като кратък анализ и работа с линията на времето, хипнотична регресия. Сама: доколкото можеш, толкова!

Някои простички методи за преодоляване на страха ти:

- Дръж се така, сякаш вече си храбра в общуването и го правиш с лекота - като житейски театър, който когато го правиш по-дълго време и се превръща в част от теб! За да се получава, е нужно да се отпуснеш в страха, д аплаваш с него и в него, да му позволиш да те тласка напред. Сега му поставяш бариера, гонейки го, а така той само расте и вече не може да с еприкрива. Няма и нужда. Допусни, че ще те видят изчервена, приеми, че хората могат да кажат всичко - точно тогава страхът ти от тяхното "важно" мнение ще се разтопи като мартенски сняг на слънцето на приемането и отпускането ти в него!

- Там, където има любов, няма страх - влюби се, обичай момчето до себе си! Влюби се преди всичко в самата любов в Себе си, която си ти - в извора на любовта, в самия живот и неговата тиха и нежна вибрация на мъдрост и радост, която не зависи от нищо, никой, при всякакви обстоятелства е в теб и достъпът до тази Любов зависи само от разтварянето на сърцето ти! Научи се да живееш с разтворено смело сърце! Така, премахнала броните си на напрягане и дистанция, понякога ще получиш нараняване - но любовта ти бързо ще го разтопи. Така обаче ще получиш и много приемане и обич от хората. Защото ще можеш да им я даваш приятелски! Когато разтвориш сърцето си (това е буквално преживяемо, не е метафора - не физиологично, разбира се, но емоционално и духовно) - когато това стане, въпреки че хората ще те обичат много повече, ти няма да разчиташ на тяхната променлива и обусловена от какво ли не любов - защото ще си имаш извор на спокойствие и радост отвътре, от душата ти!

- Научи се да визуализираш - бъди в допир със страха си и така затворила очи и отпуснала се в него, спокойно виж всички най-"ужасни" сцени, които страхът ти поражда - как се проваляш пред хората, как се излагаш и си отхвърлена и презряна, как преживяваш онези чувства в стомаха и сърцето, изтръпването и изчервяването - спокойно наблюдвай и най-нежеланите от теб ситуации и си кажи "да става каквото ще! Допускам, че това може да стане!" Смири се, премахни гордостта на егото, която всъщност се бори надменно - допусни излагането! Помни, че така наблюдавайки образно и звуково и ярко страховете си, това е просто филм, който всъщност ги обезстрашава и стопява. Постепенно ще започнеш да осъзнаваш как 99% от страховете ти са само в главата ти, а дори останалия 1% ще приемеш с радост. Тогава започни нежно да променяш сценария на визуализацията - безусилно, като от образите на страха, който сега се стопява в приемането му, се раждат светлите образи на теб като успяваща и непринудена, спонтанна и релаксирано общуваща жена!

- Тук и сега, тук е сега : научи се да медитираш, да оставаш между мислите. Въплъти това състояние на интуиране и по-висша когниция в ежедневието си! Тогава, когато не определяш и не обозначаваш с мислите си нещата, когато не им слагаш етикети на добро, лошо, еди си какво си, но ги преживяваш директно, без посредничеството на тежкия инструмент на ума, тогава осъзнаваш, че огромна част от страха ти е бил просто плод на мислите за страха. В психотерапията с еказва: чувстваш това, което мислиш! В медитацията при директното световъзприятие умът възприема общуването в неговия естветсвен и спокоен вид, а дори обидите или жегванията стапя бързо в спокойствието си!

- лесен рефрейминг: когато изпитваш страх от предстояща ситуация, запитай се - този страх от какво иска д аме защити и каква е ползата за подсъзнанието ми да поражда този страх? Може бо то цели сигурност и раждайки ти страха, се стреми да те защити, като те кара да бягаш от ситуациите. Сега се запитай - как бих могла да постигна тази сигурност именно при интензивното общуване - да се чувствам най-сигурна точно при общуването?! Може би като се отпшусна в страха си и така той се превръща за мигове в мотивация за постижения, амбиция и общуване! Осъществи го!

- Когнитивен рефрейминг: когато си тревожна, работи с вътрешния си диалог. Осъзнай мисличките, идващи от подсъзнанието то в този момент: "оф, ужасна ситуация, ще се изложа, провалям се, гледат ме лошо, може би трябва да се отдръпна и избягам...". Неутрализирай ги чрез здравия разум: "С какво ще ме наранят? С нищо! Хубава съм, харесвана съм, малкото изчервяване по бузите ми е дори многоготино и привлекателно! Тези ми мисли идват само от мен и са една илюзия - вярвам си, обичам се, мога всичко!" и т.н.

- Парадоксално намерение - нарочно и умишлено в ситуаж=ция на тревожност при общуване си кажи: "О'к, нека сега се изложа! Добре, нека сега стана з асмях, супер! искам го! Да, нека!" Тогава страхът, когото така приемаш, се разпръсква яко дим, превърнат в смелост!

- нарочно търси ситуации, които ти задействат страха от общуване - запиши се на група по реторика, по нлп, по публична реч и т.н. нарочно бъди в компании по-често и умишлено искай да бъдеш в центъра на вниманието! Научи случки, вицове, истории - това помага!

- В София има прекрасна "школа за гейши" - препоръчвам ти я! Не че обличаш там кимона и пр. - не, за бога! учиш се на език на тялото, жестовете, погледа, думите, гласа, стойката, научаваш за собствената си и на мъжете психика, правиш много ролеви игри и т.н. Кликни в нета: "Училище за гейши"!

- Дишай със стомаха в напрягащи те ситуации: това успокоява. Практикувай релаксация у вас, но и динамично, по време на движение и разговор - наблюдавай стягането в корема си и периодично го отпускай, давайки команд аот мозъка си: отпусни се! и в цялото тяло!

- Общувай с весели и оптимистични хора и компании!

- Когато се отпуснеш малко или повече, ще осъзнаеш и видш по малки жестове и езика на тялото, че ти съвсем "не си сама" в имането на страха си! Това ще те накара да осъзнаеш, че вече си минала доста път и можеш да наблюдаваш другите от позицията на по-голямо спокойствие!

- Бъди дейна - учи, работи - тов адържи ума ти натоварен и така той не може да 'зацикля" в страховете, а ги стопява!

- Спортувай интензивно - спортът, поне четири пъти или повече седмично, по час или час и половина, изгаря адреналина, който е телесният еквивалент на страха. На тялото му трябва време. за да произведе нов адреналин. Спортувайки ежедневно, имаш прекрасна биологична база за психичната си и поведенческа социална работа по развиване на смелостта ти!

- Сравни страха си с сдруг, по-силен - така се поглеждаш отстрани и осъзнаваш илюзията на прекаленото си "придаване на важност" на егото си! и страхът с етопи!

- Слушай диска на Пол Макена от книгата му "Желязна самоувереност" - продава се навсякъде по книжарниците!

Успехи!

[Evelina90]

Благодаря за съветите.Ще изпробвам методите и мисля че ще има резултат.Хубаво е, че хора, които се притесняват да отидат при психолог могат да зададат въпроса си, да обменят опит и да решат какво да правят.Още веднъж благодаря.

[Evelina90]

Здравейте отново.Искам да продължа темата, защото откакто писах тук разбрах че има много хора с проблем при общуването, хора, които не са доволни от живота си и най-вече от себе си.Явно в нашето време това е много разпространен проблем, който започва през пубертета и ако не се преодолее тогава се засилва.Така докато някои изживяват най-хубавите си години, други усещат как живота минава покрай тях и те пропиляват всеки един ден в ненужен страх или самота.Забележете колко подобни теми има.Но какво следва?Как наистина да се преборим с това?Като всеки неуспех ни кара да не вярваме в себе си.

Например аз на моменти нямам проблеми, но изведнъж се появява някаква нова ситуация и цялото притеснение излиза.Каквото и да мисля и да си повтарям не се получава.Какво да правим в такъв случай.Значи ли това че не можем да се справим?

Искам да попитам какво мислите за лечението с хапчета-за мен това е нещо безсмислено.Как могат хапчетата да повлияят на самооценката ни?Дори и да могат нали ще ги спрем и тогава какво?И мислите ли, че човек който отиде на психолог има по-голям шанс да се справи?Аз лично мисля, че човек трябва да си помогне сам.Никой не може да те накара да се почувстваш значим ако сам не го вярваш.

Аз осъзнавам какъв е проблемът, но не мога да променя това усещане в мен, не е толкова лесно колкото изглежда за останалите хора.

[Орлин Баев]

Сама е най-ценно! Но и най-бавно, трудно, през проба и грешка, през много напрежение и евентуалното му обезстрашаване! Хапчетата при социална тревожност са безсмислени, споделям виждането ти! Ти кои от горните насоки осмисли и практикуваш? Питаш какво да правя, сякаш нищо не сме си писали... Всеки от горните методи е златна мина, стига да го схванеш и практикуваш - казвам ти го от опит!

Правилото, до което съм стигнал за работа при социална тревожност, е че е добре да се започне с индивидуална терапия,в която да се анализира и осъзнае психиката, да се извадят вторичните ползи, да се мотивира човекът, да се научи на нлп и когнитивен рефрейминг, да се поработи с утвърждения и хипноза, логика и съзерцание. Оттам насетне, след известно продвижване напред в смелостта, специално при социалната тревожност задължително се продължава с работа в групи: групова терапия за социална тревожност и въобще за работа със страха, с ролеви игри, поведенчески експерименти по предизвикване на тревожността, групи за тренировка на социални умения, групи за реторика. Човекът със социална тревожност е добре да се насочи към професия с много, много общуване! Ако се следва такъв план, само след месеци или година, костеливият орех на страха от общуване се пропуква...! Така постъпват разумните хора, които знаят, че имат право да не знаят и могат всичко, имат право да бъдат слаби - и точно затова са силни и успешни!

Казваш: "Например аз на моменти нямам проблеми, но изведнъж се появява някаква нова ситуация и цялото притеснение излиза.Каквото и да мисля и да си повтарям не се получава.Какво да правим в такъв случай.Значи ли това че не можем да се справим?" - нужно е да приемеш, че не можеш да се справяш винаги, че грешиш понякога и че това е нормално! Да приемеш, че си неперфектна, че можеш понякога да изглеждаш смешна и да се излагаш - и да ти е все тая! Когато го направиш, тревожността ти ще си е отишла и точно тогава ще се справяш и ще бъдеш успешна - но с релакс и радост!

Бъди здрава!

[Evelina90]

Мерси за хубавото пожелание

Да по принцип ми казахте много методи,но аз ги опитвам всички накуп.Примерно когато имам ситуация, която ме притеснява почвам един по един, а май не трябва така.Явно не ги използвам правилно.Онзи ден имах ситуация, която ме притисни и какво ли не опитвах, но не се получи.И видяха, че съм притеснена, а аз много исках да не съм, но не успях.

[Орлин Баев]

Който и да е метод, какъвто и да е той, си има степен на усвояване, на подходящо приложение и проникване в теб до автоматизиране. Питай ако искаш по-конкретно за методите - много е възможно да не си ги възприела по оптималния начин, нормално е! Който и да е метод по отношение на страха ти, те учи на едно - да пракикуваш метода, докато се автоматизира, да ти даде посланието си, а именно подходящата настройка към страха! Когато я придобиеш, по един или друг начин, тогав забравяш метода и прктикуваш директно промененото си отношение! Отношение на харесване, на обикване, на сприятеляване със страха! Да го приемаш с тялото си означава да се отпуснеш в страха си телесно, да релаксираш в напрежението. Да го приемеш ментално, означава да не го оценяваш, да не го обозначаваш като лош или какъвто и да е, а просто да го пуснеш в ума си - в един широк, спокоен, разтворен и приемащо обгръщащ ум! Да приемаш страха си с емоциите си, означава докато си телесно релаксирана в него и ментално си го пуснала да бъде в теб спокойно, да го обикнеш, да ти хареса! Тогава страхът се стапя, превръща се в гориво, в пружина за растеж у успехи!

Има по-директни и по-индиректни методи. Рационалното реструктуриране/ рефрейминг например е индиректен метод и е доста далеч от актуалното справяне - ное добра стъпка в началото. Парадоксалното намерение вече е много мощен и директен метод, пряко свързан с гореописаното трансформиране!

Орлин

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Пишеш:

--И мислите ли, че човек, който отиде на психолог, има по-голям шанс да се справи?

Признак на зрялост е, когато имаш психологичен проблем, да потърсиш помощ. Погледни темата със студента в Англия. Отдавна трябваше да е потърсил специалист, да си е решил проблема, а не самият той да се лута, да подлуди майка си, а сигурно и баща си. Прочети постовете му и се постави на мястото на майка му. Мислиш ли, че тя спи? Дори да се справи сам, това няма да го направи по-силен, дори обратното. Защото ще стане случайно, без алгоритъм, който да може да приложи в друга подобна ситуация. Така ще остане и страхът това да не се повтори, и срама, и вината за безпокойството, което е причинил на близките си.

--Аз лично мисля, че човек трябва да си помогне сам.

Как да стане? Същото е като да трябва да отидеш далече някъде с колата си, но никога не си карал. Мислиш ли, че дори и най –опитният инструктор може с постовете си да те научи как да подкараш колата и изминеш разстоянието.

В случая за мен - ,,трябва да си помогне сам’’ е да си намери инструктора, да си платиш курса и едва тогава всичко ще си дойде на мястото.

--- Никой не може да те накара да се почувстваш значим ако сам не го вярваш.

Да, така е, но вярата е нещо, което се променя. Днес вярваш в едно, утре в съвсем друго. Психотерапевта е затова – ще ти помогне да промениш вярата. Другото наистина е лесно.

---Аз осъзнавам какъв е проблемът, но не мога да променя това усещане в мен

Това ми звучи така –аз знам, че не мога да карам кола, мъча се да се науча сама, но е трудно.

Въпросът не е в осъзнаването на проблема. Въпроса е в алгоритъма за решаване. Иначе си оставаш с един осъзнат, но измъчващ те проблем цял живот. Ето например хората с паническо разстройство знаят, че имат проблем, страх ги е, знаят, че от страха няма да умрат и какво от това – някои от тях паниката така ги сковава, че не могат дори да станат от леглото.

---Да по принцип ми казахте много методи,но аз ги опитвам всички накуп.Примерно когато имам ситуация, която ме притеснява почвам един по един, а май не трябва така.

Това е все едно да си болна от пневмония, да започваш един антибиотик, да го пиеш един ден да го смениш с втори, след ден с трети и т.н..

Нищо не става и проблема не е само в това, че ги сменяш бързо. Проблемът е, че дори и един антибиотик, приеман достатъчно време, той може изобщо да не е за този вид микроб, който прави пневмонията.

Обърни внимание! Повече от 15 години работя психотерапия. Мисля, че никъде в този раздел не давам конкретна техника на даден човек. В другите теми по хипноза и психотерапия съм описвал разни техники, но тук на въпроси на хората не го правя.

Причината е проста: ти си различна от всеки един друг. Няма и да има друга като теб. Ти използваш мозъка си по различен начин. Така че без да те видя, без да определя как ти мислиш, аз не знам какво да ти препоръчам и на какво да те обуча, за да може да се справиш със страховете си. И това се отнася за всеки. Проблемът е, че от десетките или дори стотици техники, които има не само в този сайт, за теб, за твоят тип мислене, са подходящи не повече от 2 -3. Така че аз, а и който и да е, няма как да знаем кои са тези две – три техники, за да ти ги препоръчаме.

Ето тук пита един моряк с натрапливости, какво да прави. Орлин му даде много и страхотни техники, но след месец морякът писа, че нещата не стават. Няма как да станат. Трябва първо да се разбере структурата на мисленето което без реален контакт е невъзможно и тогава да се даде точната техника.

Този сайт е само за това - да ви покаже, че може да се отървете от почти всички проблеми, но за да стане това бързо и трайно, трябва реална работа със специалист.

При ограниченият брой дни, които сме на тази земя, всичко друго е губене на време.

Наистина ме е яд когато някой отлага решаването на проблема си с години. Такива хора живеят сякаш са безсмъртни или ще са живи поне 700 -800 години от които 20 -30 могат да си позволят да бъдат депресирани и тревожни, отчаяни и тъжни.

Уви не е така. Живеем понякога толкова кратко, че всеки нещастен час е един пропилян час.

Успех!