Отговорност

[Латина]

Диана, не разбирам добре това, което сподели, затова ми е трудно да ти отговоря. Просто ще поясня доколкото успея думите си. Има една поговорка, "Болен здрав носи", но това не означава, че болният е здрав. Често силните използват слабите - да, но не винаги. Има силни, които се грижат за по-слабите. Грозно считам приложеното насилие в отношенията, понякога без външен показ, когато принудително се използват чужди сили и енергия. С "правила и дисциплина, които са справедливи за всички" - имах предвид да не се вреди никому, с това не слагам всички под общ знаменател. В този свят се налага човек да отстоява себе си, дори пред най-близките си, дори тогава, когато е най-слаб и болен - непременно тогава! Въпрос на оцеляване и въпрос на поемане на личната отговорност, защото ако допускаш други да ти отнемат силите за техните задачи, няма да ти останат сили да изпълниш своите. Аз се чувствам отговорна да си ги изпълня. Не искам да се оправдавам, че някой ми пречел.

Никога не ми беше хрумвало, че гравитацията е грозна...

Права си, че моите желания за добър и справедлив свят са една утопия... Е, поне донякъде да се изпълнят, все е нещо. Иначе - накъде?!

Децата трябва да се учат на труд от малки. После вече е късно, ще си търсят други, които да се грижат за тях. В семействата често има спорове кой каква работа трябва да върши. Едно дете трябва да се учи постепенно да се грижи за себе си и останалите членове на семейството, да се съобразява с тях. Тези качества няма да се придобият изведнъж. Аз като майка имам конкретен проблем. Разглезила съм си децата, научила съм ги да очакват от мене да свърша всичко и ако не го свърша, то просто си остава несвършено. Научила съм ги аз да слушам тях, да им угаждам колкото мога. Осъзнавам, че това ми отнема прекалено много сили, не съм в състояние да успявам с всичко, нямам време да науча нещо ново например, да си повиша квалификацията, да правя нещо за себе си. Когато като майка се опитам да си наложа мнението за нещо, получавам отпор. Те не са свикнали да се съобразяват и макар да са малки и неопитни, са убедени по навик, че правилно е те да взимат решението за нещата, които се случват вкъщи, а аз да ги послушам. Безусловно малките бебета и дечица разчитат на родителите си за всичко, но постепенно могат да се научат да пазят чистота, да си подреждат нещата, да се грижат за личната си хигиена, да спазват добър тон в семейството, да се съобразяват с останалите, да умеят да подтиснат егото си заради някой друг, да бъдат част от екип - понякога да взимат решение, понякога да бъдат ръководени, да придобиват постепенно все повече житейски умения, за да могат един ден да бъдат самостоятелни, свободни, полезни за себе си и другите. Могат постепенно да се научат да почистват, да подреждат, да перат, да готвят, да шият, да се трудят, дори да изкарват свои пари. А аз съм пропуснала много от тези моменти и сега е наистина трудно. Те сега си живеят като бебета - чакат всичко на мама. Е, стига толкова!

С този пост от темата за отговорността стигнах до темата за възпитанието на децата. Бих се радвала и ще бъда много благодарна да получа съвети от вас тук.

Редактирано Март 28, 2008 от latina

[Диана Илиева]

Ами, спокойно можем да продължим и тук. В крайна сметка става дума за твоята отговорност като майка и за отговорността на децата ти като членове на семейството.

Ти например как преценяш отстрани - двете ти деца еднакво ли са отговорни/безотговорни към семейството? При мен не е така. И което е по-любопитно малката дъщеря е много по-отговорна от голямата (обикновено казват, че голямото дете дори по неволя поема отговорността и за по-малкото/ите, заради това, че е по-голямо).Подсеща я за разни неща, дори й помага, върши някои неща вместо по-голямата, а тя, когато може, й се отплаща донякъде (пример: когато малката беше в първи клас, все още четеше бавно и се изморяваше, макар че й беше интересно; веднага правят бартер - малката подрежда шкафчетата с дрехи на голямата, а тя й чете на глас новата книжка с приказки ). По същия начин се отнася и към мен, дори се опитва леко да ме командори - например аз едва съм смогнала да прескоча у дома за обяд да ги погледна прибрали ли са се от училище, обядват ли, а тя ме посреща на вратата: Мамо, а ти сети ли се да купиш хляб, нали знаеш, че снощи свърши?!

А по принцип за отговорностите на децата и аз мисля, че е добре да се започне от най-ранна възраст. Първо е необходимо да ги научим да са отговорни към себе си, след това към семейството, после и към класа, в който учат и въобще към хората и света ... Това би могло да стане, като ги научим и оставим да се грижат сами за себе си (разбира се, според възрастта), а после да им покажем, че като членове на семейството имат определени задължения и отговорности и към него, можем да им вземем цвете или домашен любомец, за да се грижат сами за него и т.н.

Редактирано Март 27, 2008 от Диана Илиева

[Диляна Колева]

"Не носете мъжа си, децата си и другите, както вълкът носи лисицата. Вие често носите здрави хора на гърба си. Когато правите услуга на здрави хора, вие ги учите на леност."

Из Хигиена на човешката душа - Беседи пред Сестрите, 08.02.1917 Четвъртък, София; Беинса Дуно

Отговорността е преди всичко насочена навътре към човека.

Ако не съм развила лична отговорност към себе си, към своите действия, мисли и решения, не мисля че е редно да преценям или определям отговорността на другите.

Като майка съм взела решението и поела отговорността да бъда такава, следователно съм отговорна за поведението и развитието на децата си до определен период от време, но не мисля че съм отговорна за поведението и решенията на съпруга си например. Може да съм доволна или недоволна, но в никакъв случай не мисля че трябва да съм отговорна. Същото важи и за отношенията ми с другите хора.

Никой не може да бъде отговорен за чуждите решения и поведение.

[Донка]

Спомних си за тази тема докато четях друга подобна - за собствената значимост.

Мисля си, че в моето лично светоусещане като че ли собствена значимост по-скоро не съществува - на неговото място има усещане за отговорност към това, което е заложено в мен преди да се появя на този свят в този живот. (Това, което някак съм постигнала или проявила - то е много преходно и относително и не може да ми бъде основа за някакво усещане за собствена значимост. )

Осъзнавам, че ми са подарени много ценни качества, но от този факт не се усещам значима, а по-скоро като майка, на която са поверили деца за отглеждане. Сигурно имат пръст женската ми личност и девическата природа.

Ако и доколкото успея да развия тези качества така, че да дадат плодове, няма аз да стана значима, а самите качества. Те не са нужни на мен, а на хората, с които съм се появила заедно. На мен е поверена само отговорността да ги отгледам така, че да служат на цялото хармонично - както са били предвидени от Него.

[Слънчева]

Интересно се получи... Да наеме работници

И в този пост на tomodashi http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry92529

Редактирано Юли 26, 2009 от xameleona

[Barba]

Oтговорност е да отговаряш на критериите на Някого! На Бога, на обществото, на някоя личност или група! Преди всичко трябва да сме отговорни пред Бога, разбира се. В едно по-нормално общество и хората, и техните институции и групи, и отделният индивид биха били проявление на Божественото и разминаване не би имало. Иначе в съвремието човек може да бъде отговорен и пред мафията Якудза или пред съпругът си пияница и ревнивец, изискващ абсурди от нас, и пред собствените си фанатични идеи...

Но, отговорността като качество на характера, като психологическа характеристика винаги включва: устойчивост и стабилност, решителност и смелост в изпълнението на предприетата задача, успешен мениджмънт - вътрешен и спрямо другите, защото поемането на отговорност винаги е свързано с правилното себеръководство и отношенията с другите - особено отговорността свързана с хора. Отговорният човек е силен, той е личност с изявена харизма(надареност, качества).

Иоскам да попитам защо хората се делят на силни и слаби? Кой ги определя като такива? Това, че АЗ НЕ ИСКАМ ДА ПОЕМА отговорност за други хора прави ли ме слаба? Защо моята истина, разбиране и желяния за отговорност трябва да съвпадат с тези на някой друг?

Това, което се опитвам да кажа е, че всичко е, ЧЕ ВСИЧКО Е ВЪРПОС НА ГЛЕДНА ТОЧКА. Например за теб е отговорност и сила да ръководиш хора и да стоиш зад постъпките си. За мен обаче това е слабост и ще ти кажа защо.

Знаеш ли, ако имах възможност не бих работила НИКАКВА РАБОТА. Бих се занимвала и изучавала и правила нещата, които АЗ САМАТА ХАРЕСВАМ. За мен честно да ти кажа хората, които искат непременно да се докажат и достигнат върхове в своята работа и да носят отговорност са хора, които бягат от реалния и красив живот, които бягат от собствената си ЛИЧНА СВОДОБА И ИНДИВИДУАЛНОСТ. А може би бягат от свои комплеки и по този начин искат да компенсират?

Тези хора не могат да си позволят и са забравили кои са нещата, които обичат и ги правят щастливи ЗА СМЕТКА НА НЯКОЙ ДРУГ - Т.Е. ОТГОВОРНОСТТА, КОЯТО ТЕ НОСЯТ ЗА ОСТАНАЛИТЕ.

Много ми е жал за тези хора, защото всички ние сме роби на системата, на общесвото, дори на близките си, а те в най-голяма степен ОТДАВАТ СЕБЕ СИ, СВОЯ ЖИВОТ, ИНДИВИДИАЛНОСТ, СВОИТЕ ПРЕКРАСНИ ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ НА ДРУГИ, КОИТО НИКОГА НЯМА ДА ОСЪЗНАЯТ И РАЗБЕРАТ КАКВИ УНИКАЛНИ ХОРА РАБОТЯТ ЗА ТЯХ, ЗАЩОТО ТОВА ВСЪЩНОСТ НИКОХА НЕ ГИ Е ИНТЕРЕСУВАЛО. В замянана НА това хората отдали цялото си същестувание, енергия, потенциал, знание, мъдрост, интелект, дори душата си за "работата", и за благото на "работата на другите" ИЗГУБВАТ ПО ПЪТЯ СЕБЕ СИ, своята прекрасна уникалност и неповторимост, защотото ВЪРШАТ НЕЩА, КОИТО ДРУГИТЕ ИСКАТ ОТ ТЯХ, и забравят СВОИТЕ СОБСТВЕНИ РАДОТИ, ИНРЕРЕСИ, И ПОТРЕБНОСТИ.

И тук според мен идва най-важния въпрос "ЗАЩО ГО ПРАВЯТ? КАКВА Е ЦЕНАТА? СТУВА ЛИ СИ НАИСТИНА?КАКВА Е ЦЕНАТА НА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ЧУЖДИ ДЕЙСТВИЯ - СОБСТВЕНО ОБЕЗЛИЧАВАНЕ И РОБСТВО?

А ТИ БИ ЛИ Я ПЛАТИЛ?

[Ани]

И тук според мен идва най-важния въпрос "ЗАЩО ГО ПРАВЯТ? КАКВА Е ЦЕНАТА? СТУВА ЛИ СИ НАИСТИНА?КАКВА Е ЦЕНАТА НА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ЧУЖДИ ДЕЙСТВИЯ - СОБСТВЕНО ОБЕЗЛИЧАВАНЕ И РОБСТВО?

А ТИ БИ ЛИ Я ПЛАТИЛ?

Синчец, представи си, че клетките в твоето тяло започнат да си задават тези въпроси? И стигнат до извода "всяка коза за свой крак".

[Barba]

И тук според мен идва най-важния въпрос "ЗАЩО ГО ПРАВЯТ? КАКВА Е ЦЕНАТА? СТУВА ЛИ СИ НАИСТИНА?КАКВА Е ЦЕНАТА НА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ЧУЖДИ ДЕЙСТВИЯ - СОБСТВЕНО ОБЕЗЛИЧАВАНЕ И РОБСТВО?

А ТИ БИ ЛИ Я ПЛАТИЛ?

Синчец, представи си, че клетките в твоето тяло започнат да си задават тези въпроси? И стигнат до извода "всяка коза за свой крак".

Ани, клетките в нашите тела изпълняват точно определени функции и всяка си знае своята и си носи отговорността за нея.

Всеки е отговорен за своите действия и постъпки, а не за чужди. Отговорността е персонална.

[Ани]

И тук според мен идва най-важния въпрос "ЗАЩО ГО ПРАВЯТ? КАКВА Е ЦЕНАТА? СТУВА ЛИ СИ НАИСТИНА?КАКВА Е ЦЕНАТА НА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ЧУЖДИ ДЕЙСТВИЯ - СОБСТВЕНО ОБЕЗЛИЧАВАНЕ И РОБСТВО?

А ТИ БИ ЛИ Я ПЛАТИЛ?

Синчец, представи си, че клетките в твоето тяло започнат да си задават тези въпроси? И стигнат до извода "всяка коза за свой крак".

Ани, клетките в нашите тела изпълняват точно определени функции и всяка си знае своята и си носи отговорността за нея.

Всеки е отговорен за своите действия и постъпки, а не за чужди. Отговорността е персонална.

Ние участваме в една система и сме свързани помежду си. Всеки изпълнява своята функция в тази система. На някои задачата им е освен за себе си да носят отговорност поне за още някой. Майката за детето си, докато е малко, Учителят за учениците си. Лидерът за доста хора следващи го. Но мисля, че всеки има свободата да изпълни или да не изпълни своята функция. Май по това се различаваме от клетките, но не съм много сигурна. Не разбирам добре от анатомия.

Защо ми се струва, че в правото има такъв момент – отговорност за чужди действия? Ето тук например:

В определени случаи отговорност за вреди се носи не само за лични, но и за чужди действия (възлагане на работа на лица, причинили вреда на трети лица).

[Донка]

Всъщност ако трябва да сме съвсем точни, има случаи, в които можем и сме длъжни да поемем отговрност за определена ситуация и последствията от нея.

Например, майката поема отговрността детето да се движи в сигурна за живота и здравето му среда. И от първия ден детето започва да се учи на причинно-следствените връзки в света, в който се е родило. Когато детето порасне достатъчно,ч е да има самостоятелно поведение, отговорността е споделена и стъпаловидна. Детето също носи отговорност за действията си и последствията от тях - доколкото може да ги осъзнае. Възрастните носят отговорност за това, доколко детето осъзнава своята зона на отговорност.

Като педагог привиквам учениците си, че не нося отговорност за действията им - уча ги от малки сами да мислят в каква ситуация се намират, какво поведение да избират и да си поемат отговорността за него. Моя е отговорността за ситуациите, в които попадаме заедно. Аз не мога да поема отговорността за начина, по който детето учи, но мога да поема отговорността за ситуациите, които организирам, за да го мотивирам, да му покажа причинно следсвените връзки и да му отворя достъп до по-голяма част от света около него по начин, по който той ще има максимални възможности да опознае себе си и всичко около себе си... Нещо като пътечките в гората - поемат отговорността за мястото, до което ще стигнат, но не и за поведението на туриста, който върви по тях.

Редактирано Август 13, 2009 от Донка

[Розалина]

Oтговорност е да отговаряш на критериите на Някого! На Бога, на обществото, на някоя личност или група! Преди всичко трябва да сме отговорни пред Бога, разбира се. В едно по-нормално общество и хората, и техните институции и групи, и отделният индивид биха били проявление на Божественото и разминаване не би имало. Иначе в съвремието човек може да бъде отговорен и пред мафията Якудза или пред съпругът си пияница и ревнивец, изискващ абсурди от нас, и пред собствените си фанатични идеи...

Но, отговорността като качество на характера, като психологическа характеристика винаги включва: устойчивост и стабилност, решителност и смелост в изпълнението на предприетата задача, успешен мениджмънт - вътрешен и спрямо другите, защото поемането на отговорност винаги е свързано с правилното себеръководство и отношенията с другите - особено отговорността свързана с хора. Отговорният човек е силен, той е личност с изявена харизма(надареност, качества).

Отговорността носи сила. Колкото повече отговорност поемаш, толкова повече израстваш, толкова повече сила идва при теб. Не ти се дава нещо, което да не е по силите ти. Никой няма да ти даде да караш самолет, това е очевидно. Поели сме отговорността да си мием зъбите всеки ден. Това ни носи свобода от болки в зъбите в перспектива. Отговорността носи свобода в дългосрочен план, макар често да създава дискомфорт в началото. Отговорността и дисциплината вървят ръка за ръка.

Здравейте.

Като всяко друго понятие и това не е еднозначно.Може да се развие доста над плюса ,но и да отиде в минуса по отношение на човека,който носи т.нар.развито чувство за отговорност.

Първо,смятам,че отговорността е товар ,ако е доброволно поета и доста сериозно бреме,ако ни е вменена.

Второ,мисля ,че отговорността не ни носи сила.Тя взема всичката ни сила ,но не ни дава нова такава.

Трето,Може да се яви пречка за човека по пътя на неговото развитие.

Познавам личности,които са силни,смели , честни,с много силно развито чувство за отговорност най-вече към другите,към работата си и проблемите на обществото.Наши съвременици.По правило такива хора стигат доста високо в обществената йерархия,защото това качество е важно и се цени от другите.Те носят товара на собствените си и много чужди отговорности.Вторите вземат превес и личността започва да се загубва.Тя става боец за благото на.....А в един от случаите,които съм наблюдавала,човекът беше доста лошо изманипулиран от други хора,които засвириха точно със силно развитото му чувство за отговорност.Наложи му се да избира между две отговорности и той избра.Само Бог и времето ще покажат дали това е бил правилния избор или непредвидено, но сериозно отклонение по пътя

Редактирано Август 15, 2009 от Klaudia

[Станимир]

Здравейте.

Като всяко друго понятие и това не е еднозначно.Може да се развие доста над плюса ,но и да отиде в минуса по отношение на човека,който носи т.нар.развито чувство за отговорност.

Аз предпочитам да не използвам думата „отговорност“ за наложеното отвън чувство за дълг и съпричастност към останалите. Освен това хората, които се мислят за отговорни, невинаги са действително такива. Всъщност отговорността идва със свободата (а свободата от развитието на съзнанието), без значение иска ли я човек или не, осъзнава ли я или не.

Първо,смятам,че отговорността е товар ,ако е доброволно поета и доста сериозно бреме,ако ни е вменена.

Да, отговорността е товар, но в същото време тя върви ръка за ръка със свободата. С нарастването на свободата, нараства и отговорността. Т.е. отговорността е товар, но не е ограничение. Свободата също е товар. Последното на пръв поглед звучи противоречиво, но в действителност проблемът е, че хората погрешно свързват свободата с лесното, а трудностите винаги приемат като нещо наложено им против волята.

Второ,мисля ,че отговорността не ни носи сила.Тя взема всичката ни сила ,но не ни дава нова такава.

Силата на човека винаги се възстановява, а източникът й е неизчерпаем. Просто понякога е нужно време. Спортистът, колкото повече време прекарва в упражнения, изразходвайки силата си, толкова повече увеличава запаса от сила с който разполага. Наистина може да се умори, но след това е по-силен от преди. Отговорността сама по себе си не увеличава силите на човека. Самият човек носейки отговорността си прави това. Важното е тежестта да е разумна, т.е. да отговаря на възможностите ни.

Трето,Може да се яви пречка за човека по пътя на неговото развитие.

Да, ако тежестта е по-голяма. Ако тежестта е по-малка от възможностите ни, то съдбата рано или късно ще добави нужната тежест. Но никой освен нас самите не може да ни накара да носим повече отколкото са способностите ни.

[Розалина]

Добро допълнение Станимир.

Само по повод на твърдението ,че силата на човека винаги се възстановява,а източника и е неизчерпаем ,аз бих отворила една скоба.Да така е за онзи човек,който установи и поддържа връзката с неизчерпаемия източник на сила.

Не ти ли се струваше,докато правеше коментара,колко човешко и неясно,размито е това понятие -Отговорност.

За да го обясним имаме нужда от други понятия и пак не се получава докрай.

Искам да кажа,че отговорността не е нещо ,което съзнателно трябва да се формира.

Според мен човек ,който е разбрал и установил връзката си с първоизточника,който е изследвал , разбрал смисъла на основните понятия и ги е приложил в живота си -Истина,Правда,Любов,Мъдрост и Добродетел ,той е отговорен и не е нужно да се възпитава специално в отговорност.

[Barba]

И тук според мен идва най-важния въпрос "ЗАЩО ГО ПРАВЯТ? КАКВА Е ЦЕНАТА? СТУВА ЛИ СИ НАИСТИНА?КАКВА Е ЦЕНАТА НА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ЧУЖДИ ДЕЙСТВИЯ - СОБСТВЕНО ОБЕЗЛИЧАВАНЕ И РОБСТВО?

А ТИ БИ ЛИ Я ПЛАТИЛ?

Синчец, представи си, че клетките в твоето тяло започнат да си задават тези въпроси? И стигнат до извода "всяка коза за свой крак".

Ани, клетките в нашите тела изпълняват точно определени функции и всяка си знае своята и си носи отговорността за нея.

Всеки е отговорен за своите действия и постъпки, а не за чужди. Отговорността е персонална.

Ние участваме в една система и сме свързани помежду си. Всеки изпълнява своята функция в тази система. На някои задачата им е освен за себе си да носят отговорност поне за още някой. Майката за детето си, докато е малко, Учителят за учениците си. Лидерът за доста хора следващи го. Но мисля, че всеки има свободата да изпълни или да не изпълни своята функция. Май по това се различаваме от клетките, но не съм много сигурна. Не разбирам добре от анатомия.

Защо ми се струва, че в правото има такъв момент – отговорност за чужди действия? Ето тук например:

В определени случаи отговорност за вреди се носи не само за лични, но и за чужди действия (възлагане на работа на лица, причинили вреда на трети лица).

Здравей,

Никой не може и не трябва да поема отговорност за другите. Учителите, ръководителите и лидерите - според мен те са хора, които имат задачата да дадат наоски, а в някои случаи и правила. Останалите хора, обаче са отговорни сами за себе си - кой колкото е разбрал и поискал да разбере - лидерите, учителите, директорите, хората водачи не носят отговорност за останалите, за техните действия, постъпки и възприятия. Който иска и който може ще разбере ....

Забравих да добявя

Който иска и който може ще разбере ... а останалите ще си носят сами отговорността от последствията.

Редактирано Август 17, 2009 от didi_ts

[Диана Илиева]

...

Забравих да добявя

Който иска и който може ще разбере ... а останалите ще си носят сами отговорността от последствията.

А който е поискал и можал да разбере няма ли да си носи сам отговорността за последствията?!

Щото така чак леко заплашително или с чувство за превъзходство звучи - "който иска и който може ... пък останалите" - ами ако не си съвсем права? Все пак това са си твои предположения по въпроса.

[Barba]

...

Забравих да добявя

Който иска и който може ще разбере ... а останалите ще си носят сами отговорността от последствията.

А който е поискал и можал да разбере няма ли да си носи сам отговорността за последствията?!

Щото така чак леко заплашително или с чувство за превъзходство звучи - "който иска и който може ... пък останалите" - ами ако не си съвсем права? Все пак това са си твои предположения по въпроса.

Хайде сега заплашително - звучи така както е. Както фактие са факти ... Разбира се, че е мое мнение и не искам да го налагам на никой. Но бих искала, ако мога разбира се, да предпазя хората от поемане на излишна отговорност, защото това според мен не би помогнало на никой да разбере и осъзнае - нито на този който я е поел, нито на този, който я е "прехвърлил".

Всичко най-добро

Чао от мен

[Диана Илиева]

Да, Синчец, разбирам добрата ти мотивация, почувствах я и в по-предния ти пост.

Мисълта ми беше точно тази, че звучиш доста категорично, а това не са факти, а само твои предположения за отговорността.

Поздрави и от мен!

[Розалина]

Здравейте.През цялото време ,откакто следя тази тема, си мисля какво ли е казвал Учителя за отговорността?Коментирал ли е това понятие?Както вече ви писах ,аз отскоро чета негови беседи и съм прочела съвсем малко,за да имам по-широк поглед.

Ако някой от запознатите със Словото знае ,би ли дал линк или заглавие ,или коментар.

Хубав ден желая на всички.

Редактирано Август 18, 2009 от Klaudia

[Martina-R]

Човек първо трябва да бъде отговорен към себе си.

И именно когато е такъв, той не се нагърбва с "чужди" отговорностти.

Когато е слаб....тогава не може да се противопостави на това какво искат другите и поема техни отговорностти...но пък именно носенето на тези "чужди" отговорностти го кара да придобива сила и съответно пък става по-отговоен към себе си.

[Роси Б.]

Ще кажете, че живеете добре. Радвайте се, ако, наистина, живеете добре; но, ако животът ви не е достатъчно чист, благодарете на условията и на съществата, през които той минава, за да се пречисти. Земният живот на човека прилича на мътна вода, която минава през земните пластове и се пречиства. Пластовете, през които минава този живот, са неговият ум, неговото сърце и неговата душа. Като мине през тях, животът на човека се пречиства и излиза във вид на чист извор, от водата на който се ползуват всички живи същества – растения, животни и хора. Колкото е по-чист изворът, толкова радостта на разумните същества е по-голяма. Ако изворът е нечист, те казват: Този живот не е добър, още трябва да се пречиства. Казват за някого, че мислите му не са чисти. За друг казват, че чувствата и желанията му не са чисти. Това показва, че умът, сърцето и волята на дадени хора, като филтри на живота, не са изпълнили добре службата си. Както хората се хранят от плодовете на дърветата, така и много по-долностоящи и по-високостоящи от човека се хранят от неговите мисли и желания. Както плодовете на дърветата влизат като съставна част в човешкия организъм, така също мислите, чувствата и постъпките на човека влизат като съставна част в организмите на други същества. Значи, цената на човека се определя от плодовете, които той дава на другите същества. Затова казваме, че човек носи отговорност за делата си. Бог е турил всички хора на работа, като съработници в Неговото дело. Щом е дошъл на земята, човек е поел една служба, която трябва да изпълнява точно и добросъвестно. Той е чиновник, когото ревизират всеки момент. Сутрин, като изгрее слънцето, той поема службата си, цял ден работи, а вечер дохожда специална комисия да го ревизира. Значи, той има ревизия всеки ден, всяка седмица, всеки месец и всяка година. И най-после, като свърши цялата работа, пак го ревизират. Последната ревизия определя положението му, като добър или лош чиновник. Главата и лицето на човека показват, какъв чиновник е бил той в своите минали съществувания. Бъдещият му портрет ще покаже, какво е работил той в сегашния си живот. Каквато работа предприеме човек, трябва да я изпълни добре. В това отношение той трябва да бъде като музиканта, всеки тон да бъде чист, ясен, никакъв фалш, никаква неясност да няма в него.

Ценни добродетели

[Ани]

Човек е отговорен за много неща в живота. Дори и за изречените/написани думи. Ето какво казва във връзка с това Учителя:

Има случаи в живота, когато една дума произвежда такъв резултат, както и най-голямата помощ, дадена с любов. И обратно, има думи, които могат да разрушат човека. Те са подобни на бомбите.

Две деца намират едно малко, тънко въженце, закачено някъде. Те се радват, че могат да си поиграят с него. Вадят кибрит от джоба си и го запалват. В този момент край тях минава един възрастен човек и като вижда какво правят децата, веднага прерязва въжето. Децата се чудят защо този човек им разваля играта и започват да се сърдят. Възрастният не счита за нужно да се извинява пред тях. Той няма време даже да им обяснява защо постъпи така. Въженцето, което те запалиха, е фитил на бомба, която е заровена близо някъде. Те не виждат бомбата, не разбират какво може да произлезе от тяхната игра. После той им разказва какво нещо е бомбата, как действа тя, и те се успокояват. Добре постъпил този човек. Той спасил децата от едно нещастие.

Сега и на вас казвам: Не си играйте с фитила на бомбите, нито със самите бомби. Те са огън, от който можете да пострадате. С други думи казано: Не си играйте с думи, които могат да експлодират. Ще кажете, че има невинни думи, като въженцето на фитила. Наистина, невинни и безопасни са тия думи, но ако не са свързани с бомби. Щом се свържат с бомба, те стават опасни и причиняват големи нещастия. Силата на думите, с които си служите, се познава от резултата, който те произвеждат. Понеже не знаете какъв ще бъде крайният резултат на думите, с които си служите, вие трябва да бъдете внимателни какво ще кажете и как ще го произнесете.

В Природата съществува морал, който има отношение към всички същества в живота и в Природата. Той е еднакво валиден за всички живи същества. Човешкият морал е валиден само за хората, а моралът на Природата – за всички същества. Този морал не прави изключение за никого. Той е еднакво задължителен за всички живи същества. Никой не може да избяга от отговорност пред морала на разумната природа.

Методи за самовъзпитание

[Ася_И]

Последен цитат - за Klaudia. Мисля, много точно е казано.

"Всеки съдия трябва да постъпва според законите на правдата. Ако не спазва тия закони, той носи отговорност. Както съдията е отговорен пред закона, така и ние сме отговорни за своите действия. Всеки носи отговорност първо пред себе си, а после и пред окръжаващите. Сегашните хора държат другите отговорни за постъпките им, а те държат отговорни тях. Малцина държат себе си отговорни за делата си. Докато държиш ближния си отговорен за нещо, а той държи тебе отговорен, светът никога няма да се оправи. Господарят държи отговорен слугата; слугата държи отговорен господаря и светът остава неоправен. Първо ще държиш себе си отговорен, а после другите."

Конкретното в Любовта

[Розалина]

Благодаря ви ,че се отзовахте .Стъпка по стъпка ,но с добри водачи и в планината не е трудно.

[Guest pavletA]

Отговорността е присъщо качество на човека.Всяка постъпка носи някакво последствие.Ние имаме свобода на мислене за вземане на решение.Това не ни освобождава от отговорността за последствията.Да мислим независимо и добре, да не сме манипулирани отвън е присъщо на разумния индивид.Свободата на мисленето е свързана и с факта да не робуваме на етикети, стереотипи, готови модели.Понякога търсенето на истината е времеемък процес, не е особено приятен

поради факта, че трябва да застанем срещу негативите на характера си.Трудно се разбиват мисловни модели като увереността и гордостта, че правим нещата по най- добрия начин и вината да се случат така е някъде извън нас.Мъчно се постига възпитание на мисленето, за себеанализ, безкомпромисност към грешките и посвещаване на истината.Ние сме свободни в избора на решения, но се изисква зрялост на съзнанието да понесем с готовност риска от несигурността.Истината е динамична, колкото и да е пълноценна информацията ни.Трябва да понесем и отговорността, че за да се случи дадено явление ние не може всеобхватно да сме отчели влиянието на всички фактори.Да се посветим на истината, се изисква дисциплина.Тя е качеството, което стои в основата на нещата.