Guest Еси Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 ... голямата любов у някои по отношение на тези текстове. продължавам със спама любов към текста, а към Буш??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 (edited) "Иначе що се отнася до цитатите - и аз мисля като теб. Предпочитам по-скромното и дори недодялано изказване, но лично, бликащо от самия човек, а не цитат, макар и блестящ и много на място, но изказан от някой друг." А аз въобще не смятам така. Понякога написаното от някой друг е толкова хубаво и добре казано, че да се опитваме да го кажем със свои думи е умаляване. Виждал съм доста хора, които се кичат с оригиналности, приписвайки ги за свои. Според мен е дълбоко уважение и смирение да цитираш текст и да посочиш автора. Да, braman, прав си, когато е ... понякога. И аз се радвам тогава и благодаря на този, който така подходящо ни е предоставил една частица мъдрост, до която той се е докоснал. Когато обаче това е практика, изгубвам усещане за човека, това вече не е нормално общуване ... Е, поне за мен. Съгласна съм и с двете мнения . Всичко с времето и с мястото си, а Господ дава мярката. За евангелистите, уверявам ви няма евангелист, поне аз не познавам такъв който целенасочено да е седнал да наизустява текстове. Не оправдавам никого, нито себе си, също ще кажа, че в това харизматично учение Господ излива своята благодат, Господ влага точното Слово в точния момент на точното място. Тези неща човек трябва да ги преживее защото иначе няма как да бъдат обяснени или разбрани, естествено по свободна воля, а тези които не са привлечени по този начин или остават неутрални, или противници и хулители на това което не ги докосва и не разбират със сърцето си, а има и друга група които казват, благодаря, аз уважавам твоят път и твоята вяра, но моят път с Бога е друг и като е срещнем се разбираме, уважаваме и разпознаваме в Любовта. Любовта към Словото, към живото Слово към Живия хляб е Любов към Бога който се проявява чрез него. Какъв пример да ви дам ,с какво да го сравня? С формулите на Бялото Братство. Само този който практикува това само той ще разбере когато кажа, че няма формула която да се казва по един и същи начин и само той ще разбере когато кажа, че тези формули и молитви са мощни и живи и, когато те вибрират отвътре, когато с отворено сърце ги правиш сливайки се изцяло и съзнателно с този миг тогава формулата ти разкрива своето вътрешно скрито великолепие което никога не е едно и също, но винаги прииждащо с нова светлина и внасящо нов нюанс, нов импулс, нова светлина и дълбочина в съкровения вътрешен свят на човека. Редактирано Юли 12, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 ... голямата любов у някои по отношение на тези текстове. продължавам със спама любов към текста, а към Буш??? Понякога един текст, мисълта, от която е изграден, е с такъв голям енергиен заряд, че си прикован, закован от нея. Едно произведение на велик композитор - хайде, опитай се да го изсвириш с твои ноти! Разбира се, че е възможно да го направиш. Имаше една такава история с младия Моцарт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 braman, примерът ти не е удачен. Макар че добрите музиканти умеят и успяват да правят чудесни импровизации върху чужди произведения. А за Буш - какво за него? Освен "Господи, прости му, той не знаеше какво прави ..." А всички ние - колко грешки допускаме?! Може и да са повече, отколкото той. За нас пък може да се каже: "Слава Богу, че не сме били натоварени с отговорността, грешките ни да навреждат в толкова глобален мащаб." Когато бях двайсет и малко годишна ми се искаше да мога да вземам по-глобални решения, касаещи много хора - с една дума: привличаше ме управленска позиция в живота. Бях енергична, амбициозна, считах, че имам много добри познания в определени области и широка обща култура и бих могла да вземам и прокарвам добри решения Сега съзнавам, че това не е особена привилегия, ами тежка отговорност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 "...Макар че добрите музиканти умеят и успяват да правят чудесни импровизации върху чужди произведения..." Диана, така е, но има едни сили може би е най- удачно така да ги нарека, някъде ги наричат духове и т.н... да не забивам в терминологията, които когато чуят Словото биват буквално ужилени и меко казано настръхват атакувайки по различни поводи и начини, чрез тези които са отворили вратата си за тях. В никакъв случай не се изказвам срещу дълбоко съкровеното, срещу душата и Духа на когото и да било, но казано е, че борбата ни не е срещу кръв и плът. В този ред на мисли и от тази гледна точка всяко Слово което е от Бога независимо по какъв начин е поднесено, дори да е разобличително, (а то често се случва да е такова)е на място и то е от Любовта на Бога към душите на всички, а този чрез когото то е пропуснато сам би трябвало да затихва и да се смирява пред величието на Всевишния. В такива моменти първо човекът чрез кого Словото се излива, първо неговата душа се поучава, разобличава, назидава, тук единствено и само смирението е на място. п.п. В крайна сметка всеки в менюто си има опция :"Вмъкни цитат", всеки има правото и свободата да цитира и пише, но първо е отговорен пред себе си за нещата които публикува и намеренията с които го прави, и не на последно място има администратори във всеки форум . Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юли 13, 2009 Доклад Share Добавено Юли 13, 2009 ... Човекът не иска да каже какво мисли (а може би и не му се мисли), а пейства един цитат, другите да четат и да мъдрят (ако си нямат друга работа). В същото време думите не са негови и той не поема отговорност за тях... Аз лично, ако по определена тема нямам какво да кажа, просто чета. Понякога цитирам, но рядко, ако изобщо, оставям цитатите да говорят за себе си. П.П... Цитираме светилата и не мислим. Има хора, които цитират и мислят по цитата. Но в същото време го предлагат и на другите да мислят по него, защото никой не знае точно "какво е искал да каже авторът?" (този въпрос е един от най-задаваните в училище по литература) Но всеки си има свое собствено тълкуване по цитата. Това се вижда много ясно в темите, където се тълкуват цитати от беседите на Учителя. А не предлагаш ли и на другите да помислят върху цитата, когато не поставяш собствения си анализ под него? А не поставяш ли акцент дори само с подчертаването на някои фрази в цитата? Колкото до това, дали поемаш отговорност за цитата е ясно, щом ти си го публикувал. С това, че когато нямаш какво да кажеш по дадена тема е по-добре да четеш, съм съгласна. Но когато прочетеш нещо по нея от друг автор, не е ли по-добре да го споделиш с другите, за да потвърдиш гледната точка или да дадеш друг поглед на нещата? Т.е. да накараш и другите да помислят. Така мисля аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 15, 2012 Доклад Share Добавено Януари 15, 2012 Тук бих искал да обърна внимание на нещо, което напоследък мисля, че се превръща в сериозен проблем в интернет пространството. Този форум също не е изключение. Става въпрос за цитирането на информация, в достоверността на която самите цитиращи се съмняват. Да се цитира текст само защото има нещо вярно в него според мен е недопустимо. То навсякъде има нещо вярно. Според мен да цитираш текст в чиято достоверност не си убеден, е лъжа. Ама, че четящите били достатъчно големи сами да преценят кое е вярно и кое не, според мен не извинява подобни постъпки. Човек трябва да казва истината и да разпространява истината, такава каквато я познава. Ако не знаеш за един текст дали е верен или не, но въпреки това го разпространяваш в интернет пространството, ти лъжеш. Цитирането е разпространяване на информация. Цитиращият носи отговорност за това, което цитира. Няма значение кой е авторът, но щом човек цитира материал текст, той вече споделя отговорността за неговата достоверност. Това малко се осъзнава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивайла Добавено Януари 15, 2012 Доклад Share Добавено Януари 15, 2012 (edited) Става въпрос за цитирането на информация, в достоверността на която самите цитиращи се съмняват. Да се цитира текст само защото има нещо вярно в него според мен е недопустимо. То навсякъде има нещо вярно. Според мен да цитираш текст в чиято достоверност не си убеден, е лъжа. А да се цитира текс в която достоверност твърдо е убеден човек, дали задължително трябва да е истина?! Човек трябва да казва истината и да разпространява истината, такава каквато я познава. А ако човека допуска че истината е много повече от това което познава той, че истината е поглеждане от малко повече ъгли? Ако човек живеещ в някакъв град и никога не е излизал от него, ...дали има право да допуска и да се информира какво евентуално има извън този град? Редактирано Януари 15, 2012 от Ивайла Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Януари 15, 2012 Доклад Share Добавено Януари 15, 2012 А да се цитира текс в която достоверност твърдо е убеден човек, дали задължително трябва да е истина?! За него може да е истина. А ако човека допуска че истината е много повече от това което познава той, че истината е поглеждане от малко повече ъгли? Е, тогава може да покаже повече ъгли. Да оголи истината от различни места. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 15, 2012 Доклад Share Добавено Януари 15, 2012 (edited) А да се цитира текс в която достоверност твърдо е убеден човек, дали задължително трябва да е истина?! Не е задължително, но тогава, ако цитиращия заблуди някого, то ще е защото самият той е заблуден, Тук нямаме лъжа. Но да се цитира нещо, във верността на което самият цитиращ не е убеден, е определено лъжа. Човек трябва да казва истината и да разпространява истината, такава каквато я познава. А ако човека допуска че истината е много повече от това което познава той, че истината е поглеждане от малко повече ъгли? Ако човек живеещ в някакъв град и никога не е излизал от него, ...дали има право да допуска и да се информира какво евентуално има извън този град? Да, човек трябва да допуска, че истината е повече от това, което знае, но не и да се опитва да я научква напосоки. А тук всъщност говорим за цитиране – какво общо има то с търсенето на истината? Да се цитират текстове, които цитиращият не разбира изцяло, според мен е допустимо (и то невинаги), само ако това са текстове на авторитет в който цитиращият има пълно доверие. Всичко друго, което се цитира, според мен следва да е до една много висока степен проверено от самия цитиращ. Иначе за какви повече ъгли към истината може да става въпрос, ако ние като цитиращи не разбираме дали цитираното има някакво отношение към истината? Факт е, че твърде често се цитира безотговорно. Редактирано Януари 15, 2012 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 15, 2012 Доклад Share Добавено Януари 15, 2012 Всеки вижда толкова от истината, колкото светлина е допуснал в себе си. На физически план, на духовен и на Божествен Истината е различно проявена, /разбира се и според Любовта, която имаме/. Все пак нека не забравяме, че "всичко тече, всичко се променя..." Днес може едно да виждам и да съм убедена, че е истина, а утре се случва нещо и променя възгледа ми... Лично на мен не ми допада абсолютно категоричното изявление, но има моменти, когато е нужно за самия изказващ се или цитиращ.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ивайла Добавено Януари 15, 2012 Доклад Share Добавено Януари 15, 2012 само ако това са текстове на авторитет в който цитиращият има пълно доверие Текстове на АВТОРИТЕТ и ПЪЛНО доверие?!?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Януари 15, 2012 Доклад Share Добавено Януари 15, 2012 Аз мога да имам пълно доверие на някого и да го цитирам, а дали той има пълно доверие на себе си? Наскоро чичковците от Каролинския институт дадоха Нобелова награда на едни други чичковци за откриването на възможностите за влияние върху експресията на различни гени. Това става 2007 година. И 2009 година вече е ясно, че това откритие ... почти няма онази научна стойност, на която са се надявали учените при присъждането на наградата. Та на кои авторитети да имаме доверие? И какъв текст да цитираме? ... Ще цитираме онзи текст, който харесваме и ще говорим това, което харесваме. А дали това е вярно, то затова имаме глави на раменете си, че да преценим. Ако не можем да преценим - отиваме до хлебарницата за хляб и ядем, докато не поумнеем. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.