Klytemnestra Добавено Септември 30, 2010 Доклад Share Добавено Септември 30, 2010 Здравейте! Не знам как да започна, защото историята е дълга, но ще се опитам да я резюмирам в няколко изречения. Имам платонична любов - която би могла да се разрасне и във физическа - с една моя приятелка. С нея се запознахме на една конференция, преди няколко месеца. Няколко дена след това аз започнах, съвсем невинно, да й пращам смс-и с цитати от стихотворения – защото обичам литературата и исках да споделя с нея любимите си стихотворения. Забелязах, че тя не е безразлична към смс-ите ми, защото ми отвръщаше екзалтирано на тях - също с цитати. Започнахме да разговаряме по телефона. Отначало по един час и докато се усетим вече говорехме с часове - дори и през нощта. Тогава осъзнах, че изпитвам към нея не просто приятелски чувства, а нещо по-дълбоко, което не бях чувствала до този момент и с подобна сила. Имала съм една връзка с мъж, а тя – не е имала никога връзка. За три месеца ние разбрахме, че сме влюбени една в друга, но мислехме, че това е само на платонично ниво. Наложи се да се срещнем в нейния град, за да си изясним отношенията - доколкото е възможно за няколко дена. Престоят ми там беше четири дена, в които ние осъзнахме, със сигурност, че сме влюбени една в друга, и че отношенията ни могат да прераснат в нещо по-сериозно. Когато приятелката ми каза на майка си за нас, тя го прие доста остро - въпреки, че можеше да реагира и по-екстремно на факта, че дъщеря й е влюбена в момиче. Тя се притесни, че психиката на майка й не е приела изцяло новината - понеже майката започна често да избухва и да упреква приятелката ми за това, че има психически проблеми - и потърси помощ от психолог. Понеже не е честно, спрямо моята любима, само едната от нас да се консултира със специалист, реших и аз да го направя. На този етап отношенията ни са чисто платонични, защото ни разделят немалко километри, но и двете знаем, че любовта ни ще премине на по-интимно ниво, когато се срещнем отново. В момента и двете сме в труден период, защото тя е объркана от срещите с психолога, а аз не искам тя да бъде сама в тази борба (борба, в която, според мен, се опитват да я накарат, да бъде такава, каквато ТРЯБВА ДА БЪДЕ, а не СЕБЕ СИ) и реших, че е време и аз да се консултирам със специалист. Обръщам се към вас с молба да ме насочите към психолог, който ще изслуша историята ми без да ме съди ( защото подозирам, че приятелката ми е попаднала на прекалено пристрастен психолог ) и ще може да ми даде професионални съвети, как да помогна на моето момиче, а и на себе си, да преодолее предразсъдъците на околните. Единственото, което искам е да ни оставят да се обичаме! Благодаря Ви, че ми позволихте да споделя нашата история ! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 1, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2010 Ако терапевтът наистина се опитва да я вмести в неговите собствени разбирания как ТРЯБВА да стоят нещата, това не е приятно нито за вас, нито за нея! Аз самия съм имал клиенти с хомосексуалност и бисексуалност - както мъже, така и жени. Те са хора като всеки друг, а половата им ориентация няма нищо общо с качеството на личностите им, които могат да бъдат всякакви. Всякакви, точно както и при хетеросексуалните. Да поставиш на някого етикет и да отричаш е "привилегия" на неразвитите общества и индивиди! Аз не виждам "и един грам" нередност в ситуацията ви! Просто бъдете себе си: и двете! Отърсете се от изискванията на родителите си - гласно или негласно заявявани и смело живейте живота си! Вашият собствен живот! Това мога да кажа накратко! За терапевт: вижте в този и този сайт. С пожелания за смело, спокойно и с вяра в себе си себезаявяване: Орлин Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Klytemnestra Добавено Октомври 2, 2010 Автор Доклад Share Добавено Октомври 2, 2010 Моето мнение е, че терапевтът доста успешно се опитава да я ВМЕСТИ в собствените си разбирания за отношенията между половете. За съжаление, терапавтът не само, че вижда проблем в отношенията ни, но и накара моето момиче да се чувства като "наркоман", защото било зависимо от мен. Единственото полезно нещо от устата на терапевта е било: изживей тези чувства! Но, после се е започнала пледоария относно енергията на половете и как с мъж тя може по-пълноценно да изживее сливането и т.н. и т.н. Не мога да накарам МОЯТА ЛЮБОВ да бъде себе си, защото тя се бори в момента точно с това - да бъде "СЕБЕ СИ" - а аз не мога да помогна с нищо, освен да й кажа : Обичам те и ще бъда до теб в тази борба. Благодаря Ви за отговора ! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 7, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 7, 2010 (edited) Моето мнение е, че терапевтът доста успешно се опитава да я ВМЕСТИ в собствените си разбирания за отношенията между половете. Това, ако наистина е така, е жалко, дори недопустимо! За съжаление, терапавтът не само, че вижда проблем в отношенията ни, но и накара моето момиче да се чувства като "наркоман", защото било зависимо от мен. Единственото полезно нещо от устата на терапевта е било: изживей тези чувства! Но, после се е започнала пледоария относно енергията на половете и как с мъж тя може по-пълноценно да изживее сливането и т.н. и т.н. Говорейки като цяло, има известна доза истина за по-цялостното сливане между двата противоположни пола. Но това е само едно свръхгенерализирано твърдение, което е далеч от конкретните психики на конкретната двойка. Има жени, които носят повече мъжественост от мнозина мъже, както и има мъже, по-женствени от повечето жени. Освен тези темпераментови предиспозиции, имаме и преживявания от ранните години, възпитание, интернализирани родителски модели и едипови отношения, преживявания през тийн годините и т.н. и т.н. Тоест, всичко е индивидуално! Това, че си в тяло на жена може да определи единствено сексуалната ти (sexual) идентичност, но няма много общо с половата ти (gender) идентичност. Човек може да бъде хетеросексуален, хомосексуален, транссексуален, бисексуален - предразсъдъците относно тези въпроси в западното общество идват още от църковния манипулативен юдео-християнския псевдоморал, който е много далеч от каквато и да е когнитивна, морална и духовна центрираност - далеч от морала на живота малкия, такъв какъвто е, но ии далеч от Морала на Живота големия, този на Вселената! Подчертавам, говоря за църковния "морал", а не за християнството като надинституционална идейност и актуална същност! Църквата е била и е единствено инструмент за манипулация, политическа и социална институция, нямаща нищо общо с духа на християнството! Не мога да накарам МОЯТА ЛЮБОВ да бъде себе си, защото тя се бори в момента точно с това - да бъде "СЕБЕ СИ" - а аз не мога да помогна с нищо, освен да й кажа : Обичам те и ще бъда до теб в тази борба. Благодаря Ви за отговора ! Тоест, под въздействието на терапевта, тя сега се бори да бъде "нормална"... Нормална според кого? Кой за бога определя кое е нормално в сферата на любовта? Ако никой с нищо не пречи на никого, какво лошо има в това човек да обича друг човек? Какво значение има полярността му? Нима нямаме две хемисфери, процесиращи различно информацията? Нима нямаме две ръце и два крака? Мъжът съдържа в себе си в зачатък жената, както и жената съдържа в себе си мъжкото, в зачатък. Ин съдържа в ядрото си ян и обратното! Да, имаме някакви дефолт сетингс по отношение на физиологичния си секс - това е така, макар че понастоящем медицината дори това може да променя. Относно психичната ни полова ориентация и идентичност обаче човек се насочва към един или друг избор з аизява на либидото си според гореспоменатите множество фактори! Разбирам терапевта на приятелката ти! Аз самия допреди години имах неговата гледна точка! Професията и опитът ми в общуването с жени и мъже с всякаква полова ориентация по време на психотерапевтичната работа обаче ме запратиха невъзвратимо към една много по-центрирана и резонираща с едно от по-висока и цялостна гледна точка разбиране за тези психосексуални динамики! ... Относно преживяванията ти сега: ако приятелката ти избере да вярва повече на пристрастните сугестии на терапевта си, вместо на гласа на сърцето си, вероятно този глас е прекалено слаб, за да го последва! Ако е така, няма за какво реално да съжаляваш, освен за неосъществената си проективна идентификация - проекция на очаквания в приятелката ти и очакванията ти тя да се идентифицира с тях и да ти отвърне със същото. Тоестъ, ако тя повярва на терапевта, тя не е истински влюбена в теб - тогава няма какво да губиш. Ако пък наистина е влюбена в теб, терапевтът и би бил безсилен пред зова на сърцето и, а с опитите си за "вкарването и в правия път" само би засилил обичта и към теб! Желая ти Любов! Редактирано Октомври 7, 2010 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Klytemnestra Добавено Октомври 7, 2010 Автор Доклад Share Добавено Октомври 7, 2010 Здравейте ! С всеки изминал ден се убеждавам, че тя не ме е обичала. Вие сте прав г-н Баев когато пишете следното: " ако тя повярва на терапевта, тя не е истински влюбена в теб - тогава няма какво да губиш. Ако пък наистина е влюбена в теб, терапевтът и би бил безсилен пред зова на сърцето и, а с опитите си за "вкарването и в правия път" само би засилил обичта и към теб!" Тя вярва на терапевта, което означава, че любовта й не е била искрена. Разбрах го неделя... обади ме се и ми каза, че не ме обича, че това е било плод на въображението й, че ме обича като приятелка. Хубаво, аз ще приема думите й, ще продължа без нея. Време е да помисля и за себе си, защото до този момент мислех единствено за нея, за билките й, за желанията й... Ами моите желания, моята болка? Стига толкова, това не любов, защото когато човек обича, той не позволява на маргинални хора да му контролират чувствата. Тя го е позволила, значи не заслужава обичта ми. От днес нататък ще мисля за себе си, а ТЯ - да поема по своя път. Благодаря Ви за отговорите! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts