Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Молитвата. Защо и как да се молим?


Иво

Recommended Posts

:thumbsup::thumbsup: Благодаря и добре дошла и от мен Cveta5 !

Сега се замислям, че молитвата наистина като че ли ме свързва с Извора на доброто в този свят, както и с малкия извор в самата мен - част от големия. Може би улисани в ежедневието си забравяме за тях и започваме да търсим доброто само във външните неща. А то е преди всичко в скрития зад външната форма Извор. Молитвата ми помага да си спомня за това и да видя Извора в материалното си обкръжение... След такава връзка човек се усеща стоплен, зарадван, спокоен, любящ...

Линк към коментар
Share on other sites

Това е препратка към друг форум. И е на руски.

Не всичко е точно по темата, и все пак...

Колко мъдрост имав детската душа. Стремеш към мир, душевен и ивдивидуален и глобален, стремеж към по-добро. Едно дете е най-добрия учител. :3d_149:

Линк към коментар
Share on other sites

Замислих се дали наистина молитвата обслужва само мен и моята психика (душа) - дали само мен може да свърже с Извора и само мен да хармонизира...

Спомням си времето, когато вярата в Любовта започна да чисти и лекува живота и душата ми - усетих и повярвах в силата на молитвата за мен самата - внимателно, след като много четох и мислих, започнах да се моля и за децата си. Те вече бяха големи - бяха далеч от мен, но все още в кризата, от която аз току-що излизах. Тогава се молех (и сега го правя) Бог и Богородица да отворят сърцата и умовете им за Любовта в тях и около тях. После си казвах, че те са Техни рожби, не мои и нека те се погрижат за тях така, както само Те могат да го направят за доброто на Децата си, както го правят и за мен. Накрая ги молех да ми помагат да бъда будна и да разбера каква е моята скромна роля в живота на порасналите ми деца....

Първата мисъл, която ми минаваше тогава (и сега) след молитвата беше - Остани тяхното топло и щастливо гнездо, където да се връщат и винаги да намират само Любов и подкрепа - каквото и да се случи, каквото и да направят. Послушах тази първа мисъл и не сгреших - за изумително кратък срок животът на децата ми и те самите неузнаваемо се промениха, стъпиха на краката си, намериха своите места и близки по душа любими, от кризата няма и помен... връщат се при мен с много радост и после отново всеки поема по пътя си. Казват ми - стига ни само да знаем, че си тук у дома и си щастлива.

На вас случвало ли ви се е да помагате на ваши скъпи хора с молитва? Как?

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy: даааа + май въпрос подвеждащ в изкушение е това :rolleyes: кой съм че да "помагам" и то на "скъпи" хора :rolleyes: да се вживявам като помагач.

На вас случвало ли ви се е да помагате на ваши скъпи хора с молитва? Как?

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

На вас случвало ли ви се е да помагате на ваши скъпи хора с молитва? Как?

Понякога може би единствения начин по-който можеш да помогнеш на някого, е молитвата. Или ако не единствения, че е силно казано, един от основните, и аз определено съм го правила, и съм убедена, че имаше ефект. Разбира се това беше един дълъг процес от време, изпълнен с много искреност и желание да се оправи това, за което се молех.

Линк към коментар
Share on other sites

Докато разсъждавах по темата, в съзнанието ми изплуваха няколко въпроси и ще се радвам, ако ми отговорите.

Молитва или призив?

Могат ли Божествените Сили да бъдат призовани?

Има ли разлика в качествата които трябва да притежават молещия се и призоваващия за да бъдат чути?

Предварително ви благодаря за отговорите.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз лично съм ЗА молитвата, призивът е нещо съвсем друго, но може би зависи кой какво съдържание влага в думата.

Също не мисля, че Божествените сили могат да се призоват, по-скоро можем да се помолим, ние да влезем в хармония с тях. И пак не съм сигурна - какво влагаш в думата призоваване. Ако разделим молитвите на благодарящи и пожелателни (искащи), то може под призоваване да разбираш именно втория вид - тогава да, може. Аз обаче като кажа призоваване и все се сещам за едни много по-неприятни неща :ph34r:

А по третия въпрос, ако се опитам да поразсъждавам ми се струва, че молитва може да отправи всеки, независимо от качествата, които притежава, но с призоваването (в смисъл пожелателна молитва) най-добре ще се справи човек, който има знанията, чистотата, любовта - оп, в обратен ред, може би, но така или иначе и трите.

Линк към коментар
Share on other sites

Според моята терминология, всяка молитва е зов - повече или по-малко възвишен, зависи от нивото на индивида. Ако се прехвърли отвъд думите, то пак си е зов - вече на душата. И тогава той се прелива в медитация. Иначе, ако не се тръгва с молитва, а например директно с дзен медитация, още от началото основното е човек да няма очаквания. Но при молитвата не само отначало, но и до доста напредна практика очаквания неизбежно има. Не може, след като сме способни да скочим 1 метър на височина, веднага да преминаваме на 2 метра. Така и пълната неегоистичност на молитвата е недостижима чрез кардинални скокове. Отначало е добре мотивите ни да стават все по-неегоистични, но все пак... да продължим стъпка по стъпка. За да бъдем искрени, защото човек може да вложи много от себе си само в нещо, което е способен да следва постоянно в живота си. Най-възвишеното, доколкото го разбира, може да предизвика в него само временно въодушевление, но той няма да основе живота си върху него, докато реално не е способен да го направи! :yinyang:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Молитвата ми напомня всяка сутрин, че Бог е винаги милостив към мен и всички други.

Напомня ми, че Бог не е някъде високо, а до мен и в мен самата и следователно и аз мога съзнателно да бъда милостива.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз имам предложение нека на 22 .05. 07 в 12.00 да се помолим всички които желаят за дъж и да не забравим да си вземем чадъри.

Редактирано от mihailo
Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup2: с вас съм михаило! :thumbsup2: Всяка сутрин и вечер добавям в молитвата си и по едно изречение за живителен дъжд... Нека бъде волята ти Господи - моля се твоята живителна влага да стигне до земята и твоите рожби както Любовта ти стига до душите ни.
Линк към коментар
Share on other sites

Аз не се моля.

Аз също.Не се моля ,защото знам ,че Бог и всички сили ангажирани с моето скромно същество си знаят работата.Знам че съм дошла на този свят с някакъв потенциал,който сама трябва да развия и усъвършенствам.Знам че когато съм в затруднение няма да бъда оставена на произвола.И считам за висша неблагодарност и неразбиране на висшите сили от моя страна ,ако започна да искам и още и още.Пък и с времето успявам да направя съпоставка:когато някой ти иска помощ и ти помагаш ,искащият се вкопчва в теб и иска и още и още ,НО не оценява помоща,направил си му мечешка услуга.Така че нека всеки сам се справи с задачите си и ние с нашите.Нека не искаме помощ за някой друг от чужда сила и после да си мислим че ние сме му помогнали с молбите си -нескромно е някак си,а и ненужно,нека той сам се справи с задачата си.Нека се огледаме и да използваме това което ни е дадено ,а не да искаме още невиждайки даденото.На всеки един от нас е дадено достатъчно .Трябва да се концентрираме върху това.Да се молим и да благодарим?,нима мислите че Бог не знае кога сме благодарни!?

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

ако започна да искам и още и още.

Молитвата не е за искане на още и още. Тя не е инструмент за изпълняване на детински ни желания.

Виж: примерни обяснения защо да се моли човек

Или: какъв е смисъла

Или: за какво да се молим

- Защо да се молим щом Бог знае нашите нужди? - питат тъсещите

- Да, Бог знае нашите нужди и е приготвил блага за нас, и ние като се молим отиваме да си ги вземем. - отговаря Учителя.

Също по темата например: Общение с Бога, Скришната стаичка

Естествено право на всеки е да реши дали да се моли или не. Въпроса е изключително личен и съкровен.

Линк към коментар
Share on other sites

Сега се сетих за много добър пример .Някой тук каза да се молим за дъжд.Защо?Реколтата загива ,няма жито ,няма хляб.Нима!?А замисляте ли се .защо се случва?Ценим ли хляба ние мили хора!?Не не го ценим.Колко от вас прибират корите от вечеря за следващия ден?Моята баба събираше трохите от вечеря и ги изяждаше.Сега ние купуваме хляб и го изхвърляме със същата лекота ,виждам хората кучетата си хранят с хляб.Не ценим ,а го имаме,но вместо да се огледаме и да се концентрираме върху това,какво правим ние!??МОлим се за дъжд.Искаме още.Искаме а не виждаме знаците ,слепи сме.И БОг е милостив ще ни даде дъжд,ще има жито ,но ще ни накара ли това да ценим повече хляба?Не!Ще започнем да благодарим?За какво?За слепотата си?

Линк към коментар
Share on other sites

Диди, това, че не можем ефективно да се ползваме от това, което ни е дадено, не обезмислям молитвата. Поне за мен е така. Разбира се всеки е свободен.

Ако ти остане време прегледай линковете, които сложих в поста си по-горе. Там има интересни посоки за размисъл.

Линк към коментар
Share on other sites

Молитвата на първо място е осъществяване на връзка с Бог и с тези които служат на Бог. Осъществявайки връзка с Бог, човек се издига (говоря за вътрешно състояние) и може да стане проводник на необходимите духовни енергии за осъществяването на молитвата. Това е един малко засегнат въпрос. Ние се молим на Бог да се изпълни дадено наше желание, но молитвата предполага самите ние (човек или група от хора) да станем проводници на необходимите за това енергии. Това изисква и наличието на необходимата доза вяра и вътрешна чистота. Молещия се взема участие в процеса на изпълнение на молитвата, а не чака само помощ отвън.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy: заръка имаме една :hypocrite: непрестанно се молете и будни винаги бъдете + душата ни знае каква да е молитвата - благодарствена, просителна, възхваляваща / умът обаче обича да ни отклонява и раздвоява + та едни ще се молят за дъжд ( при нас от срядата има молитвена вълна в 6 - 9 - 12 - 15 - 18 .... часа който + както + когато... се сети + усети ) + грънчарите със сигурност ще се молят за жарко слънце че да им съхнат грънците ( но и те хляб ядат ) + тук се молим за дъжд + той вали в Саудитска Арабия от три дни :dancing yes: обаче не е лошо молитвата да е настоятелна + заедно сме чиста и светла сила + знайно е, че ще го бъде както ний не знаем + та все по Волята Божия ще е да е :thumbsup2: амин

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Редактирано от Благост
Линк към коментар
Share on other sites

Единствения период от живота си в който съм се молила беше този в който сътворявах най- големите си грехове.Съзнателно,последователно,с пълното съзнание какво върша,аз трупах грехове,знаейки какво правя ,съзнавайки ,че не мога да спра и доверявайки се на Бог ,че ще ме спре.Аз се молех за "наказание",но не за самото него ,защото знаех че то ще дойде ,а за по- бързото му осъществяване,защото не издържах.Момента дойде когато трябва и както трябва .Живота ми на 360градуса обърна.Никога не съм искала с молитва и никога няма да искам,никога не съм си мислила че помагам на някого с молитва и никога няма да си го помисля.Дадох достатъчно добър пример ,за това ,че хората не знаят за какво да молят.Казах да се концентрираме тук и сега,за да се научим ,кога точно да се обърнем към Бога.Аз мисля ,че обръщението ни не трябва да е молба,защото както каза Благост -ще бъде Волята Божия-със или без нашите молби -за нещо си(бих добавила аз).А да се благодари на Бог ,може по много начини и той ще ги оцени.Запазила съм си от баба си един много добър израз-"Ръката ти винаги да е обърната нагоре(с дланта нагоре),Господ ще го види"А "благодаря"и "молитва"не ми се връзват като словосъчетание.Може би греша,а може би не.Сигурно всички ще разберем някой ден.

Това което написа Станимир,абсолютно съм "за",но да станеш проводник на духовни енергии или по скоро приемник,мисля че не молитва е нужна.Отново казвам,може би греша ,но всеки знае за себе си.Аз го правя по друг начин.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup2: така си е + има го този момент + да се молим особено интнзивно когато "сътворяваме" разни " грехове / грешки " + същата потреба ми е възниквала, когато "не мога" да взема / избера определено решение или метод/начин за приложение/действие + тогава пак се моля / искам напътствие/ знак + дори има нещо като елемент на "пазаря" се / "поставям" условия / търся категорична яснота + високоскоростен отговор :hypocrite: или така - или така + случи се преди години и си беше като молба/вик за бърз отговор + взе че дойде мигновено :dancing yes: усещането е неописуемо + незабравимо + и най важното "номерът" си е винаги същият :thumbsup: набирам го обаче мноооого внимателно + правила съм разни експерименти :sleeping: "отсрещната страна" най държи на абсолютно чистата МОТИВАЦИЯ + неумолимо претегля БЕЗКОРИСТИЕТО :hypocrite: допускат се и разни човешки "тънкажи" + което всъщност винаги си е било за личното ми "оПоЗоряване" хехе + осъзнаване + освестяване :rolleyes:

:thumbsup: мислила съм го и този момент за Благодаренето и/в молитвата + ръката с длан нагоре може да Проси + може и да Поднася/ подава + по принцип приемам че Молитвата е душевно общение с Бога, което съдържа абсолютно винаги вибрацията на БЛАГОДАРНОСТТА + другото е по подразбиране.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...