Молитвата. Защо и как да се молим?

[Венцислав_]

Дори и те биха могли да са от голямо значение, но само ако...

...сведената ни глава е единствено изява на покаянието ни.

...заставането на колене е единствено изява на смирението ни.

...събраните пред гръдната кост ръце са единствено изява на вярата ни.

И ако има "защо", то в никакъв случай не говорим за молитва,

която е единствено изява на копнежа ни за свързаност с нашия небесен Отец.

Тихичко...

[Ани]

Кога да се молим?

- по кое време на денонощието

- колко често

Колко да се молим?

За какво да се молим?

и накрая един от най-важните въпроси: Как да разбереме дали молитвата ни е чута?

Доста се колебах дали да пусна във форума една притча (разказ, приказка ?), срещната от мен случайно в нета. Но след цитата даден от xameleona в темата „Интуиция и Его“ реших да посъбудя темите от Езотериката за молитвите.

Всъщност най-важното е наистина, коя молитва бива чута. Ето нещо интересно, което прочетох, разхождайки се из мрежата. Дано не ви отегчи.

Чии молитви чува Господ. Приказка за деца и възрастни

Много отдавна живял един свят старец, който много се молил и скърбял за греховете на човечеството. Струвало му се странно това, че толкова много хора посещават църквите, молят се на Бога, а живеят все така лошо и от греховете не отстъпват. “Господи, - казвал той – нима не чуваш молитвите ни? Ето, колко много хора постоянно ти се молят да живеят в мир и покаяние и никак не могат. Нима е суетна тяхната молитва?”.

Веднъж, потопен в тези си мисли, той заспал. В съня му дошъл светлозарен Ангел, взел го на крилете си и го понесъл високо, високо над земята... Колкото по-високо се издигали в небето, толкова по-слаби ставали звуците идващи от земята. По едно време човешките гласове престанали да се чуват, затихнали песните, виковете, шумът на суетния мирски живот. Само отнякъде долитали хармонични, нежни звуци, като от някакъв прекрасен музикален инструмент.

“Какво е това?” – попитал старецът. “Това са свети молитви, - отговорил ангелът – само те се чуват тук”. “Но защо така слабо се чуват? Защо са толкова малко и редки? Нали сега, в този час храмовете са пълни с хора, които се молят...” – учудено попитал старецът? Ангелът погледнал скръбното му лице и казал: “Искаш да знаеш защо? Виж сам...”

Далече под тях се виждал голям храм. Ангелът замахнал и чудесна сила разкрила неговия свод, така че стареца можел да види всичко, което ставало вътре в храма. Храмът бил пълен с народ. На клироса бил построен голям хор. Свещеникът в пълно облечение стоял в олтара. Започнала службата. Но каква служба било това, да се опише било невъзможно – служба без нито един звук. На левия клирос дългобрад четец нещо четял, устните му мърдали, но нито едно слово не достигало до небето. На амвона бавно излязъл огромен дякон, с плавен жест оправил пищните си коси, с артистично движение повдигнал орара, отворил широко уста, но... отново ни звук! На клироса диригента раздавал ноти, хористите се готвили да запеят.

- Хор е това, сигурно ще се чуе, - помислил си старецът.

Диригентът ударил с камертона, поднесъл го към ухото си, вдигнал ръка и дал знак хористите да започнат. Отново пълна тишина. Странна гледка, диригентът махал с ръце, потропвал с крака, басовете червенеели от напрежение, тенорите се изправяли на пръсти разтягали високо шии, устите на всички били широко отворени, но пеене нямало.

- Какво става тук? – изумил се старецът. Той прехвърлил погледа си върху молещите се. Те били страшно много, храма бил препълнен, хора на различна възраст и с различно социално положение, мъже и жени, старци и деца, търговци, бизнесмени, “простолюдие”. Всички се кръстели, кланяли, припадали, мнозина нещо шептели, но нищо не се чувало. Църквата била няма. “Какво става тук?” – попитал отново стареца. “Да се спуснем на земята и ти сам ще видиш и разбереш...” – отвърнал ангела. Ангелът замахнал отново и те станали невидими за молещите се в храма.

Изрядно благочестиво облечена жена била застанала пред всички в храма и видимо усърдно се молела. Ангелът се доближил до нея и невидимо докоснал ръката й... В този момент старецът видял сърцето й и узнал мислите й. “Ах, тази противна съседка – си мислела тя – пак е с нови обувки! Мъжът й пияница, децата й нехранимайковци, а тя само се чуди с какво ново да се накичи!” Недалеч от нея стоял крупен местен бизнесмен, в чудесен марков костюм, с искрящо бяла риза, който замислен бил вперил поглед в иконостаса. Ангелът го докоснал и затаените мисли на бизнесмена се разкрили на стареца. “..Ех че досада! Поевтиня... Тая стока сега нищо не струва! Колко хиляди загубих, а може би и десетки хиляди...”.

Отдясно стояло младо момче. Той почти нямал време да се моли, защото все се въртял и оглеждал в лявата половина на храма, където благочинно стояли жените. Пристъпвал от крак на крак и на интервали се изчервявал. Ангелът докоснал и него и старецът прочел в сърцето му: “ Ох, че е хубава Ленка! Всичко си има и лице, и походка, и работа... Да имах една такава жена! Дали ще се съгласи ако й предложа?”

До много се докоснал ангелът и у всички били подобни мисли – пусти, празни, житейски. Всички стояли пред Бога, но за Бога не мислили. Само благочестив вид си придавали. “Сега разбра ли? – попитал ангела. – Такива молитви до нас не достигат. Затова и ти се струва, че всички са неми...”

В същата минута звънко детско гласче отчетливо се чуло: “Господи! Ти си благ и милостив... Спаси, помилвай и изцели моята боляща майка!”. Старецът се огледал и видял в ъгъла, притиснато до стената, тихо плачещо и молещо се на колене малко момченце. Ангелът докоснал гърдите му и старецът видял детското сърце. Там имало само скръб и любов.

- Ето молитвите, които се чуват при нас! – казал ангелът.

/източник/

[цветна дъга]

Кога да се молим?

- по кое време на денонощието

- колко често

Колко да се молим?

За какво да се молим?

и накрая един от най-важните въпроси: Как да разбереме дали молитвата ни е чута?

Доста се колебах дали да пусна във форума една притча (разказ, приказка ?), срещната от мен случайно в нета. Но след цитата даден от xameleona в темата „Интуиция и Его“ реших да посъбудя темите от Езотериката за молитвите.

Всъщност най-важното е наистина, коя молитва бива чута. Ето нещо интересно, което прочетох, разхождайки се из мрежата. Дано не ви отегчи.

Чии молитви чува Господ. Приказка за деца и възрастни

Много отдавна живял един свят старец, който много се молил и скърбял за греховете на човечеството. Струвало му се странно това, че толкова много хора посещават църквите, молят се на Бога, а живеят все така лошо и от греховете не отстъпват. “Господи, - казвал той – нима не чуваш молитвите ни? Ето, колко много хора постоянно ти се молят да живеят в мир и покаяние и никак не могат. Нима е суетна тяхната молитва?”.

Веднъж, потопен в тези си мисли, той заспал. В съня му дошъл светлозарен Ангел, взел го на крилете си и го понесъл високо, високо над земята... Колкото по-високо се издигали в небето, толкова по-слаби ставали звуците идващи от земята. По едно време човешките гласове престанали да се чуват, затихнали песните, виковете, шумът на суетния мирски живот. Само отнякъде долитали хармонични, нежни звуци, като от някакъв прекрасен музикален инструмент.

“Какво е това?” – попитал старецът. “Това са свети молитви, - отговорил ангелът – само те се чуват тук”. “Но защо така слабо се чуват? Защо са толкова малко и редки? Нали сега, в този час храмовете са пълни с хора, които се молят...” – учудено попитал старецът? Ангелът погледнал скръбното му лице и казал: “Искаш да знаеш защо? Виж сам...”

Далече под тях се виждал голям храм. Ангелът замахнал и чудесна сила разкрила неговия свод, така че стареца можел да види всичко, което ставало вътре в храма. Храмът бил пълен с народ. На клироса бил построен голям хор. Свещеникът в пълно облечение стоял в олтара. Започнала службата. Но каква служба било това, да се опише било невъзможно – служба без нито един звук. На левия клирос дългобрад четец нещо четял, устните му мърдали, но нито едно слово не достигало до небето. На амвона бавно излязъл огромен дякон, с плавен жест оправил пищните си коси, с артистично движение повдигнал орара, отворил широко уста, но... отново ни звук! На клироса диригента раздавал ноти, хористите се готвили да запеят.

- Хор е това, сигурно ще се чуе, - помислил си старецът.

Диригентът ударил с камертона, поднесъл го към ухото си, вдигнал ръка и дал знак хористите да започнат. Отново пълна тишина. Странна гледка, диригентът махал с ръце, потропвал с крака, басовете червенеели от напрежение, тенорите се изправяли на пръсти разтягали високо шии, устите на всички били широко отворени, но пеене нямало.

- Какво става тук? – изумил се старецът. Той прехвърлил погледа си върху молещите се. Те били страшно много, храма бил препълнен, хора на различна възраст и с различно социално положение, мъже и жени, старци и деца, търговци, бизнесмени, “простолюдие”. Всички се кръстели, кланяли, припадали, мнозина нещо шептели, но нищо не се чувало. Църквата била няма. “Какво става тук?” – попитал отново стареца. “Да се спуснем на земята и ти сам ще видиш и разбереш...” – отвърнал ангела. Ангелът замахнал отново и те станали невидими за молещите се в храма.

Изрядно благочестиво облечена жена била застанала пред всички в храма и видимо усърдно се молела. Ангелът се доближил до нея и невидимо докоснал ръката й... В този момент старецът видял сърцето й и узнал мислите й. “Ах, тази противна съседка – си мислела тя – пак е с нови обувки! Мъжът й пияница, децата й нехранимайковци, а тя само се чуди с какво ново да се накичи!” Недалеч от нея стоял крупен местен бизнесмен, в чудесен марков костюм, с искрящо бяла риза, който замислен бил вперил поглед в иконостаса. Ангелът го докоснал и затаените мисли на бизнесмена се разкрили на стареца. “..Ех че досада! Поевтиня... Тая стока сега нищо не струва! Колко хиляди загубих, а може би и десетки хиляди...”.

Отдясно стояло младо момче. Той почти нямал време да се моли, защото все се въртял и оглеждал в лявата половина на храма, където благочинно стояли жените. Пристъпвал от крак на крак и на интервали се изчервявал. Ангелът докоснал и него и старецът прочел в сърцето му: “ Ох, че е хубава Ленка! Всичко си има и лице, и походка, и работа... Да имах една такава жена! Дали ще се съгласи ако й предложа?”

До много се докоснал ангелът и у всички били подобни мисли – пусти, празни, житейски. Всички стояли пред Бога, но за Бога не мислили. Само благочестив вид си придавали. “Сега разбра ли? – попитал ангела. – Такива молитви до нас не достигат. Затова и ти се струва, че всички са неми...”

В същата минута звънко детско гласче отчетливо се чуло: “Господи! Ти си благ и милостив... Спаси, помилвай и изцели моята боляща майка!”. Старецът се огледал и видял в ъгъла, притиснато до стената, тихо плачещо и молещо се на колене малко момченце. Ангелът докоснал гърдите му и старецът видял детското сърце. Там имало само скръб и любов.

- Ето молитвите, които се чуват при нас! – казал ангелът.

/източник/

Защо да се молим щом Бог знае нашите нужди? - питат тъсещите

- Да, Бог знае нашите нужди и е приготвил блага за нас, и ние като се молим отиваме да си ги вземем. - отговаря Мъдрецът.

и още от Учителя:

"Събрали се в Англия, в Лондон, в една знаменита баптистка църква, дето е бил знаменитият проповедник Спържен. Трябвало им голяма сума от няколко милиона лири. Казва: „Да се помолим на Господа, да ни даде тия пари.“ Спържен казва: „Братя, да не изкушаваме Господа. Всички сме богати. Аз съм богат, давам сто лири. Ти, брат, си богат, и ти можеш да дадеш.“ Нашите каси са пълни с пари. Искаме от Любовта. Ще отворим касите, туй, което имаме, ще дадем навън. Аз другояче проповядвам. Аз проповядвам молитва, след като сме отворили кесиите, направили сме Божията воля. Да идем да Му благодарим, че може да извършим волята Божия, не да ходим да просим от Него. Всичко ни е дал. Като извършим волята Му, ще благодарим, че сме могли да извършим волята."

[Надеждна]

Един прост овчар живял на един уединен остров. Той всякога се молел на Бога, но по свой начин: слагал тоягата си на земята и я прескачал. Като я прескачал от едната страна, той казвал: Господи, това правя заради Тебе. Прескачал я от другата страна и казвал същото. Това била неговата свещена молитва. По едно време един руски параход спрял случайно на острова. Един руски архиепископ слязъл от парахода да разбере, защо този човек прескача тоягата, ту от едната, ту от другата страна. – Какво правиш, Божи човече? – Моля се на Бога. – Така не трябва да се моли човек. Ето, аз ще те науча една молитва. Започнал той да го учи молитвата „Отче наш". Архиепископът чете, овчарят повтаря след него. Като се убедил, че овчарят научил вече молитвата, архиепископът се отправил към парахода, който скоро отпътувал. Щом останал сам, овчарят започнал да чете молитвата, но останал огорчен, като видял, че я забравил. Моментално той съблякъл кожуха си, турил го на водата, седнал на него и заплувал по направление към парахода, да го стигне. Архиепископът видял, че овчарят стигнал парахода и търсил някого, с поглед, устремен към хората. – Какво искаш, Божи човече? – Отче, свети, забравих молитвата, искам да ме научиш. – Върни се на острова и бъди доволен от твоята молитва. Това, което ти можеш да направиш, аз не мога да го направя.

Здравословни и болезнени състояния

Как по-добре можем да кажем нашата молитва от това резултатите от нея просто да "се случат"!? Имате ли такова усещане в ежедневието си? Слънчев ден на всички!

[Guest Fut]

Във връзка със земетресенията можем да се помолим за България:

МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

Господи, смили се за България, изпрати Божествените Си Сили

да я пазят от разруха, земетресение, наводнение, киша, суша, глад,

град и други природни бедствия. Мир и Любов да настане по лицето на

цялата земя. АМИН. - 3 пъти

Източник - Молитвеник - Петър Дънов

[Венцислав_]

Освен всичко друго молитвата е и най-голямото лицемерие.

Защото се обръщаме към Отец "Да се свети името ти", а не сме обърнати в постоянство към светлината му.

Искаме "Да дойде царството ти", а не сме заслужили рицарското си звание към него.

Вещаем "Да бъде волята ти", а дори и тези няколко думички са поникналаи от личната ни воля...

Цяла минутка отделяме да се обърнем към (това което мислим за) нашия създател. Добре, че само толкова трае нашето безочие.

[Станимир]

Защо трябва да се отнася всичко в едната крайност и то отрицателната? Молитвата не е нито лицемерие, нито невежество, нито егоизъм – това са човешки качества. А дори и в лицемерната молитва има нещо истинско, ценно, но първо трябва да се научим да го забелязваме. Един диамант и в калта, и посред обикновените камъни пак си остава диамант. Така във всяка молитва има нещо чисто и именно то е от значение. Останалото лесно може да бъде отстранено.

[Ян]

Защо трябва да се отнася всичко в едната крайност и то отрицателната? Молитвата не е нито лицемерие, нито невежество, нито егоизъм – това са човешки качества. А дори и в лицемерната молитва има нещо истинско, ценно, но първо трябва да се научим да го забелязваме. Един диамант и в калта, и посред обикновените камъни пак си остава диамант. Така във всяка молитва има нещо чисто и именно то е от значение. Останалото лесно може да бъде отстранено.

Е, как защо!? Ти Станимир, не знаеш ли онази формула "Разделяй и владей"? Всичко гениално е и много просто нещо. Ей точно това е и дуалистичната философия. Когато някой заеми някаква нецентрирана позиция, дори и по невнимание, дори и по забързаност, ангажираност, незнание и прочие,.. ... тутакси бива запращан в другата крайност. Точно така се хаби много ценно време, енергия, сили ...средства за еволюция. Един/една, едно ...човек/обществена група/същество точно така се разбалансирва и се ..разграбва. Казано простичко -"Разделай и владей".

А Добрата молитвата е концентрация...концентриране в това което молиш Бога да е концетрирано като съдържание и форма - противоположното на разбалансирване в крайностите ..

Да, диаманта си е диамант. Дори в калта, дори сред другите камъни, дори в златен обков - диаманта си е диамант. Само, че мястото на диаманта е в златния обков. Защото това е свидетелство, че претижателят на дози диамант (изричащият молитвата) има разсъдък, ум, разум, ценностна система, Себесъзнание и знае свойствата на диаманта /молитвата/. Защото Добрата молитва е по-скъпоценна и е от диамант. Следователно който пази молитвите си чисти, им прави златен обков. И те - молитвите му биват Чувани.

[Диана Илиева]

Освен всичко друго молитвата е и най-голямото лицемерие.

Защото се обръщаме към Отец "Да се свети името ти", а не сме обърнати в постоянство към светлината му.

Искаме "Да дойде царството ти", а не сме заслужили рицарското си звание към него.

Вещаем "Да бъде волята ти", а дори и тези няколко думички са поникналаи от личната ни воля...

Цяла минутка отделяме да се обърнем към (това което мислим за) нашия създател. Добре, че само толкова трае нашето безочие.

Ех, Венци, ако човек не е идеален не бива да се моли, така ли?

Ами ако ние вече сме заслужили рицарското си звание, дали ще имаме нужда от такъв тип общуване с Него, като молитвата?

Ясно е, защо човек не е обърнат в постоянство към светлината Му - защото не му е по силите все още. И молитвата е затова - да му помогне в това отношение. Тя по принцип си е в пожелателна форма - т.е в молитвата е формулиран нашия стремеж, който не сме постигнали още.

[Ян]

Ясно е, защо човек не е обърнат в постоянство към светлината Му - защото не му е по силите все още. И молитвата е затова - да му помогне в това отношение. Тя по принцип си е в пожелателна форма - т.е в молитвата е формулиран нашия стремеж, който не сме постигнали още.

Абсолютно съгласен съм.

Човек ще бъде обърнат в постоянство към Светлината Му само ако е Светец. Само тогава човек може да издържи без почивка Светлината Му.

Но Разумът диктува - днес 1 минутка, утре 2 минутки ... след 1-2 години 1-2 часа ...., накрая човек се научава да стои и по 25 часа в денонощието в молитва.

Да отнемеш първата 1 минутка чиста молитва към Създателя и да я наричеш лицемерие, е по-страшно от смъртта / след смъртта може да получиш поне втори шанс/. Тогава се създава най-страшното и коварно същество. Молитвата е това Нещо което облагородява човека и го прави Човек.

[Guest Fut]

Венци, докато четях мнението ти се замислих върху един друг въпрос. Каква е разликата между осъждение и разобличение. Кое е градивното и кое разрушителното.Как се различават? Естествено всичко е относително, понякога нещо старо трябва да рухне, за да може на негово място да дойде новото, но за всичко си има час и време. Но аз се сещам за думите на един старец който много обичах. Той казваше така: " Лесно е да хвърлиш тръни в душата на човека, да го нараниш, по трудно е да го повдигнеш." За това се замислих и реших да го споделя съвсем безпристрастно с вас.

[Ники_]

Венци, докато четях мнението ти се замислих върху един друг въпрос. Каква е разликата между осъждение и разобличение. Кое е градивното и кое разрушителното.Как се различават? Естествено всичко е относително, понякога нещо старо трябва да рухне, за да може на негово място да дойде новото, но за всичко си има час и време. Но аз се сещам за думите на един старец който много обичах. Той казваше така: " Лесно е да хвърлиш тръни в душата на човека, да го нараниш, по трудно е да го повдигнеш." За това се замислих и реших да го споделя съвсем безпристрастно с вас.

Нима разрушението не е последвано от градация?

Кое не е градивно? Разрушителното... ми то в дълбочината си е градивно.

Как да действа човек ли? Той може да действа всякак. Може да "хвърля тръни", може и да не го прави. Зависи от него самия и от това дали има смелост да понесе кармата на последствията от причино-следствените връзки. Зависи от смелостта му, ако е правил "хвърлянето" целенасочено, т.е. съзнателно.

Ако несъзнателно е "хвърлял" то къде е тогава неговата вина?

Човек може да вреди и съзнателно с цел да повдигне другия. Това е методика на много учители.

Например Миларепа е бил подложен на всякакви унижения и тежък физически труд от учителя си и то в продължение на години. Дълги години му е отказвано посвещение, но накрая, тъй като е бил дълготърпелив и смирен, е познал Себе Си и Бога. В последствие става един велик Патриарх в Будизма.

И до ден днешен тази история е "кибрит" за будистите.

Учителя на Миларепа грешал ли е, като е подхождал привидно деструктивно?

Хубаво е да не се гледа повърхността, а да се види в дълбочината.

Да не се окаже накрая, че "чавек като печели не знае колко губи" и обратното - като губи вземе да е спечелил.

Въпрос на това да изтърпи човек учителя си, ако има смелост, смирение и уважение, най-вече към себе си. Въпрос на желание.

Мнозина учители са поставяли на сурови проверки учениците, за да се видят самите ученици своята готовност да се разделят със себичноста.

Това учение и мотодика донася бърз духовен растеж, макар и болезнен. Всичко бързо е земеразтърсващо, като ураган.

Себето никак не желае да бъде наранявано, а първото нещо, което научава духовния ученик - това е самоиронията. За добрия ученик е добре дошло някой да удря по егото му. Това го учи. Показва му собствените му слабости и привързаности.

Ако човек не издържа на подобни унижения, той намира друг, по-мек учител, който да се ползва от други подходи. Те дайстват по-бавно.

Редактирано Юни 8, 2009 от Ники_

[Guest Fut]

О.К. Ники благодаря ти, но това което казваш се знае от всички (може би). Хубаво е, но не дава нов импулс, дори да е облечено със стари думи. Благодаря ти за отговора все пак . Знам, че правиш каквото можеш.

Редактирано Юни 8, 2009 от Fut

[Ники_]

О.К. Ники благодаря ти, но това което казваш се знае от всички (може би). Хубаво е, но не дава нов импулс, дори да е облечено със стари думи. Благодаря ти за отговора все пак . Знам, че правиш каквото можеш.

Божа работа. Ники е само инструмент.

Въпросът е в неделение на нещата на "аз" и другите.

Ники е само една форма, която ще отида в земята, в гроба. Смъртоносна работа. Ще мре. Бъдещ мъртвац. За него нещо няма да се знае след 1000 години. Той е нищо.

[Донка]

Защо трябва да се отнася всичко в едната крайност и то отрицателната? Молитвата не е нито лицемерие, нито невежество, нито егоизъм – това са човешки качества. А дори и в лицемерната молитва има нещо истинско, ценно, но първо трябва да се научим да го забелязваме. Един диамант и в калта, и посред обикновените камъни пак си остава диамант. Така във всяка молитва има нещо чисто и именно то е от значение. Останалото лесно може да бъде отстранено.

Е, как защо!? Ти Станимир, не знаеш ли онази формула "Разделяй и владей"? Всичко гениално е и много просто нещо. Ей точно това е и дуалистичната философия. Когато някой заеми някаква нецентрирана позиция, дори и по невнимание, дори и по забързаност, ангажираност, незнание и прочие,.. ... тутакси бива запращан в другата крайност. Точно така се хаби много ценно време, енергия, сили ...средства за еволюция. Един/една, едно ...човек/обществена група/същество точно така се разбалансирва и се ..разграбва. Казано простичко -"Разделай и владей".

А Добрата молитвата е концентрация...концентриране в това което молиш Бога да е концетрирано като съдържание и форма - противоположното на разбалансирване в крайностите ..

Да, диаманта си е диамант. Дори в калта, дори сред другите камъни, дори в златен обков - диаманта си е диамант. Само, че мястото на диаманта е в златния обков. Защото това е свидетелство, че претижателят на дози диамант (изричащият молитвата) има разсъдък, ум, разум, ценностна система, Себесъзнание и знае свойствата на диаманта /молитвата/. Защото Добрата молитва е по-скъпоценна и е от диамант. Следователно който пази молитвите си чисти, им прави златен обков. И те - молитвите му биват Чувани.

Вярно е за Добрата молитва!

[Диана Илиева]

Ники, ако Венцислав е Велик Учител - добре, всичко, което си казал, има резон.

Ако не е - по-добре да се замислим над това, което казва Fut.

[Ники_]

Ники, ако Венцислав е Велик Учител - добре, всичко, което си казал, има резон.

Ако не е - по-добре да се замислим над това, което казва Fut.

Кой знае кой кой е!?! Някои учители са добре маскирани. Не тръгвай към отсъждането с такава лека ръка.

Писах принципно, а не в нечия защита, или за нечий ущърб.

[Guest Fut]

Николаие чадо знаем се и сИчКо си зНаИм (ай ся няма дя ми опонираш и тук). Въпроса ми беше друг, така както си се поназнайваме, да вземем и да се сработваме, тъй де. Знаеш ли го онзи стар вец дето в ада само казанчето на българите било оставено без надзор щото са се надзиравали един друг и като ръгнел нЕкОй да издрапва нагоре те вкупом се събирали за да си го върнат . Та затова де, в библията някъде Исус беше казал - "Нито влизат, вито влизащите оставят да влязат" (по памет) и забелязала съм че се случва едно боричкане пред вратата на храма, едни дъъъълги разговори на ентски, едни безкрайни обяснения и т.н...едно страшно дрънкане на тенекии винаги когато някой реши нещичко да направи, ехееееееееее, винаги ще се намери кой да му резне главето по- най добрия начин. Типичен пример, в случая пуснала съм една молитва от Учителя във връзка със земетресенията, не е въпроса в това че точно аз съм го направила, въпроса е в това, че нарочно или не следващия пост веднага е насочен към това да ме отреже. После се започва едно групиране на силите и т.н... до следващата въртележка. Вместо да обърнем внимание на същественото което в случая е Молитвата, метода даден от Учителя която е и изход от омагьосания кръг и могъща сила и помощ същевременно и повдигане на всеки поотделно и на всички нас и вярващи и невярващи и търсещи и уж "случайно" попаднали и т.н... А това кой с какъв мотив се моли Бог има грижата да го разобличи и ако това стане чрез някой брат или сестра, то ще стане с искреност, благост и твърдост/непоколебимост в същия момент, но Духът ще е дал марката за нещата и въпросът ще бъде разрешен по най- правилния начин, а ако у някой от нас които пишем от доста време тук и вече се "познаваме" възникне някакво съмнение или объркване, то той ако иска да се допита и да го обсъди с другите приятелски, ще намери най- точния подход и начин да го сподели на което надявам се болшинството би трябвало да му отвърнат по подобаващ начит, всеки така както към него би искал другите да се обръщат. Разбирам ако някой е отскроро във форума и те първа се докосва до всичко това, бих разбрала напълно всичките му реакции, каквито и да са те, но когато това се случва с хора пишещи от години тук, това вече не го разбирам и ми говори на мен самата много неща т.е. вадя си заключенията за себе си, като не се изключвам и аз самата от това... Но какво остава за жадуващите душички??????????? Какви работници сме? Или не сме??? Или май много искам или си въобразявам.

П.П. Няма да се редактирам.

[Надеждна]

Попаднах на един цитат в беседите на Учителя,който би бил полезен по темата:

Ако мисълта и чувствата на човека не са чисти, той не може да се моли. Еднообразието в молитвата не е полезно. Да четеш постоянно едни и същи молитви, това е престъпление. Хубавите неща не се повтарят. В любовта нещата не се повтарят. Там всяко нещо става само по един път. И втори път може да стане нещо, но по друг начин. Ако веднъж любиш, втори път по същия начин не можеш да любиш. Същият закон се отнася и до мисълта. Това, което днес мислиш, не се повтаря. Като знаете това, прилагайте всичката си любов и мисъл в работата си.

Факти, закони, причини ,

"Законът на любовта",кн.2

[indigo]

Молитвата е шифър, закодирана вибрационна информация, способна да създава вълнови форми, които влияят пряко на всичко материално и нематериално. Добре подбраната комбинация от звуци, създава вълна с определена дължина и подходящо дефазирана спрямо вълните на определени материални и нематериални обекти, като вируси, гъбички, астрални същности, токсини в храната и водата и много други. Когато излъчваната вълна е дефазирана на 180 градуса ( противофаза ) спрямо вълната на примерно някой вирус, то се получва неутрализираме на двете вълни и съответно вирусът се обезврежда. Това е доказано от нарочни научни експерименти и контролирани опити. Прочитенето на молитвата " Отче наш " два пъти над храната, за две минути унищожава всички патогени и разгражда всички Е-та и токсини.

[Спасимира]

Ето и нещо от Учителят, на което току що попаднах и допьлва много хубаво мисьлта на indigo:

Към Бога ще се отнасяте с всичката си искреност. Само така ще разберете, какво означават думите „Бог е близо и далеч”. Ако молитвата ти е чистосърдечна, и вибрациите й силни, тя ще излезе вън от атмосферата на земята и ще отиде на мястото си. Това значи, „близо до Бога”. Ако молитвата ти не е чистосърдечна, ще бъдеш далеч от Бога. Който люби, той е близо до Бога; който не люби, той е далеч.

Някой се оплаква, че жена му е далеч. – Как е възможно това? Нали сте в една къща? – Не ме обича тя. Наистина, душите на тия хора са толкова далеч една от друга, че мъките и страданията на мъжа й не стигат до нея. Тя не може да разбере, че той страда. И страданията на жената не стигат до мъжа. Те са далеч един от друг. Ако и вашите страдания не стигат до Божието сърце, те не са истински, не са съществени. Това са фиктивни страдания.

Степени на любовта (Утринни Слова, 04.04.1937 Неделя, София)

Беинса Дуно

[Guest Христо]

Винаги ли би било грях (негативна карма), човек да се моли за своята или чужда смърт ?

Редактирано Октомври 21, 2011 от Христо