Натрапчиви тревожни мисли за смърт

[omen]

Здравейте на всички !!! Искам преди да започна да пиша..предварително да Благодаря на всички специалисти тук,които ни помагат със съвети и насоки !!! Благодаря ви !!!

Всичко това написах..както си тече в главата ми...

Не знам какво става вече..когато остана сама с тишината..откъсната от всичко друго..тогава нахлуват в главата ми..мрачни сцени..и в тях има толкова много смърт..кръв..сцени на насилие..дори да опитам да ги заменя с хубави картини..следва брутално украсени..дори ми се струват по-брутални от филми на ужасите..не знам защо това рисувам в главата си..какво опитвам да предизвикам,събудя..не знам и дали наистина ме плашат..но май нищо не будят в мен...но не искам да стоя вече натъмно..светкам лампите абсолютно навсякъде..да запаля свещ ме плаши..да заспя в момента се страхувам..дори и с отворени очи пак рисувам тези картини..дори и при толкова много светлина..пак ги виждам пред погледа ми..не знам и защо постоянно мисля за смъртта..а ако баба ми..дори се страхувам да го изрека..няма да го преживея..сигурно ще бъде тежко..ами ако всички умрат..и остана напълно сама..какво ще правя..не знам защо тези мисли са ме обсебили така..имам чувството,че ако остана задълго с тишината..ще мисля постоянно за това..всичко това ми напомня много за периода,в който пък ме бяха обсебили мислите за самоубийство...също толкова натрапливи..някакъв ужас..ад..но пък странното е че не би ли трябвало да са в обратен ред нещата..сега всеки шум ме плаши...и ме кара да си задавам въпроса..това случайно да не са духове..питам се ако изгубя пълен кнотрол над себе си какво ли ще стане..самата мисъл,че губя контрол над себе си..буди някакви чувства..не знам какви са.. не мога да определя..понякога изпитвам една болка в гърдите..понякога,когато си поемам въздух...утре имам среща,първата среща от не знам колко време насам..може би месеци...а сега е 5:00 часа сутринта..дали ще си легна..дали ще спя..дали няма да отложа срещата и да измисля лъжа..напоследък започнах все да лъжа..мразя се за това..никога не съм лъгала..ала сега избягвам всякакви срещи,разговори..затворих се напълно..не искам да излизам никъде и с никого..освен с кучето си понякога..и като си помисля..какъв затвор е това...самата мисъл как правя едно и също всеки ден..ама едно и също..и се намирам единствено между четери стени...дори и на прозореца рядко се подавам...и като погледна календара..и като видя колко време се е минало (цяла една пропиляна година)..а в това време-мен ме е нямало просто..сякаш не съм съществувала..ме побърква..и е по-мъчително..не знам и как да опиша точно това.. Знам какво трябва да направя..знам и че може би трябва да започна терапия..Но просто ми трябва време да направя първите стъпки...И просто искам да знам..в какво състояние се намирам и някакво обяснение за тези мисли..Благодаря ви предварително !!!!

[Орлин Баев]

Здравей!

Няма човек без негативни мисли! Нахлуването в съзнанието на негативни мисли се поражда от повишената тревожност в подсъзнанието. Това е абсолютно нормален механизъм! Въпросът е да се опознае смело, да се разбере и да се придобие по подходящ начин правилното отношение към мислите и комплексите в подсъзнанието зад тях! С "разкопаването" и неутрализирането на комплексите се занимава психотерапията - правилно си се ориентирала към започване на психотерапия! Тук ще спомена само общи неща, които да ти дадат насока за размисъл и добра промяна!

1) Опознай и разбери себе си! Виж психиката си като един своеобразен вътрешен дом. Съзнанието ти е твоята стая, в която се чувстваш господарка, уютно и относително спокойно. То обаче е едва 10-на % от цялостната ти психика. Несъзнаваното ти е останалите 90% от ума ти. Това несъзнавано е сложна структура. Сега нарочно изразявам нещата с естествени понятия. Част от несъзнаваното ти е подсъзнанието. Виж го като едно психично мазе, склад на всякакви програми, базисни смислови настройки по отношение на околния свят. То е много древен механизъм у нас - ще се спра по-подробно на работата му, защото тя касае случващото се в теб. Друга структура на ума ти е свръхсъзнанието. То е като едно вътрешно небе в теб - безпределно, пълно с необятен потенциал и възможности за развитие! В по-напредналата работа с ума, разширяването на съзнанието в посока собствената безпределност спомага осветляването и на подсъзнанието и изчистването му! Една трета структура или слой от ума ти е характерът ти: в него е моралната ти цензура, правилата, разбиранията ти за смисъл и цел, личния ти стил на реакция на стимулите от външния свят и стимулите от несъзнаваното, проникващи в ума ти. Виж го като една ограда на психичния си дом.

Подсъзнанието ни е изключително древна структура. Няма да е пресилено, ако кажа, че е продукт на милиони години еволюция. То е същото, каквото е при животните. Същото е било, когато като вид сме бродили из джунглите или из ледниковите периоди. За да осъзнаеш ставащото е теб, е важно да си изясниш механизма на работа на подсъзнанието при повишена тревожност. Когато е тревожно, подсъзнанието ни реагира като поражда и проецира в ума ни т.н. тревожни автоматични мисли: визуални, вербални, звукови и т.н. картини на насилие и опасност, смърт и катастрофи. Тези мисли са напълно нормални - природата на подсъзнанието ни е такава, че чрез пораждането им то се стреми да защити целия организъм. Въпросът е да разбереш, че тези мисли са нормални, безобидни и раждани от напълно обикновената и естествена еволюционно обусловена работа на подсъзнанието ти! Самото разбиране за ординарността на тези мисли и обикновеността им и допускането на случването им и спокойното им наблюдение, вече премахва огромна част от тревожността и напрежението, страховете и тъгата! Неприемането на автоматичните мисли идва от една страна от неразбиране естествената работа на подсъзнанието, но от друга страна от прекалената морална цензура на характера ни! Възнамери отработването на един гъвкав и приемащ нещата каквито са характер. Ако и докато се бориш с мислите за смърт и насилие, те само ще нарастват и ще стават все по-натрапчиви, разнообразни и проникващи!

2) Правилно отношение: когато тревожните мисли идват, пробвай да ги посрещнеш като добри гости, с гостоприемно чувство на приемане и обич към тях! Сигурно ти звучи странно, но те са повик на подсъзнанието ти към равитие на цялостната ти личност! Към осъзнаване както на подсъзнанието, но и към полет към безпределността в теб! Защото едното е неразделно от другото! Имаш тези мисли по отношение наблизките си, защото ги обичаш! Ако не ги обичаше, щеше да ти е все тая за тях и нямаше да имаш никакви мисли от този сорт. Но ги обичаш, което е чудесно! А обичта ти, преплетена с повишената тервожност, ражда въпросните нормални защитни мисли! Посрещай ги спокойно, сякаш гледаш вътрешен филм в себе си! Разбери, че тези мисли нямат никакво отношение към обективната реалност! Има цял куп добри бизнесмени в психодуховнат аобласт, които познават добре механизмите на ума и добре го манипулират в последователите си, като им втълпяват, че мисли от подобен род привличат и причиняват събития и т.н. Няма нищо такова. Да, Вселената е жива и мъдра, но именно тя е създала механизмите на работа на подсъзнанието ти, включително и реакциите му при повишена тревожност! Тя много добре вижда именно любовта ти към близките ти или към живота зад раждането на мсилите за смърт и насилие! Това е ключ: довери се на естествената работа на ума си! Нямаш вина за нищо, всичко което става в теб е просто нормална дейност на ума ти! Това, което е нужно да промениш, е реакцията си към ставащото! От борба и неприемане на мислите, да ги приемеш и обикнеш! наблюдавай ги сякаш гледаш кино, наслаждавай им се, като съзнателно следиш да премахваш контрола и борбата, а да ги наблюдаваш спокойно и със светла обич!

Можем да си пишем още при нужда. Питай спокойно и смело! Засега тръгвам на работа!

Успехи: Орлин

Редактирано Септември 21, 2010 от Орлин Баев

[MilenaIvanova]

Аз те разбирам повече от добре. Не трябва да се плашиш. Приеми всичко което ти се случва за нормално. Наблюдавай се и се вслушай в съветите на Орлин. Търси и ще намериш отговорите в себе си.

[omen]

Здравейте отново , много ви благодаря за отговорите и отделеното време !!! Многооо !!!

Тези неща като че ли попреминаха..и вече по - рядко се появяват тези картини в съзнанието ми..Но другото нещо , което ме тревожи напоследък е..че не знам и аз как точно се чувствам..в някаква безтегловност ли се намирам..не знам и аз..но нищо не усещам..никакви емоции..имам чувството,че съм като робот..реагирам..действам..механично..без никакви емоции...не знам дали това е нормално,на мен не ми се струва да е..Усещам една празнинаа..дупка в себе си..всеки ден върша едно и също..а страхът в мен..парализира и убива дори желанието за стъпка напред..а какво остава да я направя..колкото и да се опитвам не мога..и да си казвам,че трябва..не става...Но основният проблем е друг..много се чудех дали да споделя това тук или не..но не зная към кого да се обърна вече..Проблемът е че..при предишния терапевт при когото ходих..проектирах несъзнателно..образът на майката..започнах да търся това и да искам..това внимание,което не съм получавала от майка си..вниманието,загрижеността,подкрепата,любовта...това най-много ме убиваше..и сега това дете в мен..е толкова жадно за това..вкопчва се..и не иска да се пусне..да се откаже..не знам и аз как да постъпя и какво да направя..Връзката със себе си..я изгубих..По принцип с нея щяхме да направим психодрама..или някакво преживяване свързано с това.. но така и нищо не се направи..остави ме сама..не знам до колко директно съм задавала това желание към нея..но и тя не ми отговори директно и категорично отговора си..затова и го смятам и не искам да приема това за приключило..Мина се толкова много време...а вече това желание не го усещам така силно...нищо не усещам..и не знам дали го искам вече или не...Но когато си помиисля ..да продължа напред и да забравя си казвам,че не мога ,не искам..не и сега..не и по този начин..да се оставя да продължа да страдам и копнея за това-повече не мога..Да го оставя един несбъднат сън,мечта..-не искам..И не знам какво да правя и как да постъпя..Това нещо трябва да спре...защото продължавам този образ да го прехвърлям на друг..след като вече от едното място съм отхвърлена..По принцип,когато виждам,че този човек е недостижим и далечен-той си остава такъв..в мечтите..Но при предишния ми терапевт, за да започна да го търся това и искам..значи не ми е изгледжало толкова недостижимо..и невъзможно...Но това е един порочен кръг..от който не знам как да изляза..При сегашния ми терапевт..при когото ходя..все още не сме говорили за това..е все пак само два пъти съм ходила..но някак не мога да й се доверя..чувствам,че трябва да го направя насила..не чувствам привързаност..обич..за да поискам да й се доверя..поне аз така си обяснявам причините за това..Явно и я сравнявам с предишната..

[Мариела]

Здравей,относно темата,за да отшумят натрапчивите мисли за смърт и да спрат можеш да приложиш едно ''симптоматично лечение'',както аз го наричам ,а то е спри да им вярваш!Когато осъзнаеш,че това са само проекции на твоя ум и са нереални,невъзможни ще спреш да им вярваш и те няма да те вълнуват така ,и именно чрез вяра в тях ти ги подхранваш,а когато спреш да ги храниш,те ще отшумят постепенно и ще изчезнат и няма да те плашат,защото страхът от нещо засилва същото нещо.Просто спри да вярваш на тези мисли и ще видиш ,че сравнително доста бързо ще изчезнат.Търси мира в себе си и промени начина си на мислене-това е основата!Успех! )))