B__ Добавено Септември 22, 2010 Доклад Share Добавено Септември 22, 2010 (edited) Скъпи приятели, тук сме обсъждали различни теми и мисля, че доста успешно. Поне от моя гледна точка. Предлагам да се спрем на един важен според мен въпрос. Какъв би трябвало да бъде моралният и духовен кодекс на вегетарианеца? Какво би трябвало да стои като разбиране и светоусещане зад чисто физическото приемане на определен вид храна? Нека да обясня причините за тази тема. В последно време отделяме много ресурси и нерви да разглеждаме вегетарианството, но предимно от гледна точка на не-яденето на месо и на това какви са предимствата на вегетарианеца в чисто физическия свят: опазване на животните, екология и т.н. Поне аз усещам едно искрено възхищение от вегетарианството като само за себе си, което ме кара да се запитам кога едно възхищение се превръща в преклонение и създаване на кумири. Не просто се препоръчва да не се създават кумири, а всяко обожествяване на нещо, което не е Божествено би водило до известно изкривяване във възприемането на света. От друга страна самодоволството от това, че човек е вегетарианец би могло да прерасне в мисли, че той има някакво предимство пред другите, че това е толкова прекрасно нещо и човек да зацикли около него като спре да се развива отделяйки по-голямата част от психичната си енергия около тези действия. Мисля, че тази тема ще даде пълнота в разбирането какво значи да си вегетарианец. Но моите подбуди нямат значение, защото са си чисто субектнивни. Вече съм ги изразявал като мисли и просто ги синтезирам тук, за да обясня отварянето на темата. Отварянето на всяка тема е деяние отговорно и затова се стремя да съм прозрачен в мислите си. Чакам с удоволствие вашите коментари Редактирано Септември 22, 2010 от БожидарЗим Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 22, 2010 Доклад Share Добавено Септември 22, 2010 Божидаре, честно казано и аз напоследък си мисля същото - и вече някак не ми се иска да наричам себе си никак - аз съм просто човек като всички други. Ям това, което иска от мен тялото ми. То в момента не иска месо и аз не го насилвам. Но също така то не иска захарни изделия, пържено, смесени готвени храни, мазнини (освен ядки, които лапа с удоволствие, но не прекалява - винаги ми казва "стига"). Така че не знам вече как да се определя. Просто обикновен човек, който слуша вътрешното си аз (е , не винаги - вчера ми извика да внимавам за телефона, и аз въпреки това след няколко минути го изпуснах на тротоара....). Така че нямам никакъв кодекс. B__, Латина, Слънчева и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 22, 2010 Доклад Share Добавено Септември 22, 2010 Само искам да вметна, че вегетарианството няма морални и духовни кодекси. Те принадлежат на определената вяра или учение, което следва вегетарианеца, може би доста преди да е станал такъв. Духовните и морални ценности принадлежат на ученията, не на вегетарианството, което често е последица от тях. Така че нека не объркваме съвсем нещата. Вегетарианството не е религия, а е част от споделянето на дадено вярване. Вегетарианството не е път, а е част от някакъв път. Нека не го издигаме в култ или в някаква висша ценност. Донка, mochito, Слънчева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 22, 2010 Доклад Share Добавено Септември 22, 2010 И аз като Донка се съобразвам преди всичко с тялото си.Вегетарианството за момента е най-доброто за мен. Ям това,което е полезно за здравето ми. И аз нямам никакъв кодекс. Донка и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Септември 22, 2010 Доклад Share Добавено Септември 22, 2010 Какъв би трябвало да бъде моралният и духовен кодекс на вегетарианеца? Негов личен. Дъгата и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Септември 22, 2010 Доклад Share Добавено Септември 22, 2010 В последно време отделяме много ресурси и нерви да разглеждаме вегетарианството, но предимно от гледна точка на не-яденето на месо и на това какви са предимствата на вегетарианеца в чисто физическия свят: опазване на животните, екология и т.н. Поне аз усещам едно искрено възхищение от вегетарианството като само за себе си, което ме кара да се запитам кога едно възхищение се превръща в преклонение и създаване на кумири. Не просто се препоръчва да не се създават кумири, а всяко обожествяване на нещо, което не е Божествено би водило до известно изкривяване във възприемането на света. От друга страна самодоволството от това, че човек е вегетарианец би могло да прерасне в мисли, че той има някакво предимство пред другите, че това е толкова прекрасно нещо и човек да зацикли около него като спре да се развива отделяйки по-голямата част от психичната си енергия около тези действия. Морален и духовен кодекс е силно казано. Но е резонно. Нужно е вътрешно осъзнаване и съобразяване със Законите. Ние сме свободни, само ако ги познаваме. Самовъзпитание! Темите за вегетарианствотово набъбнаха лавинообразно. А това означава скрит проблем, който търси решение. Кой е прав, по-прав, най-прав... Ако си зададем откровено този въпрос - отговорът няма да ни хареса. Всички сме прави, в зависимост от нашите си търсения и пътеки. И дали сме горди ( "Моето мнение е единствено правилно!") или тщеславни ("Чуйте ме всички какво ви казвам и го приемете!") - все имаме върху какво да работим. Не изключвам себе си от тези състояния. Нужно е да поемем отговорност - в мислите, постъпките и действията си. Това е "вегетарианство". Съвременните хора, както и животните, се делят на вегетарианци и на месоядци според храната, която употребяват. Да говориш лошо за хората, това е месоядство; да говориш добро за хората, това е вегетарианство. Значи има вегетарианство и месоядство в тесен и в широк смисъл на думата. Човек трябва да знае, че като говори лошо за някого, има възможност и той да попадне при същите условия, да се прояви като лош човек. Дадено по нещо Едно от правилата гласеше: „Който се опитва да коригира Абсолютното, Божественото начало, той не може да бъде ученик“. Това значи: Не коригирайте природата в себе си! Който се е опитвал да коригира природата, той всякога е свършвал фатално. Няма изключение в това правило. Ако не вярвате, направете следния опит и ще се убедите в истинността на моите думи. Започнете да храните някои тревопасни животни с месна храна и в скоро време ще видите последствията от промяната на храната. Значи вие сте направили опит да коригирате природата на тия животни. Според мене злото е месоядство, а доброто – плодоядство, но не вегетарианство. И затова, когато от астралния свят искат да покажат, че постъпките ви не са прави, ще ви представят сън, че ядете месо. Значи, когато насън ядете месо, това показва, че вървите по неестествен път. И тъй, когато говоря за човека, аз подразбирам духовното, разумното начало в него, което показва, че в човешкото тяло живеят едновременно две същества. Животът на тия две същества не върви в една посока, вследствие на което между тях винаги се явява борба. Тази борба се дължи на факта, че едни от клетките, които съставят храната на човешкия организъм, са месоядни, а други – растителни. Месоядните клетки са били такива от хиляди години насам, и днес, и да желае човек да стане вегетарианец, тия клетки му се противопоставят. Ако не се достави съответна храна, месоядните клетки се самоизяждат. Клетките на белите кръвни телца, например, водят борба помежду си и се самоизяждат едни други. Значи войната съществува още в самия организъм на човека. Вследствие на тази война, човек е вегетарианец по идея само. Вътре в него, обаче, клетките се самоизяждат. Ето защо, за да станете някога плодоядци, още сега трябва да поставите в ума си идеята да се храните с плодове. Тази идея ще работи в ума ви години наред, докато един ден, незабелязано за самите вас, ще видите, че сте готови да се храните с най-чистата засега храна – с плодове. Що се отнася до вегетарианството, в пълен смисъл на думата, във всички светове – физически, сърдечен и умствен – това е въпрос на вековете. Сила на волята Радвам се, че сте сиромаси, радвам се, че сте богати, радвам се, че сте глупави, радвам се, че сте учени. И едното и другото, всичко е хубаво. Радвам се най-после, че сте грешили. И радвам се, че сте напуснали греха. Какво значи да грешиш? Ако на един вегетарианец му кажете: „Не яж месо“, той няма да се съблазни. Ако на едно тревопасно животно му дадете месо, то ще умре. Може да направите опит. Сега да прекараме аналогията: Дървото на познание на доброто и злото е месоядна храна. Кой не трябва да яде месо? Вълкът да яде месо, разбирам, но на овцата да даваш месо, не разбирам. Та сега за вас кое е по-хубавото? Да правите погрешки, това е по-лесна храна. А пък да живеете по закона на любовта, това е вегетарианство. Според мене всеки човек, който живее добре е вегетарианец. А пък всеки човек, който не живее добре, е месоядец. Само за сравнение е това. И в невидимия свят е така. Тревата, плода, като го ядеш, той се радва, като го ядеш. А пък животното, като го ядеш, то никак не се радва. В което и да е животно, което бива изядено, има недоволство. И това негово недоволство ще се пренесе в тебе. Следователно ти, като ядеш месна храна, недоволството ще се пренесе в тебе. Вземете каква да е постъпка. Един човек, като го набиете или му кажете някоя обидна дума или го погледнете криво, този човек ще има недоволство, този човек ще иска със същата дума да те обиди. Най-първо, като срещнете човека, попитайте го: „Ти вегетарианец ли си или месоядец?“ Ако ще ви говори по езика на месоядците, имайте памук в ушите си и гледайте само движенията на устата му без да чувате гласа му. * Две неща дръжте: Любовта и Мъдростта. Любовта за сърдцето, Мъдростта за ума, а Истината за тялото. Истината за тялото е здравето. Да се научим да обичаме хубавото. И да мислим хубаво. И тогаз ще имаме едно здраво тяло и ще познаем Истината и ще бъдем здрави. И ще бъдеш готов да постъпваш добре. Човек, който няма Истина, той не може да помага. Да помагаш, това е трудна работа. Могат да помагат само здравите хора. Могат да помагат само умните хора. Могат да помагат само добрите хора или само Любовта, Мъдростта и Истината могат дапомагат. Музика на мислите, чувствата и постъпките Дъгата, Креми (късметче), B__ и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Септември 22, 2010 Доклад Share Добавено Септември 22, 2010 Благодаря на Божо за важната тема, както и на снайпериста (Лъчезарна), че пак ни дава повод за размисъл. Лично за мен е тъжно, когато се съберат вегетарианци да обсъждат/критикуват невегетарианците. За мен психологическото загризване/ месоядство (обвинения,критика, чувство за превъзходство) е мнооого по-зловредно. Добре, че успях да го надживея и да дам право на хората да са това, което са. За мен е по-важна личността на човека, сърцето и потенциала му а не това, което яде. Все пак нямам право да му се меся в личните избори, а само да споделя инфомация и книги с него. А някой да гледа с добре прикрито презрение на ядящите месо, че и да се прави на духовен - хм...без коментар Благодаря за цитатите и за ценните линкове! B__, Слънчева, Розалина и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Септември 25, 2010 Доклад Share Добавено Септември 25, 2010 Темата за вегетарианството е много обширна, благодаря за мнението на Дъгата.Пасна ми отвсякъде!За понятието хранене, да се откажеш от ядене на месо това е много личен избор.Трябва съзнанието ти да е подготвено да понесе истината, че въпреки различието в храната, безрезервно приемаш обкръжението на месоядците.Мисленето или по точно доброто мислене, няма нищо общо с храненето.То е един безкраен процес на работа върху характер, духовно израстване.Много е хуманно да пазиш животните,това е разумна постъпка!Например един друг казус-съжителство в семейство на вегетарианка и месоядецКак го намирате вие!?Често съм си задавала въпроса , как така режа рибата, разфасовам пилето нима не е грях!?Децата трябва да бъдат нахранени, грях не грях. Донка и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 25, 2010 Доклад Share Добавено Септември 25, 2010 pavletA, преди няколко дни си мислех точно това. В къщи всички са месоядци. Налага ми се да готвя. Ужасно е и понякога мрънкам, ама Все пак и мъжа ми помага, отменя ме... Пламъче и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Септември 25, 2010 Доклад Share Добавено Септември 25, 2010 Мила, Слънчева така ми стана хубаво, че все пак някой ме разбра Акцентирам върху това, че въпреки вегетарианството, не се отмятам да ги обгрижвам.Благодаря им, че най-хубаво работят върху мен в духовното отношение, въпреки дълбокият мотив за избора ми. Пламъче и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 25, 2010 Доклад Share Добавено Септември 25, 2010 (edited) Павлета,аз и друг път съм казвала,че готвя две менюта - вегетарианско за мен и дъщерята и месно за съпруга. Всеки има право на избор,пък дори да е за сметка на труда ми и свободното ми време! Редактирано Септември 25, 2010 от Пламъче Слънчева, Донка и Латина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Септември 25, 2010 Доклад Share Добавено Септември 25, 2010 (edited) Не само вегетарианките са саможертвени. Била съм и от "двете страни на барикадата". Преди години, когато се омъжих, съпругът ми беше вегетарианец. Готвех специално за него. Направи опит да ме превърне във вегетарианка, но не успя. Стана обратното - той прояде месо и здравословното му състояние се подобри. Решението си беше негово, никога не съм му отказвала съдействие за неговия начин на хранене. Години по-късно аз станах вегетарианка и готвех на децата си месна храна. Постепенно много от моите здравословни проблеми си отидоха. Категорично се противих да готвя сурово месо и все си намирах някой друг за тази ужасна работа или купувах готови неща от кулинарните щандове. До ден днешен е така. Навремето отказах брак с един човек, единствено защото беше ловец. Не можех да си представя да се свържа с някого, който убива животни и намира удоволствие в това. По същото време ядях месо на закуска, обяд и вечеря, но същевременно не можех да приема идеята за преследване и убиване на животни. Вероятно причината е тази, че като градско чедо не правех връзка между мръвката на масата и животното, от което е взета. Сякаш месото расте по дърветата... Друг е въпросът, че вегетарианецът /бившият/ се оказа безогледно жесток към собственото си семейство и ловецът май беше по-добър от него. Знае ли човек, същият този ловец към днешна дата може вече да е вегетарианец... Човек, който е склонен към фанатизъм, осъждане и е неотстъпчив в разбиранията си, ще е такъв за каквото и да се отнася, пък било то и за вегетарианство. Може да хванеш най-благородната идея,но ти самият ако не си благороден, ще я опорочиш и ще отвърнеш мнозина от нея. Новото Учение тепърва ще получи голямо признание и ще има много привърженици. Преди това обаче то трябва да се отвори за по-различни хора, да ги приеме, да ги приюти, а не да ги съди и отхвърля. 1Коринтяни 9:19-23 Защото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина.За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон.За тези, които нямат закон, станах като че нямам закон (при все че не съм без закон спрямо Христос), за да придобия тези, които нямат закон.За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него. Апостол Павел Редактирано Септември 25, 2010 от kuki Слънчева и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 26, 2010 Доклад Share Добавено Септември 26, 2010 Moрален и духовен кодекс (дори и да звучи високопарно на някои) всеки има; защо вегетарианеца да няма? Дори и да не ни е съвсем избистрен в съзнанието, дори и да не го наричаме кодекс, то всеки от нас, след като има съвкупност от разбирания, убеждения, идеи и т.н., то значи има свой морален и духовен кодекс. С какво е по-особен този на вегетарианеца? - аз така разбирам тази тема. И дали за всички вегетарианци има нещо типично, характерно (освен чисто физическото неядене на месни продукти)? Да, има и това е много добре изказано от Учителя (благодаря ти и аз Лъчезарна!). От друга страна е хубаво да имаме предвид и неговото уточнение, че простото неупотребяване на месо не те прави вегетарианец. За мен беше важно и друго в тези цитати - че някои хора имат нужда от месна храна и не бива да ги лишаваме от нея, защото природата им е такава (което Божидар беше засегнал в темата "За всеки ли е вегетарианството?", не зная дали почерпил инфо от Учителя, по-скоро бяха негови собствени разсъждения, но кой знае защо тя не се посрещна добре). А тук пишем предимно хора, които са на възраст вече да имат свои деца. И ако родителите са вегетарианци, то никак не е сигурно, че децата им също ще са вегетарианци. Строгото лишаване на детето от месна храна, без да се отчетат неговите нужди е не по-малко фрустиращо и негативно от обратното - насилването на дете, вегетарианче по природа, да яде месо. Донка, Слънчева и Лъчезарна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.