Kоя беше най-впечатляващата ви Паневритмия това лято?

[Светла_Б]

Равноденствието отбеляза настъпване на "тъмната част от годината" - външната светлина намалява, вътрешната виделина трябва да се увеличава. Тези дни си припомнях първата паневритмия за годината, празничните паневритмии, паневритмчината вълна... коя беше стъпката напред това лято... А при вас как е? Кое пролетно-лятно преживяване ще ви свети и сгрява?

[НелиТ]

Най-вълнуваща за мен беше последната Паневритмия вчера. "Запознах се" отново с моя първа братовчедка, която беше пристигнала от друг град с група да празнуват с нас. Оказа се, че нито една от нас не е подозирала за другата, че сме и сестри...Пък и през годините не се срещаме особено често. Танцувахме заедно. Много сме щастливи. Изживяването е много красиво.

[i_t_a_k_a_t]

Паневритмията на 20.08 2010 на Рила дълго няма да забравя! Хармонията ,която се получи ,лекотата и усмихнатите лица на хората ,това беше най-щастливия ден за мен!

[Розалина]

Здравейте.

Няколко бяха за мен,запомнящите се паневритмии през тази година.

Първата - в село Изворово Казанлъшко по време на семинара там ,заради удоволствието да бъда сред много приятели на паневритмия.

Вълната на 11.07,която ме зареди по един много особен начин и е едно от преживяванията,към които ще се връщам мислено ,в очакване на пролетта.

Паневритмия на 19.08 до езеро Бъбрека в Рила.Впечатляваща,силна,хармонична.Хорът,музикантите,Симеон Симеонов=от моя гледна точка перфектен водещ на това изумително събитие.Огнян Николов ,който направи импровизирано и много красиво изпълнение на песни накрая.

Имах и няколко много силни панеритмии на нашата малка полянка на Кенана.Силни,с хармонията между участниците..

Поздрави на всички и до нови срещи.

Редактирано Септември 23, 2010 от Klaudia

[helen]

За мен тази година беше много специална и няма как да я забравя, защото играх за първи път Паневритмия. Играх на ралични места – на всичките за първи път. Ходила съм и преди там, и то няколко пъти, но никога не съм играла. Впечатленията и изживяванията, които съм имала преди са безцветни на фона на това, което почувствах през тази година. Интересното е, че на всички тези места почувствах едно и също – забравих за останалия свят. Времето наистина спря. Живеех само в момента – бях тук и сега.

Първата Паневритмия, която изиграх беше в Пловдив. Бяхме малко хора, защото беше делничен ден, но това не ми попречи да почувствам радост и да съм вдъхновена след това през целия ден. Изключително съм изненада, че през цялото време бях концентрирана, но си мисля, че това се дължи на човека, с когото играх.

Първата ми Паневритмия на Мадара беше магична. За първи път играх с жива музика.

Имаше мъгла и цялата атмосфера ми напомни за самодивите от нашия фолклор. Светът изчезна за мен. Спомняте ли си в Аватар онези летящи планини? Имах чувството, че платото се рее във въздуха. Тогава ме заля вълна от Любов. За първи път Я усетих толкова силно.

Мисля, че всеки знае какво е да играеш за първи път на езерата. Сега отново ме заливат същите усещания, когато се пренеса там. Според мен, най-хармоничната Паневритмия бе на 21.08. на Езерото на чистотата. Тогава най-добре усетих хармонията между всички присъстващи.

Бях изпълнена с благодарност и любов. Единственото което ми идваше да направя бе

Първата ми Паневритмия във Варна, на Братското лозе, по нищо не отстъпи като усещане на тези в Рила. Бях в хармония със себе си, с моя партньор и с всички останали.

За краткия си опит, който натрупах тази година мога да споделя следното: според мен мястото на което играеш не е от толкова голямо значение. Естествено, че всеки предпочита да играе на езерата, но това усещане можеш да го имаш и на друго място. А и нали идеята е това, което постигнеш горе да успееш да го задържиш и когато си долу. Мисля,че когато играеш с някой близък, Паневритмията те приближава още повече до него, и ми се струва, че има някаква специална връзка след това. С непознати не съм играла още и не мога да кажа, какво става.

[Светла_Б]

Лятото свърши, но вчера имахме една много впечатляваща паневритмия по време на семинара за преподаватели в Арабанаси. Бяхме решили да отбележим датата 10.10.2010 с песен и формули в 10:10, но някой предложи да изиграем и първите 10 упражнения, така че в 10ч. и 10 мин. (астрономическо време) излязохме на двора на къщата, където Учителя е получил "Завета". Беше ясно, слънчево и топло. Играейки десетте упражнения - десетте стъпки в еволюцията на човешката душа, като че ли се усетихме в друго етерно пространство - на пълен мир и хармония. Преди това имаше някои дискусии, както често става около някои детайли. Когато свършихме, осъзнавахме - и някои го изказаха на глас - че ето, радостта, която изпитахме заедно - това е същността на паневритмията.