Роси Б. Добавено Септември 25, 2010 Доклад Share Добавено Септември 25, 2010 (edited) Ако ще говорим за практически опит, ето тук мисля, че всеки може да каже нещо от своя. За себе си мога да кажа, че това започва да ми е все по-голям проблем, защото: -все повече се хващам да мисля по-различно от другите около мен; -все по-малко да ме вълнуват "нормалните" неща от живота; -все повече искам да имам време за размисъл над божествените проявления; -все повече искам да споделям с хора, които ще ме разберат от две-три думи. Мисля, че за темата ме провокира и въпросът: Защо съм в този форум?(вече 4г.) И дори, когато на пръв поглед нищо интересно не се случва тук, аз се чувствам комфортно, защото зная, че съм сред съмишленици. Когато казвам " другите", имам предвид хората, които не се интересуват от тези въпроси, над които мислим и пишем в темите на този форум. Как се чувствате сред тях, споделяте ли и какво от духовните си търсения и открития? Мислите ли, че е хубаво или не да го правим? И нека уточня, нямам предвид да ги поучаваме как да живеят живота си. Редактирано Септември 25, 2010 от Роси Б. Креми (късметче), Розалина, Слънчева и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Септември 25, 2010 Доклад Share Добавено Септември 25, 2010 Роси Б., аз съм благодарна на форума, че точно тук намерих приятели и за реалния живот. Ами споделях си разни "безумици" и си намерих сродни души. Аз споделям само на място и на хора имащи същото себеусещане като мен. Не обичам да ме обявяват за куку и за сектантка, това се случваше често преди като си говорих навсякъде и се опитвах да обясня на света колко съм права Вече споделям само с хора, които ще ме разберат без сдуми, другото е хабене на енергия, Всъщност разбрах, че всичките тези "дефекти" са моте най-големи плюсове . Не си сама в тези усещания, много сме хората като теб. Аз много сълзи пролях, че ми има нещо и не съм като другите сега ми е смешно. Минаването през този етап дава огромни дарове на човека. Креми (късметче), Розалина, Пламъче и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 25, 2010 Доклад Share Добавено Септември 25, 2010 (edited) Не споделям и не налагам на никого нито духовните си виждания,нито уча хората как да живеят.Защо?Защото имах "приятели" които твърде активно споделяха с мен първо комунистическите си (изкривени!) виждания,след това ми рекламираха това, след това това,сега не знам на кой Бог се кланят за материални облаги... Аз приемам духовните интереси за нещо твърде лично и се старая да не споделям своите с всекиго. Във форума има доста хора,които имат сходни с моите духовни интереси. Редактирано Септември 25, 2010 от Пламъче Донка и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Септември 25, 2010 Доклад Share Добавено Септември 25, 2010 Eshavt, твоята тревога я намирам за съвсем естествена.Била съм в подобни ситуации, да се чудя как да се впиша в социалния кръг.Имах моменти, когато пояснявам на достъпен език, според нивото на събеседника си.Колкото повече минава времето, с усърдие работя върху това да стига до съзнанието на любимите ми хора философията на Учителя.На мен ми е приятно, усещам разбиране, толерантностРазлични са методите, начините и наистина си заслужава вниманието и търпението Донка и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Мария-София Добавено Септември 25, 2010 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Септември 25, 2010 Ако ще говорим за практически опит, ето тук мисля, че всеки може да каже нещо от своя. За себе си мога да кажа, че това започва да ми е все по-голям проблем, защото: -все повече се хващам да мисля по-различно от другите около мен; -все по-малко да ме вълнуват "нормалните" неща от живота; -все повече искам да имам време за размисъл над божествените проявления; -все повече искам да споделям с хора, които ще ме разберат от две-три думи. Мисля, че за темата ме провокира и въпросът: Защо съм в този форум?(вече 4г.) И дори, когато на пръв поглед нищо интересно не се случва тук, аз се чувствам комфортно, защото зная, че съм сред съмишленици. Когато казвам " другите", имам предвид хората, които не се интересуват от тези въпроси, над които мислим и пишем в темите на този форум. Как се чувствате сред тях, споделяте ли и какво от духовните си търсения и открития? Мислите ли, че е хубаво или не да го правим? И нека уточня, нямам предвид да ги поучаваме как да живеят живота си. Смисълът,който влагаме в думите и понятията няма нищо общо с този,който ползват масово хората.Наскоро го установих в един разговор,когато започнаха да ми обясняват назидателно що е религия и вяра....Прекъснах разговора,като обясних,че няма смисъл от него,защото говорим на различни езици и те по принцип са прави.В този миг разбрах,че промяната е тотална и няма връщане назад. Огромно удоволствие е когато имаш възможност да общуваш с някой на твоето ниво....Празник за Душата. Предпочитам да си чета и осмислям,а нещата от живота "нормалните" просто ги изпълнявам ,мислейки над поредната тема...Сега обаче живея много по-съзнателно в материята. Отдавна избягвам всякакви празни купони,сбирки и суета...Загубено напразно време... Понякога ми се случва да срещна започнала да търси душа и отварям " торбата с приказките",но това,което казвам цели да провокира търсения и мислене. Пътят е много самотен,добре че от един момент нататък си ставаме самодостатъчни и срещите със сродни души някак зачестяват... Ники го е казал много добре в темата за Аскетизма: В началото интересът ни е изцяло навън, към света. След време, интересът ни към външното започва да се насища ("Няма нищо ново под Слънцето." Еклисиаст) и в нас се оформя желание за търсене на същинското на вече в друга посока. Тогава започваме да гледаме навътре (към света). Минава още време и нашият интерес все повече е запленен е вътрешната необятност. Колкото по-навътре достигаме, толкова по-тихо става. Най-подир се явява Мира и Тишината. Покой, Шаббат, Почивка, Презареждане... и всичко това за да изгрее Любовта накрая. Можеш да гледаш на света от позицията на някой, който се взира навън, от позицията на някой, който се взира навътре и от позицията на някой, пред който няма разделения (вътре, вън). В Будизма това се нарича - да виждаш нещата такива каквито са. Лъчезарна, Креми (късметче), Рассвет и 4 others 7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Септември 25, 2010 Доклад Share Добавено Септември 25, 2010 (edited) Да, споделям, и то много. Mного и различни хора са ми приятни. Други са присъстващи в живота ми и е необходимо да общувам с тях... впрочем и те са приятни поне в някаква степен. С всички комуникирам по общите допирни точки. Освен това, според способността им да ме разберат, споделям и за интересите си, които може да не са общи, но да им бъдат полезни. Няма значение, как ме окачествяват, старая се да има мир и конструктивност в диалога ни, полезен и приятен обмен и за двете страни. Редактирано Септември 25, 2010 от късметче Розалина, Пламъче и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 26, 2010 Автор Доклад Share Добавено Септември 26, 2010 Смисълът,който влагаме в думите и понятията няма нищо общо с този,който ползват масово хората.Наскоро го установих в един разговор,когато започнаха да ми обясняват назидателно що е религия и вяра....Прекъснах разговора,като обясних,че няма смисъл от него,защото говорим на различни езици и те по принцип са прави.В този миг разбрах,че промяната е тотална и няма връщане назад. Огромно удоволствие е когато имаш възможност да общуваш с някой на твоето ниво....Празник за Душата. Предпочитам да си чета и осмислям,а нещата от живота "нормалните" просто ги изпълнявам ,мислейки над поредната тема...Сега обаче живея много по-съзнателно в материята. Отдавна избягвам всякакви празни купони,сбирки и суета...Загубено напразно време... Понякога ми се случва да срещна започнала да търси душа и отварям " торбата с приказките",но това,което казвам цели да провокира търсения и мислене. Пътят е много самотен,добре че от един момент нататък си ставаме самодостатъчни и срещите със сродни души някак зачестяват... Ето така се чувствам понякога и аз. Благодаря на Мария-София за точните думи! По принцип зная, че е хубаво да се говори на някой, който проявява интерес и задава въпроси. Но дали и тогава можеш да споделиш всичко, което мислиш? Как да прецениш колко и какво да кажеш? И още нещо като акцент: Май ставам доста мълчалива от предпазливост да не изпусна някоя "ненормална" идея или дума. А дали това мълчание е от полза за мен и за другите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Септември 26, 2010 Доклад Share Добавено Септември 26, 2010 Роси Б. , аз от опит мога да ти кажа, че не всичко се казва. Това е трудно! Много често искам да кажа неща на събеседника но не го правя, няма да го приеме, не е узрял за този плод. Установих, че първо притеглям кой до къде и как и след това казвам мъничко. Дълги години си създавах врагове с казването, сега си мълча и ми е мир на душата и на главата. Много хора препочитат да живеят в лъжа, така им харесва и това ги държи. Истината не е за всеки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 27, 2010 Доклад Share Добавено Септември 27, 2010 Чакайте малко. Тук в постовете вече срещам да се говори за разни нива, недоузряване, истина .... Темата беше съвсем друга и съвсем простичко зададена - Споделяте ли с другите духовните си интереси? Никой не е казал, нито има някаква гаранция, че примерно моите възгледи и интереси (доколко са духовни е съвсем друг въпрос) ме издигат на някакво друго по-високо ниво от другите, дето не мислят така и не се интересуват точно от това, нито че те са истината, а другите хора са заблудени и т.н. Това го срещам и в други теми. И честно казано никак не го разбирам - на какво се дължи? Ако някой действително е успял да се издигне на някакво по-високо ниво, той едва ли ще го тръби ден през ден, но за сметка на това другите (дори подсъзнателно) ще усещат това. Ако някой се е добрал до някоя истина, той сигурно би намерил начин да бъде полезен на себе си и на другите с нея. А някой, който не е в състояние да помогне на себе си дори или на най-близките си, колкото и да обяснява на мен или на някой друг, колко е високо духовен и колко истини знае, едва ли ще му повярваме. На въпроса на Роси - да, споделям, но само с хора, които преценям, че биха се заинтересували от тези неща, за които им говоря. Какъв е смисъла да говоря на някой за нещо, дето хич не го вълнува - в случая не говорим дори за вярване, просто няма да ме чуе, както аз примерно не чувам, ако някой ми говори за Формула-1. Също - не намирам, че е лошо, грешно или не знам какво, за дето не се държа като мисионер. Първо - не мисля, че съм достигнала до някакво дълбоко познаване на истината, че да поучавам другите; в този смисъл, дори когато споделям нещо, го правя като поднасяне на интересна информация. Второ - ако някой нещо го вълнува, той сам ще потърси инфо, дали от мен или от другаде ... ако е от мен - разбира се, ще разкажа това, което знам по въпросите, които го вълнуват. Иначе в началото и аз се притеснявах, че моите възгледи са доста по-различни от тези на болшинството хора. В последствие, може би поради някакво привличане на такива странни "птици" , поетапно при мен се изредиха на работа хора с различни религиозни убеждения. Някои от тях (да не кажа всички ) имаха желание да се държат като мисионери. Нещата в един момент станаха такива, че се принудих да забраня разговори на работното място по религиозни въпроси. Сега аз не се притеснявам и не крия съзнателно и старателно моите възгледи, но и в никакъв случай не мисионерствам. Розалина, Донка, Креми (късметче) и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Септември 27, 2010 Доклад Share Добавено Септември 27, 2010 Диана, права си,но думата ниво аз я употребявам условно.Със сигурност Може да се намери по-точна дума.Не става въпрос за градиране- по-високо или ниско.Извинявам се за недоразумението. Моята оценка за хората се базира на това,доколко човека има морал,етика,и ако щеш на спазване на 10 Божи заповеди. В случая се сещам за онази сцена от "Зорба гъркът",където Антъни Куин обясняваше,как е ходил на война,убивал,срещал всякакви хора...и сега не делял хората на гърци,българи и тн.т. а на добри и лоши хора.И тук ще вметна,за да няма недоразумение отново,добри са хората,които "подават и другата буза" и" дават втората риза" най -елементарно казано,а лоши-това са хората,които живеят под закона на Стария завет "зъб за зъб ,око за око".Нека не забравяме,че сме на прага на следващия завет-Завета на Синовете Божии и епохата на Любовта. Колкото до мисионерстването,отново терминът е остарял и определено неудачен,защото носи стари енергии. Когато бях в началото на Духовния си път,с малко знания и много жажда за тях,бях много вдъхновена,когато по-знаещи и напреднали разговаряха на тези теми с мен.Те са ми били временни водачи в тези етапи и много са ми помогнали.Имам няколко такива в миналите години,сега имам също такива.Много съм им благодарна.Все пак няма нищо случайно...Така че,споделянето с търсещи души е много важно,особено когато имат въпроси към теб...Ти си проводника в момента.И това няма нищо общо с мисионерстване,а само радост от малката помощ,която можеш да дадеш... Не знам доколко съм ясна,защото думите с които разполагаме като човешки език,са бедни,за да изразят усещанията в духовната сфера.Точно това имах впредвид,когато писах,че говорим на различни езици в горния пост.И радостта от контакта със сродна душа-няма нужда от безкрайни уточнения,неизказаното зад думите е ясно . Хубав ден на всички! Роси Б. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 27, 2010 Доклад Share Добавено Септември 27, 2010 Мария-София, сега вече всичко е ясно Роси, пропуснала съм един въпрос, а той е и много важен според мен - По принцип зная, че е хубаво да се говори на някой, който проявява интерес и задава въпроси. Но дали и тогава можеш да споделиш всичко, което мислиш? Как да прецениш колко и какво да кажеш? Не споделям всичко. Вече. В началото бях с някакво много ... какво да кажа ... детско отношение по въпроса: любознателна, ентусиазирана, с желание да изтърся на който пожелае всичко което съм узнала, разбрала (нали се сещате как разказват децата, с грейнали очи, всичко, открай-докрай, горди колко много знаят или какво интересно нещо са наблюдавали или преживели). Последваха няколко ситуации, които ме убедиха, че не бива така. Сега внимавам, обмислям, а и някакво вътрешно чувство от време на време ме възпира. Розалина, Иво, Роси Б. и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Септември 28, 2010 Доклад Share Добавено Септември 28, 2010 Чакайте малко. Тук в постовете вече срещам да се говори за разни нива, недоузряване, истина .... Темата беше съвсем друга и съвсем простичко зададена - Споделяте ли с другите духовните си интереси? Никой не е казал, нито има някаква гаранция, че примерно моите възгледи и интереси (доколко са духовни е съвсем друг въпрос) ме издигат на някакво друго по-високо ниво от другите, дето не мислят така и не се интересуват точно от това, нито че те са истината, а другите хора са заблудени и т.н. Това го срещам и в други теми. И честно казано никак не го разбирам - на какво се дължи? Ако някой действително е успял да се издигне на някакво по-високо ниво, той едва ли ще го тръби ден през ден, но за сметка на това другите (дори подсъзнателно) ще усещат това. Ако някой се е добрал до някоя истина, той сигурно би намерил начин да бъде полезен на себе си и на другите с нея. А някой, който не е в състояние да помогне на себе си дори или на най-близките си, колкото и да обяснява на мен или на някой друг, колко е високо духовен и колко истини знае, едва ли ще му повярваме. Подкрепям това мнение. Попаднах и на думите на Учителя, които вероятно ще внесат повече светлина: не е нужно всички хора да имат еднакви разбирания. Разбиранията на хората се определят от степента на техните съзнания. Казва се, че човек трябва да има духовни разбирания. Въпросът не е за духовните разбирания на хората. Духовното разбиране подразбира съдържанието на нещата, а смисълът на живота седи в онова съдържание, което човек може да приложи. Идете в Галилея Иво и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 28, 2010 Доклад Share Добавено Септември 28, 2010 По принцип човекът е социално същество. Образуването на група или принадлежността ни в дадена група е дълбоко заложено в нас. Нормално е когато някой оформи нов поглед над себе и за света около себе си, да иска да го сподели, да оформи група, да получи приемственост и съпричастност. Всеки е имал такива моменти, когато е искал да сподели своето голямо ново нещо с хората без да мисли за тяхната реакция. Неприемането обикновено е студеният душ на неразбирането, от който много хора, много се засягат. Тези състояния на желание за споделяне, понякога не можем да ги овладеем и те съответно носят своите ситуации, които дават на споделящия опит. Често когато си направим снимка след дълга пауза, се изненадваме колко сме се променили, въпреки че се виждаме в огледалото всеки ден. Същото е и с хората около нас, те виждат наше моментно състояние на споделяне, което определят като странно и различно, защото не знаят, че ние дни или месеци на ред сме развивали мисълта си в тази насока. Те виждат нашата моментна снимка, без да знаят за нашите мисли всеки ден. И от тук идва разминаването. След като сами себе си не можем да познаем понякога, няма защо да очакваме, другите да ни виждат с нашите очи всеки път. Креми (късметче), Пламъче, Vespertine и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 28, 2010 Доклад Share Добавено Септември 28, 2010 Ако ще говорим за практически опит, ето тук мисля, че всеки може да каже нещо от своя. За себе си мога да кажа, че това започва да ми е все по-голям проблем, защото: -все повече се хващам да мисля по-различно от другите около мен; -все по-малко да ме вълнуват "нормалните" неща от живота; -все повече искам да имам време за размисъл над божествените проявления; -все повече искам да споделям с хора, които ще ме разберат от две-три думи. Мисля, че за темата ме провокира и въпросът: Защо съм в този форум?(вече 4г.) И дори, когато на пръв поглед нищо интересно не се случва тук, аз се чувствам комфортно, защото зная, че съм сред съмишленици. Когато казвам " другите", имам предвид хората, които не се интересуват от тези въпроси, над които мислим и пишем в темите на този форум. Как се чувствате сред тях, споделяте ли и какво от духовните си търсения и открития? Мислите ли, че е хубаво или не да го правим? И нека уточня, нямам предвид да ги поучаваме как да живеят живота си. За да споделя нещо, трябва да съм почувствал искрен интерес към духовното в човека отсреща. Не поставям никакви други условия относно това с кого ще разговарям на духовна тематика. Разбира се според човека ще преценя какво и колко да споделя, но ако в човека отсреща има интерес, винаги има какво да се сподели, без значение на духовното му равнище. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Септември 28, 2010 Доклад Share Добавено Септември 28, 2010 Духовните интереси, незнам защо ,но почити във всеки съм виждала вяра.Дори в хора, които на пръв поглед и на втори са студени се е случвало, когато заговорим за това независимо колко страно се е развил разговора в тази посока се усеща топлина и сякаш омекват.С мъжете по-трудно говоря на тази тема.Но там сякаш справедливоста и разума пак дават някаква правилна насока,която аз лично тълкувам като духовното в тях,понякога дори имам усещането ,че просто вярват ,но не го казват.В едно съм сигурна много различно е разбирането за духовното в хората-срещала съм го в почити всички.От друга страна и не всеки има силите да живее спрямо разбиранията си.Дори с еднакви разбирания може да живеем в различна степен спрямо тях.За мен по-скоро има моменти за разговор за тези неща,но не съм се ограничавала от човека почити никога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Септември 29, 2010 Доклад Share Добавено Септември 29, 2010 За да споделя нещо с някого трябва да почувствам вдъхновение. Опита е показал, че не ми ли иде от вътре, по добре е да си трая. Някога, като разбера че другия има духовни интереси, не бързам да разкрия своите. Дори съзнателно ги крия. Разговора става по-интересен. Или пък като искам да изразя някаква идея, си служа с уличен жаргон (та дори и с цинизми) - и има резултат, защото говоря на техния образен език. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Септември 29, 2010 Доклад Share Добавено Септември 29, 2010 Споделяш ли духовните си интереси с другите Да, правех го с огромно желание, но с времето научих някои добри уроци. Честно, до сега само с един единствен човек съм могла да разговарям истински за нещата които ни вълнуват. Не че с другите е било фалшиво, истинско винаги е било, но мисълта ми е че най- добре се разбирам по тези въпроси само с един единствен човек. Видим ли се времето просто спира... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
rumm Добавено Ноември 12, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2010 Много са малко хората, с които изобщо мога да говоря по въпроса.А и това, което ми прави впечатление е, че човек наистина трябва да достигне определена възраст, за да се замисли за душата. И сигурно е нормално - докато си по-млад, те занимават други въпроси - семейството, работата, проблемите на все още малките деца. А когато децата порастнат, усещаш някаква празнина в себе си, и тогава се отваря вратата към духовното - забелязала съм го и при други. Макар, че в случая е важно по къкъв начин ще използваш тази врата.Основното е, да БЪДЕШ ДОБЪР, отворен към проблемите на околните,поне да се опиташ да подобриш нещата. Знам, че живеем в такова общество, че това не винаги е възможно, пък и не е начина да казваш направо на всички колко са лоши и че трябва да станат добри - с това не се постигат резултати.А по принцип все още и аз не мога да си изградя твърда позиция, за да мога да говоря Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 12, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2010 Румм! Винаги съм имала нужда да споделям - отначало беше една от моите приятелки, но с времето усетих, че се разминаваме в начина, по който се развиваме и прилагаме. После намерих своите приятели - тук в този форум и в братството нет. Благодаря на Георги и Пламен и на Иво и Ради и Васил, че са създали тези места - това е най-ценното нещо за Бог и за Учението, което са направили досега, макар и не знам какво друго са направили... Няколко години по-късно, след като вече познавах доста хора от страната и споделях и работехме заедно, дойде моментът да се запозная и с хора от моя град. Имало е защо. Ако беше станало обратно... не знам, можеше никога да не съм била тук. После започнаха да се появяват "случайно" хора, които, се оказа са били някъде близо до мен и пътищата ни са се пресичали отдавна, но никога не сме се познавали, а с някои сме, но не сме знаели за духовните си интереси или още не сме ги имали тогава.... Сега ми е много хубаво и в курса по паневритмия и в курса по пеене - някакво усещане за близост и сигурност и спокойстви, пълноценно общуване - без много думи, но и думите имат смисъл винаги... Розалина, stanislava63 и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вятър* Добавено Ноември 13, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2010 (edited) притеснителен е факта, че тези, които има какво да споделят от духовния си път и интереси, си мълчат или недоизказват мислите/ усещанията си затова пък " мисионери" много Редактирано Ноември 13, 2010 от Вятър* Vespertine и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 13, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2010 Не е притеснително, нормално е това; когато човек желае да сподели нещо по-съществено, много е важно каква е аудиторията (важно е не толкова за споделящия, а за отсрещната страна). И това, че има много "мисионери" също е нормално или поне разбираемо Иво 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Ноември 14, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2010 Но не можеш да стъпиш в къщата на някой човек, ако този човек не те обича. И не можеш да помагаш някому, ако той не вярва в тебе. В Божествения свят можеш да помагаш на хора, които имат вяра в тебе. Писанието казва: „Не хвърляйте бисерите на свинете.“ Нищо повече. Пътят на светиите , 17. Утринно Неделно Слово, държано на 5 февруари 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев. Небето – малко облачно. Времето – меко, свежо stanislava63 и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вятър* Добавено Ноември 14, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2010 Ако говориш с цитати и те са в унисон с твоето усещане за света, то кои са свинете? и ако са низшите духом, тогава предпоставяме, че не сме встъпващи равни, че наистина вярваме в нивата на "развитие" и някои от по- горните автори са прави да твърдят, че не всеки е "еволюирал" духовно за беседа и споделяне Понякога се случва да влезеш непоканен в някоя къща, но без да знаеш да отключиш врата, чрез която много други освен теб да са поканени- неведоми са пътищата KirilChurulingov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Ани Добавено Ноември 14, 2010 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Ноември 14, 2010 Аз мисля, че има разлика между споделяне, разговаряне по някоя беседа от Учителя или друг автор и споделя на опитности в които тепърва се утвърждаваме. Предполагам, че все пак има неща за които не трябва да се говори защото може да ги загубим. Например ако започна да разправям на всички, че съм в житен режим, то все ще се случи нещо и няма да го изкарам докрай. Не мога да си обясня защо е така? Но е проверено. А ето какво казва Учителя по този въпрос: Не тръбете пред хората, че Бог живее във вас, но покажете на опит силата си. Ключът на живота Иво, KirilChurulingov, Рассвет и 4 others 7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 14, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2010 Вятър*, а какво те кара да мислиш, че хората са равни? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.