Споделяш ли духовните си интереси с другите

[Донка]

Това за бисерите и свинете много пъти ме е озадачавало и ме е карало да имам противоречиви мисли.

Докато не осъзнах, че Христос има предвид не човеците, а техните мисли и чувства....

[Креми (късметче)]

Например ако започна да разправям на всички, че съм в житен режим, то все ще се случи нещо и няма да го изкарам докрай. Не мога да си обясня защо е така? Но е проверено.

Интересен пример. При мен пък е точно обратно. Е, не тръбя, но сядам да ям от житото в службата и колегите ме виждат - няма как да не обясня. И като знаят, дори ми е по-хубаво.

[Вятър*]

донякъде ти

Това го срещам и в други теми. И честно казано никак не го разбирам - на какво се дължи?

Ако някой действително е успял да се издигне на някакво по-високо ниво, той едва ли ще го тръби ден през ден, но за сметка на това другите (дори подсъзнателно) ще усещат това. Ако някой се е добрал до някоя истина, той сигурно би намерил начин да бъде полезен на себе си и на другите с нея.

но предимно от догматичната концепция на ортодокса за наличието на само един живот- тук и сега ( нали последните ще станат първи)

и последващите от това значения за равния старт пред Бог- всеки бил той богат или беден се ражда с душа, обречена на служене и по- късно сам решава как да развива това............. и намереното знание е само припомняне на вече ясна истина, защото сме се появили от една единна същност и няма начин да не сме свързани с нея

струва ми се справедлива концепцията за равния старт

мисионерството предполага равен старт, но приоритетно развитие на "мисионера", а което отново поставя въпроса за суетата поради някакво по- разширено знание

неслучайно написах за низшите духом, защото доколкото помня е тяхно цаството

за съжаление това смирение ми е чуждо

Редактирано Ноември 14, 2010 от Вятър*

[rumm]

Наистина съм се опитвала да споделям с приятели мислите и чувствата, които ме вълнуват, но в повечето случаи съм срещала приглушени усмивки и отклонен поглед. А и както споменах, наистина и аз още съм твърде неориентирана, за да мога да проведа смислен разговор. Наистина не знам в какво да вярвам - по принцип съм християнка, но някак не мога да приема на 100 процента всичко, което проповядва християнската религия. Напоследък чета почти хаотично всичко, което ми попадне, но това като че ли все повече ме обърква.

В момента се опитвам да се запозная със съдържанието на вашия сайт и учението на учителя Петър Дънов, и честно казано, от всичко прочетено до тук, като че ли това някак най-много пасва на разбиранията ми и на вътрешния ми глас.

Надявам се, с ваша помощ да успея да изясня нещата за себе си - и едва след това човек може да говори и с другите - след като има някаква яснота по въпроса.

[Диляна Колева]

Беше време .. слушах как споделяха хора край мен духовните си интереси, напористо, убедено, с желанието не просто да споделят, а да бъдат разбрани, приети и последвани. Тогава си казах, че не искам да постъпвам така. И така, духовните ми интереси ги знаят хората, които знам че ги споделят.

Много е уморително да се опитваш да споделиш с някой нещо на духовна тема по неговия начин, така че той да те разбере. Получава се, но аз лично се уморих от такива контакти. Въпреки че те са част от ежедневието, защото за всеки има нещо духовно в днешния му ден и то е най- важното за него. Вече твърде рядко попадам на разговор в който да ми се иска да взема участие. Не че аз съм много духовна, явно много се разминавам с хората край мен напоследък. За споделяне.... и дума не може да става.

[Диана Илиева]

донякъде ти

Това го срещам и в други теми. И честно казано никак не го разбирам - на какво се дължи?

Ако някой действително е успял да се издигне на някакво по-високо ниво, той едва ли ще го тръби ден през ден, но за сметка на това другите (дори подсъзнателно) ще усещат това. Ако някой се е добрал до някоя истина, той сигурно би намерил начин да бъде полезен на себе си и на другите с нея.

но предимно от догматичната концепция на ортодокса за наличието на само един живот- тук и сега ( нали последните ще станат първи)

и последващите от това значения за равния старт пред Бог- всеки бил той богат или беден се ражда с душа, обречена на служене и по- късно сам решава как да развива това............. и намереното знание е само припомняне на вече ясна истина, защото сме се появили от една единна същност и няма начин да не сме свързани с нея

струва ми се справедлива концепцията за равния старт

мисионерството предполага равен старт, но приоритетно развитие на "мисионера", а което отново поставя въпроса за суетата поради някакво по- разширено знание

неслучайно написах за низшите духом, защото доколкото помня е тяхно цаството

за съжаление това смирение ми е чуждо

Частта от моето мнение е извадена от контекста, но дори и така се разбира, че пак казвам същото - т.е хора, които действително имат нещо за споделяне не тръбят оглушително това, както и обратно

Иначе дори и тълкуванията на ортодоксалните религии не предполагат непременно, че стартът е равен. Да си припомним точно това за нисшите духом, или "последните ще бъдат първи" и т.н. Т.е обяснява се, че дори при различен старт, може да има разместено "финиширане".

Вярно, би изглеждало справедливо да има равен старт, обаче независимо от това вярваме ли в прераждане или не, вярваме ли в Бог или не, то ако се вгледаме по-обстойно в заобикалящите ни, стартът очевидно не е равен, нито пък хората са равни.

И (за да не създам погрешно впечатление) - да, според мен има йерархия, независимо дали ни харесва това или не; не само при хората, светът въобще е йерархичен. И мисля, че няма нищо лошо в това, нормално е така, справедливо е ...

[Вятър*]

Вятър*, а какво те кара да мислиш, че хората са равни?

не мисля

относно християнството- то предполага равен старт и чистота на духа, но различните избори през живота, определят финиширането или "степента" на духовност , като цитирам "низше" и т.н.

[bledolikiq]

Здравейте. От споделяне цялата ми глава е в цицини. Очевидни неща за мен за другите бяха а и още са фантасмагории. Само като спомена кого цитирам и ми излизаше цицина я отвътре я отвън. Хубаво е човек да мълчи, но като е силна водата и разбива всички прегради? Много говорех на приятелите си без да взема в пред вид че те може и да са по зелени ябълки от моята. Стигал съм до там да се запиша с телефона за да се прослушам как звучи. От моя гледна точка мисълта ми тече последователно, но за другия излиза като случайно нахвърляни думи. Споделянето е нож с две остриета: с едното може да те порежат веднага но от другата страна ще си нарежеш хляба но след време. С времето наблюдателността се увеличава и признаците дали даден човек ще те чуе стават все по видими. Едно се убедих един път го кажи а после само показвай. Интересна е реакцията на човека,ще му се да те "нареди" ама ти не му говориш а действаш. И тогава или спира да се занимава с теб или разбира че това за теб е истина(отнемаш му оръжията и той капитулира)

Бъдете Разумни и Здрави.

[Диана Илиева]

... С времето наблюдателността се увеличава и признаците дали даден човек ще те чуе стават все по видими. Едно се убедих един път го кажи а после само показвай. Интересна е реакцията на човека,ще му се да те "нареди" ама ти не му говориш а действаш. И тогава или спира да се занимава с теб или разбира че това за теб е истина(отнемаш му оръжията и той капитулира)

Бъдете Разумни и Здрави.

Да, така е, хубаво си решил.

Аз за себе си съм решила да казвам нещо два пъти. Защото все пак първият път може да се е случило нещо при комуникацията - да не съм се изразила ясно или по подходящ начин, да не са ме чули, да не са вникнали във всичко от казаното (понякога в най-същественото, а някакви по-странични думи/изречения са привлекли вниманието) и т.н. Обаче съм се убедила, че третият път е не просто излишен, не просто губене на време и енергия, ами може дори да е вреден, да доведе до излишно напрежение и др.п.

И тук да споделя нещо интересно - случвало се е някой да не ме чуе след двукратните мои обяснения, аз спирам по темата, а след време ми става ясно, че това, което съм се опитвала да представя като сериозно и важно на другия човек или хич не е било сериозно и важно (поне за него) и съм щяла да го отклоня от неговия си път, или е било дори лошо за него да чуе/разбере тази информация, или съм щяла да го подведа (несъзнателно макар), защото това сериозно и важно нещо (според мен, на онзи мой по-ранен етап) просто е било далеч от истината (не, че в настоящия етап съм непременно по-близо до истината ) ...

Ей такива неща.

Та това за споделянето от една страна и чуването/разбирането/намирането на информация от друга се развиват по доста, бих казала, неведоми пътища, от нашата скромна, човешка гледна точка; а иначе са си едни твърде закономерни и целесъобразни процеси.

Редактирано Ноември 15, 2010 от Диана Илиева

[Вятър*]

" Хау" Бледолики,

а нима не ви се е случвало да започнат да ви ограмотяват хора, които тепърва прохождат в "истината" с един детински патос на таман попрогледнало същество ? Диана ти би ли информирала някой, че накъдето отива няма изход, защото ( хипотетично) ти оттам се връщаш?

по отношение на това дали бихме волно или неволно заблудили някого, то мисля че автентичната информация се усеща,а не се превежда ( по начина, по който на едно малко дете не успяваш да му вмениш онова с пчеличките)

[Диана Илиева]

...

Диана ти би ли информирала някой, че накъдето отива няма изход, защото ( хипотетично) ти оттам се връщаш?

...

Мне. Ако не ме попита - не. Що пък да не се "разходи" до там и обратно . Личният опит е по-ценен от "спечеленото" време. Пък знае ли човек, за мен може да е нямало изход, а за него да има.

А ако пита или поне стане ясно в разговор, че търси информация и се чуди как да постъпи - тогава да. Два пъти, не повече. Ако не чуе/разбере, оставям го пак да се "разходи" до там.

-----

Вятър*, знаеш ли кога ми е било най-тежко - когато говоря с някоя майка за проблема на детето й, детето е на възраст, на която не може да вземе решение само за себе си, а майката хем вижда, че има проблем, хем нищо не предприема и оставя проблемите да се "израснат".

Не че това не е печелившата тактика в някои случаи, но при по-сериозни проблеми не бива така.

[Мария-София]

Та казвам: Искам сега да се освободите от ония заблуждения на миналото. „Блажени нищите духом“. Аз бих го превел тъй: „Блажени любещите, защото на тях е Царството небесно.“ Бих изтълкувал „блажени кротките“ – блажени умните, защото те ще наследят земята. „Блажени гонените“ – блажени, които имат оръжието на истината. Че туй е положителната страна. Вземаме да бъдеш нищ духом, да има нещо в тебе. Ако аз имам хиляди градуса топлина, мислите ли, че някой враг може да ме барне? Ако имам хиляда или две хиляди топлина, с какво ще ме барне той?

Казвам сега първата дума – „Блажени нищите духом“ – блажени, които любят. Досега Христос е казал: „Блажени нищите духом“, блажени, които оценяват любовта, които приемат любовта. Аз казвам още повече: Блаженни са онези, които предават любовта, не предават, но онези, които са проводници на Божествената любов. Едни са проводници да я възприемат, други са проводници да я предават. Сега се нуждаем от хора, които да бъдат носители на великата Божия любов в света. Много малко има, които са носители на Божията любов.

Казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно“. Превеждам: Блажени, които любят Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, тяхно е Царството небесно. То е новото учение, което [идва, б.р.] в света сега да спаси света.

Майката на съвършенството, неделно утринно Слово

Казва: Блажени нищите духом. Нищите духом, това са най-силните хора в света, нищо повече. Той не е натоварено магаре. Нищият духом не е човек, който повел 10, 20 магарета и той ги кара. Нему не му трябват магарета. Нему не му трябват магарета, той е човек и разбира законите. Като каже една дума, всичкият багаж през въздуха върви. Казва: Напред, и всичко върви – и той върви, и багажът върви. Никакви магарета не му трябват.

Неделимото,НБ

Сега, като четете Евангелието, срещате стихове, в които Христос говори за блаженствата. Той казва: „Блажени нищите духом, защото те ще наследят земята“. Кои хора считат за нищи духом? Днес сиромасите минават за нищи духом. Ще излезе тогава, че като нищи духом, сиромасите са блажени. Какво виждаме в живота? Ние виждаме, че сиромасите, освен че не са блажени, но се считат нещастни, вследствие на което вършат ред престъпления. Богатството служи като повод за извършване на много престъпления.

Каин и Авел,УБ

Казано е, запример: „Блажени нищите духом.“ Но това правило не е съгласно със съвременното разбиране на хората. Да бъдеш нищ духом днес разбират да бъдеш като овца, всеки да те стриже, всеки да те тъпче. Според Христовото разбиране нищ духом е този, когото като тъпчат силните, силните стават меки, а той става силен.

Мощните сили в природата,НБ

Редактирано Ноември 16, 2010 от Мария-София

[KirilChurulingov]

. Писанието казва: „Не хвърляйте бисерите на свинете.“

Дошло е време да добием смелостта да си признаем - свинете са вътре в нас. Това са ония неорганизирани,отрицателни мисли,които ни нападат когато сме в отлив от Божествените Любов,Мъдрост и Истина. Тези мисли не са наши,техни носители са същества изостанали в своето развите. За тях Учителя казва, че те само са се спряли на сянка под нашето дърво да разговарят и дори не искат да знаят за нашето съществуване.Те се интересуват единствено от зрелите плодове на дървото.Дали да ги нахраним с плодовете в нашата душа,придобити с толкова усилия или занесем тези плодове дар на нашия създател с багодарност за благодатта,която излива щедро върху нас със своята безгранична Любов - това е задачата,която ни предстои да решим.

"Затова казва Христос: „Внесете богатството си горе“. Горе – това е истинският смисъл на живота. "-

Марта и Мария ,Беседа, държана от Учителя на 14 януари 1917 г. в София.

[Вятър*]

Диана, тъжно наистина .... понякога се получава да мога спокойно да наблюдавам плаващите по реката, но друг път ми е трудно да оставя лодкарите на тяханат си съдба

Кирил, мерси за вектора

приличате си с Мария-София- спасители

[KirilChurulingov]

"И тъй, ще се насърчавате! Ще отправяте едни към други добри мисли, добри чувства и желания. Ще дойдат и обратните процеси на ума, на волята – ще се разгневите, ще се съмнявате – всичко това, обаче, са външни промени, не са някакви дълбоки, вътрешни бели. Това не засяга вашия живот. Ще гледате същността на нещата. Ще бъдете като онзи плувец, който пори водата с греблата си и върви напред. Вие може да срещнете по-малки или по-големи вълни, но като гребете непрекъснато с греблата си, ще достигнете брега. Ако оставите греблата си и кажете: Какво ще стане с нас, дали ще излезем благополучно на брега и т.н. – вълните могат да извият лодката ви и да ви потопят във водата. Не, вие ще държите само греблата си! Вие трябва да излезете на другия бряг! Другият бряг, това е новата култура.

И аз ви казвам: вашите гребла, вашите лопати са здрави, трябва ви само работа и то постоянна работа. "

Пътят на ученика. Основната идея

8 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 1.XII.1923 г. в гр. София

[Мария-София]

Кирил, мерси за вектора

приличате си с Мария-София- спасители

Можеш да промениш само себе си,но променяйки себе си - променяш света.

[Креми (късметче)]

. Писанието казва: „Не хвърляйте бисерите на свинете.“

Дошло е време да добием смелостта да си признаем - свинете са вътре в нас. Това са ония неорганизирани,отрицателни мисли,които ни нападат когато сме в отлив от Божествените Любов,Мъдрост и Истина. Тези мисли не са наши,техни носители са същества изостанали в своето развите. За тях Учителя казва, че те само са се спряли на сянка под нашето дърво да разговарят и дори не искат да знаят за нашето съществуване.Те се интересуват единствено от зрелите плодове на дървото.Дали да ги нахраним с плодовете в нашата душа,придобити с толкова усилия или занесем тези плодове дар на нашия създател с багодарност за благодатта,която излива щедро върху нас със своята безгранична Любов - това е задачата,която ни предстои да решим.

"Затова казва Христос: „Внесете богатството си горе“. Горе – това е истинският смисъл на живота. "-

Марта и Мария ,Беседа, държана от Учителя на 14 януари 1917 г. в София.

Eдно плюсче не стига, за да изразя дълбокото си удовлетворение от това мнение, затова просто цитирам отново. Повече такива думи - това ни трябва.

[KirilChurulingov]

"Сега ще ви дам едно правило, което ще ви помага при всички трудности и мъчнотии в живота. Нападне ли ви някаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте какъв резултат ще имате. Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго, освен една странстваща душа, която е грешила на Земята, не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място. Изпейте й една песен и кажете: не бой се, твоята работа ще се уреди! Тъй щото, всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива именно скръбни души, които седят свързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват. Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението, обърнете й малко внимание, изпейте й нещо. Ако не влезете в положението й, тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували."

Новата земя,Беседа от Учителя, държана на 13.02.1927 г. в гр.София.

Като даваме възможност на Божественото начало в нас да се проявява можем да трансформираме негативните си състояния и неприятелите си да правим наши приятели. Една мида прави от пясъчинката ценен бисер. Учителят ни казва - ние,хората можем много повече.

Редактирано Ноември 23, 2010 от KirilChurulingov