Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Къде е границата между мнението и оценката?


Донка

Recommended Posts

Представата за Бог като следящ, оценящ, награждаващ и наказващ, стимулиращ и възпиращ е характерна за един ранен етап от развитието на човешкото осъзнаване. Това разбиране е породено от идентифицирането на Бог с характеристиките на нашето собствено Его

Амии... никаква представа, а РЕАЛНОСТ.

Кармата е нещо като опънат ластик... Като не срещне съпротива , стена , цел и ... се връща обратно и удря създателя на инецираната енергия. ...:)))

В случая е взета просто енергия от подведени хора да се я дадат и насочена в определена посока от майстор . Но явно "целта" ...:)))) майсторски се е отдръпнала от удара и той ...удара де, е рефлектирал към подведените ...донори... заложници на уродлива мисъл.

... :blink:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 124
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Личното ми разбиране за духовна карма е:

"Просто всяко действие, мисъл, емоция раждат концентричните кръгове на последствията и понеже светът е едно цяло, тези последствия неминуемо се връщат към източника си...."

Според мен кармата не е наказанието на Бог за наши или чужди престъпления, а следствие от нашите собствени мисли, емоции, постъпки. Тя е проява на Любовта и свободата като Божествен принцип на света ни - ние сме свободни да грешим и да се учим сами от грешките си....с Любов... колкото можем...

Линк към коментар
Share on other sites

негативна физическа карма е нарушаване на Божествените закони на физическо ниво

астралната е свързана с демонични и отрицателни чувства и алчност

умствената е свързана с лъжа за дезинформация, и себичност, поради това нежелание да се помага на другите

причинната карма е поставяне на отделната си личност над другите

Духовната карма се заработва чрез престъпления към Духа

"комуто изрече хула срещу Светия Дух, няма да му се прости нито на този свят, нито на оня"

Кармата е йерархична, както е йерархично битието. Можеш да си решиш ниската карма с клин клин избива на високо ниво.

Люцифер постигна вечност с избиване на клина от обратно.

Веност обаче не е Безсмъртие.

Оная вечност е на космонавта падащ към черна дупка.

вечен за външните наблюдатели но Бог да пази от такова падение

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Тези мисли, мисля че са и по настощята тема за разликите между мнението и оценката:

:thumbsup:

Когато спрем да се сравняваме с другите, спрем да оценяме себе си и да слагаме критерии за оценка на останалите, когато спрем да се поучаваме..... значи егото в нас отслабва и ние вече не сме зависими от него. 

Тогава сме готови да се учим и живеем по божествените закони.... а не по правилата на егото ни.

От всички спорове най-ми харесват тези, в които всички се опитват да кажат едно и също, но все не могат да се разберат. :P

В един спор най-много ми харесва не победата на всяка цена, а игричката по разбирането и евентуално доближаването на различните гледни точки. Ей това е забавно, не да си държа на ината. Нали в спора по принцип се раждала Истината, стига да е отворен човек за нея, не само за своята си истина. Аз не твърдя, че моята истина е Истина, просто искам да споделя собствените си наблюдения по въпроса без да се задълбочавам много, че времето е кът.

Линк към коментар
Share on other sites

Да Иво прав си .

Защото ВСИЧКИТЕ ние стигнахме до едно ниво. В което ниво можем с думи да изразим това което трябва да се изрази публично. Това което ИСКАМЕ да се чуе.

Преди години исках на едно събрание от хора застанали на молитва да прочетат един пасаж от Библията -Ев. Матея глава 23. И знаеш ли какво се получи ? .. Ръководителят на събранието НЕ позволи това да стане. Там ...с някакви средства не разреши да се прочете тази глава.

[23:1]  Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си

[23:2]  и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите,

[23:3]  затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат:

[23:4]  връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат;

[23:5]  и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища * и правят големи полите на дрехите си;

За това ставаше въпрос. Така са го казали по Иисусово време. Пък сега казват .... " Слушай бабо какво ти пее попа, не го гледай какво върши"

:D

Всички се разбрахме , че сме ужасно начетени и умни. И можем всичко да направим на думи - така е, умни сме всички. Ама аз най- малко щото го забелязвам, значи не съм в тази компания на умните , щом го забелязвам отстрани .. :D:D:D

Малко весело да стане. Майтап бе хора ...

Линк към коментар
Share on other sites

Е, трябва първо човек да е мислил и разбрал нещо, та чак след това да действа. Нормално. Не сме на съзтезание, всеки върви по пътя си със своята си скорост.

:harhar: Напоследък много се кефя каква съм умница, какви умни работи само пиша! :harhar: Не казвам, че ги върша, ама как се докарвам само! :harhar:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Друг е въпроса за оценката.

Всеки пътува по свой път.

Лично аз предпочитам да знам във всеки момент КЪДЕ се намирам и в какво състояние.Това го разбирам от нещо извън мен - от човек,уред, указател. И в този смисъл за пътника - оценката ОТ ДРУГ е жизнено необходима, без нея е невъзможно смисленото движение / в желана посока, с желано темпо,по решения начин/. За пусналите корени  - всяка оценка  тях само ги дразни-ненужна им е.Те отдавна знаят къде са.В известен смисъл те се дистанцират, отвръщат от обществото.

Упрека - е съдене.Той не би следвало да се използва.Но оценка - задължително трябва.

  Бих дал пример - с педофил.Всеки педофил знае,че деянието му се отхвър-ля от обществото и се наказва.Колко от тях обаче отиват да се лекуват предварително - по свое желание? - Едва ли има такъв случай. Защо? Защото знае, че лекаря ще го ОСЪДИ.А и ще разпространи диагнозата сред обществото - и точка - вече си дамгосан - нямаш пътища.

    А той - педофила - сам си е дал оценка за състоянието.И знае,че сам е неспособен да се справи с проблема си.Но има нужда не от съдник,а от човек,който да му помогне да си ПОПРАВИ оценката- по приемлив начин , и без да се уронва достойнството му.

    Проблема в обществото е точно такъв - няма помощници. Няма приятели. Няма ДАВАЩИ.

    Има съдници и безралични -бягащи от нуждаещия се.

    По мое мнение винаги когато се появи "противник" би следвало да подложим отново на анализ собствената си позиция и тази на другия. Чрез разсъждения свои,на другия,на трети лица,и т.н…....

    И да сме готови да кажем "аз не съм прав" и "ти си прав" и "Променям позицията си".

Според мен трябва да оценявам другите -за да се уча от тяхните победи и загуби. В този смисъл -те ми дават  ЗНАНИЕ,опит - безвъзмездно. Затова и аз  им давам моята гледна точка /ако разбира се има контакт между нас/.

    Давам я точно като "гледна точка" - без "тежка дума".И искам мнението му за това,което съм казъл.Ако другия е решил,че е СЪДИЯ - той ме осъжда.

Ако е човек като мен - поражда се диалог и в крайна сметка  се ражда ИСТИНАТА - в един спор.

    Затова и ще бъда благодарен на всички,които ме критикуват за всичко казано до тук. Нещо ще ми бъде от полза.А може би заедно ще достигнем до някаква нова,неподозирана сега точка. :rolleyes:

Добре дошъл Майкъл. :)

Моля да ме извиниш,че преместих по-голямата част от поста ти в тази тема.

Споделям повечето от разсъжденията ти. Струва ми се, че ние наричаме едно и също нещо с различни думи. Това, което ти описваш като оценка, аз наричам мнение. Затова ще ми е много интересно какво е мнението ти за тяхната разлика.

Благодаря предварително и на останалите. :)

Животът сравнително рано ме научи да ги различавам.

Беше първият ми урок - като завършващ филолог. 10 клас в математическа гимназия, след класната по математика. Влезнаха превъзбудени и дори не ме забелязаха. После утихнаха и в очите им прочетох "отегчена дисциплина" - все пак отзад имаше над 20 учители и студенти (в това число директорката и класната им).

15 минути по-късно бяха се разделили сами на 2 екипа, които водеха "интелигентен" спор за достойнствата на класическата музика и поп-музиката - на руски език. Часът не беше спокоен... когато звънецът би, се разнесе дружно "иииииии - не сме свършили още! (на руски)" На тръгване едно момиче се приближи до бюрото, погледна ме в очите и тихо каза: "Малко завиждам на тези, които ще станат ваши ученици" и си тръгна. Това беше мнението, което не забравих цял живот - 25 години.

На разбора на урока базовата учителка ме разкритикува за "разхайтената" дисциплина по време на урока. Това беше оценката, която след мнението на момичето вече нямаше значение за мен.

Оттогава слушам и мненията и оценките, и критиките. Мненията са ми ориентир за моя път. Оценките и критиките - за пътя на този, който ги дава.

А как е с вас?

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup: Донче, благодаря, че внесе яснота /за различията и приликите в българския език/ и за това, че използваме неправилните думички и се появява объркване :feel happy:

Мненията са нещото, в което се вслушвам. Оценките и критиките преди време имаха особени резултати върху мен. Или се включваше ината ми и правех напук, :harhar: или се затварях и плачех обидено. :( Сега само вдигам рамене и си казвам, че този, който ме съди, всъщност съди себе си, но не желае да се види :feel happy: Но не значи, че не го обичам :thumbsup: той има право да бъде такъв, какъвто е.

Важен е вътрешният ми мир :smarty::yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен мнението е виждането на определен човек относно определен въпрос. То може да се споделя когато е поискано, като начина на споделянето трябва да послужи за повдигането на поискалия мнението. В оценката има елемент на присъда и повтарям според мен може да се дава само професионално / оценка от учителя на ученика, от началника на подчинения, от съдията на страна в процеса , от родителя на детето и т.н./.Ако някога някое мнение е с елемент на оценка, то се определя пак само и единственно с цел повдигането на отделната личност. Този, който дава оценки / не професионални/ нека първо да оцени себе си, да се помоли многократно за личността, която иска да оцени и коригира и чак тогава да сподели с нея проблема, който иска да коригира и оцени.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

:D :D Страхотни сте, приятели! Благодаря ви, че ви има и сме тук заедно!

По Божията воля сигурно е така и затова ни е радостно, спокойно, силно, пълно, щастливо!

Мисля си и какво НЕ е изпълнение на Волята Божия. Например когато ние се нагърбим да отсъдим какво е правилно и какво грешно, какво е добро и какво лошо, кой е глупав и кой умен....

Или още когато отхвърляме с презрение всичко, което не съвпада с нашето мнение. Или когато определяме с лека ръка кой какво трябва или не трябва да направи....

Как да неможем?Дори е задължително!

Линк към коментар
Share on other sites

Как да неможем?Дори е задължително!

" Не съди, за да не бъдеш съден " За всеки има място под Слънцето и има кой да отсъди кое е правилно и кое грешно.... :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Как да неможем?Дори е задължително!

" Не съди, за да не бъдеш съден " За всеки има място под Слънцето и има кой да отсъди кое е правилно и кое грешно.... :feel happy:

Така ли! Едва ли някой го спазва! Утопия!

Линк към коментар
Share on other sites

Аз също смятам, че човек трябва да обръща повече внимание на себе си и на собствените си недостатъци, отколкото постоянно да критикува и да оценява другите.

Линк към коментар
Share on other sites

Как да неможем?Дори е задължително!

" Не съди, за да не бъдеш съден " За всеки има място под Слънцето и има кой да отсъди кое е правилно и кое грешно.... :feel happy:

Така ли! Едва ли някой го спазва! Утопия!

Да, много хора си позволяват да съдят (и аз включително от време на време), но това си е за тяхна сметка. Това не означава,че твърдението на xameleona не е вярно или е утопия.

Как разбра, че имаш недостатъци, ако преди това не си дала оценка за другите.
- подобен начин на разсъждение може да доведе до изграждането на много вреден и общественоопасен мироглед.
Линк към коментар
Share on other sites

...подобен начин на разсъждение може да доведе до изграждането на много вреден и общественоопасен мироглед.

:3d_146:

:) :)

Линк към коментар
Share on other sites

...подобен начин на разсъждение може да доведе до изграждането на много вреден и общественоопасен мироглед.

:3d_146:

:) :)

:3d_146: И на мен вече ми стана смешно , съвсем направо и удължено смешно !

Линк към коментар
Share on other sites

:3d_146: И на мен вече ми стана смешно , съвсем направо и удължено смешно !

"...смях неугасващ избухна между боговете блажени

гледайки куция Хефест как шета припряно в двореца"

Омир

:sorcerer:

Линк към коментар
Share on other sites

Общественоопасен мироглед за едно утопично общество.

Ами портал за съзнателен живот , може да звучи утопично , на фона на толкова много агресия . Сборен пункт на светлината и хората , които търсят светлинното в себе си , също може да е малко утопично за някой , които не смята това за личностен приоритет . Принципно е така .

Логично и следствено е точно така .

Аз не мисля , че това да се стремиш към хармоничност вътре в себе си е утопично , или пък това да бъдеш внимателен и хармоничен с другите е утопично .

А напротив , много важно за вътрешното ти духовно здраве.

Затова обичам това място и хората тук .

И не ми харесва много , когато някой постоянно напада , заплашва , опитва се да създава някакъв собствен ред и дисциплина . Застрашава вътрешното ми духовно здраве и в един момент колкото и да ми се ще да му дам светлина , от която виждам , че той се нуждае , с цялата си агресивност той всячески ме отблъсква , отблъсква ме включително и от другите с които се чувствам духовно свързана , създава дисхармония и пълен хаос .

А пък за мен са важни отношенията ми с хората , те са моето платно , което аз искам да бъде един красив природен пейзаж , а не мацаница от агресивни думи .

Е , казах , всичко образно и метафорично , дано се разбере правилно .

Незнам , когато видя , че някъде съм закаляла живописта си , изтривам старателно всичко и я постигам отново , защото е въпрос на хармония , моята персонална хармония и съгласието ми с тази на целия свят .

Линк към коментар
Share on other sites

Общественоопасен мироглед за едно утопично общество.

Може така да се гледа на нещата. Може всякак. И се появяват всякакви резултати. Когато търсим Бога вън от себе си "Неговата" воля е външна и неразбираема за нас. Насилствено натрапена. Ясно е "кой" е по- силен... Или пък не е?

А когато пък изобщо не го търсим, нещата са съвсем насилствени...

Защото искаме да бъде нашата воля. Ама пък ако знаем какво да искаме... Ако започваме търсенето на Бога вътре в нас, има шанс Волята Божия да не ни гнети. Дотолкова, доколкото се пускаме от "нашата" воля. Не значи да нямаме воля. Хермес Трисмегист говори за успоредно и противоположно движение. В противоположното движение резулттите от усилията ни са... противоположни. Добре е да сме в успоредното.

Линк към коментар
Share on other sites

Ключови думи:форум, споделяне на МНЕНИЯ, търсене, общуване.

Ок , нека да направим , някаква по - хармонична връзка , която не дразни толкова симфонията ми . :3d_108:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...