Фундаментални чувство на вина и съзнание на жертва?

[Guest Христо6]

В книгата си "Силата на избора", Барбара Транберг, която е привърженичка на духовната школа "Курс по чудеса", застъпва тезата, че всеки един отделен Аз страда от фундаментално чувство на вина, поради факта, че се е отделил, че е скъсал връзката си с божественото цяло,от божественото съзнание и единство, връзката си с Бог и в момента, в който е скъсал тази връзка всеки един отделен Аз е започнал да изпитва изгарящо чувство на вина. За да може да се почувства невинен, за да се оневини, отделният Аз е започнал да привлича към себе си страдания, неприятни ситуации, които да му пречиняват болка и върху които той да прехвърли вътрешната му вина и по този начин да се почувства оневинен, да снеме отговорността от себе си, прехвърляйки я върху външните обстоятелства, които си е създал. И че отделният Аз много често взима решението да страда на едно несъзнателно ниво, азът проектира своята болка върху външни обстоятелства, самозалъгва се че е невинен и че несправедливо го сполетява едно или друго неприятно нещо,изпитва неприятни чувства, защото избира да ги изпитва, а после отказва да поеме отговорността ? И че поводът за радост и щастие търсен и намиран извън нас е разновидност на болката, която бива осъзната с изчезването на източника на радост. Съществуват ли фундаментални чувство на вина и произтичащото от него съзнание на жертва, жертвено съзнание проявяващо се в привличане на страдания, върху които да хвърлим фундаменталното си чувство на вина от грехопадението, както и търсенето на щастие във външните неща, нещата от заобикалящия ни свят - търсене което е равносилно на привличането на страдания и също рано или късно води до болка?

Според авторката, изходът от фундаменталното чувство на вина и произтичащото от него жертвено съзнание се намира в усещането за единство, усещането за слятост и любов с и към цялото,тоест към Бог, усещането за ненарушима и независеща от външни обстоятелства душевна хармония. С.Н. Лазарев говори за прилепване към външното щастие, за поставянето му над любовта към Бог,явно това е проява на жертвеното съзнание, за което пише Транберг в книгата си. Според нея изходът от жертвеното съзнание, в което сме пребивавали милиони години е отварянето към цялото, към божествения океан и сливането с него, постигането на вътрешен мир, вътрешна радост.Според нея отделният Аз се съпротивлява на сливането с цялото от страх да не загуби идентичността си и постоянно измисля всевъзможни начини да пречи на сливането си с Бог, фиксирайки се върху външните неща, но постепенно се убеждава, че това е безсмислено и изоставя жертвеното си съзнание, поемайки пълна отговорност за изборите си. Също така пише, че страхът от сливането в някакъв смисъл е комичен, понеже той ( азът) като капка от океана е направен от същата материя,от каквато и океана.

Фундаментални чувство на вина и съзнание на жертва, съществуват ли ?

Смятате ли, че почти всички хора в една или друга степен провявяват жертвено съзнание?

Случвало ли ви се е да се уловите в момент, в който неволно проявявате такова съзнание, изпитвайки прекалена радост от нещо външно или изпитвайки силно раздранение или дори тъга пак от нещо външно, хващали ли сте се в момент, в който неволно сте предали щастието си в ръцете на други хора или на някакви външни обстоятелства ?

[Станимир]

Не мисля, че има фундаментално чувство за вина, което да е причина за нашите страдания. Причината за страданията е невежеството (авидя), вследствие на което човек е привързан към илюзорните си представи за света. Няма индивидуално аз, отделно от Бог. Отделността е илюзия, плод на невежеството.

[Guest Христо6]

Има се предвид, аз който не осъзнава връзката си с Бог, единството си с всичко, нещо такова. Хмм, а какъв ли е произходът на авидя ? Е, да, няма нищо отделно от Бог, но сигурно много същества си мислят, че са отделни.

[Креми (късметче)]

Христо, разбирам за какво чувство говори авторката, но не бих го нарекла фундаментално.

Бебетата се раждат с усещане за радост от живота.

С възпитанието и най-вече със слушането на коментарите на родители и близки им се насажда идеята, че някой външен е виновен за ситуациите в живота им. Това именно е невежеството.

По този начин невежеството поражда чувството за вина.

Връзката с Бог тук и сега е възможна и прекрасна!

[Guest Христо6]

Връзката с Бог тук и сега е възможна и прекрасна!

Ами да де, не съм отрекъл че връзката не трябва тук да се постигне.

В крайна сметка, бебетата не си ли избират родителите. Освен това коя душа каква е, започва да личи, когато започне да се развива съзнанието, тогава душата почва да се проявява, проявява се с порастването на физическата личност ( бебето в случая). Душата си избира едни или други родители. Идеята която се излага е, че това чувство на вина, може да тласне душата към това тя да избере родители и обстановка, в които да получи лошо възпитание, за да може след това да хвърли фундаменталното си усещане за непълноценност продиктувано от скъсването на връзката с Бог, т.е. продиктувано от нарушаването на вътрешната хармония и да може тази душа да прояви жертвеното съзнание обвинявайки родители и среда за своите злочестия, получавайки в замяна на това удоволствието да се чувства невинна и неотговорна за живота си.

Редактирано Октомври 7, 2010 от Христо6

[Креми (късметче)]

Когато душата решава да се превъплъти, не смята, че ще бъде прекъсната връзката в Бог.

Изобщо терминът "прекъсната връзка с Бог" е некоректен. Връзката съществува винаги, но понякога не е осъзната или ма съмнение на ментално ниво.

[Guest Христо6]

Когато душата решава да се превъплъти, не смята, че ще бъде прекъсната връзката в Бог.

Изобщо терминът "прекъсната връзка с Бог" е некоректен. Връзката съществува винаги, но понякога не е осъзната или ма съмнение на ментално ниво.

Сигурно си права, аз не твърдя, че абсолютно точно предавам съдържанието на книгата и че "прекъсната" трябва да се тълкува буквално. Не съм казвал, че смята душата или не смята. По - скоро се има предвид, че тази връзка не се съзнава, не се съзнава и усеща единството с всичко, няма я хармонията, и че хармонията трябва да бъде възстановена, а връзката почувствана и осъзната.

-------------------------------------

П.п.: Всъщност и в книгата става въпрос за това, че връзката с Бог си я имаме, но че отделният Аз може да мисли, че я няма, че е прекъсната, да е прекъсната според него, да живее в заблудата че тази връзка е скъсана, но всъщност тя си съществува и осъзнаването и е въпрос на време.

Редактирано Октомври 7, 2010 от Христо6

[Креми (късметче)]

Да, сега вече нещата звучат не толкова драматично, като в заглавието. Надявам се да съм помогнала за си отговориш на въпроса.

[Guest Христо6]

Да, сега вече нещата звучат не толкова драматично, като в заглавието. Надявам се да съм помогнала за си отговориш на въпроса.

Е, така са наречени нещата в книгата. Всъщност както казах, няма прекъсване на връзката, има прекъсване на нейното осъзнаване, за което прекъсване пише че създава усещане за вина и непълноценност, те пък привличат страданията, върху които азът удобно прехвърля вината и болката си, за да може да се почувства невинен и неотговорен за хармонията, която сам е нарушил. Пише че идеята за един наказващ и гневен Бог, който сякаш зорлем иска да ни накаже също е проява на жертвено съзнание. Но и вината, и съзнанието на жертва са временни, всяка душа се уморява от тях. И преди бях чел, че ние правим житейски избори на несъзнателно ниво, но бях го чел във форум, не и в книга. Пише че подсъзнанието ни избира да страда, включително си избира и болестите и че бактериите са вторични в този случай, подсъзнателният избор е първичен, но е добре да не се излагаме излишно на болести, защото не знаем какъв избор ще направи подсъзнанието ни, което е набрало една инерция в посока към болката, инерция която трябва да се преодолее. Дадени са и някои молитвени формули, с цел спокойно приемане на житейските ситуации и осъзнатост, че всичко е наш избор.

-------------------------------------------------

П.п.: Аз така си го обяснявам : азът изпитва фундаментално чувство за неудовлетвореност и непълноценност заради нарушаването на хармонията, търси външни заместители за щастието, привлича си беди върху които да прехвърли вината за страданието си, вина която си е лично негова и прехвърляйки вината за нещастиесто си върху страданията, градейки щастието си върху външните неща, той проявява съзнанието на жертва; и колкото по - голям фактор за щастието са външните неща, толкова по - голямо след това може да е страданието от тяхното рухване и ако една голяма любов не се крепи на връзката с цялото, при неоправдаване на очакванията от другата страна, тя може да се превърне в една голяма омраза.

Редактирано Октомври 7, 2010 от Христо6

[Станимир]

Има се предвид, аз който не осъзнава връзката си с Бог, единството си с всичко, нещо такова. Хмм, а какъв ли е произходът на авидя ? Е, да, няма нищо отделно от Бог, но сигурно много същества си мислят, че са отделни.

Да, това го предположих. Но ако дълбоко в същността си душата пази истината за идентичността си с Бог, всякакво чувство за вина е неуместно. Това, което е заложено фундаментално във всяка една душа е щастие. Чувството за вина е едно наслоение върху истинската природа на душата, т.е. нямащо нищо общо с нея, освен в собствените и илюзорни представи.

[Guest Христо6]

Може би под "фундаментално" се има предвид, че е първопричина за страданията ни, която първопричина ако бъде отстранена те ще изчезнат, ще престанем да се чувстваме жертви и да обвиняваме света, ще престанем да се вкопчваме във външните неща и ще изпитваме въпросното фундаментално заложено в нас щастие и усещането за единство.

[Guest Христо6]

Пише че това фундаментално ( така е наречено)чувство на вина, произлиза от убеждението ни, че сме разрушили великото Единство,че сме оспорили авторитета на по - голямото Цяло, убеждение което се намира дълбоко в нас и ни кара да се чувстваме виновни, и търсейки начин да се освободим от вината ние я прехвърляме върху външни неща, които сами сме си привлекли по някакъв начин, пише че сме предали своя висш аз и именно това ни носи неспокойствие, чувство за непълноценност, усещане за вина, (илюзорно) убеждение че сме се отделили от Бог и затова решаваме да се самонакажем, докато не омръзне да се наказваме, спрем да се съпротивляваме на океана и да роптаем, а вместо това започваме да се придвижваме с негова помощ.

[Станимир]

Всъщност всичко за което говориш е интерпретация на темата за първородния грях. Ева е отхапала от плода на дървото, даващо познание за доброто и злото, и оттам нататък всички хора са грешни. Това е отделянето от Бог. Беше попитал каква е причината за невежеството. При животните няма невежество. Значи невежеството се появява с ума, с отхапването от плода. То е стартовата позиция, нулата, защото умът се дава в латентно състояние и всеки сам трябва да го развие. Всеки започва от невежеството, което трябва да превърне в мъдрост. Няма първороден грях, а необходимо начало. На кого му е необходимо безсъзнателно единство в Бога, подобно на състоянието на дълбок сън. Пътят между това състояние и осъзнатото единение с Бога (Самадхи) преминава през ума.

Ако има някакво чувство за вина, то е заради неспособността на хората да получат удовлетворение от действията си. Каквито и действия да предприемат хората, без да са центрирали себе си в божествената си същност, то няма да им донесе трайно щастие. В този смисъл, да, откъснатостта от Бога в представите на човека носи нещастие, но не знам защо трябва да се намесва чувството за вина. Може би причината трябва да се търси примерно в силно влияние на Християнството върху авторката.

[Guest Христо6]

Христос е централна фигура в Курс по чудеса, чиято последователка е Транберг. По книгата съдя, че в курса твърдят, че контактуват с Христос, понеже авторката цитира какво бил казал Христос в техния курс по чудеса относно еди какво си.

Тя също така споменава, че духовен учител и е Саи Баба, че е била в неговия ашрам.

Редактирано Октомври 7, 2010 от Христо6

[Guest Христо]

Ако човек огрубее вътрешно (пък и външно) под влияние на външни влияния, би ли могло да се каже, че е жертва ?

[Донка]

Според мен не - изборът си е бил негов, той е решил да се нагоди към външното влияние точно по този начин - избрал го е пред перспективата грубата среда да го отхвърли. А може би последното е било Божията воля?

[Guest Христо]

А малките или малко по - големите деца, дали правят осъзнати избори и доколко им е голяма волята ? Българската среда изглежда подходяща за огрубяване на душите (особено съвременната).

[catch22]

Интересен въпрос. Според мен правят и има деца с много голяма воля. Аз познавам семейство, в което едното дете израства като пълно копие на родителите, а другото се различава изключително много. Ценностната система и начин на мислене на "голямото ядро" на мен не ми допадат, но "издънката" е сякаш отгледана в друго семейство и въпреки неспирните нападки, заради това, че е различна, тя отстоява все още себе си с лекота. Трудно ми е да преценя откъде идва обаче вътрешната сила.

[Guest Христо]

Повечето деца са като глина и в една или друга степен се повлияват.