Аскетизмът в духовното развитие

[B__]

Светците и учителите никога не са разглеждали ограниченията в храненето изолирано и от гледна точка на здраве или външен вид. Разглеждали са го от гледна точка на аскетизма. Аскетизмът освен поста включва и молитва, изолиране от света за известно време, добри мисли, отказ от осъждане, отказ от страсти и т.н. Аскетизмът е смисълът и истинската духовна работа, а не вегетарианството само за себе си.

Аскетизмът включва наистина ограничения в храненето. Най-малкото спазване на пост, но и ограничение на приемането на вода. Ограничения свързани с къпането, носенето на дрехи и намаляване използването на материални придобивки. Смисълът на ограниченията в храненето и материалните удобства е намаляване на връзката на душата със земния живот. Съответно изплуване на Божественото у човека. Какво би станало, ако човек намалява консумацията на храна с цел удължаване на живота на животни и растения? Той ще бъде свързан с живота на тези растения и животни, т.е. ще бъде засилена връзката със земното, а не с Божественото. Аскетът намалява храната, за да намали своята нужда от живота и страха от смъртта.

Другата основна страна на аскетизма е усамотението или духовната хигиена. Човек се оттегля от страстите на живота за известен период от време. Не получава никаква информация за света, не се опитва да защитава нищо и никого. Опитва се да се изолира от страстите на света, да прочисти душата си от желания, омраза, завист, ревност и т.н. Смирението е търсенето състояние, а молитвата е начина.

Говорейки какво е полезно за духовното развитие като средство, то това е аскетизма. Той пак е средство, белег за духовно развитие, но показва много по-ясно какъв е смисълът на ограниченията и лишенията. Смисълът не е свързан с това, което става на тази земя, не е земен, а Божествен.

[Иво]

Учителя не препоръчва аскетизма като метод за духовно развитие. Това е метод, който е бил подходящ за по-старо време и епохи.

За това време са нужни не отшелници и аскети, а учители, музиканти, поети, хора с висок идеал, служители на Новото.

[B__]

Учителя не препоръчва аскетизма като метод за духовно развитие. Това е метод, който е бил подходящ за по-старо време и епохи.

За това време са нужни не отшелници и аскети, а учители, музиканти, поети, хора с висок идеал, служители на Новото.

Естествено, че не го препоръчва. Както казвам, аскетизмът като вегетарианството пак е предимно белег за духовно развитие

Прави ли ти впечатление описанието на аскетизма и някои неща от учението на Учителя?

Редактирано Септември 19, 2010 от БожидарЗим

[Донка]

Май ще се наложи да го повторя от другата тема - за мен вегетарианство и аскетизъм не са свързани. Аз никакви правила и никакви ограничения не налагам на тялото си - напротив - изпълнявам това, което ми иска то. Обаче вече не изпълнявам това, което искат от мен рекламите и традиционните схващания, не демонстрирам уважение като ям пържените филийки и не избягвам неприятности в семейните и приятелски отношения като кротко си изяждам кюфтетата в чинията като всички останали.

Съгласна съм с Иво - не мога да свържа аскетизма с духовното развитие. Всяко налагане, отричане на нещо, ограничава свободата и любовта. Всяко развитие, постигнато без свобода и любов, какво развитие е?

[Станимир]

И един въпрос (към всички): къде е границата между аскетизъм и сдържаност?

[Иво]

БожидарЗим, може ли малко да се разровиш из беседите и лекциите и да извадиш мисли от Учителя по темата за отшелничеството и аскетизма?

Мисля, че ще дадат интересна насока на разговора и нови отправни точки за размисъл по темата.

[Креми (късметче)]

Да започнем от значението на гръцката дума

аскеза:

Думата "аскетика" идва от гръцката дума "askisis" или "askesis" и означава упражнение, практика и подвизаване, свързани със стремеж към духовното усъвършенстване на човека.

За да имате упражнение, практика, предполага се вие доброволно да сте взели решение за него. По-късно християнството налага силния оттенък на мъченичество, че даже и чудачество - защото много хора не са готови за това. Тези , за които някои наслади са върховни удоволстия, не разбират в името на какво други се отказват от тях - те не виждат, че има по-върховни удоволствия или пък приятното за някого е органически нетърпимо за друг. Затова:

аскетизмът ... в християнството има по-специфичен, духовен смисъл – да подготви човека за духовно единение с Бога, oчиствайки го от страстите и привързаността му към сетивно-предметното тварно битие при срещата му с Твореца. В този смисъл бихме могли да определим (като условно обособим) и някои от основните специфики на християнската аскетика.

Да, но човек сам трябва да вземе решението за очистването си, за да бъде то трайно. Всяка принуда и насилие са обречени на краткотраен успех.

Източник :

http://www.pravoslav...%B2%D0%B5%D0%BA

Така че като се обсъжда нещо - нека да се знае как се ползва терминът:

- в първоначалното му значение, което припокрива разбиранията на повечето религии или

- в християнството

I

[B__]

Както написах в изтритото ми пожелание за съдбата на темата, не съм предал удачно мислите си. Затова вие четете тука, виждате формата и съдържанието, но смисъла не съм го предал добре в темата като тема сама за себе си.

Болката. Болката ни помага да се запазим живо за някаква по-друга цел. Понякога болката (физическа или дишевен шок) може да ни доведе и до загуба на съзнание с цел предпазване на нашата цялостност и психично здраве. Степента на болката ни показва дали това, с което се занимаваме, е подходящо за нас в този момент. По подобен начин общо казано страданията и неприятностите ни показват дали това, с което се занимаваме в този момент е подходящо за нас или не. Болката и страданията ни облагородяват и насочват по нашия път. За това сме говорили много в други теми. Позволете ми да не цитирам повече.

Излиза, че болката и степента на фрустрация, които изпитваме като правим нещо, се грижат не само за физическото ни оцеляване, а и за да ни покажат дали се движим по нашия път или се опитваме да скочим на нечий друг. По подобен начин, ако вегетарианството ни прави нервни, с мисли за разни изкушения в главата, горди с това, което правим, осъждащи, то това вегетарианство не е нашето. Не ни е дошло още времето. Това вегетарианство ни пълни с душевни болики страсти. Обратно, истинското вегетарианство, за което сме дозрели ни изпълва с физически покой и удоволствие. Вегетарианската храна за нас добива съвсем друг вкус и са непонятни тезите на някой, че „това е само гарнитурата към храната”. Истинското вегетарианство ни даравя със спокоен сън, удоволствие от живота, повишаване на енергията във всички отношения, душевен мир и спокойствие, повече толерантност и приемане. За нас вегетарианствот не е болка, както би било за някой не-вегетарианец, а дори и удоволствие. Както казва Донка, вегетарианството вече не е болка, не е аскетизъм, а удоволствие. Но за нея е удоволствие, а за бай Пешо, любител на мръвката, би било голяма болка

Хората се стресират от думата аскетизъм като мислят, че това е мъченичество. Както казва късметче, аскетизмът е практика свързана с духовното развитие на човека. Аз казвам белег за духовно развитие, нещо, което се постига непринудително. Постига се, когато неща, които са болки за другите, станат удоволствие и начин на живот за някой. Стават вече не ограничения, а възможности.

С тази тема исках да покажа, че нито вегетарианството, нито аскетизма са средство за духовно развитие. Но когато човек стигне съответното духовно ниво, това, което съм описал като аскетизъм, му става близко. Без човек да се откъсва реално от света, защото говорим преди всичко за вътрешен аскетизъм. Защото външните прояви могат да бъда за периоди от време, както съм казал.

Какво означава например отказа от материални придобивки? В лекцията „Мисъл, чувство и действие”, МОК I, Учителя дава едно упражнение. За един месец ученикът трябва да раздаде всички пари, които има. Този месец трябва да се издържа от това, което заработи случайно по строежи, пристанища, ресторанти и т.н. Той не трябва да заработва повече пари, отколкото за едно ядене на ден. Ако разчита на ядене от родителите си, то трябва да го заплати с труд към тях. Този месец той не трябва да има никакви други нужди. През този месец трябва да се „уповаваш на онзи велик закон, който движи живота”. Да разбереш Божествената грижа. Да усетиш Божественото. Иво питаше къде в учението на Учителя се говори за нещата, които съм описал. Ами ето тук, например, се говори. Е, през този месец няма да има пари за любимата дискотека няма да може да се виждаме с приятели, няма да има други удоволствия. Всеки си решава дали си заслужава.

Друг пример е житния режим. По 100 грама живто на ден. Учителя говори и за житен режим по 2-3 месеца, а тук във форума някои предлагат да се прави всеки месец. По време на житния режим хората трябва да имат възвишени мисли, позитивно отношения, да четат духовни книги, да слушат хубава музика и да се молят.

Трети пример е за усамотението. „Вие искате да станете знатни и велики в света. Това е хубаво. Отлично е. Но знатният човек трябва да бъде много умен и силен, той трябва да бъде и много богат, защото като стане знатен, ще влезе в други отношения с околните. Отношенията им към Бога, то е вътрешният живот, истинският живот, който е живот на уединение, на самота. А вие не го разбирате и казвате: „Самотен съм!“ Че вие сте в най-хубавото положение. Няма кой да ви безпокои, но не го използвате, а се оплаквате, че сте самотен!”, „Дружение, слушане и следване”.

Какво да кажем за молитвите на Учителя, доста от които трябва да се изпъляват в самота. Дори и Тайната молитва затова се нарича тайна, защото се изпълява във вътрешна самота.

Стряскаме се от аскетизма със страст заради думата, която ни впечатлява, но пък понятието вътрешен аскетисъм описва много по-пълно желаното вътрешно състояние. Състоянието на покой, смирение и любов.

Но този покой, смирение и любов не могат да дойдат по пътя на самоналагане на аскетизъм. Според мен има голяма разлика между аскетизъм и сдържаност. Аскетизмът идва като резултат от бавното вътрешно преобразувание водено от фокуса на съзнанието. Сдържаността е целево потискане на вътрешни чувства, мисли и желания, което може да доведе до болки и фрустрация.

Редактирано Септември 20, 2010 от БожидарЗим

[Пламъче]

Аз съм забеляала една интересна закономерност - ако човек се отклони напълно и за по-продължително време от духовния си живот,т.е. изпадне в пълен материализъм,обстоятелствата се стичат така,че да му напомнят за духовното.Колкото по-пристрастен е бил човекът към материалните ценности,толкова повече ще страда докато допусне отново в себе си духовното.

Като че ли самият живот ни налага понякога да бъдем аскети,за да не загубим духовната си същност.

Всяко изпадане в крайности е опасно.

Според мен за да е в хармония със себе си и околната среда,човек трябва да отделя достатъчно внимание и на материалното и на духовното.

[braman]

Ето една форма на съвременния аскетизъм.

[braman]

С този постоянен стремеж към удобство и комфорт сме заприличали на принцеси - като онази от приказката с граховото зърно. Както е тръгнало, имунната ни система ще атрофира напълно. Ще трябва някой да ни носи като космонавт, току-що завърнал се от едногодишен престой в орбита - с мускулна система извън строя.

[Guest Мона]

Аскетизмът е удобното наименование на страха от свободата.

Какви учители и какви ученици, всеки е ученик на себе си.

Пишейки умни фрази, губиш време и живот, вярвайки, че някъде там, те очаква някой вечен спасител, за съжаление - илюзорно е, не те очаква никой, май това е осъзнаването на аскетизма ...

НО това е друга тема.

[B__]

....

Пишейки умни фрази, губиш време и живот, вярвайки, че някъде там, те очаква някой вечен спасител, за съжаление - илюзорно е, не те очаква никой, май това е осъзнаването на аскетизма ...

....

Ами Мона, имам ти доверие, защото ти би трябвало много добре да знаеш нещата около умните фрази. Това е сутрешна приятелска шега.

Да, всичко показва, че не можем да очакваме спасение отвън, спасението е вътре в нас. И ти благодаря, че го каза във връзка с аскетизма.

Какво не е аскетизъм? Да вземаш с пълни шепи материални блага, да имаш постоянни взаимоотношения с любими и не толкова любими хора. Когато няма един усет за границата на тези действия, се оказва, че ни сме зависими, както от материалните блага, така и от взаимоотношенията с хората. Лишаването дори от едно от двете ни фрустрира и изпълва с агресия. Например, уговорила си се с любимия за среща довечера и изведнъж той се обажда и казва, че не може да дойде, без да даде ясна и задоволителна причина защо. Какво ще почувстваш.

Така че, когато нямаме поне някакви усещания, че нещата от живота са илюзорни и извън нас, то се оказва, че зависим от тях. Надяваме се и разчитаме на неща извън нас. Е, това да си ученик на себе си ли означава?! Или пък, че спасението ти е вътре в теб?!

[Станимир]

Според мен е хубаво човек да е в една разумна степен аскет. С това нямам в предвид да отиде да живее в пустинята или високо в планината, но да се научи на въздържание (което неизменно е свързано с развитие на вътрешната сила, на волята, на твърдостта, на търпението и др.) и да добие спокойствие и уравновесеност. Да, вярно е, че условията в настоящето са променени. Сега човекът тръгнал по пътя на духовното развитие трябва да се научи на аскетизъм без да се отделя от социалния живот на другите хора.

Относно това какво включва аскетизмът, не съм съгласен с всичко от написаното от Божидар в откриващия темата пост. Аскетизмът може да включва само едно от изброените неща, може да включва и много повече, а някои от написаните според мене са напълно ненужни.

Изолирането от света е полезно, но ако става въпрос само за временно изолиране за възстановяване и натрупване на сили. Животът, особено в големите градове, по принцип са отразява тежко от енергийна гледна точка на по-чувствителните организми, а тази чувствителност се повишава с духовното развитие на човека.

Що се отнася до социалния живот, то човек трябва да промени отношението си към него; важността, която му придава. Човек трябва да поддържа винаги жива връзката си с духовното, но без това да означава изолиране в социален план. „В света, но не от света“.

Сдържаността в храненето и говоренето също мисля, че са полезни, и не е необходимо отшелничество за да бъдат практикувани. Същото се отнася и в сдържаността от излишни и ненужни действия.

За въздържанието от секс е писано достатъчно във форума и тук няма да се спирам на този въпрос, защото дискусията ще се обърне в спор.

Най-трудни са въпросите с въздържанието от нечисти чувства и мисли. За последните е необходимо наистина високо ниво на овладяване на фините тела. Но за да можем да кажем, че човек е овладял мислите и желанията си, то това трябва да бъде изпитано не в изолация, а в провокираща среда.

[val68z]

"Всичко това, което сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Страданието следва човека, който говори или действа с порочна мисъл така, както колелото следва крака на вола, който тегли колата.

Всичко това, кoeтo сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Щастието следва човека, който говори или действа с чиста мисъл така, както сянката никога не го напуска.

Той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата никога няма да угасне у тези, които таят такива мисли.

"той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата ще угасне у тези, които не таят такива

Мисли.

Защото старо правило е, че омразата никога не се прекратява с омраза. Омразата се прекратява с любов.*

Хората дори не подозират, че тук на всички тях е съдено да умрат. Ала тези, които знаят това, веднага прекратяват разприте.*

Така, както вятърът поваля слабото дърво, така и Мара*, изкусителят, без съмнение ще надвие този, който живее само в търсене на удоволствия, които не контроли­ра своите чувства, който е неумерен в храната си, ленив и мързелив.

Така, както вятърът не може да съкруши скалистата планина, така и Мара*, изкусителят, няма да може да надвие този, който не живее в търсене на удоволствия, който контролира своите чувства, който е умерен в храната си, изпълнен с вяра, и силен.

Глупавият човек, дори ако е наизустил голяма част от закона*, не е съпричастен към духовенството*, ако не прилага този закон. Той е като пастира, който брои крави­те на другите.

Следовникът на закона, дори ако е наизустил само малка част от този закон, е истински съпричастен към духовенството, ако, отхвърлил страстта, омразата и глупостта, притежава истинско знание и спокойствие на ума. Той, който не е прибързан към нищо в този или следващ свят.

Глупците, които вървят подир суетата, са хора на злата мъдрост. Сериозността е най-голямото съкровище на мъдреца.

Не бъди роб на суетата, любовните наслаждения и страстите! Този, който е сериозен и съзерцателен, се къпе в морето на радостта.

Хората, обуздаващи своето съзнание, което скита надалеч, крачи самотно, няма тяло и се крие в камерата на сърцето, ще бъдат свободни от оковите на изкусителя Мара

...Добрите хора следват пътя си, каквото и да се случи. Копнеейки за удоволствие, добрите хора не са приказливи. Даже и докоснати от щастие или скръб, мъдреците никога не показват възторг или страдание...

Трудно е да бъде проумяна птичата пътека в небеса­та. Като нея е пътеката на тези, чиито желания са успокоени, които не са погълнати от удоволствия, които са осъзнали пустотата и необусловеността на нирвана.

Дори и боговете завиждат на този, чиито сетива са укротени подобно на добре обяздени коне, на този, който е освободен от гордост и стремления.

Такъв човек, който изпълнява дълга си, е търпелив като пръстта, като мандалото на Индра. Той е като езеро, в което няма тиня. Нему не са отредени нови прераждания.*

Ако в битка някой победи хиляда пъти по хиляда вра­гове, а друг победи самия себе си, то измежду двамата именно вторият е най-великият завоевател.

Победата над собственото "аз"- е по-добра от побе­дата над всички други хора. Никой, бил той бог, гандхарва*, или Мара с брахма*, не може да превърне в поражение победата на човека, който е превъзмогнал себе си и винаги живее във въздържание

Строителите на канали отвеждат водата натам, накъдето пожелаят. Стрелците опъват своите лъкове. Дърводелците огъват ствола на дървото. Добрите хора усъвършенстват себе си.

"аз"-ът е господарят на "аз"-а. Кой друг би могъл да бъде негов господар? С добре овладян "аз" човек намира такъв господар, какъвто малко хора биха намерили.

Ела, погледни този блестящ цвят, подобен на царска колесница! Глупците са погълнати от него, но той не може да изкуши мъдрите хора.

Лебедите следват пътя на слънцето. Те кръстосват небесната шир благодарение на своята свръхестествена сила. Мъдрите хора напускат този свят, когато победят Мара и войнството му.

За просветлените търпението е висша степен на покаяние, а продължителното страдание - висша нирвана. Защото не е отшелник (праврагита) този, който наранява другите и не е аскет (шрамана) този, който обижда другиТе

И нека живеем щастливо, като не мразим тези, които! Ни мразят! Сред хората, които ни мразят, нека останем свободни от омраза!

И нека живеем щастливо, свободни от алчност сред алчните! Сред хората, които са алчни, нека останем сво­бодни от алчност!

Победата поражда омраза, защото победеният е не­щастен. Щастлив е той, удовлетвореният, щастлив е този, който се е отказал както от победата, така и от поражението

Нека човек преодолее гнева с любов, а злото - с добро! Нека победи алчността с щедрост, а лъжата с истина

...Сега ти приличаш на обрулен лист. Посланиците на смъртта (яма) са близо до теб. Ти стоиш на прага на своето тръгване и не си подготвен за това пътуване....

...Направи от себе си остров, работи упорито, бъди мъдър! Когато твоите пороци са отхвърлени и си свободен от вина, ти ще влезеш в небесния свят на избраните (ариите

Нека мъдрецът отстрани пороците на своя "аз" така, както ковачът отстранява примесите от среброто" -един по един, малко по малко и от време на време

Лесен е животът за човека, който е безсрамен, инт­ригант, оскърбител, нахалник и негодник.

Труден е животът за човека, който е скромен, който винаги търси чистотата, който е безкористен, спокоен, безупречен и разумен.

Вината на другите се забелязва лесно, ала трудно се забелязва собствената вина. Човек отсява грешките на съседите си като слама, ала своите грешки укрива така, както мошеникьт скрива лошата кост по време на играта....

Човек не е знаещ, само защото говори много. Него, който е търпелив, свободен от страх и омраза, него наричат знаещ.

Човек не е поддръжник на закона, само защото говори; много. Дори да е учил малко, ако усеща закона с цялото си тяло, той е негов поддръжник и никога не го пренебрегва.

Човек не е по-стар, само защото косата му е посивя­ла. Той може да бъде в разцвета на силите си, но го наричат "напразно остарял".

Него, в когото има истина, благочестие, любов, сдържаност и умереност, него, който е освободен от недос­татъци и мъдър, него наричат по-стар.

Човек не е избран (ария), защото причинява зло на живи същества. Ария наричат човека, който изпитва със­традание към всичко живо.

Най-добрият от пътищата е осмократният*. Най-добрата от истините - четирите слова*. Най-добрата от добродетелите - липсата на страст. Най-добрият от хората - този, който има очи да вижда.

Преди моят ум скиташе, където пожелаеше и както му харесваше. Ала сега ще го обуздая добре, подобно на водача, който с куката усмирява разбеснелия се слон.

Не бъди безразсъден, наблюдавай своите мисли! Измъкни се от пътя на злото, подобно на слона, затънал в тинята

Този човек, който е достигнал съвършенството, кой­то не трепва, който е без жажда и без грях, този човек е премахнал всички тръни на съществуванието. Това ще бъде неговото последно тяло.

Удоволствията изпепеляват глупците, ако те не търсят отсрещния бряг. Със своята жажда за удоволствия глупецът сам унищожава себе си, като че ли е най-върлият свой враг.

Без знание няма съзерцание. Без съзерцание няма зна­ние. Този, който притежава и знание, и съзерцание, е близо до нирвана"

източник " Дхаммапада"- Словата на Буда.

...често едни и същи думи ,изречени от различни хора ,звучат твърде различно... / а аз все пак ,намирам разнообразието за нещо красиво, независимо от посоките днес.../

и тъй като, явно често влагаме различен смисъл, в понятия като любов , свобода ,щастие...

си позволих да поместя, ето този текст на Гаутама , свързан пряко и с аскетизма.

[Донка]

Благодаря Вал! Спести ми писане на някакви "умни мисли" - прекрасно е казано...

Аз само си мислех за своя живот - за сдържаността. Зависи как я разбира човек, зависи какво сдържа.

Аз например преди да стана себе си, бях едва ли не горда, че мога да сдържа жаждата си и да не пия вода 24 часа. Само че после получавяах кризи на пикочния мехур. Сдържах се и не показах страданието, което изпитвах - никой не трябваше да знае. и... досещате се, хронифицира. Сдържах се и издържах на глад - по цяло денонощие и повече - смятах, че ако работя вместо да ям, съм "добра" и "благородна". И... ами нервен стомах на косъм от язва и проблеми и с червата...

Сдържах и сълзите си, когато най-близки хора ми обясняваха с нервен тон (меко казано) колко съм некадърна майка и съпруга, наказваха ме, заключваха ми вратата, ако закъснея заради учителския съвет. Сдържах естествения си стремеж към свобода и радост, защото смятах, че те са награда за доброта, за перфектност, каквито аз нямам.... Сдържах се и не купувах за себе си повече от един чифт летни и един зимни обувки - всичко, което изработвах давах с любов за семейството.

Въобще бях много сдържан човек.

Сега не съм сдържана. Пия по 2л. вода на ден и се чувствам отлично. Ако вечер съм уморена, не си сдържам прозявките, а си лягам, дори и ако в мивката има чинии. Когато някой ме критикува или иска от мен нещо, което аз не обичам да правя, не се сдържам и си казвам усмихната и в отлично настроение, че аз си го харесвам така. Ако на него не му харесва, да не го прави и да не идва при мен.

Тази сутрин дори се шегувахме в къщи, че вече не аз ограничавам тялото си, а то ограничава мен. Погледна ли към някоя лъскава опаковка с нещо привлекателно на вид, отвътре чувам "не пипай! нали знаеш какво ще се случи, ако ми пуснеш това...." И очите ми се вразумяват веднага....

[B__]

Донка, така е.

В темата за това как да преминаваме изпитанията казах, че има разлика между съвест и чувството за вина. Съвестта ни кара да действаме правилно в името на любовта. Чувството за вина ни каза да правим станни неща....и да стоим заключени.

Аскетизмът е резултат от духовното развитие или по-точно проява на ново светоусещане и разбиране за света. Така той не е ограничение, а радостна реализация на ново познание. Преди 15 години се опитах да променя начина си на хранене за няколко дена. Резултатът беше нещо като истерия. Преди десетина години за първи път имах вегетариански период от 8 месеца, не че се е държал на духовни причини.

Всичко става бавно и спокойно. Великия среден пътна Буда може да ни води.

Преди бях публикувал една тема за това кое по-важно, "искам" или "трябва". Учителя казва например, че ако искаме да усвоим плодоядството, трябва да сложим идеята в ума си, за я забравим и тя ще работи там тихо и неусетно години, за да се реализира, когато сме готови за това ("Сила на волята). Всичко, което искаме не трябва да го свеждаме до "трябва", не трябва да водим война със себе си или война в името на някой друг. Трябва да сме внимателни и спокойни към себе си, да се обичаме и рано или късно, това което искаме ще бъде реализирано.

Трябва да видим какво наистина искаме. Да свалим пластовете на егото един по един или поне да го опознаем. Да открием истинските си желания, които няма как да не ни водят по пътя. Да слушаме какво наистина иска тялото ни като храна. Да чуем какво наистина иска душата ни като действия. Учителя казва ("Правила и мерки за избягване на всички погрешки"), че не трябва да се поддаваме на външния морал, защото си имаме свой път. Това според мен означава да не се поддаваме на насадено чувство за вина, защо си имаме свой път вътре в нас.

А пътя и всичко произлизащо от него може да се осъществи единствено по пътя на самопознанието. То е първоизточника на всички духовни промени.

[braman]

Извинете ме за шеговития тон, но отказването от всякакъв вид аскетизъм ми прилича на тържественото обещание на човек в преклонна възраст, че няма да прави повече секс. Или пък на сбирка на 200-килограмови дебелаци, които гледат маратонците по телевизията и подхвърлят: "Еее..., това е вече прекалено! 40-42 километра - каква лудост!"

И да дообясня все пак.

Ние сме много далече от възможността да имаме сили и воля да реализираме какъвто и да е аскетизъм. Даваме ли си реална сметка какво е да живееш в колиба някъде в гората (или не дай си Боже в пустинята), като знаеме какъв комфорт ни очаква в голямото city! Нека да бъдем честни поне със себе си. Имаме ли волята да не ядем 40 дена. А 20 или 10? Много воля трябва. А тя е толкова необходима по духовния път. Разбира се, че човек не трябва да си кастрира разума. Но без силата на волята крачките ни ще бъдат само в собствената ни фантазия.

[Мария-София]

Вал, :wub: ,постът ти е днешното ми вдъхновение.

/Добре,че не си го изтрил/

Когато, вървейки по Пътя ,

започнеш да се оттегляш от суетата на материалния свят,

т.е. осъзнаеш я и тя вече не е част от теб,

аскетизмът идва с огромно си вдъхновение и те обгражда с божествената си енергия.

Тогава си в света,но не от него.

И няма значение дали си в ситито или в самотна колиба...

[pass_to]

незнам дали се дължи на това, че поемам по пътя, но мисля, че по някакъв начин аскетизма сам става част от мен...идва от самосебе си....

предпочитам самотата и тишината, която е доста по интересна от външния свят и всичко, което се случва навън....

храната и нея съм я намалила, но не защото трябва а просто, защото нямам нужда от повече(както беше преди)....сега ми стига една салата и няколко филии черен хляб...

е трудно ми е да се откажа от сладкото, но и него не го ям както преди....

духовното търсене и всичко, което откривам в себе си ми е много по-приятно и зареждащо от секса....

трудно ми е да опиша цялостното усещане и възприятие....

[Ники_]

незнам дали се дължи на това, че поемам по пътя, но мисля, че по някакъв начин аскетизма сам става част от мен...идва от самосебе си....

предпочитам самотата и тишината, която е доста по интересна от външния свят и всичко, което се случва навън....

храната и нея съм я намалила, но не защото трябва а просто, защото нямам нужда от повече(както беше преди)....сега ми стига една салата и няколко филии черен хляб...

е трудно ми е да се откажа от сладкото, но и него не го ям както преди....

духовното търсене и всичко, което откривам в себе си ми е много по-приятно и зареждащо от секса....

трудно ми е да опиша цялостното усещане и възприятие....

В началото интересът ни е изцяло навън, към света.

След време, интересът ни към външното започва да се насища ("Няма нищо ново под Слънцето." Еклисиаст) и в нас се оформя желание за търсене на същинското на вече в друга посока. Тогава започваме да гледаме навътре (към света).

Минава още време и нашият интерес все повече е запленен е вътрешната необятност.

Колкото по-навътре достигаме, толкова по-тихо става.

Най-подир се явява Мира и Тишината. Покой, Шаббат, Почивка, Презареждане... и всичко това за да изгрее Любовта накрая.

Можеш да гледаш на света от позицията на някой, който се взира навън, от позицията на някой, който се взира навътре и от позицията на някой, пред който няма разделения (вътре, вън).

В Будизма това се нарича - да виждаш нещата такива каквито са.

Редактирано Септември 23, 2010 от Ники_

[Ася_И]

Изглежда, че духовността има различнo значение за всеки. За мен това означава да се развие усет за собственото „Аз”, за собствената ни значимост и да открием връзката между това, което е моят „Аз” и общият „Аз” – не само хората, но и птиците, растенията... Възприемам се като творение на Бог. Има го в мен и във всичко остнало – в Цялото. Понякога се нуждая от усамотение, за да се върна към „Аз”-а си за да бъда част от цялото.

Не възприемам аскетизма като:

Говорейки какво е полезно за духовното развитие като средство, то това е аскетизма.

Няма как да се отделя от Цялото, за да съм пълноценна част от него. Поне това не е моят път. А дали съм се извисила духовно няма да реша аз, аз само ще се постарая.

[B__]

А защо трябва да се отделяш от цялото?!?! Никой не е говорил за такова нещо.

[Ники_]

А защо трябва да се отделяш от цялото?!?! Никой не е говорил за такова нещо.

Да, както съветва един от моите учители - "Човек може да бъде сам и докато е в сред тълпата."

Разбира се, по-бързо стават измененията, ако и средата вън от теб е с достатчно хармония.

Точно затуй мнозина я търсят, като се отделят от страса, гнева, яда, агресията, насилието, омразата.

Е, дори отделен от тези, никой не дава гаранция, че същите ще затихнат в теб, в ума ти. Понякога се случва те да се усилят.

В християнството тези неща се свързват със сатаната. Тай напада най-жестоко, точно преди твоето спасение. Колкото си по-близо, толкова и атаките са по-яростни. Изкушения тогава с лопата да ги ринеш.

Редактирано Септември 23, 2010 от Ники_

[Роси Б.]

Терминът аскетизъм го свързавам с даваните навремето обети за доброволно лишаване от (да го нарека) телесни удоволствия.

Мисля си, че това е един вече остарял метод за самоусъвършенставане.

Духовното развитие, лично аз го свързвам с нравствена и психическа промяна, с разширяване и повдигане на съзнанието на по-високо ниво, което не включва телесни лишения.

С това не казвам, че човек следва да задоволява всяко свое желание, а да отсява и задоволява само разумните. Т.е. да следи мисълта си, която ги поражда и там да бъде пресяването.