Guest Мона Добавено Септември 23, 2010 Доклад Share Добавено Септември 23, 2010 Не прибавяй огън към огъня и не изливай вода в морето. (Овидий) Дали това е изкуството да се живее без крайностите на любовта и омразата или е времето да се обърнеш навътре към себе си и духовно да емигрираш … Да изчезнеш в думите, които се нижат една след друга, ала не споделят нищо, а са само усложнен декор за абсурдна пиеса, в която актьорът води монолог пред празна зала? Да не слагаш сол в раната, да не говориш за болезнените си спомени, да не припомняш и да не обвиняваш (огън към огъня), да не раздаваш прекалено сърцето си, да не „изливаш” любовта си безцелно … Не можем да очакваме различни резултати, ако действаме всеки път по един и същи начин, нали? Подобното с подобно се привличат, но всъщност, дали е така наистина? Съмнявам се. Морето е пълно – какво можем да му дадем? Ако прибавим огън към огъня, ще изгорим. Ако споделим твърде много себе си, рискуваме да се удавим. Ако се гневим премного на някого, сърцето ни ще обгори … Тази мисъл доста ме затруднява, защото ме отпраща поне в 10 измерения на разсъждения. Какво мислите вие? erendil, Розалина, Пламъче и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 23, 2010 Доклад Share Добавено Септември 23, 2010 (edited) Като се има предвид, че това е късметче от кафе е хубаво наистина човек да се замисли над смисъла. А той според моето единствено измерение е ни повече, ни по-малко от: "не преливай от пусто в празно" Демек (хубава българска дума), стига с произволните разсъждения. Редактирано Септември 23, 2010 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 23, 2010 Доклад Share Добавено Септември 23, 2010 Като се има предвид, че това е късметче от кафе е хубаво наистина човек да се замисли над смисъла. А той според моето единствено измерение е ни повече, ни по-малко от: "не преливай от пусто в празно" Демек (хубава българска дума), стига с произволните разсъждения. Дали е късметче от кафе? Има ли значение? Преди всичко е от Метаморфози. Благодаря за конструктивния анализ, понякога не виждам смисъл изобщо да пиша. Благодаря отново. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 23, 2010 Доклад Share Добавено Септември 23, 2010 Няма защо. Понякога някоя фраза ти осмисля целия ден и не само Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 23, 2010 Доклад Share Добавено Септември 23, 2010 (edited) "Не прибавяй огън към огъня и не изливай вода в морето" Овидий Нещата извън теб са такива каквито са и е неразумно да се опитваш да ги променяш,защото това не е по силите ти,и единственото което ще постигнеш е да си навредиш. Така го разбирам. Редактирано Септември 23, 2010 от granat1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Септември 23, 2010 Доклад Share Добавено Септември 23, 2010 (edited) Не прибавяй огън към огъня и не изливай вода в морето. (Овидий) Дали това е изкуството да се живее без крайностите на любовта и омразата или е времето да се обърнеш навътре към себе си и духовно да емигрираш … Да изчезнеш в думите, които се нижат една след друга, ала не споделят нищо, а са само усложнен декор за абсурдна пиеса, в която актьорът води монолог пред празна зала? Да не слагаш сол в раната, да не говориш за болезнените си спомени, да не припомняш и да не обвиняваш (огън към огъня), да не раздаваш прекалено сърцето си, да не „изливаш” любовта си безцелно … Не можем да очакваме различни резултати, ако действаме всеки път по един и същи начин, нали? Подобното с подобно се привличат, но всъщност, дали е така наистина? Съмнявам се. Морето е пълно – какво можем да му дадем? Ако прибавим огън към огъня, ще изгорим. Ако споделим твърде много себе си, рискуваме да се удавим. Ако се гневим премного на някого, сърцето ни ще обгори … Тази мисъл доста ме затруднява, защото ме отпраща поне в 10 измерения на разсъждения. Какво мислите вие? Интересна тема за размисъл Мона.Благодаря.Не съм срещала тази мисъл на Овидий в късметче на кафе,макар напоследък тия късметчета да са доста отегчителни с желанието за оригиналност.,но това е друга тема. Не прибавяй огън към огъня и не изливай вода в морето. (Овидий) Освен очевидното безмислие да прибавяме нещо към многото от същото нещо ,тази мисъл на Овидий мен ме води в една друга посока на размисъл.. Не прибавай огън към огъня,означава недей да разпалваш конфликтите и бушуващите страсти.Ако не можеш да ги охладиш и загасиш,поне не ги разпалвай,защото огънят е опасен,когато излезе извън очертанията на кръга,в който гори.Водата също е хладна и приятна,когато е море,река или друг естествен воден източник,но ако е например язовир и се скъса бента,придошлата вода опустошава всичко .Така,че моето първично разсъждение е свързано с това,дали човек търси война или мир. Един мой познат например казва за себе си,къде на шега,но май е истина-"Аз готов скандал не развалям".Той наистина е човек ,който се чувствува добре в конфликтни ситуации и като боец в боя.И изобщо не става за миротворец. Поздрави Редактирано Септември 23, 2010 от Klaudia Пламъче и Роси Б. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Септември 23, 2010 Доклад Share Добавено Септември 23, 2010 A може би един по-широк контекст ще даде исканата от Овидий насока? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Септември 23, 2010 Доклад Share Добавено Септември 23, 2010 Много мъдра мисъл, но може да поразсъждаваме малко в друга посока. "Не прибавяй огън към огъня". Защо? Когато слагаме дърва в огъня, той гори и ни топли по-дълго, на него си приготвяме храна, пеем песни, смеем се, споделяме... "Не изливай вода в морето". Защо? Когато реката се влива в морето, това е най-естественото нещо. Ако морето не се храни от по-малките води, постепенно ще се изпари. Ех, че е хубаво на плажа, а също да се къпеш и да плуваш... Водата обаче да е чиста... ПП. Това са просто частни случаи, не са обобщения. Не ми се обобщава. Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 23, 2010 Доклад Share Добавено Септември 23, 2010 "Не прибавяй огън към огъня"-ако огъня си гори и прибавиш още, може да лумне и да пострадаш или други да пострадат... Ако любовта е огън, може да се приема в дози поносими, да не изпепелява... "Не изливай вода в морето"-то си има достатъчно вода, не е нужно да прелива... Ако тихата река бавничко си пробива път, с ненасилие, то преливащото море може и много бели да направи... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Септември 23, 2010 Доклад Share Добавено Септември 23, 2010 (edited) Много мъдра мисъл, но може да поразсъждаваме малко в друга посока. "Не прибавяй огън към огъня". Защо? Когато слагаме дърва в огъня, той гори и ни топли по-дълго, на него си приготвяме храна, пеем песни, смеем се, споделяме... "Не изливай вода в морето". Защо? Когато реката се влива в морето, това е най-естественото нещо. Ако морето не се храни от по-малките води, постепенно ще се изпари. Ех, че е хубаво на плажа, а също да се къпеш и да плуваш... Водата обаче да е чиста... ПП. Това са просто частни случаи, не са обобщения. Не ми се обобщава. kuki Не ми хрумна да разсъждавам в тази посока., Ако се абстрахираме от Не-символ на забрана,на отрицателно утвърждение,на предупреждение,разбира се ,че ще намерим аргументи за това да поддържаме огъня и да изливаме водата в морето. Това ми дава повод да се запитам дали пък така наречените крилати мисли все пак не губят значението си или част от него с времето.В смисъл,че те принадлежат на времето,в което са се родили.Съдържат мъдрост,но...Вие ,надявам се, разбрахте въпроса ми.Усъмних се в Овидий,току що. Редактирано Септември 23, 2010 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Септември 23, 2010 Доклад Share Добавено Септември 23, 2010 Каквото и да прочета, каквото и да ми кажат, обикновено се питам: ами ако не е така, а иначе? Това е начин на мислене. Тук си позволявам да споделям мислите си, но в живота съм обикновено тиха и кротка; дори да ме лъжат явно, само се усмихвам и си мълча. Мисленето "право и наобратно" ми е спестило доста заблуди. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 23, 2010 Доклад Share Добавено Септември 23, 2010 (edited) Не прибавяй огън към огъня и не изливай вода в морето. (Овидий) ... Тази мисъл доста ме затруднява, защото ме отпраща поне в 10 измерения на разсъждения. Какво мислите вие? За мен това е перефраза на препоръката за следването на средния път. Редактирано Септември 23, 2010 от Диана Илиева B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Септември 24, 2010 Доклад Share Добавено Септември 24, 2010 Можеш ли война да спреш с военни действия? А любовта нуждае ли се от външни утвърждения, за да съществува? Ако чашата е празна, с празнота няма да я напълниш. Ако е пълна, ще искаш ли да наливаш в нея? Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 24, 2010 Доклад Share Добавено Септември 24, 2010 Ако водата е символ на спокойствие, а огънят на ярост, какво бихме спечелили ако ги надграждаме? Нищо. Противоположностите се привличат по подобие . Като парченцата на пъзела много подобни, но ако не са противоположни не напасват. На водата и трябва суша, дъно на което да се събере. На огънят му трябва въздух, който да го разгори. Иначе морето няма да е море и огнището няма да има пламък. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 24, 2010 Доклад Share Добавено Септември 24, 2010 (edited) Да, съгласен съм с голяма част от написаното в последните мнения. В живота трябва да съблюдаваме съизмеримост, а не да прекаляваме в дадено направление. Също така, може да се разсъждава за това, че едностранчивостта винаги води до дисхармония, а трябва да се търси широта на проявите, разнообразие. Едно друго направление за разсъждение, което ми идва наум четейки тази мисъл е... Ще го изразя с въпрос: можем ли да добавим нещо към Истината? И огънят, и морето са добри символи за истината, разглеждайки я от различни гледни точки. Редактирано Септември 24, 2010 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Септември 24, 2010 Доклад Share Добавено Септември 24, 2010 Истината е че това дето се самоизяжда, само умира. А това което е себедостатъчно, няма нужда от външна намеса. - Моето мнение по пословицата. Любовта е безкористна, лишена от егоизъм, всеотдайна, блаженна, топла и сигурна, себедостатъчна, невинна, проста, добра, съпричастна, постоянна, растяща, успокояваща, свещенна. Едно от тези да имаш и си оцелил точно в десятката. Така че любовта не може да бъде пропусната. И ако я търсиш навънка няма да я намериш, защото тя е в тези неща, а тези неща са в нас. От влюбеноста ни извират невидимите ни сили: интелект, разум, креативност, истина, красота и любов. Ако позволим на разните представи, които имаме за себе си да се изправят срещу нас, няма да допуснем любовта към себе си. Обичаш ли с мярка, тогава се пестиш. Пестиш ли си, си спестяваш и невидимите сили. Така от водата правиш огън и се самоизяждаш. Като се самоизядеш, ставаш нов и се пречистваш. Като се пречистиш си себедостатъчен. Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 24, 2010 Доклад Share Добавено Септември 24, 2010 (edited) Не прибавяй огън към огъня и не изливай вода в морето. Хубаво е така от време на време някой да ни кара да си поразмърдаме мозъците. Мисля, че мога да разгледам това изречение в три измерения: философско, интуитивно и свързано с лични преживявания и истории. От философско-езотерична гледна точка огънят е мисълта, а водата е енергията. Да не добавяш мисли към мислите означава да не добавяш плява към вече изграден и фокусиран мисловен процес. Огънят е фокусиран нагоре. Като символ на мисленето означава фокус върху висшите светове и идеи. Позволяване на странични мисли означава разфокусиране на процеса и „прегаряне на човека”. Водата означава енергията. Да добавиш вода в морето означава да покриеш с вода бреговете му, да ги ерозираш, да ги скриеш, да наводниш площите засети със земеделски култури. Прекалено много енергия у човека пак може да доведе до лошо. Трябва да се поддържа баланс и в мислите и в енергията. От източна гледна точка водата изяжда огъня. Повече вода ще попречи на огъня, повече енергия ще попречи на мислите. Повече огън ще изпари водата. Както знаем, прекаленото мислене изцежда енергията от човека. Това е и призив за баланс и съединяване на противоположностите: едновременото съществуване на огън и вода. Това става чрез баланс между мислите и енергията. Морето да не излиза от коритото си, а огънят да не изгаря прекалено бързо. Мислите да пестят енергията, а енергията да не задушава мислите. Баланс. Също и помиряване на противоположностите за постигане на по-висша цел. От гледна точка на интуицията можем да направим асоциация с други подобни изречения и поговорки. Също и да си помислим, че това е призив да запазим своя огън и своята вода. Да не караме реката да тече след като тя вече си тече: огъня си гори, а морето си стои. Имаме наш огън и вода и външни огън и вода. Можем да предположим, че това са колективните огън и вода: колективното съзнание с неговия мисловен модел и енергиен заряд. Докато у нас можем да обединим огъня и водата, то колективното несъзнателно се стреми да изтощи човек и да го накара да прави неща за благото на колективното несъзнавано. Да не им даваме осън и вода означава да не се поддаваме на гласа на тълпата и да останем цялостни и балансирани. От друга страна „кой каквото прави, на себе си го прави”. Да хвърлиш дърва в огъня ще изгори теб. Засилваш силите и настроенията на тълпата, но малко да кривнеш и тя ще те унищожи. Това може да е и призив да запазим вътрешния живот за себе си и да не позволяваме на външните огън и вода да ни разбалансират вътрешния покой. Другият случай е да позволиш да хвърлят дърва в огъня ти и вода в морето ти, т.е. да позволиш на външни мисли и енергиии да нахлуят в теб. В крайна сметка препоръка за отделяне на вътрешния свят от външния. Хигиена на душата и хигиена на действията ни към другите хора. От гледна точка на личните преживявания, колкото повече дърва хвърляш в огъня, толкова по-далече трябва да стоиш от него. За да е приятен огъня трябва да гори бавно и спокойно, а така и дървата стигат за по-дълго време. Важна е не горещината, а топлината. Баланс и умереност. Силният огън те гони и е неконтролируем. Може да изгори и близка плевня или купа с дърва. Накрая оставаш без огън. Надали някой е изливал вода в морето, но сме свидетели за всичките канализационни изходи към него. Въпреки това се къпем в него и не усещаме някакви промени във вкуса му. Морето е прекалено голямо. Последните две неща пречупени през философката гледна точка означават две неща. Първо баланс и умереност. Второ да не се наемаме със непосилни задачи, което ни кара да преливаме от пусто в празно, без да постигнем нещо. Двете неща събрани означават да преценяваме какво може да свършим и да вършим само това, което е по силите ни и можем да доведем до успешен край. Мона, не мога да намеря този цитата в Метаморфози. Къде точно се намира? Редактирано Септември 24, 2010 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Септември 24, 2010 Доклад Share Добавено Септември 24, 2010 "Не прибавяй огън към огъня и не изливай вода в морето." (Овидий) Не прибавяй гняв към гнева си и не препълвай с желания живота си ... Розалина и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 24, 2010 Доклад Share Добавено Септември 24, 2010 За всяко нещо си има мярка и не бива да се излиза извън нея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 24, 2010 Доклад Share Добавено Септември 24, 2010 (edited) Мона, не мога да намеря този цитата в Метаморфози. Къде точно се намира? Божидар Зим, пътят ми към тази мисъл беше странен: да, пих кафе, както пия всяка сутрин преди работа. Нямам навика да си взимам късметчета, но този път си взех и видях мисълта на Овидий. Спомних си после за мой изпит в Универститета точно за това, за Овидий и за тази мисъл. Какво да ти кажа? Набор от събития, които не мога да обясня, пък и не е нужно, веригата, както се вижда, е дълга. Но, тя ме втурна в размисли. И някак открих отговорите, само за миг. Отвъд огъня и отвъд водата, разбрах, че ние имаме само едно сърце, което не отчита спадовете или покачванията на световния океан или температурните нива на вселената Ние можем да отчетем само земетръсните зони на сърцето си, и дали да наливаме вода в морето и дали огним огнището - е наш избор. Всичко е сбогуване. И приемане ... Редактирано Септември 24, 2010 от Мона Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деанна Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 Аз възприемам тази мисъл, че да добавяш огън към огъня и вода към водата би било напразно усилие. Това не значи обратното, че трябва да се гаси огъня и да се изпари водата с огън. С водата би могло да се направи нещо по-полезно да се утоли жаждата например или да се пречистиш, а с огъня да се сгрееш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 (edited) Четири елемента http://t2.gstatic.co...jl4f92VRdpW&t=1 http://i.data.bg/07/...470395_orig.jpg http://www.crystalin...folelements.jpg В човек съществуват всички елементи. Чрез тях древните алхимици са извличали "злато", пък и не толкова древните... Чакрите, енергийните центрове в човека - към всеки един от тях принадлежи даден елемент. Не само в Юдаизма и Християнството, но и в Елада са познавали тези елементи. Та в чарите както следва елементите са: първа - земя втора - вода трета - огън четвърта - въздух ... Огънят в трета чакра се брои за емоционаност. Емоционалния огън, ревност, обич и пр. е много различен от огъня на Любовта. Водата... с вода е изтребен човешкия род, поради изкривяване в нравствеността, и забележете, поради сексуален разврат. Много вода. Многото вода е алегория на депресивното състояние - да се издавиш. Водата е сексуалността в човека, наслаждението, отделителната система. Не случайно и в Даоиската алхимиа, и в акупунктурата, точката под долния "Дан Тян" се начира "Ци-Хай", което в превод е "Море от енергия". Когато човек прекалява със секса, няма как да не достигне до едно безжизнено, сиво състояние на духа, до една изчерпаност. Често по време, или преди менструация женския пол страда от една "тревожност" (меко казано) във втора чакра, та чак същата "заразява" с раздразнение трета, т. е. явява се и завишена емоционалност, докачливост. Водата в човека е свързана с партньорството, с работата на бъбреците, с насладата от живота. При проблем с водата, ако тя е в недостиг, се засилва огъня, емоциалността, активността, сухота се явява, а при излишък се получава затлачване, като в голямо блато, където липсва движение, където има дълбоки и мътни води, в които се крият всякакви "чудовища" (опасни мисли, депресивни състояния...опасения и чувства за изоставеност, за самотност, липса на живец, падане в "яма"...). Та на онзи човек, дето е яхнал метлата, както се казва, дето са го хванали бесните, на такъв човек, според това правило, не се добавя огън, защото същия би изгорял, но пък има и обратно правило на правилото, което води точно до въпросното изгаряне, но е много болезнено, катарзистно. Същото се случва ако наливаш вода у някой депресиран, като например да му вменяваш вина, да му казваш как за нищо не става, каква отрепка е, че е безполезен, че е грозен, че не го харесват, че е неспособен... Такъв, ако му внасяш вода, ще се удави в сълзи, но може и живота си да удави... Затуй работата с елементите не е за всеки, въпреки че всички работят съзнателно, или не... щат не щат. Четирите елемента са вложени и в картите Таро, а от там, претърпявайки метаморфоза, се явяват и като боите от стандартната колода. Едно време баба ми, Бог да я прости, ми гледаше все на Вале Спатия. Тогава виждах картите, според това на което ме учеше тя, по доста по-различен начин, но пак си имаше своята точност. Матей 17 14 И когато дойдоха при народа пристъпи до него человек некой та коленичи пред него и казваше: 15 Господи, помилвай сина ми, защото се луни, и зле страдае; понеже много пъти пада в огъня, и много пъти във водата. 16 И доведох го при учениците твои, и не можаха да го изцелят. 17 А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете ми го тука. 18 И запрети му Исус, та излезе бесът из него, и оздраве момчето от онзи час. 19 Тогаз пристъпиха учениците при Исус насам и рекоха: Защо ние не могохме да го изгоним? 20 А Исус им рече: Заради неверството ваше. Защото истина ви казвам: Ако имате вера колкото зърно синапово, ще речете на тази гора, Премини от тука там, и ще премине, и не ще ви бъде нищо невъзможно. 21 А този род не излезва, освен с молитва и пост. Редактирано Септември 2, 2012 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.