Натрапчиви мисли

[Шани]

Здравейте ,искам да опиша състоянието си но не знам точно как.Ще се опитам и дано ме разберете защото е много объркано поне за мен.От известно време някъде от 4 месеца имам силно натрапчиви мисли за една страшна болест ,няма да я споменавам защото дори името произнесено от мен или някой друг ми причинява силно беспокойство и дори паника,даже ако чуя името й по телевизията или го видя някъде написано направо се побърквам,затова моля ви ако се сещате за коя болест ви говоря да не ми я споменавате в отговора си .По принцип знам че няма от какво да се страхувам защото около мен няма болни от тази болест. Става въпрос за заразна болест от която много се страхувам,но не знам защо.От години ме е страх от нея но преди страхът ми се проявяваше само когато видех кръв някъде или някой около мене се пореже .Сега се появяват натрапчиви мисли.Например разговарям с някой и докато си говорим в съзнанието ми изниква мисъл че този човек ми е казал че е болен или че са му открили тази болест но всъшност знам че не ми го е казал ,Не ми се причува а просто пресъздавам разговора , и в ума ми възниква тази мисъл и след това я разсъждавам без да искам до без край и започвам да се чудя дали наистина този човек ми е казал че е болен или аз съм си го помислила и от толкова разсъждения накрая се обърквам и си мисля че хората наистина ми казват такива неща все едно си представям на ум някой разговор и си визоализирам че този човек ми казва че е болен. Напоследък ми се случва с почти всички с който разговарям да си мисля че са ми казали нещо такова,като започнем от най блиските ми хора като стигнем до продавачите в магазина.Напоследак в главата ми изникват мисли че дори детенцето ми е казало нещо такова а това е невъзможно знам го та тя е само на 4г и много се измъчвам знам че тя е напълно здрава нали все пак съм и майка .Миналият месец например карах майка ми да ми се обажда всеки ден по телефона и да ми казва че е здрава даже ми го написа да го имам черно на бяло,смешно нали?Да ама аз много се измъчвам от всичко това не мога да живея нормално всичко това постоянно се върти в съзнанието ми .Не знам към кого да се обърна до скоро си мислех че ще се справя сама но явно няма да успея непрекъснато се въртя в някакъв омагьосан кръг и не мога да се измъкна сама.Съвсем скоро реших да потърся помощ от както попаднах на вашият форум и видях че има и други хора в подобно състояние,но аз не знам какво ми е ,незнам как да определя състоянието си и към кого да се обърна .Ако можете да ме посъветвате ще ви бъда безкрайно благодарна.Моля ви искам да живея нормално и да се радвам на живота и детето си което безкрайно обичам ,но не мога да усетя радостта от майчинството и да обърна нужното внимание на мъничкото си момиченце което има нужда от мен.Благодария ви предварително ще се радвам на всички отговори,найстина имам нужда от помощ.

[Синьора Ангелова]

Здравей!

Нищо от това, което описваш не е смешно. Трудно е човек да се съсредоточи върху ежедневните си дейности и върху взаимоотношенията с най-близките му хора, когато мислите му са окупирани от една и съща негативна представа. Да, наистина има много други хора с подобен проблем. Не си сама и това не е нещо необичайно.

Имай предвид, че проблемът в ситуацията е не болестта, а твоята тревожност, твоят страх. Повтаряй си го всеки път, когато усетиш нужда от успокоение. Всъщност замисли се колко полезни са ти тези успокоения, които примерно майка ти ти дава относно дъщеричката ти. Колко време ти трае това успокоение и по-скоро решава ли проблема или е част от него? В момента, в който търсиш успокоение, всъщност е добре да си кажеш, че имаш нужда да се справиш със страха си. Погледнато по-глобално или в по-дългосрочен план какъв смисъл има да ти кажат, че всичко е наред? От друга страна много по-полезно би било, ако в този момент се опиташ да се спреш и да се съсредоточиш върху тревожността си. Страхът е твоята цел и колкото повече го отблъскваш, толкова повече се отдалечаваш от победата срещу него и толкова повече влизаш в порочния кръг. Необходимо е да спреш да го отбягваш и да се изправиш срещу него. Въпросът е, че е добре този процес да бъде отработен в екип с твоя доверен психотерапевт. Отивайки при специалист не е нужно да можеш да му дадеш "диагнозата" си. Достатъчно е да опишеш как се чувстваш, кое те притеснява и изобщо какво те води при него. Натрапливите мисли могат да изглеждат нещо отделно, но всъщност всичко е свързано. Те са част от картинката. Сигурно има нещо, което е провокирало началото им преди 4 месеца. Би било хубаво да помислиш над това, защото за работата ви с психотерапевта ще бъде важно. Но така или иначе те са още един знак, че е време да се справиш с нещо, което очевидно те кара да се чувстваш зле и излага на риск връзката ти с най-близките. И да се справиш е напълно възможно!

Ако има нещо неясно, питай.

Най-искрено ти желая успех и скоро да се похвалиш с това, че се "радваш на живота и детето си"

Редактирано Октомври 3, 2010 от Синьора Ангелова

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Колежката е дала правилни съвети. Аз бих искал да я допълня. Наистина се касае за натрапливи мисли и страхове. Те са нещо често срещано, когато един малко по- страхлив човек се сблъска с една по-стресова ситуация. Тя може да е реална или дори плод на въображението, това няма значение. Подходите за справяне са няколко.

1.Да не предприемете нищо специално и се опитате да се справите сама.

Това е възможно, но отнема много време, понякога цял живот. Познавам хора които са го направили, но за мен всичките тези години борба и тревоги са излишно мъчение, имайки предвид, че проблемът е решим за няколко месеца.

2.Да отидете на психиатър.

Аз самият съм такъв и ако бяхте дошли при мен преди 15 години бих ви дал лекарства. Те биха успокоили малко страха и напрежението, това би довело постепенно до намаляване или напълно отзвучаване на натрапливостите. Лекарствата, които ще пиете обаче, не биха ви направили по-смела или дали знания за по-успешно справяне със стреса. За това и след спирането им, попадайки в нов стрес - a това е неминуемо, животът е такъв, те биха се върнали. Тогава бих ви предписал отново хапчетата и общо взето по-голяма част от живота си бихте пили някакви лекарства, които да ви правят по-спокойна. Разбира се тези лекарства ще увреждат черният ви дроб, бъбреците и другите вътрешни органи. Сигурно и ще напълнеете и загубите либидото си, но това няма да ви притеснява, защото ще бъдете в едно по-спокойно състояние.

3.Можете да започнете психотерапия. Целта на психотерапията е да ви направи малко по-смела и стресоустойчива. Така ще можете да овладеете трайно натрапливостите и направите живота си доста по-различен от преди те да се появят. Всъщност тяхната поява цели точно това – да направите някаква промяна в себе си и живота си. Точно за това и медикаментите са неефективни, те не ви стимулират да промените каквото и да е. Тук нещата зависят от вида психотерапия и способностите на психотерапевта, но да кажем период от 1 до 6 месеца е реалистичен за решаване на проблема ви.

4.Съчетание между медикаменти и психотерапия. Не го препоръчвам, освен в случай, че първо се започне психотерапия и на нейния фон се даде лек препарат за успокоение. Но психотерапевтът много точно трябва да обясни, че давайки го, не лекува натрапливостите и начина на приема е или ,,при обоснована нужда” или за определен брой дни. Подчертавам –дни, не седмици или месеци, както предписват колеги.

ПП. много хора се заблуждават, че цената на психотерапията е по-скъпа от лечението с медикаменти. Няма нещо по-далече от истината.

В момента лекарствата които бихте пили са на стойност между 30 и 40 лева на месец. Психотерапията би струвала може би двойно или тройно. Но дори да е по 150 лева на месец умножено по максималният според мен срок -6 м. сумата би била 750 лева. При лекарствата сумата –нека приемем да е 30 лева -трябва да се умножи поне по 120/ десет години/ , а това прави 3600 лева.Разбира се, ако човекът е по-млад, годините може да са и 20 /имал съм такива пациенти/. Тук не включвам цената на лекарствата, които трябва да се пият, когато антидепресантите увредят черният дроб и бъбреците.Те са допълнителен ,,бонус’’ от избора проблема с натрапливостите да се решава с помощта на антидепресанти и транквилизатори.

Лек ден!

[Шани]

Искам сърдечно да благодаря на Синьора Ангелова и на hip за техните отговори. Найстина се почувствах по добре след като споделих проблема си и получих ваште съвети и разбрах че все пак има надежда да се оправя. Аз съм много амбициозна и съм сигурна че с помоща на специалист ще се справя ,просто трябва някой да ме насочи как да се справя,но проблема е че незнам към кого да се обърна и малко ме е срам.Ако можете да ме насочите ще ви бъда безкрайно благодарна. Отново ви благодаря ,този форум е чудесен и вие наистина помагате на хората .

[Синьора Ангелова]

Първото обаждане е най-трудно наистина. Но всъщност след като го направиш се чудиш защо си отлагал толкова Една семпла фраза от рода "Здравейте, искам да си запиша час при вас" върши перфектна работа. Сподели от кой град си, за да извадим списъка със специалисти

[Шани]

Здравейте отново ви благодария за бързия отговор . Аз съм от гр.София

[Синьора Ангелова]

Ето един примерен списък. Ако се разтърсиш в гугъл, сигурно ще намериш и още Аз лично препоръчвам когнитивно-поведенческа терапия в случая.Което не означава, че друг вид терапия не би свършил работа. Но тази е доказано, че дава най-добри резултати при тревожни разстройства.Успех и да пишеш как се развиват или направо как са се развиЛИ нещата

[Шани]

Много ви благодария,ще пиша надявам се в най скоро време с добри резултати