Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Що е смелост?


Иво

Recommended Posts

Що е смелост?

Медиите ни внушвата от екшъните, че смелият човек се ядосва на лошити и после ги прави на пух и прах. :P Дали това е смелост? :blink:

Не е ли по-скоро смел човек, който прави едно добро, въпреки всичкия негативизъм покрай него?

Или не е ли смел човек, който жертва нещо от себе си за другите?

Или този, който смело върви в пътя си, без да се разколебава, с вяра, търение и постоянство?

Или този, който смело проявява любов и съчувствие към ближния?

Или пък този който смело се изправя пред недостатъците/грешките си и започва да работи върху тях докато не ги изправи?

Или този който смело говори Истината?

Може би именно за такива свои деца Природата казва: "Смело е това дете - от него човек ще стане!"

Що е смелост според вас?

И кой човек е смел?

Какви примери от личния си живот смятате за проява на смелост?

А примери от световната история?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 184
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Смелост е да не допускаш лъжата да ти влияе. Истината е, че ти си роден да се забавляваш с всичко заедно с другите същества по цял ден и нощ. Смелостта е чистота. Не съществува нищо друго освен Истината. Лъжата атакува празните съдове. Радостта е пълна! Когато няма радост, не си Себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

:) Здравейте, приятели!

Много се радвам на всички теми, свързани с добродетелите, защото всички добродетели са значими и нужни, всяка на своето време и място.

Знайно е, че когато четем и размишляваме за някоя добродетел - ние се свързваме с нея.

СМЕЛОСТТА е една от добродетелите , която почитам особено.

Налагаше ми се да си почесвам комбалчета( различна големина) по главата и да дялкам трески на не винаги разумната си смелост и ентусиазъм, докато я поошлайфам :1eye:

:v: Разумно + Ентусиазирано + Смело

Смелостта = Разумност +Решителност + Твърдост/Устойчивост + Постоянство и всичко с Любов разбира се :thumbsup:

Много ми харесва една заръка на Учителя в която пожелава да бъдем СМЕЛИ в Доброто и Правдата! и да живеем така, че да усещаме как от възвишения свят ни поздравяват, че имаме СМЕЛОСТТА да обичаме както Бог изисква от нас, че имаме смелостта да мислим както Бог изисква, че сме имали смелостта да постъпим както Бог изисква. И съответно онова, което сме разбрали, да го прилагаме без много да отлагаме :rolleyes:

Искам да съм от отбора на Силните + Смелите + Сръчните !

О, о-Смел-яващите се - не се предавайте ! Смели в Доброто и Правдата да сме!

И малко от Словото:

Съществуват само две гами. За слабите много са гамите. Двадесет и осем гами са те. [В]се са начини как да минете. Слабите в света са повече, отколкото силните. Най-първо съзнаваш, че си слаб. Ти си мислиш, че си силен, когато си слаб. После, от страхливия до смелостта колко се изисква? Половин тон щом повишиш, смел си вече. ДО диез, половината тон е причината на слабия човек. Още половин тон като вземеш, работата е свършена. Ти си се спрял на полутонието. Като вземеш [цял тон], работата е свършена.

Какво ти костува да станеш смел човек? Взел си ДО диез, вземи РЕ чисто. Всяка несигурна мисъл е полутоние. Когато се колебаеш, същото е.

беседата Моралът МОК 29.10.1935

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Да, Петър, да бъдеш пълен преливащ от Любов съд, това е смелост! Но как да бъдеш само като го възнамериш ли? Едно добро начало - но се иска и известен модел на живот, мислене и чувстване - така нареченият "Път"!

Смелост - смилаемост - смелост е да смилаш всичко по пътя си - да имаш един силен психически стомах, който да мелик трудностите, препятствията, противоречията - те са храна за смелостта! За това е необходима силна енергия - винаго всичко се свежда до енергията - тя стои зад Любовта и омразата, зад доброто и злото! Сила за Живот! Силата е живот, животът е сила! Агресията е по-скоро признак на слабост и е другото лице на страха. Смелостта е спокойствието на максималното напрежение на човек намиращ се в центъра на вихъра на мощната си нагнетена аура на Любовта! Понякога съм там, но не оставам задълго. Защо? Падам в страстите които не успявам да сублимирам. Но, всеки един който никога не спира да се опитва да се научи да ходи, се научва някога! Ние сме като бебета в сензоро-моторният си период - лазим, пипаме света с неразвитите си духовни сетива, едно от които е ума ни. Слепи сме за Реалността около нас - но важното е да не спираме да се опитваме - така един ден ще се научим да вървим, после да разсъждаваме по-проницателно, да знаем повече за света, ще излезем от детският си нарцисизъм и егоцентризъм, ще престанем да търсим само личното си удоволствие като децата, но ще се включим във вселенският организъм на Любовта и Сътрудничеството!!!!!!!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Иво,

Медиите ни внушвата от екшъните, че смелият човек се ядосва на лошити и после ги прави на пух и прах.  Дали това е смелост?
Да, според мен това е смелост, както и раждането и отглеждането на едно дете, започването и осъществяването на един проект, изигранаето на една роля, но това е смелост във физическия свят.

За да се изяви тази смелост, тя трябва да е преживяна в духовния ни свят, трябва да имаме съответните добродетели- желание,вяра, търпение, воля, мъдрост, любов.

Не е ли по-скоро смел човек, който прави едно добро, въпреки всичкия негативизъм покрай него?

Или не е ли смел човек, който жертва нещо от себе си за другите?

Или този, който смело върви в пътя си, без да се разколебава, с вяра, търение и постоянство?

Или този, който смело проявява любов и съчувствие към ближния?

Или пък този който смело се изправя пред недостатъците/грешките си и започва да работи върху тях докато не ги изправи?

Или този който смело говори Истината?

Много са проявите на смелост, но най- голямата смелост според мен е да се изправим лице в лице със себе си, а това е много трудно като се има предвид двойствената ни природа и да поискаме съзнателно да изявим по- фината част от нея. Как да направим така, че да употребим злото в себе си като основа, на която се гради доброто, как да хормонизираме енергията си, за да достигнем по- високата вибрация и да можем да проявим потенциалните си добродетели, които всички притежаваме и които са ни заложена от Бог?

Най- голямата смелост в днешно време е да повярваме, че има Бог и той е в нас и постоянно работи в нас, дори и да не го виждаме.

Да му се доверим.

Това наистина е голяма смелост в днешно време, когато материализмът движи света.

Ами този Форум?

Иво, според мен това е много голяма смелост!!!

Твърде много смелост се изисква, за да се посвети човек на тази кауза- да помага на търсещите Бога души.

:sorcerer:

Линк към коментар
Share on other sites

А къде е разликата между смелост и решителност?

Решителността е решението, а смелостта е приложението му!

Линк към коментар
Share on other sites

Не съм съгласен много, но малко да. И решителността предполага динамичност, но иначе пък идва като творец на смелостта, което е интересна позиция. Но аз повече го усещам не само като зрънцето, а и с поне началното фаза на поникването. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Гледали сме много филми в които има проява на смелост и геройства! Чели сме за герои и смелчаци. Едва ли има мъж, който да не е мислил по този въпос, който да не е мечтал да му се отдаде възможност да се прояви в ситуация, изискваща проява на решителност и смелост!

Какво е обаче наистина смелост?

Аз лично съм стигнал до следното заключение. Смел е този, който в решителен момент може да преодолее страха! Исконния страх на прачовека от всичко и всички! Този, който не проявява страх при извършването на нещо опасно, не мога да го таксувам като смел! Смелоста е първо победа над себе си! Ако не изпитваш страх, мисля, че не можем да говорим за смелост.

Вие как мислите!

:D Моля за извинение! Всичко което казах, се отнася и за жените! Нали и ние се борим със страховете си, движейки се напред в живота си!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей,Донке! :) Бях чела някъде (за съжаление не мога да цитирам,тъй като не си спомням къде),че има разлика между смелост и безстрашие. Смелият човек вижда опасността,преценява я ,преодолява страха си и действа. Безстрашният просто действа в дадена ситуация,без предварително да е преценил какво го чака.

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup: OK Бина!

Съгласен съм. Има разлика между смелост и без-страшие!

Смелостта е да преодолееш страховете си и отчитайки ситуацията да действаш!

А без-страшието, е липса на страх. Но защо ми се струва, че липсата на страх в едно нормално развито същество е невъзможна? Къде остават инстинктите и наи- вече инстинкта за оцеляване?

Възможно ли е да се гмурнеш в опасноста...... хей така? Да, може!

Но това се прави отново заради страха:)))) Страха за нечий живот например. Скачаш в езерото да спасиш много близък, или някоя друга подобна по драматизъм ситуация! Ала всичко това не се прави поради липсата на страх, а напротив! Отново поради страха! Страха от загубата на нещо , или някой!

Действа се, забравяйки за страха, но принуден от него!

Думата БЕЗСТРАШЕН е малко странна за мен. Доста често се припокрива с безразсъден! Но тук започва друга тема!

Линк към коментар
Share on other sites

Любо ,

оборвам те веднага.

Смелост е само в очите на другите незнаещи как се справяш с уж неразрешимото. За този който го прави и знае как да посрещне опасноста разумно, премислено и не на последно място ... да знае защо го прави е само рутинна операция. Тогава "чудеса" просто не съществуват.

Опряхме да гледната точка. Или до "Теорията за относителноста" на Айнщайн.

:hypocrite:

Линк към коментар
Share on other sites

ще престанем да търсим само личното си удоволствие като децата, но ще се включим във вселенският организъм на Любовта и Сътрудничеството!!!!!!!!!

Това не съм го прочел :thumbsup::)

Линк към коментар
Share on other sites

:angel:

Пак забрави относителността .. :lol:

За един е "рутинна операция"

За друг е " пресметнат риск"

човек винаги рискува, пресметнато, но рискува.

Духът - не . За Него е рутинна операция .

Явно в съзнанието ти, Духът е само метафизика и фантастика, а не Живо същество с Разум, защото нещо ти се изплъзва като присъствие от разсъжденията... :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Иване,

не мисля че си ме оборил, а че пишем за едно и също. :hypocrite:

Обаче мисля че и за Духа има неизвестно - неизвестно е накъде ще Го поведе играта с плътта :). И понеже приятната изненада е хубаво нещо, това нещо като "риск" съществува, и за Духа - в контекста на играта, която за мен е емблемата на Живота.

Aко Духът не рискуваше - знаеше всичко, Иисус Христос не би казал "ако може - моля те да ме отмине тая чаша, Боже, но нека бъде Твоята воля". :harhar:

:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Не! Не е фантастика!

Метафизика ....може би!

Когато се създаде наука за духа човешки , вярващия, а значи и аз, Изгрев, ще потдържам и говоря за съответната наука с това уважение, което сега отдавам на метафизиката :)

Защото духът ми не е камикадзе, колкото и да ми се иска да ти повярвам. Двуединен, или n-единен, моя дух е в симбиоза с моето тяло! За останалите не смея да говоря!

Между впрочем, разума при мен се носи от духа, а тялото ми го слуша. Не мога да зная как е при останалите хора.

:) Почти 100%!

Линк към коментар
Share on other sites

Любо,

Наистина изненадан съм приятно от разсъжденията. Но нека сменим лекичко посоките на изненадата. Духът не може да бъде изненадан от плътта. Защото плътта живее, движи се, мисли "вътре" в Духа и чрез Него. Обратното. Охх..и мене ме тормози точно тази "изненада".Знам , че МОЖЕ, но дали ще вземе точно това решение което ми се иска. Да.. ...тук е "изненадата".

Виж по въпроса за цитирания момент с Иисус Христос...мммммм... помисли малко. Лекичко бързаш с цитата и изводите. Липсват ти известен брой факти, които можеш да придобиеш и по логически път и тогава разсъжденията ти ще се променят диаметрално.

Да, прав си, пишем за едно и също нещо, но от различни гледни точки и съответно изводите са различни. Мисля тук и красотата на Форума.

Изгрев,

Фантастика е, но научна. Нали и Жюл Верн "фантазираше" с капитан Немо? А също и Елин Пелин с Ян Бибиян и дяволската опашка за пътешествието си до Луната. ...:)))))) Философите му казват метафизика... игра на думи...:))))

Виж за другото съм съгласен. Вечносъществуващото не е камикадзе, но Душата може да стане ако се самозабрави , ааа... Умът е част от Душата )Менталното тяло)

Много е приятно човек да срещне във Форума осъзнати хора .. :thumbsup1::thumbsup:

Точно там е Истината и според мене, в симбиозата на Дух, Душа и Тяло.

:smarty:

Линк към коментар
Share on other sites

Тази насока на разговора ми допада много...

Образно няма игра на Духа с плътта, щото там дето е плътта него го Няма! Образно казвам. За да бъдат Сърцето и Ума едно в Духа, трябва да извървим Път, на който още първите крачки са свързани с отхвърляне на плътските окови! И отношението вече към плътта става както Иван описва проявата на смелост чрез Духа - " рутинна операция " ( не е лошо, но пак образно, разбира се )...

Честит Празник на мюсюлманите! Днес те хвърлят камъни по Сатана, викам и ние да метнем по някой!

Линк към коментар
Share on other sites

"Играта" идва от несъвършенството на плътта и плътския ум.

Да бе ... ако се убиваше Сатана с камъни ...еееххх ... старозаветни и Вехти обичаи , за заблуда на наивниците. То яслъ такива се събират в Каабе По добре ще е да го яхнем Сатана катко Ян Бибиян яхна Фут , малко да се повозим докато хвърчи пяна от устата му от злоба , та поне изоре Господнята нива и я подготви за сеене. ..... :))))))) докато мюсюлманите обикалят онзи безполезен вече камък ..ЯНтара ...:))))

Линк към коментар
Share on other sites

Иван,

разговор има, когато има разясняване на противоречията. С тези леки загатваня от твоя страна не може да се продължи диалогът. Не казвам че може да нямаш право с тях. Така или иначе изглежда сме на едно мнение, гледайки го от различни страни. :hypocrite:

Интересно ми бе това което пишете с Венци, че плътта "се намира" в Духа, и че изненада не може да има... :lol:

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Любо,

За какви леки загатвания говориш бе човек? Та аз направо ти го казвам както си е. Е.., поне така съм приценил, че е . Няма загатвания и намеци, пиша едно към едно без намеци.

Няма противоречия тук по темата за която пишем сега. Има ВАРИАНТИ за разсъждения. Просто тези варианти са различни логически модификации за различна употреба при различни ситуации. Лично за мене няма противоречие абсолютно никакво. Все пак сайта е и философски- не го забравяй, освен за практически явления и форми за проявлението им е и място за чисто идеалистична ( от идеално съществуване) философия. Само дето малко сме посмесили практиката с философията и явно някои хора изгубват нишката на разсъждения.

Къде и какво точно не разбра???

Така не мога да реша без да си кажеш мисълта като формулиран въпрос. Формулировката на въпроса е от изключително значение за мене. Защото за мене където съм си го изяснил даден казус вече не е ребус и търся различни варианти за проявление. И така без да ми подскажеш какво не разбра не мога да отговоря разбрано за тебе самият.

Плътското съзнание на човек трябва да се повдигне да по-високите измерения и усещания на сетивата си за да схване това което пишем, НО ПОСТЕПЕННО без да се накъсват логическите взаимовръзки. Защото при прекъсване на логиката на нещата, съзнанието е като кораб посред Океана без уреди за навигация.

Плътското тяло за мене е като семката на един плод. Съдържаща цялото инфо за огромното дърво, но в неразвит ... не проявен потенциял. С други думи плътското тяло е кристализиран продукт на Духа в триизмерния свят и умалено частично копие на самият Дух, който използва плътското тяло за да почерпи сили и опит за собственното си развитие. Уж противоречието ( но няма такова) идва от автономността на плътското съзнание през земното развитие и самосъзнанието на Духа във висшите измерения.

Според мене диалог има и още как. Но мъничко ти се дърпам за да не ме "хванеш" в логическата гоненица. Няма противоречия - категоречен съм , има неразрешени логически "врътки"....:))))

Линк към коментар
Share on other sites

Иване,

мисля че те разбирам.

Хайде, няма значение (нямам желание да се цитираме взаимно, ще стане скучна тема, а е интересна, нека не я губим).

Иво питаше за пример от историята. Смел е за мен ... Левски, като разобличава един човек и му зашливява плесница, понеже разправял насам-натам разни организационни тaйни. И му казва нещо от рода на "Аз съм Левски! Иди ме предай на турците!".

Та, това е пример за мен от историята, освен дефиницията ми от първия постинг... :P И ако това е смелост, дали няма възможна изненада тук ... да бъде предаден Левски. :dancing yes:

За да стане ясна ситуацията, добавям още от сюжета и:

според преданието, това бил някои си дякон Максим от Троянския манастир, които иначе присъствал на тайните събрания.

Левски го предупредил веднъж-два пъти, но той продължавал да се хвали и раздрънква тайните...

:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

:) Здравей, Любо!

В четената вчера беседа " Обхода към себе си и към Природата" имаше следното изречение :

"Който е смел и решителен, той има доверие в себе си и в своите ближни." Сетих се сега за него.

Смелостта е да гледаш съзнателно опасността право в очите, без да се притесняваш. Който е на друго мнение, да ме обори ???

Няма да те боря, а ще питам - само с гледане дали става :1eye: и още вътрешно да не се колебаеш , отвънка може - зависи от ситуацията.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...