Дистресова реакция с параноидни мисли

[Тед78]

Здравейте,

Преди седмица попаднах на сайта ви,докато се ровех из нета търсейки начин как да помогна на съпругата си.Ще се опитам да обясня състоянието и.Преди около 5 г.изпадна в тежка депресия /поне така каза психиатъра при когото ходихме на преглед/.Не можеше да се справи със работата си,смяташе че колегите нарочно спъват работата и,че и се присмиват... После недоверието се пренесе във къщи-че аз или друг от семейството сме и намерили нарочно тази работа за да я изкараме луда и да мога да се разведа със нея,че сина ни не я слуша /беше 5 клас/ защото аз съм го наговарял срещу нея,а преди я е слушал ...Съмняваше се във всички и всичко и изпадаше във истерия.ГОЛЯМА моя грешка беше ,че не се опитах да я разбера.Смятах че е нервна криза вследствие на стрес.Психиатъра и предписа лечение със золофт и флуахсол /за второто не съм сигурен че така се изговаря/.Напусна работа и след 6 месечно лечение се възтанови напълно.Отново стана жената която познавах .След около 6 месеца отново започна работа,и в начало всичко беше наред.След месец забелязах че отново става неспокойна,разговорете за работата и ставаха все повече,докато накрая изместиха всичко останало.Опитах се да я разбера,но говореше такива неща които аз не можех да приема че стават и не и вярвах.Не искаще да отидем пак при психиатара и твърдеше че ще се справи...докато отново не се повтори състоянието и отпреди.Пак последва напускане на работа,ново лечение със съшщите лекарства този път за година и половина.Отново се възтанови и около 2 г. беше домакиня.През това време ходи на няколко интервюта за работа,но със безпокойство и страх /или както тя казва със някаква стегната топка в корема/. Преди месец отново започна работа ,пак със страх и тревожност от неизвесното.След 3-4 безсънни нощи се свързахме със психиатъра ,за да и помогне да преодолее тази тревожност и несигурност.Изписа и неолехсан,но пак спеше по 3-4 часа.Последва ривотрил който и помогна поне да спи вечер.Но виждам че става все по неспокойна,неуверена,притеснена че не се справя...Когато и изписаха неолексана започнах да "ровя" из нета.Много информация прочетох,и на хора със нейното състояние и мнения на лекари.Единственното което успях да направя е че успях да разбера как се чувства /поне си мисля и надявам да съм/.Че както казва притеснението и страхът идват някак отвътре и не може да ги контролира.Когато разговаряме и я убедя че според мен се справя се успокоява малко...до следващия работен ден.Това което чувства сега е неувереност,притеснение и страх че не се справя с работата си и ние също страдаме от това защото не се справя и в къщи ,чувство за малоценност,трудно се концентрира на работа,а последните дни и съмнение във всичко.Все още не е както предишните и състояния,опитва се да анализира да търси проблема да го реши логично за да се убеди сама,но лекарствата не и помагат и се страхувам да не се влоши.Мисля че в работата си е подложена на стрес понеже работи екипно с много хора и работата им е взаимно зависима .Но ако я накарам да напусне отново за да си почине и оправи се страхувам че това ще засили чувството и за малоценност че не се справя с нищо.От друга страна лекарствата не и помагат да се пребори със този стрес.

Не знам как да постъпя,а така не може да продължава. Ако можете да ми дадете някакъв съвет ще съм ви много благодарен.

[д-р Тодор Първанов]

Здравейте,

Като съпруг Ви разбирам напълно и Ви съчувствам. За съжаление като специалист ситуацията никак не ми харесва и ми е трудно да се ангажирам с пряка прогноза и съвет само на базата на написаното от Вас.

Ще споделя разсъжденията си по ситуацията и с надеждата други, които са в подобно положение, да разберат това, което аз и Орлин повтаряме непрекъснато: психичните разстройства не могат да бъдат трайно лекувани само с лекарства./те дори забавят и блокират лечението/ Без психотерапия всичко се връща и то в много по-силна форма.(Това не се отнася за БАР и шизофрения- там медикаментите са задължителни)

Според мен преди 5 години съпругата Ви, в резултат на стреса, преживян на работа, си е направила една силна и тежка дистресова реакция. Така, като описвате нещата, в нея са се породили дори параноидни идеи, което не е необичайно при тежък стрес, но все пак е рядко. Лекарят е дал добро медикаментозно лечение – флуанксолът е въздействал върху нереалните мисли и представи, а антидепресантът е повишил настроението/ Същото е могло да се постигне и само с флуанксол, но това е друга тема./ Вие сте се успокоили, мислейки, че съпругата Ви е излекувана. За съжаление скоро сте разбрали, че това не е така.

Проблемът е, че стресът се отключва от мислите и по-точно от преценката на човека за дадена ситуация - съдържа ли заплаха за нас или опасност от провал. Преценката винаги е индивидуална и така това, което е стресогенно за Вас, мен изобщо може да не ме развълнува и обратното.

В случая Вашата съпруга не е променила с нищо - мисленето и преценките, които дава на ситуациите са същите и не съвсем, защото тя вече знае, че е била болна, а това я прави още по- стресонеустойчива. За това няма никакво основание да се очаква, че на втората работа ситуацията няма да се повтори. Повтарям – да се очаква съпругата Ви да се справи успешно с новата работа е лишено от логика. Тя не е променила мисленето си. Закономерно нещата се повтарят и тя не устоява на стреса. Лошото е, че подходът за справяне остава същия - само лекарства. Трябвало е да се замислите – щом правим едно и също(лекарства) и изходът ще е един и същ. Закономерно идва и сегашната трета ситуация. Мисленето е същото, преценките са подобни и се пуска реакцията на стреса.

Какво да се прави в момента? Ситуацията е такава: ако не успее да се адаптира към новата работа и напусне, самочувствието и ще падне още повече и шансът за следващ неуспех е по-голям.

Аз лично бих препоръчал веднага да започнете психотерапия, като целта не бива да е непременно оставането на работа – това може да е невъзможно. Тя обаче ще и помогне да понесе „загубата” по различен начин, а не като провал и би я подготвило за следващ успешен опит да започне работа.

Четейки поста ми, може да си помислите, че психиатъра, който е лекувал жена Ви, не го е направил добре. Това не е така. Лекарствата са адекватни на състоянието, в което е била. Те са помогнали за момента. Само е трябвало да добави, че без психотерапия, те трябва да се пият с малки прекъсвания цял живот или жена Ви да се примири с това, че няма да работи и ще бъде домакиня.

Няколко уточнения :

Казвате,, Че както казва притеснението и страхът идват някак отвътре и не може да ги контролира''

Не е така, ако наистина искате да я разберете, проследете мисловният и процес –какво си е мислила тя по отношение на работата, как е приемала факта,че вече два пъти не се е справила - тогава сам ще се убедите как тя се е програмирала сама и си е причинила тези страхове. Процесът е контролируем.

Казавате:»Все още не е както предишните и състояния, опитва се да анализира да търси проблема да го реши логично за да се убеди сама,но лекарствата не и помагат и се страхувам да не се влоши.»

Когато адреналинът, хормон на стреса, е пуснат, той блокира мисленето, затова и анализа не може да бъде направен пълноценно. Всичко това е трябвало да се направи преди тя да започне работа, сега е ...много малко вероятно да стане.

ПП. Един апел на човек, който 22 години работи в областта на тревожните разстройства-Ако наистина искате да се справите трайно за цял живот, не прибягвайте първо към лекарствата.Те ви правят временно добре, но да се спасите от тях е много, много трудно. И в момента работя с две жени, които пият антидепресанти и транквилизатори повече от 10 години. Ефекта е – те пак не се чувстват добре, само дето като допълнения са станали и зависими . Така реално в момента трябва да преодолеем не само тревожността, но и зависимостта. Не че няма да го постигнем, но е трудно, наистина трудно.

[д-р Тодор Първанов]

Допълнение:

За да видите как хората сами се програмират

ще си позволя да цитирам два поста от друг сайт.

Постовете са от жена която не харесва работата си и иска да я смени.

20.03.08 11:59 Но същевременно ме е страх - от друга по-напрегната работа, от нови хора, от работа в екип - досега не съм работила така и не знам дали ще се справя.

Сигурно ако започна нова работа, ще се разболея от напрежение и безсъние.

През ноември жената сменява работата си и това е неин пост от 11.12 08 година .

От един-два месеца имам много неприятен проблем - в някои ситуации изпадам в ужасно състояние, блокирам, започва да ми се вие свят сякаш че всеки момент ще падна, китките на ръцете ми изтръпват, получавам сърцебиене и недостиг на въздух.

Ходих на невролог, изписа ми 1-2 лекарства, които сега пия, но от време на време отново се чувствам така. Случва ми се обикновено като съм сред много хора - на работа например и се чудя как да скрия от тях какво ми е. Някой път и вечер вкъщи се получава така. А вчера бях на коледно парти с едни не много близки познати. Чаках го с нетърпение, радвах се, а като отидох, едва седнала на масата, отново се задъхах, сякаш взех да потъвам, ръцете и краката ми изтръпнаха, зави ми се свят, разтреперих се. Не можах да хапна почти нищо, въпреки че бях гладна, сякаш и гълтателният ми рефлекс беше блокирал. Мъчех се никой да не забележи нищо. Всички си говореха, смееха се, все пак си е парти, а аз не знаех къде се намирам. Взех успокоително и някак изкарах до края, но ми стана много мъчно, че не съм като хората, в компания с хора винаги съм се чувствала зле, но това снощи надмина всичко. Заради тази причина избягвам дори с колегите да се събирам и пропускам фирмените партита обикновено. Моля, дайте някакъв съвет, че ще полудея вече. Започнах да отслабвам дори, нямам апетит тези няколко седмици.

Тук виждате как жената се програмира и декември думите и ще станат реалност –тя наистина ще има напрежение и безсъние , които са заложени в мислите и още през март.Нещо подобно става и със съпругата ви.

[Тед78]

Благодаря за бързия и обстоен отговор.Аз самият след прочетеното досега достигнах до извода че е необходима терапия,но за съжаление както казахте малко късно.Относно мисловния и процес -към работата подходи със страх от неизвесното /не знаеше в какво се състои работата до първия си работен ден/,като в последствие се оказа че е съвсем нова за нея като материя.Мисля че някак падсъзнателно и със страх,но и със надежда че този път ще се справи.

За съжаление трябваше да се справи не само със страховете си,но и с новата материя което я накара да се чувства още по-неуверена.Иначе самата работа и харесва и полага големи усилия да се справи.На лекия ми намек за напускане реагира остро,но виждам че усилията и струват много.Тя мисли че ако не се справи и сега,няма да е нужна никъде дори на семейството си,и ни е само в тежест.Колкото и да се опитвам да я убедя в противното не успявам.

Говорих снощи със психиатъра и който е във отпуск точно сега и той реши да се върнем отново на золофт и да продължи със ривотрила.Не знам за золофт,нямаше проблеми със спирането му преди,но за ривотрила се притеснявам много.Не знам дали действието му е като флуанксола и затова го продължаваме,но определено съм притеснен от това което прочетох за него.Не знам за какво точно служи,но по мои наблюдения я отпуска само физически и не влияе на негативни мисли..Състоянието и наистина се влошава и аз съм бесен на себе си че не мога и незнам как да и помогна.Сутринта ми каза че може да спре лекарствата защото и пречели да се концентрира,да мисли ,да помни и направо блокирала.Опитах се да и обясня че най-вероятно не е от тях,но без успех.

Още днес започвам да търся псехотерапевт и ще съм ви презнателен ако можете да ме насочите към някой в региона.Ние сме от Добрич.

ПП: Не знам каква ще е реакцията на психиатъра и,не сме говорили за психотерапия,но с риск да бъда груб не ме и интересува.Искам тя да се оправи и да е добре.Защато това че" Само е трябвало да добави, че без психотерапия, те трябва да се пият с малки прекъсвания цял живот или жена Ви да се примири с това, че няма да работи и ще бъде домакиня."сега и струва много.

Благодаря Ви още веднъж за компетентното мнение и насоки

[Орлин Баев]

Трагикомичното в Б-я е, че 80-90% от психиатрите са много далеч от психотерапевтичните познания и умения, а още по-тъжното е, че дори отричат, пренебрегват и дисквалифицират психотерапията - вербално и като отношение към нея! А така дисквалифицират и психичното здраве в пациентите си! Имал съм много, вече наистина много случаи на пациенти, дошли при мен след години посещение при психиатър и "лечението" му с хапчета. Те имат мястото си, но далеч по-органичено, а това, което наистина подобрява трайно състоянието на пациента, е именно психотерапията! Тя обаче изисква много учене и лични качества - това, плюс някои атавистични нагласи в страната ни, е причината да е отхвърляна от повечето психиатри. Ами да се преквалифицират в продавачи... Така или иначе, ако не са добри специалисти в психотерапията, се явяват просто продавач - консултанти на фармацевтичните гиганти! Пиша това съвсем отоворно, искрено и с честно сърце! За щастие нещата се променят - вс еповече психиатри учат психотерапия, предимно когнитивна, нлп, фокус в решения и т.н. Това е неизбежно - защото иначе изоставаме от световното развитие в менталното здраве с около 100-на години!

Редактирано Септември 30, 2010 от Орлин Баев