Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Що е смелост?


Иво

Recommended Posts

Пионерът нито се приспособява към новото, нито го подчинява. Пионерът носи новото. Пионерът е новото. Онзи, който е способен да промени себе си издъно, променя света. Това е истинското значение на завоеванието.

----

Какво прави Христос? Приспособява ли се или извръща света?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 184
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

В света действат определени инволюционни сили, свързани със съпротивлението и енерцията. Те не трябва да се приемат като нещо лошо, защото без тях физическото съществуване и развитието биха били невъзможни. Борбата е неизбежна, но тя не е цел, а необходимост. Всяко човешко действие, мисъл или намерение срещат съпротивление от околната среда при реализирането им. Природата винаги се стреми към баланс и хармония, а това си има и отрицателна, задържаща развитието страна, защото веднъж постигнат баланса се оказва спирачка за последващото развитие. Тогава е необходимо той да бъде нарушен, за да бъде отново възстановен на по-високо равнище. При това човек неизбежно ще срещне противодействие, което ще се наложи да преодолее. Ще срещне сили които ще се опитат да го върнат към стария баланс, на по-ниско равнище.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако идеалът не е истински, искрящо бял, то какъв идеал е това?! – Диана

Фантазъм.

Еднозначният, вътрешно безусловен и несъдържащ своята противоположност идеал е всъщност фантазъм (бялото е толкова бяло, не поради белотата си, а щото се опитваме да се дистанцираме от нещо много черно у нас).

За първи път чувам тази дума. Замислих се какво означава, разрових се и ето какво намерих:

Някои хора, зле адаптирани към света, в който живеят, развиват въо­бражаеми идеи, които са сродни на сънищата или мечтанията: те се виж­дат богати, могъщи, обичани от престижна личност, но все пак не вярват напълно на своите химери. Фантазмът е самозалъгване, което поддържа неврозата.
.

На доста места думата фантазъм се използва като синоним на фантазия, само че малко шантава и трудно достижима, т.е. същото

Селсал, мисля, че твоето тълкуване на фантазма е малко по-различно

Линк към коментар
Share on other sites

Аз не желая да нарушавам текущото ти обучение чрез интернет, или посредством общообразователни речници, но ти - поне за малко – не допусна ли възможността, че съм чел едно друго за понятието "фантазъм" и може би го знам не от вчера. Наистина ли мислиш, че с едно твое кликване, или разтваряне на книга, ще научиш толкова, че да поправяш, чиито и да били грешки?

Фантазия и фантазъм са две различни неща (да обяснявам ли защо?). Така както различни са идеал и идеализъм.

(Ех, че хубаво словосъчетание си ползвала – “трудно достижима”).

Линк към коментар
Share on other sites

Фантазия и фантазъм са две различни неща (да обяснявам ли защо?). Така както различни са идеал и идеализъм.

Да, обясни, плиййййййз, на простосмъртната

какво е според теб високообразования - какво е фантазъм и къде е разликата между фантазъм и нереалните фантазии?

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

Хайде да направим нещо друго. Порови се още, създай си добра и солидна престава за двете понятия, и да говорим пак. Щото сега не разговаряме. Ти просто се палиш, а оставаш за мен грижата (забавлението) да се закачам с пламъците ти.

А аз не желая да се отнасям недобре с теб.

Линк към коментар
Share on other sites

По какво се различават смелия човек от фанатичния човек?

Смелият е смел, поради това, че деянието му е себеотрицателно; смелият не се мисли. А мисли онова, което прави. Страхливият обратно – мисли себе си, цялата му грижа е заета със собствената съдба. И докато съдбата не пропуска страхливия, то смелият надскача всяка съдбовност. (Утрешният ден на смелите не може да бъде провидян и от най-великия пророк).

Но фанатичният също е себеотрицателен. Да се самозачеркне, за фанатичния човек, е най-първа страст. В същото време онова, което фанатичният най-презира, е малодушието. Малодушният човек не притежава нито кауза, нито зачатък на идея, той е сърце, което едновременно заглъхва и тупти по ритъма, който му налага всяка нова ситуация.

Аз никак не приемам, че разликата между смелия и фанатичния е, че смелият върши добри неща, а фанатичният недобри. Способни ли сме всички ние, несмелите, да прозрем кое е добро и кое недобро в очите и постъпките на смелите хора?

Те, и двамата, пренебрегват за миг, а защо не и за цял живот, чувството за реалност. Всичко онова, с което се съобразяваме ние, потънали в ежедневията си, е нещото, на което нито смелостта, нито фанатичността, обръщат внимание. Малките нужди, дребните неудовлетворения, ситния морал, те нямат място в душата оня, който е себеотрицателен, който сякаш е без “его”, което да му тежи като воденичен камък.

Разликата между смелия и фанатичния човек е във фантазията.

Поривът, дето води смелия, е една творческа сила, която разбива рамките на реалността. Силата на силния като характер човек е видима, неговата воля проличава във всяко действие. Но силата на смелия винаги се изплъзва на обикновените очи. Тая сила е фантазията му.

При фанатика порив (дух) няма, има страст (магма, влечение). При фанатика я има силата на силния, но без никаква част от силата на смелия. Фанатикът е способен да стори всичко, което може да ни мине през ума, а смелият извършва онова, за което така и не се сещаме.

За лекомисления казваме, че е неразумен; за смелия, че е харизматичен (или анти-харизматичен, на Разпети Петък Христос е бил такъв), а за фанатика се казва, че е налуден, че е психотик.

Фантазията, която не осенява духа на човек под образа на идея, онова празно място, което остава, когато волевите хора насилват душата си, за да родят творческа идея, се заема от издънката на всяка фантазия – фантазмът (налудността).

Линк към коментар
Share on other sites

Ами трябваше да кажеш по-рано, че наричаш фанатизма фантазъм и нямаше да се налага да се замерваме с думи. Тъкмо се зарадвах, че ще науча една нова дума (понятие), а то се оказа известно

Най-яркото, шантаво за нас, но с особено голяма значимост за тях поведение - камикадзе

Имаше една тема в друг форум "Какво си мисли камикадзето преди да умре?". Какво може да си мисли? Ами че извършва велик подвиг, който ще го отнесе направо в небесата...и там, хм :hmmmmm: ..... 99 ханъми ще му играят кючек

Линк към коментар
Share on other sites

Ти с мъка ще научиш нещо ново, понеже имаш грижата да внасяш новите неща в тесния калъп на малкото неща, които знаеш. Аз обясних фантазма в контекста на фанатичното мислене, но в същото време го определих и сам по себе си, но ти прие най-познатото и съвсем пропусна по-малко познатите неща.

----

Фантазмът е нереалистична представа, която душевността използва като защитен механизъм, за да поддържа статуквото (една познатост), поради страх от действителна промяна.

В контраст - фантазията е една ареална представа, която душевността сътворява като висша своя способност и така открива възможността действителността да бъде променена.

----

Много хора поддържат фантазми "аз съм добър човек", "аз давам на другите", "аз съм умен", "другите не виждат ли онова, което виждам аз", "в мен има неща, които никой не забелязва"... Десетки са тия формулировки, които често се визуализират в съзнанието, а тяхната несъзнавана цел е да се компенсира чувството за малоценност, което иде поради усещане за липса на фантазия.

Най-яркият признак на фантазма (за разлика от фантазията) е определянето на едно мислене, или постъпка, като изцяло положителни, а други като изцяло отрицателни. Това е когато разни неща се приемат с отворени обятия, а други по никакъв начин не се приемат. Това е неосъзнато "мислене в сблъсък", то най-често се случва с "добрите хора".

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на selsal за точното и изчерпателно обяснение ,за мен беше полезно ,не бях се замисляла по този начин за тези типове поведение и за "добрите хора",а те май са много ,недуомяващите и неразбраните.

В този ред на мисли най-вероятно доста хора в своите мисли са много "смели",а действително смелите просто не осъзнават поведението си в дадени ситуации за смелост ,защото за тях това не е цел или модел на подражание,а просто вътрешен импулс.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

А ти имаш навика да си сигурен, че си в главите на хората и знаеш какво мислят. Но пропускаш един важен факт.

Хората не казват всичко, което мислят. Аз съм така, не казвам всичко, дори казвам/пиша много малко.

Ти си направил извод, че понеже давам един пример, аз съм разбрала само това и си толкова сигурен. Хахаха.

Отново Селсал великия влиза в действие. Само че Селсал е дребнав, повтарям го пак!, и вижда само това, което иска да види, като не си представя, че може да има и друго за гледане.

Айде, тука вече ми омръзна да споря...все пак уважавам труда, който си направи....и това е по-важно за мене...отколкото кой как разбира фанатизма или фантазма

Линк към коментар
Share on other sites

Да, mvm, и аз мисля, че selsal добре е обяснил за фантазма, особено в последния си пост.

Съгласна съм по принцип и с този абзац:

...

Много хора поддържат фантазми "аз съм добър човек", "аз давам на другите", "аз съм умен", "другите не виждат ли онова, което виждам аз", "в мен има неща, които никой не забелязва"... Десетки са тия формулировки, които често се визуализират в съзнанието, а тяхната несъзнавана цел е да се компенсира чувството за малоценност, което иде поради усещане за липса на фантазия.

...

Само не ми стана ясно, защо "чувството за малоценност иде от усещането за липсата на фантазия".

Тук определено също е прав:

...

Най-яркият признак на фантазма (за разлика от фантазията) е определянето на едно мислене, или постъпка, като изцяло положителни, а други като изцяло отрицателни. Това е когато разни неща се приемат с отворени обятия, а други по никакъв начин не се приемат. Това е неосъзнато "мислене в сблъсък", то най-често се случва с "добрите хора".

Но по-нагоре в темата, аз говорех за идеал все пак, а не за мислене или за постъпки.

И накрая един въпрос: Смел човек ли е според вас сегашният Далай Лама?

Линк към коментар
Share on other sites

Само не ми стана ясно, защо "чувството за малоценност иде от усещането за липсата на фантазия". – Диана

На човек му се налага да избира. Изправен пред избор, той се нуждае от воля да следва принципите си. Но много преди това тия принципи трябва да бъдат положени. Най-често човек взаимства принципите си от социални схеми, религиозни и философски учения. В това няма нищо лошо. Лошото иде когато принципите се окажат недостатъчно гъвкави, недостатъчно живи, за да решат конкретната ситуация. То е когато да взаимстваш се е оказало недостатъчно.

Фантазията е основният ресурс при изграждането на принципи и по подържането им в жив режим. Волята е способна да наложи един принцип в живота, но това не означава, че принципът е адекватен на житейската ситуация. Фантазията надраства взаимстването на идеи и сътворява идеи.

И ако човек се чувства малоценен, когато не може да направи нещо, тоест когато волята му не извиква исканите действия, то на още по-голямо основание тоя човек би се чувствал малоценен, ако няма фантазията да съобрази същността на всички противоречиви тенденции, които го пресрещат.

Много хубав пример е изневярата (в любовта или приятелството). Онзи, който е предаден, се чувства малоценен, независимо дали е бил искрен в любовта си, или само честолюбив. Неговата малоценност иде не поради неспособността да промени нещата (не “не мога” го мъчи), а щото не разбира причините за изневярата, още повече, не разбира смисъла на това, че са му изневерили (мъчи го “не знам”).

Именно в часове на малоценност мисленето и емоцията на човек формират бляскави идеали, които да компенсират малоценността. Обратно, колкото по-балансиран е един човек, той в по-голяма степен изгражда сложни, контрастни идеали, които имат за цел да откликнат на богатия живот, а не да го компенсират.

Линк към коментар
Share on other sites

Само не ми стана ясно, защо "чувството за малоценност иде от усещането за липсата на фантазия". – Диана

На човек му се налага да избира. Изправен пред избор, той се нуждае от воля да следва принципите си. Но много преди това тия принципи трябва да бъдат положени. Най-често човек взаимства принципите си от социални схеми, религиозни и философски учения. В това няма нищо лошо. Лошото иде когато принципите се окажат недостатъчно гъвкави, недостатъчно живи, за да решат конкретната ситуация. То е когато да взаимстваш се е оказало недостатъчно.

Фантазията е основният ресурс при изграждането на принципи и по подържането им в жив режим. Волята е способна да наложи един принцип в живота, но това не означава, че принципът е адекватен на житейската ситуация. Фантазията надраства взаимстването на идеи и сътворява идеи.

До тук всичко е точно.

И ако човек се чувства малоценен, когато не може да направи нещо, тоест когато волята му не извиква исканите действия, то на още по-голямо основание тоя човек би се чувствал малоценен, ако няма фантазията да съобрази същността на всички противоречиви тенденции, които го пресрещат.

Тук вече логиката куца, дори си противоречиш с по-ранното си изказване:

...да се компенсира чувството за малоценност, което иде поради усещане за липса на фантазия.

Съгласна съм обаче, че фантазията (по твоите трактовки) би могла да помогне да се преодолее комплекса за малоценност.

Интересно е, че никой не е отговорил на въпроса, който зададох малко по-рано:

И накрая един въпрос: Смел човек ли е според вас сегашният Далай Лама.

Все пак темата е Кой човек е смел?

Линк към коментар
Share on other sites

1. ...да се компенсира чувството за малоценност, което иде поради усещане за липса на фантазия.

2. И ако човек се чувства малоценен, когато не може да направи нещо, тоест когато волята му не извиква исканите действия, то на още по-голямо основание тоя човек би се чувствал малоценен, ако няма фантазията да съобрази същността на всички противоречиви тенденции, които го пресрещат.

----

Може би, Диана, си чела с известно невнимание.

В първия пост се казва, че усещането за липса на фантазия е причина за чувството за малоценност, което от своя страна се явява последица (реакция) на въпросното усещане. Във втория пост се казва... същото - че човек се чувства малоценен, ако няма фантазия.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Вид смелост:

">
" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Ето и в българси вариянт, а т.е. със субтитри:

Nick Vujicic

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...

Смелостта да се казва истината,да се отстоява."Цената" на истината свързана ли е със смелостта?До колко сме готови да платим за истината, и доколко това е свързано с здравия разум и добродетелите?До колко смелостта е обвързана с разума?Как стоят при вас нещата хипотетично?

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...