vansh Добавено Септември 29, 2010 Доклад Share Добавено Септември 29, 2010 Здравейте на всички Моите почитания към специалистите и мненията им които прочетох тук! Реших макар и плахо да споделя нещо,което ме обърква и не ми дава мира!Много силно се надявам,че ще има хора,които да ми помогнат в разрешаването на този проблем! Преди около година започнаха паническите ми атаки,опитвах сама,ходих по лекари,пих антидепресанти,изпаднах в депресия,но в един миг сякаш самата аз се мобилизирах и започнах да си давам сили ,за да продължа твърдо напред!Нямах възможност да посещавам психотерапевт и разчитах на себе си и приятелите най-вече! Преди няколко месеца започнах да си се моля вечер, да си поплаквам и да търся вярата,защото без вяра е трудно!Отидох на църква и поговорих със свещенника и оттам вече започна всичко,той обясняваше как страховете не са нищо добро,как идват от греховете на хората и така нататък,няма да крия,че ходих и по врачки,и изведнъж дойде голямото объркване!Свещенника иска от мен да си помогна сама като се изповядвам и причестявам,за хора като тях врачките са зли сили и сега като си помисля че може да ми се наложи пак да отида или съм била вече и ми става гузно! Опитвам се да разбера себе си и сякаш се клатушкам,ту наляво,ту надясно...... Зная че вярата в Бога е прекрасно нещо,но моята сякаш не е толкова силна,страхувам се да се причестявам......натрапливите мисли в главата ми пук от друга страна не ме оставят на мира....търся решение за да си стъпя здраво на краката,да спра да се тревожа за щяло и нещяло и да си изградя стабилна основа! Сега често в главата ми става какафония,как да направя,към кого да се обурна и т.н.....Лесно се поддавам на внушения и това ми тежи!Свещенника е прекрасен човек,невероятен,но понякога тези приказки за дяволи,демони и такива неща не мога да ги понасям!Иска ми се да намеря вярата,но ме е страх да се отдам сякаш на идеята за изповед и причастие.... Бих искала съвет от вас,Вие какво мислите по въпроса...ще ви бъда безкрайно благодарна Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 29, 2010 Доклад Share Добавено Септември 29, 2010 Свещеникът би могъл да ти помогне, ако е обучен психотерапевт. По действията му, които описваш, личи явно антипознаване на когнитивните механизми, с което всъщност ти е навредил. Объркал те е, внушил ти е бабини деветини, вина, допълнително е налял масло в тревожността ти, с които си "намеси" ти е предпоставил възникването на натрапчивите ти мисли и разсъждения. Личността му може да е чудесна, религията също може да бъде прекрасен психотерапевтичен инструмент. Психотерапията обаче е изключително специализирана и високо квалифицирана дейност, учи се дълго време и изисква много честен и дълбок поглед и самопознание в самия практикуващ я. Има свещеници, които са обучени в психотерапия, поне на запад. В Б-я има магистратура по християнско консултиране, но засега не съм чул някой завършил я да се справя успешно с психиатричните разстройства. Страхът е нормална реакция, а това че при теб е завишен, е само показател за това, че си фин човек с голям творчески потенциал, който е нужно да се впрегне - като се впрегне страхът! Защото страхът е дълбоко и интимно свързан с нагона за съзидание и творчество, за любов и растеж към познание и радост - макар и в обратна пропорционалност. За да канализираш ставащото в теб в посока психично здраве, би могла да приемеш натрапчивите мисли като абсолютно нормален език на подсъзнанието ти, с който то желае щастието ти. Би могла да приемеш и обикнеш страха си, да се научиш да му се наслаждаваш, когато се появи, отпускайки се и "плавайки" релаксирано в него с обусловено светло и положително чувство към него! Тогава любовта ти го прегръща и той се превръща в част от нея! На по-високо и директно ниво, страхът е прекрасно гориво за медитацията: повече страх, повече спокойствие! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Септември 29, 2010 Доклад Share Добавено Септември 29, 2010 (edited) Здравей, vansh! И добре дошла във Форума! Всъщност църквата и врачките биха могли да бъдат двете страни на една и съща монета ( зависи от врачките). Също така - има голяма разлика между религия и Вяра. Това е застъпено в много теми тук. Ако пиша подробно, няма да е за форум Психотерапия. Поразгледай темите, може сама да намериш своите отговори. Свещеникът, на когото си попаднала, изглежда добър и отдаен на професията си човек, вярвам в неговата добронамереност. Всички сме хора и действаме така, както са ни учили. Освен това науката и изследванията вече много напреднаха и редица "мистични" явления имат своето разумно обяснение. Малко трудно е да ни плашат с демони и дядо Боже, саднал на облаците - тези неща са рвалност, но са опознаваеми и от тази гледна точка следва да ги приемем в живота си. Добър е съветът на Орлин - не да се страхуваме от страха, а да го опознаем и трансформираме. Смятам, че щом търсиш отговори, при това навсякъде, ще се справиш с временната криза. Това е част от развитието и узряването. Ще е хубаво да обменяме мнения, докато то се случва и е част от нашия живот. Редактирано Септември 29, 2010 от късметче Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vansh Добавено Септември 29, 2010 Автор Доклад Share Добавено Септември 29, 2010 Не мога да Ви опиша колко съм Ви Благодарна за бързият отговор Да,чела съм много за страха и зная,че трябва да го "обикна",за да изчезне напълно,но ми е трудно,и като си говорим честно понякога,когато се объркам в мислите ми изниква много бързо една мисъл-ох,изгубих се...и познайте какво следва....започва се мисълта ох,само да не се разболея от нещо сериозно,шизофрения например(ей много се притеснявам от нея,много) Зная че ми трябва търпение за да се справя,но ми е много трудно да го намеря! Искам да ви попитам нещо,което ме мъчи,но сама не мога да намеря отговор. Бях на 15 или 16 год. когато както си лежах в бащината къща скочих от леглото,казах много съм нервна и започнах да чувствам че се губя и умирам!Чак сега когато съм на 25 и след като това се случи с мен отново разбрах че това са тези панически атаки!Добре де всичко хубаво обаче минаха 10 год и Бога ми не мога да стъпя в тази къща,само докато вляза там и ми се подкосяват краката и изпадам в голямо объркване.....много ми е тежко от този факт,защото родителите ми живеят там,а аз не искам и не мога да отида! Много ме боли от това,защото понякога съм стояла и съм си казвала:"баща ми вече е на 60 и майка ми някъде там,колко им остава,а аз не мога да стоя нормално при тях,камоли да спя там"! изчетох много литература по темата,опитах се да намеря първопричината,но не успях....... Преди месец бях там и препусках с колата постоянно само и само да не съм в нас,баща ми се разстрои и ме попита:"добре де кога ще си те видим ние?",и в мен всичко се къса,боли ме... Старая се да съм силна и да контролирам положението,но там не успявам Как бихте обяснили това? Има ли сигурен изход от това положение? Прав е Орлин(позволявам си да се обърна към вас на малко име,моля да ме извините),намесвайки вината.....не мога да се оперирам от нея,доста често ме преследва,особедно последната година в тази депресийка,и тези натрапливи мисли,които постоянно ме мъчат,а мозъкът ми не спира да ги бълва или да "дърдори".... Ще се радвам да ми отговорите,Благодаря Ви за подкреата! Бъдете здрави и много усмихнати! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 29, 2010 Доклад Share Добавено Септември 29, 2010 Разреши си да се загубиш! В загубването на малките претенции на егото ще намериш духа си! Медитацията е загубване за ума! За него тя е нищо, скок в бездната! За духа ни обаче тя е всичко! Влез тук и прочети книгите на Ошо за медитацията! Те не те научават да я правиш, но те вдъхновяват да я практикуваш! Молитвата, а на още по-високо ниво, медитацията, са най-директната работа по неутрализиране на страха! А медитацията е пълна загуба на контрола на малкото его! Позволи си го! За да се роди самообладанието на тихата вечност на духа ти! Медитацията засмуква, преобразува директно тревожността в безпределността си! Успехи! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vansh Добавено Септември 29, 2010 Автор Доклад Share Добавено Септември 29, 2010 Благодаря за съветите ви искренно и от сърце! Позволявам си да попитам,мислите ли че това би ми помогнало в разре6аването на проблема който описах по-нагоре,съществуващ вече близо 10год.? Да мога отново да влизам в семейната къща и да се чувствам уютно и спокойно там? Прощавайте за невежеството ми,но преди месец с приятелка говорихме точно за медитацията и за това,как все пак трябва да има учител за нея,защото е рисковано да навлизаш сам в дълбините.(съветът беше подкрепен и от психолога и)... Благодаря предварително! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 30, 2010 Доклад Share Добавено Септември 30, 2010 (edited) Страхът от къщата се е появил, понеже там е преживяна тревожност и паника. По същия начин при паник атаките и агорафобията се обуславя страх от местата, на които е преживяна тревожността: автобус, улица, мол, дадено пространство и т.н. Конкретното място няма нищо общо със страха, освен с това, че подсъзнанието ни автоматично го свързва с него. Когато страхът от страха се разубослови и се превърне в любов към страха и свободно "плаване" в него, тогава човекът нарочно посещава местата, от които го е било страх и разобуславянето на страха става бързо! Тоест, страхът ти от къщата ще изчезне! Вече изчезва! Чувстваш го, нали! Относно медитацията: да, добре е да започнеш практиката и под ръководството на специалист! Редактирано Септември 30, 2010 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vansh Добавено Септември 30, 2010 Автор Доклад Share Добавено Септември 30, 2010 Сега си изтеглих книгите,които ми препоръча,но има нещо,което ми гризе......според теб може ли човек да се обърка,да се изгуби от себе си и да стане неспособен да се преоткрие,сякаш живее.но не съществува,защото аз това чувствам често и това е плашещо! Благодаря за цениите отговори,бъдете здрав! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 30, 2010 Доклад Share Добавено Септември 30, 2010 (edited) При теб това чувство идва от страха от промяната, страха от развитието, новостта, неизвестното. Идва от вкопчване в образа за себе си, "такава каквато си мисля, че съм и трябва да бъда според представите си". Как можеш да загубиш Себе си, като още не си намерила това Себе? Вкопчила си се в маската на персоната си и искаш тя да остане същата - а зад нея липсва връзката с центъра, с ядрото на цялостната ти личност! Намери това ядро, този вътрешен зрител, от който се лее спокойствие, смелост и блаженство! Това си ти! Намери се! Когато чрез медитацията се ресвържеш с цялостта си, тогава вече още по-добре ще знаеш какво иска тази цялост от живота ти. Тогава ще откриеш призванието си, целта на живота си, изразена като професия, занимание, смисъл! Намери и последвай зова на вечното в теб! Успехи! Редактирано Септември 30, 2010 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vansh Добавено Октомври 1, 2010 Автор Доклад Share Добавено Октомври 1, 2010 Zdravei otnovo Orline:) Izvinqvam se 4e za poreden put 6te stana dosadna s vupros navqrno,no iskam da te popitam,kogato sum v trevojno sustoqnie ili ne znam i az kak da go opi6a to4no,v moment na oburkanost,tqloto mi se skovava rqzko,trudno hodq i 4elustta mi iztrupva i mi e trudno da govorq:( Tova rezultat na mislite mi li e? Moje6 li da mi podskaje6 podhod,s koito da predotvratq pone tova sustoqnie i da moga da ponasqm po-leko ne6tata?Ili glavno psihoterapevt li e edinstvenoto re6enie? Blagodarq ti predvaritelno ot surce! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 1, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2010 Може и без психотерапевт! Пробвай сама! Ако се получава, чудесно, ако ли не, тогава вече се обърни към психотерапевт. Когато се объркаш, както сама си наричаш това състояние, тъй като си доста чувствителна, тялото ти почти могновено соматизира психичния ти стрес. Чувстваш се изгубена и пропадаща в бездната на страха си. Тогава тръгват мислите, които отчаяно се опитваш да контролираш, да овладееш - вероятно в резултат на разговорите ти с църковния чиновник тази ти битка е придобила още по-драстичен вид. Тълкуването ти на мислите като диаболични засилва страха ти, който засилва соматизирането на телесните ти симптоми. Тогава натрапчивите ти мисли стават още по-силни, а тъкуването ти още по-решително негативно и отричащо ги. Това покачва страха. А той засилва телесните промени! Да, всичко тръгва от мислите! Вегетативните промени в тялото ти са резултат на катастрофичното тълкуване или на натрапчивите мисли или на самите телесни промени (отначало слаби). Негативното тълкуване те кара да реагираш с менталната нагласа на изтласкваща борба, която има телесен израз на т.н. мускулни брони: стягания в стомаха и хърдите, раменете и т.н. Те, заедно с повърхностното дишане на мига покачват налягането нагоре към главата ти. Заедно с изтеглянето на захарта от мозъка ти и пренасочването и към големите мускулни групи поради влизането ти в режим "борба или бягство" и покачването на кислорода от плиткото дишане - заедно всички тези вегетативни процеси причиняват изтръпването ти! Промяната в мисленето за ставащото, с помощта на методите на психотерапията, плюс дишане, плюс визуализация, медитация, плюс залагането на котви и т.н. и т.н. и т.н. променят ставащото в теб! Може и сама, особено ако си от онези 30% от имащите п.а., при които те постепенно преминават повече или по-малко сами! Помогни си с подходяща литература по въпроса! Прочети и тук темите за п.р. и окр! Ако след 3-6 месеца още се чувстваш недобре, тогава се обърни към психотерапевт! Успехи! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts