116. Фарисей и садукей

[Донка]

Молитвен наряд за начало:

На душата си ще кажеш - формула

Пътят на живота - молитва

Кажи ми ти Истината - песен

Преди прочитането на беседата, е добре да се прочете Матей 16 и 1 Солунци 5.

Беседа: Фарисей и садукей - 20 март 1921 г., София

Молитвен наряд за край:

Добрият път- молитва на ученика

Господнята молитва

Във мрак, тъмнота - песен

„Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите!“ Всеки е чел тоя стих и разбира какво значи да нарекат някого фарисей или садукей. Това е външно разбиране на въпроса. Когато искат да оскърбят някого по форма, дават му прозвището фарисей или садукей. Обаче, въпросът трябва да се разбира принципиално. В човека има две течения: течение на ума и течение на сърцето. Следователно, по ум той е фарисей, а по сърце – садукей. Изобщо фарисеите минават за набожни и правоверни. Те са мярка за всяка истина. Те са индуските брамини. Какво означава на съвременен език думата „брамин“? Вие сами ще си преведете тая дума. Садукеите са хора на отрицанието. Те не вярват в нищо. Фарисеите казват: „Ние сме свободомислещи хора, мислим за Бога и вярваме само в Него“. Садукеите казват: „Ние сме свободомислещи хора, не признаваме Бога“. Фарисеите вярват в Бога, но вярват и в парите. Садукеите не вярват в Бога, но вярват в парите. Макар, че се различават във възгледите си, но и едните, и другите вярват още в силата на оръжието, в затворите, в шпионите. Всеки, който се отклони от тяхното учение, може да бъде осъден от самите тях на смърт. Те казват за него: „Той е еретик, враг на държавата, на отечеството, на цялото човечество“. Фарисеите ходят на черква, палят свещи. Като минат край някоя черква, не я отминават, докато не се прекръстят няколко пъти. Каквото говорят, не изпущат случай да споменат името на Господа най-малко десетина пъти. С това те се хвалят пред Господа. Садукеите се хвалят със своето неверие. Дето седнат-станат, навсякъде поддържат идеята, че Бог не съществува. Значи едните се хвалят с вярата си, а другите – с безверието си.

В Посланието си към Солуняните, Павел казва: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте!“

[Ани]

Донче, благодаря за беседата! Много е хубава! И интересна.

Когато искат да оскърбят някого по форма, дават му прозвището фарисей или садукей. Обаче, въпросът трябва да се разбира принципиално. В човека има две течения: течение на ума и течение на сърцето. Следователно, по ум той е фарисей, а по сърце – садукей.

Характерно за фарисеите:

Изобщо фарисеите минават за набожни и правоверни. Те са мярка за всяка истина. Те са индуските брамини.

Фарисеите казват: „Ние сме свободомислещи хора, мислим за Бога и вярваме само в Него“.

Фарисеите вярват в Бога, но вярват и в парите.

Фарисеите ходят на черква, палят свещи. Като минат край някоя черква, не я отминават, докато не се прекръстят няколко пъти. Каквото говорят, не изпущат случай да споменат името на Господа най-малко десетина пъти. С това те се хвалят пред Господа.

Учението на фарисеите е стремеж на човека да се приближи към Бога по форма.

Характерно за садукеите:

Садукеите са хора на отрицанието. Те не вярват в нищо.

Садукеите казват: „Ние сме свободомислещи хора, не признаваме Бога“.

Садукеите не вярват в Бога, но вярват в парите.

Садукеите се хвалят със своето неверие. Дето седнат-станат, навсякъде поддържат идеята, че Бог не съществува.

Общо:

Макар, че се различават във възгледите си, но и едните, и другите вярват още в силата на оръжието, в затворите, в шпионите. Всеки, който се отклони от тяхното учение, може да бъде осъден от самите тях на смърт.

Значи едните се хвалят с вярата си, а другите – с безверието си.

Какъв е изхода според Учителя:

Аз съм опитал и фарисейското, и садукейското учение – познавам техните плодове. Аз лекувам и фарисейството, и садукейството. Приготвил съм един специалитет за тях. Има едно лекарство, панацея, за лекуване на всички болести. То е хиляди пъти по-ефикасно от пенкилера. – „Да опитаме това лекарство, да видим, какво е!“ – Ще кажа само името му: Любов и Мъдрост. – „Ние не сме толкова глупави, да не познаваме Любовта и Мъдростта. Изпитали сме ги.“ – Вие имате само опитността на различни чувствания и мъдрувания, но не сте опитали още Любовта и Мъдростта

....

Христос казва: „Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите!“ Тоя квас е заразил всички хора и трябва абсолютно да се изхвърли навън. Бог не се нуждае нито от правоверни, нито от кривоверни. Срам е да се наричате такива. Бог се нуждае от хора, които могат да носят Неговата Любов. Като ви говоря за Любовта, вие си представяте любовта към вашите деца, към вашите братя и сестри. Не, повдигнете се една степен по-високо от любовта, която имате. Да обичаш дъщеря си или сина си, това е естествено. Да обичаш брата си или сестра си, това е естествено. Да обичаш врага си, това е геройство!

– Как ще обичаме врага си?

Представи си, че някой ти направи най-голямото зло, но един ден Бог отнеме всичкото му богатство и го остави в положението на последен бедняк. Такъв дойде той в дома ти да иска помощ. Ако ти го приемеш добре, нахраниш го, напоиш го и не му кажеш нито една дума за направеното от него зло, нито му се заканваш, ти обичаш врага си.

И накрая, нещо което ми хареса

Сега, ще ме извините, че ще издам една ваша тайна. Като наблюдавам хората – и грешниците, и праведните, на лицата на всички виждам маска, която им предава благочестив вид. Някой пита:

„Как си?“

– „Много добре съм. Ти как си?“

– „И аз съм много добре, благодаря на Бога.“

– Това е актьорство. И двамата не са добре.

Човек трябва да бъде естествен. Душата му трябва да е пълна с Любов.

Като влезеш в някой дом, трябва да носиш благословение за всички. Ако има болен в тоя дом, ще се впрегнеш на работа: ще изпереш дрехите на всички, ще изчистиш и наредиш къщата. Ако се окаже, че тия хора нямат пари да си купят хляб, ще им донесеш малко брашно, да си направят нещо, да задоволят глада си.

[Донка]

Тогава кой ще ни спаси?“ – Любовта. Освен Любовта, няма друга сила, която може да спаси човечеството. Това е абсолютна истина. Ако някой каже, че друга сила, вън от Любовта, може да ви спаси, той не разбира Божиите истини.

Казвам: Ако има сила в света, която може да спаси човечеството, това е Божията Любов. Ако има сила, която може да посочи правия път на хората, това е вярата. Ако има принцип, който да внесе светлина и знание в човешките умове, това е Божията Мъдрост. Значи Любовта спасява, Мъдростта прави човека мъдър и му посочва начин, как да живее. Вън от тези истини всяко друго учение е фарисейско и садукейско.

Божията мъдрост... колко често се изкушаваме ние, дребните човешки същества, не само да декларираме, че я разбираме, ами и да я поясняваме на другите...

Мъдростта прави човека мъдър и му посочва начин, как да живее

Ако човек живее по начина, който му сочи мъдростта, той е щастлив. Можем ли тогава да смятаме усещането за безусловно щастие за показател, че живеем по начина, който ни е посочен от Божията мъдрост? Може ли да се формулира тази мъдрост, или тя може само да се живее?

[Розалина]

Здравейте съфорумци.

Много хубава и полезна беседа"Фарисей и садукей'".Разяснение върху : "Гледайте и пазете се от кваса фарисейски и садукейски"(Матея 16:6).

За пореден път, при прочита на тази беседа, се убедих,колко актуално звучи всичко казано от Учителя и днес.

Който не вярва може да прочете сам беседата и да види проявени нещата ,за които ни говори Учителят.

„Всичко изпитвайте, доброто дръжте!“ Когато някои мисли ви смущават и произвеждат съмнение и подозрение във вас, търсете причината, как и защо са дошли те, и ги проверявайте.

Вложете в ума и в сърцето си идеята да възприемете Божията Любов и Мъдрост, да не сте нито фарисеи, нито садукеи. Не твърдете, че Бог съществува, нито Го отричайте, но Той да живее във вас. И с живота си покажете на хората, дали сте вярващи, или не. Питат ме: „Вярваш ли в Бога?“ – Аз съм скъсал вече с вярванията. За мене е важно Любовта и Мъдростта да се въплътят в живота ми. Какво се ползвам от моето учение и от моите теории, ако спъвам всеки човек, който се издига? Какво ще допринеса на човечеството със своите идеи, ако съм готов да подлея вода на всеки, който се изпречи на пътя ми? Какъв християнин съм, ако сърцето ми се свива болно при срещата ми с един учен и разумен човек? Християнинът трябва да се радва на доброто!

„Всичко изпитвайте, доброто дръжте!“ Изпитвайте и доброто, и злото, но задържайте само доброто, като условие за вашето повдигане.