braman Добавено Февруари 9, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2011 Не се заяждам! И не визирам теб. Просто не върви някой напълно импотентен човек, да критикува кама сутра. Кон Круз и Ирина - Horus - Чебурашка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Февруари 9, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2011 Просто не върви някой напълно импотентен човек, да критикува кама сутра. Това ми хареса много По шеговит и прям начин формулира основният проблем на цивилизацията, както и крайъгълният камък на човешката ни еволюция. Отново си прав - едно е човек да изказва свободно мнението си, а друго е да заклеймява. А всяко нещо, което е в противоречие с личните ни индивидуални разбирания - не е в противоречие с природата, а само с това, което самите ние знаем за нея. Извинявам се, ако изразявайки мненията си - съм била прекалено огнена или ледена Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Февруари 10, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2011 Посланието на Буда е просто и логично : Следвай Средният Път. Нито крайните светски удоволствия, нито крайното аскетично отричане ще те направят шастлив. Айнщайн добавя : Ако продължаваш да правиш едно и също нещо и очакваш различни резултати оначава, че си безумен. Розалина, Пламъче, pass_to и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 10, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2011 (edited) Просто не върви някой напълно импотентен човек, да критикува кама сутра. Това ми хареса много По шеговит и прям начин формулира основният проблем на цивилизацията, както и крайъгълният камък на човешката ни еволюция. Отново си прав - едно е човек да изказва свободно мнението си, а друго е да заклеймява. А всяко нещо, което е в противоречие с личните ни индивидуални разбирания - не е в противоречие с природата, а само с това, което самите ние знаем за нея. Извинявам се, ако изразявайки мненията си - съм била прекалено огнена или ледена Да, така е, едно е да се изкаже мнение, а съвсем друго да се заклеймява. На практика и за съжаление всички ние по-малко или повече, по-явно или по-индиректно, но все заклеймяваме. Е, има и някои бели лястовички тук-там; на мен особено ми липсва бяса (Бог да го благослови) ... А много духовни учители са се изказали в това отношение съвсем категорично и в прав текст. От Учителя съм го срещала на много места, в ООК например, но в момента не мога да дам кратък, синтезиран цитат, а и предполагам, че многоот пишещите и четящите тук са чели също, затова пък ето нещо от "Как се постигат познания за висшите светове" на Р. Щайнер: Този, който има наклонност към благоговение или който по щастие го е получил чрез съответното възпитание, носи в себе си много благоприятни условия, когато в бъдния свой живот потърси достъп към висшето познание. Онзи, който не притежава такава подготовка още при първите стъпки на пътя ще срещне пречки, ако чрез енергично самовъзпитание не развие чувството на благоговение. В днешно време е много важно да се обърне особено внимание на това. Нашата цивилизация .настройва хората повече към критика, към осъждане, отколкото към благоговение и предано почитане. Нашите деца много по-лесно критикуват, отколкото се прекланят пред висшето. А при това всяка критика, всяка осъждаща мисъл, толкова понижават силите на душата към висшето познание, колкото самоотверженото почитание ги развива. С това ние не говорим против нашата цивилизация. Именно по силата на критиката и съзнателното отнасяне на човека към правилото "всичко изпитвайте и приемайте доброто", ние дължим величието на нашата култура. Никога човек ни би достигнал тези резултати в науката, промишлеността, в начините на съобщенията, не би стигнал и до днешните правови отношения, ако навсякъде не си е служил с критиката и не се е ползвал от мащаба на собствения си разум. Тези придобивки във външната култура обаче е трябвало да бъдат заплатени със съответната загуба на духовност и висши познания. За всеки трябва да бъде ясно, че при пълното потъване в днешните житейски суети, много трудно може да се достигне познанието на висшите светове. При тези условия само енергичната работа над самия себе си може да помогне на човека. В онези времена, когато условията на материалния живот не са били толкова сложни, по-лесно се е достигало духовното издигане. Достойното за почит, издигнато до святост, се е отделяло от другите житейски понятия. Във века на критиката идеалите се принизяват. Други чувства заемат мястото на почитта, преклонението, обожаването и удивлението. Нашият век оставя все по-назад тия чувства и съвременният човек във всекидневния си живот твърде рядко се сеща за тях. Но този, който търси висшето познание,трябва да възроди в себе си тези чувства, трябва да се научи да ги влива в своята душа. Това се постига не със знание, а с живот. Който иска да стане ученик, трябва навсякъде, във всичко обкръжаващо го и в своите собствени преживявания да търси онова, което може да възбуди чувство на удивление и благоговение. Навсякъде, където е възможно, той трябва да се въздържа от всякаква критика и всякакво осъждане. Ако аз срещна някого и осъдя някоя негова слабост, то аз губя най-висшата си духовна сила, но ако се помъча с любов да се задълбоча в неговите добри качества, с това аз събирам тази сила. Учениците на окултизма трябва винаги да следват това правило. Опитните окултисти знаят каква сила се придобива, ако във всички неща се вижда доброто и се въздържа от осъждане. Но това не трябва да бъде външно правило в живота. То трябва да проникне самата дълбочина на нашата душа. Човек може сам да усъвършенства себе си, той може напълно да се преобрази. Това преобразяване обаче трябва да се извърши в неговия вътрешен свят, в областта на неговите мисли. Не е достатъчно външно да проявява уважение към едно или друго същество, той трябва да храни такова уважение в своите мисли. Трябва съвършено да изгони от съзнанието си всяка помисъл за осъждане и критика и да се старае да развие в себе си мисли за уважение и благоговение. Ех, то и този цитат не е от кратичките, но нищо. Сегашният Далай Лама беше казал - перефразирам: "У всеки срещнат човек аз се старая да намеря поне една положителна черта, поне едно нещо, с което той ме превъзхожда. И винаги успявам." Та мисълта ми беше - всички ние да се замислим, доколко сме годни за ученици в такъв случай Редактирано Февруари 10, 2011 от Диана Илиева Рассвет 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 10, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2011 Средният път на Буда всъщност означава човек да приема и радостите, и страданията без да допуска нарушаване на вътрешното му равновесие. Той се отнася преди всичко до отношението на човека към тези радости и страдания, да не става зависим от едните и да не се плаши и избягва другите. Средният път не се отнася до външните условия на живот, но до начина по който ги възприема самият човек. Ани и Мария-София 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Февруари 10, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2011 И когато стигна до там, че лично изживя проблематиката на тогавашните хора, той я изрази в онази знаменита проповед, чрез която започна своята дейност като Буда: в проповедта от Бенарес. Там той предаде в популярна форма това, което по-рано откри по един по-интимен начин на своите ученици: "Който познава причините на човешкото съществувание, той знае, че животът, такъв какъвто е, трябва да съдържа страдания, трябва да съдържа болки. Ето защо първото учение, което трябва да ви дам, е учението за "страданието". Второто учение съдържа причините за страданието. В какво се крият тези причини за страданието? Те се крият в това, че у човека се вмъква желанието, жаждата за съществувание, идваща от неговите минали прераждания. "Жаждата за съществувание" е истинската причина за страданието. Третото учение е това: как да се премахне страданието от света? Естествено, то може да бъде премахнато, ако се премахне "причината", ако се угаси жаждата за съществувание, понеже тя идва от незнанието." Вече казахме: от ясновиждащото познание хората са преминали към едно незнание и тъкмо то им закрива духовния свят. Незнанието поражда жаждата за съществувание! А жаждата за съществувание на свой ред е причината за страданията и болките, за грижите и скърбите. Жаждата за съществувание трябва да изчезне от света, ако искаме от света да изчезнат страданията, болките, скърбите и грижите. Старото познание е изчезнало от света; хората вече не могат да си служат с органите на своето етерно тяло. Обаче за човека все пак е възможно едно ново познание, онова познание, което човек усвоява, когато изцяло се потапя в онова, което неговото астрално тяло може да му даде чрез най-дълбоките си сили, с чиято помощ външните сетивни органи ни позволяват да наблюдаваме видимия физически свят. Защото единствено това, което се поражда в астралното тяло чрез включването на най-дълбоките му сили в акта на сетивното наблюдение, до което стигаме чрез ангажирането на физическото тяло, единствено то може да помогне засега на човека и да му гарантира познанието; този вид познание е един вид подарък за човека. Ето приблизително как изглеждаше учението на Буда. Осемстепенният път ,Р.Щайнер Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Февруари 11, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2011 (edited) Имам един въпрос: Според вас аскетът как определя себе си - като беден или като богат човек? - като ограничен (макар и от някакви принципи и решения) или като напълно свободен в действията и избора си? От друга страна, може ли да се твърди, че не-аскетът е напълно свободен в изборите и решенията си? Възможно ли е човек, който си позволява всичко по принцип, да се чувства беден и в недостатък и лишения? Мисля, че истинският аскет е богат и свободен човек, защото просто не зависи от никой. Извън матрицата е. Но той не би се самоопределил така, тъй като на дали това го интересува. Истински аскети в България не знам дали има. А и да има - последното нещо което биха правили е да четат и пишат из форуми. Иска ми се да отбележа, че има известна разлика между аскет и монах. Монахът (християнски, будистки,..) е човек ползващ някои духовни практики на аскетизма, но живеещ все пак в общество от себеподобни. Може да е затворено, но не е сам. Дали човек ще бъде аскет или не, зависи от това какви задачи има да отработва. Ники го е казал много точно: Аскетизмът има много положителни страни. Той работи с други проблеми. Пред отшелникът, аскетът има други проблеми, например проблема с привързаностите, и проблемът със страха от смъртта/самотата. Чрез аскетизма човек може да отработи едни вътрешни проблеми, докато чрез живота в обществото и семейството - други, като егоизма, като това да се учи на търпение, на прошка, на разбира не и пр. Чисти аскети има описани много. При будистите и източните религии не съм наясно, но при християните освен споменатите от мен преди това Св. Иван Рилски и Св. Йоан Кръстител има и други. Ето още един пример за аскетизъм - Св. Мария Египетска: Историята свидетелства, че радикалната промяна на човека е възможна само с помощта на Божията благодат. Подобна метаморфоза изживява св. Мария Египетска. Живяла ок. V-VI в. в Александрия. По занаят е била проститутка. Водела развратен, безпътен живот. Един ден случайно попада на кораб, който откарва поклонници за Йерусалим. Щом те влизат в църквата на Божи гроб, тя ги последва, но невидима сила я спира и я изтласква навън. Няколко пъти жената се опитва да влезе, но но успява. Изведнъж я озарява мисълта, че причина за това е нейният досегашен живот. Тогава тя пада на колене и моли Бога за прошка. Чува глас, който я призовава да се оттегли в пустинята. Напарфюмираната, гримирана и наконтена кокетка се вслушва в Божия призив и става отшелница. 17 години живее далеч от хората, храни се с корени и плодове, дружи с дивите зверове. В края на живота й случайно я среща един свещеник, на когото разказва биографията си и който я причастява, преди да предаде Богу дух. Необикновена съдба! От жена, която задоволява долните инстинкти на мъжете, св. Мария Египетска става жена, която задоволява най-високите изисквания на Бога за святост. От проститутка, която хората смятат за по-долна от животните, тя се уподобява на ангел в плът, който надмогва своите привички, страсти и грехове, за да постигне съвършенство. /източник/ Това е пример за прекрано отработена задача. Животът в пустинята не е много лек. Има и провалили се аскети. Пример за такъв аскет е героят на Толстой от романът му "Отец Сергий". Така, че има всякакъв тип аскети и провалили се, и успели... Но темата е за аскетизмът в духовното развитие, а не за аскетите. Според мен някои аскетични практики са необходими и аз мисля, че почти всички писали по тази тема ги прилагат. В една или друга степен. Но има някакъкъв страх и неприемане на самата дума - "аскетизъм" - като, че ли плаши. Редактирано Февруари 11, 2011 от Ани Донка и Мария-София 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 11, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2011 (edited) Благодаря, Ани! Въпросите ми имат пряка връзка с темата. Ако аскетът (този, който определя себе си като аскет!!!) - се усеща беден и ограничен и смята това ограничение и бедност като своя задача или достойнство и т.н.... според мен, това е във вреда на духовното развитие, връща го назад дори. Обаче ако аз се определям като аскет, то дали е възможно да живея с усещане, че съм богат и свободен? Ето това е, мисля, разделителната линия в самото понятие аскетизъм. Ако другите определят поведението ми като аскетизъм, а аз не определям себе си така, то аскет ли съм? Редактирано Февруари 11, 2011 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Февруари 11, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2011 (edited) Най-хубавото е личният опит, за кой ли път, по-ценен от всякаква философия. Няколко години се правих на аскет и философствах по духовни форуми. Това не ми донесе абсолютно нищо. Опитвах се да убедя сам себе си колко верен път съм избрал и как другите се заблуждават. Каква илюзия. Вместо това животът ми беше празен от самоограничения и рамкиране. Бях се превърнал в моралист и нищо друго. А фрустрациите напираха в мен все повече. Вече не се вземам толкова насериозно, живея си живота, позволявам си много неща, дори груба дума в момент да яд, но ми олеква. Всичко тече по естествените си канали и ми дава чувство на хармония, но истинска, не мнима като резултат от някакви духовни практики... М-даа... само това мнение ми хареса по темата. Честно, точно, открито, без много думи. Но май никого не го разбра Максим ??? Е, май аз го разбрах. Значи, според мене празно философстване има, когато се редят дълги думоизлеяния, без грам опит. Мъдреците не философстват, а пък са филсофи. Значи самата дума от гръцки .... φιλόσοφος = φίλος + σοφία .... на български буквално ще рече.... приятел+мъдрост. Смислов превод: ... приятел на мъдростта. Та, Максим понатрупа мъдри познания последните години и започна наистина да говори/пише вярно. Браво Максиме !!! Когато хората гледат отстрани нещо, че става лесно, много се заблуждават. Там е огромната, скрита сила на езотеричното познание. Думите на мъдреца са продиктувани от опита му. Думите на философстващият са продиктувани от прочетени или заучени фрази/думи. Разликата е във вътрешният логически център на думата. Когато думата е казана ...точно, на място - тя предизвиква резонанс у събеседника и става вече Слово. Няма как да се предизвика резонанс у събеседника ако не си в хода на мислите му. Така, че Максиме, вече го знаеш, нали!? По въпроса за аскетизма..... правилно разтълкуваха тук произхода на думата от гръцки ... аскетизъм = упражнение. Въпрос логически имам: .... ами до кога ще се упражнява човек..... аскетира( сега го измислих)... до кога ще е в аскеза ???? Отговор: .... докато се научи да изпълнява даденото упражнение правилно и ...прекратява да се упражнява... прекратява аскезата. Пример... човек ходи на училище(духовно), за да научи определени уроци за дадена работа, която ще работи впоследствие като порасне. Като изучи дадените уроци и .... отива да работи. Човек никога не може да изучи абсолютно всичко, но може да изучи определен сигмент, сектор от Познанието за да постигне определена цел. Мисля си, че е погрешно мнението на многото хора, които си мислят, че аскезата е начин на живот во веки веков. Мнението ми е, че аскезата помага тогава и само тогава, когато знаеш точно кога и при какви условия, да я прекратиш. Иначе става бреме и самоцел. А от там идват и извращенията. В моя живот и аз съм изпълнявал дадена аскеза. Но не съм го правил като самоцел ... само изобщо и по принцип. Обаче отстрани хората виждат друго, виждат уж безцелна аскеза. Проблемите идват когато хората се вземат насериозно и почнат да мерят за другите хора по личният им аршин. Но пък личните аршини са различни абсолютно винаги. Това външно изглежда, и е с много простичко решение и Максим го разбра, чак когато отиде да живее в Германия - там хората го правят, докато в Булгаристан - не. Решението е ....... "не си пъхай носа в даден чужд живот, щом дадения човек, не нарушава законите, не върши криминални престъпления и ненарушава твоето собствено лично пространство". Зачитай личното пространство на ближния си - това е основната цел на демокрацията и Християнството. Аскета когато прави правилна аскеза, знае, че нарушаването на чуждото лично простраство, чрез измама или насилие, води до отрицателна, лоша Карма. Защото си е чист енергиен вампиризъм. А това е наказуемо по Божиите Закони и опитния аскет, може да ти нанесе... има потенциалната възможност на много страшен бумерангов удар още преживе... тук и сега, на място, без ничие разрешение. При другите хора бумеранговият удар на Кармата е в следващото въплъщение или достатъчно разпъното във времето на същото въплъщение, така, че много хора губят логическите взаимовръзки. Аскета обаче трябва да е Буден. Категорията Време за аскета има съвсем различни измерения от разбирането на обикновения човек, защото ако е добър аскет, умее да пренася Времето в многото измерения. За това и са се оттегляли временно, да овладяване на Силите с които работи. Максиме, много се разписах, но заради тебе писах. Дано го прочетеш!!! Пък тук е пълно с философи, ти вече не си от тях..... Редактирано Февруари 11, 2011 от Донка Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Февруари 11, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2011 (edited) Въпросите ми имат пряка връзка с темата. Ако аскетът (този, който определя себе си като аскет!!!) - се усеща беден и ограничен и смята това ограничение и бедност като своя задача или достойнство и т.н.... според мен, това е във вреда на духовното развитие, връща го назад дори. Обаче ако аз се определям като аскет, то дали е възможно да живея с усещане, че съм богат и свободен? Ето това е, мисля, разделителната линия в самото понятие аскетизъм. Ако другите определят поведението ми като аскетизъм, а аз не определям себе си така, то аскет ли съм? Ако един човек се изживява като аскет, като беден и ограничен, то това няма нищо общо с истинските аскети. Това е псевдоаскетизъм и духовна гордост. Според мен това е връщане назад. Предполагам, че Мария Египетска в пустинята не е мислела за това колко е бедна или богата, а за това дали е изпълнила задачата поставена й от горе...? Дали се е изчистила? Същото се отнася и за Йоан Кръстител – имал си е точно определена работа да свърши и не му е било до материалния статус. На дали се е замислял и за духовно богатство. Но това са си мои хипотези или дървени философии може би, според коментара на Ян. Донче, за да ти се отговори мисля, че трябва едно уточнение – как използваме думата аскет. В буквален или преносен смисъл. Аз мисля, че в повечето случаи тя се използва в преносен смисъл и дори като обидна. Какво значи човек да се определи като аскет в буквалния смисъл на думата и същевременно да живее ползвайки водопровод, електричество и всички други екстри на цивилизацията? За мен това не е аскет. Такъв човек може само да прилага аскетични практики в една или друга степен. За някои хора минаването на житен режим се тълкува като аскетизъм. Вегетарианството – също. И тогава човек, без да иска – попада под дефиницията – аскет. В България, а и в целия западен свят тази дума е обидна. Може би заради многото фалшиви аскети, които след време могат да се усетят, че това не им е бил пътят. И така както на времето фанатично са защитавали някои аскетични практики, така сега започват да се нахвърлят срещу хората, които все пак имат вътрешна нагласа да следват някои аскези. Защо някои хора се налага да играят ролята на духовни, религиозни, да прилагат на зорлем аскетични практики? Много могат да са причините? Желание за усъвършенстване, постигане на някои окултни умения, с които да се оказва въздействие върху други хора. Това от което в случая се опасява Ян. Една от причините е самоуспокоението – нямам средства или се налага да съм сдържан в говора си (работата може да го изисква) – значи съм аскет. В момента в който идват средствата или новата работа и забраните падат – вече не съм аскет. Да живее свободата. Истинският аскет остава такъв дори когато няма проблем да си купи нещо, ако му се яде. Спазва чистота на езика, дори когато никой не му я налага от вън. Защото е чист вътрешно и няма нужда от външни ограничения. Може би поради преобладаването на псевдо аскетите, думата аскетизъм се използва понякога като обида и Донка с право се тревожи, казвайки: „Ако другите определят поведението ми като аскетизъм, а аз не определям себе си така, то аскет ли съм?" В този въпрос като, че ли има някакво опасение – да не те определят като аскет...? Иначе Ян е прав. Истинският аскет придобива голяма сила. Но това се отнася и за други духовни практики. Тук обаче разговорът отива вече в друга тема .... Редактирано Февруари 11, 2011 от Ани Мария-София и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 11, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2011 О, мисля че сме съвсем в съществото на темата. Благодаря на Ян за уточнението! Съвсем навременно. Аз не се опасявам от това, че ще ме нарекат така, или че ще ми оценят поведението така. Въпросът е първо в погрешното семантично поле, което обществото (поне български - говорещото) дава на понятието, респ. думата аскетизъм. както се оказа, това не е човек, който се е отказал от нещо, а човек, който изпълнява определена задача. Ако адекватно разбирахме "аскетизъм", дали щяхме да се колебаем за ролята му в духовното развитие? А защо ли не сме склонни да го разбираме адекватно? Защо изпълнението на една задача ни се вижда като ограничение? И това има пряка връзка с темата, според мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Февруари 11, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2011 А защо ли не сме склонни да го разбираме адекватно? Защо изпълнението на една задача ни се вижда като ограничение? И това има пряка връзка с темата, според мен. Ами когато нещо не ни идва отвътре, то е ограничение. И рано или късно - избива в дадена посока. Затова става дума за истински аскетизъм и псевдо такъв. Пламъче, Мария-София и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 11, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2011 (edited) Значи при аскетизма се ограничаваме в нещо, което пречи на развитието ни. Тук преценката, кое ни пречи, е субективна. Не е нужно да се отказваме от други неща. Буда беше казал, че може да притежаваш хиляди неща, но да не си привързан към тях. В този смисъл аскетът не е нужно да се отказва от вода, електричество, да живее в планината, ако това не съвпада с целите му – да добие някакво духовно качество или да се освободи от дадена своя слабост или зависимост. А дали някой се определя като аскет или не няма никакво значение. Редактирано Февруари 11, 2011 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Март 6, 2012 Доклад Share Добавено Март 6, 2012 Сега нямам време да търся по - подходяща тема.Знам, че в езотериката адът е в астрала, той е определени астрални състояния. Но те същевременно се явяват чистилище ? Хем ад, хем чистилище ни чака след смъртта, нали така ? Всички ли след смъртта преминаваме през ад, имам предвид всички, които са привързани към нещо - без значение дали пари, коли, жени, ядене, книги, музика, помагане на ближния, власт, рисуване, любуване на природата, религия, авторитет ...? За абсолютно всеки ли който е привързан в една или друга степен към нещо си (без значение дали това нещо е по - фино или грубо), за абсолютно всеки такъв човек ли може да се каже, че след смъртта си преминава през ад...? Винаги ли има някаква мъка/страдание за душите, които са привързани към нещо след смъртта на физическото тяло,без значение към какво са били привързани ? Но сигурно след смъртта има и страдание, и Страдание ? Явно чистилището е неизбежно за масата хора, за да скъсат напълно с изминалия земен живот, но за всички тях ли може да се каже, че минават през ад...ад звучи силно ? Хората, които са били на прага на смъртта, говорят за любов/покой, а не за глад/празнота/страдание или адът идва малко по - късно от тези първи готини впечатления ? И какво, за да може човек да профучи мигновено през астралните полета, без да се задържа никъде, какво - аскет ли трябва да е, да не слуша музика, да не рисува, да не се моли, да яде само безвкусна храна ? Как така може да притежава хиляди неща и да е свободен от тях, как става това, как се прави, какво се прави, възможно ли е ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Март 6, 2012 Доклад Share Добавено Март 6, 2012 Ти мислиш ли, че ако успееш да "профучиш" през астралните полета. нататък е по-лесно? ( правя разлика между лесно и красиво по описание - например да си актьор е красиво, но аз си знам, че ще бъда пълен провал в такава задача) Тези ,които профучават, отиват да поемат задачи, от които свят ще ни се завие. Няма лесно. На всеки се дава задача, която може да изпълни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Март 6, 2012 Доклад Share Добавено Март 6, 2012 (edited) Ад http://bgbible.sdabg...heniya/u-18.htm Гроб, "Хадес", "обиталище на мъртвите", "Шеол",... http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B5%D0%BE%D0%BB http://en.wikipedia.org/wiki/Sheol http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BE http://en.wikipedia.org/wiki/Bosom_of_Abraham Различни са разбиранията за това. От една страна има разбиране, че Адът, това е материалния свят, където съществува страданието. Именно в основата на Христовото разпятие леши Ада, което е еквивалентно на материалната сфера/първа чакра (от дървото на живота в каббала). Аналогично е положеието и при славянското дърво на мирозданието, където Адът се намира в корените на дървото, и ако наложим това дърво в човешкото тяло, като микрокосмос, то адът е отново в областта на първа чакра. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE Какво означава всичко това? Първия център е свързан с материализма, със страха, с корена на егоизтичното съзнание и ако троичния психически апарат у човека зацикли в тази сфера, то Адът е неминуемо и безмилостно следствие. От друга страна, след смъртта страданието не свършва, ако животът на човека не е бил праведен, ако отношението и действията са били в противоречие със Законите. Докато всичко това не се прочисти, а въпросното пречистване се случва след телесната смърт, то няма Мир/Покой. Затова не е грешно да се рече, че Адът е и "отвъд". Тъй или иначе, и в двата случая Адът се случва само в ума, според будисткия възглед (както и възгледа в Исихазма), който си е абсолютно точен. От друга страна будистите говорят за шест сфери на Сансара, отговарящи на шестте свята, еквивалентни на шесте чакри. Седмата чакра - там "вратата" за земята на Буда, сиреч Пустота, Себепознанието... http://bg.wikipedia....%B0%D1%80%D0%B0 И тъй, когато материалното тяло умре, то духа/душата на човека, личносния минава през всички сфери на Сансара, често зърва целтта - онова което е на Седмото Небе, и след това се превъплъщава, за да я осъществи в света на формите. Най-често и най-продължително духовете/душите достигат само да астралните нива, без да имат силата да преминат в по-горните. Там, спроде съзнанието им се "прежектират" нещата/истините, за да може да ги схванат по-лесно, според нивото. Всички случаи описани на прага на смъртта, където се минава през тунел, където се среща същество от Светлина и където са описва чувството за мир, за Любов, за утеха, за благодат е именно това "прожектиране", според нивото. Инак Светлината и Светлото "същество" са просто... нещо не по-различно от изначалната същност на всичко съществуващо. В Будизма са развили цяло отделно учение за Бардо, т.е. за междините моменти (живот, умиране, състоянието между смъртта и преинкарнацията, и преинкарнацията) и за съновидението, което може да се ползва в помощ на същинските практики. Редактирано Март 6, 2012 от Ники_ Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 6, 2012 Доклад Share Добавено Март 6, 2012 Сега нямам време да търся по - подходяща тема.Знам, че в езотериката адът е в астрала, той е определени астрални състояния. Но те същевременно се явяват чистилище ? Хем ад, хем чистилище ни чака след смъртта, нали така ? Всички ли след смъртта преминаваме през ад, имам предвид всички, които са привързани към нещо - без значение дали пари, коли, жени, ядене, книги, музика, помагане на ближния, власт, рисуване, любуване на природата, религия, авторитет ...? За абсолютно всеки ли който е привързан в една или друга степен към нещо си (без значение дали това нещо е по - фино или грубо), за абсолютно всеки такъв човек ли може да се каже, че след смъртта си преминава през ад...? Винаги ли има някаква мъка/страдание за душите, които са привързани към нещо след смъртта на физическото тяло,без значение към какво са били привързани ? Но сигурно след смъртта има и страдание, и Страдание ? Явно чистилището е неизбежно за масата хора, за да скъсат напълно с изминалия земен живот, но за всички тях ли може да се каже, че минават през ад...ад звучи силно ? Хората, които са били на прага на смъртта, говорят за любов/покой, а не за глад/празнота/страдание или адът идва малко по - късно от тези първи готини впечатления ? И какво, за да може човек да профучи мигновено през астралните полета, без да се задържа никъде, какво - аскет ли трябва да е, да не слуша музика, да не рисува, да не се моли, да яде само безвкусна храна ? Как така може да притежава хиляди неща и да е свободен от тях, как става това, как се прави, какво се прави, възможно ли е ? От значение е основната насока на мислите на човек, докато е бил на земята. Сферата в която ще попадне след смъртта съответства на тази насока. Почти е невъзможно човек да измени отведнъж мисленето си. Ако е мислил само за храна и в отвъдното мислите му ще са същите. Там материята обаче е изключително пластична и веднага приема формите, за които човек мисли. Профучаването през астрала е възможно само ако човек няма желания за които да мисли и които да го задържат в съответните сфери, а това предполага да се е освободил от тези желания още на земята. Висшите алтруистични мисли естествено ще въведат човека в съответстващите им духовни сфери. Да се говори за ад е възможно, когато желанията са прекалено силни и ниски. Средният човек едва ли ще се свърже с най-ниските сфери на астрала, но това не му пречи да попадне в сфери, в които съществуването дори и да не може да се нарече адско, все пак е посредствено и изпълнено с илюзии и заблуди. Възможните състояния след смъртта са изключително много за да се правят обобщения. Важно е да се знаят принципите, които водят човек до едно или друго състояние, а това е преди всичко мисълта. Що се отнася до хората, които са били на прага на смъртта, то нека се има в предвид, че те не са преминали този праг, а изживяват едно междинно състояние. След смъртта повечето хора изпадат за кратко в безсъзнателен покой от който се събуждат в астралния свят. Едва тогава започва истинския живот след смъртта. Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Март 9, 2012 Доклад Share Добавено Март 9, 2012 Средният човек едва ли ще се свърже с най-ниските сфери на астрала, но това не му пречи да попадне в сфери, в които съществуването дори и да не може да се нарече адско, все пак е посредствено и изпълнено с илюзии и заблуди. Включваш ли и някакви състояния от Менталния свят (Рай, Девакан), когато говориш за посредствени състояния ? И все пак, по - щастливи са, отколкото в материалния свят. Дийпак Чопра казва в една своя книга, че следващото най - лошо място след ада е рая, понеже адът се редува с рай и обратното. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 9, 2012 Доклад Share Добавено Март 9, 2012 Не, в случая нямах предвид Девакан. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.