Вредни навици: алкохолизъм, никотин, дневен режим

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Радвам се, че споделяш в сайта. Предполагам, всеки разумен човек, който има подобен проблем, ще може да си направи съответните изводи и направи една по ефективна стратегия за поведение към партньора си. Ако трябва с две думи да обобщим извода, той е , че хората не се променят, освен ако не са принудени да го направят. Без принудата на страданието те ще обещават, ще правят разни камуфлажни опити за промяна, но такава реално няма да има. Подчертах това още в началото. Какво би било ефективното поведение от твоя страна? Просто е, трябваше само да дадеш разумен срок той да спре да пие, не повече от две, максимум три седмици и ако той не го спазеше, трябваше да го напуснеш. Може би тогава страданието от загубата би го мобилизирало и помогнало да спре бирата.Теб обаче те беше страх и не рискува, даде един срок от две години, който просто означава, че се примиряваш със ситуацията. Днес вече ти е писнало да бъдеш психотерапевт на приятеля си и се чувстваш изчерпана. Сама знаеш, че ефективното решение е да го оставиш.Не мисля, обаче още, че ти стиска. Предполагам още доста време ще отлагаш решението си и дори няма да го осъществиш. Каквото и да избереш, прави го с ясното съзнание, че той няма да спре да пие. Знай и че ако имате син, той много рано ще приеме модела на баща си - истиският мъж се напива всяка вечер, ако детето е момиче, ще знае същото - съпугът ми трябва всяка вечер да изпива по 4-5 бири. Казвам ти го, защото човек трябва да бъде отговорен във всеки един аспект от поведението си, дори когато това касае нероденото му дете.

За всеки, който има търпението да прочете темата-нещата описани в нея важат не само за вечерният алкохолизъм, те са съотносими и към приятелят ви, който ви побийва или ви изневерява или просто отказва да ви помага в къщната дейност. ТОЙ НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ АКО НЕЩО НЕ ГО ПРИНУДИ ДА ГО НАПРАВИ И АКО РАЗЧИТАТЕ ТОВА ДА СТАНЕ ОТ САМО СЕБЕ СИ, ПРОСТО СТЕ ОБРЕЧЕНИ.

ПП.Днес промених големината на шрифта на предните си постове, не съм пипал съдържанието им.

[Zenda]

Здравейте!

По-добре късно, отколкото никога - ето днес най-после пиша отново по развитието на темата. Ще го направя като отговор към предния пост, въпреки че той е от повече от половин година...

"Сама знаеш, че ефективното решение е да го оставиш.Не мисля, обаче още, че ти стиска. Предполагам още доста време ще отлагаш решението си и дори няма да го осъществиш."

Напротив, още преди да видя вашето съобщение, бях взела решение да го оставя.

Миналата година (2011) имах няколко месеца на колебание какво да правя с връзката си - дълги месеци на искрено колебание, наистина се чудех дали да остана с него или не. Той знеше за това. Нямах отговор и имах чувството, че трябва да изчакам. Към края на годината отговорът сам се избистри. По време на новогодишните празници, когато си бях в България, вече окончателно реших, и даже се чудех как не съм видяла очевидния отговор по-рано. Искам да подчертая, че причината за това решение не е само в алкохолния проблем. Като цяло сме много различни хора, с различни цели. Всъщност целите са ни еднакви - благото на човечеството и планетата, но имаме съвсем различни пътища за постигането им. В ежедневната практика и навици сме несъвместими, а тези неща са изключително важни за хармонията на една връзка. Въпреки общите дълбоки ценности, практическите несъотетствия рушат баланса, а оттам и невъзмовността тези общи ценности да се използват за нещо градивно.

Когато се завърнах там на 3-ти януари му казах, че не мисля да оставам с него (и че алкохолът е основният проблем, но не единствения). Той разбира се беше с разбито сърце, много страдаше и т.н. (на него, за разлика от мен, това че сме твърде различни не му пречи). Не исках тепърва да се местя, защото ми ставаха само няколко месеца работа в тази държава, но пък най-натоварените от години насам, така че щеше да е много трудно да се местя точно тогава. Останах в апартамента, но той беше наясно с решението ми, и че това е временно (на моменти той се държеше все едно, че още сме двойка, но аз винаги му напонмях за реалността, при което за съжаление той страдаше много всеки път). И тук идва трвърдението:

"...хората не се променят, освен ако не са принудени да го направят..."

"Просто е, трябваше само да дадеш разумен срок той да спре да пие, не повече от две, максимум три седмици и ако той не го спазеше, трябваше да го напуснеш. Може би тогава страданието от загубата би го мобилизирало и помогнало да спре бирата."

Той каза, че докато съм все още в апартамента, ще направи всичко възможно да се промени и да ме спечели отново. Аз не повярвах, че ще спре да пие ей така, та дори и да е от принуда. Освен това, коя съм аз, че да го принуждавам да си променя навиците? Това не е ли нарушаване на свободната му воля? Той трябва да спре, защото самият той го иска, а не защото някой друг го принуждава. Промяна по насилствен начин не става, не и истинска, дълготрайна промяна. Затова и последните години не съм го притискала за нищо, и точно тогава той постигна някои малки успехи. Защото започна да работи той самия със себе си. Но има все още мноооого работа, а той почти не работи по въпроса.

Обясних му, че може да се опита "да ме спечели отново", ако промени навиците си той самия, без никаква моя намеса (но на този етап вече бях твърдо решила да изляза от връзката). Обаче му напомних, че не е само алкохола, а и другите неща; т.е. ние сме несъвместими и вместо да се мъчим да се променяме, да правим прекалени компромиси със себе си и да влагаме прекалено много енергия в "закърпването" на връзката, по-добре е да тръгнем всеки по свой път (и да срещнем по-съвместими с нас партньори).

Той наистина промени някои неща - например започна да готви за мен, и то основно веганска храна, въпреки че преди не е готвил и не е вегетарианец или веган. Това беше наистина впечатляващо, но по въпроса с алкохола нищо не направи, въпреки, че беше изправен пред заплахата да ме изгуби, и знаеше, че има само няколко месеца. Да, професионално работеше много, но ако аз бях с такъв сериозен здравословен и психичен проблем, и угрозата да ме изоставят на вскичкото отгоре, щях да напусна работа и изцяло да се отддам на работа върху себе си (той има финансова възможност за това).

Времето се изниза, нищо не се промени по отношение на алкохола, аз се върнах в България за 2 месеца, сега отново имам работа за половин година във въпросната страна, но в момента си търся квартира, където да се изнеса. Той още живее в някаква илюзия, и още се опитва "да ме спечели", въпреки, че ясно съм му казала, че няма да остана с него (ето, имаше 6 месеца, които не използва за отказване от алкохола). Не искам да го наранявам, но това е невъзможно - алтернативата е да се заърна при него, жертвайки живота си живеейки с някой, към когото дори нямам необходимите чувства. Това няма да стане - аз избирам да продължа живота си. В крайна сметка:

"ТОЙ НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ АКО НЕЩО НЕ ГО ПРИНУДИ ДА ГО НАПРАВИ И АКО РАЗЧИТАТЕ ТОВА ДА СТАНЕ ОТ САМО СЕБЕ СИ, ПРОСТО СТЕ ОБРЕЧЕНИ."

Не съм съгласна, че принудата работи, със сигурност не и в този случай. Какво би работило според мен: той сам да се захване с болестта си, дори най-добре напускайки работа и постъпвайки в клиника или комуна да дълго време, или от вкъщи - но със сигурност с професионална помощ! Без помощ няма как да стане, навикът му е от около 17 години - естествено е много по-силен от волята му! Той още има илюзии, че може сам да спре, въпреки няколкото провала. Психологическите модели за пиене трябва да се променят - това не е по силите му. Паралено е нужно себепознание, медитация, йога или други физически и духовни практики, и т.н., има много възможности, но той не е достатъчно освободен. Всичко е в неговите ръце.

Аз все пак доста израстнах в тази връзка, тя ме научи на много неща, за което съм благодарна. Ще запазя добър спомен от нея