Теодора Андреева Добавено Април 8, 2011 Доклад Share Добавено Април 8, 2011 Относно блога на Клаудия, сега забелязах, че публикуваната статия е от преди 10 години. Днес трябва да добавим към там изнесената информация нарастващия брой екоселища с родови имения в Русия. Последният път видях във форума на официалния сайт, че са около 700. Селищата, не родовите имения. В сайта има публикувани благосклонни коментари на представители на църквата, мюфтийството и даже от политическата върхушка. Селищата са много добре организирани. В нета има много информация, който се интересува. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Април 8, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 8, 2011 Родовите имения са продукт на определена идеология - учението на Анастасия. За мен е твърде наивно, да не говорим, че ме мързи да правя всичко на ръка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Април 8, 2011 Доклад Share Добавено Април 8, 2011 Ние българите сме Творци. Няма начин да следваме сляпо нечий пример. Ще го направим по-добре! Селата ще се заселят и не е нужно да се изповядва каквато и да е идеология, освен идеологията на Свободата. За мене е радостно, че докато ние си умуваме, млади хора вече си купуват имоти в близките до градовете села. Пустинята ще разцъфне! Децата ще тичат по поляните, ще играят, ще растат в Природата, ще се върне истинският Живот. цветна дъга и Eлф 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Април 9, 2011 Доклад Share Добавено Април 9, 2011 (edited) Ние българите сме Творци. Няма начин да следваме сляпо нечий пример. Ще го направим по-добре! Селата ще се заселят и не е нужно да се изповядва каквато и да е идеология, освен идеологията на Свободата. За мене е радостно, че докато ние си умуваме, млади хора вече си купуват имоти в близките до градовете села. Пустинята ще разцъфне! Децата ще тичат по поляните, ще играят, ще растат в Природата, ще се върне истинският Живот. За това мечтая и аз! За селото, за простор , свобода и много вкусни и ароматни плодове и зеленчуци, отгледани с любов. За зачервени бузки, усмивки и много детски смях и игри сред природата. Картината на телевизора да бъде заменена с тази на истинският живот сред природата. Редактирано Април 9, 2011 от wonderful цветна дъга и Латина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Април 9, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 9, 2011 За мене е радостно, че докато ние си умуваме, млади хора вече си купуват имоти в близките до градовете села. kuki, не е само до заселване на селата. Трябва нова инфраструктура, нов дизайн на сградите и техните отоплителни и електрически инсталации, пречиствателни станции за отпадни води и не на последно място - нов дизайн на самите селища. Сегашните са останали от старата епоха и отразяват този начин на живот (да не говорим, че по време на социализма бяха построени много грозни и некачествени сгради). Нали не мислиш да вършееш на хармана, или пералнята ти да изтича в реката? Пустинята ще разцъфне! Децата ще тичат по поляните, ще играят, ще растат в Природата, ще се върне истинският Живот. Добро пожелание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Април 9, 2011 Доклад Share Добавено Април 9, 2011 (edited) В нашия град от селски тип много обичам да вървя по улиците и да се възхищавам на идеите които хората имат да си направят подобрения на старите и не красиви жилища, а виждам и много нови и красиви сгради. Вървя си и съглеждам изумителни неща и много добре подредени градинки и в околните селца е така, но има и много затънтени места. Човек който няма много средства, но има добри идеи и желание винаги ще намери начин, но истината е че все пак средствата са необходими . Без пари не става в крайна сметка е така, но трябва да сме оптимисти, че нещата постепенно ще се подобряват все повече и повече и пожеланието на Куки ще се сбъдне п.п. Аз пък си мечтая по нашите красиви полянки хората един ден да танцуват в пълна радост и хармония един слънчев танц Редактирано Април 9, 2011 от Eлф цветна дъга 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Април 9, 2011 Доклад Share Добавено Април 9, 2011 (edited) Родовите имения са продукт на определена идеология - учението на Анастасия. За мен е твърде наивно, да не говорим, че ме мързи да правя всичко на ръка. Наивно или не, в Русия екоселищата са действителни и се развиват. Принципът е залегнал вече официално във вътрешната политика на страната. И съвсем не се лишават от съвременните технологии, разбира се в екологичен вариант. И каква е тази “идеология“ и “учение“, ти чел ли си книгите поне или и за това те е мързяло? Там става дума за хармония с природата, Любов и Бог. Никаква “идеология“ или “учение“ няма. Просто ни се припомнят добре забравени неща - как да живеем в хармония с природата. “Българите-творци“, да бе, затова държавата и народът са на тоя хал днес. Българите, както историята е показала, не са способни на организация поради силното си его. Затова екоселището в Славейково не се развива. Затова днес всеки се спасява поединично и чуваме тук-там че някой се заселил на село, че някой направил еко-ферма и пр. Защото ако има една добра организация, че да се подгонят държавните институции, неправителствените организации, еврофондовете за развитие на селските райони - чудеса биха могли да се направят. А то само седим и мечтаем и си въобразяваме колко сме велики ние българите. П.П. А как конкретно стъпка по стъпка виждате създаването на подобно селище? Защото горе-долу всички сме наясно “какво“ да бъде, но КАК да стане, откъде да се започне, какво да се прави конкретно? Редактирано Април 9, 2011 от Теодора Андреева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Април 9, 2011 Доклад Share Добавено Април 9, 2011 (edited) Това което е подходящо за мен си идва на точното време и го попивам. Не е въпрос на мързел, просто някога ми попадна подобна книжка и не я приех и не ме докосна което значи, че не е за мен. Това с екоселищата винаги ми е звучало много гръмко и изкуствено, аз съм привърженичка на естественото иначе ми звучи като някаква секта или комуна или нещо което въобще не ме привлича. Не знам българите с какво его са но аз се възхищавам на мъдростта, знанията и уменията на толкова много хора около мен свързани със земята и домовете си че възхищението ми няма край и както се казва, човек винаги и от всичко се учи. Ако вземем решение да забелязваме и да подсилваме негативното естествено ще се натъкваме само на това и нищо няма да се промени в положителна посока. Навсякъде в България има много селища, нека тях да подобрим и не е задължително те да се наричат "ЕКО". Радостното е че все повече хора възприемат идеята и има движение, малко по малко все по нещо се прави. Винаги съм се радвала и на малкото което някой е постигнал и вярвам, че постепенно по естествен път ще става все по- добре. В това съм избрала да вярвам. Поздрави! Редактирано Април 9, 2011 от Eлф Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 9, 2011 Доклад Share Добавено Април 9, 2011 (edited) Според мен такова "село" има бъдеще, но първо трябва да си изчистим вътрешните "обори" от завист, омраза и желанието его-то да доминира. Докато има човешка йерархия и подчинение, оценка, едва ли ще има успехи. Отразявам лични наблюдения в малки групи, уж единомислещи хора, пък все има желание за кой е по-! Иначе бих искала да съм участник в такова "село", което ми напомня "Селестинските пророчества", където с нашата положителна, овладяна енергия можем чудеса да сътворим.... някога... Редактирано Април 9, 2011 от Слънчева цветна дъга и wonderful 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Florestan Добавено Април 9, 2011 Доклад Share Добавено Април 9, 2011 (edited) Аз съм привърженик на модела “екоселище, изградено от родови имения“, защото имам нужда от лично жизнено и творческо пространство, съответствуващо на големината на родовото имение - 10 дк. Но в каквато и форма и организация да е екоселището, каквато и да е духовната му насоченост, трябва да бъдат изпълнени няколко задължителни условия - природосъобразен начин на живот, без синтетични отпадъци, самодостатъчност, пряка демокрация. Наскоро ми хрумна да направя изчисления за тези родови имения. Така и не разбирам от горе дали имаш предвид 10 дка за един човек или, както мисля, че са замислени тези имения, 10 дка за семейство. Защото една сметка изкарва нещата така, че в действителност такива родови имения са подходящи и не биха усложнили с нищо нещата в една държава като Русия, където и са ги замислили. Но например, в една държава като Япония или Холандия са практически неприложими. Това, което трябва да се взима предвид, е плътността на населението. В Япония, то е 337 човека на кв. км, т.е. на 1000 дка, в Холандия - 401. Това означава, че ако семействата имат по пет човека средно, в Япония трябва 2/3 от територията да отиде за родови селища. В Холандия, още повече, или трябва семействата да станат по-големи. Естествено, страни като Япония (особено) и Холандия засега въобще не са тръгнали да основават родови селища. България е на по-добро място, плътността на населението е 68.5 на кв. км., което означава, че ако едно семейство се състои от 6-7 човека, 1/10 от територията на страната трябва да бъде използвана за екоселища. За някои други славянски държави, като Полша, Чехия, Словения и Словакия, около 1/10 до 1/3 от територията трябва да бъде използвана. Не мога да преценя дали това е удачно, но във всеки случай, в момента София е около 1/100 от територията и там е концентрирано голямо население, около 1/5. Естествено, не казвам, че е добре цялото население да се изнесе извън градовете, но е хубаво, когато се прави модел, да се има предвид какво той ще допринесе за цялото, от една страна, ако само част от хората приемат този модел и от друга, ако се върви на принципа "всички трябва да опитат рано или късно", който би трябвало да е застъпен, ако се мисли, че такъв модел трябва да се популяризира на принципна основа, а ми се струва, че това е положението в случая. Мисля си, че за българските условия не е лоша идеята за "екоселище", която имаме в една друга тема, където площите са по-малки, някъде около 10 дка за 4-5 семейства. Въпросът е, че е хубаво да не се посяга например на девствена природа, а също по-широкото разпространение създава редица проблеми, които трябва да се решат. Първо - доколко едно земеделия в такива родови имения може да бъде достатъчно ефективно - това означава, че хората трябва да се преквалифицират - земя не се обработва толкова лесно, особено когато нямаме голяма ферма с машини. Второ - ясно е, че разстоянията се увеличават и това означава голямо оскъпяване на транспорта. Трето - отоплението на отделните сгради е по-трудно - американците в това отношение имат опит, защото в някои градове се живее в къщи, а къща се отоплява значително по-скъпо от кооперация. Четвърто - и това е основно - по какъв начин може да се продължи културния живот, както и да се използват постиженията на сегашната цивилизация така, както е уместно. Пето - трябва да е сигурно, че това, което се прави в екоселищата е наистина едно подобрение на нашата връзка с природата. Въпросът не е в това тези, които имат много пари, да си купят още едно място за вила. В това отношение съм съгласен с това, което казва Елф. Ако трябват 10 дка на човек, сметките са други и дори за нашата държава не са приемливи - рано или късно ще трябва да си населим планините. За Русия проблеми няма, независимо от това колко човека ще живеят на тези 10 дка, там единствено проблемът е, че в Сибир земеделие не може да се развива. Предполагам, че тайгата е достатъчна като площ за населението на държавата, там плътността е малка. Ако обаче не става дума за 10 дка на човек, мисля, че засега няма защо да мислим много за цифрите - заселването така или иначе става бавно и градовете няма изгледи толкова лесно и изведнъж да се опразнят и без това. В една колекция от записки относно вегетарианството и храненето, Щайнер казва, че не е въпросът движението да бъде "назад към природата", а "чрез природата към духа". Може би, такава позиция може да се отнесе и към тази тема. Редактирано Април 9, 2011 от Florestan Донка и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Април 9, 2011 Доклад Share Добавено Април 9, 2011 (edited) Според мен такова "село" има бъдеще, но първо трябва да си изчистим вътрешните "обори" от завист, омраза и желанието его-то да доминира. Докато има човешка йерархия и подчинение, оценка, едва ли ще има успехи. Отразявам лични наблюдения вад малки групи уж единомислещи хора, пък все има желание за кой е по-! Наскоро ми хрумна да направя изчисления за тези родови имения. Така и не разбирам от горе дали имаш предвид 10 дка за един човек или, както мисля, че са замислени тези имения, 10 дка за семейство. Да, 10те декара са замислени за семейство, но моето семейство засега е едночленно. Ако един ден се присъедини дъщеря ми, тогава ще бъде двучленно. Ако тя има мъж и деца, ще бъдем повече. Но засега съм “еднолично“ семейство. Редактирано Април 9, 2011 от Теодора Андреева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Април 9, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 9, 2011 И каква е тази “идеология“ и “учение“, ти чел ли си книгите поне или и за това те е мързяло? Да, чел съм книгите. Не всичките, но достатъчно. П.П. А как конкретно стъпка по стъпка виждате създаването на подобно селище? Защото горе-долу всички сме наясно “какво“ да бъде, но КАК да стане, откъде да се започне, какво да се прави конкретно? Най-страшното според мен е бюрокрацията. Имаме земя, върната в реални граници, което страшно усложнява нещата, защото да се изкупи парцел по парцел е практически невъзможно поради много наследници и изнудвачите. А на едно селище му трябват поне 1000 декара, за да тръгне отнякъде. Единственото, което виждам като вариант е отчуждаването, но пак влизаме в едни правни простотии... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 9, 2011 Доклад Share Добавено Април 9, 2011 Съгласна съм с Теодора - хубаво е да има план и то реален, как да се осъществи такава инициатива; иначе оставаме само да висим в сферата на добрите пожелания. Аз си мисля, че не осигуряването на земята е проблем, а по-скоро хората. Какво имам предвид - човек, кйото никога не се е занимавал с отглеждане на зеленчуци и плодове е крайно неподготвен, включително за физическите усилия, които са необходими, не само, че му липсват знания и умения. Дори стопанисването на 1 декар земя е ... доста уморителна работа; какво остава за 10дка. Всички вие, които пишете, отгледали ли сте от-до поне 1 сезон зеленчуковата продукция, необходима за едно семейство? Как смятате да го стопанисвате тези 10 декара - ръчно, с малогабаритна техника, с трактори/комбайни? Какво разбирате под екоземеделие - отгледано без препарати, отгледано без машини? На тези 10 дка ще се отглеждат ли зърнени храни - жито, царевица? Как ще ги сеете и жънете, как ще ги вършеете и смилате? Аз работя в сектор, свързан със селското стопанство, имам знания и бих дала съвети, но честно казано, като се включа в реална селскостопанска дейност и ... ми идва нанагорно (при все че не съм изнежен и заседнал градски човек - спортен тип съм, обичаме да драпаме из планините и т.н.); да са живи и здрави свекърите ми, все още се оправят с 1 (един) дка двор на вилата си в едно съседно село, от който и двете семейства се сдобиваме с всички необходими зеленчуци, ядки, грозде и плодове. Обаче за хляба/житото ми се струва още по-трудна работата. Слънчева и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 9, 2011 Доклад Share Добавено Април 9, 2011 Според мен всичко е в сферата на добрите пожелания . Аз не бих се задоволила с подобен отшелнически живот . Бих искала да имам някакво подобно място ,където да отсядам ,но не и да се занимавам с отглеждането на зеленчуци, изобщо собствено стопанство . Харесвам животът в големия мегаполис , дръзновението на големия град . Разбира се има какво да се вземе от идеята за селище ит.н. Мисля, че определени групи хора и сега го правят- живеят така . Познавам много англичани ,които живеят по подобен начин ,включително са се заели и с надомното обучение на децата си ,те не вярват в системата ,вярват в себе си и в частният избор . Предполагам и в България има подобни хора . Но според мен трябва да се внимава кога нещата придобиват фанатичен отенък . Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Април 9, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 9, 2011 Аз си мисля, че не осигуряването на земята е проблем, а по-скоро хората. О, напротив, голям проблем си е. Правната ни система е така конструирана, че винаги да си в шах ако не играеш по свирката на определени кръгове. Дори и да купиш намериш комасиран парцел от 1000 декара, което е доста съмнително, почват едни процедури по смяна на статута, после ще искат планове, разрешение за строеж, лицензи и разрешителни един куп... Какво имам предвид - човек, кйото никога не се е занимавал с отглеждане на зеленчуци и плодове е крайно неподготвен, включително за физическите усилия, които са необходими, не само, че му липсват знания и умения. Дори стопанисването на 1 декар земя е ... доста уморителна работа; какво остава за 10дка. Всички вие, които пишете, отгледали ли сте от-до поне 1 сезон зеленчуковата продукция, необходима за едно семейство? Ето, Диана е схванала колко наивна е идеята за родови имения и примитивен труд, без машини. За курорт може и да става, но за устойчиво развитие не става. Аз имам предвид по-скоро нещо такова. Латина и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Florestan Добавено Април 9, 2011 Доклад Share Добавено Април 9, 2011 Теодора по-горе споменава за "самодостатъчност". Мисля, че това е много важно. Първо, както Диана казва, не е много лесно да се отглежда храната. Второ, необходими са също пари от другаде - за ток, транспорт. Евентуално може да се ползва захранване със слънчеви батерии, но то не е толкова ефективно през зимата и когато небето не е чисто, например. Не на последно място, отдавна си мисля едно и също нещо за всичките нови системи, които се предлагат днес. Не е без значение и въпросът дали тези системи са приложими от обикновения човек, т.е. дали наистина могат да бъдат използвани за пример. Ако е много скъпо да се купи земята, да се построят къщи, да се купят слънчеви батерии и да се движи човек с кола до населено място и ако това могат да си го позволят само една група по-заможни хора, така те могат да си мислят, че заживяват в един нов свят, но това е свят, който те, преди всичко, не могат да завещаят на другите. Още повече, някои хора могат да работят и в една изолирана среда, но други хора имат намерение да упражняват професии, които могат да се развият само в една социална среда. Ако типът екоселище, отделено от всичко останало, е подходящ за някои, то за други той не е подходящ, макар че това е нормално и не бива да става повод за критично отношение. Но ми дойде следната идея - ако екоселището е построено близо до по-голямо селище и има удобен транспорт (влак, автобус), това може би може да реши част от проблема. Може също самите хора в екоселището да си наемат автобус, който да отива до града сутринта и да се връща по-късно, но доколко това е икономически оправдано може да се разбере само като излязат сметките черно на бяло. Така че като крайно заключение, трябва да се проверят разходите, за да се знае точно какви хора могат да си позволят да населят такова едно екоселище. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Април 9, 2011 Доклад Share Добавено Април 9, 2011 (edited) Рекапитулация: Желаещите екологичен начин на живот можем да разделим приблизително на три категории: 1. Желаещи да живеят в чист град с чисти технологии (само кой ще ги храни не знам ) Но ако поизчистят съществуващата индустрия, няма да е зле. 2. Желаещи да живеят на село, сред природата, но без да се отказват от машини, електричество и пр. технологични благинки, по възможност незамърсяващи. Да, но това струва пари и щем не щем, ще трябва да имаме начин да ги изкарваме. Така че че бъдат длъжни да произвеждат, да работят с цел печалба. 3. Хардлайнери, които мечтаят за самодостатъчност, тотално сливане в кръговрата на природата и тотално откъсване от системата и нейните технологично-парични отношения. Те не желаят да използуват никакви технологии и синтетика, не желаят търговски и парични отношения. Кои са проблемите за разрешаване при създаването на екоселище: 1. Организация 2. Намиране на средства за закупуване на земя, намиране на земя и всички свързани с това бюрократщини. 3. Осигуряване на средства за семейството, докато изгражда и обживява новото място - засяване на култури за изхранване и т.н. 4. Необходимите знания и умения за земеделие, скотовъдство и занаяти. Повечето хора са израсли в града и хабер си нямат от най-елементарно градинарство, затова ги е страх, че няма да се справят, че няма да стига, че ще е трудно и т.н. Интересно как са се справяли хората през вековете преди технологичната ера, а и днес има хиляди в третия свят, които сами произвеждат храната си. Точно по тия места картата на разпространение на раковите заболявания е бяла. Как би могло да се подходи: 1. За еко-гражданите - бон шанс! Трябва да е ясно, че и най-чистата еко-технология създава трайни купища отпадъци, шум и вредни емисии. Научният гений още не е открил биоразградими материали. Е, чувам, че в последно време усилено се работи над свойствата на въглерода. Чувам разни интересни неща за връзката между слънцето, въглерод 7 и материализирането на мислите. 2. За втората и третата категория еко-заселници: - лично изясняване на собствените цели и възможности, начин на действие, план за собствено финансиране; - създаване на организация между съмишленици с ясни цели и план; - ангажиране на държавата, неправителствените организации и съответните еврофондове на финансово и административно ниво - т.е. административни улеснения и финансова помощ; - действие. Разбира се, можем да продължаваме да се спасяваме индивидуално с наследени от баба и дядо имоти на село или със спечеленото от гурбет, да ратуваме в града в екологично организации ... и това е нещо. Обаче ако изгледате няколко документални видеоклипчета за живота в екоселища от родови имения в Русия , ще се възхитите на техните успехи, ще се зачудите как са постигнали всичко това за има няма 10-15 години. Ами с добра воля и труд са го постигнали. Но както се развиват нещата по света и с майката Природа, понякога се страхувам, че ще е много късно за всичко това и се улавям как скрито си мечтая за едно квантово чудо през 2012, което ще ни “ъпгрейдне“ на нужното ниво в едно измерение, където стига само да си го помислиш ... Редактирано Април 9, 2011 от Теодора Андреева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Април 9, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 9, 2011 (edited) Но ми дойде следната идея - ако екоселището е построено близо до по-голямо селище и има удобен транспорт (влак, автобус), това може би може да реши част от проблема. Може също самите хора в екоселището да си наемат автобус, който да отива до града сутринта и да се връща по-късно, но доколко това е икономически оправдано може да се разбере само като излязат сметките черно на бяло. Така че като крайно заключение, трябва да се проверят разходите, за да се знае точно какви хора могат да си позволят да населят такова едно екоселище. Просто е - хората да работят в селището. Това може да се случи по много начини - от изграждането на самото селище и неговата инфраструктура, през туризъм (евентуално) и се стигне до обособяване на индустриална зона. Дори ми се струва, че външни хора ще са необходими за производствата. Някой сигурно ще каже: какво екоселище е това като ще има фабрики?! Само дето "еко" не означава "примитивен", а "в хармония с природната среда". Едно производство не е задължително да замърсява, има редица безотпадни технологии, които се използват в момента. Например, колко ще замърсява една фабрика за преработка на биодомати при положение, че не се използават химикали за третиране? Между другото, днес участвах в почистването и за пореден път се убедих колко неорганизирано и боклучиво, в буквалния и в преносния смисъл, е съвременното ни общество. Българите имаме особен талант в прахосването на ресурси и пари. Който е бил в белите страни знае за какво говоря. Редактирано Април 9, 2011 от Канел Латина и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tatqna.kovacheva Добавено Април 9, 2011 Доклад Share Добавено Април 9, 2011 Здравейте,аз съм за Родово селище.Лошо,че трябва тепърва да се прави,ако бях рускиня.... Най-важното,мисля, са хората,сподвижниците .И броят им.Ако са недостатъчен брой,нещата боксуват После трябва общо изработена визия с ясни правила,според въэможностите и мечтите на всеки,.юридически издържана. Срещи на живо. И каквото сабя покаже. Познавам готови за реални деиствия хора,аз също съм от тях,ако има и други- да действаме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
solej Добавено Април 10, 2011 Доклад Share Добавено Април 10, 2011 Трябва да ви разочаровам.Имало е подобни опити и преди /за съвместен духовен живот/,но са се проваляли.Нивото на съзнание на почти всеки от нас не е такова,че да е възможно такова селище.Ако има някакви ''успешни ''модели по света ,те са в голяма степен авторитарни.И хората в такива селища са в тях повече заради някаква духовна закрила от духовния лидер /поне така си мислят/. Ако не ми вярвате,че е трудо осъществима такава идея в нашите среди,проследете безпристрастно живота на някоя по-голяма Братска група на Рила и отношенията в нея.Понякога има спорове дори и за такива дребни неща като измиване на приборите след закуска,кой да сготви ,кой да остане в лагера...Ние си носим отношенията ''от света'' и няма как в едно такова селище да се преобразим изведнъж.А някои от ''светските''желания са дълбоко в нас ,ние се правим ,че те не съществуват ,те ''изплуват'' и ''събрят'' духовния проект. Кратки лагери в по-малки групи може би са по-реалистични. Моят анализ е за групи над 12 човека.При по-малки групи хармонията може да се постигне по-лесно.Но тогава няма да е село ,а ...махала. smehy, Диана Илиева, helen и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 10, 2011 Доклад Share Добавено Април 10, 2011 (edited) Съгласна съм със здравата мисъл. Т.е. на ниво емоции и юруш по български да правим "нещо" си е загуба на време и ресурси. Канел и солей отразяват моето виждане. Хареса ми примера от Германия. Може да се правят опити, но е нужна мисъл, здрави основи / израстнало съзнание/:feel happy:. И на малки групи, постепенно.... Из "Обичайте и радвайте се" Редактирано Април 10, 2011 от Слънчева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Април 10, 2011 Доклад Share Добавено Април 10, 2011 Не знам какво да ви кажа,но аз наистина искам да махна от града и да заживея на село.Имам си и парцел,но ще ми трябват много средства за да го направя това,което аз искам.На този етап няма как да станат при мене нещата обаче,много отговорности ме връзват в града,които не мога да пренабрегна.Иначе идеята за град ли ще е,село ли,та дори и махала ме привлича,защото не е все едно сред какви хора живееш,такива с които да ти е приятно да си кажеш две думи или такива дето си хвърлят помиите в твоя двор.Дори и идеята засега да остава в сферата на добрите пожелания,хубаво е тя е вече в съзнанието на някои хора и те мислят по нея,дано да има светлина и в тази посока.Лек ден! Слънчева и wonderful 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
solej Добавено Април 10, 2011 Доклад Share Добавено Април 10, 2011 Аз не отхвърлям мисленето и малките стъпки в тази посока.Но ще е бавно и трудно.Дори само заради децата ,които искат да си преминат през своите социални отношения,тревоги и училища.Не можем да ги насилим и лишим от това.А иначе на всеки от нас му е писвало от бездуховност.Аз имам наблюдения и от живота на село ,и в града.В много отношения разликите не са големи.Разделя ги най-вече мястото на живеене. Слънчева и Eлф 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Април 10, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 10, 2011 Трябва да ви разочаровам.Имало е подобни опити и преди /за съвместен духовен живот/,но са се проваляли.Нивото на съзнание на почти всеки от нас не е такова,че да е възможно такова селище. И в мен се затвърди този извод. Затова селището трябва да е преди всичко светско. А който иска да припка по пелерина около някакъв гуру в неговата пасторална секта, да има много здраве от мен. Време е за малко повече здрав разум. Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Април 10, 2011 Доклад Share Добавено Април 10, 2011 Съгласна съм с теб Солей,аз като майка на дете в тийн-възраст,прекрасно разбирам за какво говориш.За другото също си прав, както и аз писах важно между какви хора живееш, но въпреки всичко някак мечтая си за градинка с овошки и цветя,стига с тоя бетон и тоя асфалт.Вярно е,че и градската среда си има своите предимства, като мед.обслужване, контакти с различни институции и посещаване на културни събития,търговска мрежа и др.Затова именно е много добра идеята за такова селище,където хората близки идейно и е възможно по някакъв начин да се постигне,дори частично хармонично съжителство.Признавам обаче,че ми се вижда доста трудно за осъществяване,идеята е много добра, но ще трябва още време, за да узрее и напълно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.