Критерии за истинност

[Васил]

Критерии за истинност

В света на духовното ние се издигаме над видимия свят и по един или друг начин проникваме в по-фини и незрими светове, откриваме неподозирани хоризонти на своето битие... Всички школи запознават със свръхсетивни реалности, с абстрактни закони и принципи, с методи за развитие и самопознание, адекватни за тези реалности.

Често се изправяме пред ситуации, в които не сме сигурни в дадено твърдение и в които се налага да вземем самостоятелно решение: да приемем или не твърдението, да го ползваме ли в конструкцията на своето съзнание и битие или да не го ползваме?

1) Един възможен и на определен етап - неизбежен - критерий за истинност, е авторитета на Учителя, на който сме поверили развитието си. Бих нарекъл този критерий "Критерий на авторитета".(За нуждата от Учител)

2) Друг възможен критерий е т.нар. Шесто чувство - нашата интуиция, или гласът на разумното ни сърце.

Това е много мощен метод за проверка за истинност. Разбира се ползването му е допустимо единствено на индивидуално ниво и резултатите от прилагането на този критерий са валидни единствено на вътрешен план... Съществуват известни рискове човек да се самозаблуди, ползвайки този метод. Бих нарекъл този критерий "Критерий на сърцето". (Интуиция - как ни помага)

3) Трети възможен критериий за истинност е съгласуването с универсалните принципи и закони, валидни за всички системи и на всички нива. Доколкото сме запознати с тях, можем да ги ползваме гато критерий. Бих нарекъл този критерий "Критерий на ума". (Що е Мъдрост?)

Хубавото при критерият на ума е това, че изводите направени с негова помощ могат да бъдат споделяни сравн. лесно. Т.е. той (би трябвало да) стимулира общуването.

След като не можем да ползваме в повечето случаи реалният живот като тестов индикатор, можем да ползваме за целта негови модели. Човешката мисъл представлява модел на живота на определено ниво. Извличайки абстрактните му характеристики, ние достигаме до неговите универсални принципи и закони (критерия на ума). Те ни дават възможност в определени граници да познаваме битието си и да достигаме до истината за много по-кратко време и на много по-ниска цена. Разбира се, само в определените от познанието ни граници...

4) Четвърти критерий за истинност, за който се сещам в момента, е самият Живот.

И тук предполагам всички ще бъдем съгласни, понеже дефиницията на понятието "Истина" се основава изключително на Живота. Твърдение, което е вярно, се потвърждава от практиката и остава вярно винаги. Бих нарекъл този критерий "Критерий на Живота".

Проблемът с ползването на критерия на Живота според мен е в това, че често не разполагаме с достатъчно време и възможности, за да проведем един наистина дълготраен и мащабен експеримент. Кой би чакал напр. 10 000 години, за да научи истината по даден въпрос? И за това да е готов заплати наистина много?

Често се ползва също така употребата и на критерия на авторитета. Това е много удобно и наистина спестява много усилия. Тази практика обаче води до известни противоречия след време според мен:

1) знанието, придобито и утвърдено с помощта критерия на авторитета, остава извън личният ни опит, в този смисъл това знание не е наше;

2) Не можем да предадем такова знание на човек, за който ползваният от нас духовен авторитет не е валиден.

Може би ще добавите и други критерии...?

Кои критерии за истинност използвате във вашата практика? Кои от тях предпочитате и защо, в какви ситуации? Как решавате да се доверите в нещо и в някой? Аз приемем засега, че всеки критерий има своето място и роля в нашето развитие ... Любов, Мъдрост, Истина

Как мислите, какъв критерий за истинност ни е нужен в едно такова пътешествие в непозната за нас територия?

[Иван]

Здравей Васил !

Прекрасни разсъждения. Великолепна логика.

Но на мене нещо ми убягват разсъжденията ти.

За пред кого са нужни тези критерии за истинност ?

За мене е много важно чисто теоретически кого трябва да бъде убеждаван в дадена Истина ? Зощото сме в сайт по езотерика , сиреч материята с която се занимаваме тук е в по-голямата си част е скрита и невидима за обикновенните физически сетива. И това поражда определени неудобства за аудиторията. Всичко зависи от това дали членовете на аудиторията имат изградени сетива , разум и подготвен ум да приемат критериите за истинност за достоверни. Има и едно друго неудобство . По някога Истината носи опасно познание и недобронамерени могат да я използват недобронамерено. За това мисля е много важно пред кого се се употребяват критериите за Истината и до каква дълбочина на Познанието.

За това нека добавим и теза катигоризация..:

1. Ако трябва да бъде доказвано нещото пред сам-самият себе си е едно.

2. Ако трябва да се доказва нещото на отделен друг човек е друго и зависи от подготовата му. Както и от доверието мужду двамата човека.

3. Но ако трябва да се доказва пред една група от подготвени хора е съвсем друго, но и тук зависи от степента на подготовка на хората и от възможноста за юредическа обосновка освен доверието.

4. Ако трябва да се доказва нещото пред абсолютно неподготвени хора, мисля критериите са съвсем различни. Тук освен горните критерии да добавим и целесъобразността.

Но така или иначе златното правило според мене е : ..Е, па он к`вото си го може, си го може и това си е ! " ...)))))

Това беше малък опит да допълня критериите на Васил за истинност.

[Венцислав_]

Според мен никой от предложениете критерии не е Абсолютен и никой не предлага пълна обективност. Някои са способни да те вкарат дори в най-голямата възможна заблуда. Ако въобще конкретизирането може да доведе полза то трябва да е свързано със самите Вътрешни процеси протичащи в резултат на Развитието, а те не трябва да свързани с нарастващи душевни сили, а с нарастваща чистота на ментално-астралния живот и усещането на едно Влечение, нямащо нищо общо с този живот, към нов жизнен порядък, обусловен изцяло от Христовата сила...

[Иван]

Хаааа...хаааа...хаааа ...

Венциславчо,

Ти беше първата птичка която се хвана в капана.

Ми виж хубаво какво съм написал в точка 4 !

В тази точка влизат всички тук във Форума които са си скрили имената зад псевдоними. ... по ...целесъобразност хи хи хи хи ...

Пример .... : Някой си се казва Мустафа на пример , пък се написал Митко като име тук .

Еее.... това не е ли по целесъобразност , а !???

Никакво заблуда в кретериите от моя страна . Само съм описал Обективната Реалност , такава каквато си е . Това не е ли ИСтина ???

Лично за мене критерия за Истинност е ..:

Но така или иначе златното правило според мене е : ..Е, па он к`вото си го може, си го може и това си е ! " ...)))))

Защото тоооо... моженето не е като приказването , ама то и приказването е можене ...

[Венцислав_]

След като Ти познаваш

Обективната Реалност , такава каквато си е

не ми остава нищо друго освен да те прима за спасител и да стана иванянин! Друг е въпросът, че на теб ти е далечно дори нормалното отношение към птичките...

[Иван]

Да Венцислав_,

Обективна реалност е, че много хора са под псевдоним тук.

Обективна реалност , че името ми по плът е Иван и така ме е приел Бог Иисус Христос, когато съм приел Християнството при Светото кръщене.

Това е наистина ОБЕКТИВНА РЕАЛНОСТ и ИСТИННО ТВЪРДЕНИЕ от моя страна по моите критерии. И ако те моите съвпадат с Божествените критерии ...)) за мене е Радост и Щастие , и в мене наистина цари Мир и Любов.

Сега питам .... :

Твоето име какво е наистина, според Онази Божествената Истина ??? Или да ти казвам този или онзи в очакване да чпрочета истината от тебе. ?

За да имаш право да си ми законен опонент според Божествените критерии за да ми задаваш въпроси и да ти ги уважа въпросите с отговори. Лично аз името ти го знам, но по Божия милост и откровение. Важното е ти самият да си го кажеш, ако имаш доблест, чест и достойнство и за да съм в крак с юредическите норми на Физическият свят.

Пропуснал си , че тук на Земята властва закона за относителноста , а имах и добър "учител" който си играеше с мене точно според този закон и аз си научих урока добре. Сега да видя дали той си го знае.

А онова другото дето си го написал за иванистите, ето това е вече маниполация.

[Благост]

Здравейте, приятели!

Сложна тема, мисля си , за че авторитета на Учителя ...по скоро е и гарант, за критерий за истинност ще помисля още по после

Ползването на псевдоним си е право на избор - възможност как да участвам във форума, приемам го като разнообразие и категорично по разумния вариант за общуване във виртуалното пространство. И ви моля бъдете добри и учтиви съфорумци. Ама много ви моля

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Иван]

Здравей Благост !

Благичке, ще ти го кажа наистина благичко.

Беше ми отнето правото на псевдоним навремето. Не се срамувам от името си , категорично.

Но онзи номер със ...."сестрата и вестника".... повече при мене няма да мине.

Но критериите да бъдат еднакви за всички.

Виж там какво съм писал по-горе в точка 4.

Струва ми се съм казал достатъчно ясно , че по целесъобразност е необходимо, както казваш ... разумно е да има псевдоними.

Мисли го .... имаш нужда от това да го помислиш. Казуса е по-труден от колкото си мислиш.

Ще ти помогна малко ...едно е псевдоним , друго е иммето.

[Донка]

Как мислите, какъв критерий за истинност ни е нужен в едно такова пътешествие в непозната за нас територия? 

Спомням си първата ми лекция по литературознание (Огнян Сапарев)....

" И като ви гледам как сте наточили моливи сега.... да не вземе някой да си помисли, че ще ви кажа истината за литературата? Няма такава Просто ще се опитам да ви разкажа как си я представя моята скромна персона... И да не вземете да повярвате на всичко дето го пише в тоя списък??? И те са като мен само скромни персони... и като вас... само дето са чели и мислили малко повече... "

Такъв ми и остана критерия за истинност. Приемам това, което чета, като света на човека, който го е написал или казал. Не го тествам, не го ползвам в конструкциите на съзнанието и битието си преднамерено и старателно... По-скоро го оставям да се асимилира спокойно от съзнанието и подсъзнанието ми.

След известно време нещата някак си идват сами в подходящия момент.

Може би наистина усвояването на новите "територии"

е свързано със самите Вътрешни процеси протичащи в резултат на Развитието, а те не трябва да свързани с нарастващи душевни сили, а с нарастваща чистота на ментално-астралния живот и усещането на едно Влечение, нямащо нищо общо с този живот

(Венци)

[Ани]

За истината във физическия свят се подготвяме още от малки.Главен инструмент в тази насока е умът ни.Интуицията също се включва от време на време.

Но когато стане дума за Истината в по-фините и незрими светове, май там умът не върши голяма работа.

Ето някои мисли на Учителя,които ми харесаха:

Целият живот на човека почива на Истината, която носи свобода. Когато се говори за свобода в абсолютния смисъл на думата, подразбира се духът на човека – най-възвишеното у него – не ума! Чрез Истината ние можем да излезем от рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода.

.......

Истината говори със слънцата. Мъдростта говори с планетите. А Любовта е толкова снизходителна, че говори и с най-малките, най-незначителните същества.

Понеже Истината говори със слънцата, възвишена и далечна е нейната цел. Ето защо, за Истината смъртните хора не могат да говорят. Те могат да изнесат един факт като истина, но за Истината сама по себе си, не могат да говорят

тук

Мисля,че ние трябва да се стремим към Истината,но достигането на Абсолютната Истина за човекът е невъзможна.Важен е пътят към нея.

Де ще търсите Любовта, Мъдростта и Истината? – В Бога. 3начи външната страна на Бога, или Неговият диск, е Мъдростта. Съдържанието на този диск е Любовта, а смисълът му, това е Истината. С други думи казано: Мъдростта представя реалната, външната, видимата форма на нещата; Любовта е съдържанието на тези форми, а Истината е техният смисъл. Ако речете да търсите Любовта, Мъдростта и Истината в хората, това вече е вторична, второстепенна тяхна проява. Когато търсите Любовта в Бога, вие сте на безопасно място. Защо? Защото Божията Любов е неизчерпаема. Тя е извор, който постоянно блика; тя е огън, който постоянно гори

предполагам,че това е сигурен критерий даден от Учителя в беседата му "Възможности"-тук

Дано не съм ви отегчила с цитатите,но много ми харесаха

[Латина]

Хайде сега, пак ли ще се извиняваме за цитати от Учителя Беинса Дуно?

Все още не мога да схвана точно какво представляват Истината, Мъдростта и Любовта, но благодаря!

Благодаря!

[Иван]

Бина,

Благодаря за цитатите от Беинса Дуно!

От тази лекция която си цитирала разбрах, че никак не съм сбъркал при изказване на личното си мнение по-горе.

Казано е: „Глава на Твоето Слово е Истината“.(Псалом 119:160, бел. ред.) А ние знаем, че всички движения изхождат от главата и се възвръщат пак към нея. Главата показва посоката. И когато кажем, че някой има глава, подразбираме, че той има посока и цел, към която се стреми. Само човек, който има Истината, знае посоката на своя живот.

Във Вселената всичко се движи. Земята се движи около Слънцето. Слънцето се движи около друго слънце – движение в движение става. Но общата посока на всички тези движения се дава от Истината.

Ала не само небесните тела се движат. Всички желания, чувства и мисли на човека образуват милиарди светове и системи, които се движат към великата цел – Истината. Човек трябва да познава пътя на своето движение във всяко отношение. И той не трябва по никой начин да спира това движение. В Истината не се допуска нито за миг никакво колебание. Всичко у нея е строго определено. Всяко колебание е съдбоносно, защото и най-слабото движение на отделния човек така е свързано с други движения, че и при най-малкото поколебаване може да го сполети катастрофа – става пресичане на пътищата във Вселената.

Искам определено да кажа, че никак не се колебая каква точно ми е целта - тя е Христовия Дух и Любов. И никакви манипулативни изказвания няма да ме спрат.

Според Беинса Дуно :

Мислите ли, че Истината е при богатите? – Не е. Мислите ли, че е при сиромасите? – Не е. Мислите ли, че е при учените, при философите, при вярващите, при окултистите? – Не е. Никъде я няма Истината. Защото този свят е свят на страдания и смърт, свят на непрекъснати промени. А в такъв свят Истината не може да дойде. Тя не може да слезе до него.

И според моето мнение :

тук на Земята властва закона за относителноста

Ако Благост търси критерия за Истинност от Беинса Дуно като арбитър .... ???Моля , предоставям й надлежно доказателство с помоща на Бина разбира се .

[Венцислав_]

Из пъров послание на Апостол Павел към Коринтяти

17. Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.

18. Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.

19. Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните".

20. Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?

21. Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.

22. Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост,

23. а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство,

24. пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини - Божия сила и Божия премъдрост;

25. защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците.

26. Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни;

27. ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните;

28. Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, -

29. та никоя плът да се не похвали пред Бога.

30. От Него сте и вие в Христа Иисуса, Който стана за нас премъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление,

31. та, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".

[Виктор]

Критерии не откривам нито в мен, нито извън мен. Истинност съществува.

Критерии не.

Когато осъзная истинност и стъпя на нейните основи, след време виждам в себе си, че съм стъпил във въздуха. Истинността еволюира. Ако се придържам, вкопчвам в истинност зациклям или дори атрофирам духовно-физически. Има едно разтваряне, преливане в истинността ... , ако си в нея с индивидуалността ти се случва същото ...

[Таня]

Здравейте приятели,

Много хубаво пишете. Благодаря ви.

Това, което разбрах от постингите ви и от Словото на Учителя е, че има Една Единствена Истина-Бог.

Всички други истини са част от нея и са дотолкова "точни", доколкото човек е осъзнат спрямо Тази Единствена Истина-Бог.

Пътят до Тази Истина е труден и продължителен, осеян с тръни и рози, със залитане, падане , ставане...

Всеки си има своя собствена истина, която постоянно се променя /и добре, че е така/, под въздействие на временните си критерии за истинност.

Промяната на Критериите за истинност зависят от Знанието и Мъдростта.

Знанието и Мъдростта ни срещат с Любовта.

А Любовта пък ни води към Истината.

Всеки по различен начин и за различно време ще достигне до Истината.

Това се дължи на свободната воля, която Бог ни е дал, когато ни е създал по Свой образ и подобие.

[Ани]

Обективна реалност е, че много хора са под псевдоним тук.

Здравей,Иване!

Обективна реалност , че името ми по плът е Анета и така ме е приел Бог Иисус Христос, когато съм приела Християнството при Светото кръщене.

Така съм се регистрирала в

http://www.bratstvoto.net/vehadi/fr1n.html

но в този форум си избрах името на една моя роднина съвсем случайно,тъй като имаше много Анети и Ани и не ми се искаше да съм под някакъв номер. Мисля,че във виртуалната реалност името не е от такова голямо значение. Това му е хубавото на нета,че се възприемаме изцяло духовно.

[Милкана]

Nomen est omen.Името е знак.

Така че имаме право да се идентифицираме с някакъв символ, който съответсва на духовното ни състояние - името си е име, независимо дали е лъжливо /псевдо/ или не. Че то ние всъщност имаме много имена и те са нашият знак, с който се идентифицираме пред света. Не е задължително да е името, което някой друг е избрал за нас. Псевдоимето не е лъжа, не е бягство от истинността, напротив, доближаване до истината за себе си и предоставянето й на другите.

[Диан Георгиев]

Критериите на Васил са добри, мисля че всеки ги използва, един от тях или повече, според нагласата(нивото) си. Как и с кого да се споделят разбраните духовни истини действително е труден и важен въпрос, Иван го описал добре. "Венци" и доста други коментират дали пътя на вярата или познанието е по-добър за търсенето на истината, тук апостол Павел е в стихията си. Той като строител на църкви е опростил всичко до вяра, смирено чакане и влизане в Царството по благодат. Няма нужда от знание за прераждането, нито познание, само силна вяра, чистота и вътрешна сила, всяка световна власт е от Бога и трябва да й се покоряваме, макар друг да е княз на този свят. Христос не е правил точно това, но този въпрос не се задава. Различното при Учителя, както и при гностиците е, че по благодат в Царството не се влиза. Задават се трудни и неудобни въпроси, оспорват се постулати и човешкия дух търси истината и дефинира критерии за това. От времето на Декарт до сега, доста неща се научиха и изстрадаха без да се чака вътрешно божествено откровение по предписаните медитации, а с мисловни медитации и анализ. Струвало ли си е това, или всичко е било падане надолу? Още един базисен въпрос. Ако този метод работи в науката, как да го приложим и в духовното? Това е и целта на занятието.

Това, което липства в критериите на Васил е дефиниран контрол на вида на истината, това доста мнения са го споменали. Действително, човекът е ограничено същество и следователно истините му са ограничени, т.е. относителни. Ако пък истината обитава по звездите, както се цитира Учителят, тогава за какво си губим въобще времето? Астрономите и астрофизиците явно не мислят така, нито науката е илюзия. Харесват ли ни или не, това са граничните условия на задачата ни и от относителните истини на Земята трябва да правим крачки към истинните по звездите - и материални и духовни. Колкото и малък да е човека, той има разум и ако го използва, то с него може да познае ограниченията в които е поставен. Ако успее в това, неговите относителни истини ще станат абсолютни. Например, ако към всяко важно свое твърдение прибавиш и списък на ограниченията при които си го постигнал, то става абсолютна истина и е ценно. Не е така обаче ако не познаваш ограниченията на относителната си истина, тогава тя действително става заблуда. Най-простия пример от науката - мериш нещо, например дължина. Метъра ти не може да измери по-точно например от 3мм. Следователно ако кажеш: дължината е 3.14м (например), то това е относителна истина. Ако кажеш обаче: дължината е 3.14м +-3мм, то това вече е абсолютна истина, тя включва познание на ограниченията на процеса на придобиването. Ако в бъдеще се окаже че е имало и друго ограничение, неизвестно за теб, то тогава ще включиш и него в твърдението.

Накратно, критерия: "Получената истина е пряко обвързана с познанието на точността на методите, с които я придобиваме. Следователно първо трябва да анализираме тази точност на методите, инструментите и източниците сама по себе си и несвързана с истината, която търсим. Получения резултат трябва да прибавим към изказаната истина."

[Венцислав_]

Първо, не знам защо името ми е в кавички...

Второ, Ап. Павел нищо не е опростил, самия Той дава незаменими познания за Пътя на Търсещия...

Трето, относно имената - повечето от Вас навярно знаят, че значението на името в Светите Писания е свързано с Вътрешния човек...

[Иван]

Доволен съм абсолютно от всички изказвания до тук.

Благодаря на абсолютно всички изказали се, всеки един е допринесъл много да "разчоплим " качествено темата.

Диан Георгиев,

Ако ми позволиш ще ти подам една идея. Виждам , че правиш обстоен анализ на логиката по която се развива дискусията и това ми харесва много. Значи по същество ....

1.Едно е да "влезеш" в Царството Божие със Съзнанието си и Душата си,

2.Но съвсем друго е да "докараш" Силите действащи "Там" в Царството Божие "тук" на Земята като кинетична енергия съзнателно управлявана от инструмента наречен Ум проявяващ се чрез мозъка човешки.

За да стане това първото ( "влезането" в Божието царство) е достатъчно само и единствено чиста и еволюирала Душа. Тогава Бог простичко си "прибира" Творението. Тогава осъзнатата Душата "вижда" и изживява Абсолютната Истина такава каквато си е , но ... "ТАМ"

Но за да стане това второто ( "докарването" на активните Божествени сили и Истина "тук долу), ааа... това вече е най- сложното нещо на този Физически свят. Тогава се изисква огромно Познание за низходящите светове и силите които действат в тях заедно със съпътстващите ги ефекти и съответната натренирана оперативна манипулация( в добрия смисъл) с тези Сили. Точно както малкото дете се учи когато се роди ( по плът) до оперира със силата на гравитация и да манипулира с предметите в този физически свят подвластни също на тази гравитационна сила. И се учи докато инструмента физическо тяло стане абсолютно подвластен на Волята му. При това във всяко едно следващо прераждане.

Точно така и Душата си учи да манипулира с Божествените сили придобите при "отиването" ..." там" горе и ги получи като дар от Бога. Защото трябва да изгражда съответните инструменти ( чакрите) чрез които да "свали" Обективната реалност - Божествената Истинност по подходащ за възприемане начин от другите въплътени Души..А това може да трае по някога ..години ... десетки години по някога или ... изобщо да не успее да постигне окончателен ефект "тук".

Не претендирам за Абсолютно достоверност на разсъжденията си. Но желанието ми е да се прави разлика от тава да изживееш Божествената Истина и да Я лигитимираш във Физическият свят.

Да така е Венцислав, по въпроса за името, НО ... нека не смесваме двойния смисъл на термина ИМЕ . В първия смисъл името е обозначение на даден обект или субект. Но във втория смисъл е и изградения авторитет в обществения живот обозначен за по-кратко с буквена или звукова комбинация като НАЗВАНИЕ наречено ИМЕ. Мисля, че точно тук много хора спекулират или не разбират образно казоно игрословната врътка при изговаряне на думите. Все пак се намираме в дуалистичен свят, който предполага такава "врътка" при тълкуване на термините и точно поради това писах по-горе за относителноста на поднебесието. И доколкото разбрах ...)) и Беинса Дуно точно тук е акцентирал . Точно тук е акцентирал и св.ап. Павел според мене, но при него имаме висока доза на концентрация на Идеалистичната философия ( идва от ИДЕАЛНО СЪЩЕСТВУВАНЕ- моля не спекулирайте със идейно съществуване) . Тъй като все пак е писано за да остане като изчистен идеален закон до който да се докоснат с разбиране и правилно тълкуване Обективно търсещите и посветени въплътени Души усвоили Силите действащи в Поднебесието.

И пак съм изказал само лично мнение. Моля Венцислав да не спекулира със двойственото значение на думите в дуалистичния свят. Мисля, точно за това Диан Георгиев те е поставил в кавички. Не съм му адвокат , но така предполагам.

Между другото Венцислав ,

ако изясняваш мисълта си с уважаващо тълкуване пред другите форумци, няма да го има това неразбиране тук в дуалистичния свят . В противен случай лично го считам за недобра маниполация или опит за маниполация на смисълът на изречените ( написаните ) от тебе думи. Точно поради действащите закони в дуалистичния свят Духовните Учители използват притчите за изказване на състоянията и идейте , за да не се тълкува повратно от незнаещи и злонамерени. Ако си незнаещ ... ВЕЧЕ го знаеш и моля поправи се при добро желание от тебе. Иначе ще продължаваме да те разбираме погрешно.

Иван

[Венцислав_]

Интересно мнение имаш за манипулацията и на интересни места я виждаш. И както сам си споменал притчите, замисли се за ползата и значението им, няма ли да се по-разностранни?! Именно чрез тях се избягва манипулация и се дава свобода на тълкуването - те и очите и ушите се придобиват постепенно... И други неща...

Като се замисля и идейна близост не се удостоверява чрез абсолютно разкриване ( ако е възможно ), а точно обратното... Да речем образно, че започна едно изречение, а друг го довърши по желания от мен начин... Това обаче е посредствено донякъде и в интерес на истината не се замислям в тази насока, преди ти да ме накараш. Не го считам и за нужно понеже по-други са ни целите, а те определено се постигат с разнообразие...

Освен това държа да отбележа, че считам разсъжденията ти в последния постинг преди обръщението към мен за безпогрешни.

[Иван]

Това, че се безпогрешни, означава ли , че са Обективна реалност според тебе? ....)) И ако е така, пак ли ще кажеш онази глупост за Спасителя ?

Та въпрос, ние двамата ли сме критерия за Истинност или как? ....)))

За другите форумци..:

Спасителят е едно.

Спасетелна идея друго.

Спасяващи се друго.

Спасени съвсем друго.

Поне така ги различавам във веригата от причинно-следствени взаимовръзки.

Моля да се прави разлика !

[Диан Георгиев]

Използвам кавички в общоприетия смисъл на "тъй наречения". Иван обясни че

"Венци" не е истинско име и това не бе отречено. Всеки е свободен да се

нарече както си иска виртуално в мрежата, но това не е име, нито

символ. Това е отнасяне (reference) към името, което само той си знае.

Това е удобно за него, но не е истинско и кавичките показват това в стремежа

ми да бъда точен. Който работи в програмирането знае добре разликата между име и отнасяне към име. Важно е да не сбъркаш името и отнасянето към него, иначе става пълен хаос.

Виждам че се движим към теми, които ще ни разфокусират и няма да стигнем до

нови критерии за истината. Темите са много интересни и имам доста да кажа, но както е казал Аристотел: "Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа". От трите подхода към планининския връх, които са на Любовта, Мъдростта и Истината, най-стръмен е този на Истината. Трудно е да вземеш какъвто и да е излишен багаж, единствено това което може да ти помогне, а щом вече не може трябва да го изоставиш без съжаление. Който иска да се наслаждава на гледката, да се спира при всяка любопитност, да си свирука и върви с компания, трябва да избере подхода на Любовта или ако може на Мъдростта.

Всеки подход е добър щом ти е интересен и те ангажира да вървиш, после може да избереш друг, но вече с нови критерии за вървене. Именно това е сега целта на занятието, или както казват деловите руснаци: "Keep to the point."

[Ани]

Здравей,Деяне!

От времето на Декарт до сега, доста неща се научиха и изстрадаха без да се чака вътрешно божествено откровение по предписаните медитации, а с мисловни медитации и анализ. Струвало ли си е това, или всичко е било падане надолу? Още един базисен въпрос. Ако този метод работи в науката, как да го приложим и в духовното? Това е и целта на занятието.

Мисля,че всичко си е струвало и никой не отрича науката с която човек опознава физическия свят.Но дали същите методи с които изучаваме атомното ядро или далечните галактики вършат същата работа в духовния свят-не се знае.И Декарт се е мъчил в тази област-да докаже съществуването на Бога и разликата между човешката душа и тяло-тук но дали е успял е под въпрос

“Драмата на съвременния разум е в това, че след

като разкри загадката на Вселената, той я замени

с друга - със загадката на самия себе си.”

Александър Койре

Във връзка с това което си написал:

Колкото и малък да е човека, той има разум и ако го използва, то с него може да познае ограниченията в които е поставен. Ако успее в това, неговите относителни истини ще станат абсолютни. Например, ако към всяко важно свое твърдение прибавиш и списък на ограниченията при които си го постигнал, то става абсолютна истина и е ценно. Не е така обаче ако не познаваш ограниченията на относителната си истина, тогава тя действително става заблуда. Най-простия пример от науката - мериш нещо, например дължина. Метъра ти не може да измери по-точно например от 3мм. Следователно ако кажеш: дължината е 3.14м (например), то това е относителна истина. Ако кажеш обаче: дължината е 3.14м +-3мм, то това вече е абсолютна истина, тя включва познание на ограниченията на процеса на придобиването. Ако в бъдеще се окаже че е имало и друго ограничение, неизвестно за теб, то тогава ще включиш и него в твърдението

то май е необходимо този списък от ограничения да е пълен за да може относителната ни истина да стане абсолютна.В момента само попълваме ограниченията,но ако си забелязал ,оказва се че техният брой клони към безкрайност.Така, че ние се движим към тази абсолютна истина,приближаваме се към нея,но достигането и е проблем (според мен нерешим) дори на физическо ниво.

Иначе си прав като казваш:

Именно това е сега целта на занятието, или както казват деловите руснаци: "Keep to the point."

Все пак струва ми се ,че когато говорим за истината,трябва май да правим разлика между Истина и истина,както и между Любов и любов,между Мъдрост и мъдрост?

[Guest Еси]

За мен предпоставка за Истинност е интуицията -

това е онази част от нас, която е свьрзана с божествената ни същност.

Колкото повече и се доверяваме толкова повече тя расте в нас.

Тя никога не може да ни подведе.

Има и още нещо, всичко което ни вдъхновява и повдига Духа

ни е част от Истината и Любовта