Безпаричие и безработица

[Диляна Колева]

Безработицата и безпаричието според мен често идват, когато човек няма ясна визия за себе си.

Не е сигурен в това което иска и не е сигурен в това което може.

При мен се получи още по -интересно Само до преди 6-7 години имах солидна банкова сметка, много добра работа, и ОГРОМНО желание да правя нещо друго . Неясно защо пазех парите за това нещо друго, неясно, незнайно и каращо ме да се чувствам много неудовлетворена, опитвах се да карам на заплатата си, която по редица причини все не ми стигаше, не можех да отида никъде, защото все бях на работа, а и децата малки, съпруга ангажиран. Парите постепенно заминаваха за някакви неотложни неща, можех да започна навсякъде в бранша в който работех, защото имах добра биография в добри фирми и разбира се желаните 26 години с 5 годишен опит в определена сфера. И при всичкото това, аз страдах от безпаричие, което всъщност не беше реално и от неудовлетвореност. Защото всичко това не беше моето нещо и моя живот, а несъзнателна проекция на живота на моите родители.

Осъзнаването започна постепенно, несъзнавано, но много последователно. В рамките на 5 години парите ми свършиха, сферата в която бях толкова добра ми опротивя до степен непоносимост, навърших заветните 30 год които са критични при търсенето на работа в търговията и т.н. и т.н.

Сега мога да кажа, че не работя от девет месеца, напълно съзнателно, тръгнах в посока която се оказа, че е моето нещо, правя неща които ми харесват, уча, занимавам се с проекти за неща които харесвам, нямам една стотинка в банката, празна кредитна карта, но се чувствам невероятно добре, парите ми стигат, имам предложения за какво ли не и се чувствам жива.

" Когато човек има увереността, че е на правилния път ...... това е щастието." Тогава нещата се нареждат по начин който не мога да обясня.

Когато човек приключи с нещо старо не бива да настоява да се вмъкне в това старо нещо отново.

Но до намирането на новото минава време, човек трябва да узрее.

В момента това се случва с майка ми, 30 год стаж на високи държавни постове, идва кризата и в града затварят цяла поземлена служба. Тя е началник с две висши образувания, с мноого преквалификации и т.н. и на критичните( за търсене на нова работа) 55г. В момента е на борсата и толкова спокойна, колкото не съм я виждала никого в живота си. Тя е наясно че не иска да работи повече това, града е малък, работа трудно ще се намери и въпреки че веднага и предложиха поста омбуцман тя отказа, защото знае че не иска да работи повече с материалните проблеми на хората, предпочита малкото заплащане пред големите нерви. И нейното нещо ще дойде, аз съм сигурна, защото тя е обявила в пространството че го търси, спокойна е, убедена е че ще го намери. Като това е човек, комунистически възпитан, много земен и твърде закоравял в морала на малкия град, но явно в живота на човек идват преломни моменти в мисленето, които сам той не осъзнава.

Така че безпаричието и безработицата идват не когато няма работа или има икономическа криза, а когато има лична, душевна криза, когато думите "безпаричие" и "безработица" заемат само материалния си смисъл.

Редактирано Септември 26, 2010 от didi_ts

[Мария-София]

Безработицата и безпаричието според мен често идват, когато човек няма ясна визия за себе си.

Не е сигурен в това което иска и не е сигурен в това което може.

Сега мога да кажа, че не работя от девет месеца, напълно съзнателно, тръгнах в посока която се оказа, че е моето нещо, правя неща които ми харесват, уча, занимавам се с проекти за неща които харесвам, нямам една стотинка в банката, празна кредитна карта, но се чувствам невероятно добре, парите ми стигат, имам предложения за какво ли не и се чувствам жива.

" Когато човек има увереността, че е на правилния път ...... това е щастието." Тогава нещата се нареждат по начин който не мога да обясня.

Когато човек приключи с нещо старо не бива да настоява да се вмъкне в това старо нещо отново.

Но до намирането на новото минава време, човек трябва да узрее.

Така че безпаричието и безработицата идват не когато няма работа или има икономическа криза, а когато има лична, душевна криза, когато думите "безпаричие" и "безработица" заемат само материалния си смисъл.

Диди,

Редактирано Септември 26, 2010 от Мария-София

[Диана Илиева]

Работя често с жени , по време на майчинство измислят собстевн бизнес или пък се преквалифицират. За мен е пълна безотговорност да се върнеш след майчинство без знания, без ценз, социално изолиран от дълъг престо у дома , неадаптивен и всичките минуси за личността на един човек. Какво може да искаш от работодател, само това което можеш да дадеш, а то в случая е почти нищо. Ако една жена иска да има време за себе си и за семейството ,то тя тези неща ги предвижда преди да се е върнала от майчинство. Най-силен период за нас жените е раждането и тази вълна се хваща. Такава сила има човек, че може да направи всичко, да завърши поне едно висше образование или курс или каквото поиска. Пример за такава ЖЕна мога да дам веднага: ЛЕКАР.акушер-гинеколог шеф на крлиника със 6 деца и 6 те кърмени до една година и супер успешна кариера. Жената работи в САЩ, но това го можем всички.

За любимата професия обаче не съм съгласна, аз си обожавам професията но не я практикувам. У нас соц. работници са много ниско наградени и аз се отказах, Не упреквам държавата и работодателите, не ги харесвам и не ги "използвам" След като нещо не ми харесва е логично да не го използвам, учудвам се как се тюхкаме а не променяме нищо. На мен не ми е било лесно, но след като си получих фиша с 393 лева всичко се отказах скоро след това Само с обичта към професията не мога да живея , трябва и нещо материално та дори и малко. Това решение съм го взела на 27 години, при доста тежки условия.

Формулата за успех е промяна на нагласите и приятелствата, издигане над ограничаващите условия и оцеляването е в кърпа вързано

Аз имам добра новина за тази тема винаги има надежда , надежда за всички

Eshavt

Много точни наблюдения.

Точно така разсъждавах и аз, след като излязох в две последователни майчинства едно след друго и отсъствах от работа около 5 години общо. И точно тогава ми дойде творчески импулс да правя нещо, което обичах, но което можеше да се нарече само мое хоби.

Благодаря и на съпруга ми, който ме подкрепи (преди това родителите ми ме бяха отказали). Никак не ни беше лесно - второто ни дете се роди точно след ЖанВиденовата зима през пролетта на 1997, но се престраших да опитам.

Работодателят ми, въпреки че беше държавносубсидирана институция, също не беше очарован от дългото ми отсъствие, нещата през тези 5 години бяха твърде променени. Законът ме защитаваше от съкращение, но щях да започна пак всичко отначало, а преди майчинството се бях доказала на по-висока, ръководна позиция. Прецених, че няма смисъл да повтарям в най-добрия случай един и същи път два пъти, реших да тръгна по нов.

[Guest pavletA]

borita, разбирам твоите страдания, изпитания през, които преминаваш, но това е пътя на твоето духовно израстване.Замислям се дали в една заетост, независимо в каква сфера или фирма или държава е, трябва да сме акцентирали задължително върху реалното заплащане.Сменяла съм работни места без да се замислям, водена от идеята да оцелея материално.Практикувах разнообразни професии, докато не осъзнах, че творческите дейности са най- хубавото нещо. Безпаричието е признак на духовна бедност, който както го разбира.Имам наблюдения за хора, които въпреки всичкото, което са постигали в живота си все бяха недоволни.Добър урок си научавах от това.Благодаря, им!В този ред на мисли- дали не се заблуждаваме, кое е истинското щастие?

[Максим]

Разбирам, че нищо не се е променило в положителна посока за времето, през което съм извън България, което не е добра новина. Може и да съм го казвал вече, но в Германия нищо не работи в неделя, всичко е затворено, всички почиват. Ако работодателят е човечен, а повечето там са такива, никой не работи повече от 8 часа на ден, но мнозина искат да работят още повече, защото заплащането е на час, и колкото повече работиш, толкова повече получаваш, така си мотивиран винаги. Никъде не е лесно, в Германия има също голяма безработица, има го също и проблема с възрастта. Но там хората са защитени, защото получават прилични социални помощи, позволяващи им да живеят нормален живот, дори в процес на търсене на работа. За българина основния проблем идва от нуждата от разрешително за работа, което се получава лесно само за специалисти с намерен работодател, иначе е почти невъзможна мисия. Аз съм удовлетворен от промяната, която направих и от заминаването ми там. Имам работа, имам разрешително. Пуснах една кандидатура за работа, при това инициативна, без конкретно обявено работно място и след известно време получих покана за интервю. Явих се и веднага ме одобриха, никога не съм попадал на толкова приятелско, уважително интервю в България! Това се казва късмет! Почти по специалността си. Но след това се оказа, че от службата по труда няма да ми издадат разрешително, понеже работата не била точно по специалността и можела да се работи и от неспециалист. Но нямаше време за съжаление, само 5 дни по-късно получих разрешително за друга работа След година и половина в Германия, все още не съм си помислял за трайно връщане в България, плюсовете за мен в чужбина са много повече.

[borita]

Разбирам Ви напълно! Щом сте намерили своята същност и просперитет там, давайте и не се отказвайте!... Но, знаете ли, бях чувала завистливи хора да казват:" Лесно е да си българин в чужбина. По- трудно е да бъдеш такъв тук." За мене това е абсолютна заблуда, защото човек по- лесно оцелява сред стените на своята крепост. Трудно е да се докажеш на ново, абсолютно непознато място. С гордост мога да кажа, че хората в градчето, в кето живеех в Швеция се отнасяха с огромен респект и уважение, когато разбираха, че за 3 месеца съм проговорила езика им, че се опитвам да докажа на какво съм способна там. Вероятно щях за година и половина да се реализирам повече от успешно, но много превратности... несполучлив брак, изпълнен с много унижения, възрастни родители, носталгия ме върнаха обратно.

Вторият ми съпруг е много добър и честен човек, честен до болка, понякога до глупост. Трудно се оцелява в сегашната действителност, когато моралните ценности загинаха. Моля се само да можем да преодолеем трудностите и на нашата улица да изгрее слънце, както се казва.

[Максим]

Явно навсякъде в Западна Европа се отнасят към нас с респект и уважение, защото и към мен в Германия се отнасят така, само не и в България, което е жалко. Бях и в Швеция и в Дания за няколко дни, и там нямаше особена разлика с Германия като стандарт и отношение на хората. Там дори пощаджията или строителния работник са интелигентни и културни, в България хора на по-високи постове са доста по-първосигнални и плитки...

[Диан Георгиев]

Първите години в чужбина са най-интересни, но и впечатленията са повърхностни, това е в рода на нещата защото винаги се върви от повърхността към същността. Ако все пак се стигне до търсене на същността, започваш да търсиш отговар на въпроси не от типа "как е тук и там?", а на въпроси "защо е така?". Отговорите на последните изискват повече усилия и време за да се намерят, а и да се разберат.

[borita]

Здравейте, скъпи приятели!

Дано не ви прозвучи прекалено фамилиарно, но наистина ви усещам такива. Благодаря за критиките и разбирането ви през малкото време, в което обменяхме мисли. За съжаление при нас проблемите се задълбаха още и още... Недоимъкът ни смаза отвсякъде, но все пак си мисля, че всичко това ми помогна да прозра едно основно нещо- няма по- хубаво от това да цениш дребните на пръв поглед неща.

Желая на всички вас една успешна, здрава, красива и много вълнуваша 2011 година!

[Aliya]

...Може би се научих да ценя повече онова, което имам.

Ето виждате ли, Борита, Вие сама назовахте разковничето на Вашите терзания - научете се да цените това, което имате. А то не е малко - имате съпруга си, здравето си, живота си, Себе си. Имате толкова много, дарено Ви от Съществуванието, при това без да сте платили нито лев за него !

Исус казва: " На тези, които имат, ще им се даде още повече, а на тези, които нямат, ще им се отнеме и малкото, което имат!"

Думите на Месията трябва правилно да се тълкуват и прилагат в живота - ако си мислите, че НЯМАТЕ, то Вие наистина няма да имате, съществуванието ще Ви отнеме и това, което имате. Но ако оценявате това, което имате, ако всяка вечер заспивате с благодарност към Бог за цялата красота и богатство на това да Бъдете, да Ви има, да дишате и се радвате на слънцето всяка сутрин, то Вие ще бъдете най-богатото и благословено човешко същество на Земята!

Защото, "Комуто стига той самият, той е богат!" - Лао Дзъ

[borita]

Прекрасни думи! Благодаря Ви! Май наистина имах нужда някой да го изрече, а не само вечер притеснено да плача и да се терзая. Благодаря Ви още веднъж! Ще се опитам да си го самовнуша. Наистина така човек е възможно по- лесно да извърви онова, което го тормози.

Дано не нарушавам нещо във форума. Признавам си, че може би нещо съм пропуснала, но бих искала да поздравя Вас и всички мъдри хора с добри сърца тук с един свой разказ.

Коледа от спомени

Вървях по улицата на празнично украсения град, натежала от спомени и проблеми. Прехвърлях случилото се през изминалия ден. Някак не забелязвах трепкащите светлинки на лампичките, които примигваха плахо по витрините на магазините. Клепачите ми се затваряха от влезлите в тях снежинки и аз инстинктивно обърсвах с опъкото на ръкава си малките капчици. В един миг вече не разбирах дали плача или просто наистина бе завалял силен сняг.

Спомените ми ме върнаха назад в годините и аз се видях млада учителка. Септемврийското слънце галеше косите ми, а по устните ми пробягваше игрива усмивка. Моите питомци ме бяха заобиколили и протягаха весело ръчичките си към мене. Всеки искаше да ме докосне, да получи милувката ми. После споменът като бърз кадър пробяга през годините и ме пренесе в бащиния дом, когато татко кадеше с тамян стаите и с тържествен глас произнасяше молитвата, а мама вървеше след него и се кръстеше с онова тържествено изражение на дълбоковярващ човек. Това стопли сърцето ми и аз неволно се усмихнах. Споменът ме пренесе ненадейно в болничната стая, в която бях прекарала най- тъжната Коледа. Самотна, слушах празничния камбанен звън, който се разнасяше от построената наблизо църква и детска глъч. Светът живееше, а аз сякаш не участвах в това, сякаш го гледах отстрани. Мислите ми рисуваха обични образи и усещах студенината на самотността.

В един миг отвън пред болничната стая се чу звънче. Помислих си, че сънувам и разтърках очите си. После реших, че вероятно са извикали Дядо Коледа за болните деца от съседното отделение и въздъхнах. Чудно... звънчето се чу по- близо до прага и на вратата се появи една висока мъжка фигура. Отупа снежеца от дрехите си и вдигна нещо от пода пред краката си. Съгледах червените листенца на една чудно красива коледна звезда и сърцето ми замря от изненада.

- Вие ли сте госпожа Комитова?

- Да, аз съм.- отговорих плахо, без да разбирам все още кой е този човек и защо е дошъл.

Суровата мъжка фигура някак се смекчи. Ръцете му поеха бавно коледната звезда опакована в лъскава хартия и той я постави на шкафчето до главата ми.

- Госпожо, изпраща ме господин и госпожа Крумови. Това е за Вас. Желаят Ви весели празници и скорошно оздравяване.

Очите ми се изпълниха със сълзи. Не знаех какво да кажа. Закимах задушавана от напиращата емоция и на пресекулки успях да кажа:

- Благодаря сърдечно... поздравете ги и Вие, господине... целунете децата от мене.

Проследих мълчаливо отдалечаващата се през вратата фигура. Дълго не можех да откъсна поглед и се чудех дали сънувам или е истина случващото се. Може би тогава започнах да ценя малко повече себе си и да обичам работата си още повече.

***

Харесваше ми да вървя така. Не поглеждах тъмните фигури на минувачите, които бързаха по своя път. Колко много обичах Коледа! До онази нощ, когато виенето на сирената ме сепна. Линейката хвърчеше по улиците на празничния град. Гледах с насълзени очи през прозореца нищо не подозиращите минувачи. В главата ми пробягваха тревожни мисли, а гърдите ми се свиваха мъчително от спазми. Налагах си да не плача, утешавах се, че Бог е твърде милостив и няма да позволи един добър човек да напусне живота точно по Коледа.

В болницата ни съобщиха, че леля ми няма да излезе от диабетната кома. Помня как всички наведохме глави и заплакахме. В този миг всеки мълчаливо обвиняваше празника, Бог, радостта на околните. Празникът се превърна в огромна тъга. Тази тъга ме преследва и до днес.

***

Усетих как някой се изкашля зад гърба ми. Обърнах се сепнато. Облечена в златистожълто палто млада жена ми се усмихна и подаде ръката си . Лъхна ме нежния аромат на френски парфюм и аз придърпах нагоре яката на вехтото си палто. Примигнах още няколко пъти, заслепявана от напиращите в очите ми снежинки. Признавам си, че не я познах.

- Здравейте, госпожо Комитова! Не ме ли помните? Аз съм Вашата Елиза, както ме наричахте!

Чух познат кръшен смях и се сетих за Лиза- малката калпазанка от втори „а”. Тя седеше винаги на третия чин до прозореца. Златистите и къдрици се сипеха по раменете като водопад, очите и грееха винаги любопитно. Спомних си как ми разказваше след часовете със сълзи на очи как голямата и сестра я беше напляскала заради една кукла, после в седми клас ми споделяше трепетите на първата любов и сърцето ми заби учестено.

- Мило момиче, не те познах! Колко си пораснала! Как си?

- Добре съм. Завърших с отличие гимназията и сега следвам изкуствознание в Париж. А Вие, госпожо? Продължавате ли да се мъчите с калпазаните...

Тя се засмя, спомяйки си вероятно за своите лудории. Тръсна главата си както го правеше някога и спомените ми изплуваха- живи, истински, човешки.

Поговорихме още няколко минути. Вятърът се усили и малките снежинки започнаха да боцкат като иглици лицата ни. Когато се разделихме, Елиза попита дали живея на същия адрес, за да ми праща картички от Париж. Отговорих и утвърдително и продължихме- всеки по своя път.

Прибрах се с натежали нозе в малката си квартира. Мишо бе напалил печката и усетих приятна топлина. Миризмата на току- що сварен боб и сланина изпълни сетивата ми. Чух познатото прокашляне и силния му глас:

- Мило, ти ли си?

Съблякох палтото, изух ботите си и разтърках дланите си. Поставих чантата си на стола до вратата. Влязох в стаята и ахнах. Моето остаряло момче бе купило елха. Тя се издигаше в средата – стройна, зелена и горда. Умиление изпълни душата ми и аз радостно плеснах с ръце. Засмях се и прегърнах побелялата глава на моя мил. Той свали очилата си и остави вестника на коленете си. Сините му очи се присвиха и ме попита:

- Хареса ли ти изненадата?

Не бе необходимо да отговарям. По изражението на лицето ми се четеше всичко. Седнахме на скромната си трапеза, хапвахме и си говорехме. Изгледахме някакъв филм и си легнахме. През нощта се събудих от свистенето на вятъра в клоните на дърветата. Излязох на терасата и заследих носещия се на талази сняг по покривите на къщите. Някъде в далечината по улиците се движеше закъсняла кола. Тя забуксува на пресечката с булеварда и се отдалечи с приглушен трясък. Въпреки резкия шум нищо не нарушаваше снежната хармония в предпразничната нощ.

Рано сутринта на вратата се позвъни. Отворих, но не видях никого. Погледнах неволно надолу и съгледах широк жълтеникав плик. На него пишеше моето име, но нямаше подател. „ Сигурно са съседските деца”- казах си и се усмихнах. Отворих го и извадих пъстра коледна картичка. Отвътре изпаднаха два билета. Вгледах се внимателно и не можах да повярвам. Те бяха за полет с Air France. Зачетох картичката:

Скъпа госпожо,

Много бих искала да Ви поднеса своя коледен подарък.

Реших да го направя днес, веднага. Моля, приемете го като знак на благодарност за всичко онова, което напрваихте за мене.

Нека мечтата Ви стане реалност!

Прегръщам Ви!

Ваша калпазанка: Елиза

Сърцето ми замря за миг, а от очите ми се зарониха сълзи като порой. Когато така обляна цялата и подсмърчаща влязох в кухнята, мъжът ми ме загледа стреснато. Нищо не можах да му кажа. Подадох картичката и билетите.

В следващите няколко минути и часове изживях най- незабравимите вълнения в живота си. Когато се качих на огромния самолет и залепих носа си на стъклото, въздъхнах силно. Мъжът ми само се засмя и подшушна на стюардесата : „ Жена ми е щастлива. Отива да пие кафе на Айфеловата кула”.

Коледа е. Щастието ни идва веднъж в живота. Но то е по- сладко, когато го изживеем истински, давайки си сметка за онова, което сме загубили, за да оценим стойността на онова, което печелим.

[Guest Мона]

Не познавам нито един умен човек, който да е останал без пари и който да не прави такива. Няма такъв филм - втурваш се и работиш, целеустремен си и успяваш, бориш се и печелиш.

Варианти има.

Нужно е да се бориш.

Редактирано Декември 30, 2010 от Мона

[цветна дъга]

Не познавам нито един умен човек, който да е останал без пари и който да не прави такива. Няма такъв филм - втурваш се и работиш, целеустремен си и успяваш, бориш се и печелиш.

.

Кой е казал, че непременно "богатите", материално "осигурените" са умни?

"Умни за този свят" - казва Учителя, ама за "Онзи" са глупави.

Най-умните и мъдрите не са непременно парично "най-обезпечени", че даже и "да правят пари"?! Това е Голямо гърне. Ама какво за боб или за мед?

"Умните" нямат нужда от панделка. Стига им връвчица.

И силата на духа им не е в "коравия дух", а в Светлия им поглед.

"Ако имаш една дреха с 20 закръпки, да са чисти, дрехата да е изчистена. Всеки, който види, да каже: „Чист е.“ Ако имаш един панталон с 20 закръпки, тури разни цветове закръпки: зеленичко, червеничко – ще станат много хубави, модни."

Три вида любов

Не се сещам къде четох от Учителя, който разказваше в някаква беседа, че с два панталона по-лесно може да забрави човек ключовете си и да се озове навън, пред заключената врата. И после трябва да вика някой да влезе през прозореца, ако сам не може, за да извади ключа.

Borita,

това, което преживяваш, колкото и мъчително да е сега - опитвам се да се поставя на мястото ти - знам, че след време ще е най-безценното богатство.

Вярвам го, знам го - всичко е за добро, за нашето най-голямо добро! Просто ограниченият ни ум не може да прозре Истината, скрита в мъглата на настоящето.

Не можем да видим грешките на минали животи, ами на настоящия?

Но има Божествен Промисъл! Може би ви предпазват от по-голямо "зло".

Учат ни от Небето нашите небесни Приятели за радостта от малките снежинки, утренния слънчев лъч, радостта, че сме живи и можем да усещаме необиковената красота на ледения, но свеж въздух, когато някой пуши или сме в работна среда сред много хора, които много говорят, за да се научим, че трябва да говорим по-малко и повече смислено, например или пък многото хора ни учат на много търпение, самообладание и т.н.

Ако иска, човек се учи.

П.П. Прегледай, ако искаш Акордиране на човешката душа

Редактирано Декември 31, 2010 от цветна дъга

[Aliya]

Прекрасни думи! Благодаря Ви! Май наистина имах нужда някой да го изрече, а не само вечер притеснено да плача и да се терзая. Благодаря Ви още веднъж! Ще се опитам да си го самовнуша. Наистина така човек е възможно по- лесно да извърви онова, което го тормози...

Борита,

Защо трябва да правите усилия да си самовнушавате неща, които са самата действителност, истината? Истината винаги е току пред носа ни, просто трябва да отворим очите си и да я видим. Единственото, което можете да направите, е да осъзнаете истината. А тя е, че Вие сте едно безценно човешко същество с безкрайно чувствително и много богато сърце, с остра наблюдателност и широко отворени очи към света наоколо. Богата сте и с прекрасните всекидневни мигове на споделено щастие с любими хора.

Всеки един човек е уникален такъв, какъвто Бог го е създал, всеки един от нас е шедьовър. Защото Бог затова е Бог, той създава само шедьоври. Никой не е по висш от другия, нито е по-низш, а е просто уникален! Когато осъзнаем тази своя уникалност и престанем да се сравняваме с другите, с техните пари и притежания, ние ще съумеем да оценим и да благодарим за това, което имаме, с което Съществуванието ни е дарило.

Аз познавам много хора с пари, които втурнали се да ги преследват, загубиха по пътя най- ценното, което имаха - себе си. Сега много от тях биха дали богатство, за да имат Вашите вечери, изпълнени с топлота и разбиране.

Човешкият стремеж към пари, власт, позиции е просто търсене на заместител на това, което липсва дълбоко в сърцето - на любов и блаженство. Когато сърцето ти е изпълнено с любов, блаженство, истина, тогава всички други материални заместители са просто фалшиви, ненужни. Когато си събрал истинските диаманти, за какво са ти някакви си там камъчета!?

Най-истинският диамант на света това си ти, твоята най-истинска вътрешна същност, която е от Бога! Когато я осъзнаеш, тогава ти си се докоснал до най-истинското нетленно съкровище, пред което всички други бледнеят. А в един човек, осъзнал себе си, Съществуванието се излива.

[borita]

Честита Нова Година!

Бъдете живи, здрави и много щастливи.