Семейството. Имам нужда от съвет

[sense]

Здравейте, ще Ви помоля да ми дадете съвет, тъй като съм страшно объркан, но първо да споделя с Вас моята история. Случайно попаднах на този форум, зачетох се и ми направи впечатление, че повечето хора наистина могат да дадат смислено и полезено мнение. Така, ожених се преди около 2 години за моята голяма любов от студентството...оженихме се още незавършили. Имах планове да продам земя от наследство и с парите да си купим жилище. Бяха ми обещали и хубава работа за която само трябваше да завърша и да започна. Както може да предположите, "Човек предполага - Господ разполага" - кризата дойде и никой не иска да купува имоти...новата работа не стана, въпреки че документално всичко беше наред. Наложи се да живеем под наем, за да сме сами все пак. От тук почнаха и проблемите, баща ми е в чужбина и много, много не се интересува за нас, майка ми се грижи за сестра ми и баба ми и ни помагаше колкото може до един момент. Тъщата и тъста ме приеха много добре и с радост ни помагат финансово, въпреки че аз съм им казвал, че не искам помощ. Със съпругата ми сме родени на една и съща дата в една година...тя е моя идеал за красота...изключително умна, горда, независима, агресивна, ревнива, нетърпяща чуждо мнение, склонна към депресии и алкохол. Впечатли ме с това, че за нея материалното не е от значение (а може би съм грешал)... Аз съм по-скоро с благ характер, спокоен, отстъпчив, винаги готов да помогне и може би наивно вярващ, че хората ти мислят само доброто, не обичам скандали и гледам да ги избягвам...Двамата не бяхме живяли отделно от нашите и се наложи да се нагаждаме в новите условия...тук вече се появиха обичайните битови проблеми, които са банални и няма смисъл да Ви ги разказвам...не ми хареса в нея това, че е изключително емоционално реагира и може да направи от най- малкото грандиозен скандал ( примерно за неправилно нарязан лук). Знаех, че е тежък характер още преди да се оженим, но чак до такива ексцесии не се беше стигало, аз никога не съм и казал една лоша дума...нито пък съм я удрял, въпреки че понякога ми се е искало хубаво да я напляскам...Въпреки всичко полека лека почнахме да се нагаждаме и да свикваме с новия живот...но тогава шест месеца след като бях започнал работа се наложи да напусна и да си търся нова...това ме отчая, тя започна да ме обвинява, че техните дават повече пари от наште...че не съм истински мъж щом не мога да и осигуря дом и финансова стабилност...и т.н. ...Скоро започнах нова по-хубава работа и се надявах, че вече всичко ще се нареди, но тя започна да изпада в постоянни депресии, за това че не може да работи това, което иска. Записа второ висше и още го учи с надеждата да си намери мечтаната работа...Всички негативни емоции си ги изкарваше в къщи, постоянно я успокоявах, че това е временно, че трябва да имаме търпение...че всичко ще се нареди...но тя казавеше че и разправям банални простотии за положителното мислене и че и е писнало да се ограничава и да живее пенсионерски скучен живот...започна да ме обвинява, че откакто е с мен живота и дръгнал надолу и още ред обиди и заплахи. Естествено в такива моменти ми беше много тежко, от думите и ме болеше ужасно...а тя намираше утеха в пиенето и така...до момента в който ми каза, че един човек , който работи нейната мечтана работа не преставал да я кани на кафета, срещи и прочие...аз и казах, че не искам тя да се вижда с него...защото този тип ми беше ясен... стар коцкар, бохем и ерген който работи за удоволствие... започна да закъснява от работа... като преди това звънеше да ми каже, че ще пие по кафенце след работа с него...естествено реагирах остро и и казах, че няма да търпя тя да излиза с мъж, а тя ми каза че той и е само приятел, че я разбира..., че тя няма приятели (поради бурния си характер това е така) и че как аз мога да си помисля такива неща, че тя ме обича и как аз искам да я огранича, едва ли не да я държа затворена, да няма социален живот и т.н. Аз и се извиних, как може да съм такъв да и нямам доверие, та нали сме женени, венчани сме пред Бога...просто не знаех как да реагирам...почнах да сънувам разни неща, които ме притесняваха...реших да проверя какво прави в интернет, нямаше да го направя, ако тя не си беше сменила паролата, инсталирах си шпионска програма и успях. Хванах какви съобщения му е пращала...просто не искам да Ви ги описвам...хванах такси от работата си, отидох до нейната, звъннах и да слезе и и казах че не искам повече да я виждам...тръгнах да си събирам нещата...а тя дойде с мен и плачейки ми каза, че съжалява, че ако е знаела как ще ме заболи е нямало да го направи...че стреса и напрежението от ученето и работата са и дошли в повече и че ако не го била направила, е щяла да се самоубие...обвини ме мен, че не съм я разбирал, че не съм я подкрепял...каза ми че , ако си тръгна ще се самоубие, да започнем отначало ...аз звъннах на майка и и и обясних какво се е случило, тя дойде и не можеше да повярва какво се случва...говорихме тримата, аз винаги съм си мислел, че няма да простя никога изневяра, майка и ме помоли ако я обичам наистина да и простя...да и дам шанс...и не знам, дали затова, че още имам чуства към жена ми или защото ми стана мъчно за нея, реших да и простя... направих най-големия компромис със себе си. Винаги съм мислел, че като се оженя ще е за цял живот - вярността е много важна за мен...тя ме предаде...бях готов да не погледна друга жена...винаги съм се притеснявал ако говоря с чужда жена....аз все пак съм млад, висок и по мое скромно мнение красив...не са ми липсвали ухажорки, но винаги съм прекъсвал нещата на ниво служелбен разговор и общи приказки...отказвал съм много пъти покани и т.н. очаквах същото и от нея....вече мина почти месец от всичко това...тя обеща да се промени, че никога повече няма да ме нарани, да ме обижда и удря...за сега с малко изключения се старае...аз и казах, че искам да се държи така с мен както аз със нея...Старая се да забравя случилото се, но всеки път когато я погледна в очите си спомням, как ме е лъгала...въображението ми работи и си представя ужасни картини....дали ще и имам пак доверие някога....или веднъж предалия пак ще те предаде....Може да Ви се стори странно, но имам силна интуиция и ми се струва, че тя не съжалява чак толкова за това, което е направила...аз не съм сподял с никого и всичко ми тежи ужасно много....форума предоставя известна анонимност, затова се осмелих да пиша...Ще се радвам, ако ми даде някъкъв съвет, дали от Ваш опит или не няма значение...да се опитам ли да съхраня брака или дорде сме млади и без деца да се разделим...защото ако втори път ме нарани - няма да мога да го понеса....

[Диляна Колева]

Здравей, Направи ми впечатление, че в описанието на жена си ( която обичаш?) посочи множество отрицателни черти и само две положителни - "тя е моя идеал за красота...изключително умна".

Замислял ли си се кои са хубавите и черти, защото явно негативните са много.

Събрал си се с независима, жена какво значи независима, не търпяща подчинение. Какви са очакванията ти към нея в тази насока?

Има мечта, която вероятно не е точно тази която си мисли, често става така. Търсенето на мечтаната работа е по- скоро лична неудовлетвореност.

Казваш че си добър, не обичаш скандали, тих, вероятно често се съгласяваш с нея..... Изненада! Буйните, независими, горди жени се дразнят от този тип поведение. Вероятно тя много те обича точно заради това, но очакванията и към мечтания мъж са различни. Парадокса в днешните феминистични отношения е, че силните жени искат силни мъже, но не просто силни, а по- силни от тях. в същото време точно този тип жени попадат на меки и тихи мъже над които да доминират и да се чувстват неудовлетворени от това, че са до "слаби" мъже.

Изневярата за която споменаваш, вероятно няма никакви дълбоки чувства и емоции, а е протест насочен към теб.

Проява която цели да те провокира, да покажеш мъжкарство, желание за борба.

В поста си ти представяш себе си по скоро като жертва....... жертва на една жена, жените не обичат мъжете- жертва, особено силните, горди, красиви жени.

Споменаваш нещо за алкохол, което не разбрах, но ако има алкохол, има бягство от реалността. Значи нещо силно я безпокои, има нещо което знае, че не може да промени, а не иска и да го приеме. Зад алкохола често се крие страх, слабоволие. Неща които, ако искаш да разбереш, трябва много работа, много нежност, много разбиране, но не онова оплакваческото разбиране, с потупване по рамото и успокоителни думи. А разбиране, което дава сила, предложи и варианти, опитай се да разбереш от какво се страхува, какво ненавижда, какво не приема, предложи и рамо на което да се опре, за да продължи, а не рамо на което да плаче. Зад обвиненията към теб се опитай да видиш нея. Човек обвинява, когато не може да се справи със себе си.

Не я обвинявай, а се опитай да я видиш през нейните очи, защото често нещата не са такива каквито изглеждат.

Ако имаш сила и любов в себе си толкова голяма, че да се справиш с всичко това давай смело напред. Но ако ще виниш, ще търсиш справедливост, грешки, прошки и т.н. не знам дали си заслужава, защото истинската любов изключва всичко това. Да умееш да даваш любов, трябва да можеш да приемаш...... всичко.

"Да обичаш - това е процес на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат - това е процес на мъдростта, при който развиваш знанието си." П. Дънов.

И накрая: 2 години съвместен живот са твърде кратко време за генерални изводи.

Редактирано Октомври 6, 2010 от didi_ts

[Креми (късметче)]

Здравей, sense, и добре дошъл.

От написаното стигам до извода, че съпругата ти е интелигентен човек и с богата душевност, но

- още не е узряла за брак, щом измерва участието на двама ви в брака с финансите и решенията на родителите ви.

- още не е намерила границите на своето "аз". Има нужда да се оглежда в очите и преценките на други хора, за да опознае и измери себе си. Да, някои ще се възползват от това и нея ще я боли, обаче чрез болката се стига до верни заключения.

- има някаква скрита, а и неосъзната амбиция за нещо повече от това, което ти си представяш като "щастие".

Съветвам те именно докато нямате деца да се стараеш Не да запазиш брака, който е само опаковката на връзката ви, а самата връзка.

Не искам да се ангажирам със съвет в такава лична ситуация, особено дадена само с едно описание.

Ако ситуацията отговаря точно на написаното горе,аз на твое място бих върнала лентата там, откъдето нещата са почнали да се развалят - явно от момента на общия бит - и бих се опитала да променя нещо.

Но това е само една от много опции, които можеш да избереш.

Обичай я, но обичай също толкова и себе си, за да те уважава тя.

[Мария-София]

Сложен казус,sense.

Няма готови рецепти.

Бракът е създаване на карма,понякога е на място,понякога-не.

Понеже си писал във този форум,предполагам,че го четеш,

ще си позволя да дам съвет,изхождайки от личния си опит.

Идеални партньори няма.Трябва да си наясно със себе си-с параметрите на допуск във връзката и в очакванията ти за нея.

Трябва да намериш хармонията вътре в себе си,защото докато имаш изисквания към някой друг,ще си вън от нея.

Един добър астрологичен хороскоп ще внесе яснота в ситуацията.

И бих ти препоръчала "Тибетската книга за живота и смъртта" на Согиал Ринпоче,ще ти даде нов поглед върху живота.

Желая ти успех!

[ris_78]

Здравей,

какво мога да добавя.Не се отдавай на лошите настроения,амбицирай се и действай,дори да се наложи да си търпелив и да изчакваш.В смисъл прави всичко осъзнато.Не се оставяй на течението,събитията да минават покрай теб ,а ти да си просто наблюдател,времето е скъпо само по себе си.Бъди разумен и предвидлив,контролирай емоциите си,но не ги изолирай от ситуацията,овладей ги-баланса-ще ти е трудно няма какво да се заблуждаваме.Предполагам ,че в момента в теб наделяват чувствата за обида,предателство,малоценост,възмездие и се чувстваш използван ,и че с теб е злоупотребено,че си сгрешил.Нещата никога не са толкова прости,макар че са ,просто не искаме да ги приемем поради някакви причини истината,обикновено като се върнем в миналото и го разнищим се оказват глупави предразсъдъци водещи ни в задънена улица.Мисля ,че първо трябва да изчистиш това във себе си,защото то пречи да обичаш и да виждаш нещата по-обективно.Тук във форума ще намериш много теми ,които ще ти дадът насоки за отговорите, които търсиш.Постъпвай така,че да не се чувстваш в бъдеше виновен пред себе си и другите за каквото и да е дребно нещо,и излез с достойнство до колкото е възможно от ситуацията.

[Дъгата]

Ако искаш си задай си въпросите:

Има ли равноправие и диалог в семейството?

Има ли взаимни отстъпки? Кой повече отстъпва? Кой с какво аргументи се налага?

Искаш ли тази жена да бъде майка на децата ти?

Искаш ли да имаш 1-2 деца с черти и характер като нейните?

Как тази връзка те обогатява и развива?

А какво ти взема?

А би ли обичал жена си след като надебелее, посивее и се набръчка ( нали все пак младостта е кратка)?

Какво освен секса те свързва с тази жена?

Каква е душата й?

[Дъгата]

А защо не помислите ЗА семейна терапия.

Ти след като си й простил, значи имаш силни чувства.

Тя, ако те обича би следвало да приеме това твое предложение.

Тук в Портала има прекрасни терапевти!

Общуването ти с тях ще те обогати.

Може да помолиш някой от астролозите да направи синастрия от хороскопите ви.

Хомеопатията също е мощна сила при преодоляване на психологически проблеми, които са довели до проблеми в общуването..

Редактирано Октомври 7, 2010 от Дъгата

[sense]

Благодаря на всички за това, че са отделили малко време да ми отговорят...

И аз това не мога да си го обясня...тя хем иска аз да "командвам" и да взимам решенията, хем не ги приема и пак си знае своето...дори да вижда, че съм прав (мога да дам много примери)...понякога си мисля, че тя не знае какво иска...не мисля, че съм "слаб" мъж, ако бях щях още да си живуркам при наште и да си нямам неприятности, отговорности, нямаше да се чудя как да работя на две места, за да се опитам да и осигуря неща, за които тя мечтае и т.н. Опитах с добро, но не става....мислех си, че ако и угаждам на прищявките тя ще е щастлива....

Ще се постарая да забравя лошото и да се променя, да предугаждам мислите и насторенията и...да започнем отначало...

Благодаря Ви отново за подкрепата и съветите...

[Диляна Колева]

Да предугаждаш мисли и настроения .... не можеш, а и не е нужно.

Да угаждаш не е решение, хубаво е да изявяваш себе си. Да имаш ясна и категорична позиция, за това какво не ти харесва и защо, без това да е грубо и обвиняващо.

"Слаб мъж" не е определение на безотговорен.

Слаб.... има продължения, като слабохарактерен, слабо..емоционален, слабо...инициативен, слабоволев и т.н.

Човек може да има слабост в различни направления и това да е проблем във взаимоотношения, ако партньора точно това не харесва.

От там нататък започва напасването, или слабостта се преодолява от самия човек или партньора го приема такъв какъвто е.

Какво значи "опитах с добро?" в една връзка няма " добро и зло". Всичко е уникално и ново, както за единия така и за другия. Това което за теб е добро за нея може да не е.

Хубаво е да изясните в прав текст , очи в очи, кой какво не харесва в другия и защо.

Ако спокойно се изслушате и се опитате да вникнете във виждането на другия, много неща ще се изяснят.

За да се разбират хората трябва да разговарят, но и да се слушат.

Ако искате партньорство трябва да спазвате първото най- важно правило на партньорството, решенията да се взимат заедно, единия да знае какво мисли другия.

Ако всеки си решава сам какво да прави, особено когато взетото решение касае двете страни, няма как да се стигне до разбирателство.

И най- важното, за да настъпи промяна в отношенията, трябва и двамата да знаят в какво посока работят.

[sense]

Поправи ме ако греша, но когато обичаш някого искаш той да е щастлив...да се грижиш за него, да правиш неща за него, които го карат да се чуства добре (угаждане?).

Тя ми казва, че не и подарявам, често цветя...но дали се замисля защо е така...и не си спомни как се появих на една среща с цвете ( в центъра) и тя го хвърли защото всички щели да я видят....или пък че букетът бил евтин...а аз съм дал буквално последните си пари за да го купя...Казва, че е трябвало да спечеля уважението и, което съм го изгубил с това, че не съм и осигурил дом и финансова стабилност...

Дано да греша...но явно човек трябва да се ожени едва на 35-40 години, когато има вече кариера и пари.

[Креми (късметче)]

Човек трябва да внимава, когато избира майка ( или баща ) на децата си.

[Диляна Колева]

Поправи ме ако греша, но когато обичаш някого искаш той да е щастлив...да се грижиш за него, да правиш неща за него, които го карат да се чуства добре (угаждане?).

Тя ми казва, че не и подарявам, често цветя...но дали се замисля защо е така...и не си спомни как се появих на една среща с цвете ( в центъра) и тя го хвърли защото всички щели да я видят....или пък че букетът бил евтин...а аз съм дал буквално последните си пари за да го купя...Казва, че е трябвало да спечеля уважението и, което съм го изгубил с това, че не съм и осигурил дом и финансова стабилност...

Дано да греша...но явно човек трябва да се ожени едва на 35-40 години, когато има вече кариера и пари.

Грешиш, според мен.

А всичко това, което го цитираш, като нейни думи е добре да си го изговорите помежду си. Някак ми стои противоречиво, първо да се срамува да я виждат с цвете, а после да има претенции за голям букет.

Твърде възможно е да чуваш нещата пречупени през твоето съзнание, а те да не са това което ти разбираш. Думите често лъжат, защото се използват неправилно. Но ние тук няма как да разберем тези неща, защото другата страна липсва и нейната гледна точка я няма. Каквото и да си говорим ще е малко едностранчиво и нереално. Ако виждаш проблем в това да я разбереш или да си изтълкуваш нейното поведение, защо не отидете на семейна терапия, както предложиха по- горе. Дори и само няколко посещения вероятно много неща ще се изяснят. Но е важно да бъдете двамата.

С моя съпруг сме в .... бих казала идеални отношения, ако има такива, но доста често с изненада разбирам, как моя реакция се е изтълкувала коренно противоположно от това, което съм искала да вложа аз в нея. А нашият брак е дълъг и преминал през какво ли не, та какво остава за един две годишен брак.

Много често разводите са следствие на дребнички неща, които са неизяснени, неразбрани, необработени и водят до последствия, които с много по- малко емоционален труд могат да бъдат избегнати.

Но пак казвам това може да се коригира само когато има желание и от двете страни и мноого разговори.

Иначе най- лесно е да се обърне човек да каже - не ми се занимава повече- и да търси идеалния партньор. А дали ще го намери?

Също така не рядко има реална несъвместимост на характерите и е добре такива връзки да се прекратят навреме преди да се е изразходила твърде много емоция.

Първите няколко години от съжителството са много трудни, това съм го видяла толкова много пъти, че доста от ситуациите са направо предвидими. Но всеки конфликт иска разговор и желание за разбиране и от двете страни.

Във всяка двойка нещата са много специфични, затова един консулт със специалист може само да ви е от полза.

[ris_78]

Дано да греша,но аз имам усещането ,че ти искаш някой да потвърди това, което виждаш и усещаш.Според мен си си самодостатъчен за това.Нещо лично на мен ми убягва и мисля ,че може би искаш да попиташ нещо друго.