Страх от заразяване. ОКР с ритуал за миене

[Веселка]

Здравейте,

много се радвам, че открих този форум. От няколко месеца, а може и от повече страдам от собствените си мисли и страхове. Нека започна от начало...

Имам дете на година и половина. Когато бебето беше на 15-тина дни на мъжът ми му се появи херпес на устната. Тогава трябваше да изолираме мъжа ми от бебето, защото херпес е много опасен за новородено. Опазихме бебето и всичко просто отмина с времето. Гледах си съвсем нормално детето, без да изпадам в някакви крайсноти, дори имахме и коте (на 10г.)

На Коледа се задавих с ядки. Не съм се задушавала, ами нещо просто ми дразнеше гърлото и явно много съм се уплашила, защото сигурно час и нещо след това имах чувстото, че нещо ме стяга в гърдите. Баща ми(бяхме на гости у нашите) се притесни и ме закара в бърза помощ. Там ми сложиха урбазон и ме изпратиха на УНГ. След това може би месец имах чувсвото, че ако ям нещо ще се задавя, че дори и усещах разни неща да засядат в гърлото ми. На следващият месец детето се разболя от шарка. Аз също лепнах вирус от някъде и заразих и детето, та доктора на детето каза, че сме наслагали инфекции и затова тя боледува цял месец. По това време някъде ме връхлетя страха от херпес. Първо имах чувството, че ми се появява херпес, мазах се с мазила за херпес, купих си лепенки и прочее. Умирах от страх да не заразя детето и с херпес на фона на всичко останало. За мой късмет мъжа ми си удари главата леко, но му дадоха болничен , та си беше вкъщи с мен. Баби не ни помагат, далече са. Детето се оправи. Аз обаче не знам дали от антибиотиците, които пих за гърло или нещо друго имах течение и така отидох на гинеколог. Откриха ми анаеробна инфекция и така се "абонирах" за микробиологията на клиниката. Лекарката каза, че е заразно, че мъжа ми също трябва да пие лекарства, че детето не трябва да ляга при нас в леглото. Тук някъде и започна постоянното миене на ръцете ми. Мъжа ми пък получи уртикария от лекарствата и ги спря. Виках бърза помощ посред нощ защото той както спеше стана на огромни петна.Лекарката от бърза помощ, обаче каза, че това, от което се лекувам не е заразно и не може да разбере защо и той е пил лекарства. После като се позачетох из нета се оказа, че наистина е така. Аз продълих да ходя при лекарката, като всеки месец на микробиологията излизаше или леко подобрение или същото като в началото, а веднъж и стафилококи, които също каза, че са много заразни да пазя детето. След това без лечение на стафилококите, а само с пробиотици нямаше стафилококи, а пак началната диагноза... Както и да е... Аз спрях да ходя на гинеколог след 6 месеца и след като изпих последните антибиотици и реших, че трябва да изляза от този омагьосан кръг . Един месец нямах проблем и след това до сега пак имам същите оплаквания като преди да тръгна на лекар, но това не е проблем така да се каже... Проблема ми остана с постоянното миене на ръцете. За два дни харча по един течен сапун. На баба ми, която е на 88г. кожата изгледа по-свежа. Имам чувство, че всичко е заразно, ама всичко. С особено внимание към херпес... Не мога да ида до магазина нормално. Отивам, оглеждам продавачката дали има херпес някъде по лицето. И ако няма никакво петно около устата и носа особено- купувам. Случвало ми се е да вляза набързо да взема вода и след това да забележа, че има "нещо" - подкосих се цялата, главата ми изтръпна, и дишането ми беше трудно, но се окопитих, защото отивах на лекар за детето... Ужасно ми е да ходя в големи хипермаркети, защото не знам този, който е редил стоката "какъв му е здравният статус" ... И прочее неща, които не ми стига времето да опиша. Миналата седмица идваха родителите ми на гости за малко. Майка ми с херпес на устата, всъщност с червено петно от херпес на 15 дни. Донесе на детето подаръчета, моркови, бисквити и беше наготвила разни мамини вкусотии. Едва разопаковах нещата. Имам чувсвото, че херпес е навсякъде и ще зарази детето и, че и на мен ще ми се появи...А съм изчела всичко, което има в нета и знам, че така херпес не се хваща... и все пак се мия по 1000 пъти. Чела съм и за ОКР значително по-малко де...та мислех, че като се сблъскам с херпес отново и видя, че нищо няма да стане ще ми мине, но не би...

Също много голям проблем от гинеколожките истории ми е, че когато трябва да ида до тоалетна трябва да си съблека дрехите преди да ида в банята, отивам, излизам, измивам се поне три пъти, обличам панталона, измивам се, обличам блуза, чорапи, измивам се няколко пъти и тогава при детето. 30мин. едо пишкане (извинете). Имам чувството, че ще си нацапам дрехите и така мога да заразя детето с нещо...

Имало е дни, в които си казвам- "край, до тука беше, няма да се измия пък" и после си казвам "ее айде сега ще правя еди какво си и се измивам".

Моят съпруг много време беше много мил с мен и търпеше и се миеше когато му кажа и имах усещане, че ме рабира. Сега обаче явно му е писнало на човека- караме се всеки ден, основно за кой кога си е измил ръцете, за пералнята ( пера постоянно всичко носено веднъж). Казва, че иска нормална къща, да се гушнем с детето в леглото като заплаче нощем, да има сготвено като се прибере ( не искам да пипам яйца и месо), да правим секс...

Ох ужас, а има и още неща сигурно, които не са ми нормални... Страха от кърлежи например, за всяка муха кацнала на детето се обаждах на мъжа ми да му я описвам, за да ми каже кърлеж ли е...

Та така да обобщя...Имам страх от всякакви вируси (от херпес особено силен), мия си ръцете постоянно, и това с дрехите, искам някой като ми подари нещо на мен или детето да не се замислям имал ли е продавача херпес, искам да престана сутрин първата ми мисъл да е "имам ли херпес, усещам ли нещо" и първата работа да изтрия ключовете за осветлението и бравите на вратите, защото мъжа ми е държал буклука на излизане, докато ги е докосвал.

Предполагам, че няма да се справя сама, както ми се иска. Аз няма как да оставя детето на някого, няма на кой. Мъжа ми работи по 6 дни в седмицата. Ходех с детето на гинеколог. Нямаме кола, затова не смених гинеколожката, само до тази мога да стигна с количката...

Но наистина ми писна от мене си. Искам детето ми да расте до нормална майка, да има прекрасно детсво, а не да гледа някаква дето постоянно нервничи и тича с антибактериалния гел или мокрите кърпички... Старая се за сега да не усеща моите лудости, като в парка гледам как се държат с децата си другите и позволявам същото и аз. За нещата, които ме притесняват говоря с педиатъра ( страхотен човек е).

От два дни си взех да пия Есберикум. Знам, че няма да спра да си мия ръцете с него, но поне малко да не съм толкова изнервена на самата себе си.

За щастие имам тихо и спокойно дете, всички ми казват да я погледна и да видя , че имам всичко да, престана с тия глупости дето мисля, но не знаят, че хич не е лесно.

Това съм аз, дето като дете се смееше на баба си, че като излезе от банята си мие ръцете. Оказа се, че има невроза. Даже сега като се замисля, откриам доста сходни неща...

Има ли нещо, което мога да направя сама? Само с воля това лекува ли се?

Май дълго стана... Дори и да не бъда изчетена докрай от никой, се радвам, че го написах. Като пиша ми е много по-лесно.

п.п. Вече нямаме котето.

[Синьора Ангелова]

Здравей!

Много емоционално си описала всичко и успях доста добре да усетя голяма част от тревогите ти. Да, с казване „виж се –всичко имаш” няма да се оправят нещата. Сама с воля... без волята няма да минеш , но по-бързо ще стане с помощ от специалист. Не си мисли, че като посетиш такъв нещата ще се оправят от само себе си. Ще се оправят! Ти ще ги промениш, ти с помощта на друг, ако решиш да се спреш на този вариант.

Много боледувания са ти се струпали напоследък и имай предвид, че след това е естествено за определен период от време човек да стане по-взискателен към заобикалящата го среда.. При теб, обаче сякаш нещата са отишли малко по-далеч. Казваш, че си изчела всичко за херпеса. Информираността в случая е много важна като основа за работа. Информацията, която аз имам е че всички от нас носят вируса на херпес в себе си. Приели сме го още от най-ранна възраст, 90% от бебетата още в родилния дом. Просто поради редица фактори при някои се активира, при други не. Стафилококите също могат да си бъдат съвсем естествена част от организма ни. Както много други бактерии и вируси, които ни вредят най-вече, когато сме в ситуация на стрес. Разгледала ли си снимки на кърлежи? Ако не си – ще ти е полезно да го направиш, да се запознаеш с тях, ако не ги познаваш толкова добре и може би следващият път мухата няма да ти се стори толкова застрашителна. И... ходенето по доктори за съжаление не винаги ни лекува.

Добре е, че осъзнаваш , че поведението ти по-скоро вреди на теб и на семейството ти и че имаш желание за промяна. Това, че веднъж си решила „този път” път да не се измиеш е много добро начало. Точно така се започва. Опитай веднъж да не се измиеш и виж какъв ще е резултатът. Ей така, от любопитство и на инат , ако можеш. Знам, че е трудно, но е необходимото. След това опитай да скъсиш процедурата по пишкането. Примерно, след като приключиш, да се облечеш на един път и да се измиеш само веднъж. Прекаленото чистене и миене на ръце и изобщо тази свръх ангажираност само изморява цялото ти същество (включвам психиката, която е още по-важна) и поставя тялото ти под стрес. А стресът е главната причина за боледуване, тъй като те прави уязвим. Та помисли и над това – дали когато си миеш толкова често ръцете и чистиш навсякъде постигаш тази цел, която си си поставила. Тази цел, заради която правиш компромис с теб самата и с отношенията с най-близките ти.

Да го кажем по-обобщено, справянето с проблема се състои в това прекъсване на неутрализацията (миенето) и анализиране на последиците, т.е. работа с мислите и емоциите, които се пораждат . И е хубаво да прецениш дали ще минеш по този път сама или с помощта на терапевт, който ще те насочва, ще ти дава задачки, с който ще дискутирате резултатите от тях...

Ако решиш да идеш на терапия да знаеш, че много терапевти работят до късно. Много клиенти идват на терапия след работното си време. Така, че можеш да се споразумееш със специалиста да правите срещи в удобно за теб време, когато таткото е на разположение у дома. Общо взето не само терапевтът казва кога можете да се виждате В повечето случаи терапията се провежда веднъж или два пъти седмично. Това също ще бъде съобразено с твоите възможности.

Прегръдки!

[Веселка]

Много благодаря за отговора!

Цяла вечер влизам със затаен дъх, за да видя има ли отговор. Много благодаря! За такъв отговор се надявах...в смисъл значи имам шанс! Страх ме беше да не се окаже, че това не минава никога. Много по-добре е да знам, че зависи от мен. Аз така съм възпитана- ако започна нещо го правя до край, ако не мога веднага да го свърша не го започвам. Обичам да си върша всичко сама, за да знам, че е свършено, за да съм сигурна, " да ми е чиста работата..." (това не е много хубаво, защомъжа ми си знае, че аз сама ще си свърша всичко) Та затова сега се зарадвах, защото зависи от мен и сега когато ми го казва някой като Вас се чувствам по-уверена. Благодаря!

За информацията за разните му там не един страхове... Аз снимки на кърлежи съзерцавах цяло лято, но като не съм виждала... Баба ми и дядо ми бяха овчари. Много пъти съм била с тях като малка с овцете по поляните...кърлеж не ме е хапал, ама на сега страх. Много пъти съм била по фестове разни, по планини с приятели и така. Понякога си казвам ми "Божа работа" и се успокоявам.

За херпеса. Аз съм наясно, че аз втори път не мога да се заразя, аз вече съм заразена, имам антитела. Даже последните дни си мисля, че и детето ми също е заразено. Преди 3-4месеца чичо ми го целуна по челото с херпес на устата, преди това целуна и мен, но беше случайна среща, нямах време да видя предварително. Видях след това. След два дни детето беше с температура и увеличени сливици. Наскоро четох, че при първата среща с вируса понякога има и такива симптоми, без задължително да има лезии по гърлото и прочее... Знам, че вируса живее около 10 секунди извън тялото. Само не знам защо умирам от страх.

Мислех, че прекалявам с четенето и затова ми се случва всичко. Мислех да спра да чета. Ограничавам се сама. Днес например изобщо не съм чела за херпес, което е постижение, не беше се случвало скоро.

Попрочетох някои неща във форума. Много е интересен. Самотерпията описана от г-н Баев мисля, че мога да я направя. Мислех си днес да помоля мъжа ми да ми чете следвашите стъпки, защото инак не мисля, че ще мога да се отпусна ако трбява да чета и да си представям... Много интереси постове и на hip прочетох. Смятам да спра да използвам велоергомтъра като закачалка, hip съветва да се гони стреса със спорт и аз такъв спорт мога да практикувам, освен тичането по прохождащо.

Смятам и постепенно да се отказвам от някои миенета на ръце, а за дрехите много ми се ще да стане от раз. Просто да го правя като нормалните хора от раз, но ме е страх, че ако се проваля и се преоблека с чисти дрехи след като изляза от банята ще съм крачка назад.

Благодаря Ви Сеньора! Прегръдки и от мен!

[Веселка]

Чета сега снощните си писания. Искам да добавя, че съм сигурна, че имам нужда от помощ от специалист, но това за след работата на мъжа цяла сутрин го мислих и трудно би могло да стане. Когато той се прибере, аз започвам чистене, готвене, къпане на детето... Може би ако в почивен ден може да стане. Ще го мисля...

Мъжа ми има проблеми в работата, та може и да я смени скоро и се надявам да е нещо по-добро с повече почивка. Тази събота и неделя той ще почива и двата дни. Ура!

[Орлин Баев]

Само ще допълня Синьора с една метафора, която в момента ми изниква в ума. Представи си, че сега си в едно 'виенско колело" на страха. Преживяла си всички медицински проблеми, които описваш, стресирала си се силно - това е породило в теб силни страхове, недоверие в живота, в мъдростта на нещата каквито са и т.н. Подсъзнанието ти силно се е уплашило и е започнало да поражда натрапчивите ти мисли за болести, вируси, бактерии, заразяване, смърт! Тогава си влязла в това символично виенско колело. Горивото, което го кара да се движи, са натрапчивите ти страхови мисли, а двигателят - интерпретацията (тълкуването, отношението, настройката на ума и цялото ти същество към тях) на тези мисли! Когато промениш интерпретацията на тези мисли, ти виждаш, че това са просто мисли, просто един вътрешен филм, с който можеш да си играеш, да манипулираш, да присъстваш в него, да го погледнеш отстрани, да го завъртиш напред назад, спреш на кадър, забързаш, забавиш, д апромениш цветовете и звука, да пуснеш друга музика и т.н. Раждащите се мисли са нормална защитна реакция на подсъзнанието, което е било наранено и уплашено. Докато се миеш, за да изгониш мислите за болести, защото ги тълкуваш катастрофично, те само се захранват, страха расте и самите мисли стават по-натрапчиви, а миенето носи за вс епо-малко време успокоение и става все повече... И виенското колело на страха те повдига нагоре в тревожен пристъп, ти пробваш да го снижиш с гонене на мислите чрез ритуала на миенето, смаият той обаче с битката си изтласква страха в подсъзнанието, той расте и виенското колело пак се повдига нагоре, още по-ускорено и бързо и тревожно!

Как да промениш положението? Лесно е, когато има добро разбиране на процеса и знаеш къде и как да го побутнеш и с каква сила! Сама също може! Пробвай месец два - ако има добър резултат, чудесно! Ако ли не - обърни се към опитен когнитивно поведенчески, нлп, хипнотерапевт, фокусиран в решения терапевт - най-добре всичките тези модалности в една сплав от лично владеене на терапевта ти!

Тъй като реакцията ти е на опити за свръхконтрол и отричаща мислите з аболести борба, в интерпретацията ти на иначе нормално защитните мисли присъстват много логически сривове. Самите логически сривове обаче подхранват засилват страха ти, защото "чувстваш това, което мислиш"! Какви сривове присъстват в мислите ти:

- Селективно внимание, филтриране – свръхфокусирано внимание в очакване на болести, наситено с катастрофизиращи очаквания.

- Катастрофизация – негативистичното фиксиране в преувеличено катастрофичния изход от всеки най-малък телесен ефект, приеман погрешно за симптом.

- Скачане към заключения – приемане на безобидни телесни усещания за болестни прояви.

- Негативно доказателство – тъй като не мога да си докажа, че съм абсолютно здрав (а кой е?), следователно съм летално болен.

- Фалшива дилема – дадено безобидно всъщност телесно усещане се приема или за тази или за онази ужасна болест.

- Чиста увереност - условията на даден довод, в случая субективната убеденост в болестно състояние, са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива.

- Позоваване на вероятността – понеже има някакъв процент вероятност да се разболея, то следователно няма начин да не се разболея. Черногледство.

- Позовававане на удобен авторитет – дериват на селективното внимание. Пациентът охотно търси медицински авторитети, които да потвърдят убедеността му, че е болен.

- Субективно потвърждение – убедеността на пациента, че е болен, защото вярванията му изискват това да бъде вярно. Пациентът „вижда” съществуването на връзки между случващите се нормални телесни промени и очакваната от него болест.

- Непозволено обръщане – „Всички, които имат херпес, имат сърбеж. Аз имам сърбеж, следователно имам херпес!”

- Вторична полза – постоянното очакване на болест всъщност представлява амплифицирана защитна функция на несъзнаваното и задоволява нагона за оцеляване. Здравно тревожният човек освен това получава вниманието и грижите на лекарите и близките си.

- Ятрогения – здравно тревожният пациент с пълна разтвореност на ума си приема и най-малките намеци на лекарите си за това, че е болен.

- Доказателство чрез селективен пример – вид свръхгенерализация – понеже даден човек е болен от това или онова, следователно и аз няма начин да не се разболея от същото.

Горните тълкувания на поначало нормалните защитни мисли ги правят все по-силни и все по-силни! Самите мисли идват в следсвие на заложените от преживяните от теб травми убеждения в подсъзнанието ти:

- Убеденост в неизбежността на връхлитащата, дебнеща болест и смърт

- Страх от живота

- Прекъсване връзката с вярата в живота и хората, в дълбинната цялостна личност (Селф)

- Недоверие в себе си и мъдростта на живота

- Убеденост в несправедливостта и нараняването на „лошия” живот и „лошия” друг

Когато се промени тълкуването на мислите чрез разбиране работата на ума, здрав разум, логика, оптимизъм, тогава виждаш мислите просто като мисли, които нямат връзка с реалността! Тогава се ползват по-силни хипно и поведенчески и нлп методи за работа със самите страхови мисли, което неутрализира и базисните вярвания (тези от по-горе).

......

Както казва и Синьора, бактериите са навсякъде! Не само около нас, но и в нас. Част са от телата ни, буквално сме в пълна кооперация с тях. Включително с т.н. болестни - те също живеят в нас в повечето време и понякога задействането им е просто индикация за промяна в мисленето, чувстването, в настройките на ума и духа ни! Ето какво мисли д-р Хамър за микроорганизмите:

Микробите са в служба на мозъка

Микробите са наши съюзници, те са тези, които се занимават с оправянето на щетите по време на втората фаза. Мозъкът е този, който изпраща заповед на нашите приятели вируси, гъбички или бактерии.

Всички микроби идват, размножават се и изчезват, за да благоприятстват възстановяването според една много точна логика, в синхрон с нашия мозък и с нашето тяло. Те са част от биологичната програма на Природата.

Човек съжителства с микробите: тялото ни съдържа десетки пъти повече бактерии отколко човешки клетки – сто хиляди милиарда.

...

Според здравия разум и логика, без бактерии, микроби, вируси и т.н. не можем - част от нас са! Дори колкото повече бягаме от тях, стерилизираме се и се мием, по-вероятно е да се разболеем, защото имунната ни система - нашата или на детето ни се изнежва силно. Не можем да избягаме от микроорганизмите дори да сме изолирани в скафандър - защото са в нас! Дори и херпесът - както ти пише и Синьора, носим си го от деца и понякога може да се задейства! Нужно е да придобием имунитет срещу него катому разрешим да поживее в нас и тялото ни да го приеме като естествен съюзник, спътник в живота си, като претръпне и се аклиматизира към него, тоест образува т.н. антитела. Позволи на живота да те докосва - той не е мръсен, просто е такъв какъвто е! Дори тоалетната или старата храна или дори боклукът не е мръсен - просто са частот естествените процеси и кръговрат в природата! Кажи си: "Обичам херпеса! Оожавам херпеса! Мога да си представя как вече е в детето ми и мислено да видя как то вече се е сприятелило с него, образувало е антителца! Приемам херпеса, вирусите и бактериите за мой съюзник! Позволявам си да се отпусна немиейки се и да приема и обикна природата заедно с бактериите и всички микроби! Позволявам си да се ресвържа с вярата в живота, в мъдростта му и нормалността на несъвършенството! Позволявам си да бъда блага, толерантна, релаксирана и разрешаваща на нещата да се случват с естествения си ход спокойно и с доверие!

Когато дойде желанието за миене, позволи си да седнеш и се отпуснеш. Тогава ще останеш лице в лице с тревожните си мисли - знаеш, че това са само мисли - те нямат каквато и да е връзка с обективната реалност наоколо! Можеш да си позволиш да видиш страховете си очи в очи, смело и спкойно - тогав ате се неутрализират и превръщат в сигурност и самоувереност! Ето виж тази техника и си позволи да я правиш!

Най-добре е да работиш с терапевт! Сама е по-ценно, но по-бавно и по-трудно! Ако си намираш извинения, те биха идвали не от съзнателния ти ум у намерение з апромяна, но биха били една рационализация на несъзнаваната вторична полза от ставащото - от това, че подсъзнанието ти си мисли, че така те защитава! Всъщност обаче ти пречи!

Успехи!

Редактирано Октомври 8, 2010 от Орлин Баев

[Веселка]

Много благодаря г-н Баев, че се включихте в темата и то толкова подробно и с внимание!

Току-що се прибирам от разходка с детето. През целия път навръщане ми текоха сълзи. Вече не издържам на това. Не бяхме излизали от поне 5 дни, заради времето, но получих майчинство и трябваше да заредя с храна, мляко и кърпички детето. Имам и много проблемна кожа на лицето (това от след раждането) и бях решила да си взема един лосион от аптеката като получа пари. Знам, че сега ще прозвучи глупаво и затова и плаках по пътя, но... аптекарката беше с херпес (тук ми идва да сложа тази иконка това си мисли нормалното ми аз) Чак съм си смешна вече, толкова патетична. Излязох, без да докосвам шишенцето го изсипах от кутииката в чантата ми, намазах си ръцете с антибактериален гел и отидох до бебешкия магазин, където не ми се наложи да пипам нищо, освен пликовете, които ми подаде продавачката.

Прибрах се, детето спеше в количката, та имах време да изхарча сума сапун и почти бойлер с топла вода върху ръцете си.

През целият път си мислех как искам бързо да вляза и да ви разкажа това. И да ви попитам вие бихте ли използвали лосиона? Бихте ли дали на детето да докосне тези пликове? До къде е границата на нормалното? Размива ми се...или всичко е ненормално?

Не мисля, че мога да се справя сама, освен ако не си кажа край от веднъж. Дали би могло да стане отведнъж? Например сега да стана, да ида до тоалетна, да си измия ръцете като ги насапунисам само веднъж, да си намажа лицето с лосиона (тук не знам дали трябва да си мия ръцете, но сигурно де) и да дам на детето пакета с бисквити, които му купих без да го изсипвам в купичка и дори без да го мина с мокра кърпичка?

Някъде четох по темите за препоръчани терапевти с онлайн консултации. Това по скайп ли означава?

Усещам, че има вероятност темата да се превърне в отчетна за мен, та има ли във форума раздел отчетен или нещо такова, където да си пиша с други като мен?

Много ми станаха въпросите, извинете. Благодаря за търпението и отзивчивостта!

[Орлин Баев]

Здравейте, Веселка!

Не се бойте - темата е за вас, лично за вас! Въпросът е обаче дали думите ни стигат до вас! Вчера не мислех да ви отговарям, защото усетих как думите ми са се плъзнали по съзнанието ви, без да ви докоснат. Това е донякъде нормално - поддържането на вторичната полза на подсъзнанието, тоест вярването му, че правейки ритуалите и вярвайки в мислите за заразяване ви спасява - това му вярване кара психиката ви да потиска, изтласква, отхвърля реална помощ и си остава на ниво оплакване! Когато наистина ви писне от вас самата и вникнете добре в отговорите ни, моля не се колебайте да пишете!

Питате дали бихме се избърсали с кърпичка или нещо друго? Аз лично без грам притеснение мога да извадя стар мухлясал и лазен от какво ли не хляб от улична кофа за боклук и да си го хапна с удоволствие! В пълно приятелство с бактериите съм!

Орлин

Редактирано Октомври 9, 2010 от Орлин Баев

[Синьора Ангелова]

Здравей отново!

Включвам се накратко, защото ме провокира с въпросите си за това дали бихме направили това или онова.. Наистина се надявам да спреш да търсиш подобни отговори, защото те не биха те довели до промяна. Няма значение кой какво прави, а как се чувства от това! Едно и също поведение може бъде проблем за едни и напълно естесвено за други. За някои може страхът от летене да не е проблем, но за този, който изпуска шанс за прекрасна работа, поради него - е! И изобщо, ако ТИ не се чувстваш добре от нещо, което ти се случва, какво значение има кой какво прави или дори дали влиза в графата "нормално" или не? По какъв начин ще ти е от полза? Всеки сам решава за себе си дали поведението му му вреди или по-скоро го поддържа във форма.

Доколкото знам тук няма подобни отчетни теми, но на други места има. Въпросът е отново да се запиташ каква полза би имало това споделяне. Ако искаш промяна и работиш по въпроса, евентуално споделяне на ефекта от работата ти в/у ситуацията и самия процес може да е взаимно полезно. Но имай предвид, че този вид работа е строго индивидуален и е изключително трудно да се правят паралелни сравнения. Ако пък искаш просто да разтовариш тежестта и след това да продължиш по същия път - подобни теми вършат чудесна работа

Каквото и да искаш, то си е само за теб! Звучиш като едно много интелигентно момиче със самоирония всяваща уважение! Желая ти успех във всичко и наистина най-искрено вярвам, че можеш да постигнеш това, което искаш!

Прегръдки!

[Веселка]

Привет!

Обсъдих с цялото ми семейство (имам предвид и нашите по скайп) проблема ми. Разкрих им неща, които бях оставила само за себе си. Естествено всички искат да ми помогнат да изляза от това състоятние. Ще ми трябва тяхната помощ за детето. Майка ми обеща дойде за по-дълго следващият месец, за да гледа детето и аз да започна терапия и да ида на друг гинеколог, въпреки че тя смята, че трябва да се справя сама. Междувременно аз се опитвам да овладея някои неща, които ме изнервят.

Послушах Сеньора и няколко дни не си миех ръцете при всяка нова дреха, която обличам. Прочетох и тази тема http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=7551

Там след съветите на Орлин вчера реших и повече не съблякох дрехите, за да ида до тоалетна. Е....признавам...малко ми е терсене, но като изляза от банята просто "изкючвам" страха, че има зараза по дрехите ми. Миенето на ръцете го ограничавам. Вчера прочетох, че за да си измил достатъчно ръцете е необходимо да ги миеш 15 секунди със сапун. Това е времето за което си изпяваш първият рефрен на "Happy birthday". Реших да опитам като си го тананикам на ум. Така не се отнасям в мислите си и сапунисването и измиването не продлжава n-пъти. Малко се притесних да не би пък сега Happy birthday да ми стане навик, но така или иначе не ми се пее всеки път

С херпес малко ми се опъват нещата...

Сеньора, благодаря ! Точно за отдушник питах за такава тема. През бременността си пишех в такава за бременни и беше много приятно.

Орлин, искрено съжалявам, че съм ви прозвучала така сякаш не се вслушвам в думите, не е така. Благодаря!

п.п. Преди последният пост на Сеньора бях написала и аз един, но той така и не се публикува. Предполагам, че аз нещо не съм цъкнала където трбява.