Донка Добавено Септември 26, 2010 Доклад Share Добавено Септември 26, 2010 Учителя отвори кутията, извади цигулката си и засвири една тъжна мелодия. Аз я записах. Учителят пееше и свиреше тази тъжна мелодия с неразбрани думи. Някакъв стар език. Той каза: — Тези думи са на Ватански език: "Вену Бахар, Салиму сенет. Туси Бахар, Вену сенет. Туси Бахар, Вену Бахар, Салиму сенет. Вену ил биют. Биют. Биют. Биют." Брат Христо попита: — Какво означават тези думи, Учителю? — "Люби и свободен бъди. Слушай вътрешния глас на Бога. Върви напред и не се колебай в пътя си". Заглавието на тази песен е "Вътрешният глас на Бога". Вътрешният глас на Бога - източник Вену Бахар - Симеон Симеонов Тази песен винаги ме е потапяла в красота и безвремие. Отначало нямах представа какво означават думите и, но те докосваха нещо дълбоко и съкровено вътре в мен. Когато разбрах значението им, малко се изненадах отначало. Думите "люби, свободен бъди, върви напред, не се колебай..." по това време съвсем не ми звучаха в тоналността, в която беше песента, нито темпото... По-скоро ми се струваше тъжна, а думите ведри и оптимистични. Трябваше ми веме докато осъзная, че любовта не е еуфорията, свободата не е бурно, побеждаващо, а спокойно усещане на сливане със света. Но за да се слееш със света, е нужно да притихне човек и да отвори сетивата си - не да се опитва да бъде чут и забелязан, а той да чува и забелязва все повече и то все по-тихите и незабележими неща... Върви напред и не се колебай - на мен ми звучеше като марш, но с годините се оказа, че маршът уморява и стяга и човек става част от неговия ритъм, загубвайки свободата си да бъде себе си. Да не се колебае човек в пътя си - това изисква не да виждаш и да знаеш, че пред теб има път, а по-скоро, че всичко в този свят е Път.... Какви са вашите усещания с тази песен? stanislava63 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 26, 2010 Доклад Share Добавено Септември 26, 2010 (edited) Донче, благодаря ти за тази песен. Не бях я слушала. Но си я пуснах два пъти и се оставих на звуците. Точно, сякаш някъде дълбоко вътре, в сърцето те докосва и тръгва нагоре. Но нежно, ненасилствано, не като при марш А като имам предвид и, че съм в житен режим, сетивата ми са съвсем отворени за хармонията и красотата. Благодаря още веднъж! Редактирано Септември 26, 2010 от Слънчева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.