Пиете ли алкохол? За и против алкохола

[val68z]

 съгласен съм с доста от изложените мнения ,когато човек реши да следва определен път или идеи,

въпроси като- с какво се храните или употребявате ли алкохол или цигари се подреждат от само себе си .

всичко опира до воля, режим и убеждения.

Пътят, убежденията -променят начинът на живот и навиците/ някои от които ,по- рано не са били особено полезни/

и ако моята употреба  в случая се свежда рядко до консумирането на 1-2 бири ,мога да обясня защо - алкохолът е вид лека дрога ,както и цигарите ,и приемането им променя възприятията за света /макар при всеки да е индивидуално/

от тази гледна точка ,тои е вид бягство от света, и от задачите на определен тип личности.

всъщност " не това което влиза в нас ,а това което излиза от нас, ни осквернява"

и като сте я подкарали така, нека и аз да ви прасна един въпрос - колко от вас пушат, защо , къде им е волята ,и съзнават ли, че и това всъщност е  вид лека дрога.

много ми е  любопитно ,как ще отговорят мнозинството на този въпрос , но разберете аз не обвинявам никого за неговият избор или неговият начин на живот ,не това е същественото, по- важното е какво излиза от нас и като  вид енергия ,и  като мисли и чувства и постъпки.толкова е простичко.

и ако с тези си деиствия индивидът или се връзва или развързва ,то изхождаики от това ,че всички сме част от общ организъм / незаВисимо дали това ни харесва, или не / то в планетарен мащаб нещата много са загрубели и като натрупана енергия и като посока на развитие на така нареченият "хомо сапиенс"

и вместо да се разискват такива елементарни теми като обяснение, може би е по -добре да си зададем въпросът -до какво води липсата на самоконтрол, ясно осъзнаване и обективно възприемане на случващото се около нас,как могат да се култивират  тези възприятия  и понятия 

за съжаление тези които очакват някои друг да им дари свободата и да се погрижи за живота им /тоест плуваики по потока на живота без весла /, могат лесно  да станат жертви на манипулации и зомбиране.

тук говорите за вегетарианство ,което  е добре и възвишено , но далеч по- ценно е духовното вегетарианство ,пред менталния канибализъм .

а като наблюдавам съвсем скромничко

 някои може би биха стигнали  и вече  прилагат различни степени на "канибализъм" ,само и само за да останат на планетата "Х ",/което  е едновременно и тъжно и смешно и неразбираемо за мен / за да продължат да си живуркат живота, за нуждите на телата .

и неволно се питам нещо ,което съм срещал и в "агни - йога"- а не трябваше ли духовните личности да бъдат начело на правителствата ...

Редактирано Октомври 5, 2010 от val68z

[Диана Илиева]

...

и като сте я подкарали така, нека и аз да ви прасна един въпрос - колко от вас пушат, защо , къде им е волята ,и съзнават ли, че и това всъщност е вид лека дрога.

много ми е любопитно ,как ще отговорят мнозинството на този въпрос , но разберете аз не обвинявам никого за неговият избор или неговият начин на живот ,не това е същественото, по- важното е какво излиза от нас и като вид енергия ,и като мисли и чувства и постъпки.толкова е простичко.

и ако с тези си деиствия индивидът или се връзва или развързва ,то изхождаики от това ,че всички сме част от общ организъм / незаВисимо дали това ни харесва, или не / то в планетарен мащаб нещата много са загрубели и като натрупана енергия и като посока на развитие на така нареченият "хомо сапиенс"

и вместо да се разискват такива елементарни теми като обяснение, може би е по -добре да си зададем въпросът -до какво води липсата на самоконтрол, ясно осъзнаване и обективно възприемане на случващото се около нас,как могат да се култивират тези възприятия и понятия

...

Хехех, прасни ни и ти един въпрос (макар че може би е за друга тема)

Не пуша, просто нямам никакъв афинитет към цигарите. Опитвала съм много пъти, защото особено по време на студентските ми години доста хора се опитваха да ме научат, но не и не, не се получава и това е .

Колкото до осъзнаването, какво причиняват - да, след изпушването на една цигара (обикновена) главата ми се замайва, макар и по друг начин, не както при изпиването на една малка бира. Обаче това го усещам аз, която по принцип не пуши. Който пуши редовно, едва ли усеща нещо.

Ииии, не съм съгласна, че много хора от пишещите тук ще отговорят положително на този въпрос. Събираме се от време на време една групичка хора, с такива по-нестандартни да кажа интереси и разбирания и за огромно учудване на персонала в заведението, почти никой на иначе голямата маса не пуши. А те примерно загрижено ни питат колко пепелника ще са ни нужни . Също толкова странни сме за тях и по отношение на яденето и пиенето

[val68z]

http://yotovava.blog...3_7689324_n.jpg

споделено от приятел.

[pass_to]

aми и аз не пуша...преди пушех.....но спрях и нямам намерение да почвам....

и аз като всички имам слаби моменти, в коити си позволявам 2 чаши червено вино и цигара, но те са доста редки в сравнение с преди ...просто няма нужда ...пък и смисъл няма, защо да се тровя и самозалъгвам....защо да си причинявам тези гадории на тялото...?

[Роси Б.]

Употребата на алкохол никога не ми е била хоби. Не мога "да го нося", както казват някои познати. Напоследък, когато ходим на заведение, пия по една-две чаши бяло вино с достатъчно храна. Нямам никакъв проблем изобщо да не пия, но не искам да изпадам в крайности.

На въпроса на Вал съм отговорила вече в друга тема, но ще го направя и тук. Не пуша от шест години и смятам, че цигарите трябва да се забранят на обществени места, защото пушачите пречат на непушачите много.

Остава да се откажа и от месото(вече се замислям), но явно не му е дошло времето.

[Guest Мона]

В определен смисъл, страхът от алкохола е и страх от несъзнаваното, от Сянката, от това да бъдем различни, от това, че ще загубим контрол - а това е страшно, нали, особено за хора, коиtо държат да живеят по стереотипа?!

Не, алкохолът съвсем не е вреден, той е вреден за онези, за които Сянката е страшна и които нямат видим образ в Огледалото.

И е тъжно, ако пиенето на алкохол е нещо грешно или извън нормата, тогава значи, че и животът ще е извън нормата, извън реда, извън стереотипа. Колко ни е добре, в къщичката на сигурността, където всеки полъх на вятъра ще ни разклати ...

Само, щото сме изпили чаша вино ...

[val68z]

.... 

Редактирано Октомври 6, 2010 от val68z

[Guest Мона]

"...а кой така тревожно сънува моят живот "

...и децата на матрицата ,

ами дрогирайте се тогава ,та кой ви спира,

явно понятието свобода е твърде разтегливо и относително понятие, и смисълът влаган в едни и същи думи ,често е различен.

Твоят живот си го сънуваш само ти и моля, не вменявай апокалипсиси на другите.

Вярата в това да си спасител е много по-страшна от всяка друга дрога.

Ей, аман от спасители и от подобни месианстващи субекти.

[Станимир]

В определен смисъл, страхът от алкохола е и страх от несъзнаваното, от Сянката, от това да бъдем различни, от това, че ще загубим контрол - а това е страшно, нали, особено за хора, коиtо държат да живеят по стереотипа?!

Не, алкохолът съвсем не е вреден, той е вреден за онези, за които Сянката е страшна и които нямат видим образ в Огледалото.

И е тъжно, ако пиенето на алкохол е нещо грешно или извън нормата, тогава значи, че и животът ще е извън нормата, извън реда, извън стереотипа. Колко ни е добре, в къщичката на сигурността, където всеки полъх на вятъра ще ни разклати ...

Само, щото сме изпили чаша вино ...

Не става въпрос за норми, а за зависимости. Пил съм алкохол, пушил съм цигари, ял съм месо... (и то от първите две по много). Не изпитвам никакъв страх и никакъв интерес към тези неща. И как точно пиейки алкохол примерно ще бъдем различни? Това всеки го може, а най-често го и прави. Всъщност за мене проблемът не е толкова във вредата от алкохола, а в зависимостта от него. Това важи и за почти всички останали навици.

[Guest Мона]

Не става въпрос за норми, а за зависимости. Пил съм алкохол, пушил съм цигари, ял съм месо... (и то от първите две по много). Не изпитвам никакъв страх и никакъв интерес към тези неща. И как точно пиейки алкохол примерно ще бъдем различни? Това всеки го може, а най-често го и прави. Всъщност за мене проблемът не е толкова във вредата от алкохола, а в зависимостта от него. Това важи и за почти всички останали навици.

Ако тръгнем в тази посока, ще стигнем и до мисълта, че и животът е зависимост и от него отървававането е смъртта.

Кой говори за заисимости?

Темата е друга.

И не всеки го може, както се вижда от горните мнения, ако пишеха хора, които го могат, темата нямаше да е с подобна насоченост. Твърде много се критикува, отрича и се дават оценки и защо??? И откъде накъде?

Не трябва ли всеки да си определя зависимостите? Нещо лошо в това? И ако някой иска да няма зависимости, то той има диагноза и тя се нарича орторексия.

Ако не приемем животът като такъв и себе си като чувстващи, раними, болезнени и накърними същества, ние никога няма да бъдем и хора. Ако не примем "алкохола" у себе си, доколкото го приемаме за лош, то ние никога няма да приемем и различните от нас. Ще си останем на пиедестала на какво - на онези, с големите очила, но без сърца.

Това, че ти си пиел и т.н. не означава нищо. Странно ми е как всеки тук почва да говори за себе си и само за себе си, все едно този форум е личен дневник.

[ani4ka.pr]

Винаги съм се хранила или поне съм се опитвала да се храня здравословно, но си обичам да си пийна малко биричка или чашка вино. Дори, когато станах строг веган си пийвах през вечер биричка. Надявам се не е толкова страшно. Сега не съм строг веган, но любовтта ми към биричката продължава.

[Диана Илиева]

В определен смисъл, страхът от алкохола е и страх от несъзнаваното, от Сянката, от това да бъдем различни, от това, че ще загубим контрол - а това е страшно, нали, особено за хора, коиtо държат да живеят по стереотипа?!

Не, алкохолът съвсем не е вреден, той е вреден за онези, за които Сянката е страшна и които нямат видим образ в Огледалото.

И е тъжно, ако пиенето на алкохол е нещо грешно или извън нормата, тогава значи, че и животът ще е извън нормата, извън реда, извън стереотипа. Колко ни е добре, в къщичката на сигурността, където всеки полъх на вятъра ще ни разклати ...

Амииии ... в такъв случай, за да не сме такива задръстени, хайде да минем дружно на хероин, щото сме отдръстени, смели, различни, свобдолюбиви ... Има ли съществена разлика между алкохол и хероин? Просто при втория нещата са по-категорични (и очевидни); във всяко едно отношение - вредност, зависимост, въздействие, резултат ...

П.П. Станимир говори за зависмост ... А аз бих обърнала внимание преди всичко на нуждата. Ако липсва нужда, не би възникнала зависимост.

Редактирано Октомври 6, 2010 от Диана Илиева

[Lifetime]

Вярата в това да си спасител е много по-страшна от всяка друга дрога.

И още как!

Зависимост или нужда, какво значение има? Хората често забравяме кои сме, опитваме се да се правим на НЕдостижими, на НЕнуждаещи се от алкохол/храна/вода, не знам какво, но ние сме хора преди всичко и имаме нужди, разбира се! Не знам защо всеки смята за толкова страшно да се покаже уязвим, да се покаже човек. Дали ще компенсираш липсите и нуждите си по един или друг начин, значение няма, и Мона е уцелила право в десетката с твърдението, че една илюзорна вяра е първенец при наркотиците, много повече от каквито и да било опиати.

Заклеймяването и отричането не са решение на проблема, а неговото сигурно задълбочаване в крайна сметка.

И не знам докъде може да стигне човек по пътя си нагоре, ако не се е срещнал с нещата долу. Съвсем образно. По-скоро до никъде.

Една пиянска нощ, буквално, често е най-адекватната терапия, освен ако не си мазохист, да се подлагаш на хорското лицемерие, на собствените си съмнения, нечиста съвест, или да се залъгваш как всичко се оправя с медитация и молитва. Реалността понякога изисква това от нас, нека да е грозно. Понеже всеки казва, ще кажа и аз - не пия, много рядко пуша, също като повечето от вас не ям месо, но си имам моя компенсаторен механизъм и всички радикални отричания на нещо толкова тривиално като алкохола ми се струват смешни като твърдения на гръцки историк.

[Ани]

Темата е с много конкретен въпрос – „Пиете ли алкохол”.

И анкета с въпроси:

Пиете ли алкохол?

Ако пиете, какъв алкохол употребявате?

Колко често пиете алкохол?

Според вас, вреден или полезен е алкохола?

Като е включена и бозата. Ами в такъв случай трябва да се добавят и пияните вишни може би? Или един куп маджи с вино, бира...А тинктурите? Клеевата например?

Казвайте сега.

И се аргументирайте.

Въпросите според мен са доста стандартни. Срещат се много често. Нямам намерение да отговарям на подобни анкети. Относно алкохолът, както и към всички други зависимости, мнението ми е – да, но с мярка. А всеки трябва да си знае мярката. Ако не я знае – природата ще му я напомни.

Може би авторът на темата е трябвало да добави – защо пиете? как ви въздейства алкохола (ако се употребява)?

Защо се употребява алкохола? Мисля, че всеки си има отговор на този въпрос. За едни е лекарство. За други – падане на задръжките, улесняване на контактите в компания. Обикновено при по-стеснителните хора. За трети – отпускане от напрежението след уморителен работен ден. За четвърти – изживяване на нещо необикновено. Например една пиянска нощ. Всъщност и това е опитност...Има и много други причини.

Как различните хора реагират на алкохолното опиянение? Това е другия въпрос, който много често съм си задавала. По това може и да се познава човек. Какво е скрито в него. Едни стават весели, сърдечни, приятни. Отпускат се. Други също се отпускат, но за съжаление в много лоша посока – стават агресивни, налитат дори на бой...Както казва Станимир :” . Колко простащини, злоупотреби и престъпления са извършени в резултат на такова премахване на границите.” Само, че премахването на границите според мен не е виновно, а това което се крие зад тези граници.

Заклеймяването и отричането не са решение на проблема, а неговото сигурно задълбочаване в крайна сметка.

Абсолютно съм съгласна!

И не знам докъде може да стигне човек по пътя си нагоре, ако не се е срещнал с нещата долу. Съвсем образно. По-скоро до никъде.

Тук вече се съмнявам. Слизането в бездната понякога може да бъде фатално. Но това е вече друга тема. И според мен много по-важна от това колко чашки водка се пият на ден. Поне за мен е по-важна...

[braman]

"Без градус няма радост" - ето този лаф го бях чул преди време. Оказва се обаче, че и без много други неща, така наречените "земни благинки", също за повечето хора няма радост. На светския човек, като му кажеш "наслаждавай се на мига", той ти отвръща "ако пред мен има пържоли и бира, ще се наслаждавам".

Алкохолът може да служи за терапия, но с доста временен ефект. По принцип на човек колкото му е по-голяма емоционалната дупка, с толкова повече алкохол се опитва да я запълни.

Дали отричам алкохола? Е, това е вече много тъп въпрос. Дзен коан: "Какво чудно има в един пролетен пейзаж? Едни цветя са с дълги дръжки, други с къси." То и дъждът, и студът не трябва да се отричат, но не ги посрещаме по бански.

[Станимир]

Вярата в това да си спасител е много по-страшна от всяка друга дрога.

И още как!

Зависимост или нужда, какво значение има? Хората често забравяме кои сме, опитваме се да се правим на НЕдостижими, на НЕнуждаещи се от алкохол/храна/вода, не знам какво, но ние сме хора преди всичко и имаме нужди, разбира се! Не знам защо всеки смята за толкова страшно да се покаже уязвим, да се покаже човек. Дали ще компенсираш липсите и нуждите си по един или друг начин, значение няма, и Мона е уцелила право в десетката с твърдението, че една илюзорна вяра е първенец при наркотиците, много повече от каквито и да било опиати.

Заклеймяването и отричането не са решение на проблема, а неговото сигурно задълбочаване в крайна сметка.

Не знам защо, когато някой напише нещо неудобно и веднага започва да му се вменява духовна гордост и дори агресивност. Както вече написах нямам никакви претенции относно това, дали някой пие или не. Определено съм против оправдаването на грешките с това, че сме хора. Нормално е да грешим, нормално е да сме несъвършени, но в същото време трябва да се стремим към развитие. Беше казано да започнем от малките навици. За много хора пиенето на алкохол е малък навик; за други – не, за съжаление. Писано е много за важността на малките неща – нека да не ги лишаваме от необходимото внимание, без разбира се да стигаме до другата крайност и да ги преувеличаваме.

Колкото до илюзорната вяра: всяка илюзия е опиат. Не знам защо обаче трябва да оправдаваме едни илюзии и зависимости, посочвайки други, по-големи. В крайна сметка всички илюзии и зависимости следва да бъдат отстранени и е най-добре да се започне от малките. Първо: усилията необходими за преодоляването им са по-малки; изисква се много по-малко воля, като в същото време те са чудесна възможност за развиването й. Второ: пресича се възможността малките зависимости да прераснат в големи. Или може би при зависимостите не трябва да говорим за превантивни мерки, а само при болестите?

И не знам докъде може да стигне човек по пътя си нагоре, ако не се е срещнал с нещата долу. Съвсем образно. По-скоро до никъде.

Една пиянска нощ, буквално, често е най-адекватната терапия, освен ако не си мазохист, да се подлагаш на хорското лицемерие, на собствените си съмнения, нечиста съвест, или да се залъгваш как всичко се оправя с медитация и молитва. Реалността понякога изисква това от нас, нека да е грозно. Понеже всеки казва, ще кажа и аз - не пия, много рядко пуша, също като повечето от вас не ям месо, но си имам моя компенсаторен механизъм и всички радикални отричания на нещо толкова тривиално като алкохола ми се струват смешни като твърдения на гръцки историк.

Всички сме срещали нещата долу. Вероятно сме били и измамници, и убийци, и какво ли още не. Трябва ли във всяко прераждане да правим това за да го отхвърлим? Не, защото веднъж приели или отхвърлили нещо, през следващото си въплъщение вече се раждаме със съответните склонности и предразположения, в някои случаи толкова силни, че никакви изкушения не могат да ги изменят.

Колкото до радикалното отричане: да отричам, но никого не обвинявам. Зависимостите в които сме омотани са изключително много и аз не съм от хората, които ще акцентират върху една, пренебрегвайки останалите, превръщайки борбата срещу тази зависимост във фикс-идея. За мене е важно да се осветли проблемът, да се разгледа от различни ъгли, евентуално да се дадат някои насоки за разрешаването му. Другото не е моя работа.

[Дъгата]

В определен смисъл, страхът от алкохола е и страх от несъзнаваното, от Сянката, от това да бъдем различни, от това, че ще загубим контрол - а това е страшно, нали, особено за хора, коиtо държат да живеят по стереотипа?!

Не, алкохолът съвсем не е вреден, той е вреден за онези, за които Сянката е страшна и които нямат видим образ в Огледалото.

И е тъжно, ако пиенето на алкохол е нещо грешно или извън нормата, тогава значи, че и животът ще е извън нормата, извън реда, извън стереотипа.

Брей, пък невежите пият чай или кафе сутрин, а не едно полезно "блъди мери" например.

Та значи туй бил животът: ???

Но други хора имат друг избор:

П.П.: Всеки сам си решава дали да пие алкохол или не.

Най-често именно редовно пиещи обвиняват непиещите, че ги било страх да се "отпуснат".

А хомо сапиенсите, както и животните нямат естествена физиологична нужда от алкохол!

Но имат инстинкти да разпознават полезна храна и вода.

Тъжно е когато има хора, които използват интелекта си, за да поощряват нездравословни навици.

Има много други здравословни начини човек да преодолее стреса и да осъзнае несъзнаваното.

Пиенето на алкохол не е сред тях.

[Guest Мона]

Тъжно е когато има хора, които използват интелекта си, за да поощряват нездравословни навици.

Други са пророците на перфектното битие, не съм аз

Не знам кое тъжно, но мен лично, развитието на темата ме развесели, щото излезе и излиза, че най-страшната зависимост е тази да се бориш против зависимостите си (наричани с много имена), и да си пожелаеш свободата да се разпореждаш с несъзнаваното си. Историята доказва безотказно, че всяко насилие над архетипната ни същност, се заплаща със сврхконтролиращ и обсебващ Аз, често явяващ се в образа на йезуитско мислене и ригидност в чувстването. Жените стават властни чудовища, а мъжете - тъжни аскети, това са, разбира се, двете крайности.

Както и да е, няма оправия

[Дъгата]

..., щото излезе и излиза, че най-страшната зависимост е тази да се бориш против зависимостите си (наричани с много имена), и да си пожелаеш свободата да се разпореждаш с несъзнаваното си.

Този процес

може да се нарича от едни зависимост,

от други - преодоляване на слабостите, нормален път на развитие,

еволюция.

Различни сме!

[Eлф]

Когато човек е осъзнат/буден/непривързан мисля, че проблем не би съществувал. Такъв човек е напълно свободен и подходът му към всичко е такъв .

[veselinvalchev1981]

Когато човек е осъзнат/буден/непривързан мисля, че проблем не би съществувал. Такъв човек е напълно свободен и подходът му към всичко е такъв .

Напълно съм съгласен ,и такъв човек ще прави всичко разумно .Темата иначе е " Пиете ли алкохол " ,това обаче непречи малко да се отклоним от темата ,но все пак проблемите с алкохола са свързани с нея .Прибягването по често до чашката е психологичен проблем ,а именно човек иска да замъгли съзнанието си ,да избяга от реалноста ,която е създал ,има проблеми с които не се справя и т.н. ,постепенно това се превръща в навик ,после в зависимост и започва да вреди както на себе си ,така и на околните .Сещам се за една мисъл на Учителят ,в която казва ,че тия които обичат алкохола могат да отвикнат като обикнат водата ,постепенно като му се дава вода и се стигне до 1.5л примерно ,няма и да помисли за алкохол .Иначе невиждам нищо лошо примерно за тия ,които пият алкохол 50 гр на вечер е в рамките на разумното .Аз лично както писах ,ми се случва 2-3 пъти годишно ,и ми е трудно да се справя с 50 гр. .А който иска да стигне до големи количества ,трябва да пие всеки ден и постепенно ,за няма и месец може да стигне нивото на истинските алкохолици ,а който няма тренинг и от една бира ,ще се напие .

Редактирано Октомври 7, 2010 от veselinvalchev1981

[Диана Илиева]

Точно така, Елф, непривързан, това е думата.

Аз затова акцентирах на нуждата, а Lifetime съвсем точно свърза нуждата с липса (както и braman с по-образната дума "дупка" ). Да, всички имаме липси, различни по големина, характер и т.н. - въпросът е какво правим. Стремим се да ги запълним, включително съвсем първосигнално по най-лесния начин (който традиционно не е най-полезния), дали ще е с алкохол, цигари, хероин, шоколад или шопинг - все тая. Или сме склонни да погледнем в дълбочина.

От друга страна не съм виждала ни един, който да се "разпорежда с несъзнаваното си" (освен ако не е на нивото на миров учител) и всякакви примамливи призиви в тази насока са по-скоро манипулации. Особено с алкохола като инструмент, защото пък със сигурност несъзнаваното си се разпорежда с човек, който е под въздействието на алкохола

[Дъгата]

Когато човек е осъзнат/буден/непривързан мисля, че проблем не би съществувал. Такъв човек е напълно свободен и подходът му към всичко е такъв .

Da, но колко хора и за колко време са напълно осъзнати, будни и непривързани?

В това бурно и динамично време всеки е зает

и е добре да си създава правилни навици,

които автоматично да му помогнат в периоди на по-голям стрес.

Така както пушенето стана модно благодарение на холивудските филми,

така станаха модни и пурите, и алкохола. Подражание!

Та нали всеки мъж "релаксира с уиски в ръка, а дамите с мартини...ах ах колко изискано."

И кое е тук съзнателното?

Някой пие антибиотик, но за здраве трябвало да се чукне. А дали?

Трябва ли човек да се поддава на такива покани, защото щял някой да се обиди.

Ами да се обижда!

На деца и бебета им дават да си потопят пръстчето в чашата, защото видите ли нещо щяло да им стане.

Брей, много експерти по медицина....

Като няма с какво да се похвалят хората - се хвалят с това колко алкохол са изпили...

А качеството на една компания не се определя от количеството изпит алкохол, нали?

Не че аз не съм изпила доста бири лятото.

Стереотипът на матрицата - морски бриз, картофки и бира още си ми харесва.

[Guest Мона]

Та нали всеки мъж "релаксира с уиски в ръка, а дамите с мартини...ах ах колко изискано."

И кое е тук съзнателното?

С чуство за хумор към всички тук, щото иначе е невъзможно ...

Кое е съзнателното на една чаша мартини ли? Ами съзнателно се поръчва и честно казано, е много приятно питие, ако е приготвено както трябва.

А за непривъзаните/ осъзнатите и подобни, не беше ли последният непривързан Буда. Или пък се е клонирал или мутлиплицирал

.

[veselinvalchev1981]

Във връзка с алкохолът ,жените проявяват по голяма разумност отколкото мъжете ,повечето жени го избягват или ако пият е нещо леко и в малки количесва ,макар че последно време нежата половина са се отпуснали и започват да догонват мъжете ,както в пиенето така и да в държанието ,опитват се да имитират мъжете в поведение и говорене вместо да бъдат самите себе си ,надявам се да е някаква мода и скоро да отшуми .Особенно кофти пък е да види човек пияна жена ,това наистина рядко се вижда за щастие ,или сама пяна жена на улицата ,за мъж както и да е свикнали сме вече ,както се казва за мъж е нормално да пропадне и деградира .Разбирасе консумацията на алкохол незначи ,че човек е лош или пропаднал ,а злоупотребата с него и липсата на правилня мярка довеждат до пагубен резултат ,тази злоупотреба е следствие на психологичен проблем .Това също незначи ,че тия които неупотребяват алкохол са нещо повече от останалите ,и че те няма върху какво да работят .