Рассвет Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 Що е смелост според вас? Смелостта са нашата воля и освободената мисъл. Какво е освободено мислене? Това мислене е освободено от всички импулсивни и отрицателни състояния на душата. Смелостта е просветлената природа на нашия ум, истинският “Аз” в състояние на самоизява, изливащ се навън като светлина (или излитащ като орел). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 Пътуването към непознатото и неизвестното изисква смелост. Да откриеш собственото си, оригинално лице, изисква смелост. Да излезеш от зоната на комфорта на своето малко и дребнаво „аз”, да се впуснеш в огъня, за да помогнеш на някого, изисква смелост. Да заемеш принципна и достойна позиция и да я защитаваш – също изисква смелост. Да си различен от другите и да не го криеш, е смелост. А смелостта е плод на упованието на вътрешната сила, на Божественото, което си открил в себе си. Ако нямаш тази основа, можеш да бъдеш безразсъден, но не и смел! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 Основната теза в “Галатяни” е отчетливото разграничение между делата и вярата. Идеята е следната: извършвайки добри дела, човек изпълнява закона, но добродетелността не е основание за спасение. Обратно, единствено вярата спасява човек. В контекста на “Галатяни” би било погрешно да се каже, че добродетелността води до вяра. Например, притчата за блудния син показва, че съгрешилият е по-скъп от праведния. Дори най-порочният човек ще бъде спасен, ако поне миг преди да умре повярва, че Христос е разпнат, за да ни спаси; ако ли пък най-добродетелният човек има убеждението, че делата му говорят достатъчно за него, той със сигурност няма да се докосне до Божията благодат. И нека отнеса казаното досега към настоящата тема. Волята е нещо съвсем различно от вярата. Волята създава принципи и следва принципи, затова и волята изразява закона, реда и справедливостта в най-положителния им смисъл, но – християнството счита, че вярата е нещо съвсем друго. Вярата е благодат. А да си смел е нещо отвъд волята, отвъд силата да отстояваш хармонично изградените си разбирания за живота. Смелостта е вдъхновение, тя е дар от Бога, поради вяра. Същото е и с любовта. Волята не може да създаде любов. А това е така, защото както смелостта, така и любовта са дотолкова оригинерни (първични, безоснователни), в тях има такава нередуцируема спонтанност, че те могат да са само дар от Някого, но не и мое (лично) постижение. Докато волята е рационална, вярата е ирационална. Аз, като човек, мога с много смирение и разбиране, да вникна в природата на човек (на човеците) и да го заобичам, въпреки всичките му слабости. Но аз, като мъж, мога да се влюбя в жена, нито поради вътрешната си сила, нито поради интелигентността си, а само, щото Бог ме е дарил с нещо, което сам не бих постигнал на цената на никое усилие. Същото е и със смелостта. В един момент някой бива споходен от нещо неприсъщо му, нещо, което го въздига над обичайния му духовен ръст, и го превръща в съвсем друг човек, даже в един не-човек. Героят е герой не защото се изграждал като такъв, а щото провидението го е избрало. Само час преди това, героят може да е бил най-жалкият човек на света. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 (edited) Според мене геройството може да се прояви за секунди, но (само)подготовката за него винаги трае хилядолетия. Същото е примерно и с просветлението. Благодатта е нещо, което човека трябва да е в състояние да пропусне през себе си. За това са нужни условия от страна на приемащия, които се създават с упорита работа върху себе си. Редактирано Май 7, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 Героят е герой не защото се изграждал като такъв, а щото провидението го е избрало. Само час преди това, героят може да е бил най-жалкият човек на света. Еййй, дойдохме си на думата най-после, че смелостта си е просто геройство и се проявява в моменти и от хора, които и те самите не знаят, че могат да бъдат смели Всичко друго казано за смелостта не е смелост, а воля, сила, самоконтрол и още каквото друго ви хрумне. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 Просветлението като източна (и най-вече будистка) теза наистина изисква дълъг път на подготовка, но в източния контекст разбирането за смелостта и геройството нямат пълноценния характер, който те имат на Запад (в Античността, пък и в християнството). Буда е просветлен, но не е смел; Ахил е смел, но не е просветлен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 Може ли да се нарече смелост да запазим мира, когато ни нападат? Или смелост се нарича да отвърнем на удара с удар? Кое да наричаме смелост и геройство - да сразим врага или да го превърнем в приятел? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 Според мен смелостта не се отнася до двете предложени хипотези. ---- Да се пребори за мира е по силите на разумния и добродетелен човек; да срази врага (Агнеца ще срази Звяра, ако се допитаме до Йоановото откровение) може проницателния човек, или пророка, който съзира далечното добро, което изисква настоящото, безапелационно зло. Иначе - доколкото е видим подтекстът в думите на Донка - то аз не съм съгласен с избора на мира пред войната. Подобен избор е враждебен и то изцяло отрицателния смисъл на думата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 A, много интересна игра на думи се е получила :"Изборът на мира пред войната е враждебен."! Срещала съм подобно твърдение в някои философски разработки и доста съм мислила върху него. Но за съжаление повечето аргументи "за" бяха в стила "целта оправдава средствата". Selsal, би ли изложил твоите аргументи? П.П. Май излизаме от темата, ако модераторът прецени, нека ги прехвърли в подходяща такава или да отворим нова, започваща с последния абзац от постинга на selsal, ако и той е съгласен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 (edited) Приятелите са тези с които човек споделя общи цели. Така и "враговете" могат да станат приятели, но това не трябва да става чрез манипулации и заблуда. Редактирано Май 7, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 8, 2008 Доклад Share Добавено Май 8, 2008 A, много интересна игра на думи се е получила :"Изборът на мира пред войната е враждебен."! – Диана Кой човек е толерантен? Този, който е способен да прояви търпимост във всяка ситуация, даже в ситуация, проникната от особен дух на нетолерантност. И тук иде един въпрос: способен ли е толерантният човек да бъде дотолкова толерантен, че да прояви търпимост към възможността самият той да бъде нетолерантен? Този въпрос е основополагащ действителната толерантност в един човек. Казано по още един начин: мога ли, поради щото съм наистина толерантен, да разбера, да допусна, да провидя себе си като нетолерантен и това да не възмути базовия ми толерантен дух? Идеята не е “ще воювам, за да постигна мир”. Тука няма философия, има опит за практичност, която иска да оправдае желанието за война. Аз не застъпвам подобно виждане. Ето как звучи моето разбиране – “да не би да съм склонен в името на мира (в името на това да не воювам с никого) да начена (жестока) война със самата идея за войната”. Психологически при една трактовка, която дава на мира особено предимство, се стига дотам, че човек спира да разбира (толерира) войната и в душата му настава вечна война с войната. А това е много лошо състояние. Не се разбира, че ако – примерно аз – съм неспособен да се придам смисъл на войнстването, то без да разбирам и напълно несъзнателно, произвеждам в поведението и мисленето си именно ония лоши характеристики, които виждам във войната. Нали има Един, дето е заплашил, че ще унищожи храма. Постави се на мястото на Синедриона, със сигурност те (свещениците) са провидели в това заплаха, грубо войнстване. Но… ново вино в нови мехове, а старите мехове, е, старите мехове… Да си воин е да облечеш доспехите, да вземеш меча и да се усмихнеш на старите мехове. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 8, 2008 Доклад Share Добавено Май 8, 2008 Не във всеки въпрос има заложен готов отговор - понякога е стимул за разсъждение.... Ако отговорим на удара с удар и се опитаме да отстраним във всеки смисъл на думата силата, която оценяме като враждебна, дали това не е проява на опасение (т.е. страх), че тази сила може да отстрани нас? Дали понякога външно смелата постъпка не е получила тласък именно от друг вид страх? Например - един вид страх заставя човека да отстъпи, да избяга, да направи компромис със себе си, да се подчини на правото на по-силния, за да оцелее. Друг вид страх тласка човека да влезе в битка и да рискува живота си - страхът от позора, от осъждането, от загубата на слава и изграден вече образ, на уважението и одобрението - своето лично към себе си и на своята общност. Същото може да се каже и за една простичка усмивка - възможно е човек да се усмихне, защото се страхува, че ако не го направи, ще има неприятности. Възможно е да се усмихва, защото е смел и не се страхува от това, което би предизвикала усмивката му... Може би смелостта не се измерва с външното поведение, а с това, което стои зад него? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 8, 2008 Доклад Share Добавено Май 8, 2008 Ето как звучи моето разбиране – “да не би да съм склонен в името на мира (в името на това да не воювам с никого) да начена (жестока) война със самата идея за войната”. Психологически при една трактовка, която дава на мира особено предимство, се стига дотам, че човек спира да разбира (толерира) войната и в душата му настава вечна война с войната. А това е много лошо състояние. Извинявай, обаче това не е верно за всички случаи. За един дълбоко миролюбив човек, отворен към хората, за един добър човек, няма да настъпи никаква война с войната дълбоко в себе си, защото това няма да му е проблем. Той не мисли така. Война с войната в себе си, може да се получи при човек, опитващ се да бъде миролюбив, но същевременно не съгласен със себе си, човек, който няма вътрешното убеждение, че войната не е необходима. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Май 8, 2008 Доклад Share Добавено Май 8, 2008 Може ли да се нарече смелост да запазим мира, когато ни нападат? Или смелост се нарича да отвърнем на удара с удар? Кое да наричаме смелост и геройство - да сразим врага или да го превърнем в приятел? Смелостта не се ли изразява в себеприемането... в която и да е от двете ситуации... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Май 8, 2008 Доклад Share Добавено Май 8, 2008 Може ли да се нарече смелост да запазим мира, когато ни нападат? Или смелост се нарича да отвърнем на удара с удар? Кое да наричаме смелост и геройство - да сразим врага или да го превърнем в приятел? Смелостта не се ли изразява в себеприемането... в която и да е от двете ситуации... Силата на омиротворението (Блажени миротворците) извира от дълбочината на човешкия дух и осъзнаването на единството му с всички неща - това, което са осъзнавали мистиците и посветените. А мощта на този дух съхранява най-беззащитната на глед сила, която свети в човешкото сърце - ...ако любов нямам, нищо не съм. Това състояние на съзнанието някои наричат единство и хармония на индивидуалността в Цялото - Царството Божие вътре във вас е. Ни най-малко не твърдя, че съм постигнал горното/това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 8, 2008 Доклад Share Добавено Май 8, 2008 Кой човек е толерантен? Този, който е способен да прояви търпимост във всяка ситуация, даже в ситуация, проникната от особен дух на нетолерантност. И тук иде един въпрос: способен ли е толерантният човек да бъде дотолкова толерантен, че да прояви търпимост към възможността самият той да бъде нетолерантен? Този въпрос е основополагащ действителната толерантност в един човек. Казано по още един начин: мога ли, поради щото съм наистина толерантен, да разбера, да допусна, да провидя себе си като нетолерантен и това да не възмути базовия ми толерантен дух? Тук може би е уместно да направим разграничение: - при един действително 100% толерантен човек няма никаква възможност той да е нетолерантен, просто 0% вероятност; - при един реално толерантен човек, който в никакъв случай не е идеален, разбира се, ще възникват ситуации, при които, въпреки дотатъчно високото ниво на неговата толерантност, той все пак ще проявява нетолерантност и тогава (без да се възмущава ) е нужно да си даде сметка за своето поведение. Идеята не е “ще воювам, за да постигна мир”. Тука няма философия, има опит за практичност, която иска да оправдае желанието за война. Аз не застъпвам подобно виждане. Ето как звучи моето разбиране – “да не би да съм склонен в името на мира (в името на това да не воювам с никого) да начена (жестока) война със самата идея за войната”. Психологически при една трактовка, която дава на мира особено предимство, се стига дотам, че човек спира да разбира (толерира) войната и в душата му настава вечна война с войната. А това е много лошо състояние. Не се разбира, че ако – примерно аз – съм неспособен да се придам смисъл на войнстването, то без да разбирам и напълно несъзнателно, произвеждам в поведението и мисленето си именно ония лоши характеристики, които виждам във войната. Да, съгласна съм - война със самата идея за войната действително е много лошо състояние. Не съм съгласна само с последното изречение. То по принцип като конструкция е вярно, единствено недоуточнено остава що е то "смисъл на войнстването". Именно тук е въпросът - има ли смисъл войнстването и в какво се състои той. Точно това беше заложено и в моя предишен пост, че съм неудовлетворена от различните философски трактовки на смисъла на войнстването. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 8, 2008 Доклад Share Добавено Май 8, 2008 Пашата обича смелите а иначе който както я разбира така... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 8, 2008 Доклад Share Добавено Май 8, 2008 …при един действително 100% толерантен човек няма никаква възможност той да е нетолерантен, просто 0% вероятност – Диана С досегашните си постове аз исках да покажа несъстоятелността именно на разбирането, изразено в тая теза. Идеалът за толерантния човек не може да се вмества в черно-бялото виждане, което толкова кардинално противопоставя толерантност и нетолерантност. Всъщност с тия думи, Диана, ти казваш: “аз съм напълно нетолерантна към това да виждам в идеала за толерантния човек някаква, макар минимална, нетолерантност”. …при един реално толерантен човек, който в никакъв случай не е идеален, разбира се, ще възникват ситуации, при които, въпреки достатъчно високото ниво на неговата толерантност, той все пак ще проявява нетолерантност и тогава (без да се възмущава) е нужно да си даде сметка за своето поведение – Диана Когато – един пост по-рано – казах, че нетолерантността ми не бива да възмущава моя базов толерантен дух, имах предвид, че моята толерантност толерира това да бъда нетолерантен. А това е така, защото има разлика между нетолерантен човек и нетолерантността на толерантния човек. Първият проявява агресия, поради емоционална невъзможност да стори друго, вторият е агресивен в случаите, когато счете, че агресията би дала възможност на агресирания да се еманципира. А и що за толерантен човек бих бил, ако не се отнасям благосклонно към това в определени случаи да бъда агресивен (или някой друг да бъде агресивен). Затова, имайки предвид горния цитат от думите на Диана, ще кажа, че разбирането й за емпирично толерантния човек иде от грешно (черно-бяло) положеното виждане за идеално толерантния човек. Високото ниво на толерантност има едно истинско изискване – понякога да бъдеш нетолерантен. Разбира се, не бива да извличаш от произвола своята нетолерантност. Именно тук е въпросът - има ли смисъл войнстването и в какво се състои той. – Диана Да не виждаш смисъл в каквото и да е, означава едно-единствено нещо: да си нетолерантен към него и то нетолерантен далеч не в контекста на един толерантен дух. Например, всеки смел човек е войнствен; а всеки опит да се вмени на смелостта миролюбивост, на практика измества въпроса за смелостта някъде другаде (мненията на Станимир и някои мнения на Донка са пример в това отношение). И за да е по-ясно какво имам предвид, ще направя няколко паралела: Престъпникът е нетолерантен човек – в акта на престъплението, той разкрива тази своя нетолерантност. Добродетелният човек е толерантен – но само частично, доколкото разбира нуждите на другите. Смелият човек е нетолерантен спрямо обекта, към когото проявява смелостта си (Георги спрямо змея, Исус спрямо Синедриона, Левски спрямо Отоманската империя). Но тая нетолерантност е специфична, тя не е нетолерантността на престъпника. Това е нетолерантност, която е част от една цялостна толерантна идея, и то най-важната част, която завършва толерантността и я превръща в съвършена. Например, какъв е основният християнски отговор на въпроса защо има зло по света: злото съществува, за да се изяви доброто. В един диалектически смисъл (а християнската мисъл е точно такава), злото по света е най-доброто от доброто. Но това е страхотно тежка мисъл, човешката душа по начало не може да я побере, иска се много дух за нея. И много вяра. За такова осъзнаване се иска да си Йов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 8, 2008 Доклад Share Добавено Май 8, 2008 Днес проявих смелостта да оставя децата да кажат какво и как и колко. Днес разбрах, че смелост означава също да вярваш в доброто, което не виждаш и не очакваш и още не разбираш добре. Водата е смелост. Тревата е смелост. Къде в природата сте забелязали смелостта? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 8, 2008 Доклад Share Добавено Май 8, 2008 Не знам защо, когато става въпрос за смелост, първата асоциация, която ми идва наум в съзнанието е "пионер". Всъщност знам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 9, 2008 Доклад Share Добавено Май 9, 2008 Във вашия портал има един разказ "Сърцето на Данко" от Максим Горки. Може да сте го чели. ..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 11, 2008 Доклад Share Добавено Май 11, 2008 (edited) …при един действително 100% толерантен човек няма никаква възможност той да е нетолерантен, просто 0% вероятност – Диана С досегашните си постове аз исках да покажа несъстоятелността именно на разбирането, изразено в тая теза. Идеалът за толерантния човек не може да се вмества в черно-бялото виждане, което толкова кардинално противопоставя толерантност и нетолерантност. Всъщност с тия думи, Диана, ти казваш: “аз съм напълно нетолерантна към това да виждам в идеала за толерантния човек някаква, макар минимална, нетолерантност”. …при един реално толерантен човек, който в никакъв случай не е идеален, разбира се, ще възникват ситуации, при които, въпреки достатъчно високото ниво на неговата толерантност, той все пак ще проявява нетолерантност и тогава (без да се възмущава) е нужно да си даде сметка за своето поведение – Диана Когато – един пост по-рано – казах, че нетолерантността ми не бива да възмущава моя базов толерантен дух, имах предвид, че моята толерантност толерира това да бъда нетолерантен. А това е така, защото има разлика между нетолерантен човек и нетолерантността на толерантния човек. Първият проявява агресия, поради емоционална невъзможност да стори друго, вторият е агресивен в случаите, когато счете, че агресията би дала възможност на агресирания да се еманципира. А и що за толерантен човек бих бил, ако не се отнасям благосклонно към това в определени случаи да бъда агресивен (или някой друг да бъде агресивен). Затова, имайки предвид горния цитат от думите на Диана, ще кажа, че разбирането й за емпирично толерантния човек иде от грешно (черно-бяло) положеното виждане за идеално толерантния човек. Високото ниво на толерантност има едно истинско изискване – понякога да бъдеш нетолерантен. Разбира се, не бива да извличаш от произвола своята нетолерантност. Да, точно и само за идеалите мога да кажа, че се вместват в черно/бялото виждане. Идеалите - те са толкова високо, че ние само се стремим към тях и все не можем да ги постигнем на 100%. Ако идеалът не е истински, искрящо бял, то какъв идеал е това?! Иначе във всеки реално толерантен човек, разбира се, че има определена нетолерантност. А това, понякога да бъдеш нетолерантен, не бих определила като "истинско изискване" към високото ниво на толерантност, а като неизбежност в нашето несъвършено съществуване. Именно тук е въпросът - има ли смисъл войнстването и в какво се състои той. – Диана Да не виждаш смисъл в каквото и да е, означава едно-единствено нещо: да си нетолерантен към него и то нетолерантен далеч не в контекста на един толерантен дух. Например, всеки смел човек е войнствен; а всеки опит да се вмени на смелостта миролюбивост, на практика измества въпроса за смелостта някъде другаде (мненията на Станимир и някои мнения на Донка са пример в това отношение). В такъв случай, аз съм не просто нетолерантен човек, ами доста нетолерантен , защото наистина не виждам смисъл в доста неща, които май-май са все човешки творения - едно от тях, вече казах, е войната (нито съм съгласна, че всеки смел човек е войнствен), друго е например суетата ... Станимире, какво искаше да кажеш с този пост? Не знам защо, когато става въпрос за смелост, първата асоциация, която ми идва наум в съзнанието е "пионер". Всъщност знам. Редактирано Май 11, 2008 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 11, 2008 Доклад Share Добавено Май 11, 2008 Ами пионерите поставят началото на нещо. Те са тези които прокарват пътя за останалите. Съпротивлението на средата срещу тях е най-голямо. Те до голяма степен се борят с неизвестността, с непознатото; всъщност те го правят познато за всички които идват след тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 13, 2008 Доклад Share Добавено Май 13, 2008 Ако идеалът не е истински, искрящо бял, то какъв идеал е това?! – Диана Фантазъм. Еднозначният, вътрешно безусловен и несъдържащ своята противоположност идеал е всъщност фантазъм (бялото е толкова бяло, не поради белотата си, а щото се опитваме да се дистанцираме от нещо много черно у нас). Когато човек изгражда идеалите си, той формира сложно (а по-скоро дълбоко) емоционално и мисловно отношение по въпроса, което изпълва съзнанието и поведението му. Дълбочината на един идеал включва широка гама от природата на човешката душа. Но щом човек няма готовност и заряд да стори това, той просто скицира (симулира) идеал. Симулираният идеал идва да замести (да изтика) анти-идеала, който е завзел несъзнаваното. Фантазмът просто цели да компенсира неудовлетворенията ни. Смелостта е непонятна. Нейните мотиви се изплъзват на обичайното съзнание. Степента, в която смелостта е необичайна и ирационална, маржинът, с който пионерът пионерства, е не друго, а именно войнствеността. Тая войнственост не се толерира и се разпознава като нещо лошо от хората, които идеализират фантазмите си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 Смелостта на пионера.... Пионерът опознава новото, непознатото и намира в него красивото и доброто такива, каквито не е срещал и оценял преди. Той има смелостта да разшири представите си за тях и да приеме с благосклонност нещо, което не е присъствало дотогава в модела му на света. Смелостта да се промени, за да се впише и приспособи към новата среда и да започне да дава плодове в нея. Може би е нужно разграничение между пионер и завоевател. Завоевателят покорява новото и непознатото с желанието да го подчини на старите си модели за добро и зло и на правилата на света, от който идва (с меч или слово - няма съществена разлика). Той проявява страх - страха да приеме и остави новото по-различно от това, с което е свикнал. Страха да промени себе си така, че да заживее в хармония с новото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.