Къде е границата между мнението и оценката?

[Донка]

Здравейте, приятели!

Всеки път, когато посягам към бутона за отговор, се опитвам първо да си отговоря на въпроса - защо всъщност го правя.

Дали искам някой да оцени мненията ми, начина ми на разсъждение и информираността ми...

Или искам аз да дам личната си оценка на определен човек и неговата позиция.

Като че ли най-спокойно се чувствам, когато споделям с останалите участници тук какво съм преосмислила в живота си, какво ми е помагало или пречело да запазвам Любовта в себе си. Може би го правя, за да го формулирам по-добре за себе си. Със сигурност го правя, за да чуя какво мислят по същата тема останалите. Благодаря на всички участници от форума, които с постингите си, са ми помогнали да видя темите от ъгъл, по-различен от моя.

От няколко дни се опитвам да си отговоря на следния въпрос:

- Къде минава границата между мнението и оценката?

- Кои са "вълшебните думички", с които "успяваме" да превърнем личното си мнение в оценка на казаното от другите.

- Как да "се усетим" че вместо обективна преценка и анализ на ситуация и постъпка (двигателят на нашето собствено израстване), се свличаме до оценки (понякога с тон на осъждане) и съответно оправдания, самозащита изясняване на лични отношения....

- Как да споделяме без да предизвикваме (волно или неволно) оценки и характеристики на личните ни качества?

Благодаря ви предварително.

[Латина]

Интригуваща тема. Често съм се хващала, че пиша преди всичко заради себе си. Научих много неща от останалите участници тук, но най-много ценя непрекъснатите възможности за самостоятелно търсене на отговори, възникнали от техните мнения и въпроси. Средата тук е силно стимулираща.

Лично аз не се притеснявам особено от прекрачването на границата между обмена на мнения и личните оценки, още повече, когато са положителни. Тук аз и не само аз се учим на общуване, на прощаване, на уважение, на смирение, на позитивна нагласа към останалите, независимо от различията. Освен това обогатяваме знанията си.

Понякога от взаимното учене боли, но това не е лошо, понеже добрият резултат си заслужава. Голяма част от хората тук са в състояние да простят и да обичат независимо колко са били наранени чисто по човешки. Не мисля, че е добра идея да се отказваме от човешкото в нас и в общуването, пък било то и в абстрактното интернет-пространство.

Всеки път, когато посягам към бутона за отговор, се опитвам първо да си отговоря на въпроса - защо всъщност го правя.

Аз пък обикновено действам импулсивно и се случва да съжалявам след това. Понякога съм се питала дали да обмисля и представя внимателно мнението си или пък да бъда естествена, такава, каквато бих се представила очи в очи. Първото е по-качествено и обмислено, второто е по-непринудено. Е, по-лесно е да се говори за абстрактни неща пред екрана и клавиатурата, отколкото в действителност.

Искам да ви питам и ви моля да отговорите съвсем искрено, поне пред себе си: Когато някой изкаже положителна лична оценка-мнение /понеже има елемент на обективност в оценката, ако е искрена/ по отношение на вас, не считате ли това за добро нещо, носещо радост, удовлетворение и желание за още добрини от ваша страна? Мисля, че лични оценки-мнения от такъв вид не са равнозначни на духовно сриване, напротив - трябва да сме щедри за тях.

[Guest Еси]

Здравей Донка,

няма граница, това са две различни неща.

Изказвайки мнение, ти покзаваш колко си компетентна и искренна.

Личната оценка е само когато аз (в ролята си на питаща/търсеща отговор) приема това което казваш лично. За съжаление много хора приемат лично всичко, което става около тях, като Йосарян - те всички искат да ме убият.

[Орлин Баев]

Кой пък е този Йосарян? Разликата между оценката и мнението е в съзнанието на всеки един от нас - ако им придаваме разлика, ще има разлика, ако ли не - няма да има. В моето съзнание разлика има - макар че е направо изкуство да се говори неутрално без да се изказва оценка! Аз лично намерих този форум преди пет месеца - писах доста по различни теми... и знаете ли - осъзнавам че съм се обогатил - наистина. Придобих мнение по много и различни теми, уча се да мисля писмено, което подобрява и умението ми да мисля и се изразявам гласно. Според мен, пишем преди всичко за себе си - мислим на глас, на писане... ! И така се обогатяваме взаимно. Учим се да реагираме неутрално както на положителната, така и на отрицателната оценка за мненията си. Често направо водим писмен дебат, а това ни дава много материал за размисъл. Учим се да мислим от позицията на другия и да приемаме хората такива каквито са. Обичам ви всичките!!! Бъдете здрави!

[Милкана]

Често пъти мнението поражда оценъчно отношение. Оценката е следствие от приемането или неприемането на нещо. Например: "ти се измаряш лесно, друг не ми се оплаквал така " - това чух наскоро за себе си. Прозвуча ми като оценка - виждаш ли, как може да не си като другите, защо си такава....

Да, признавам, липсва ми физически тренинг, мога да вървя пеш по равно много дълго, но да се катеря по планините ми е доста трудно. Спортът не ме превлича особено. Знам, че това не е добре, виждам го, признавам го. Пишеха ми 3 по физическо, а по другите предмети имах 5 и 6. И сега, когато ми извадиха пред очите тази тройка, вярата ми в собствените сили се задъни в безизходна улица. Просто споделям. Донякъде има връзка с темата.

[Иво]

Донка, благодаря ти за ценната тема.

Писането във форумите както и самия живот е едно училище. Ако човек е умен ще се учи от всичко. Форумите освен място за общуване и изказване на мнение са училище за развиване на търпение, дооброта, смирение, слушане и разбиране, будност на съзнанието, разумност, съзнателност и т.н. и т.н.... въобще начин за развиване на добродетели.

Особено важни в комуникацията между хората при лична среща, а и в във форумите са чувствата. Те игратя ключова роля в общуването. Как ще реагирате на чутото или прочетеното? - С любов и разбиране или с гняв и раздразнение?

Когато някой ви засегне как ще реагирате - ще се обидите или просто ще си вземете поука и ще помислете дали написаното е вярно? Ако е вярно защо да не поработите върху себе си? Ако не е вярно защо въобще да се ядосвате, та да не би човека отсреща да е ясновидец? Ще се запазите ли вярата в самите вас или ще се разколебаете? Ще се вкопчите ли в мнението на другия или ще четете и пишете без предразсъдъци? Ще успеете ли да направите злото слуга на доброто във вас? Ще се уплашите ли от опасностите или ще продължите смело напред? А може би просто просто ще кажете: Господи не можеш да ме заблудиш - Ти чрез всичко ме учиш?

Или пък ако ви хвалят, ще се възгордеете ли, ще станете ли по-самолюбиви? Понякога да те хвалят е по-голям изпит от колкото да те хулят.

Въобще какъв е правилният въпрос, който трябва да си зададем, след като прочетем дадено мнение или преди да дадем нашето?

За мене споделянето на мнения във форумите е богатство. Затова нека да сме съзнателни и да пишем не просто за занимание, а когато наистина искаме да споделим нещо ценно, нещо опитано, преживяно обмислено; или пък когато наистина искаме да потърсим съвет, помощ...

Светлата мисъл изказана в писмен вид е като висок планински връх. Който се изкачи на него може да погледне и пред него да се отркият нови хоризонти на съзнанието. Мнение изказано с много любов е като музика, която вдъхновява, като мистичен танц, като сън, който пробужда, като хороскоп, който трябва да бъде разгадан.

Както споменах преди време мисля, че едно мнение трябва да е изложено с-мир, спокойно, ясно, уверено, без желание да налагаш позицията си или да обидиш някой. Според мен, разликата между това да дадеш мнение и да дадеш оценка е във вложените чувства от страна на пишещия / даващия и четящия / възприемащия.

[Guest Еси]

Здравей Иво,

част от работата ми е да давам мнение за нещо как изглежда. Много често това което ми се показва е УЖАСНО, когато казвам професионално си мнението и го доказвам, без да влагам никакви негативни чувства, а съвсем кротко обяснявам някои правила те често се обиждат.

Това са хора които носят обидата в себе си, те са болезнено нестабилни, тях ги обижда всичко което не съответства с техния мироглед. Колкото любов и разбиране да влагаш в отношенията си с тях те се превращат в енергиини вампири.

[Иво]

Еси, това което казваш мисля, че е нормално и е част от живота. Ние не можем да бъдем отговорни за това как ще реагират другите. Но сме отговорни за това как реагираме ние - вътрешно и външно.

Важно според мен е мотивацията ни при общуването. На всеки от нас ни се е случвало да кажем или направим нещо добронамерено и да получим силно негативна емоционална реакция. Тогава топката / отговорността е пак в нас. Как ще реагираме? Какво ще кажем? Ще останем ли спокойни?

Една мисъл, която ми попадна наскоро от Тони Робинс:

"Виждате ли, не са толкова важни средата и събитията в живота ни, колкото смисъла, който им предаваме. Как ще ги интерпретираме - това е което оформя кои сме днес и какви ще станем утре."

[Guest Еси]

да точно така, не сам отговорна и също го смятам за нормално.

За щастие такива хора са много разпилени вътрешно и техният негативизам не може да ме засегне, дори когато е насочен кам мен.

Как реагирам аз ли? - отегчавам се защото диалога спира.

Малко по-различен случай е когато кажат "Може, но на мен така ми харесва"

и аз "клякам", но е добре, че диалога продължава

[Иван]

Здравей Еси !

Много точно си го казала с едно изречение само ...:

Малко по-различен случай е когато кажат "Може, но на мен така ми харесва"

и аз "клякам", но е добре, че диалога продължава

Точно тук е разликата и според мене между мнение и оценка.

Но много е неприятно когато се опитват разни хора да се налагат с "миродавни мнения" , а собствено не са постигнали никакви резултати позволяващи им категорични налагащи мнения. При това доказателствената част от личното мнение е много важно нещо. Иначе е само .. ВНУШЕНИЕ !!!

Но да докажеш нещо при паранормалните явления е .... )))) ( ще си позволя да не се доизкажа, защото мисля е очивадно ). Все пак сме всайт за паранормални явления и мисля нивото на интелигентност е високо.

[Guest Еси]

Иване,

както винаги си боец

[Венцислав_]

Всъщност оценката е мнение, но неправилно разбрано. Освен когато не е задължение! И мнението може да стане меродавно само когато някой реши да го възприеме така, а иначе е добре да е миродавно!

[Донка]

Всъщност оценката е мнение, но неправилно разбрано.

Не мога да се съглася. Ето един пример от ежедневието ми:

Факт : В домашната има много грешки и е изпълнена само наполовина.

Оценка : Проявил си небрежност и си усвоил материала незадоволително. Разочарована съм от теб. Очаквам да се потрудиш над домашната още веднъж, този път, по-съвестно и старателно!

Мнение : Останах с впечатлението, че не са ти стигнали сили, време или може би желание, а може би и трите, за да се справиш със задачата. Вярвам, че с известна помощ, достатъчно време и внимание ще успееш да усвоиш материала. Опитай още веднъж сега - ако имаш въпроси, ще се опитам да ти помогна.

[izgrev]

Не мога да се съглася. Ето един пример от ежедневието ми:

Според мен, това е мнение.

Какво обаче в случая би било оценка?

Може би...така;" Венци, не си разбрал, струва ми се"! И това е оценка в мек вариант

[Венцислав_]

Ето ми мнението, което други ще приемат като оценка, но не обичам да се повтарям:

Освен когато не е задължение!

[Аделаида]

Мнение може да се даде ако ти се иска и без това, а оценка е нещо което е по-категорично и не би трябвало да се мени...мнението обаче човек винаги може да си промени

[Иво]

- Как да споделяме без да предизвикваме (волно или неволно) оценки и характеристики на личните ни качества?

Мисля че възможен отговор на този въпрос е в изказването на мнение със смирение и толерантност. Ще цитирам по-долу някои мнения (мои и на други участници), които съм събрал от други теми.

А може би именно това е смирение. Да обясняваш позицията си с мир, с-мир. Да не се опитваш да я налагаш над другите, а да я излагаш спокойно, уворено, позитивно...

... Също мисля, че почтената и смирена позиция означава също да не нараняваш съзнателно с думите си, със словото си. Да използваш думи, които внасят хармония и мир в хората. Думички, които помагат на човека сам да потърси отговор на въпросите, които го вълнуват, да разшери съзнанието си и сам да намери своя отговор. На един въпрос може да име повече от един отговор в зависимост от хората, тяхното развитие, моментно състояние и нужда и т.н.

Тъй като съзнанието на човека е фрагментирано (това се споменава и от духовните учители и от психолозите), то често има тенденция да схваща само своята си гледна точка и да претендира, че неговата истина е единствена, и че неговата гледна точка е най-права, най-очевидна и т.н...  Споделяйки различни гледни точки към един въпрос / тема / проблем и пишейки заедно, всеки от нас може да по-разшири съзнанието си и да прескочи поне за миг границите на личното аз ... което в някой школи се нарича "личност" (както контраст на индивидуалност). Без да претендираме за абсолютна истинност или налагане мнението над другите, всеки от нас може просто да сподели своите виждания и така да се обогатим взаимно. Понякога мнението на един човек може да провокира в нас идея, която ние да доразвием и приложим в живота си. Друг път може да не сме сългасни с някое мнение и просто да го изкажем, без да се нападаме или обиждаме. Целта  е да стане едно взаимно импулсиране за работа, развитие, разсъждение, приложение...  което често е много ценно като опит.

... всеки споделя своята същност на темата, без да претендира, че това е Истинската Същност..... Ние тук просто обичаме да мислим заедно, но всеки сам и свободно! ...А не да налагаме оценки, схеми, правила на мислене и поведение...

Всички ние в този Форум си живеем като обичащи се членове на едно голямо семейство. Всеки споделя собствения си опит и няма никакви претенции относно начина на мислене  и споделяне на другите членове от "семейството". Това, че от време на време някой от нас прави бележки относно мнението на другите или пък има по-различно мнение, си е в реда на отношенията между членовете на едно демократично семейство.

Всички тук сме се събрали да си помагаме в трудния Път към Истината, тъй като всеки от нас е на различно еволюционно ниво, но всеки  осъзнава, че само със съзнателна работа върху себе си може да се изкачва по еволюционната стълбица на Живота. Всеки сам преценява какво от опита и знанията на другите може да му помогне в собствения му Път към самоусъвършенстване и достигане до по- висшите нива на Живота.

Какво по-добро от това можем да направим, освен

-да се учим един от друг (а не да се поучаваме)

-да се радваме на това, че сме различни (а не да се опитваме да накараме другия да мисли като нас за негово добро)

-да споделяме опита и съмненията си, щастието и вълненията си (но да не раздаваме оценки за правилността на схващанията и значимостта на вълненията на другите)

-да задаваме на глас и без страх въпросите, на които нямаме еднозначен отговор (но да не подлагаме на изпит другите)

-да отговаряме на въпросите на другите с истината, която носим в себе си ( но да не се изживяваме като инстанция на истината) и да си оставяме простор за промяна и развитие на личните си истини...

Благодаря на Бог, че ни е събрал тук през времето и пространството. И сега се сещам, че има само един начин да му благодарим и да бъдем добри...

Не знам как е с вас, но сега разбирам кое му е доброто и ценното на нашия форум и защо всеки път влизам тук със спокойна радост - повече от 2 години вече...

1. Ние се научихме да не общуваме помежду си на лична основа, а да разговаряме върху проблемите и темите, които ни интересуват.

2. Тук никой не се опитва да оценя и съди личността и разсъжденията на другите.

3. Тук никой не се опитва да покаже колко много знае и колко е извисен духовно.

4. Тук не даваме съвети, а само мненията си.

И най-важното - тук казаното от един, стимулира останалите да размишляват и откриват нови хоризонти. Или както сполучливо го определи Инатари в темата за синхроничността - ние се вдъхновяваме взаимно. Това е май нашият начин да се обичаме тук, а като се обичаме и сме щастливи, правим добро на себе си и на света си... Така ми се струва... 

Ако започна да съдя хората,най-големи ограничения ще си сложа.

Когато в реалния живот липсва наименуващ-трети, често човек не може да разпознае своята алтернатива - сянката си. И не се идентифицира с нея. Тогава възниква конфликт между Аза и сянката. Отношенията Западен свят-Източен свят са от тоя тип. Да вземем общуването във форум, понякога там се формират двойки спорещи, които не съзнават, че всяка от тях проектира своята сянка в опонента. Можем да наречем този противовес "мислене в сблъсък".

[Иво]

И още:

Общуването ни тук, във форумите на Портала специално за мен е много полезно, защото ми дава възможност да погледна по- реално на себе си, да разбера на какво реагирам болезнено, с какво не съм се преборила и до колко съм се научила реално да оценявам себе си и другите, доколко мога да прощавам, доколко съм научила законите на смирението, милосърдието и състраданието, законите на Любовта, Мъдростта и Истината, на Правдата и Добродетелта. Трудно е да се съчетае всичко това, но положителното е, че се старая. Старая се да ви разбирам, да разбирам съдържанието на междуредията. Понякога това ми се отдава, но понякога имам чувството, че не мога да разбера най- същественото, посланието. Сигурна съм, че това се дължи на неприемането на някои неща, с които съм се сраснала и които наистина смятам за по- удобни, поне за момента, но съм съгласна с Учителя като казва: "Господ затова е създал света. Ти си попаднал в тези лоши условия, за да се сприятелим. Иначе откъде щяхме да се сприятелим. Някой път вие се скарвате, за да се опознаете. Всичко в света работи за добро.

Сега всички се оплаквате от страдания. Какво са страданията?- Опознавате се.

Направите погрешка и майката дойде и ви нашиба. Казвате: "Много ми е скръбно!" Майка ти казва:"Не ме заставяй да те бия, слушай, тогава и без пръчка може". Казвам, сега това не е правилно да си говорим с такива думи. Но , като направиш погрешката, пръчката трябва да е на място. Ако не искаме да работи тази пръчка, трябва да живеем по закона на Любовта. Как се живее по закона на Любовта?- Законът на Любовта е това: седя аз на един стол. Щом те видя, че идеш, ставам и ти го поднасям. Що е законът на Любовта? Аз ям на трапезата. Ти идеш отвън. Аз казвам:"Заповядай!" Ако това не можеш да го направиш, нямаш Любов."

Най- хубавото от всичко е, че се справям все по- лесно и бързо с подобни състояния, благодарение и на вас , приятели! БЛАГОДАРЯ ВИ!

Източникът на горния цитат е: Учителя, Вечният порядък, Самовъзпитание

За мен добро е да видя и други мнения,да се поуча,да си разширя светогледа,а не да ги определям,сортирам и което не съвпада с моето-да го отричам.Може пък да искам да разбера твоето,може,ако ми го обясниш да го харесам,съвсем отворена съм и непредубедена,не живея в свят на разделение,това е най-голямата заблуда,сами се ограждаме,пък после търсим врати,ами те оградите и вратите-в нас са.

    Защо ли всеки път ни се иска каквото мислим и чувстваме ние да го мисли и чувства света??

Когато възпрем ума си да казва "всички, никой, винаги, никога и т.п." , светът ще стане неповторим и хората и събитията ще бъдат различни и много интересни. И  няма да стъпваме в една и съща река, и няма да се срещаме с един и същ човек, защото ще сме готови да видим новото... а не да потвърдим това, което си мислим че е ....

[Оринави]

Всички думи до тук от Иво бяха много....много думи верни думи. но мъничко се поуморих докато ги четях.

Моята алтернатива е ...:

Мнението си е мнение, освен когато..

Освен когато не е задължение!

Защото когато е задължиние ОЦЕНЯВАШ...даваш ..пишеш оценка на "изпитвания" .

Тук възниква един вътрешен въпрос в мене. Пример... аз като будист мога ли да давам оценка като служебно лице на християнин ? Изобщо може ли поддръжник на едно вероизповедание да ДАВА ОЦЕНКА на поддръжник от друго вероизповедание? Защото моралните ценности са различни, понеже идеологията на идеите е различна. пътищата за реализиране на целите и самите цели са различни също.

Само поставям въпроси... за дискусия. Това не е оценка, нали? Щото съм редови форумец.

[Ради]

Че защо трябва да даваме оценки, и не са ли всички религии път към Бога? Да не говорим, че всеки съзнателен и стремящ се човек, освен че е толерантен за това кой как ще слави Бога, не е "религиозен" в стандартния смисъл на думата. Защото един развит ум знае разликата, мястото и ролята на всяка една религия и търси обединението на хората, а не тяхното разделян по този критерии.

И понеже съм убеден, че ти, Оринави, си един съзнателен и търсещ човек, приемам въпроса ти принципно - че има различни критерии и мерни единици, различни разбирания и понятия. А религиите - като една илюстрация, за която аз се хванах, за да проповядвам обединение...

[Оринави]

аа..не, Ради.

Тук май се получи малко "таратор" / "мляко и "кратавица" / ..смесване на понятията сиреч ?

всеки съзнателен и стремящ се човек, освен че е толерантен за това кой как ще слави Бога, не е "религиозен" в стандартния смисъл на думата

Четах из форума, че "Религия" = Свързване.

Тооо.. "Свързването" е хубаво нещо , НО когато се получи свързването и СЕ ВИДИ КРАЙНИЯ РЕЗУЛТАТ ОТ СВЪРЗВАНЕТО .

Преди това ... съмнявам се във съзнателноста,стремежа и толерантноста на религиозния човек. Докато е още "религиозен"... свързващ се с Бога ... вътре в човек бушуват бури ...страсти ...желания ..мечти ... гняв...обич... ревност ...омраза.. ...безрой демони.

И за това както казваш има различни критерии и мерни единици, различни разбирания и понятия. ... Така съм съгласен.

Сиреч....

Учениците от елитна природо-математическа гимназия да се тестват с критерийте на учениците от колежа по животновъдтво и обратно. А бе то все са средни училища и все се взима свидетелство за завършено средно образование , ама .... вчера паднах от Марс и нещо недоразбирам различните понятия.

Ради, обиждаш ме.

Толкова ли елементарен изглеждам като редови фожрумец ..???

Различните училища .../ Религии / имат различни критирии за това как човек да се свържи с Бога. Свързването може да бъде много различно след завършване на училището. От миниатюрно... до изцяло всепоглъщащо Душата и Тялото свързване с Божествения Дух .

Хитър ход.... към един се обръщам - друг отговаря... хитро, но не умно. И аз имам очи и аз гледам и аз си правя сметката...имам и аз свободна воля като вас. Обиждаш ми ЕнтИлигентноста

[Ради]

Нито разбрах какво искаш да кажеш, нито обиждам каквото и да е в теб - включително и интелигентността ти.

Но, както сам отбеляза, всеки има свободна воля.

Успех!

[Оринави]

Има два варианта за неразбирането ти Ради,

1. Изказъл съм се много...крайно неразбрано.

2. Липса на САМОСЪЗНАНИЕ при тебе.

Лично мисля, че е Първият вариант.

И за това давам цитат за да стане по-ясно.

Ев. Йоан 10 глава...

[10:6]  Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.

[10:7]  Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.

[10:8]  Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.

[10:9]  Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

[10:10] Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. [10:11]  Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;

[10:12]  а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.

[10:13]  Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. [10:14]  Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.

По това се различава Християнина... помага на приятел в нужда . Такъв е моралния кодекс на християните ... ценностната система ... идеите в идеологията им. ..Който люби брата си като себе си" - той е християнин. Защото приятел в нужда си познава.

Явно си добър християнин Ради. Но от мене да го знаеш... не разчитай на помощ ако паднеш . Търси друг християнин със същата ценностна система. Но онази ВЪТРЕШНАТА ЦЕННОСТНА СИСТЕМЫ ТООО... ДУМИТЕ СА СИ ДУМИ ---ДЕВАЛВАЦИЯ МУ ВИКАЛИ Хората са казали ..."Не питай старило , а патило."

САМО ОПИТ. гОРЧИВ ОПИТ КАЗВАМ .

Лично мнение по дискусията.

[Ради]

Да, прав си Оринави - това е качество на истинският Християнин.

[Донка]

Разговорът по-горе е брилянтен пример за разликата между мнението и оценката и за резулатите, до които може да доведе смесването на двете.

Благодаря ти Оринави пак