Критерии за истинност

[Васил]

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Живота!

Беинса Дуно, формула

Чистата Истина може да бъде намерена единствено в Живота.

Обичай съвършеният Път на Истината и Живота...

същият автор

[Станимир]

Два са признаците за истинността на Учението: първият - стремеж към Общото Благо; вторият - приемане на всички предишни Учения, отговарящи на първия признак.

Необходимо е да се отбележи, че първоначалната форма на Учението не съдържа отрицателни положения.

Агни Йога - Озарение 3-V-13

[Йордан Анов]

Истина е това, което аз приемам за такова, после може и да се откажа от него, но засега ще е то.

[Донка]

Вендор - с малко допълнение за себе си:

Приемам, че това си е моята истина за този момент, а не универсалната; приемам, че другите си имат същото право на техните истини колкото и различни да са от моята.

[Силвия СД]

"В истната има повече красота, дори когато красотата е отвратителна."

Джон Стайнбек

[Wal]

Критерии за истина или за истинност? Ако е първото (а и второто!) то аз не виждам такива. Всичко е истина. Истината си е нещо лично и за всеки един тя е нещо различно. Един казва, че истината е това, което вижда; друг, че е това, което може да пипне, да чуе и т.н... Ако за един е добро, то за друг е зло. Казваш, че един от критериите е авторитета на учителя. Т.е. на примера, на подражанието. А защо си сигурен? Духовното развитие е нещо строго индивидуално. Колкото човеци, толкова и пътища към истината. Знаем, че светлината съществува и това е достатъчно.

Редактирано Април 16, 2007 от Wal

[krasi 33]

Истината е една за всички, но дали всички имат едно мнение за нея? Тя е като Слънцето, което свети еднакво за всички. Но този който е сляп по рождение не знае за съществуването на светлината. А този който се е ослепил сам, за да вярва на егото си, какво като е виждал светлината. Мисля че е много важна разликата между това да знаеш истината, и това да си я осъзнал. Крадеца знае какво върши когато краде, той знае истината че кражбата нарушава правата на жертвата, но въпреки това краде, защото не е осъзнал истината че тази кражба, утежнява кармата му и го прави зависим от материалния свят. Духовно извисеният човек не краде не само защото знае какви са последствията от кражбата, а защото е осъзнал истината за преходността на материалното. Ето защо когато човек знае една истина, това не означава че я разбира, дори и да прави коментари по нея. Но когато човек е осъзнал една истина, това означава че тя е станала част от "него", от неговата ценностна система, от неговото мислене - истината е станала коректив на мислите и делата му. Може да се каже че човек живее в хармония с осъзнатата истина, защото тя е част от живота и вселената. За това е казано каквито са мислите ти, такива са и делата ти - тези които знаят истината - "по делата ще ги познаете". Истината трябва да се възприема със сърцето, разума и духа, а не с очите и ушите - "Истина ви казвам, очи имате а не виждате, уши имате а не чувате, на вас и Отца Ми не ще може да помогне". За това за едни дадена истина е "изтъркана", а за други същата истина е дълбокосимлена и стойностна. Съвестта е критерий преди всичко за житейската истина, а любовта и мъдростта са критерии за Абсолютната истина.

[bee_bg]

Критерии за истинност

В света на духовното ние се издигаме над видимия свят и по един или друг начин проникваме в по-фини и незрими светове, откриваме неподозирани хоризонти на своето битие... Всички школи запознават със свръхсетивни реалности, с абстрактни закони и принципи, с методи за развитие и самопознание, адекватни за тези реалности.

Често се изправяме пред ситуации, в които не сме сигурни в дадено твърдение и в които се налага да вземем самостоятелно решение: да приемем или не твърдението, да го ползваме ли в конструкцията на своето съзнание и битие или да не го ползваме?

3) Трети възможен критериий за истинност е съгласуването с универсалните принципи и закони, валидни за всички системи и на всички нива. Доколкото сме запознати с тях, можем да ги ползваме гато критерий. Бих нарекъл този критерий "Критерий на ума". (Що е Мъдрост?)

Мисля че това е най-важния критерий , но и тук човек има нужда от пресяване на истинката мъдрост и това зависи пак от интелекта му.

[Силвия СД]

Кое наричате Път? Ако това е животът, какъв друг критерий за истинност, освен самият той.

Ако нещо започне да отнема живота от мен, не е истина.

[bee_bg]

Критерии за истинност

В света на духовното ние се издигаме над видимия свят и по един или друг начин проникваме в по-фини и незрими светове, откриваме неподозирани хоризонти на своето битие... Всички школи запознават със свръхсетивни реалности, с абстрактни закони и принципи, с методи за развитие и самопознание, адекватни за тези реалности.

Често се изправяме пред ситуации, в които не сме сигурни в дадено твърдение и в които се налага да вземем самостоятелно решение: да приемем или не твърдението, да го ползваме ли в конструкцията на своето съзнание и битие или да не го ползваме?

''Проверката е висша форма на доверие''

Можеби тази проверка за истинност я прави самия живот .

[Васил]

Да, Животът очевидно е последната инстанция, последният съд и критерий за истинността. Този съд има висока съдебна такса - изминалото време... Сигурно, точно, но бавно за нашите представи

[Guest valentinus]

Притча за Истината за нашето съвремие, публикувана в "Фама фратернитатис" 1614 г от Трайано Бокалини

"Голям брой учени, авторитети и видни личности, призовани от Аполон в Парнас, разискват възможността за всеобща реформация на целия свят, но без успех. Това, което един от тях приема за възможно, се опровергава от друг. Накрая господата се гледат горчиво разочаровани, когато секретарят Мацони взема думата:

“Господа, моля да ми разрешите да кажа, че при изложението на вашите мнения вие ми приличахте на невежи лекари, които си губят времето в колегията и се изтощават с дискусии, без да посещават болните и да ги питат за тяхното състояние.

Нашата задача е да открием действителната причина за болестите и да изберем подходящото лекарство за тяхното оздравяване. Но никой от нас не беше толкова умен да посети болните. Господа, аз предлагам да повикаме нашето съвремие тук, да го попитаме за болестта му и да прегледаме голото му тяло за засегнати места. Така за нас ще бъде лесно да намерим лечение за отчаяния.”

Това изказване допадна толкова много на цялото общество, че господа реформаторите заповядаха да се извика Съвремието, което, седнало на кресло, беше донесено незабавно от четирите годишни времена в Делфийския дворец.

Съвремието беше един стар мъж, надарен с такава жизненост и здрав тен, че изглеждаше сякаш ще живее още няколко столетия. Но той дишаше тежко и стенеше при всяка дума, затова всички философи бяха много учудени. Те го попитаха какво толкова го измъчва, след като лицето му е така зачервено, което е признак на солидна естествена топлина и добро състояние на стомаха. Доколкото си спомняха, преди сто години неговото лице беше толкова жълто и изглеждаше сякаш беше болен от жълтеница. Въпреки това, тогава той можеше да говори свободно и беше по-силен. Сега го бяха извикали, за да го излекуват от болестите, които го бяха нападнали. Той трябваше да говори съвсем открито за своите болести.

Съвремието отговори веднага на философите: “Уважаеми господа, скоро след моето раждане бях нападнат от болести, които вилнеят и до днес в мен. Лицето ми е така зачервено, само защото ми го разтриха и гримираха с ливански бои. Моите мъки приличат на морския прилив, който винаги движи една и съща вода, независимо от това дали приижда или се отдръпва. С тези болести е така: когато изглеждам външно добре, тогава болестта е вътре в мен, както сега. А когато външно изглеждам зле, вътрешно ми е добре. Ако искате да видите болестта, която ме измъчва в момента, тогава свалете от мене тази хубава дреха, с която добрите хора покриват недъзите на един умрял, който още диша. Погледнете ме гол, както ме е създала природата, за да видите, че съм един жив мъртвец.”

Тогава философите се приближиха и свалиха дрехите на Съвремието. Те видяха, че клетникът имаше по цялото тяло четири цола струпей, който го изяждаше жив. Реформаторите наредиха веднага да се донесат десет бръснача и, като взеха всеки по един нож, започнаха грижливо да изрязват отвратителния струпей. Но те установиха, че той стигаше до костите и че върху целия колос няма и грам здрава и жива плът. Те се ужасиха от това, облякоха го отново и го пуснаха.

След като установиха, че неговото здраве е в безнадеждно състояние, те не издадоха бюлетин, а се постараха само да не се наруши личната им репутация. Така те продиктуваха на Мацони, който трябваше да пише, универсалната реформа, с която най-напред доказаха на света с разкошни думи колко много са загрижени за здравето на човешкия род и колко пот им е струвало съставянето на универсалната реформа.

След това се впуснаха в подробности и определиха цените на зелето и на сарделите. Тогава всички господа реформатори подписаха реформата."

[Роси Б.]

...............

Често се изправяме пред ситуации, в които не сме сигурни в дадено твърдение и в които се налага да вземем самостоятелно решение: да приемем или не твърдението, да го ползваме ли в конструкцията на своето съзнание и битие или да не го ползваме?

..............

2) Друг възможен критерий е т.нар. Шесто чувство - нашата интуиция, или гласът на разумното ни сърце.

Това е много мощен метод за проверка за истинност. Разбира се ползването му е допустимо единствено на индивидуално ниво и резултатите от прилагането на този критерий са валидни единствено на вътрешен план... Съществуват известни рискове човек да се самозаблуди, ползвайки този метод. Бих нарекъл този критерий "Критерий на сърцето".

..............

4) Четвърти критерий за истинност, за който се сещам в момента, е самият Живот.

И тук предполагам всички ще бъдем съгласни, понеже дефиницията на понятието "Истина" се основава изключително на Живота. Твърдение, което е вярно, се потвърждава от практиката и остава вярно винаги. Бих нарекъл този критерий "Критерий на Живота".

............

Кои критерии за истинност използвате във вашата практика? Кои от тях предпочитате и защо, в какви ситуации? Как решавате да се доверите в нещо и в някой?

...........

Как мислите, какъв критерий за истинност ни е нужен в едно такова пътешествие в непозната за нас територия?

Оставила съм от постинга на Васил като мой отговор тези два критерия, защото се доверявам изключително на тях. Доверявам се изключително на интуицията си, особено в непозната територия.

И тъй като вторият (4) изисква повече време, понякога се доверявам на проверените във времето народни мъдрости.

А сега, малко без връзка, ще напиша нещо, което ми хрумна докато си мислех за истината и това ,че те прави свободен.

Истината те прави свободен, защото разбираш, че можеш да избираш.